Латина

Сталин: "Есть человек - есть проблем, нет человек - нет проблем!" Има ги и такива, само непонятното е, че цяла държавна машина е била зад тях...

Аз също имам опит с погрешно дадени пари. Самата аз бях в тежко положение, но човекът, на когото услужих, ми е много близък роднина, нямаше какво да яде, нямаше нормални дрехи и обувки, беше много задлъжнял. Дори ми каза, че съвсем скоро парите ще свършат, така и стана. Очевидно не съзнаваше, че причина за това е и той. Дадох му много средства, които бяха нужни на мене и децата ми. После изчезна. Бях сърдита на него и на себе си с години, защото този човек се интересуваше от мене само докато можеше да вземе нещо и не върна даденото според обещанието си. След време обаче ме сполетя неговата съдба. Очевидно трябваше да си направя някакъв извод. Да, разбрах, че или не е трябвало да му давам пари и да си гледам интереса, поемайки отговорност за себе си и децата си, или да не се сърдя за стореното от него, защото това осъждане е довело дотам да изпадна в неговото положение. Така стана, че понастоящем същият този човек понякога помага на мене съвсем безкористно, той ми подарява пари, никога не ги дава назаем. Със сълзи на очи, засрамена, простих. Много грешки съм направила в живота си заради предположения, че нещо определено трябва да се случи. Заради надеждата си не съм успявала да допусна и лошите варианти, да видя евентуалните последствия, да се подготвя за тях или да ги предотвратя. Никой не е длъжен да направи добро, ако това ще е зло за него и не е от сърце. Преди време услужих на една колежка с пари, които тя не връщаше. Когато вътрешно й ги подарих от сърце, същата седмица спечелих от тотото около четири пъти повече. На следващата седмица пак пуснах, невярвайки, че е възможно два пъти поред да спечеля, но не познах - спечелих отново добра сума. Беше хубава Коледа, с много подаръци. А след време колежката ми върна заема. Случи се веднъж една циганка на улицата да ме залъже, да ми гледа и да ми измъкне пари. Ядосвах се на себе си и на нея, че ме преметна така. Срещнах една приятелка на улицата. Тя ми каза само едно изречение, с което обърна нещата и ме успокои. Даде ми съвет да приема, че съм ги дала да си нахрани децата. Макар и постфактум, дадох ги от сърце, дори се радвах. Човек и впоследствие може да си промени мотивите и отношението и това има действие, сякаш наистина се случва - защото по-важно е какво става в нашите души. На Бог парите нямат свършване.

Възможно е човекът, на когото е направено добро или е злоупотребил, да го оцени едва след време. Но това всъщност не е важно - преди да направя нещо, което считам за добро, се питам - бих ли съжалявала, ако не получа нищо насреща, дори благодарност? Ако си отговоря, че не бих съжалявала, значи нямам никакви очаквания и съответно нямам причини да съжалявам. На практика действам, защото аз самата така желая и поемам личната си отговорност за това, какви ще са последствията и как ще се чувствам от тях. От другия не очаквам нищо.

Някои хора са като наркозависими да правят добро. Стигнах до извода, че е напълно естествено това - когато човек направи добро от сърце, той изпитва радост, удоволствие, удоволетвореност - това е един вид награда. В стила на някой психолог ще кажа - отделят се хормони на щастието и някъде в мозъка се записва: "Правя добро, чувствам се добре".

Дай лапа! Само Левски! Само Левски! Ако не беше Васил Левски, щеше ли да я бъде сега България? Само Левски! Само Левски!

Вчера си вървях по улицата и си мислех за "лудите" хора, които жертват от времето, силите и средствата си, за да правят добро не само на близките си, но и на съвсем непознати хора. Има и друг тип хора, които следват личния си интерес и казват: "Какво ме интересуват останалите, важното е аз да съм добре!" Възможно ли е човек, който е утеснен и не разполага с кой знае какви ресурси, да прави добро и какви са начините, според Вас? Нека тази тема да стане извор на добри идеи как да правим добро.

Да дойдат в България - ще се чувстват като у дома си!

