Латина

Днес ме обвиниха в лъжа, щракнаха капана. Чувствам се много зле, не зная откъде ми дойде. Много е гадно да те изкарат какъвто не си. Гадно е да си отворил сърцето към някого, а той да мисли лошо за тебе и да не ти вярва.

Шефът ми е перфекционист, не ща да ви разправям какво чудо е...

Това ми хареса много. Ще го приложа, макар да не бе отправено към мене лично. Благодаря!

Открих каквото ми е нужно. Цитат от Учителя не намерих, но това е в същия смисъл: Жената - Богиня

Необяснимите чувства, които ни държат в плен и ни измъчват, се преодоляват с повечко размисъл. Много е важно да се видят хората и ситуациите каквито са и да се приемат като такива. Всеки от нас е преживял и е изстрадал нежеланието и оттам неспособността да види човека до себе си в истинската му светлина, всеки от нас си е затварял очите за очевидното, за да продължи илюзиите си за щастие, а всъщност да продължи агонията си и да загуби много време и сили напразно. Преживели сме и това - да не оценим по достойнство човека до себе си и чак когато го изгубим, да осъзнаем, че е бил неделима част от нас, от сърцето ни, от всичко най-добро, което сме и което бихме могли да бъдем. Преживели сме и това, да станем причина за страданията на собствените ни деца, в резултат на погрешните избори, които сме правили и за които не желаем да понесем личната си отговорност. Най-боли да си причина за сълзите на собственото си дете. Преживели сме и това, да причиним съзнателно или не зло на някой друг, да го ощетим или нараним, считайки това за едва ли не наше право, за проява на житейска мъдрост и справедливост... дори на любов. И когато Съдбата ни върне за причиненото от нас страдание, тогава разбираме, че Бог обича другите не по-малко от нас и че не е позволено щастие за сметка на нечие нещастие. Преживели сме много неща... дори в този момент се уморих да пиша за тях, защото са тежки... Сетих се нещо прекрасно като съвет от Учителя в подобна ситуация, но нека да е в друг пост. Мисля, че ако Даниела загуби любовника си, ще я боли, несъмнено, заради привързаността. Но ако загуби съпруга си, направо ще е съсипана. Аз бих действала в посока да върна любовта в семейното гнездо, да оценя по достойнство човека до мен. В нейния случай това не е трудно, доколкото разбрах. Тя всъщност повече обича и уважава съпруга си. Всичко е простимо, всичко може да се поправи. Може да стане едно добро чудо за това семейство и най-вече за детето в него.

Забелязвам нещо като изгряваща усмивка... Даниела, никой от нас не е идеален, но всеки си мисли по нещо и споделя. Влага от себе си с дълбокия мотив да е полезен. Няма лоши чувства и осъждане. Може да видиш отраженията на ситуацията в огледалото на всеки. Може да видиш там по едно слънчево зайче, което играе и ти казва, че има много избори и много пътища. Може да избираш, може да постъпиш по възможно най-добрия за всички начин. Можеш да бъдеш по-щастлива, отколкото си сега. Пожелавам ти го от сърце!

Винаги има надежда. Често не точно тази, която сме имали предвид.

За хора, които не вярват, изглежда смешно да давам примери от Библията. Все пак искам да припомня, че когато хванали една жена в самия акт на прелюбодейство, хората искали да я убият с камъни, а Христос ги спрял с думите: "Ако има някой безгрешен между вас, той пръв да хвърли камък". Е, всички навели глави и се разотишли, а на жената казал: "Не греши повече". Орли, ти си прав в подхода си да помагаш на хората. Аз пък, понеже не съм в положение на терапевт, позволих си просто да бъда искрена, да покажа своите убеждения и чувства. Ако носех отговорност като тебе, бих постъпила по-внимателно. Идеята ми е, че е нужно човек да опитва да се поставя в кожата на други хора, особено на тези, с които има по-близки отношения. Тука е Портал за съзнателен живот, а съзнателният живот не винаги е лесен, нито весел като песен. Може би случаят не е чак толкова спешен и може дълго да сме внимателни и любезни, но не всички ситуации са такива. Синът ми беше около двегодишен, когато веднъж се дръпна от ръката ми и се хвърли право на шосето. С ужас видях, че идва кола срещу него. С един шамар го върнах на тротоара. Никога не съжалих, че съм го ударила тогава. По характер съм много търпелива, мека и отстъпчива. Много рядко излизам извън равновесие, още по-рядко може да ударя - с думи или ръка. Ама колко енергия вляхме, а смисъл има ли?!

