Латина

Много яко! Край с мързела! Наесен се записвам на танци, ама първом да сваля няколко килца... Че Латина не знае нито един латино танц. ПП. Все пак понякога бъркаме бързопреходната страст с Любовта. А Тя си седи някъде в ъгъла и чака да узреем. И пази страст, която е дълбока и дълговечна.

... Моето виждане е, че Любовта е тази, която би успяла сама по себе си да сближи гледните точки на участниците и да намери общото между тях. Семейните ценности без Любов са фалшиви и вредни, най-много да направят семейния живот по-поносим без истинска любовна връзка. Защото, от друга страна, семейните ценности са до голяма степен плод на традиции и опит, които по някакъв начин са доказвали своята целесъобразност за съответното време, в съответните общества, с техните специфики, ако щете и религиозни. Религиозността в днешно време е на умиране, но се надявам, че чистата вяра в Бога, в тази сила над нас, която ни води да се чувстваме по-смирени и по-съпричастни, няма да се изгуби. И ще ни кара не само да се оправдаваме и да воюваме помежду си, но и да си прощаваме, да се приемаме и да се радваме на всяка наша среща, на споделените неща. От друга страна има общочовешки ценности и принципи в общуването, които са отвъд време и място, но за тях по-добре биха се изказали специалисти с опит. Как може да забравим грижата за децата, нуждата им от спокойно гнездо, където да отраснат в любов. Дори семейното гнездо да не е пълно. Лично аз смятам, че историята, която Азбуки сподели, беше ценна и принципно добро поле за разсъждения по темата. Във връзка с нея, но нека се приеме като принципно изказване, искам да споделя следното наблюдение. Често завистта кара някои хора да провалят живота на близките си. И им помагат така, че да няма повод за завиждане.

За хората, които нищо ценно не са открили от написаното в темата: "Човек вижда толкова, колкото знае." /цитат от Късметчетата във Фейсбук/ Думите са заключени за тези, които не са готови да разбират. Аз нямам голям опит, при мене нещата се получават спонтанно понякога, почти никога - по мое желание. И чувството за спокойствие винаги е там, независимо за какъв тип информация става въпрос. За мене също Любовта е на първо място. Не съм амбицирана да гледам на хората в торбичката /като съвкупност от всичко, което са и което притежават - материално и нематериално/, освен ако не е да бъда полезна. Благодаря за споделения опит и знания!

http://www.youtube.com/watch?v=dBHhSVJ_S6A&feature=player_embedded Мъжът, който танцува, е сляп. С дамата се среща за първи път в ресторанта. Танцът не е ли шедьовър!

Наистина не е сериозно, а шега. Да не пропускаме да се посмеем. Къде ви е чувството за хумор?! Да се шегуваш със себе си не е самоунижение. Ето, вместо да ти се сърдят хората, започват да те успокояват. И аз често го прилагам.

Ако при липсата на семейни ценности остава на-важната "Обичай ближния си като себе си", всичко останало ще се изпълни по правилния начин. Ясно е, че човешките ценности могат да бъдат дори вредни, ако не са подчинени на Любовта. Чебурашка, разбери ме този път правилно. Нямам никакви комплекси по отношение чуждо мнение за мен самата. Опитах се да сложа едно огледало пред тебе, но не го видя. Виж само как наричаш човешки същества, изваждайки себе си от тази група. В своето съзнание принизяваш много хора под себе си, а себе си считаш за по-висше създание. Намекът беше от моя гледна точка, за да не се обиди някой и да не сложа себе си в групата на превъзходстващи, високомерни, критикуващи, горделиви и т.н. същества. Нито съм засегната, нито ядосана. Едно от най-трудните неща в този живот е да види човек сам себе си в огледалото. Почти толкова трудно, колкото да се издърпа сам за косата от водата. Затова все виждаме себе си в другите, но не го съзнаваме и все се пънем да вадим другите "удавници", не разбирайки, че ние самите се давим. Любовта е най-важната семейна ценност. Тя скрепява и прави щастливи дори и нестандартни семейства. Няма начин някой да постъпва правилно, ако не е мотивиран от любов.

Разбрах, че аз например съм скудоумен земен грухчо, а вие от някаква по-висша форма на живот ли сте?! Каквото съм написала, е лична гледна точка, а не съвет. Освен това каквото съм написала, това съм живяла и живея. Изисква се СИЛА да устояваш и да пренебрегваш, когато прецениш, собствените си егоистични желания, в полза на други хора.

Не бих обвинявала някого за провалено отношение, примерно брак. Именно защото става въпрос за отношения, има най-малко две страни. Да не критикуваме някого, че няма стабилна и успешна връзка, защото просто може да не е срещнал човека за себе си. Аз например много внимавам и отхвърлям възможности една след друга, защото "парен каша духа". Наясно съм обаче най-общо какъв тип човек бих желала да има до мене и още по-наясно съм какъв не желая. Едно от желанията ми е почтен човек с изградена ценностна система, жива и действена в живота му. Включително по отношение на семейството. Мога да дам и примери, ама ще се въздържа...

