Латина

Хора, цитатът от Библията, който посочих, се отнася за Христос. Не е бил вегетарианец, но може ли изобщо да се коментира неговата "духовна извисеност"?! Учителят Беинса Дуно е построил учението си върху християнството. Ей сега ако дойде Христос, вие ще го изкарате духовно неизвисен, защото яде и пие всичко, за разлика от Йоан Кръстител, който се е хранел само с трева, но сам признава, че не е достоен да развърже ремика на обущата му, та камо ли да Го кръсти. Да не се окажем богохулници в един момент... Бог е по-силен от делата на хората и когото направи да стои, той ще стои. Божият план за живота и развитието е съвършен, много по-съвършен, октолкото дребните ни човешки схващания по въпроса. По-високата цел е да оцелее видът, не индивидът. Това предполага развитие и наличие на вечна младост и жизненост, неуморима и неограничена предпоставка за развитие и разнообразие, които за отделните индивиди са непостижими. Не само заради ограничеността на всеки поотделно, но и заради умората от живота. Чувството на умора също е гениално творение на Природата, няма какво да спорим. Правих си наскоро един експеримент. Нещо като да излъжа времето, да се върна биологически двадесетина години назад. Получиха се добри резултати, но аз не бях доволна: не обичам да лъжа и не мога да лъжа, а освен това нямам никакво желание да изживея още един живот, чувствам умора и безсмислие в това, предпочитам да подкрепя децата си в техния път. Това са естествени процеси. Който иска да живее вечно тук на земята или пък някой друг / пък било то и животно/ да живее вечно, е влязъл в доста небезобиден спор с Бога... Мислите, че много се отклоних от темата, но сега ще направя връзка. Поразсъждавайте малко: какво е предназначението на животните, искаме ли те да живеят вечно, какви популации ще приемем да се развиват от тях, при какви условия, доколко ще ги контролираме, ще се грижим за тях и ще ги използваме ли, по какви начини?... Знам със сигурност, че времето на месоядството изтича, но закоравялото отрицателно отношение към хората, консумиращи месо, предизвикват да се задейства защита. Може пък Животът да реши друго и да докаже, че не с дела се оправдава човек...

Аз мисля по друг начин. Горното изказване индиректно може да обиди всеки, който не е вегетарианец, откъм окачествяването "духовна извисеност". Аз лично не се обиждам, просто ми стана весело - едва ли това е бил търсеният ефект. От друга страна признавам, че вегетарианството е естествена тенденция на развитие, но...

Истинският смисъл често се крие в простите неща. Защо има деца с аномалии? Игра на вероятности, грешка в групирането на гените и клетките, това е. Вариативността понякога води и до по-добри от старите структури, така се появяват нови възможности за развитие. Все влагаме някакво специално отношение, а може би всичко е просто игра на Природата. Да, понякога е жестока към нас, но на кого да се сърдим?! Аз не вярвам в прераждането. Няма логика. Ако получа спомени за минали прераждания, първо ще се прегледам... По-скоро вярвам, че е възможно човек да "влезе в кожата" на друг човек, независимо кога е живял, използвайки фината сетивност, която му е дадена и това вероятно се случва по някакви сходства, сходни проблеми и вибрации, които го настройват на съответната вълна. Зная, че някой ще приеме писанията ми за крайно глупави и ограничени, но предпочитам това, отколкото да вярвам сляпо в нещо, за което нямам никакви солидни причини. И като допълнение. Вярвам също в законите за причината и следствието, в действието и противодействието. Пример: Дядо ми е направил нещо лошо, след което е починал. Ответните енергии търсят неговото излъчване, но не го намират. Тогава намират сходно - на негови роднини и застига някого или някои от тях. И така поколения наред. Дали може да се избегне ответния удар? Може, ако човек е наистина добър и възпита така децата си. Ако е милостив, ако прави жертви и ако помага. Ако самият той прощава, ще бъде простено и на него. И за да направя връзка с темата - това, за което си "спомням" и си мисля, че страдам заради него, всъщност е виждане не на моя минал живот, а на живота на дядо ми. Примерът е измислен.

http://www.youtube.com/watch?v=sTmMofUfBTQ

Честит Рожден Ден, Донче! Бъди благословена във всичко! Желая ти много здраве, любов и щастие!

Благодаря! Напоследък наистина интуицията ми е отслабнала в сравнение с преди, има само някои проблясъци от време на време. Много ми е трудно така слепешката да взимам решения. Никога не съм работила последователно в това отношение - да обичам себе си. Зная, че си абсолютно прав за това, че Бог е Любов, Бог е Радост, Бог е Свобода, Бог е Мъдрост, Бог е Истина!

Ти си Божи Дар!

