Латина

Слоу революцията е нещо изключително ценно, според мене. Дори и само затова да си запазим нервите и здравето, да съхраним материални и нематериални ресурси. Ще ви дам един абсурден пример от живота, толкова характерен за нашето ежедневие: На едно работно място има камери. Работа няма кой знае колко, но понеже има камери и шефовете гледат, всички се претрепват от работа, хващайки по един парцал и бършейки едни и същи места по няколко пъти, тъй че прах не може да падне... Някои при това в бързината си издират ръцете и си чупят ноктопластиката /а тя не е евтина.../... Освен това хапват по нещо много набързо или въобще пропускат яденето, да не би да ги обвинят в бездействие. Нямате представа колко грозна и жалка гледка е иначе красиво момиче, натъпкало устата си с храна, едва преглъщащо в бързината, което на всичкото отгоре за няколко месеца заприличва на излязло от концлагер, поради описания по-горе стрес. И подобна практика се превръща в стандарт - който не го спазва, не работи добре. А всичко това е напълно излишно и не води нито до по-голяма продуктивност, нито до по-голяма печалба...

Въпросите от темата би могъл да си зададе почти всеки човек, който има стремеж да се развива към добро, по-точно да изчиства от себе си наслояванията и заблудите, които пречат на божествената му същност да се изявява. Аз често осъзнавам постфактум, че не съм постъпила добре в някоя ситуация. За мене ценен е и чуждият опит, защото не съм толкова умна, че да стигна до всички отговори сама. А отговорите може би са безброй... Нечии постижения, дори и малки, биха дали добър пример и мотивация на останалите. Дори самото замисляне по тези въпроси е една малка крачка напред, малка, но тя може да промени живота на много хора. Това е идеята на темата - да се заразим с добри идеи, с добри примери и може би да практикуваме повече в живота правене на добри неща.

Най-често съм жертва на собствените си негативни внушения. Някои типове хора имат по-силна мисъл, например тези, които често се молят. Понякога една тяхна отрицателна мисъл, дори изпусната неволно, може да има голяма сила, защото по навик се казва с вяра. Още звучат в главата ми думите на един мой шеф, иначе много добър човек, който ми каза по повод на дребен пропуск: "За нищо не ставаш!" Злобни, завистливи, безскрупулни хора, които са приспали съвестта си и са дръзновени от чувство на "справедливост" /тяхната/, си позволяват много неща. Отрицателното мислене по адрес на някого е най-малкото, което правят, но съвсем не безобидно нещо. Няма да забравя преди време една жена, която ме обиждаше във всяко отношение /до ден днешен го прави/. Беше казала по телефона освен всичко друго, че съм мърлява и одърпана. Същия ден пътувах. Бързайки, минах напряко през едно място с храсти, откъдето излязох точно мърлява и одърпана. Многократно съм преживявала ситуации, в които нечие отрицателно мислене и отношение изсмуква силите ми или предизвиква поредица от събития и обстановка, също съответно отношение от близкото ми обкръжение, сякаш всички ги хващат едни и същи дяволи. Енергийните вампири често "изсмукват" енергията от жертвата си и после победоносно я обвиняват в липса на енергия, по-грубо казано в мързел, липса на достатъчно отговорност и т.н. Също така са склонни да прибягват до "съдействие" от по-тренирани и силни от тях, за да постигат целите си, ходейки при разни вещи хора да въдворяват "справедливост".

А може би и те като тебе не смеят да говорят за съкровената си същност, но много биха искали...

