Латина

Тоя за само-доволството е най-важен! Браво! Я си представи у-доволство, за-доволство без никакво само-доволство. /Сещам се за някои патологични отклонения/ Вечно не-доволство... Май не в търсенето на доволство ще станем доволни. Умеем ли да сме доволни и тогава, когато всъщност не сме?!

А е нужна и Любов, за да искаш да рабереш и да можеш да разбереш. Това, което не съм разбрала в някой друг и в себе си съм осъдила, после ми идва до главата. Като не можем да разберем от чуждия пример, стоварват ни урока лично да го отработим. Велико училище е животът!

Вярата да е искрена и нелицемерна. Не е нужно да се кръстиш, нито да палиш свещи, нито да влизаш в някакъв храм - Бог е навсякъде и в теб също. Ако желаеш искрено и ти идва отвътре, може да правиш всичките тези и други неща. Свободен си да обичаш Бога и да го изявяваш както намериш за добре. Аз така мисля. А за колоритния изказ на Златния ще споделя, че преди години имах един приятел, завършил гимназията само с една петица по физическо. Хич не обръщаше внимание на правописа, тотално беше скаран със запетайките и т.н. След това учи, работи, стана професор в чужбина... Това, правописът, беше твърде малка подробност за него. Важно е какво се казва.

Венци, Камшикът ми се скъса в собствения ми... гръб, затуй, сори, не мога да ти услужа. Ами твоят къде остана?! Да сме доволни, че нямаме камшици. ПП. Абе, имам си все още няколко за зор заман... Намирам ги, като пропадна ниско в тъмното мазе.

По-добре съм. Можеш да споделиш свободно, няма да реагирам истерично...

Стига съжалява де, кой те съди?! Ти си !

Хора, обичам ви!!! Не мога да се сдържа да споделя нещо тук с вас. В православен храм влизам сравнително често и имам обичай да обикалям иконите, да разговарям с различните светци. Свети Иван Рилски наистина е велик. Допринесъл е неимоверно много за България и българите, за нашата духовност. Духът му е силен и мощен. Пред него изпитвам огромен респект. До останалите икони мога да застана близо, но от него трябва да съм на отстояние поне два метра. Просто не издържам иначе, излъчването е твърде силно. Човек трябва да си знае мястото.

Интересно само как ми е убягнал поста на Ян? Благодаря, съгласна съм с всичко! Все още не разбирам разликата между двете свещенства, но има време. Понякога сме твърде ревностни защитници на нашето верую. Не биваше да се ядосвам. Благодаря, че така кротко приехте моя изблик. И все пак, трябва да извадим от душата си всеки укор! Попът в църквата е посредник. Учителят е посредник. Повечето хора се нуждаем от някакво напътствие от по-напреднали от нас души. Според мене истинското растене е в личното общение с Бога и светлите духове. Мисля, че Учителят сега е един от тях. И няма значение към кое изповедание принадлежиш или дали се причисляваш изобщо към някое, важното е да имаш вяра и тя да е искрена, както сподели zlatnia56. Църквите са свято място. Вярно е, че имат нужда от осъвременяване и разширяване. Аз например по време на православна служба нищо не разбирам. Просто не мога да различа повечето от думите. В протестантските среди се чувствам ограничена, макар Любовта да е и там. Имам нужда от повече свобода, от повече знание, каквито поне засега намирам в Учението на Бялото Братство. И все пак, един човек и цял живот в пустиня да е живял, жива душа да не е срещал, може да има достъп до Знанието и Силата, които Бог дава. Трудно ми е да пиша, чувствам се уморена. Оставям на вас и моля да ме извините, ако съм засегнала някого! Любов+Светлина+Мир+Радост

За Христос и християните Благодаря, Донче! Признавам си, много се ядосах, като прочетох някои от по-горните мнения! Затова и попитах: Учителя бил ли е Християнин? Ами по какво в отношението си вие се различавате вие от такива "църкви", които отхвърлят инакомислещитехристияни, вървящи по своя си път?! Няма да ви цитирам! Как наричате братята си по вяра, другите Християни? Ако ви бият, вие няма да биете! Ако злословят, вие няма да злословите! Ако ви отхвърлят, вие няма да отхвърляте! Питам: Бялото Братство какво е? Не влизат ли в него и тия църкви, и тия християни, и много други, тръгнали по Пътя на Светлината, на Любовта, на Мира, на Доброто? Не сме ли Едно! Трябва да търсим Единството помежду си. Там, на Небето, ние сме Едно!

Учителят бил ли е Християнин?

