daniela71

здравейте,бих искала да попитам,какво означава да сънуваш целувка от скорошно починал мъртвец,който го познавам от медиите? Прочетох ,че е на лошо,но все пак благодаря за малко още повече информация.

не мисля 4е е проява на егоизъм защото как да оставя семейство като нищо не са ми сторили,защо трябва да страдат за моите грешки...с какво са го заслужили?? а до колкото за решението кой го е взел незнам...от години се 4удя дали ние правим избора си или вси4ко е предна4ертано? ако нямаше дете може би ....нямаше и брак да има.. споделете вашето мнение относно избора и съдбата. благодаря ви.

Ми отговора на този въпрос е много прост. Нарича се "вътрешни противоречия". Една част от теб иска едно, докато друга част от теб иска друго. Тогава вътре назрява конфликт Често се разминаваме в желанията си мужду ума и сърце (душата), а още по-често самият ни ум изпада в противоречия. Ту едно, ту друго и не знае какво да избере, защото се струхува да не се "прецака" . Важно е в такива моменти човек да е наясно със своите приоритети. Тогава избора е по-лесен. Е не може да не жертваш нещо, щото иначе няма как да спечелиш партията. А нали искаш да си печаливш, първенец?! Oпределено съм противоре4ива лиЧност и не мога да дам обективна оценка на себе си и както и на делата,който върша конкретно в ситуацията.. определено сърцето ми е в дугия мъж,но разума ми го забранява ,мислейки че предо вси4ко имам някаква отговорност към хората,които ме заобикалят и ценят. не искам те да страдат . Постоянно 4ета вашите мнения и съм съгласна,но някакси сърцето не може да ми се пречупи. Егоизъм ли проявявам,ревност ,това че съм лъгана толкова време и ми е наранена дусшата ли,но напоследък кам този човек изпитвам някакъв гняв ,мъст ,а същевременно зависимост да го чувам,виждам.. Казах му снощи , че за мен одисеята преклиючи ,но днес вече усещам липсата на думите му,които са -''ПОДКРЕПИ МЕ ДА СИ ПОДРЕДЯ ЖИВОТА И ОТНОШЕНИЯТА ДА СИ БЪДАТ МЕЖДУ НАС ТАКИВА,КАКВИТО СА БИЛИ-МИЛИ И СКЪПИ .ТИ СИ МИ В СЪРЦЕТО И ИСКАМ ДА СИ В ЖИВОТА МИ. Моля се да не потдам и да се боря ..дано ,дано премине кошмара.

По принцип не съм от хората, които ще тръгнат да съдят другите за извънбрачни връзки, но това писание ме наведе на следната мисъл: Има толкова неща, които искате да получавате и ви е трудно да се откажете от тях. А какво сте готова да дадете? На мъжа си или на друг, все едно. Познавам егоизма на "влюбените" в трети човек семейни хора, които "хем ги боли, хем ги сърби". Не биха имали нищо против да използват нечий емоционален ресурс "за да се позаредят малко" чрез някаква авантюра, но не са готови да поемат никаква отговорност към другия. Чиста консумация. Станат ли нещата за другия сериозни и поиска ли той повече от задоволяване на страсти (което е нормално, ако обича), веднага ще му се каже, че "семейството е над всичко". Картинката ми е позната, но не ми го наричайте това, моля, любов! Думата е егоизъм, слабост на волята, зависимост. Толкова време поддържате връзка с този човек и живеете в лъжа, а когато той ви казва, че иска свой живот, го ревнувате? Поздравления! Повечето хора, поддържащи такива връзки, не стигат чак дотам. При повечето се стига до глупави извинения и скатаване, с които бягат от отговорност и все отказват да вземат решение за живота си - поне докато минава номера пред третия човек. Малко стигат дотам да искат другия, с който изневеряват, да им е верен. Повечето като видят, че авантата свършва, т.е. другият е надраснал нуждата от такъв тип връзка и иска да се откъсне, поне го пускат да си ходи без драми. Една моя приятелка наскоро съобщи на мъжа си, че го напуска. Срещна друг, в който така се влюби, че това помете цялата й връзка с мъжа й, която е от години, но едва миналата година се ожениха. Сега си търси квартира, търси работа, защото беше спряла да работи (мъжът й я осигурява финансово) и няма пари - но пое целия този риск и цялото това неудобство, защото обича другия мъж и не може да живее в лъжа. При това не е имала връзка с него, не са били изобщо интимни. Това е любов, да. Но вашето не е. П.П. По повод това, че жената имала нужда от помощ, пък я разкритикували: Няма много смисъл да помагаш на някой да живее в илюзия. Особено при много фантастично украсени мокри илюзии едно здраво пухване по глават е адски полезно за изтрезняване.Нещо като по-енергичен масаж на схванатия разум. брейй много курнаст действате със замах...предполагам че на думи и дадете мнението си ей така погледнато от вашата камбанарийка сте голяма,но надали ако на вас ви се слу4и вкоето се съмнявам като ви 4ета,такав подход и мнение ще изкажите. не искам съ4увствие или лиубезност ,просто една дискусия..не познавате в дълобо4ина проблема и хората и им лепвате някакъв етикет от рода егоисти,авантаджи или муфти. просто имате нещо против този вид проблем да се изкоментира ??? Вашата приятелка съм убедена че тя с мъжа си , е от време оно и надали имат дете и от там нататък пък ако имат ,то няма да е както при мен.. и да не изпадам в подробности. Никои не ме критикува,нито пък в илюзия живея,просто всичко това,този ад се слу4и за 15 дена и съм адски объркана и потърсах вашето съмишлие и мнения като извисени духовни хора. а кое е любов и кое е не е, вие не можете да съдите кои я има и кой не. Приятелаката си я познавате,а мен изобщо. А за пухването по главата определено сте права ,определено щом сте наясно с енерги4ния масж.това ще да е от опит

