who stole the cheese?

Много хубава мисъл. Универсален език, значи...

Днес приятелката ми има рожден ден

Скоро, всички ние, които говорим за нещо не-духовни, ще бъдем изритани от тук, но преди това да отбележа, че коментарът е много спортсменски Направо ласкателен, при положение, че вкарваме гол на сънародниците на коментатора.

Аз също обичам джин с тоник, това е любимото ми алкохолно питие. Навремено не близвах нито глътка, бях част от националния ни юношески отбор по карате и това беше в разрез с принципите ми. За съжаление, имах глупостта да мисля, че трезвениците нямат място в обществото на подпийващите млади, което ми причини известни страдания. На 23 години, след едно любовно разочарование, отидох сам в един коктейл бар и си поръчах нещо за пиене с убеждението, че ето, на - животът ми главоломно тръгва надолу,.. Изпих две чаши и за моя голяма изненада и тялото, и духът все още бяха по местата си. Оттогава, без свян и вина, но задължително с приятели, отпивам по глътка от джина с тоник. И много добре ми се отразява

Да не ти казвам каква разправия стана днес в квартала, заради любимите ни животни... Едно бяло и пухкаво котенце с един скок се метна върху един гълъб и започна да си играе с него. Известно време наблюдавах сцената без да вземам ничия страна, но си казах, че макар да не е моя работа, ще застана на страната на по-слабия. Завтекох се след котката, тя пусна гълъба, който люто ранен се опита да полети, но не можа да се издигне и започна да се блъска в дърветата... Котката беше далеч, но жаждата за кръв беше по-силна от респекта към човеците (аз бях между нея и гълъба) и тя се спусна след птицата.. аз се затичах след нея, а след мен, едва ли не, се пусна един квартален маргинал, придружаван от виковете на стопанката на кварталните котки... "Знаеш ли тези котки колко са ми стрували? Аз тези котки съм ги хранила, кастрирала съм ги и съм ги ваксинирала! Те поддържат еко-баланса на тази част от Слатина! А той, моля ти се, иска да ги убива!". Хванахме се гуша за гуша с криминалния тип - "Ще отида до вкъщи да си взема брадвата, ама нейсе, че ще те лежа, еди къде си.., даже не там, а някъде другаде..." (явно беше много в час с българските затвори). Може би трябваше да му кажа блага дума и да обърна и другата буза, която той нямаше да пропусне шанса да удари, но му се изрепчих, блъснах го и му казах да носи брадвата! Той се прибра вкъщи, живее на първия етаж, хвърли по мен първия попаднал му по-тежък предмен - една дамаджана - "... тази дамаджана ще я напълня с твоята кръв, само да сляза". "Слизай", казвам му. Не ще. Все пак бях достатъчно галантен да му позволя да излезе с достойнство от ситуацията, отдалечих се, за да може да излезе и да си вземе дамаджаната обратно. Все пак не е вещ без никаква стойност. Та, така за нашите любими животинки. От този ден предпочитам кучетата. Котките са създания усойни и неблагодарни.

Божо, така като те гледам, хич даже не успявам да те видя...

Ето, аз, например, нарисувах котешката опашка, празната паничка и стената, не защото са изпълнени със съкровен за мен смисъл, а защото тайно се надявах някой да каже - "Браво, моето момче, какво хубаво коте си нарисувал! И, все пак, кой открадна сиренцето?"