Латина

Мисля, че голяма спънка при духовното израстване е обидчивостта. Може би за да я преодолея ми е дадена една особена чувствителност. Физически ясно и недвусмислено усещам кога се говори добро или лошо за мене. В повечето случаи вече не се засягам, но не съм изчистила напълно този проблем. Тази нощ намерих ключ за себе си. Казах си: Те обиждат човешкото в мене, не Божественото. Аз държа на Божественото. От човешките си заблуди и грешки съм готова да се освободя. Благодарна съм на тези, които ми помагат в това. Искам Христос да се изобрази в мене. Дори това да ми струва много изпитания. Изпитанията не е нужно да се понасят със страдание, а с радост, заради плодовете, които носят.

В този момент мечта за Свобода повече, отколкото за /земна/ любов, за Бог повече, отколкото за /земен/ живот.

Спамаджиите често са едни свежарки, дето разведряват темата.

Едно е да имаш слаби проблясъци понякога, друго е да светиш и то силно! Себе си имах предвид.

Наскоро си вървях по улицата и се запитах как ли се казва един човек. Васил? "- Не, не Васил, Пламен." Пламен? "- Да, Пламен." То си беше нещо като игра на мисли. Реших да проверя. Този човек изобщо не е от моя град, нито родом от мястото, където се срещнахме. Попитах го как се казва, без друго се озовахме на една маса. Пламен. Ама изобщо не си правя извод, че веднъж като съм получила вярна информация, винаги е така. Знам си аз каква каша имам в главата. Не мога по своя воля да познавам имената на хората, които срещам. От случката си направих извода, че имам потенциал за развиване. И че искам по-ясно да чувам и следвам Истинния Глас, Който ме води понякога. А може би винаги ме води, но аз съм си глухичка и своенравна. И друго, което мисля по въпроса: човек трябва наистина да бъде истинен в мислите и говоренето, за да е хармоничен и Истината да може да резонира в него. Странно се изразих, ама нищо.

Научната подготовка и експерименталните наблюдения сами по себе си не могат направи никого истинен пророк. Но помагат.

А-а, всички не можем да сме на твоето ниво, да знаем нещата, които знаеш ти. Обичайно по-кадърните в тези форуми просто ги обогатяват, като дават повече инфо за останалите. Ще ти бъдем благодарни, ако го направиш и отговориш сам на въпросите, които задаваш!

Дързост в Христа Дързост във Христа, другари, с Него да вървим напред, Той е царят на живота, царството Му е навред, е навред. Дързост във Христа, другари, да вървиме все напред! Бог Христос ни в пътя води, Той е мощен цар навред, цар навред. И тук долу, и там горе, в мировете без конец, всъде само Той царува, Той е скиптър и венец, и венец. Управлява, благославя – всичко в мъдрост да расте, плодове на правда свята в жертва да Му принесе, принесе. Ето днес ни горе викат, към Небето да вървим, че там радост ни очаква – нов град да си съградим, съградим. От смъртта се не плашете, не загива същността, туй, що смърт зовеме тука, за Небето е врата, е врата. С радост и хвалебни песни ще прекрачим нейни праг, а отвъд Христос ни чака все тъй кротък, все тъй благ, все тъй благ. И там Той ще ни научи тленното как да не тлей, как с телото си човека вечно може да живей, да живей. Дързост в Христа

Мисля, чене е важно да харесваш всичко, а да го приемаш спокойно и да се чувстваш хармоничен. Не е хубаво да съдим и да имаме претенции. Това във вътрешен аспект. Във външния свят е по-различно. Понякога човек избира по-малкото зло, каквото и да означава това. Т.е. не винаги е добре да се държиш добре и не винаги е зле да се държиш зле. Хората от типа "жертва" понасят и прощават какво ли не, попиляват си здравето и т.н., а полза никаква за никого. Злосторниците се настървяват още повече. Виж, други, които са по-ербап, реагират остро в началото и злосторниците се ограничават. Твърде много зло сме търпяли, вместо да го спрем. На външно ниво и да се владеем, на вътрешно ниво злото се трупа, докато избие в какви ли не проявления. После се жалваме, че сме болни, бедни, озлобени... Говоря съвсем от личен опит.

