Латина

О-ох, взех да се уморявам. Въпросите задавам, за да се развие темата от други гледни точки. Не ме интересува кой ме подкрепя и кой - не. Имам опит и в двата вида хранене, с месо и без. Утре, ако имам желание, ще изтъкна доводи в полза на вегетарианството. Защо приемате изказванията ми лично, не зная. ПП. Като вегетарианка никога не съм имала проблеми с храненето някъде на гости. Ям хляб и салата, давам мръвката на някой желаещ и готово - всички са доволни.

Хм, все още си твърде емоционален; прочее, както винаги и това си има чар. Може да ме наричаш на галено "Кукличке" или "Блонди", толкова ми е умът... Мога да се впусна в разсъждения с какво човекът допринася за запазването и обогатяването на видовото разнообразие при животните, как им осигурява освен оцеляване, добра и редовна храна до смъртта им, без мъките на дивите условия и на старостта в края на живота им... Може пък животните да не са съгласни да живеят и да умират единствено от естествена смърт, без да са допринесли за живота на останалите видове?! Знам, че прекалявам с провокациите, но все пак може би въпросите ми имат основание? Истинското си име не желая да споделям публично поради горчив опит с психоенергийни атаки в нет-пространството.

Много вярно, но... нека да обърнем палачинката. Материята влияе на Духа и навикът има значение, но... Нека дадем възможност на Духа да поеме полагащата му се роля той да променя материята, нуждите и навиците й, слушайки вътрешния си глас. Ще кажете - гласове много. Да, но най-тихият, на Духа, е най-верен. Ослушвайте се и Го следвайте. Не изпадайте в лицемерие, не бъдете по-святи от Светците, нито по-учители от Учителите... Прекалените емоции и особено осъждането водят не до положителна промяна, а до противопоставяне. Грешен подход. Дайте шанс на Различните да... бъдат с вас.

Една моя песничка, която кой знае защо, звучи тъжно... Малко кученце кафяво Малко кученце кафяво вън на двора си играло, но внезапно огладняло. То си кокалче видяло и набързо го изяло, ала после ожадняло. Малка локвичка видяло и с водичка се напило, най-накрай било щастливо. Аз не мога да си представя да отгледам животно, да му дам име, да го обичам като приятел, то да ме е радвало, аз да съм го радвала и ... да го изям.

Ако човек яде нещо с чувство на вина, по-добре да стои гладен. Нормално и правилно е да се благодари за храната. И особено за месната, защото е свързана с жертва. Порталът за съзнателен живот според мене не е за това да се поддържат фанатично някакви благовидни теории, а да се приеме и осъзнае Реалността такава, каквато е, а пък после да се мисли как може да се подобри тя към по-добро. Нужна е максимална честност за текущото състояние на нещата, затова са плюсовете - за честността, а не, че това е най-доброто и препоръчително поведение. Съжалявам, че няма да мога да цитирам, но съм чела пример от Учителя как за един болен човек препоръчва да си купи точно определено пиле от точно определено място, защото именно то се е жертвало доброволно за същия човек. Продължавам да считам, че човек трябва да се ръководи от вътрешния си глас с какво да се храни. Или поне да се опитва.

Не помня да съм "обвинявала" друг, освен себе си.

Не ми беше хрумвало. Да взема да се пиша съавтор на тази теория. Пък аз просто най-несериозно и нехайно си бръщолевех...

Така е, когато си пристрастен към едно, пренебрегваш друго.

Гордостта. Чувството на превъзходство. Убедеността, че съм нещо повече от примитивните месоядци. Себеусещането, че съм по-висше създание. Подтикът да игнорирам фактите от живата природа и да се изкарам по-праведна от Господ, Създателя на всичко живо, на природния кръговрат, в който ядем и биваме изяждани. В желанието да се изкарам права пред Подателя на Живота и Смъртта, утвърждавайки днешния мимолетен миг пред силата на Вечността. Отричането, че едно живо същество може да се пожертва доброволно за доброто на друго живо същество, когато му дойде времето. Невъзможността да приемам жертвата на друг за мене и да съм благодарна за нея. Илюзията, че растенията са по-нисши живи същества от другите живи същества. Това е бунт срещу Бога и Неговото Творение. За да се смиря, правя обратното на това, което ме води до възгордяване. Ям понякога месо, благодаря за него, не се чувствам нещо повече от когото и да било. Благодаря специално на Донка, че насочи дискусията в тази посока, помогна ми да осъзная част от избора си. Истината е, че обикновено се водя по вътрешно ръководство, което се оказва адекватно, за разлика от умствените претенции. Преди години раздавах храна от мястото, където работех и не си позволявах да ям от нея, усещах, че ми е забранено, това е храна, предназначена за други. Естествено. Обаче в един момент усетих, че мога да ям по малко от нея, когато ми се прияде. След време разбрах, че съм бременна. Отгоре ми бяха разрешили да си вземам от храната с мярка, те са знаели причината без аз да я знам. За мене беше достатъчно, че послушах вътрешния глас и бях благодарна, че ме зачитат по този начин и се грижат за мене. Понастоящем като вляза в магазин за хранителни стоки, от някои животински продукти се отвращавам, а други ми се прияждат. Какво да споря със себе си. Нали да отричаш вътрешния си глас е най-бързия и сигурен начин да се ослепиш и оглушиш сам. И накрая отново ще цитирам нещо, което се вижда абсурдно на заклетите вегетарианци:

Бях вегетарианка около две години и половина. Хапвала съм риба на няколко месеца веднъж, а месо съм опитала на два или три пъти през това време, с голямо отвращение. След това проядох месо отново. Усетих, че така трябва, макар да не зная и до ден днешен защо. Както се бях отказала от месото несъзнателно, по същия начин усетих вътрешно, че времето на постенето ми е свършило засега и не усещам никакво осъждане към себе си. Човешкото осъждане изобщо не ме засяга. Впрочем, и сега изпитвам отвращение към месото, макар и не толкова силно като преди, но зная, че може и трябва да го ям, и то с благодарност. Благодаря!