Всички качества са дар от Бога, а всички слабости са от липсата на Неговата благодат. Но погледнато от друга страна - ако чрез слабостите, нещастието, страданието и мъката, ние израстваме, значи и те са Божия милост! Така е,съгласна съм. винаги съм си мислила 4е съдбата ни определая какво ще ни с е случи.

Първото нещо, което ми мина през ума да ти напише бе: "Отърви се!", но знам че не е лесно да се направи. Изглежда лесно, но не е. Аз самия няколко месеца се опитвах да го направя, но все не успявах с онази жена, за която ти писах. Именно защото чувствах нужда от нея. Защото се страхувах, че няма да бъде обичан после това, че ще бъда нещастен, сам, а самотата е смърт преобразена. Това са основните неща, които плашат всеки: - да не остане без любов/разбиране - самотата Горните две описват някакво по вид страдание. Самотата е проекция на смъртта, а смъртта е най-големия страх за човека. Спокойно! Ще има кой да те обича. Няма да бъдеш сама. Задължително ще има кой да обичаш ти, защото това зависи от теб, колкото до Любовта - да, тя е Божи дар. Дали ще се влюбиш отново и дали ще изпитваш Любов - ето това не е сигурно, но както ти писах - това е светът, тук нищо не е сигурно, освен, ако не инвестираш в себе си. Има си техники, и учения, които могат да те въведат в любовта, а ма не в тази, която е свързана с партньор, а тази, която се нарича "безусловна" и която не е кратка като другата. Тази любов, мила е многократно по-силна от онази и когато човек я преживее, той даже е способен да се чуди и да не вярва как е могъл да си мисли, че онази любов (към даден партньор, дете и пр.) е била за него всичко. Да, знам че звучи фантастично, но това е. Ти просто имаш нужда от Любов и от щастие, както всеки жив човек, както всяко живо същество. така е устроен света. Имаш нужда и ги търсиш. Разбира се, човек намира някакво по вид щастие и любов в света, но те са относително, а не абсолютни. Частични са, а не са пълни. Несъвършена работа. когато намериш това, за което ти пиша, ще бъдеш толкова изпълнена, че не само няма да имаш нужда, но ще може и да даваш. А вярва ми - няма по голяма щастие от това да можеш да дадеш! Получаването също е важно, но не толкова, защото и 100 човека да те обичат, ако ти към тях си безразлична, то пак няма да си щастлива! Забележи това. Щастието е в даването, а даването зависи от теб и знай, че колкото повече даваш от сърцето си, то толкова повече се разширява и толкова повече може да възпроизведе. Накрая се превръща в безкрайност. Та, ако този мъж, те отдалечева и те прави нещастна, то бива да се откъснеш, макар да е болезнено. не допускай зависимостта да е по-силна от теб. Кой е шефа? Ти или тя? Верно е, в началото ще те боли, ще се измъчваш, ще страдаш, но всичко си има цена и човек не може да премине от едно ниво в друго, без да си научи уроците. Живота си е учител все пак. После, когато укрепнеш, тогава ще можеш да работиш и със себе си. Щом веднъж си се откъснала, и щом въднъж си била на границата, където ти е лесно да се разделиш с този човек и щом после отново си станала зависима от него, значи нещо се е случило, нещо е излъчено, което работи и те обзема. Това нещо те прави роб. Огледай се за това, ослушай си, бъди наблюдателна. Внимавай да не би някой да те кара да му "играеш по свирката"! Молитвите много помагат. Всъщност ако има кой да помогне със сигурност - това е Бог. Вярвай и се помоли. моли се докато не се появи резултат. Пробвай с някоя кратка молитва и си я повтаряй непрекъснато. Опитай едни, два, три дни. Нищо не ти пречи. Просто опитай. Аз бях на същата "релса". Един ден обаче си казах "Аааа с това нещо трябва да се приключи! То не ми носи щастие. То няма бъдеще. Няма смисъл да го продължавам." Така и направих. много силно,много истинско и много оптимисти4но е това което споделяш..но има едно но... Не ме е дарил Бог с търпение.. Ще се моля за това и за успокение на крехката ми безволева душа.