Орли, точно от тебе бих очаквала най-голяма устойчивост и да приемаш спокойно факта, че всеки от нас в даден момент се държи както си ще, понякога дори невротично/визирам себе си/ и не както на околните им отърва. Ако искате да насочим темата в посока семейните ценности на нестандартните семейства. Вчера бях на гости и ми казаха за един такъв случай. Човекът си има две семейства, и двете семейства знаят за другото. Живее по няколко месеца ту с едното, ту с другото и проблеми няма. Всички са спокойни и са приели този начин на отношения. Друго, което ме е вълнувало като факт през годините е, защо някой мъж, като зареже благоверната си съпруга и се ожени за любовницата си, след това връзката им е много стабилна, продължава с десетилетия. Най-вероятната причина е тази, че тя му допада повече от първата жена, но се замислям и за една друга причина - тръпката да опитваш сладостта на "забранения плод" в рамките на сигурния брак, нещо като 2 в 1. Бих се радвала на отговор от... Орлин. Божидар Зим също чета с удоволствие, защото мисли различно от мене. Него няма да го каня, защото без друго ще изгрее на хоризонта. И аз ви обичам!

Предполагам, че зависи от няколко фактора как ще усетим и преживеем присъствието си на дадено място. Не само нашето моментно състояние, не само духът и енергетиката на мястото, но и околните присъстващи също имат своята роля. На Кръстова гора ходят и много окултисти, част от които не са добри и имат свое силно излъчване, което може да подейства отрицателно на околните. Някои "енергии" действат като катализатори - ускоряват и усилват последствията от нашите мисли, чувства и постъпки. Всеки от нас има за какво да се покае. Това е първото условие за получаване на прошка, закрила и благодат. А за да стигне човек до покаяние, са нужни вяра и смирение. И аз искам да отида на Кръстова гора.

Все пак, от страх да не нараним някого, може да изкривим истината и да я представим не точно такава, каквато я виждаме ние /тя е относителна, субективна истина, но все пак за нас е истина/. Ако аз имам лично мнение по някой въпрос, не бих желала някой да се засяга, защото опасността да се засегне би ограничила свободата ми на изказване. Баща ми казва: Всичко може да се каже, важното е как! Е, не винаги успявам по най-добрия начин, а в повечето ситуации реагирам естествено, без да се старая специално. Както бих го казала очи в очи, така го и написвам. Да, понякога съм по-твърда и не приличам в изказванията си на нежно женско същество, но... това е положението понастоящем. А имам голямо желание да съм по-нежна и тактична. Затова моля за извинение, ако някой е усетил по неприятен начин думите ми. Честно казано, моята глава е пълна с глупости и не се слагам за учител на когото и да било. Всъщност споделям личната си гледна точка и предизвиквам другите да направят същото по възможно най-искрения начин, за да науча нещо и аз. Вместо да се цупят и сърдят, ако имат желание, да ме оборят. Аз обичам всякакви игри, словесни също. Моля ви се, различната ми гледна точка не приемайте като "съдене". А семейните ценности не са това, което бяха, и това до голяма степен е жалко. За някои семейства е по-добре да се разпаднат, дори и за децата е по-добре. Вместо да живеят в омраза, нека да живеят в любов. Хубаво е да се правят усилия за укрепване на семеството там, където има смисъл.

А понякога изразената по човешки благодарност някак принизява стореното добро и дори намалява радостта от него.

Ще попрескоча последните дискусии. Темата е прекрасна. Не следя "Листопад" редовно. Това, което видях е, че ако мъж обича жена си, той взима решения заедно с нея и й прощава грешките. Винаги съм харесвала турските семейни ценности, защото те, за разлика от нашите, са живи. Не мога да се сдържа и ще вметна нещо за морала. Правя разлика между човешки морал, което е едно много относително и разтегливо понятие, и висш морал. Висшият морал според мене е проекция на закона на Любовта. Ако сме толкова печени да нарушаваме закона на любовта, нарушавайки висшия морал, наша си работа. И последствията са си наши. И ако проповядваме такъв морал на другите, още повече: Преди време един познат ми каза, че още съм малка, понеже отказах да разбирам и да участвам в ... търся прилична дума... свободните отношения в тяхната група. С чувство на жалост виждам как много хора с годините си мислят, че порастват, а всъщност губят най-големите си ценности. Мислят се за мъдри, а вече не могат да обичат истински, не могат да вярват, не могат да са верни, не могат да дават 100% от себе си в нещо, не могат... много неща, които са правили на младини, когато тревата е била истински зелена, небето - истински синьо, любовта - истински истинска! Загубили са способността да се гмурнат надълбоко, защото все се хлъзгат по повърхността на отношения, на чувства, на мисли... И нищо истинско не им е останало, само добре тренираната способност да философствуват.

Моето предположение е, че е поела удар вместо сина ти, жертвала се е. Животните правят такива неща, когато обичат. Знам, че звучи смахнато, но имаме подобна опитност с котка. Удари я кола точно на това място по главичката, където я бях погалила малко преди това.

