Латина

Моля Ви се, дупките по пътищата ни са свещени, не им посягайте, а се съобразявайте с тях! Нали се сещате, че всяка дупка е като човек - трябва да го заобикаляш. Аз съм се возила по пътища като дантела - по черен път или направо през нивата е по-лесно. Шуменският почин да се кръщават дупки на хора, които да поемат отговорност за тях дава резултати. Само дето са символични резултати. В реалността действат законите на физиката и нали се сещате, че няма начин винаги да се заобикалят дупките. Обаче отговорността винаги може да се заобиколи. Божидар, да вземем да кръстим една дупка и на тебе, какво толкова! Може да я запълниш, а може и да обясниш на хората, които плащат данъци, как да я заобикалят без да нарушават останалите правила на движение и без да предизвикват рискови ситуации и да скъсват нервите на останалите водачи, на които внезапно им се налага да набиват спирачки. Ей такова мнение като горното не се надявах да прочета, против всички правила, против реалността, против истината. Дупките по пътя носят риск и това е! Някой трябва да поеме отговорност! Не да си измиват ръцете с това какво означавал някой празник и как някой имал алкохол в кръвта.

Бих искала и аз някой ден да си отида на път за Църквата. Много е страшно преживяването за родителите на тези деца, за шофьора на колата и неговите близки. Не знам доколко е бил пиян, но едва ли ще накажат тези, които са отговорни за това, че пътищата ни са опасни, те отново ще се измъкнат ненаказани. Великден е един от всички дни през годината. На всеки празник стават трагедии, както и през който и да е от останалите дни. Моите съболезнования на родителите на децата!

И аз си мислех така днес: всъщност ден като всички... Христос нито е роден, нито е разпънат, нито е възкръснал в дните, които отбелязваме. Но, традициите имат смисъл за голяма част от хората. Благодарение на тях се запазва народната памет. Дни като този са като искри, които могат да запалят огъня на вярата, на обичта и на доброто в сърцата, да събудят заспалите души. В такива дни се вижда колко много са тези, които вярват, макар в ежедневието си да се занимават предимно със светски неща. Що се отнася до нашите великденски яйца, повечето станаха почти черни, докато дъщеря ми ги прехвърля от боя в боя. Според документалната снимка обаче излиза, че аз съм виновна, защото съм си скрила лицето (от срам)... А козунакът е кафяв от шоколада, затова го кръстиха кекс. Успях да спася първото червено яйце, което е на почетно място до иконите на баща ми. Има и няколко малко по-светли и много красиви, но те са за подаряване. Борякът съм аз! И изобщо, хубаво е да има празници!

Едно прасе си помислило за човек: - Тоя за нищо не става, щот` не е прасе кат` мене! Казало това на другите прасета и всички дружно се съгласили. Казали: - Тоя няма място в наш`та кочина!

Христос Воскресе!

Така казано, нищо чудно пак да се насоча към "Разговорки", макар, че така казано, говорих точно по темата. На моята позната никога не й се е налагало да забременява нарочно. Вярно е и това, което Диана каза - дават се толкова деца, колкото е писано. Някои се стараят по всички начини, но не става и не става. Ако въпреки това успеят, бъдещето им се обърква по някакъв друг начин, има много такива примери от живота.

Верно си е! Някои "хващат" от разстояние. Хората не са еднакви, цикълът, нивата на хормоните... Дори и тестовете за бременност не са 100 % показателни, защото на някои им отчитат едва след втората половина на третия месец, когато ехе-е!!!... нещата са доста напреднали. Просто нивото на човешкия гонадотропин се покачва доста по-бавно от стандартното и бебето е един таен агент за много дълго време.

Една моя близка позната, която виждам всеки ден (в огледалото), е забременявала с презерватив, с хапчета и със спирала. Кажете друг метод за контрацепция, че да забременее и с него. ПП. Знам един сигурен метод за контрацепция, но няма да ви се хареса. Нарича се въздържание. Ако не си готов да прекараш живота си някого, по-добре не си лягай него, защото стават грешки, понякога ужасни. Обаче, да си сам също е голяма грешка... Така или иначе, децата са благословия.

