Латина

Приятелката ми няма да прави режима този месец по здравословни причини, но поне успя да мотивира мен... Аз се боря с идеята за кафе, с оправданието, че имам много работа. Допреди малко бях заспала - така ми действа медът. Кафето абсолютно непрепоръчително ли е?

Вчера бях до късно на работа, не съм си приготвила житото /не се чувствах настроена за това/, но започвам от днес. Пих чай с мед, ще хапна една ябълка, може да изхрускам няколко сурови зрънца, а малко по-късно ще си сваря жито и ще сложа друго да се накисва и да покълва. Снощи си казах молитвата за началото на житния режим, а тази сутрин започнах с мисълта за днес и молитвената програма към нея. Отново си дадох сметка как нямам навик да мисля положително и да следя мислите си. Добре, че поне заради житния режим и постите има периоди, когато това е поставено като задача. Трябва да се превърне в навик.

Няма да си позволя да споря. Няма да сгрешим, ако правим житния режим с жито. Не познаваме специфичните особености и свойства на другите житни култури. Все пак, първата мисъл, която ми хрумна при прочетеното за ръжта /и царевицата/ е, че ние сме твърде много индивидуалисти и имаме нужда да работим с другите, да сме свързани в една работа и да разчитаме на тях, както и те на нас. На мене лично не ми достига това качество. По тази причина бих опитала и с ръж и последствията са си за мене, няма да навредя другиму. Така или иначе, приготвила съм си жито, но през останалото време на годината мога да експериментирам с други житни култури и да правя сравнения. Сигурни ли сте, че житните култури /лимец, спелта, камут/, които се ползват за режима, са самоопрашващи се? Все имам чувството, че някой тайничко ми се смее на мъдруванията.

Значи проблемът не е в това, че енергията е много, а че не умеем да я използваме. Усещах аз, че имам нужда от това: Информационна лекция - Биоенергията в живота ни, самолечение и лечение с прана - вход свободен Ще чакам следващата лекция с упражнения...

Аз лично мисля, че може. Нали ръжта е житна култура, както лимеца, динкела, камута, спелтата, които навлязоха в практиката за провеждане на житен режим. Овесът и ечемикът също са житни култури, които носят нещо специфично в себе си, което може да е причина някой да ги предпочете, според нуждите и вътрешното си усещане. За хора с непоносимост към глутена може да се препоръча направата на режима с пълнозърнест кафяв ориз. За него прочетох, че също е житна култура, но няма глутен. Преди време си купих кафяв ориз и не намерих разлика във вкуса между него и пшеницата - очевидно се дължи на съставките в обвивката /не люспата/.

Спомних си първата реакция, когато прочетох, че житния режим се прави с грухана пшеница - абсолютно изумление, просто не можех да повярвам на очите си! Учителят нарочно не е дал режима приживе - за да може да ни изпита сега, доколко сме си научили уроците. Вярвам, че сестрата, която е била близо до него по време на режима, говори истината. Ползвал е бяла грухана пшеница или за да експериментира, или защото е имал конкретна, може би здравословна причина. Това, обаче, не е препоръка от него към всички като цяло. Досега правих режима с грухана пшеница, но тази година реших "да наруша правилата" и си купих жито за покълване, по вътрешно усещане и убеждение. Благодарение на горната дискусия се успокоих и зная, че постъпих правилно.

Абсолютно.

Да, Бог винаги прави нещата по-добре от нас, чисто по човешки, ако ги правим...

Няма да ви разказвам всички изцепки от работата, скъсахме се от смях, ама са само за тесен кръг... В същия дух изпратихме деня. Колежката ме караше към къщи, но пътьом влезе в бензиностанцията да зареди. Аз останах в колата, а тя извика един от служителите, защото не може да се справя сама и се запъти към касата. Аз усещам нещо странно - сякаш нещо се движи, земетресение ли е? Не, колата се движи, назад! Бързо опитвам да съобразя какво се случва и какво да правя. Поглеждам за ръчната и виждам някаква дръжка от метла. Бутам я, отдолу лоста, ето го! Дърпам и колата спря, ура! Поглеждам напред - тя тича към колата, видяла, че се отдалечава... Ей, имало полза от шофьорския курс. Забравила съм кой педал къде е, но поне помня ръчната къде е за какво служи!