Изложената гледна точка много ми допадна, но си мисля за още нещо. Факт е съществуването на родова карма, на родови проклятия. Откакто се помня, се стремя да не навредя с нещо на някой друг и ако го направя неволно, самата аз страдам от това. Обаче... товарът върху мене и "уроците", които получавам в продължение на много дълго време, са доста тежки. Както каза преди време един мой приятел: "Никому нищо, всекиму виновна!" Не е въпросът да се оплаквам или оправдавам, но съм се питала с какво толкова съм сгрешила, възможно ли е да съм причинила големи загуби някому, без да се усетя?! Удивително е, но с този мой навик да търся причината само и единствено в себе си, не се сетих за нещо елементарно. В много отношения повтарям живота на майка си, макар че като хора сме много различни и ценностите ни са различни.

Този метод не съм го пробвала. Гениален! И като всички гениални неща - прост. Пък аз започвам един анализ от негова гледна точка, от моя гледна точка, от вселенска гледна точка, ситуация, причини, следствия, от моя гледна точка, от негова гледна точка, от вселенска гледна точка... Дори щтраусът е по-умен от мене, като си заравя главата в пясъка... Дотук с майтапите. Методът позволява да се освободи човек от отрицателна реакция спрямо другия и от бушуващо негодувание, ако се е получило / при повечето хора така се получава/. По този начин се избягва напрежение в отношенията още в зародиш. Когато утихнат страстите, тогава иде ред на анализа, според мене.... Малко са хората, които в повечето ситуации не реагират отрицателно на лични нападки, а благодарят. За останалите важи: "Не го приемай лично!" Всъщност, по всяка вероятност е точно така. Повечето хора по природа не са агресори и целта им не е да наранят конкретния човек, а се бунтуват срещу създалата се ситуация, начините на действие, чувстване и мислене, т.е. реакцията им е принципна. Даденият метод позволява да се избегнат много беди от прибързани емоционални изблици в отношенията между хората. Същевременно е много лесен за разбиране и евентуално за прилагане.

Най-трудно ще е с дневния режим - понастоящем гледаме няколко сериала, с часове сме на компа, а Сънчо ни приспива чак след полунощ...

Моята баба по майчина линия е много дълбоко вярващ православен човек. Ходехме като деца през лятото на село при нея, това понякога съвпадаше с петровите или богородичните пости. Тя ги спазваше много строго, дори съдовете, приборите и ножовете, които използваше, бяха отделни от нашите. Откакто я помня четеше редовно библията и други духовни книги, ходеше на църква в съседното село, продаваше свещи на всички в селото. Молеше се всеки ден, сутрин, вечер, преди всяко хранене - това през цялото време социалистическо - никога не престана и не се скри. Досега ми се свива сърцето от един спомен. Бяхме на гости по време на пости и някой от нас, може и аз да съм била, поиска домашна супа от кокошка - няма никъде на земята ястия, по-вкусни от бабините, които тя приготвяше на жив огън и с вълшебни подправки. Беше хванала животинката и й говореше, плачейки: "Мъчно ми е за тебе, но какво да правя, като Господ те е направил за ядене и трябва да нахраня гостите си. Прости ми, Боже!" Никой от нас, кръвожадните, нямаше сърце да направи това, а тя по време на пост, който считаше за свещен, го направи заради нас... Постила съм и зная как ревностно съм следила да не наруша и с най-малкото чистотата на храната и на поста. Представям си какво е било за нея да убие животно по време на пост. Една от причините да се отрича вегетарианството като средство за спасение в православието може би е точно тази - чрез дела да не се оправдаем, а с Божията жертва, с вяра да се спасим. Бог е по-силен от делата ни, в това е смисълът. Много Божии угодници не са яли месо, масова практика е при отшелниците и монасите, но има и такива, които са яли всякаква храна, благодарейки. Божията благодат е била и върху тях, нека да бъдем обективни. Вегетарианството е като един дълъг, къде по-лек, къде по-строг пост. И аз влагам в него такъв смисъл, когато се прави съзнателно - постене не само по отношение на храната, но и по отношение на мислите и чувствата, на постъпките - също. По този начин вегетарианството може да допринесе за духовното израстване, но не е задължително, защото, ако мотивите са криви, с нищо няма да допринесе.