Е, на мене ми прозвуча не като пазарлък, а като саможертва и подарък. Много е мъчително да си лош. Виж, далеч по-добре е на тебе да правят лошо... Къде на майтап, къде наистина, но често злосторниците се изживяват и представят като жертви, които просто се защитават, водени от чувство на справедливост. Важното е, че горната история съдържа в себе си представи и модели, които ни помагат да простим на враговете си, а това е едно от най-важните неща в живота. А дали е вярна, няма чак толкова голямо значение... Ако вярвам в нея, вярна е за мен.

Нито съм господ, нито мога да кажа кое е правилно и кое - не, нито съдя някого, ама чисто по човешки недоумявам как може до такава степен на човек да не му пука, за лъже и използва някой, който се грижи за него и имат дете заедно. Какъв е този феномен - човешката съвест, вътрешното чувство кое е право и кое - грешно, дето едни го имат, а други явно нямат. Защо някой си мисли, че има право да бъде щастлив на гърба на чуждото нещастие, че има право да взима от нещата в живота, предназначени за друг? Вярност смешна и празна дума ли е в днешно време? Какво искате - одобрение и съвет как да продължим за бъдем егоисти ли, как да бъдем щастливи, правейки другите нещастни? Ами на мене ми е много жал за тази жена, която се е забъркала в тази каша, ще има много да страда. Тя вече страда. Имам предвид кандидат - съпругата, кандидат- щастливата бременна булка, дето мъжът й ходи при друга. Е, въздържах се няколко дни от отговор, ама ей сега не можах да се въздържа. Извинявам се.

http://vbox7.com/play:7d3df4e7

Не зная има ли минали животи и бъдещи, но точно тази история ми помогна преди време да простя на един човек и да бъда щастлива, да продължа пътя си свободна от лоши чувства. Той пак си продължава с номерата, но нали омразата му е другото лице на любовта, по-точно - изгубената, затова го съжалявам, вместо да го мразя. Благодаря, Хриско, че ми припомни историята за малката душа и слънцето, че всички сме светлина, че Бог ни праща само ангели. Някои от тях са направили нещо много трудно - да забравят кои са всъщност, за да преживее някой чудото на прошката, на любовта.

Сутринта, преди да се разсъня, написах нещо недотам сериозно в сериозна тема. Счетох това място за по-подходящо. Не, само понякога. Човек може да избира за какво да мисли. Имам спомен от детството. Чакам рейса на нашата спирка, ям баничка и ми е скучно, за пореден път. Тогава реших, че мога да избирам за какво да мисля. Правила съм го на игра, неразбирайки колко е ценно и важно това умение в живота. И до ден днешен не съм се научила както трябва, но... Този ред на съждения ме довежда до мисълта, че има универсално знание, което винаги ни е на разположение и човек може да черпи от тази мъдрост, стига да се отвори. Човек един вид може да се "самообучава". Дали пък тогава не се включват и същества с техните мисли, в ролята на "настойници" /добри или лоши, истинни или лъжливи/?! Доколко автономен може да мъде човек в избора си за какво да мисли? Това мнение е пример за сутрешно блуждаене на мисълта, преди да подейства кафето. Добро утро на всички!

Не, според мене. Човек може да избира за какво да мисли.