мислите ли,че е редно скорощната му жена трябва да знае истината?? Някой от вас ще ме упрекне как може да ми мине през главата подобно унизение и ниско падение,но душицата ми е доста наранена и като, че ли ми се иска не само аз да страдам (знам , че е глупаво и безмислено и не бих го направила,но ми е минавало през главата)

Привет Ники. Преди две години бях на същото положение с паралелния,само че не се стигна до брак. Бях ни в живите ни никъде...рев,,зор мъка,антидепресанти и тн. Почнах да излизам и малко от малко се бях съвзела имах обожател-това бе,до там и забравих за миг плача,но като не се получиха нещата при него пак почна да звъни ,да обсебва и аз попаднах пак в капана и айде старата песен отниво. Тогава увствата бяха наполовина и не ми пукаше (а той тогава бе най милия 4овек и си казавх..-Боже Господи,колко се е променил,дори и духовно се е извисил),молих се на Бог да му изпрати жена да има дом семейство да не ми тежи на душата след време и ето .. Намери и аз пак останах на заден план,надали и съм включена изобщо. само ми се казва че аз съм в сърцето му ... май май сега пооосзъзнавам,че съм бая послъгвана..знае, че не мога без него и си ме разкатава както зи знае,а за най голямо съжаление аз май наистина не мога и не виждам от къде да я почна. Моля за направление...като първа стъпка на къде? има някаква карма между нас,нещо изкупваме....нещо ни държи ,магия ли ,енергиино влияние ли?

За мен се заблуждавате и то сериозно, и то по много въпроси ... На мен например никога не би ми хрумнало да назова нещо, което продължава 8 години "порив" Другото, което са Ви казали преди мен, че във всичко Вие виждате и възприемате само себе си, притеснявате си за собстеното си щастие и само привидно за това на околните. Но тук има и една уловка, тъй като Вашето щастие, така сте го изградили, че е обвързано и зависи от околните, та Вие сте в една много крехка позиция - ако някой от тези, от които зависи Вашето щастие и въобще положение в живота, вземе че се изнесе от живота ви, тогава ...? Опитайте да се поставите на мястото на всеки един от мъжете, които (уж) обичате. Как ще ви изглежда ситуацията от тяхна гледна точка? Например това, че 8 години съпругът или детето не са разбрали за паралелната връзка, не гарантира, че няма да разберат утре, или след месец, или след година ... И как ще се почувстват според Вас - щастливи ли? Вие на практика ги наранявате непрекъснато през последните 8 години, просто те все още не са го разбрали, поне не ясно и категорично. Мъжът от паралелната връзка също едва ли е щастлив - явно е влюбен, но не и щастлив; просто е изпаднал в зависимост от Вас, като същевремнно си дава сметка, че първо няма финансовата възможност на съпруга Ви, за да задоволява капризите Ви (това са Ваши думи), второ ако поиска да е с Вас, следва да разруши едно семейство, следователно той на практика няма шансове за пълноценен живот. Явно за 8 години най-сетне си е дал сметка за това положение. Животът Ви е дал огроооомен кредит, през тези 8 години и сега са се появили първите сигнали, че е време да си връщате заема. Не искам да Ви плаша, но ако не последва адекватна реакция от Ваша страна, очаквайте "съдия-изпълнител" в скоро време. от както се помня осем години си плащам и повярвайте ми за мен си е тегло голямо... в един момент аз забравих коя съм. от това да създам баланс да се правя, че нищо не се е слу4ило в къщи и да бъда перфектната домакиня с усмивка на лице, а вътрешно душата ми плаче и сърцето ми се къса,не агония ми незнам как да го нарека. Явно сме взаимно зависими един от друг ..и каква е формулата да сме независими? а относно той е наясно с това положение от доста години,но не е намерил подходящата за него жена,която да му дава спокойствие,да го обгрижват. Имаше няколко и всички съм ги приживявала с редом с него .