Винаги има поне два начина за реагиране на дадена ситуация. В този смисъл има избор, относително свободен заради ограниченията, но все пак избор. Темата е за лицемерите, т.е. за хората, на които сме лепнали такъв етикет, защото не са сметнали в определена ситуация за необходимо да ни информират за истинските мотиви на поведението си. Тези мотиви може и да не са чак толкова лоши или осъдителни, но ние сме много чувствителни, когато не ни зачетат, а от своя страна не сме нито идеални, нито искрени, нито добронамерени във всички случаи спрямо останалите. Това, че сме добронамерени към себе си и някои свои близки, е достатъчно за нас. Лепваме на някого етикета "лицемер", а ако сме докрай честни спрямо себе си, с не по-малко основание може да го лепнем и на себе си. Грешката е в самото лепене на етикети. Отъждествяваме човека с неговите постъпки, настройваме се срещу него, а не бива така. По-добре е да се оцени ситуацията и да се прецени, че ако бихме влезли в кожата на този човек, вероятно бихме действали по същия начин.

Дъщеря ми е дева с високо самочувствие, а аз - лъв с ниско. Нейният асцендент е във везни, луната - в скорпион, а годината според китайския зодиак е на заека /"Той е надарен, умерено амбициозен, приятен за компания, дискретен и най-важното - добродетелен. Зайците обичат обществото и обществото ги обича. Жените под този знак ще блестят във всички занятия, които изискват добър вкус, контактност, представителност. "/ Аз имам асцендент рак, луната ми е във везни, а според китайския календар съм куче /"Рядко привлича отведнъж вниманието, но никой не умее да слуша като него. Философ и моралист, Кучето подхожда сериозно към всяко нещо в живота. Винаги е малко "скитник", който лесно се лишава от парите и комфорта, но остава верен на идеалите си."/. Като дете обаче бях дълбоко убедена в превъзходството си над другите и ми беше необходимо време, за да допусна /пак поради превъзходния ми ум, ха-ха-ха!/, че съществува вероятност някой друг в някое отношение да е по-добър от мене. Очевидно не съм си повярвала достатъчно, защото след това получих от живота доста шамари, които ме поведоха към пътя на смирението, което за един лъв практически не е лесно постижение.

Да не забравяме свободата на избора. Всеки свободно избира как да постъпи, макар да му се струва, че не е така в много от случаите.

Това последното е за майсторския клас, а ние още не сме в него. Т.е. аз не съм в него. Идеята е човек да погледне вътре в себе си и да види с какво е предизвикал отрицателно отношение, макар и прикрито. Ще види там, че той самият не е достатъчно добър. Целта, моята де, не е да се превърна в лицемер на свой ред, а да изчистя отрицателното си отношение към човека, да намеря начин да го обичам и да подобря издъно нагласата си, мислите, чувствата и действията си към него. Това е. Ще се усети и външно, няма начин.

Лицемерието е по-малкото зло от безлюбието, демонстрирано съвсем искрено. От положение да се отвращавам дълбоко от лицемерните постъпки, изразяващо се във вътрешно и външно съдене, стигнах дотам да съм благодарна, че животът ме постави в ситуации да осъзная колко оскъдна е и моята любов към хората и че откритото демонстриране на това безлюбие е с много по-лоши последици от лицемерието. Ние сме хора с различни качества и недостатъци, а трябва да вършим някаква обща работа, трябва да сме в единство.

Можеш да пишеш задълбочено и обхватно за всичко, което си наумиш.

За правилното предвиждане на последствията от действията ми винаги ми е пречела прекалената чувствителност, прекаленото желание нещата да се развият по точно определен начин, прекалената субективност, подкрепена от страха и мечтите. Умът ми просто е отказвал да допусне варианти на развитие, които са в противоречие с желаното или предизвикват страх. Може да се каже, че имам сравнително добра логика, но за неща, които не се отнасят лично до мене или близките ми същества. За да бъда обективна, трябва да съм по-безпристрастна, а това още не съм го постигнала. Нужна е дисциплина, човек да придобие навик да оценява ситуациите, вариантите за действие и развитие, както и съответните последствия. И винаги да е с мисълта, че съществува поне още един вариант на действие, за който не се е сетил, т.е. да е отворен за нови и нестандартни решения. Животът ми е пълен с примери за много грешки, чиито последствия е можело да предвидя и предотвратя, но не съм го направила. Лошото е, че една малка на пръв поглед грешка, извършена дори несъзнателно, може да преобърне целия живот на човека с лавинообразни катастрофални последствия. Същият този факт обаче ми дава надежда, че е възможно за кратко време всичко да се оправи. И се оглеждам за чудото - да не го пропусна.

Животът е път към смъртта.

Добро утро на руска вълна!

http://www.youtube.com/watch?v=pDHpBQoofOA&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=6G0oN5V9LXs&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=b8tl65hYqZA&feature=related

Не, този, дето трябва да има червена точка с числото 12 в средата, защото има насилие. Аз, верно, че съм под 12 и страхотии не бива да гледам! Твърде харт е за моята крехка възраст и психика!