erendil

Цитат: "3 неща: ядене,спане,чифтосване" И трите неща можеш да развиеш до съвършенство. Няма значение какво правиш, важно е как го правиш - отношението. Почни от някъде, говоренето пречи.

Ами остави се да ти разбият сърцето един- два пъти хубаво, без задръжки. Започни да излизаш само с един мъж, а не с десет едновремнно и най-вече си промени отношението към мъжете, че има смисъл в тях и ще се получи от само себе си, без книги.

"Когато мислите, че сте разбрали нещо, вие не сте го разбрали; когато мислите, че не сте го разбрали, тогава сте го разбрали." Ако ти си центъра на Вселената, всеки опит да разбереш нещо е крачка в страни. Излизаш извън себе си. И колкото повече разбираш, толкова повече се отдалечаваш. Сега си отговори на въпроса- кои съм Аз наистина? Какъв е смисъла на живота? И защо живея?

Живота няма смисъл, като смисъл, който да разбереш. Има неща, които не можеш да осмислиш, като съществуването или любовта. Не се поддават на ума и разбиране. И въпреки това, ако се опиташ да ги категоризираш, То автоматично се чувства длъжно да те опровергае още в следващия момент. Така че, ако искаш да си запазиш реалността - не и задавай въпроси. И това е много повърхностно обяснение.

СуперЕгото винаги говори в главата ти- представя се за "Бог": състрадателно и обичащо, всичко и всички. Не е сигурно само дали обича теб. Щом този глас във теб е толкова състрадателен и обичащ, кажи му да млъкне поне за един час, ей така от състрадание и любов за да усетиш тишината. Ако е наистина Бог ще го направи, ако не - ще извади душата ти. Късмет!

Не е точно така, гледаме едно зайче, това е най-търпеливото животно, което може да съществува.

Ники_ зор да те просветлявам нямам. Наистина ми е хубаво тука, чета разни работи, понякога пиша и от време на време някой думи трябва да бъдат казани. Може да са за теб, може и да не са, никога не знаеш кой ще ги прочете и на кого ще послужат. Та такива работи... като усещаш, че не е за теб подминаваш и толкоз. Ако искаш го погледни и от друг ъгъл, големите умове трябва да изпъквате някъде, нали. Затова ме възприемай, като възможност. Ако има нещо - извинявай за тревогите.

Ники_: Хубаво. Сега - Спри! И хвърли всичкия тоя боклук в коша: себето да умре, просветлението да умре, свободата да умре. Ти ще умреш, само момента остава жив, тук и сега.

Ники_: Супер е така, без абра-кадабра. Първо дуализма не е лицемерие, за да го сочиш с пръст и да го отхвърляш. Защото пак става дуализъм: дуализма е лошото и има нещо друго - "Бог знае какво", което е добро.Той е хубаво нещо и имаш нужда от него. Приемаш двете неща в себе си и вече няма дуализъм. Приемаш и доброто и злото в себе си, и вече няма добро и зло. Приемаш мъжкото и женското в себе си и вече не си нито мъж или жена. Такива работи. Научи се да приемаш нещата такива каквито са, без да искаш да ги променяш, това е истинската любов. Второто Аз съм/ Аз не съм - това е On/Off на мисловната кутия. Мислиш - Аз съм. Не мислиш- Аз не съм. Само че как да изключиш мисловната кутия. Определено не зависи от теб и не можеш да го направиш с воля. То е резултат на нещо друго: себеотдаване, интелектуална дейност, друг ще реши кога си готов. И има много боклук в тебе - демони, мъртва душа, както искаш го наричай. Трето: прав си, сам си, други няма и няма да има. Това обаче е парадокс, Казваш: "Сам съм". По-интересно е: "Кой съм Аз", кой е сам? Виждаш ли това е арогантност- кой си ти? Когато не си ти, кой си ти? Преди мисълта, кой е. Тогава кой е сам? Когато не си ти, кой говори или гледа? Какво има да ти каже? Не бързай да изхвърляш, може да се окаже, че там където си в момента е най-голямото преимущество което имаш.

Ники_ точно за това говоря, сега като истински мъж можеш да позволиш да умреш (буквално) и да изхвърлиш всички тези идеи от голямата глава. Това е смъртта или "новораждане", както го наричаш. Всяка жена ще го разбере това, казва се "отдаване", за съжаление за мъжете не е толкова лесно. Питай, която и да е такава, за да ти обясни какво е щастие, и идеите "Аз/ Не аз", ще ти ги забърши с мокър парцал... като ти отреже главата. Няма защо да чакаш до просветление, може да изхвърлиш боклуците сега. Нито Петър Дънов, нито Бог, нито Шунята ще се занимава с проблемите ти. Не искам да омаловажавам труда ти, нито да те обидя, действителността е по-проста и сурова.

Ники_: "Затова учение, слез "не аз" продължава с "аз & не аз". След Просветлението, след Нирвана, след осъзнаването на Шунята следва "завръщане", при което отново има "аз", но този "аз" няма нищо общо със стария "аз"." Не те разбирам, ама нищо. Проверката е ясна: дали си щастлив. Аз съм щастлив, за теб - ти си знаеш.

Ники_: ""Ама е нужно и Новораждане за щастието на детето. Подобно на вдишването."" Не. Всъщност не е необходимо да си жив, това автоматично прави смъртта илюзия. Това не значи обаче, че не може да я изпиташ. Дори ако се понапънеш малко, може моментално да изпиташ физическата смърт - от рак например, стъпка по стъпка. Откъде идва това познание? Какво има под него?

Всеки ден умираш по няколко пъти. Въобще смъртта ти е необходимост, за да си едно щастливо дете.

Можете ли да приложите силата на волята, за да узнаете нещо? Ако можеш - хубаво. Ако не можеш - пак хубаво.

"Що е търпение" - не може да се обясни с думи. Това е добродетел, в която няма думи и започнеш ли да я обясняваш, вече си я изгубил. Дар от Бога, понякога е необходимо, понякога не, няма повтаряемост.