Нещата, които подкрепят живота, ни носят радост и чувство на благодарност, когато ги получим или дадем от сърце, виждайки как сме зарадвали друг. Основа на живота е любовта. Живот без въздух, вода и храна също не може да има. Благодарна съм и на парчето сух хляб, когато го получа. Обичам живота, обичам Бога. Не принизявайте въздуха, водата и храната. Те имат не само материално, но и духовно съдържание. Любовта има не само духовно, но и материално съдържание.

Има едни простички неща, без които е невъзможен животът - дишане, хранене, .. и т.н. Нуждата от любов и тя е в основата на живота. Може да си необвързан към подобни желания, но за кратко. Иначе животът си отива, а той е даден преди всичко да се живее. Поради предразсъдъците си ние често спираме себе си и другите по пътя им. И по пътя на любовта - също.

Извинявам се за материалистичното напомняне, но извор на щастие за нас, недоразвитите души, са и задоволените желания. Проблемът е, че те всъщност край нямат. В такъв един момент по-духовно настроените ни съветват направо да се отречем от тях. Така сме устроени, че като задоволим някои свои основни нужди, се чувстваме далеч по-добре, направо щастливи. Всеки има спомени в това отношение. Затова е казано да се радваме на малките неща. Пътят към любовта е осеян с много такива малки прояви - поздрав, усмивка, окуражение, прегръдка, любене, отдаване, грижа, саможертва. Това, последното, не е толкова малко, но може да се направи с радост.

Голямо очакване, а... само на бяса и на Максим записите са останали...

Познавам Бисерка Йовчева - тя е много умна, много обаятелна, много позитивна, много толерантна, много мотивираща... Не само на шуменския въздух се дължат дългогодишните неотменни успехи на шуменските информатици. Имаме голям късмет с такива преподаватели. Тя е и много добър човек - мисля, че най-вече в това се крие тайната на успеха й.

Аз така с един "бивш" приятел все се събираме и разделяме. Напоследък май не се и разделяме, просто не се чуваме и виждаме понякога с месеци, но това няма значение. Отдавна се уталожиха отрицателните емоции, претенциите, очакванията, всичко е далеч по-спокойно. Мисля като Донка, потвърждава го опитът ми.

И не просто разказ, а пресътворяване на човека, във всеки аспект от живота. Жалко, че през последната година не отидох на паневритмия нито веднъж. Не знам какво ме спира.

Който умее да улавя всеки миг и да живее в него, наистина е живял. Докато се науча на това, може и да ми отлетят миговете...

На пътя на любовта има много предразсъдъци...

През последните години не помня сънищата си, но преди време имах много образни сънища. Имах два съновника, тълкуванията в които бяха много различни. Беше ми хоби да си тълкувам сънищата, правех го почти всеки ден. Имаше много съвпадения, специално от единия съновник, който предпочитах. Съгласна съм, че на съновниците не бива да се доверяваме 100%, но практиката е показала за мене, че заслужават внимание.

Съновник буква П Съновник: буква П Съновник: Убиване, убийство...

Аз също свързвам прилепите с положителни неща. Изобщо нямам претенции да мога да тълкувам сънища, просто ще споделя свои асоциации. Прилепът е под леглото и се храни - свързан е с практикуването на любов. Пърха с крила, иска да полети - търси освобождение. Кожата му е била гадна, движила се е - показва подсъзнателно отвращение към... същото. Следва убиване на любовта. Последното, макар и не в този вид, аз съм го правила, затова разбирам чувството какво е. Повечето хора не умеем да отвръщаме на любовта положително. Не сме благодарни на хората, които ни обичат, а сме склонни да им търсим недостатъци, да ги нараняваме и отхвърляме. Въпроси, които бих си задала: Защо е това отвращение към плътската любов; заради конкретен човек ли е или заради нещо, което се е случило някога? Желанието да убивам любовта само в конкретен случай ли е или по принцип постъпвам така? Има ли нещо в мене, което се страхува да обича, да се отдаде, да благодари, да се раздава?... Няма нищо срамно и обидно в тези въпроси. Аз съвсем наскоро си дадох сметка, че ако не се дърпах, никога не бих оставала сама. Освен това не веднъж съм отвръщала с лошо и съм отхвърляла добрината и обичта. Преди около двадесет години не насън, а наяве убих две оси, които правех любов пред очите ми, защото не можах да го понеса. Причините за това осъзнах и преодолях след време. Стигнах до извода, че трябва да съм по-благодарна, да съм по-мила и с по-добро отношение към хората в мисли, думи и дела.