Просто вече не мога да се сдържам да не се изхваля! Преди години за световното по футбол предрекох победа на България над Германия. Никой не повярва. Обаче познах и спечелих шоколад от бас с една братовчедка. Ще взема списъците на тото 1 и макар нищо да не разбирам от футбол, току - виж съм познала. Тогава ще почерпя! След като се изхваля, де! Аз обичам игре бе, хора! Тъй и не порастнах! Ми дайте едно конкретно събитие, не чак толкова лично за някого и да предречем? Например, какво ще е времето на 30 август в Шумен? Аз казвам, че ще превали. /Не си вярвам, но нали все нещо трябва да кажа. Не държа да позная. Освен ако дотогава не се науча да предизвиквам дъжд./

Според мене правилно се насочваш да стъпиш на земята. Отново се научи да се радваш на малките, ежедневни неща, които си пренебрегвал. Излез с приятели, които си считал за твърде приземени досега, изпий бира с тях, изпуши цигара, посмей се на вицовете им, твърде близки до нещата от живота, и твърде направо казани. Слушай чалга и метъл, прави каквото не си правил /стига да не вредиш някому/, разширявай се! Погрижи се отново за земната си обвивка, дай на душата си каквото поиска, бъди добър, честен и грижовен към себе си. Позволи си да получиш реална земна любов. Познавам млад мъж, болен от шизофрения. Тя се отключила след жесток побой от негови връстници. Преди това бил пълен отличник, но живеел твърде целомъдрено. Негова съученичка по този повод каза: по-добре да се беше напил, да беше правил секс, за да изхвърли стреса, отколкото да се разболее така. Мисля, че беше права. Ще придам малко тежест на думите си с цитат от библията, че звучат твърде упадъчно за някои: Разбира се, едно предупреждение, да не се привързва човек и да не прекалява.Обаче, една чаша с няколко молекули етилов спирт вътре в нея не е грях. Достатъчно е да го направиш дори веднъж, за да разчупиш стереотипа и предразсъдъците по отношение на това. Същото се отнася и до други аспекти от живота. Виното е просто пример. Не препоръчвам винотерапия. Духовността е навсякъде, дори и в най-презряната от нас материя. И може би - най-вече там / за тези, които са я пренебрегвали/! Когато се реем в небесата на духовното, отлепили крака от земята /разбирай - реалността/, изпадаме в редица заблуждения. Преди време нарисувах на един приятел картинка: Първо, един малък човек, ходещ по земята, а слънцето високо над него. Второ, един малък човек, летящ към слънцето, краката отлепени от земята. И трето, един Голям Човек, протегнал ръце към Слънцето, крачещ по земята. Няма начин да станем Големи хора, ако се отделяме от реалността, от земята. Но нека първо да се научим да бъдем малки, такива, каквито сме. Това е моето виждане, без претенции за правилност. Всеки избира пътя си сам. Дадох просто още една гледна точка, една от възможностите за избор. Почувствай свободата си да избираш.

От всички случаи, когато съм се доверила на някой ясновидец, изводът е: Мисли с главата си!

Недоволният човек е като една черна дупка, която смуче ли, смуче. Нито е приятно, нито е лесно да си край него. Изкуството е в това, да накараш черната дупка да се усмихне и да докоснеш доброто в нея. Преди това много има за изтърпяване, много сила и устойчивост се изисква. Ако нещо в света край мене не е добре настроено, значи аз самата отвътре не съм добре настроена. От опит разбрах, че да изобличаваш черната дупка не води до нищо добро. Не е това начинът.