Много вампирско стана... Аз съм съботник, да. Източник

Мисля, че една и съща храна в различни моменти, състояния и хора може да бъде раджастична или саттвична, тоест натоварваща организма или подхранваща го по добър начин. Ако един човек има липса на определени елементи в даден момент, ако му ги доставим с някаква храна, която ги съдържа, и ако той приеме тази храна с удоволствие и благодарност, то тази храна за него ще е саттвична. Ако обаче е преситил организма си със същите елементи и му предложим тази храна, дори да я приеме с удоволствие по навик, то тази храна ще е раджастична за него. Ако системите за детоксикация, ако самите клетки са детоксикирани, тогава гадене може да има и към храни, които съдържат ценни вещества, но съдържат същевременно и отрови. Ако човек не е притъпил окончателно вътрешния си глас, в първия случай ще има усещане, че определена храна му е нужна, или във втория случай обратното - ще изпитва гадене дори само при мисълта за нея. Това може да се наблюдава за абсолютно всякаква храна - месо, билки, зърнени храни, плодове, зеленчуци, ядки, яйца... За кафето ще вметна, че според мене чистият извлек, т.нар нес кафе има по-фини вибрации от мляното. Действа ми добре в комбинация с мляко и захар, иначе се получава твърде силен, неприятен ефект. Настоящите вегетарианци едва ли ще ми повярват, но аз ям месо все едно че не ям месо - не чувствам натоварване или интоксикация. Имаше период, когато дори само при мисълта за месо ми се гадеше. Бях благодарна, че съм отказала месото и постепенно почувствах ползите от детоксикацията - отървах се от много болежки и неудобства. Мисля, че съвременното общество отглежда твърде големи популации от животни за храна - не е било така сравнително доскоро и хората не са пригодени към такова хранене, с толкова много месо. Прекалената консумация на месо доказано разболява. Няма нужда да се запазват такива големи популации от различните животински видове и е естествено след време да се премине /почти/ изцяло на растителна храна. Не говоря за години, а за поколения напред. Има достатъчно земя, която да ни изхрани и без ГМО. Освен това за отглеждането на животните се използват земеделски площи за фуражи, които те да консумират и на свой ред да послужат за храна. Това е крайно неефективно, свързано е с големи разходи на ресурси, на труд, на време, отпадъци и т.н. И на всичкото отгоре не е оправдано от здравословна гледна точка. Същите тези ресурси може да се използват за отглеждане на пълноценни и качествени растителни храни, но все още има много да учим в това отношение, защото днешните твърди вегетарианци често се хранят непълноценно и боледуват, което не е добър аргумент в полза на вегетарианството. Често има вегетарианци с анемии, с разстройство в паметовите и мисловните функции, побеляват по-рано и т.н. От друга страна да ти се доплаче като видиш някой човек, инвалидизиран от прекомерната консумация на месо - с подагра, артрит, интоксикация, лош дъх, нечиста кожа, диабет, хормонални разстройства... Също така мисля, че поставянето на определена цел по отношение на храненето вече е проява на насилие спрямо природата и себе си. За най-разумно считам следването на вътрешния глас. Ако нещо е добро днес, то може да не е добро утре. Ако нещо е добро за теб, то може да не е добро за мен. Наистина няма нужда от никакъв спор, ние сме различни и свободни хора. Повече щях да се зарадвам, ако някой от участниците можеше да каже нещо подобно: Жив и здрав бъди, Бог да благослови храната ти!

Баща ми е родом от с. Фролош, родното село на Владимир Димитров - Майстора. Това е едно голямо село, чиито махали са разположени на няколко големи хълма в Осоговска планина. Ходих там като дете - имаше много овошки, гледахме една костенурка в старата каменна къща, а хората бяха много добри - типични планинари. Баба ми, на която съм кръстена, заедно със семейството си се преселили, когато баща ми е бил на три годинки. В равнината не се посрамили - техните разсад, плодове, зеленчуци и животни били най-големи, здрави и вкусни от тези на новите им съселяни. Да не говорим за прочутите й баници и зелници, а манджите... няма начин някой друг да сготви такива. Когато за първи път като дете видях картини на Майстора, бях изцяло завладяна от тях - толкова изчистени, а така колоритни и силно въздействащи. Спомням си ясно усещането, че нарисуваните от него хора съм виждала някъде, че ги познавам. Тогава не знаех, че е рисувал хора, с които имаме обща кръв. чувствах се зваладяна от нещо, което е по-силно от мене, от някаква магия. За него след време прочетох, че е бил вегетарианец. Когато го канели на сватби, той не кусвал от месните ястия - ял хляб и салата или постно ядене, ако има, иначе стоял гладен. Що се отнася до мене, не бих заколила животно. Онзи ден пощадих и едно паяче - наистина не ми се убиват животинки. Ям и месо, което вече е тръгнало по предназначението си. Какво бих правила, ако някога живея на село и отглеждам животни? Няма да ги ям. Когато се наложи да се разделя с тях, просто ще ги подаря за храна на някои гладни хора. Може да се живее без месо, но човек трябва да е свободен в избора си. Най-страшни по духовния път са лицемерието и страхът. Лицемерието ни пречи да видим истината и е най-страшно, когато лъжем себе си. Страхът е нещо, което няма как да послужи на добра кауза, колкото и благородна да изглежда на пръв поглед. Ние не трябва да се съдим едни други за каквото и да било, не трябва да се отблъскваме, не трябва да си затваряме сърцата и вратите. Хареса ми казаното по-горе за новите хора, за хората на Светлината. Абсолютно съм съгласна, но е рано на много хора за това, а трябва да се обичаме. Ако от едно ядро хора с по-напреднали разбирания може да влезе знание в света и той да се промени към добро, то тези хора не бива да бъдат тесногръди и се затварят в само в техните си пространства. Затова много ми харесва развитието по темите за вегетарианството напоследък и може би няма да е нужно още дълго да бъда различна, за да бъда приета като различна. Трудно е да се разширяваме и да приемаме различните като свои. това е начинът да им открием своя свят, новия свят и заедно да съграждаме едно по-добро бъдеще за всички. Източник:

Ще отговоря с удоволствие. Наистина продавам много добре, но - има един страх, който ме спъва да се втурна в по-необработени области, с непознати хора. Преди време един човек ме изплаши, затова, може би. Като един типичен лъв не обичам да търся някого и да му предлагам нещо, предпочитам хората да идват при мене и да им помогна с каквото мога. Имам добри идеи и възможности различни край мене, но ми е трудно да си пробивам път сама. През последните години продажбите са моя професия, но не ми се налага да търся клиентите аз, те идват при мене. В миналото ми се е налагало да правя активни продажби с непознати хора, в непозната среда и го правех много успешно - веднъж хванах колегите си тайно да подслушват какво говоря, защото продавах много повече от тях. Това обаче ми коства много психична енергия и го правя в краен случай. Ако преодолея страха си от хората, тогава зная, че много бързо и значително ще подобря финансовото си състояние. Това е урок, който трябва да премина, да се променя, иначе пари към мене няма да потекат толкова, колкото са ми нужни. Наистина се чувствам зле на едно и също място, особено да работя на бюро - преди години за около месец направо се разболях от седяне. След това си смених работата, по цял ден бях на крак и въпреки умората вечерта се чувствах отлично. Квартири, места, работа, колеги, приятели мога да сменям често и без особени сътресения - напротив, обикновено това ми доставя удоволствие. Обичам приключенията, новите неща. Писанието ми е объркано, но нямам повече време. Благодаря от сърце за насърчението! Помогнахте ми да се ориентирам къде да насоча енергията си и да се подсетя, че човек не трябва да бяга и да се поддава на слабостите си, а да ги преодолява.

Моля, ако може да дадете на невежите и някакъв сайт, в който да си проверят хороскопа безплатно. Вероятно няма да насмогнете да отговорите на всички желаещи. Аз съм много любопитна за жена, родена в 3.15 часа на 08.08.1970 година в гр. Шумен. С какво бива да се занимава и с какво не бива да се занимава?

Обстановката се е поразведрила от открването на темата досега. Тъкмо се чудех как ще вместя една трагикомична случка отпреди години. Свекървата на бившата ми свекърва, Бог да я прости, много ме обичаше. От всички пилета имаше само едно качулато и тя го кръсти на мене, на галено име. Много се радвахме, защото беше като една коронясана кокошчица, истинска красавица. Не след дълго отидохме на село и що да разберем?! Нещо било станало, не можаха да обяснят добре какво, но кокошчицата, кръстена на мене, първа отишла под ножа... Решението се сещате чие било - на свекървата и свекъра.

http://i.actualno.com/club.bg/files/2007/11/16/686300c74b.JPG Много ми хареса!

Да, който прави нещата с Любов, той е чист от грях, дори това, което прави, на мнозина да се струва грешно. Най-голямата грешка, в която влизат хората, е да съдят другите и да затварят сърцата си за тях.

Здравейте! Отдавна не съм идвала, но преди малко, докато се въртях в кухнята, ми изплува нещо в ума. Влязох и видях точната тема. Точно за яйцата и кокошките. Затова ще споделя друга гледна точка, която не твърдя, че е моя, просто дава повод за още малко размисъл. "Яйца от щастливи кокошки". Кажете, коя кокошка е по-щастлива - с петел или без петел? За себе си, като една "сладка птичка" мога да споделя, че добре си живея и без петел... И не искам кой да е петел, а някой специален. Обаче това вече е "човешко, твърде човешко". Интересно, при хората съотношението женски:мъжки новородени е горе-долу 1:1. Как ли е при кокошките, където в домашни условия се пада един петел на много женски. Това съотношение изкуствено ли се постига или е естествено? Аз ям яйца каквито има. Ще последвам съвета да купувам "при подово отглеждане". На купешките яйца едва ли са им осигурили татко - петел за оплождане. Мисля, че така по-бързо биха се "развалили". Благодаря също за напомнянето, че съдържанието на неоплоденото яйце е просто хранителна среда, пребогата на ценни съставки, особено ценни за вегетарианците.