Владимир Высоцкий - "Песня о друге"

Медитация, молитва - това са само думи. Единение с Всичко, с Бога - за мене това е същината. Възможно е, ако си простил и не задържаш нищо лошо към никого и нищо, ако си в хармония с всички и всичко. Ако отдадеш своята любов от дълбините си към Всичко, Всичко ще ти отвърне и ще те залее с Неизмеримата Си, Свята Любов. Бог е Любов. Когато в отговор те залее Неговият Благодатен дъжд - усеща се като изключително силен и приятен Поток през върха на главата, пронизващ цялото тяло и лекуващ всичко по пътя си и наоколо, тогава разбираш, че си изпитал нещо наистина изключително. Ефектът впоследствие се оказва не само в тялото и психиката, но и всяка сфера на реалния живот, включая отношенията с близки хора и дори техния живот. Например мигновено излекуване от дългогодишни болежки, преоткриване и сдобряване на близки хора... Ето това означава според мене да действаш чрез недеянието. Когато се усмихнеш на Вселената и Тя ти се усмихне и ти даде онова, което желаеш. Изключително важно условие при това е да не вредиш никому, а всекиму да желаеш Доброто. Но защо се оказва толкова трудно, щом не можах през този живот да преживея това втори път? Защо е толкова трудно да се разделим с претенциите, обидите, осъждането и какви ли не отрицателни боклуци? Няма значение дали си вярващ или атеист. У всеки има Божествено ядро, у всеки са заложени Знанието и Законите, всеки има възможност да преживява Единението. Бог е Бог на всички, никой не е пренебрегнат заради това в какво вярва или не вярва, в каква среда е роден и т.н.

Какво ще ми се случи днес? И замирисва на море! Йе-е! Яба-даба-ду! Йя-а! Йю-у!

Пустота, изпълнена с Живот! Която с пръсти не усещам, с очи не виждам и с уши не чувам. Познах я с дълбините на сърцето си. Излива се през мене Животът с неописуема радост! Твори прекрасни картини. Дори болката е прекрасна. Всичко съдейства за добро. Вървя в тъмнина и утеснение, сълзи валят от очите ми, не виждам път и сила в себе си. Бог ще направи чудо за мене и ще вярвам в чудеса!

О, как копнея по Възлюбения си! Как си спомням онзи кратък миг със Него! Как Любов и Мир ме заляха, как изцели всяка рана в душата ми и в морното ми тяло! Отвърна лицето Си от мене, сви се Сърцето Му, че не Му останах вярна, че изцапах с кал нозете си и с кръв - устата си. Как копнея да си върна Чистотата, да простя с цялата си душа на всички! Да ме погледне с милост и да ме приюти при Себе Си! Да ме утеши с Любов!

Земята черна далече под нозете ми остана. Звезда съм сред безбройните звезди. Светло е навсякъде край мене. Трепти в Любов целият Всемир. Виждам враговете свои - светли като слънце. Виждам себе си добра, простила и на себе си дори. Обичам Всичко и Всичко ме обича. Аз съм Бог и Бог си Ти!

Ниукак! На бала с маски се завъртях шеметно! Помислиха ме за друга. Свалих маската си и никой не ме позна. Непозната дойдох и непозната си отидох. Всички тук са непознати - с маски или не.

Още повече се обърках и нищо не разбрах. Нейсе - това ми е обикновеното състояние! Сега да видим какво ще излезе от моя ум /не мислете, че нещо си разбирам/. Пък какво ще влезе във вашия, съвсем не знам! Двойното на четири е седем /и едно в резерв/. Затворих очи и видях много повече с ушите си. Тишината е най-красноречива! Да, скрити неща ми се откриха. Дрехите захвърлих - защо да се лъжа?! Бих махнала и кожата си, но боли. Първата невинност през срама открих. Когато оглушах, Бог ми проговори - ах! Когато ослепях - истинския свят видях!

Ники, сподели, щото нали все някак трябва да преодоляваме етапа, когато си мислим, че Бог няма. Кажи го образно-метафорично, описателно-прилично.

Смешното е, че независимо от нашите представи и спорове, всички ще си минем по пътя, макар всъщност да не знаем и него... Нито знаем какво сме всъщност, нито какво е Бог, нито какво ни очаква... Всички ще стигнем Там, дори и слепешката... Ама че драматизиране! Ние може да не съзнаваме връзката си Бог, но тя така или иначе си съществува. Дори е по-вярно да се каже, че сме част от Бога. Самозалъгваме се, че сме нещо отделно и е толкова трудно да си спомним, че сме Цяло. Когато си спомним това, тогава започват нещата да си ходят по местата... Тоест те са си там, но ние вече не ги отхвърляме, съдим и т.н.

