krissi

Да, отначало човек решава съзнателно да стане вегетарианец и с времето се явява едно отвращение от месо. Не можеш и да го подушиш, дори отдалеч. Не мисля обаче, че е нездравословно да се консумират млечни продукти и яйца. Всъщност ще се радвам ако ме просветите малко по този въпрос. Мляко ям само кисело, прясното отдавна е запазило единствено името си, по вкуса му (от миналата година не съм пила) мисля, че изобщо не е мляко.

Отлично казано! Ммммммм, и аз обожавам черешите! И естествено вече хапвам!

И аз се включвам, мисля от понеделник, но за малко дни. Искам само да си покаже колко трябва да продължи режима.

Не съм играла Паневритмия, но ми беше много интересно и приятно да прочета всичко, каквото споделяте по въпроса. Това, което си мисля е, че кучетата, както и птичките и другите животни долавят нещо от особеното настроение и състояние на участниците в Паневритмията, по някакъв техен си начин осъзнават, че става нещо специално, а може би и виждат нещо, което на повечето от хората е недостъпно, и тогава те според характера и природата си се включват или наблюдават. Кой човек, стремящ се към духовно усъвършенстване може да каже, че някой друг човек няма право ако иска да се включи в Паневритмията? И все пак със сигурност хората са много различни. Кучетата, нали са част от нашите малки братя? Кой може да каже, че минаващото куче няма право да изяви себе си минавайки. Е, не става дума че трябва да прави опити и то да играе Паневритмия ; Друг въпрос е, че то може силно да смущава участниците, но не забравяйте, че то не е така съзнателно като хората. Ако взима някакво участие, то е нещо като привлечено от техните мисли. И сега. В кръга обаче има хора с най-различно отношение спрямо кучетата. Възниква някакъв разнобой и ето, че някои хора се разсейват. Като чета тази прекрасна темичка и реших да ви кажа, че отстрани погледнато разсейването според мен възниква от смесването на различните и често противоречиви човешки мисли и чувства на участващите в Паневритмията. Кучето е някакъв повод само. Но явно много полезен за размисъл. Нищо, че човек се разсейва или ядосва, то е нормално и неизбежно понякога, е може да провали важнио неща и не е хубаво разбира се, но важното е поводът да води до някакви размисли, изводи и поуки. Специално благодарности на Клаудия за думите на Учителя за кучетата. Много весело ми стана, като прочетох че и той казва, че кучето е нещо умно. Аз преди все се дразнех когато майка ми казваше на нашето "умното", а на мен ми се струшаше, че то е малко нещо не от особено умните кучета. Като й правех забележка, че ме дразни и да не говтаря непрекъснато тя казваше:"аз го повтарям за да стане по-умно" и знаете ли, сега мисля, че нашето куче наистина много поумня. Сега и аз му казвам "умното", просто защото си е такова, промени се много. Хубав ден и успешна Паневритмия!

Благодаря! Истинска духовна почерпка

Да си се хранил с месна храна и да преминеш към вегетарианство е постепенен процес. Естествено е, че не можеш веднага да си балансираш храненето, важното е че си наясно със себе си. Давай и успех!

Уф, те бабите все така мислят ама понякога са си много прави жените За спорта - на мен точно така ми действа - качвам някой и друг килограм, но и се стягам същевременно, то май е характерно за слабите хора.

Така е, така е, но понякога мисля, че нямам вярна преценка. Защо? Ами защото доста хора ми казват нещо много различно от това, което аз чувствам в смисъл и за това как се виждам а и за това как се чувствам. Та затова се питам доколко да вярвам на себе си, иначе по принцип съм абсолютно съгласна, че мчовек би трябвало сам да може да преценява това Сигурно ще си кажеш ето пак пита вместо сама да си прецени, то аз сама си преценявам, но ми е интересно какво ще ме посъветвате.

Благодаря ви за отзивчивостта и за полезните мнения!

Не мисля, че може да се обобщи без да сгрешим, дали с вегетарианство се отслабва, напълнява или нищо не се променя. Например за хляба се казва ако искаш да отслабнеш да се откажеш от него, а аз например основно с хляб изяждан вечерно време предимно бях отслабнала доста много преди години. Има значение как се чувства човек, общото му състояние какво е за да отслабва или пълнее, не е само от храната. От спорт също някои гледат да отслабнат, а аз винаги пълнея в периодите, в които спортувам повече

Благодаря! Наистина е много, много полезна информацията. Едно нещо обаче ме човърка: редно ли е да използваме режим за възобновяване на организма с цел да отслабваме? Ако сме качили килограми в повече, то нищо чудно по време на режима да свалим някой и друг. Това е може би част от пречистващото въздействие на режима. Или може би по-добре е с житен режим, отколкото с диета - аз не възприемам режима като диета, а като начин на хранене, който доставя енергия на организма и същевременно облекчава работата на стомаха. Правило ми е впечатление че някои хора, които се стараят да минават за особено набожни спазват строго Великите пости, но всъщност целта им е вталяване. Те дори карат други да постят повече от тях, струва ми се като някакъв вид удовлетворение, че при тях много-много не се получава въпросното отслабване. Какво препоръчва Учителя по тези въпроси, споделете моля какво сте чели по този въпрос! Знам, че той ни съветва да се придържаме към здравословно тегло, да не трупаме мазнини и да ги топим в случай, че сме попрекалили с храната. А какво мислите за възвръщането на килограмите? Според мен ако сме в зоната на нормалното тегло и организмът ни е здрав, то най-естественото нещо е да си възвърнем да кажем 2-3 4- свалени през режима или някоя строга диета килограми? Ако сме пълни повече от здравословното пък, едва ли отделни спазени режими ще помогнат теглото да се задържа в препоръчваните граници, както и да го спазваме и да се захранваме правилно - по-уместно е да променим разумно начина си на живот - хранене, движение на открито, гимнастика евентуално. Има и един друг въпрос: кое е теглото, на което се чувстваме добре? Понякога то може да е доста по-ниско от това, което лекарите дават за нормално. Доколко е разумно мчовек сам да преценява кое е най-доброто за него тегло?

И мене ме интересува такава информация, благодаря!

О, домашната церемония, да! Аз пия кафе заради удоволствието да споделя тази церемония с близките си, които обичат кафе. Всъщност много неща ям и пия поради тази причина и смятам, че само печеля от такива моменти. Много хора се боят от захар и сметана, но колко вкусно може да бъде едно кафе подправено с тях и изпито сред сладки приказки? Иначе аз обикновено го пия в много малко количество и неподсладено, а като го подсладим става празнично кафе - нещо като обикновена и тържествена церемония.