При възникнал конфликт най-много ми помага мантрата: "Сама съм си виновна". Обаче, докато стигна до нея... Първо се разгневявам на другия, но като помисля малко не мога да не призная, че и аз по някакъв начин съм го предизвикала и че е било възможно с повече разум, добрина, такт и дипломатичност да се избегне конфликта. Донка наскоро писа за жена-дълголетница, в отлично здраве, която никога не спорела. Много силно се впечатлих. При поява на отрицателно чувство си мисля, че не трябва да му се дава воля за рушене, а да се осъзнае и трансформира в положително, градивно.

Човек не винаги се изразява достатъчно пълно и ясно. Разбира се, че има смисъл от нашия диалог, защото аз лично стигнах дотам да срещна мисли, които моят ум е непосилен да възприеме и още по-малко, да създаде. Това е много ценно за мене. Моите изказвания за борбата може би прозвучаха агресивно, затова искам да допълня - борба не винаги означава насилие или действие против Божията воля. Имах предвид в някои ситуации човек да не остава пасивен, а да бъде активен фактор по отношение на развитието им. Това може да включва както действие, така и бездействие. Това може да включва както защита на собствените интереси, така и защита на интересите на "противника". "Противникът" без друго най-малко това очаква, но да не ограничаваме Бога в избора му на действие - понякога и шамарите са висше благо, понякога лъжата е равносилна на живот и т.н. Това на шега, само в краен случай... в мечтите ми... Та, за какво говорихме? Наскоро четох истории от една книжка, "Когато Бог се намесва", за хора, живеещи Евангелието, Любовта и Единението, помагайки на всички страдащи и нуждаещи се. Ежедневно животът им е изпълнен с чудеса. Тяхната организация се разраснала и понастоящем включва хора от други християнски църкви, мюсюлмански организации, последователи на Кришна, атеисти... въобще всякакви хора. България е за всички, които искат да живеят в нея, независимо от народността им или други някакви белези. Тогава ще я бъде, не като се разкъсва от вътрешни конфликти и отхвърляне.

Все пак не е нужно да си уеднаквим мненията, което ме успокоява и освобождава от задължението да убеждавам когото и да било в правотата си. Още повече, че след малко може да мисля друго... Велико противоречие е това да чакаме Бог да ни уреди работите, без ние да сме готови да бъдем използвани от Него. Ами нали Бог действа чрез хора? Аз например съм майсторка на смирението и способността да търпя да ме мачкат с години, но изобщо не се гордея с това, гледайки на какво приличат животът ми и аз самата. Съзнавам, че съм позволила да ограбят голяма част от времето и силите ми - ресурси, които можеше да се използват за нещо по-добро. Човек е роден да действа, не да бездейства и да чака. Проблемът е, че ни липсва мъдрост как е най-добре да действаме. Вървя си по пътя и пред мене едно зло. Първи вариант - минавам покрай него, все едно че го няма и в действителност се оказва, че го няма. Втори вариант - искам да мина, а то се хили ехидно насреща ми. Тъй ли, чат два шамара, един ритник и си продължавам пътя. Трети вариант - оставям го да ме бие, рита, блъска, докато ме довърши, а пътят остава неизвървян. В първия случай трябва да съм някоя светица, в чието присъствие злото просто се изпарява. Жалко, не съм такава. Във втория вариант не се гордея особено със себе си, защото използвам насилие срещу насилие, но поне продължавам напред, надявайки се Бог да ми прости, че прекален светец и Богу не е драг. В третия вариант съм най-зле - какъв е бил изобщо смисълът да се раждам - да бъда боксова круша на злото и да позволя да удържи лесна победа?! Без борба няма живот, няма оцеляване, няма път, няма смисъл. Пък била тя борбата и вътре в себе си - най-напред тази борба ни е нужна, за да спечелим и външните битки. Защото ние не сме просто жертви, а позволяваме да бъдем жертви. И Бог няма да слезе от Небето да размаха ръце да ни защити и да ни оправи работите, ами ние сами трябва да сторим това. България няма да се оправи от самосебе си.

http://vbox7.com/play:ced1cffb

При честа употреба трябва да се пазят миглите и веждите от нежелано изсветляване. По-важно е да се пазят самите очи, защото, макар и в малка концентрация, отделящият се активен кислород може да изгори лигавицата им. Затварям си очите, докато кислородната вода се изпари от лицето ми.