Не само вегетарианките са саможертвени. Била съм и от "двете страни на барикадата". Преди години, когато се омъжих, съпругът ми беше вегетарианец. Готвех специално за него. Направи опит да ме превърне във вегетарианка, но не успя. Стана обратното - той прояде месо и здравословното му състояние се подобри. Решението си беше негово, никога не съм му отказвала съдействие за неговия начин на хранене. Години по-късно аз станах вегетарианка и готвех на децата си месна храна. Постепенно много от моите здравословни проблеми си отидоха. Категорично се противих да готвя сурово месо и все си намирах някой друг за тази ужасна работа или купувах готови неща от кулинарните щандове. До ден днешен е така. Навремето отказах брак с един човек, единствено защото беше ловец. Не можех да си представя да се свържа с някого, който убива животни и намира удоволствие в това. По същото време ядях месо на закуска, обяд и вечеря, но същевременно не можех да приема идеята за преследване и убиване на животни. Вероятно причината е тази, че като градско чедо не правех връзка между мръвката на масата и животното, от което е взета. Сякаш месото расте по дърветата... Друг е въпросът, че вегетарианецът /бившият/ се оказа безогледно жесток към собственото си семейство и ловецът май беше по-добър от него. Знае ли човек, същият този ловец към днешна дата може вече да е вегетарианец... Човек, който е склонен към фанатизъм, осъждане и е неотстъпчив в разбиранията си, ще е такъв за каквото и да се отнася, пък било то и за вегетарианство. Може да хванеш най-благородната идея,но ти самият ако не си благороден, ще я опорочиш и ще отвърнеш мнозина от нея. Новото Учение тепърва ще получи голямо признание и ще има много привърженици. Преди това обаче то трябва да се отвори за по-различни хора, да ги приеме, да ги приюти, а не да ги съди и отхвърля.

Дай повече шанс на мъжа си - кажи какво може да работи, какви са му уменията и квалификациите.

Каквото и да прочета, каквото и да ми кажат, обикновено се питам: ами ако не е така, а иначе? Това е начин на мислене. Тук си позволявам да споделям мислите си, но в живота съм обикновено тиха и кротка; дори да ме лъжат явно, само се усмихвам и си мълча. Мисленето "право и наобратно" ми е спестило доста заблуди.

Много мъдра мисъл, но може да поразсъждаваме малко в друга посока. "Не прибавяй огън към огъня". Защо? Когато слагаме дърва в огъня, той гори и ни топли по-дълго, на него си приготвяме храна, пеем песни, смеем се, споделяме... "Не изливай вода в морето". Защо? Когато реката се влива в морето, това е най-естественото нещо. Ако морето не се храни от по-малките води, постепенно ще се изпари. Ех, че е хубаво на плажа, а също да се къпеш и да плуваш... Водата обаче да е чиста... ПП. Това са просто частни случаи, не са обобщения. Не ми се обобщава.

Ей, кога ли ще мога да споделя и аз нещо подобно?

Течен шоколад: сусамов тахан, мед, какао.

Тъй, де. Нито тези, които се основават на делата си, били те по закон или не, ще се оправдаят, нито тези, които уж имат вяра, а пък нямат дела. "Вяра без дела е мъртва". Духът на Стария завет е "Око за око, зъб за зъб" и служене на буквата, а Новият Завет се основава на Божието изкупление и служи на Любовта. Идеята ми беше, че Божията Милост е безкрайна, тя може да покрие човешкото безсилие. Искаме да се откажем от месоядството. За да бъде това масово, трябва да има предпоставки. Най-напред - истинска вегетарианска храна на достъпни цени. Днес посетих един био магазин и колкото и да ми се искаше да си купя нещо оттам, не можах. Тези цени не са за мене.

Дай, Боже!

