[Житен Режим 2012]

Здравейте приятели, аз съм с вас от 8.02. Миналата година за първи път правих житен режим и издържах 9 дни. Като начинаеща допуснах грешки. Използвах грухано жито, орехови ядки вместо орехи. Когато ядките са престояли, разчупени на въздуха се окисляват и при харнителен режим с по-малко калории, това се чувства в голяма степен. Груханото жито е по-бедно на хранителни вещества и енергия. Започнах да чувствам изтощение и прекъснах един ден преди края. А после не можах да се захраня правилно. Надявам се този път да успея. Пожелавам ви на всички започнали режима да издържат 10-те дни с лекота!

[Загадки от Тибет]

Вярвате ли че записът е автентичен?

А Учителят споменавал ли е някъде за тези промени?

[Как вегетарианците да устояват на напора на не-вегетарианците]

Не съм съвсем съгласна,моите наблюдения,в моята среда са други.Имам приятели,които се отнасят иронично,напр:Такива като тебе живеят по 150г; или нещо от този род.

Ами на месоядните също не им е приятно да ги смятат за "убийци", "лешояди", "престъпници" и "паднали духове". Може би затова има напрежение между двете групи.

Никога, на никого не съм критикувала начина на хранене. Смятам че всеки има право на избор. Единственото, което правя е да защитя позицията си като изброя какви хранителни вещества има в различните плодове, зеленчуци, ядки семена и как при подходящо съчетание си осигуряваме всички хранителни вещества необходими за организма.

Съгласна съм с Канел, че не трябва да обиждаме тези, които консумират месо, не са направили кой знае какъв грях в сравнение с тези като мен, които употребяват млечни продукти. Та нали благодарение на тях има мляко. По-скоро те вредят на себе си, задръствайки телата си с токсини и обременявайки се тежките енергии от агонията на нещастните животинчета..

[Как вегетарианците да устояват на напора на не-вегетарианците]

Мислех, че само аз имам трудности с роднините заради моя избор, но виждам, че сме много. Аз от малка не обичам месо, май така съм се родила. Месото ме отвращаваше, имаше ужасен вкус и дъх и се чудех как никой от родителите ми но го усещаха. Насила ме караха да си изяждам порцията месно ядене, понякога с часове се мъчех да преглътна отвратителната хапка. С ужас очаквах времето за обяд или вечеря. Разбира се много, много боледувах-гърло, сливици, компреса на гърлото ми беше нещо обикновено. Така отраснах. Като станах на 12 години започнах сама да си готвя. Но по силата на възпитанието ядях и месо-та нали било много полезно и ако искам да порасна и да се развия нормално трябва да го ям. Да, ама все боледувах, най-малкия полъх и аз вдигах 38 градуса. Гърлото ми непрекъснато беше покрито с гной. Така до 89 год, когато в книжарниците се появиха първите книги на духовна тематика, в които се разясняваше какво причиняваме на организма си, когато се храним с месо. И аз постепенно преминах на вегетарианска храна, първоначално спрях червените меса, после пилето и накрая рибата. И невероятно, вече не боледувах. Сега мога от хладилника да пия сок, вода, да ям сладолед колкото си искам и гърлото не ме боли! Но нито един лекар не се съгласи с мен, че промяната в хранителния ми режим е повлияла благоприятно на здравето ми, казваха че е съвпадение. А с родителите си имам проблем и до ден днешен, дори ми се струва че изпитват ненавист към мен заради моето различие. За щасттие синът ми и баща му уважават моя избор и с тях никога не съм имала неразбирателство по този въпрос. Дори много харесват моите вегетариански госби, но не са вегетарианци.

Колеги и приятели също ме разбират и когато ме канят на гости винаги се съобразяват с мен. Аз не обичам да казвам че съм вегетарианка, обикновено казвам че не ям месо, защото не го обичам.

Напоследък се замислям дали да не стана пълна вегетарианка, и да се откажа от млечните произведения и от яйцата, и без това няма гаранция какво точно ядем сирене ли, мляко ли или някакъв химически бъркоч. Ако в менюто ми има разнообразни плодове и зелечуци, ядки, бобови, семена ще подсигуравам всички хранителни вещества за организма си. Но всичко трябва да е постепенно и без никакво насилване. Ако така се чувствам добре, ще продължа.

[Ахимса - защо убиването на растения не е насилие?]

Защо нараняването/убиването на растение не се счита за нарушаване на ахимса?

Непояснен аргумент, който съм срещал, е разликата в нервните системи на животни и растения.

Във възражение пък наскоро чух, че такава е нервната система и на рибите, т.е. те също не усещат болка. Интересно ми е да коментирате и този въпрос.

Растенията също имат емоции и не смятам че това е точно така.

В подкрепа на изводите на Клиф Бакстър ще добава и моя опит..

Аз самата два пъти в живота си съм ги усещала емоциите на растенията. Не можете да си представите какво излъчи една Круша, която се канеха да отсекат и едни цъфнали божури, които стопанката им искаше да откъсне за да ми направи букет. Те улавят нашите мисли и чувства към тях. В моя апарамент имам много цветя. Това, което най-обичам се развива и цъфти най-много от всички. Съвсем скоро ми цъфна трилистника. Голяма Красота. Името му е трилистник, но при мен обикновено е с поне 7 листа-големи и свежи. Затова ми е много трудно когато се налага някое да изкореня, за съжаление жилищната площ не е неограничена. Ако имам намерение да се лиша от някое цвете, дори и да се забавя, миличкото започва да линее сакаш е прочело мислите ми.

