who stole the cheese?

Тоест, до колкото разбирам, току що "натирихме" Венци да си търси късмета другаде?.. Венци, приятелю, аз ще те подкрепя в твоите схващания Дръж се, брат!

(прозяв... стана никое време) Истинският мъж... хм.. вероятно такъв е онзи, който няма да напише и думичка по тази тема. Което изглежда ме изключва от тази категория... Но мен ме е обзел просветителски импулс, затова приемам този жребий. Мъжът.. аз, общо взето, като изключим единични посещения на всеки два месеца, съм израсъл без баща и цял живот съм се питал "що е това мъжът". И винаги съм се водил не от пример, както си му е реда, а от принципи и дочутото оттук оттам. Струва ми се, резултатът е приемлив. Има и доста за разправяне. Основното по отношение на прословутия мъж (вярно, съществена фигура е - все пак всеки втори е такъв, не може просто да бъде пренебрегнат и захвърлен в някое кьоше... кой ще носи мръвката вкъщи тогава?) е не неговите качества, а напротив - недостатъците му. И женските същества, водени от вечен порив към съвършенство, го обичат именно заради тях. А излишно е да говорим за каквото и да било, ако то не в основата на поне зрънце любов, нали? Тоест защо да "си чешем езиците" за неща, несвързани с любовта. Да се върнем на недостатъците: мъжът до сетния си час е хлапак - той се заглежда по влакчета-играчки, радиоуправляеми самолети, непременно държи да се изложи на малка порция контролирана опастност пред публика, той позира винаги, когато притежава известнен атлетизъм и склонност към физическа активност, мъжът се смее на съвършено непретенциозен хумор, т.н. мъжки хумор ("мъж обикалял разни леки жени, но нямал наличните 100 евро. за щастие, девойка му поискала едва 20. попитал - "защо само толкава?". тя му отговорила - "аз съм сифилистичка". той, ухилен до уши, "няма значение религията, важното е да сме здрави"), мъжът е непохватен и неграциозен, често има недодялани черти, като грубо скована фигурка. Колкото пό лишен е един мъж от грация, тантурест и вдървен, толкова повече любов заслужава и често получава (помислете върху това - вярно е; и така трябва да бъде!). Мъжът, който обича жена си или жената до себе си, е крайно несъобразителен по отношение на финансовата част, нещо, заради което след това търпеливо се излага на предълги "конски". Мъжът яде много и не винаги се поддържа в добра форма, та дори кондицията е обратно пропорционална на мъжеството, колкото повече му е чужда суетата, толкова пό мъж е - а по-мъдрите от нас отлично знаят, че е без значение как изглеждаш, що се касае до любовта - има ли я, има я завинаги. Вярно, по отношение на интимните въпроси и не толкова вечната, ненакърнима любов, за предпочитане е да си в добра форма... а "баклавички" върху корема правят чудеса... Някоя си твърдяла, че мъжете били "прости" - права е. Неразумни, нетърпеливи и т.н. - права е. А по въпроса за галантните и "лошите момчета" (всичко това, разбира се, е изключително мое мнение) - да, лошите момчета винаги ще се радват на популярност, НО...! Кой, по-конкретно, се интересува от тях? Не е трудно да си представим. Жени, които никой уважащ себе си мъж не би искал до себе си... поне не за дълго. Право дума Алиша Кийс - истинската жена веднага "надушва" качествения мъж - и той нея.

Иво, здравей и ти благодаря за приветствието Ще ходим ли на Витоша?

Понеделник, почти полунощ... Клепките тегнат, във форумите (или поне в онези, на които съм оставил своята скромна следа) няма жива душа... И отново гальовния баритон на Джони Хартман и нежно партниращия му саксофон на Джон Колтрейн. Нещо по-добро от коктейл, нещо като ласка, като цвете, изобщо като нищо на света Слушам ги и си мисля, а може би бях чел или чувал някъде - дали светът нямаше да е по-добър и по-мъдър, ако слушаше повече от това? ... http://www.youtube.com/watch?v=f_Umv6xrTh8

Опасно ли? Аз го правя непрекъснато

Най-хубавите подаръци се получават като продукт от време, отделено за приготовление, достатъчно пари и време, за да се насладиш на подаръка. Аз вярвам, че най-хубавите подаръци са преживяните такива - пътувания, изненадваща резервация в отдалечен хотел (когато момичето до теб започва да се пита с всичкия ли си е да те следва на майната си по нощите) или грижливо скрити из цялата къща дреболии, които човекът трябва да намери като разгадава пъзела на части... докато не се добере до заекът от шоколад или картичката, гушната от плюшена играчка А вярно е и това, че да подаряваш подаръци е дори по-приятно от това да ги получаваш

С колегите работихме предходните събота и неделя - редихме силиконови кръгчета в едни цветни тестери. Имаме 500 тестера с по 14 цвята всеки. Цветовете носят красиви имена като "Манхатън", "Анемония", "Натура" и т.н. Работата е там, че движенията еднообразни, а работата - изключително монотонна - взимаш тестера в ръка (картонена подложка с дупки за кръгчетата от силикон), капваш внимателно капка лепило, оставяш лепилото, взимаш кръгчето със съответното име и го поставяш на правилното място. 500 х 14 цвята на всеки от тях... повече от 8000 манипулации... По едно време я докарахме до цвета "Натура". Измина цял чяс в мълчаливо редене на кръгчетата по дупките, докато един от нас не възкликна - "Ей, дреме ми натура!" Когато клюмаш от досада, нещо такова, макар и просташко, те хвърля във искрен възторг... )

Здравейте, ще използвам това ъгълче на форума, за да се запозная заодочно с вас Регистрирах се току що и ще се радвам периодически да си пишем, а най-паче да се виждаме наживо. Поздрави! Емил