Обаче, често покой означава смърт. Къде е развитието в покоя, къде е приключението, наречено живот? Покой ми е нужен за кратка почивка и понякога си представям, че го има - почивам си в представата за покоя. Всъщност, във Вселената не зная да има нещо такова като покой - всичко е в движение. Обичта към родината е дълбоко заложена в хората. При критични обстоятелства много от тях са готови да я защитават - пренебрегвайки себе си, заради децата си, заради родовата памет, заради духовните ценности, заради бъдещето, заради инстинкта за оцеляване, надраснал индивидуалното оцеляване, в служба на общото. Не е случаен фактът, че хора са умирали за родината си. Днес се иска много по-малко от нас - да служим на Цялото в малка България, за да бъде изпълнена една по-висша мисия - развитието на народите и обществата. За да се приобщим към света, за да живеем мирно, нужно е да се развиваме, да внедряваме в обществото си висшите ценности, съхранявайки същевременно духовното богатство, което сме придобили, съхранявайки възможността да го споделим с другите народи. Да слезе Божието Царство на земята за мене означава законите на любовта да се внедрят не само в умовете и сърцата на хората, но да бъдат основа на обществата. Не да се примиряваме с глада, болестите, беднотията, страданията, унищожението на природата, а да направим така, че те да бъдат преодоляни с любов и грижа за всеки един член на обществото. Такова общество е желано и много хора с радост се трудят за осъществяването му. В по-напредналите в развитието си държави гражданското общество е голяма сила и отчаянието няма място там, защото зад всяка добра идея застават много хора и не се допускат както в България безчинства, подкрепени от хора на властта. В този ред на мисли, аз загърбих отчаянието и намерих отново вярата, че България ще я бъде, защото такъв е естествения ход на развитие, защото от другите народи ще ни подкрепят заради общото благоденствие. Обществата се развиват, за да осигурят по-добър живот на всички и на всеки.

"Кришна съветва Арджуна да се бие, защото за един воин (кшатрия) няма по-благоприятна възможност от участието в праведна война (дхарма юддха). Той не може да се откаже от действия, защото самата природа (пракрити) ще го накара да действа. Щастието обаче може да бъде намерено единствено в Аза, а действията в света трябва да бъдат предприемани в дух на непривързаност, с единствената цел да се служи на Всевишния (Кришна)." Бхагавад гита - Уикипедия

Харесвам идеята за свят, изпълнен с разнообразие, не унифициран. Считам за нормално Бог /Кришна/ да действа и чрез хора. Може това да съм и аз. Естествено е в природата явлението самозащита. Естествено е самоопределянето, естествено е разделението - така се създават потенциали, водещи до развитие. Харесва ми идеята да съм космичен човек с Булг-арийска кръв, но виждам корените в нозете си, от които се храня и черпя сили, и от които зная коя съм и откъде идвам, какво ми е наследството и какви са пътищата пред мене. Огледах се за криле да полетя, но те са само в зачатък. Сигурно има космични хора с големи криле, които могат да полетят където искат и навсякъде да се чувстват добре. Аз изпитвам неприятно чувство при представата България да я няма.

То не е лицемерие, то е опит за полет.

Добре де, аз не съм си довършила мисълта, то е ясно. Важни са целите. Сега властва идеята за личното благо, за България кой ли мисли? Какъв е начинът идеите за личното благо и благото на България да се свържат? Александър, направо ме доведе до отчаяние...

Поредното доказателство, че мисълта превъзхожда материята. Да, в програмата съм на двадесет и нещо си. Много точно си уловил. Сега въпросът е: какво трябва да вложим в мисълта си за България, за да сме доволни от настоящето и бъдещето й?

Клюкарство ще е, ако са намесени конкретни хора, с конкретните им имена, без тяхно знание и съгласие. Аз имам наблюдения над няколко двойки, при които жената е по-възрастна с 4 до 7 години. Всички са стабилни и успешни. Може да се получи нещо странно - младият мъж да се почувства по-зрял, а жената - по-нежна и по-млада. Мисля, че и двамата печелят в такава ситуация.