А аз съм огорчена, че искаш да ги изтриеш. Може би не трябваше да пиша тук, извинявам се!

Не очаквах такава реакция. Сутринта бързах за работа и нямах време да благодаря за линковете, а точно това ми се искаше да направя. Не носи отговорност ножът, а ръцете, които го държат. Дали ще си отрежат хляб или ще се порежат, ... След време се научават. Аз съвсем сериозно възнамерявам да открия къде са моите грешки и да приложа съзидателно и за добро информацията, която е вложена от Кехоу. Де го чукаш, де се пука... Не всички утвърждения на Луиз Хей мога да приема естествено и като за себе си. Това не означава да ги отричам. Всеки взима за себе си това, което е според нагласата му и развитието му.

Божидар пак уцелва в десятката. Сетих се за два примера от моя живот. Книгата на Кехоу ми бе препоръчана и я купих преди време. Но тя е като забранена за мене, мога да прочета няколко изречения, чувствайки все по-голямо напрежение и я затварям. Все пак от разлистването нещо ми влязло в главата и реших да прилагам. Работех в магазин за обувки, пари все не ми достигаха. Затова на няколко пъти си повтарях: "Винаги имам много пари". Вярно, всеки ден през ръцете ми минаваха много пари. Е, не бяха мои, от оборотите. За мене - процент, което пак е добре. По-трагичен е вторият пример. Все обещавах да отида на паневритмия в библиотеката в Шумен и все не отивах. Накрая казах: "Другия вторник, жива или мъртва, ще дойда!" Така и стана - предната вечер щеше да ме убие токът вкъщи. На сутринта според реченото отидох - едва жива, почти мъртва... Случвало се е и друг път да ми се реализират нехайно изстреляни мисли, тя затова и книгата ми е затворена. Още съм малка за оръжието в нея.

Подобен метод се използва с изключителен успех в спорта, отдавна. А Паневритмията е много повече от спорт. В Шумен ходих три пъти на паневритмия. Тук в София къде може да се ходи?

Сериозна тема. Аз знам и отговора на въпроса: - Ще я бъде!

Благодарна съм за разбирането и разяснението, защото понякога не ми се пише подробно какво точно имам предвид. Надявам се да бъда разбрана с малко думи, но не винаги се получава, за което причината обикновено е в мене... Следват едни изяснявания... докато разберем, че говорим за едно и също.

Аз не работя с Божия Свят Дух - това би било богохулство. Да кажем, че се е случвало Той да работи чрез мене. В това няма нищо чудно, защото Той може да използва всичко за целта, дори и магаре. Аз съм съгласна и магаре да съм, само и само да ме избере.

Днес една колежка за пореден път ми каза, че съм имала много труден живот, дори може да се каже - необичайно труден, но външно не ми личи, няма изразени отпечатъци на лицето ми. Изглеждам по-млада от много хора на моите години, а зная, че в момента изобщо не съм в най-добрата си форма. Истината е, че е имало периоди, когато отрицателните преживявания са били отпечатани на лицето ми, но после по някакъв начин са били изтрити и заменени с положителни. Ще споделя тайната си. Това е изработената с времето способност да избирам как да се чувствам, независимо от външните обстоятелства. Не успявам винаги на 100%, има периоди на падане и ставане, но зная как да намирам покой при всички обстоятелства - решавам и го намирам вътре в себе си. По някакво чудо и външно нещата се нареждат. Зная, че преминавам през изпитания, понякога много тежки и не мога да ги избегна. В изпитанията има по-дълбок смисъл, отколкото аз разбирам. Много е важно човек да приеме живота си и себе си сега, в този момент такива, каквито са, да обича и да прощава. Всъщност няма нищо, което да не е в хармония с вселенските закони. Проблемът идва от противопоставянето от наша страна.

Интересно.

На тези, чрез които работи Божият Свят Дух, изобщо не им трябват символи, нито обучения от хора, нито нищо светско.