Благодаря много за ценния подарък, който Късметче ни даде на тази среща, споделяйки знанията и опита си с изключителна мекота, добронамереност и професионализъм! Трудно ми е да опиша с думи излъчването й, много е приятно. Имах малко и повърхностни знания и добре, че бях разгледала линковете, за да не се окажа съвсем неподготвена за приключението, което ме очакваше. Лично за мене опитностите бяха съвсем нови. Впечатлена съм от възможностите, които предлага методиката, която тя представи, синтезирала в себе си древна мъдрост и знания от цял свят, освободена от всякакви религиозни пристрастия, адаптирана към всеки човек, вярващ или атеист. Тайничко съм си мечтала да мога да вървя по улицата и, виждайки болен или страдащ човек, да му помагам мълчаливо, от разстояние. Това, изглежда, е в разрез с моралния кодекс на лечителя, с редки изключения, но не бях съвсем разочарована. Със сигурност има ниво в тази практика, когато човек може да лекува без изричната молба или съгласие на страдащия, щом това е наложително и правилно. След тази среща осъзнах за себе си каква малка част от заложените в мен възможности използвам и колко по-ефективна бих била, ако развия сензитивността си и овладея техники, с които да управлявам енергията си, да помагам на себе си и други хора да живеят по-добре, да са по-здрави, по-позитивни, по-успешни в живота. Благодаря от сърце!

Слепите по рождение се научават да се ориентират в пространството по различни признаци. Те имат нужда да създадат пространствени модели и със сигурност го правят, дори много точно. Следователно ги и сънуват. Например как майката влиза в стаята и отива при детето си. Дългата рокля, развяната коса, нежната ласка, целувката, загръщането със завивката... Няма да изглежда в съня им както в действителност, но моделът би бил приблизително точен, само без цветовете и най-малките детайли /както например аз със силното си късогледство без очилата при здрачаване/. Останалите усещания в съня Орлин много точно е описал, при слепите те са основен информационен носител. Благодарение на силно развитата си тактилна чувствителност /чувствителността на пръстите при докосване/, обработката на информацията в мозъка и създаване на много точни пространствени модели се оказва, че слепите "могат да видят" много по-добре от нас малки детайли. Слухът също се развива много силно и помага да се ориентират както в пространството, така и по отношение на хората например, по техния глас. Прилепите в природата се ориентират в пространството като изпращат ултразвукови вълни, "анализират" тяхното отражение и си създават "картина" на заобикалящата ги среда. На този принцип се прави ултразвукова диагностика и съвременните ехографи дават триизмерни образи. Следователно слепите по рождение развиват способността да се ориентират в пространството, създават мисловни пространствени модели и съответно ги сънуват. Мисля, че идеята на темата всъщност е дали е възможно при слепите да се развие третото око до такава степен, че да "виждат" света край себе си /макар и не точно като нас, защото колбичките и епруветките с багрилата в ретината ги няма/ и да се движат лесно и свободно. Не зная за такъв случай, но съвсем не изключвам подобна възможност. От друга страна, ако е вярна теорията за прераждането /аз лично не вярвам в нея/, възможно е предишна информация да допълни сегашната и слепият по рождение да сънува синьо небе, бял сняг, зелени поляни, пъстри цветя...

Благодаря за поканата! Ще дойда, постарах се, размених си смените.

Проучвала съм информация за възможните цели и резултати от житния режим, споделен опит от различни участници в нета. Много съм се вдъхновявала, много съм била благодарна. Никога обаче не започнах житен режим самостоятелно, без да ми предложи моята приятелка конкретно време, с което веднага се съгласявам.Тя иска да започнем от понеделник и така ще бъде. Иначе има периоди през годината, когато се храня по подобен начин: жито и други зърнени храни; орехи и други семена и ядки; ябълки, лимони и други плодове, зеленчуци; мед, фруктоза или в краен случай захар. Това е един разширен вариант на режима и има своето значение. Тогава се чувствам по-здрава, по-лека, по-весела и по-добра. България има много болни места, които имат нужда от лекуване. Има нужда от повече вяра, от хора, които съзнателно да се захванат и да променят нещата към по-добри, започвайки, разбира се, първо от себе си.

За вярата на българина Напоследък дискутираме усилено и темата за негативизма. Ако съзнателно работим над себе си, да станем по-позитивни и да предадем това на другите, личната ни промяна ще е от полза за всички. Да дадем личен пример дори само с делата си - например да вдигнем боклуче, да отстъпим място, да обнадеждим някого, да помогнем с нещо, да се усмихваме - на първо място.