България ще я бъде барабар с всичките ценности, внесени от турци, арменци, евреи, роми...

Положението е по-сложно, отколкото може да си помисли човек, защото процесът ми на раздвояване е доста напреднал. Как иначе да ползвам две камбанарии едновременно?! За мое удоволствие реших втората ми личност да е по-млада и дългокрака, което обаче води до други неудобства... Закачат се с мене разни момченца, та ми е противоестествено. Децата трябва да съм ги родила едното на седем, а другото - на единадесетгодишна възраст. Може пак да се препрограмирам... В този ред на мисли ще е добре за България да се грижат хора, които са млади по дух, не чувстват умора и отчаяние, а са готови винаги за нови предизвикателства.

Те не са чак толкова лични, защото може да се прочетат от всеки - който го може, де... В този ред на мисли е добре повече хора да мислят, че България ще я бъде. И - няма начин да придобием сила, докато обвиняваме или се чувстваме виновни. Приемаме се каквито сме, заобичваме се каквито сме и продължаваме напред, но така, че по възмоожност да сме доволни. На мене недостатъците на чужденците ми действат успокояващо, защото като дете ми бе набит комплекса, че чужденците са едва ли не същества от по-висш порядък. Дълбоко в мене тази мисъл продължава да живее и с много други българи е така. Нямаме нужното самочувствие - нито да се мислим за по-долни, нито за по-горни от другите народи.

Ето, че и ти ме разбра, браво! Пиша 6 на Христо6! ПП. Мисли се четат на други честоти, не на лични.

Ентропията сама може да създава сложни кристали от прости форми Изследователи от Мичиганския университет, демонстрираха как пирамидални форми, могат спонтанно да се самоорганизират в комплексни квазикристали. Трудът бе публикуван в последния брой списание „Nature”, накара учените да преосмислят каква е ролята на ентропията в самоорганизиращите се структури. Макар че ентропията често се свързва с хаоса, тя понякога е причина за спонтанно появяване на подреденост в някои системи. За откритието учените използваха пирамидални форма наречена тетраедър. „Тетраедрите са най-простите обикновенни твърди тела, докато квазикристалите са сред най-сложните и красиви образувания в природата. Удивително и напълно неочаквано е, че ентропията сама по себе си може да произведе такава степен на сложност”, казва Шарън Глотзер, професор от университета. В тази компютърна симулация, учените откриха че хилядите малки тетраедъри се организират в дванайсетостенен квазикристал, направен от паралелно разположени петоъгълни двойни пирамиди. Този мотив на подреждане се повтаря в цялата структура и играе ключова роля в цялата подредба на съставните блокчета на квазикристала. „Този резултат демонстрира първия ни познат случаи, че само геомтричната форма на твърдите частици може да създава сложни форми без нуждата от привличащите сили на взаимодействие на молекулите”, казва Глотзер. „Резултатите повдигат доста въпроси свързани с ентропията и самоорганизацията на различни сложни структури в природата. Знаем че ентропията сама по себе си може да възпроизведе подредени структури, но че те могат да бъдат толкова сложни бе изненада за нас. Можем само да предполагаме, колко много възможности може да ни предостави ентропията”. „Това откритие може да доведе до разработката на интересни нови наноматериали, като техните свойства няма да се ръководят от химическите им свойства, а просто от тяхната геометрия”, казва Ролф Петчек – участник в проучването и физик към университета. „Квазикристалите ще имат различни свойства от кристалите и обикновените материали и ще е любопитно да се види до какви открития ще доведат”. Според Петър Мъхори, участник в екипа и професор в университета, квазикристалите ще имат сериозно приложение в оптиката, комуникационните и „Стелт” технологиите.

Засега не съм се научила да бъда на повече от една камбанария едновременно, но опитвам... Тук клонирането няма да свърши работа, ще трябва да пробвам с друго... Аз съм си измислила две понятия - българин и истински българин. Може да се досетите какво влагам във всяко от тях. Приятно ми стана, Макс, че ми прочете мисълта.