Loca

Искрено ви благодаря, за подкрепата незнаете, колко много значи тя за мен.Мисля, че прочетох точно, това което май не исках да призная пред себе си.Въпроса "Щастлива ли съм", даде отговор на всичко.Вътрешно в себе си знаех, че съм незадоволена-емоционално и сексуално, нямам любим човек..... всичко което сте ми написал, е толкова точно казано за мен...че когато прочетох думите ви, в тях открих описана точно себе си!Мисля, че вашия отговор ми помогна вече-не съм спряла да ям нощем, но интерсното е, че когато станех тази нощ се сетих за вашите думи, за мен това си е напредък, а другия факт който отчитам като напредък е, неутрализирането на вината.Сутринта, не си развалям настроението за целия ден както предните дни,а си казвам аз работя по въпроса!...това е много важно!Остава да започна да задоволявам и другите ми липсващи потребности и мисля, че малко по малко моята пирамида, ще се пренареди, казвам си на ум, че всичко ще става лека полека и имам търпението да преодолея проблема с нощното хранене.Заега си поставих като цел, да чета поне по 6-7 пъти на ден принципите и препоръките вите ме карат да вярвам в себе си.Наслаждавам се когато чета, редовете написани от вас, не се бях замисляла, че "ИМАМ ПРАВО ДА БЪДА ЩАСТЛИВА", добре че ме подсетихтеРадвам се, че съществуват хора като вас!

Здравейте, поздравления за това че отделяте от времето си да помагате на хората по този начин.Имам проблем, който реших да споделя с вас и се надявам да ме посъветтвате.Накратко за мен- на 25г. съм и от преди 2г. започнах да се боря с наднорменото тегло, резултата беше, че отслабнах с 18кг. , но изведнъж нешо се отлючви в мен и започнах да се будя всяка нощ и да си похавам, и заспивах след това, осъзнах че страдам от синдрома на нощното хранене, така си поставих сама диагнозата, чрез четене на статии в интернет...чувството на вина ме убива,сутрин когато стана и се сетя че отново съм го направила.До ден днешен продъжавам да се ограничавам в хрнаненето и не спазвам толкова строги диети, но се старая да има някакъв контрол над храненето, ходя на фитнес и се опитвам да преодолея този проблем, вече почти 1г. немога да живея в спокойствие не искам да идва нощ, защото всичко се повтаря.сигурно имам нужда от психотерапия.какво ще ме посъветвате и мислите ли, че може да се излекува, споделила съм със семейството си и те ще ми съдействат за евентуално лечение.вярвам че мога да опитам да се предборя и сама но имам нужда от помощ.благодаря ви предварително за вниманието.