Златна

ДОШЛИ СМЕ НА ЗЕМЯТА С МИСИЯ Дошли сме на Земята с мисия -Всемирът ни е благословил да бъдем хора - най-различни, но всички много силно да обичаме. Ето-музикант вълшебен брилянтна музика твори и пее... Друг - в Еверест е вперил поглед със надежда - суровото величие нагоре все го тегли, тегли... Във кадифена нощ стихът се ражда от бликнала емоция и... жажда... Някъде пък- философ във размисъл потъва и утрото кога се е събудило - не чува... Но...колко много горест има под небето - и болка, пареща душата, и сърцето... Кой би могъл, със мах на пръчица магична да ни усмихне с доброта, с любов на мига? Въпросът, мисля, е излишен. А отговорът - в делника човешки диша.Диша...

Родена съм в неделя и съвсем импулсивно написах това стихотворение преди година... Благодаря, че прочетохте !

РОДИ ЛИ СЕ ЧОВЕК В НЕДЕЛЯ Роди ли се човек в неделя, Съдбата за ръка го води. Не му спестява радост, слава, но често го изпитва във несгоди. Роденият в неделя знае, че върховете са високи, и тръгва презглава нагоре- катери се, а долу - зее пропаст... Когато Слънцето гальовно челото ти помилва във неделя- белязан си да бъдеш огън - и лъчезарно сцената за теб да грее. Неделният човек раздава щедро талантите си - броеница чудна от багри, музика и поетично слово а ти, читателю, го приеми със обич- кой знае - може да ти подари подкова...

Урановите хора са твърде странни птици. Щом срещнат те - разбираш - пленен си от умници. Забравяш ден ли, час ли, а може век е минал? - от този миг съдбовен на неслучайна среща с един човек чаровен. Прегърнал в унес нежен той свойта мандолина, /другарка неразделна през дългите години /, сърдечно и с усмивка звезди възпял, и вино. А после, неусетно, с очи бездънно сини надниква ти в душата... Е - ето, с него литваш там горе, в висините. И - носиш се ефирно, и блясва лъч в косите... Ех, мили татко, колко днес ми липсваш!

Днес писмо ще ти напиша, А колко време мина, мамо, от злия февруарски понеделник, преди тринайсет зли години? Как рязко и внезапно завъртя се животът ни, как бясно промени се, и ден – във нощ,и – делник – в празник- в едно се сляха всички. Коварен беше този сюрприз, приготвен от Съдбата , потропала на твоя праг … В един тъй мразовит , сивеещ зимен ден, най –безцеремонно тя реши да те оттегли-хей така! – от нас, които те обичаме… ……….. Но… дадена ти бе отсрочка. За следващите -колко ли? –години? И ние поехме своя тежък кръст, на грижа и любов… Да преосмислим дните , просто не остана време когато, потопени в болка, не забелязвахме децата как растяха и растяха … Прекрасните ти внучки,мила мамо, тръгнаха по свояпът. Без твоята нежна топлина да ги обгърне и успокои…. И, кой ще им разкрие с любов най-нелицемерна, за мерената реч ,например, какво е най- потребно? - Как правилно да пишат, и израз да намират на всяко светло чувство, в сърцето що извира?… Ти, цял живот с усмивка светлина духовна беше на твоите ученици, Вапцаров, Ботев,Яворов не поети - мъченици бяха, а огнени послания към човешкото съзнание… Писмо ти пиша,мамо, след толкова години. И, с свещ, блещукаща в ръката, прекланям се пред твоя образ … И …прости ми!

Отворих пощата си днес и там - какво да видя? Усмихнато писмо от фен. Поет.Май ... обожател. Във древен град той бил роден - в полите на Родопа. Но, вятър нов отвял го чак в премъдрата Европа. Рисувал. Свирил. Пял. Обичал. И стихове написал - рой. Случайно погледът му спрял се на този профил мой. Открил, че тука има дама, достойна за внимание. Дали би пожелала тя, / когато има време / , да хвърли по едно око на негово стихотворение? Поете, ех, поете, каква шега се случи. То, корените мои са също там - в Родопа. Станимака градът е, и няма втор в Европа. Но, родната ми Сердика е неповторима. Не бих я заменила за злато, мед и вино! А стиховете Ваши - прочетох със вълнение. И пожелавам от сърце високи постижения! http://www.youtube.com/watch?v=0xaIH7lTiK4

Ха, сега, де- ОВЕН!!!

Да, това е авторско творчество. !!! Ако имаш интерес-моля, пиши ми на лична поща. Нали правилата изискват да не се публикуват други авторски страници.Спазвам правилата.

По тънката сребърна нишка издигам се като въздишка Откъсвам се, без съжаление от зимното си ежедневие. Лишени от земно притегляне, очите по нов начин проглеждат. Те виждат - Вселената жива е. И ангелски стихове пише тя. Сърцето и в музика пее, дъхът и - душата люлее... .............................. По тънката сребърна нишка.

След мъжкото калоферско хоро, извило стан в реката ледена, след бъчвите с изпитото вино, и песните, излезли от сърцето, дойде денят сакрален за не един и двама. Иванов ден е днес, да- друг такъв ден няма! И хайде пак- на здраве, и още руйно вино, и още буйни песни, и- да, да, да- животът е чудесен! И танците горещи, и пламнали камини... Ех, така е, зная. От хиляда години!

В огнедишащ юлски ден срещна ги Съдбата. Той бе Лъв, а тя- Овен , два прекрасни знака. Той, Лъвът, бе много горд с чудното си попадение - че вълшебната Овен - дама огън, без съмнение, се прехласна без проблем в лъвското му поведение. И с галантен жест, и с плам той сърцето си дари и. ...Но, внезапно, като гръм , буен конски тропот екна- и Стрелецът волен , с лък , пред Овенката стрелите метна. Тя във чудо се видя, позамисли се за миг, и напук на всички правила, мадам Овен...Телец избра!

С бразилска радост и брюкселска надежда легна снощи българинът и заспа. Сънува самба. Рио де Жанейро, сънува, милият, една мечта. Как идва вече Новата година, а той, с шампанско в чаша, вдига тост - за дом и работа , за детски смях ,за...славата , която той ще хване под ръка . И с нея във нощта новогодишна, ще се похвали пред света!

Приготвя вече куфарите Старата година.Готви се за път. Какво ли в тях ще сложи? Сълза в бутилка недопито вино. И споменът за две кристални чаши, захвърлени на кръстопът. Намята декемврийски шал и гуши се във него.-Старата година. И чака на перона,милата- а влакът е заминал....