мислите ли че ми е много леко и че не осазнавам това,което върша и че не си давам сметка? всеки ден по няколко пъти и по4ти всяка ве4ер се моля на Бог,да ми даде сили да се откажа от този ад в който съм попаднала и да ме вразуми. знаете ли в какъв ад живея и ми е писнало от лъжи в лъжи. знаете ли какво е да цените и оби4ате до себе си мъжа 15 години и да не можете да да се радвате на хубавия живот ,който ми е даден знаете ли че паралелния мъж до мен, ме затрупва с безброй лъжи и долни деяния и аз търпя този ад,и незная защо. Давам си абсолиутно сметка за вси4ко и не съм от хората които на чуждо щастие градят своето.Нротив бих заявила с гордост че съм благороден 4овек. както така и не искам одобрение ,просто исках вашата дискусия ,от доста време ви 4ета с голям интерес,но имам липса на стил на писане,като ващето .Объркана съм незнам как и какво да правя... в някаква безисходица съм.. А до колкота кандидат булката,тя е много щастлива и си чака с нетърпение сватбата и появата на детето им..Тя е най добре,поне за сега,дори и може би е наясно с някои неща,но си гони други цели..дете.

искам само да допълня че паралелния човек с мен от осем години се жени за жена,която не познава и не обича,но в името да създаде семейство е готов да жертва почти всичо. но не иска да загуби нашата обич. притеснява се да не остане сам или живота да му е празен може би. казва 4е обичта си я има с мен ,но семейство иска да създаде с която и да е...,напук прави това. А,до колкото аз не бих оставила семейството си,тъй като те не заслужават да страдат заради моя порив....и все пак се 4увстват щастливи и не съм ги наранила никога. Паралелнят мъж се притенява че никога не би ми задоволил капризите и може би това не го карало никога да е настоявал да има брак смен...не иска близките ни да страдат заради нашата обич. Заблуждавам ли се? Наивно ли постъпвам,но наистина се притеснявам как ще продължи занапред,а не ми се иска да загубим оби4та си един към друг както и той е на това мнение. Съпруга си оби4ам ,но по някакъв друг на4ин...като приятел. може би ще ме обвините ..но наистина не знам как бих излязла от този кръг.... да допълня 4е аз съм домакиня и отглеждам детето си и изцяло съм зависима финансово от мъжа ми ,ако има някакво значение разбирасе. Моля,насочете ме ,кажете ми как да постапя ,какво да направя...

Здравейте.Имам крещяща нужда от вашите съвети,насоки и мнения. Живота ми от доста години е объркан по една или друга причина,но ве4е не зная какво да направя със себе си и как да намеря хармонията със себе си.Накратко да споделя че съм на 37 години с едно дете и щастлив брак(привидно) 15години ... от осем години имам връзка с мъж моя възраст,но той е не семеен. веднага е ясно че проблем ще има рано или късно ,тъй като сме в разли4ни положение. Години наред живея с тази мисъл,която не е спирала да ме изма4ва за ден и се бях настроила уж ,4е ще приема всичко без тъга и болка,тъй като сме си говорели и споделяли дори и това да дойде че ,ние ще сме си ние . И ето този момент дойде преди месец. Разбирасе аз разбрах съвсем случайно . стана голяма патардия и изпадане в истерия ,под предлог 4е ме е лъгал,но едно че бе и това ,но про4етох че даже работата между тях е била на сватба та и дете напът... След това той по4на да ме увещава че няма никакво чувство към нея ,не му пукало.познава я от два месеца.и т.н...просто се страхува да остане сам през живота си . През годините го виждах този негов тормоз ,но аз нямах избор. попитах го какво хареса в жената с която ще живее?,а той: -че се съгласява с мен и не ме притеснява грам. при което аз: а чувства ...дори някакво привли4ане?...той казва; ...грам,просто не ме натоварва. '' била съм свидетел наистина че те не се търсят звънят и виждат със седмици...и от негова страна виждам 4е не е щастлив. Негови близки даже не могат да повярват на това,което се слу4ва,жената не я познават,никога не е била в дома му .. А,за мен да не говорим в адска депресия съм,притеснена и неполезна за никой,страда ми душата....притесниявам се как ще се развият нещата? Как трябва да постъпя в тази ситуация..изход не виждам .Моля ви помогнете ми ..,със съвет и мнение.Толкова съм объркана А,толкова да се обичаме... и какви ли не компромиси сме правили ... той казва че нищо няма да се промени,но знам ли? времето ще покаже ,но Бог не ме е дарил с търпение.. Даже се замислям дали има такива мъже да се женят ей така, защото трябва...