Rein

Наистина ли от моите мнения разбираш,че има разлики в отношението съм хората с МС ,и здравни социални услуги нямат нищо общо? В Германия доколкото съм запозната,когато на човек му поставят такава диагноза,до две седмици той вече е на някакво лечение.В БГ докато те одобрят и преценят дали да ти отпуснат инжекции,минават 6-8 месеца и има вероятност да не ти отпуснат.А дадат ли ти скъпоктуващите лекарства,после на 6 месеца отново преценяват дали да ти просължат "лечението".Изискванията са им почни неизпълними.Документите ,които им представям трябва да показват,че съм абсолютно здрава.Има кръвни изследвания,които примерно от едно възпалено гърло референтните стойности се повишават,но при мен повишен ли е С-реактивният протеин,ще ми спрат инжекциите.А преди месеци приеха нов закон,ако болният е с процент от ТЕЛК над 65% ,веднага му прекратяват лечението.Познавам хора,които бяха много добре,но след като ги лишиха от инжекциите им,те вече се влошават.Просто им казват,че не отговарят на критериите на здр. каса и ги отпращат без никаква друга алтернатива. Отделно,друг нов закон задължи аптеките да заплащат тези 2000 лв. /за един човек е толкова/ и в последствие здр. каза се издължава на аптеката.Е да,ама не стана.Аптеките вече спряха да работят с нашето лекарство и с право.Не могат с месеци да си възвърнат сумите от здр. каса. Така,че всеки месец търся нова аптека в по голям град,зареждаща все още скъпостреващите лекарства. Сeга бягам на работа и от там не мога да пиша,защото нямам кирилица

Живея в малък град и не бих искала никой да знае какво ми е.Има невежи хора,които просто ще те погледнат съжалително,ще си помислят задължително,че на тях и близките им такова нещо няма да се случи.Имам къпруг и син на 19 и пред тях показвам все колко съм силна.А сина не знае нищо,трудно ми беше да му кажа и така и не можах. Приятелките,които са на ясно с каква диагноза съм,също ме имат за ненормално силна и физически и психически.Всяка от тях,като има някакъв проблем,особенно здравословен,веднага ми звъни и като поговорим ми казва,че много я успокоявам.Отделно се срещам с хора с МС ,новооткрити ,винаги с уговорката да не казват на близките си по какъв повод се познаваме.Научават много неща от мен,защото съм с дълъг стаж и стават по уверени и спокойни,защото разбират,че не е толкова страшно.А за толкова години диагнозата МС ,аз никога не я изговарям.Рядко ми се налага да я казвам и я казвам съкратено.Казват,че трябва да приема болестта и да се примиря.Не не съм я приела.Не мислите ли,че и това минава за не традиционен начин за справяне?

Последното мнение си ме описала много точно.Съгласна съм с теб,само дето не се чувствам "болна". Непрекъснато показвам и доказвам на близките си /тези ,които знаят за диагнозата/ ,че ми няма нищо,неуморна съм и по здрава от тях Как да се поправя,как са си дам почивка?Наистина не знам

Още един човек се опитва да ме убеди,че съм болна.По горе обясних,че да имаш някакво заболяване,не значи че си болен.Не се имам за болна,нито се чувствам такава.И се радвам на живота така,както повечето хора не умеят.

"Имам доста опит с хора с МС"-това как да го разбирам? Значи ти се занимаваш с тези хора и им помагаш по някакъв начин? И друго,аз съм регистрирана в един форум,където обменяме информация хора с МС и никой никога не е писал за твоите начини за изцеление.Ако ти го напиша кой е,имаш ли желание да пишеш там? Не се обиждай,но ми мина през ум,че си от някаква секта.Имам приятел ,който ми говори подобни неща като теб и е сектант

Видях горните мнения,след като изпратих предното.Виж Azbuki, не исках да ти го пиша горе,но на мен ми се струва че ти си болна и не е точно хипохондрия. А аз не съм болна,както ти си писала че си личи.Аз имам заболяване,но не съм болна и в моят речник думата "болна" не фигурира.

И как разбра,че точно от рак ще се разболееш и как полагаш усилия да работиш над себе си?Хм,странно ми се струва,че и от МС си щяла да се разболееш и пак с усилия си предотвратила разболяването.Ако не беше чувала за МС как щеше да рабереш ,че се разболяваш? Да знам,че това състояние е до време и все някога ще се влоша и работя върху себе си така както аз знам.Намерила съм някакъв душевен мир,спокойна съм,трижа се за външноста си и изглеждам с 5-6 години по млада.

Написах дълго мнение,а излезе само първото изречение.Няма обяснение защо едни за дле и се влошават бързо а други са добре дълги години.Лекарствата струват 2000 лв. на месец и въпреси,че работя не мога да си ги купувам.Здр. каса ги отпуска камо ако изпълня изискванията им,а те са да съм добре.При най малкото влошаване ще ми ги спрат и ще просто ще ме отпишат.За тези които са инвалидизирани няма алтернатива,казват ти "вече нищо не можем да направим". А инжекциите не лекуват а само разреждат броя на пристъпите,това е.При всеки протича различно,има хора с една плака в мозъка и не могат да ходят.Моите плаки са многобройни,не могат да се преброят,но съм в идеално състояните.Не спазвам никакъв режим,не промених нищо в живота си преди и след поставянето на диагнозата.Стоя на слънце по цял ден,а е противопоказно. А ти с нази диагноза ли си,или твой близък?

Ще ти отговоря

Нещо обърках и изпратих не довършено мнението.Продължавам.По нищо не ми личи,че имам някакъв здравословен проблем.По здрава съм от всички здрави около мен.Не си мислете,че МС означава ,че човека сполетяла го е обречен.Работя и вече 5 години не съм вземала болнични.Почивам само лятото за една седмица.Е,приличам ли ви на болна?

За пръв път чета в този форум и съм изумена от глупостите и неистините,които изчетох.А случката с излекувания машинист как изобщо са я публикували,измишльотина.Аз съм с това заболяване от 10 години,последните 5 си бия инжекции ,които са скъпи,но ми ги отпускат от здр. каса.По нищо не ми личиче имам