Първо бих се запитала: Любов ли е? Може би чувството е само предпоставка, игра на хормоните... За една дълготрайна любовна връзка физическото привличане е задължително, но съвсем не е достатъчно. Нужно е сближаване на много нива. Лично аз вярвам, че нашият избор има значение и че с някого може да сме щастливи цял живот, да сме благодарни всеки ден на Бог, че ни е събрал на тази земя сред толкова други.
Второ бих се запитала: Трябва ли да избирам човек за себе си точно сега? Едва ли, няма нужда от бързане. Знае се, че "Срещу любовта от пръв поглед помага вторият поглед". Ако е взаимно чувството, ако продължава и след втория, и след третия поглед, ако връзката се развива и скрепява, може би това е нашият човек.
Сега от практиката. Влюбваш се, губиш ума и дума, държиш се присъствието на любимия/любимата като малоумен, хилиш се, гледаш го/я глуповато в очите, идеализираш, криеш се, мислейки се недостоен за това божествено създание... Не е лесна работа.
Човек може донякъде да управлява мислите и чувствата си, но трябва да е мъдро. Грях е да се спира потокът на Любовта, ако ни е дадена Отгоре. Различаването на нещата невинаги е лесно. Има и моменти на слабост, човек се повежда по нуждите и заблудите си, а това може да обърка целия живот. Способността за различаване е изключително важна. Самообладанието също, но понякога трябва да паднат стените. Точно кога никой не може да ти каже, сам трябва да разбереш. Никога не губи себе си, не се поставяй в зависимост от някой друг, нито него заробвай. Истинската любов е по свобода, иначе всъщност не е любов. Верността и свободата помагат да се създадат най-прекрасните отношения. В човешки план любовта трябва да е взаимна, за да тече потокът и да храни двамата, да може да се развиват във връзката. Тези изводи съм си ги направила преди всичко от опит, тоест от грешки. Продължавам да се уча. Не съм с Моя Човек. Доскоро дори не се и оглеждах за него, скрита зад дебели крепостни стени от човешки страхове и съображения.