Вярно е това. Още повече, че да си разумен не означава още, че умееш да убедиш останалите в целесъобразността на мнението си и да ги поведеш. Като зная какви амбициозни хора да властват има с недобри мотиви, готови да ощетяват другите за собственото си благо... Именно такива, които не се спират пред нищо, властват обикновено. По тези причини използвах израза "поне не в началото, докато всеки покаже способностите си". Това предполага избор на човек, който да бъде повече координатор, отколкото ръководител, събиращ мненията на останалите, подлагащ ги на обсъждане и гласуване при нужда. Несъмнено този човек трябва да е много умен и далновиден, да спечели уважението на останалите, да цени тяхното мнение и да ги зачита, да спечели доверието им, за да може в някои моменти да поеме кормилото. Изобщо не харесвам авторитарния стил на управление. Личностите, които го прилагат, не са особено добри, по мои наблюдения. Създава се една мрежа от приближени, интриги, подмазване, доносничене, подливане на вода на неудобните, вкарване на протежета... Общата работа при това остава на заден план, кадърните хора с идеи са неудобни и мачкани и крайният резултат е плачевен. Парадоксално е, но добрият ръководител не трябва да желае власт, а да желае да бъде максимално полезен. Не трябва да иска да се налага и самоизтъква, а да позволява и дори да стимулира останалите да поемат повече отговорност, да разкриват потенциала си, да работят в екип. Колективният дух на работа може да сътвори чудеса, защото "Две глави мислят повече от една", "Сговорна дружина планина повдига" и т.н.

Аз с радост бих живяла на такова място. Според съвременните схващания не е задължително да има установен лидер, поне не в началото, докато всеки покаже способностите си. Достатъчно е да има добър администратор, добър говорител, добър финансист, а въпросите като цяло може да се обсъждат и решенията да се взимат от всички.

Доказателствата са от преди 2000 години, откакто с вяра можем да се спасим. Ще започна от края, от зеленото, защото сравнението на Божидар с мочурливата почва ме усмихна широко и доволно - оказва се много точно. Вижте какво е писано в Библията по този въпрос: Относно синьото: човекът носи отговорност както за собствената си популация, така и за популацията на животните, така и за Цялата природа. Всяка популация си има територия за обитаване, а също така и правила на взаимоотношения с другите популации. Животните могат да живеят свободно, но не абсолютно навсякъде. В една друга тема видях много хубаво клипче на хора, играещи си с любов с най-различни животни - тигърчета, мечка, маймунка, кученца... Питам аз - с какво са нахранили любимците си и как са придобили тази храна? Защо даваме на животните от сърце това, което отказваме на други човешки същества? На едните им се яде и на другите им се яде. Никой не се сърди на котката, че иска мръвка, а на чичо Пейо се сърди и го заплашва с какви ли не вечни страхотии. Докарахте ме до парадокса да съм привърженичка на вегетарианството, но непрекъснато се чувствам длъжна да споделям слабите места в мирогледа, в поведението и отношението на мнозина вегетарианци. На мнозина, не на всички. Както стана известно, аз самата съм била вегетарианка и зная, че след време пак ще бъда, макар и за определени периоди. Зная какво е изострена чувствителност и по-специално изострено обоняние. Зная как вонят дъха, кожата и екскрементите на месоядците, как ми се е повръщало само при мисълта за месо. Обратно на реакцията на Божидар обаче, след разгорещените дискусии за вегетарианството напоследък, аз започнах още повече да консумирам месо. За разлика от преди, обаче, не чувствам месото да ме трови. За написаното в червено: исторически факт е, че Човешкият син е консумирал месо. Същият, Който нахрани народа с хляб и риба, същият, Който вършеше чудеса, Който възкресяваше мъртви, Който прощаваше грехове и същият Който умря за греховете на хората. Човек не може да се умие и очисти сам, със своите си дела. Бог е, Който умива и очиства този, който вярва в Него и Му поиска. От гледна точка казаното за вида и индивида, може да се окаже, че хората са причинили страдание на много индивиди, а са допринесли благо за техните видове. ПП. Извинявам се, ако не съм се изразила добре и пълно, просто съм много уморена, но не зная кога друг път бих имала възможност да отговоря.

Всяко нещо с времето си. Съденето е по-лошо от месоядството. Красивите теории не струват нищо, ако не са приложими в практиката. Айде от утре всички да се съгласим и да станем вегетарианци. Как си го представяте?