Което ще рече, че има тенденции в бъдещето, но не точна определеност. То може да бъде променяно. Понякога самото предсказание определя бъдещето. Ако се заложи лоша перспектива, лошо видение, то започва да работи за своето изпълнение. И обратно. Но аз разбирам мисълта на Станимир, понеже преди време съм си играла с предсказване. В процеса на гадаене, ако нещо не ми хареса, задавам въпроси в посока: Къде съм сгрешила? Как мога да го избегна? Все още смятам, че това ще доведе до загуба на енергия, ама който иска, да играе. На мене лично ми се иска да изпълня Божията воля за себе си и живота си. Възможно най-доброто за мене самата, пък и за всички. Което не означава, че ще е лесно и че ще ми харесва. Затова и не искам да задавам въпроси как да го избегна. Акоо е божията воля, нека се изпълни! Ох, боли! За подобряване на която и да е ситуация бих използвала проучване на всички тенденции и възможности за развитието й, наличните средства и начини на действие /или бездействие/. Мозъчната атака е доказал себе си метод.

:)

"Мили дечица, хайде да си поиграем с огъня! Много е забавно! Големите са скучни, само работят ли, работят..." То и аз май пораснах. Трябва да се работи. Бъдещето е Божа работа.

Молитвен наряд за начало: Господнята молитва Псалом 23 Формула: В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа./ три пъти/ Преди беседата е добре да се прочете Евангелие от Лука 14 Беседа: Призваните (Неделни Беседи, 03.11.1918 Неделя, София) Беинса Дуно Молитвен наряд за край: Псалом 133 Добрата Молитва Песен: Светъл ден Музика: Беинса Дуно, Текст: Беинса Дуно Призваните (Неделни Беседи, 03.11.1918 Неделя, София) Беинса Дуно

... Интересно ще е да видим резултата след 4 - 8 години.

Гласувах и аз. А към тия, дошли отдалеч да дадат и своя глас /против нас/: Братя и сестри по род и кръв, останете си със здраве! Да живее България!!! Бог да е с нас!!!

О-о, що охлюви сме отгледали! Имаше по пердетата, по стените, по леглата, по мебелите - навсякъде!!!

Пък на мене вчера ми попречиха да убия една голяма хлебарка. Увих я в хартия с цел да я смачкам. Тя се гърчеше, мъчеше се да излезе и аз с много искрена жал й казах: Милата душичка, мъчно ли ти е да умреш?! В същото време бях твърдо решена на екзекуцията. Тя обаче скочи - изстреля се право към мене. Аз изпитах облегчение - нека си живее! Аналогично е положението с паяците, където работя... Шефът не е доволен. А дъщеря ми открай време се мъчи да засели котки и куче вкъщи. Един ден се връщам от работа и под бюрото ми кашон с три малки котета. Взели ги от съседна улица. Нещо към 22 часа препатках и реших, че тия котета ще си ходят, майка им ще ги търси. Обаче дъщеря ми се разрева: каква съм такава жестока, майка им ги е изоставила, ще умрат! Казвам, тя е отишла да се нахрани, за да може да ги накърми, ама не - рев, та рев!Колкото и да бях лоша в очите на дъщеря си, махнах ги. Обаче преди около две седмици ме сюрпризираха на работата, че една котка, която се навърташе в нашия двор и хранехме, родила в преддверието на нашата къща. И тъй сега имаме котка с четири котета. Отначало се запънах, че няма да се занимавам с тях, ама полека-лека ми влязоха под кожата и ... половината мляко за Бъки, половината кебапче за Бъки, половината дюнер за Бъки... И много любов за Бъки!

Тези думи можеше да са към мене. Снощи почувствах точно това и дори плаках. Искаше ми се да се отдръпна. Е, не можах, за пореден път. Благодаря ти! Почувствах се разбрана.

От това, което прочетох, Бялото Братство е нещо отделно от нас. Ние сме твърде малки и недостойни даже и за ученици. Изведнъж се изгубих, не принадлежа никъде. А ми се искаше да принадлежа към оная общност от души, които се стремят към Бога, към Любовта, към Доброто, към Истината. Тази общност аз наричах за себе си "Бяло Братство". Ако това, което казваш, е Бяло Братство, ние къде сме?