Нямам се за напреднал индивид, но си спомням, че през детството ми имах периоди, когато доминиращите крайници се сменяха, имам предвид не само работата с ръцете , но и с краката, защото много играехме и скачахме, на ластик, на въже... имаше значение с кой крак се тръгва, кой крак е отскачащият, по-силният и точният. Преди около десет години си счупих дясната ръка и два месеца бях в гипс. Наложи ми се да върша много неща с лявата, при което стана ясно, че тренировките имат значение, все пак. Същевременно ми беше много трудно да уча, да разсъждавам логично, да запаметявам (бях студентка). Лявото полукълбо на мозъка отговаря за десните крайници, за логическото и абстрактно мислене. Реших, че заради счупването на дясната ръка се е образувало доминатно огнище, което пречи на останалите процеси в тази част на мозъка. Понастоящем ми е приятно да пиша понякога с лявата ръка, а също и да върша много неща едновременно с двете ръце, включително такива, за които се изисква по-фина моторика. Според мене двете ми ръце са почти равностойни и е въпрос на тренираност да се доусъвършенства и лявата ръка. Чисто анатомично все пак може да се направи извод, че съм десничар, защото органите от дясната ми страна са малко по-големи. Писах толкова много за себе си не от нарцисизъм, а просто да дам пример. ПП. Защо тенденцията е да се развива лявата ръка? Вероятно защото има тенденция да се увеличава ролята на дясното полукълбо, което отговаря за образното, творческо мислене, за интуицията, телепатията и развиването на дарбите, за способността да се възприема информация не чрез букви, а комплексно, чрез образи и чувства. Не е нужно двама души да говорят на един и същ език, за да си четат мислите. Дори не е нужно и двамата да са хора - може да се общува също с животни и растения, с "неживи" предмети, с вода и т.н.

Най-доброто поведение от страна на майката е да не се тревожи толкова много. Децата растат по-здрави с по-спокойни майки.

Обичам Те, Боже! http://vbox7.com/play:9e9a451f

Ефикасни и безопасни са промивките с физиологичен разтвор, приблизително 1 до 2 % сол във вода. Възможно е да се направи с отвара от лайка вместо с вода, може също да се добави малко сода за хляб. Има рецепти с други билки, с прополис, с мед и т.н., но рецептата с физиологичен разтвор е доказала себе си. Освен това приготвянето й почти нищо не струва. Солта издърпва токсините, прочиства и оздравява лигавицата. Да се внимава разтворът да не стане много по-силен, защото ще щипе. Този разтвор не е противопоказан при хомеопатично лечение. Препоръчително е да се правят такива промивки няколко пъти на ден. Ако се използват специални носни капки против хрема, тяхното действие е по-ефикасно след промивка на нослето с физиологичен разтвор. Аз не съм специалист, но има готови хомеопатични комбинирани продукти при хрема за бебета. В повечето случаи са ефикасни, защото така са формулирани, да са по-широкообхватни. Може да опитате, не е скъпо, обикновено под 10 лева като цена.

А някои забременяват само и единствено с контрацепция.

Освен това може да е забавно да забележиш разликата между това, което се говори и това, което се върши (вижда).

Стихът притихнал е дълбоко в мен, от безчовечие учуден; очаква в някой слънчев ден Човекът в мен да се събуди. Очите ми са тук и там, сърцето ми е празна чаша, не знам коя съм и кога ще разбера съдбата наша. Замлъквам, тишина... Дано да чуя песен нова, дано в живота да съзра една Разумна Воля. Дано намеря Любовта, дано сърцето си отворя, дано да ме изпълни Тя, дано съм силна да й отговоря. Дано не съм завинаги сама, отритната от свои и от чужди, дано намеря още Добрина наместо зло осъждане. Дано да се науча да мълча и да забравя всички лоши думи, дано да се науча да простя, невинността да се завърне. Космична музика, космичен ритъм и жив оркестър, и безброй певци, танцуват светлини, ликуват, животът ми се промени. И в Тишината аз благоговея, Вселената да чуя, разтварям се отново в Нея танцувам, смея се и пея!!!

http://vbox7.com/play:e6f5497c

Истински обяснения, писани пред КАТ "Невидим автомобил се появи от нищото, удари колата ми и изчезна." "Бях изхвърлен от колата, когато тя се отклони от пътя. По-късно бях намерен в канавката от някакви крави." "Мислех, че прозорецът ми е свален, но открих, че е вдигнат, когато подадох глава през него." ''Човекът беше навсякъде по улицата. Трябваше няколко пъти да завия, преди да го блъсна.'' ''Телефонният стълб се приближаваше. Тъкмо се опитвах да завия, когато той ме блъсна.'' ''Блъснах се в неподвижен камион, който идваше насреща ми.'' ''Един пешеходец ме блъсна и падна под колата ми.''

Вчера на именния ми ден Съдбата ми изпълни едно желание. Излязохме с дъщеря ми да се разходим и си пожелах да видим уличния музикант, който свири вълшебно класически парчета на китара. Нямаше го и се натъжих... На връщане какво да видя?! Той е там и свири! Почувствах, че съм получила много специален подарък! Много съм благодарна!