Коя е целта?

Днес съм много доволна, че си купих чист натурален мед и килограм жито за покълване. По възможност ще следя общите теми, но виждам, че са доста обемисти, затова ще се концентрирам с приоритет върху личните си задачи. Може ли да се намерят идеи, които да са добри за развитието на българите и на България и да изберем поне една от тях, над която да работим в духовен план.

Така е, не бива Божествено учение да се нарича с човешко име.

Абсолютна истина. Истинската любов от Бога минава през хората, не я създаваме ние сами. Бог обича чрез човека и тогава е просто вълшебно, най-обикновен човек е способен на невероятни подвизи. Такава любов повдига и двамата. Усещането, че Бог те обича чрез някого, че се грижи за тебе, че те подкрепя, е несравнимо. Знам от опит и съм много благодарна. Моята роля в това беше просто да виждам Бога в човека.

Децата са различни. Някои са по-уязвими, други сякаш имат естествена защита, много силна. Правя сравнение между двете си деца. Не е рядко явление дете да е по-силно духом от доста възрастни край него.

Клиника за лечение със стволови клетки ще има и делото на Вера Кочовска ще бъде продължено, мисията й ще бъде възложена на друг. В такъв смисъл тя не ни оставя. Напредничавите учени в Шуменския Университет преди години работиха с нея, има направен филм. Тя е виждала структурата на микроскопични обекти, а способностите й са наистина многостранни и феноменални. Ще потърся филма. От страницата й във Фейсбук

Изключително добро и практично попадение. Други практики, за които се сещам, са паневритмията и разходките сред природата. Дърветата са наши добри помощници по всяко време на деня и на годината. Това са начини да се пречистим и заредим с положителна енергия, да се хармонизираме.Вие за какви други се досещате? Ако имате време и желание, споделете опит, ще бъде полезно.

Много ви благодаря! Наистина се нуждаех от отговорите ви, за да сглобя картинката с липсващото парченце. Правя аналогия с тежките струпвания от негативни мисли, чувства и преживявания в мозъка, които съм усещала да се махат при изповед. Такива енергийни огнища пречат на нормалното мислене и е истинска благодат да се осъзнаят и разрушат. Често се хващам, че мисля крайно негативно - следователно тогава ги подхранвам. Всяка мисъл и чувство, които имаме, са реални и имат последствия, първо за нас самите. Ако някой мисли негативно за друг, вярвайки, че същевременно има енергийна защита от ответни действия, неминуемо разрушава собственото си здраве, а последиците идват евентуално по-късно, макар и под друга форма. "Господ забавя, но не забравя". В такъв случай може да се помисли за най-добрата енергийна защита - когато обичаш "врага" си, мислиш му доброто и го благославяш. Това вероятно е единственият ефективен способ да се пребори злото. "Доброто е магия, която превръща отрицателните сили в положителни". Беинса Дуно

Външно приликата между урочасването и енергийния вампиризъм е загубата на енергия у жертвата. Има пробив и изтичане на енергия, замъгляване на съзнанието, промяна в настроението, неразположение. Вероятно е възможно двата процеса да протичат едновременно - пробив на полето с урочасване и после изсмукване на енергията. Вероятно на много хора затова малките деца и особено бебетата са толкова "сладки", също добрите, мили и отзивчиви хора като цяло. Питам се, къде изтича енергията през нарушената защитна обвивка, ако не се приема от "агресора"? И ако аз самата съм си агресор, какъв е механизмът? По-лесно ми е във втория случай да си обясня нещата с възмездието: възгордяваш се - смиряват те, насочваш енергия в погрешна посока - отнемат ти енергия, мислиш криво - ограничават те в мисленето, имаш лоши чувства - оскърбяват те...

Благодаря за отговора! Поводът да попитам всъщност касаеше не толкова урочасването, колкото самоурочасването. Като си го причиня, се чувствам доста зле, без енергия, не мога да се концентрирам, допускам грешки. Чудех се какво точно се случва. Днес ме похвалиха за нещо и аз явно се подхлъзнах по наклонената плоскост, та впоследствие се изложих здравата. Сякаш останах с 5 % от интелекта си...

По-добрите енергийни вампири действат от разстояние, но другичко си е отблизо. Някой може ли да ми каже /според него/ каква е връзката между урочасването и енергийния вампиризъм?