Явно, макар да не го съзнавах. С радост и голямо чувство на облегчение дойдох в София. Дори с трепетно очакване за нещо по-добро, което ми предстои тук. След малко обаче тръгвам за Шумен и, колкото и да ми е сладко да общувам с вас, трябва да ошетам и да тръгвам, че дъщеря ми няма търпение и вече ми се сърди.

Вероятно, и аз така го почувствах. Точно след един житен режим през декември, сякаш бях докрай изстъргана отвътре. Все пак мисля, че има връзка с промяната на хранене като цяло. В Шумен съм си набавяла нужните вещества и без месо. Или има връзка с хората от сегашното ми близко обкръжение. Ако си агне сред вълци, постоянно те нападат. Усещат го интуитивно. Ядеш месо да заприличаш на тях и да имат едно наум. Едва ли е най-добрият начин за справяне, но има вътрешна логика и действа.

Явно докато съм спала в София, съм сънувала Шуменски кошмари.

Често отговорите са пред нас и са очевидни. Самата Съдба ги дава, говори с факти, които ние просто трябва да видим и приемем. Човекът има жена и дете на път. Старото си отива, новото идва. Няма какво да се избира, просто е хубаво да се приеме реалността. Божията воля се вижда каква е, поне според мене като страничен наблюдател. Няма противоречие и с това, което знаем за Божиите закони. Например, седмата и десетата Божия заповед: Аз самата съм нарушавала заповедите през годините, оправдавайки се с това, че днешното време е по-различно отпреди няколко хиляди години. Надявала съм се на щастие, което обаче е нямало как да бъде благословено, щом нарушавам Божиите закони. И наистина, нито един от изходите не беше добър. По-добре човек да стои гладен и жаден, но да не яде хляб и да не пие вода от нечисто място. Сам Христос ни е дал пример за това, когато беше изпитван: Източник Затова е по-добре човек да се откаже от някои видове любов, които Бог не би благословил. Още повече - ще има да търсим прошка и да плащаме за грешките си. И още повече - загубили сме много време и щастие в заблуди. Защото, докато се занимаваме с фалшивото, губим истинското. Та, за себе си, след поредица от грешки, стигнах до извода: по-добре да съм сама и без любов, отколкото да греша. Вярно, лишавам се от опитност и учене, но също така се лишавам и от теглото на греха. Доколкото мога, разбира се, защото човек и в мислите си не е чист.

Значи, за да ме посветят отново, трябва да се потрудя... То ще е приятен труд.

Странно е, когато отващение към месото е съществувало, а после е изчезнало. На какво може да се дължи?

Да ви кажа как се излагам напоследък. Направо станах за смях и поговорки сред колежките. Изобщо не мога да улуча как да се облека. Слънце пече, аз съм навлечена. Студено, вятър духа, дъжд вали - аз по късо ръкавче, боса по сандали... Чудех се, как е възможен такъв упадък?! Бивша фея на дъждовете да се излага така... Отговорът дойде неочакван, но съвсем логичен /една сутрин, в полусънно състояние/. Макар вече да живея в София, аз интуитивно се обличам според времето в Шумен...

По-скоро бих могла да кажа кои добавки са ми свършили работа. Има много на пазара, но само малка част от тях са в асортимента на нашата дрогерия. Със сигурност има и некачествени, преди години бях взела българска билкова комбинация на таблетки за бъбречни заболявания, дори не й помня името, никаква работа не свърши. Доволна съм от мравченото дърво като добавка. На етикета пишеше много малко, в интернет открих повече информация, включително срещу какви щамове микроби действа. Взех го за дъщеря ми. Пи го паралелно с два силни антибиотика и този път не получи гъбички. Вчера го купих без колебание. Сутринта вдигна температура 38.3С, днес вече нищо й няма. Зарази се от мене, мина й за нула време. Аз ще се влача поне още седмица. Вярвам, като пише на етикета: "Противовирусни, антибактериални и противогъбични свойства. Силен имуностимулант и антиоксидант." Не че не й давам още няколко вида добавки - с червена боровинка, тиквено и конопено семе... Не бива да се руши доверието в хранителните добавки по принцип. Част от тях са плод на сериозни научни разработки, активните вещества са максимално запазени и концентрирани, дозите са стандартизирани. Например на една от фирмите, с които работим, продуктите отговарят на всички изисквания за ефикасност, както на лекарствени средства, но са регистрирани като добавки от една страна заради тяхната безвредност, понеже съдържат естествени природни активни съставки, а от друга - по търговски съображения за достъпност. Преди няколко дни дойде един човек и се поинтересува за добавки, които биха свалили кръвното му налягане, което е малко над горна граница. Такива добавки при нас няма. В подобни случаи е задължителна консултация със специалист.

Благодаря!

Така е, съвестта ми е чиста за това, но боли от загубеното доверие, защото има две страни в отношението. Питам се, трябва ли да остана там, където съм сега, щом не ми вярват. И този въпрос отваря много други, отново съм без път пред себе си. Може и да не е случайно. Зная, че тези дни ще са много важни за мене, щом силите отгоре, и добрите, и лошите, са се активирали така. Да бъде Божията воля!