Мразя, като става така - с всички съм съгласна!

Плява, плевел - има разлика между двете. Да отделяш зърното от плявата. Кое не е Бог? Стремя се да отговарям на тези въпроси, да се освобождавам от грешните представи, дори да се откажа от всякакви представи, доколкото ми е възможно. Когато сме изчистени, Истината сама идва при нас. Благодарение на написаното тук и една книга, която ми попадна тези дни се стремя да отделя плявата, че Бог е осъждащ и наказващ, че аз не съм достойна за нищо добро и да повикам в себе си преживяването, че Бог е Любов и е приготвил за мене всички добри благословения. Благодаря на Мона! Наистина се изисква смелост и сила да отхвърлиш основни представи. То е все едно да хвърляш части от себе си - понякога е страшно, понякога боли. Да, бих изхвърлила всяка заблуда в търсене на Истината. И все пак, ние сме свързани, части сме от едно Цяло. Има Всеобщи Закони, има Целокупно Съзнание, има Любов, Която ни свързва, Която ни храни и ни предоставя всичко необходимо за живота. Мона, сигурно си имала преживявания, когато сякаш всичко живо и неживо ти съдейства, когато си ръководена, когато ти се помага, когато ти се предоставят нужните неща, когато идват при тебе нужните хора и ти предлагат помощта си. Не си ли чувствала в такива моменти, че има Организираща Сила, Която бди над тебе, Която те обича и се грижи за тебе? Това не можеш да получиш сама, със собствени усилия, не можеш да контролираш до такава степен нещата. Има Нещо, част от Което сме, Което е Разумно, Любящо и Реално. Навлизайки дълбоко в себе си, стигаме до онази частичка, която е връзката ни с невещественото, с Духа. Стремим се към една Цел, макар да я наричаме с различни имена. Търсим истинското Себе Си, Което е просто частичка от Всичко. Аз така бих нарекла Бог - Всичко. Опитваме се да се събудим от реалността, изпълнена с маски и измислени декори, за да се потопим в Съня, където сме знаели кои сме.

Никой не се е родил научен... Проба - грешка, проба - грешка...

Струва ми се, че в случая няма взаимност, затова няма и смисъл да се губят време, чувства и енергия. Разбира се, може да греша. Според мене просто човекът си почесва самолюбието, прави проверки дали все още нечия любов е на негово разположение. Той не желае да отвърне със същото, не обича. Говоря от личен опит, така възприех описаната ситуация. Зная също какво бреме се смъква, ако окончателно се преустанови подобна връзка. Как човек си връща свободата, силата, самоуважението, добрите перспективи, възможностите за взаимна любов. Не е лесно обаче - получилата се силна емоционална връзка трудно се къса. Като препатил човек обаче мога да кажа, че си заслужава усилията. Много лесно ми се получава, когато си припомня минал опит: влюбването в някого, възхищението, мечтите, опознаването, заблудите, разочарованието, чувството каква наивна и слаба глупачка съм. Затова е добре човек да се предпазва от предварителни очаквания по отношение на нещо или някого. Много често ние обичаме не човека, а измисления му образ. Обвързани емоционално, дълго време отказваме да признаем истината за него, а след време го виним, че не е такъв, какъвто сме очаквали, че се е превърнал в наш мъчител и не ни дава любовта, от която имаме нужда. Сами знаем, че когато някой ни обича, се чувстваме щастливи, а не измъчени, нахранени, а не гладни за любов. Защо да не се откажем от мъчението, за да дойде радостта? Човек може да управлява чувствата си, стига наистина да го поиска. Ние не сме безсилни, подвластни на някакви съдбовни стихии, а можем да управляваме себе си и живота си до голяма степен. Поне можем да избираме как да приемаме хората и ситуациите около нас, дори да не можем да ги променим. Често не си струва хабенето на енергия да променяш някого или нещо. Приемаш ги каквито са без излишни претенции и продължаваш напред. Предпочитам да мина през врата и сърце, които са отворени за мене, а не да хлопам и да чакам. Вътрешно съм готова да приема някого, който дойде с желание при мене, който Бог ми прати. Мога и искам да обичам някого, който ме обича. Не държа аз да се влюбя първа и след това да се надявам. Мога да избирам в кого да се влюбвам. При това не е важна външността, феромоните и др. подобни, а душата на човека, съвместимостта и най-вече взаимното желание да извървим някакъв път заедно. С любимия човек трябва да е леко и радостно, дори на фона на големи изпитания. За конкретния случай мисля, че ще е чудесно, ако двамата съпрузи се преоткрият и продължат напред. Възможно най-добрият вариант.

Може да се нарече и невъзможна любов...