Ние българите сме Творци. Няма начин да следваме сляпо нечий пример. Ще го направим по-добре! Селата ще се заселят и не е нужно да се изповядва каквато и да е идеология, освен идеологията на Свободата. За мене е радостно, че докато ние си умуваме, млади хора вече си купуват имоти в близките до градовете села. Пустинята ще разцъфне! Децата ще тичат по поляните, ще играят, ще растат в Природата, ще се върне истинският Живот.

Да променим нагласата си и през останалата част от деня, за да се случват промените по-бързо в реалността. Да мислим в тази посока и как можем самите ние да допринесем за всеобщото добруване. Вчера си мислех за ролята на инернет в живота на хората и обществото. Колко лесно е да се съберат единомишленици, да обединят силите си. Общуването посредством интернет променя българите като цяло в добра посока - от индивидуалисти към хора, които с лекота създават и поддържат приятелски връзки, прегръщат различни идеи, ангажират се емоционално. Какви бяхме преди, като изпаднали в ступор, не реагирахме на толкова много неща. Интернет е от изключително значение за изграждане на гражданско общество в България. Тогава няма само да се молим в определени часове, но ще правим и много повече. Това е едва началото на нещо прекрасно, което предстои за България и за идващите поколения.

http://vbox7.com/pla...al=1&vid=695548

http://vbox7.com/play:05256ff4

http://vbox7.com/play:cddcec60

http://vbox7.com/pla...l=1&vid=1892921

Аз на свой ред да споделя някои опитности. При млечно-киселата ферментация няма топлинна обработка и може да не се използват консерванти, по този начин се запазват витамините в много голяма степен, дори тези от група В се увеличават. Сурово консервиране се практикува не само с натриев бензоат, но и с аспирин, а те са доказано вредни. Препоръчаното според рецептите варене винаги ми се е струвало твърде дълго. Според мене важното е да се работи много чисто, да се облеят с гореща вода бурканите и при нужда продуктите; а ако се слага захар, да се свари на сироп и да се прецеди /че понякога в захарта има изумителни находки/. Тогава варя бурканите не повече от 5-10 мин, само "за капачка", както се казва. Времето е достатъчно за пастьоризиране и вакуумиране на съдържанието, а бурканите се обръщат с капачката надолу веднага след като се извадят и тогава се оставят да изстинат. По този начин продуктите не се разваряват, не си променят цвета съществено, остават дори хрупкави и в същото време достатъчно трайни. Някои още по-смели хора заливат продуктите с вряла заливка, бързо затварят капачките и обръщат бурканите, при което вътрешността на продуктите практичеки остава сурова, а самите буркани се вакуумират. При това условията за развитие на микроорганизми силно се ограничават. След като изстинат се обръщат отново и се проверяват дали всички са се вакуумирали последством почукване, при което се чува характерен звук / по-тънък за вакуумираните/. По този начин не съм имала нито една развалена домашна консерва. Абсолютно пренебрегвах и препоръките за слагане на захар или сол, няма нужда от тях, те просто влошават вкуса и качеството на храната. Достатъчно е да се работи много чисто, със здрави продукти, да се вакуумират. Струва ми се неудачно да варя вода в компотите. Напълвам ги догоре с продукти и доливам съвсем малко вода. Така бях направила едни кайсии, които през зимата с помощта на пасатора за нула време се превръщаха в прекрасен нектар. Който желае, може тогава да подслади с мед. Аз ги обичам разредени с вода. Признавам си честно обаче, че от няколко години не съм правила буркани. Може и така да се живее, но ми е мъчно за домашната лютеничка, киселите краставички, готовите манджи и смесените салати /извинявайте, че ги споменавам в темата за компотите/. Разбира се, няма по-ценни от пресните сезонни плодове и зеленчуци, но ако трябва да избирам между компот от чисти продукти и такива, които са пресни, но пълни с химия, бих предпочела компота в много от случаите. Замразяването е много добър начин за съхраняване, но се променя външния вид в недобра посока. Сушенето, ако е направено добросъвестно, е отличен метод за съхранение /да не са използвани консерванти, избелители, масла, захар.../ Аз съм привърженичка на средния път в повечето случаи. Човек може да яде консервирана или готвена храна, но е важно да я обогатява с пресни продукти - плодове, зеленчуци, кълнове, зелени подправки. Не е трудно да се постигне във всеки сезон. Едно от любимите ми яденета е хляб с компот.