poli trifonova

С години не съм писала тук.Просто бях решила, че един път завинаги съм се справила с проблема. За съжаление последните няколко месеца паниките и тревожността се завърнаха с пълна сила.Не мога да се позная, и въпреки, че знам алгоритъма на справянето - не ми се получава.Не знам до къде ще стигна така.Срамувам се от себе си.

Доверете се на д.р Първанов! Аз бах 20 години в лапите на ПР.........и ето ме...абсолютно свободен човек, забравил кошмарните години назад.... вече почти 4 или 5 години. Нямате представа, колко горд се чувства човек победил себе си и собствените си страхове.............

Благодаря д-р Първанов, както винаги точен и изчерпателен. Когато писах поста наистина бях много изплашена и обезверена, защото трусовете не спираха. За българите в Япония това може да е ежедневие - но за нас е трагедия.Прекалената информация за ставащото с всичките апокалиптични картини, няма как да не повлияе на психиката на повечето. Колкото и логически да сме настроени, чекмеджето със страха и ужаса е отворено да край. Искам да успокоя и другите, но нищо смислено не ми излизаше от устата. Надявам се хората, които четат поне малко бъдат успокоени. Благодаря още един път

Здравейте, преди години успешно се справих с паническото разстройство с помощта на д-р Първанов, но сега след ужаса прекаран по време на нестихващите земетресия, сякаш всичко отново се върна. Не говоря само за себе си....всички в Перник са в шок и стрес. Децата масово повръшат и пищят при всяко поклащане на земята.Ужаса се чете дори в очите на коравите и смели мъже, отчаянието че не могат да защитят семействата си, пред силата на природата. Последно ни посъветваха да се обърнем към психиатър, но аз знам какво значи това - успокоителни и/ или антидепресанти. Как да се върнем към нормалния си живот, как да забравим и заличим спомена от преживяното. Да знам....живота продължава, но за нас вече не е същият.

Като човек минал по твоя път не мисля, че трябва да обръщаш погледа си навътре към себе си, да се анализираш и наблюдаваш.По добре се радвай на живота и отвори сетивата си за него, занимавай се с обичайните неща.

НЯМА НАЧИН ТОВА ДА Е ЖИВОТА МИ! НЕ СЪМ СЪГЛАСНА! Четох, учих, търсих...Силна СЪМ, но с това не можах да се справя сама! Здравей Кabo, много силно впечетление ми направи постът ти.За разлика от други пишещи тук, ти знаеш какво искаш, заявяваш своето огромно желание за живот и щастие и си готова за борба.Моите поздравления.Все едно виждам себе си.Аз също преминах през ада на ПР и депресията, и те уверявам, че изход и "излекуване" ИМА.Факта, че сама си спряла лекарствата е първата и много важна крачка.Само исках да ти пожелая успех и те оставям в рцете на страхотните специалисти тук.....УСПЕХ...