glen

Много ми беше полезна книгата, благодаря за споделянето!

Здравейте, моля за съвет как се лекува хипохондрия? Страхът ми е непрестанен - до такава степен, че вече симулирам симптоми - от 8 месеца имам субфебрилна температура, за която според всички изследвания няма причина. Много хора напоследък умират от рак - запомням всички, за които чуя - имената им, възрастта им, вида рак - месеци наред виждам непрекъснато лицата им пред себе си и мисля за тях и за това, как са го приели и какво са усещали. Искам да се отърва от това бреме, не успявам да се почувствам здрава и сигурна нито в един момент. А обичам живота си. Много! Моля за съвет!

Нямате представа колко съм ви благодарна. Аз не искам нищо друго, освен да знам, че той е добре. Но това трябва да го знам. А как да го разбера? Не мога да си намеря място, ако имам и малки съмнения, че има нужда от помощ, а аз не му я давам - за него съм готова на всичко. Искам само да знам, че е добре!!!!!

Разбира се - давам му цялата си любов. Той е съществото, което чуствам най-близко на този свят. Но как да го направя най-добре? Кажете ми повече - моля ви - явно знаете.

Здравейте, не видях подобна тема и моля за помощ. Най-добрата ми приятелка е сънувала татко ми, който почина преди повече от 2 години. Той й е казал, че непременно трябва да ме намери, защото има да ми казва нещо изключително важно. Бил е много настоятелен, и накрая я е помолил да ми предаде, че "е по средата". Много ми е важно да разбера какво е посланието - винаги съм имала силна връзка с баща си, но откакто той си отиде, не усещам никакъв контакт - молела съм се за знак, че той е добре, но нищо не съм получавала до момента. Може ли някой да ми подскаже как да разгадая това? Моля ви и ви благодаря!

Хм, признавам - не очкавах такъв отговор. Но очевидно има смисъл в това. Нека ми е за урок ))))) Благодаря!

Здравейте, мъжът ми е жертва на този синдром - в това няма съмнение. Той като цяло има навика да се хвърля с голям ентусиазъм във всяко начинание и никога не жали себе си. Нарушава баланса, а опитите ми да го предупредя винаги сякаш са постигали точно обратния ефект. Натовари се с повече отколкото е възможно да понесе, на него бяха възложени големи надежди, той не умее да поставя граница. Така преди от прекомерната му ангажираност с работата страдаше семейството, а сега когато вече е прегрял, изтощен, изнервен и демотивиран, отново подкрепа и разбиране е естествено да получи пак от близките си. Аз обаче не знам как точно да му помогна. Бях напълно наясно как ще се развият нещата, опитвах се да го предупредя, но той ми се сърдеше, стараех се да го насоча към спорт и други странични занимания, но той се интересуваше само от работата си. Сега е излишно да му натяквам как съм се оказала права. Мъчно ми е да го гледам така, защото знам, че всичко, което прави е само от добри намерения, макар и да не може да проумее, че прекаленото себеотрицание и поемане на повече отговорности, отколкото е възможно, в крайна сметка не е полезно никому. Можете ли да ме посъветвате? Благодаря Ви предварително!

[ без грам вина и срам - защото имам право да съм щастлива и си вярвам!". Тогава и чувстването ви ще стане спокойно, радостно, уравновесено и уверено! Да поговорим за вината - ако позволите да се включа в темата? А какво, ако се чувстваме виновни затова, че сме щастливи, когато другите са нещастни? винаги съм изпитвала вина когато ми се е случвало нещо хубаво, никога не съм успявала да се насладя на момента, винаги съм искала да го споделя с моите родители, а разбира се - това не винаги е било възможно. Не мога да убедя майка си да открие радостта в живота - тя не иска - а това прави мен дълбоко нещастна. В такъв случай долният метод влиза в противоречие с моето състояние и е неизпълним на практика: - Искам да се науча да бъда здраво егоистична - само така мога да бъда щастлива и само так амога да давам щастие и на другите Дънов казва, че родителите не могат да направят децата щастливи. т.е. това не е в тяхната власт, тъй като децата им следват своя път. А какво мислите за обратното: дали децата могат да помогнат на родителите си да бъдат щастливи? Дано не ви обърках

Здравейте, благодаря ви сърдечно за отговорите. При мен самото поставяне на диагнозата изигра до голяма степен ролята на лечение, а ако неврологът потвърди фибромиалгия - някак си ще почувствам облекчение. Да, мисля че имам сила да се справя без лекарства, от психотерапия имам огромна нужда, проблемът е само в липсата на специалисти в малкия град, в който живея. Но съм решена да открия своя психотерапевт и не се обезсърчавам ))))) Мисля, че това от което хората имат най-голяма нужда в такива моменти на слабост е единствено Споделяне, Говорене, Изповед. Затова ви благодаря още веднъж, че помагате на нас - залитналите за кратко да намерим пак пътя към себе си и да си върнем радостта от живота!

Здравейте, не видях такава тема във форума - извинявам се, ако съм я пропуснала. Имам поставена диагноза паническо разтройство и предписан антидепресант - коаксил. Да, има събитие, което провокира това състояние у мен, и диагнозата беше логична и лесна за психиатъра. След дълго четене в нета обаче разбрах за заболяването фибромиалгия. Колкото повече чета, толкова повече си обяснявам стягащата болка в гърдите и гърба, постоянната физическа нужда от масаж, умората, странната точка по гръбнака ми, при чието леко докосване "виждам звездички". Кардиологичен проблем се оказа, че нямам, заболяване на белите дробове - също. Изглежда съм 100 процентов хипохондрик, но знам, че не е така. На 35 съм, работя 8ч. пред компютъра, работата ми е свързана със срокове и голямо напрежение. Затова питам - възможно ли е това, което преживях /загуба на близък човек/ да е отключило заболяването у мен, ПР да се дължи на фибромиалгия, а събитието в емоционален план да е улеснило психиатъра в поставяне на диагнозата. И ако е така, дали лечението с коаксил би било адекватно? Благодаря за отделеното време!