Ябълката узрява и сама пада на земята.

Бог не е дал крака на ябълковото дърво и то не може да бяга от хората, които късат ябълки.

Главата (или бутчето) на агнето не узрява и не пада сама на земята.

Бог е дал крака на агнето и то може да бяга от хората, които искат да отделят главата му (при коленето).

Самата структура и телеология на растенията ни показва, че те са замислени от Бог като храна.

А така пише и в Библията, в Битие 1 глава, 29 стих:

"И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна."

Бог едва ли би обвързал процеса "падане на узряла ябълка" с някаква болка.

Какво става когато използваме корени и стъбла за храна? В този случай ние прекъсваме развитието на растенията. Няма как, част сме от хранителната верига и за да продължим живота си отнемаме друг. Не бива да забравяме това. Затова трябва да се храним толкова, колкото да възтановим силите си, не бива да преяждаме, това е голям грях.

[Захранване след житен режим]

Вчера май малко избързах, не трябваше да включвам ряпа. Снощи усещах сухота в устата и пих повече вода. Измерих си кръвното(90/130), долната граница беше леко завишена. Не спах спокойно, събудих се към 2ч. и отново изпих 2 чаши вода, не можах да заспя и затова гледах филм до 5ч., когато отново заспах. Събудих се в 8ч. Сега вече ми е ясно защо захранването трябва да става постепенно и да не се прибързва.

[Захранване след житен режим]

Аз изглежда съм от последните, които приключиха със режима. От днес започвам захранването, но имам вече вашият опит за което Ви благодаря!

Изкарах 9 дни, но не знам дали да броя последният, защтото на 9 тият ден от началото на житната диета сутринта хапнах ябълка, а на обяд си направих ангелска супа, хапнах порцията жито с трите ореха и единия картоф и пих от водичката. Супичката си я направих със съвсем малко сол, но явно съм я превишила, защото ми се стори, че водата е доста солена, а сложих четвърт чаена лъжичка на литър и половина вода и три картофа. Новото ранообразие в храната ми се отрази чудесно. За вечеря в 17 ч. си изядох порцията жито с трите орех, но вместо ябълка след и час си хапнах и другите два картофа-те бяха малки, колкото яйце. Това ми се отрази още по-добре и заспах в 21 часа. Събудих се в 8 на другия ден. Започнах с чаша топла вода, след един час изядох една ябълка, лека гимнастика и отидох на разходка в парка, като си взех малко жито, което го бях приготвила за режима, но се оказа некачествено и сега го давам на патетата в езерото. Сутринта времето бе облачно, но топло и ледът върху езерото се е разтопил и това ми позволи да се порадвам на птиците-диви патици, водни кокошки, дори и два гълъба, бяха доста смели приближиха се на две педи от мен.

За обяд в 12ч. си приготвих заленчукова супа-използвах водата, която ми беше останала от ангелската супа, три картофа, един домат, малка главичка лук, парче от морков, една с. л. фиде и като я свалих от котлона нарязах магданоз на ситно. Не съм слагала сол, взех си поука от предния ден . Направих и салата от моркови и ряпа със ситно натрошени орехи и лимон и съвсем миничко сол. Хапнах една паничка около 400 мл супа и салата-около три супени лъжици, прибавих и 4 сурови бадеми. Към 13:30 изядох половин грйфрукт, а към 14 другата част от него. Към 15 ч. пак от салатата салата-3 супени лъжици и един картоф от супата. Но всичко, което ям го дъвча продължително докато стане на вода и тогава преглъщам. Чувствам се отлично. За вечеря мисла да хапна порция жито с три ореха и малко мед, може да прибавя и ябълка.

[Житен режим 2011]

Аз станах мила, блага, обичам всички, дори отидох на гости у снаха ми и и подарих мартеничка не мога да се позная.

Все още съм с вас! Вече ми е седмият ден!

[Житен режим 2011]

Аз отскоро съм в този форум, но от много отдавна чета книгите на учителя. Те са ми помагали в много тежки моменти.

Един ден преди 15 години си тръгнах по обяд от работя защото не се чувствах добре. Докато чаках на спирката разглеждах сергията за книги и там видях книгата на Дънов за здравето и си я купих. Прибрах се у нас, премерих си температурата-39 градуса. Пих чай,асперин легнах си и хубаво се завих с книгата в ръка. Отворих на слуки и четях, а сърцето ми се изпълваше с топлина от всяка дума на учителя. Така съм и заспала. Събудих се чак сутрината, а от болестта нямаше и помен.

Научих за житният режим на 23 и си купих всичко, което ми бе нужно. Вече минаха 5 дни откакто се присъединих към вас. През втория, третия и четвъртият ден се чувствал доста зле, много ми липсваше солта, ама много. И а, да се откажа, но тогава влизах във форума и четях това, което вие споделяте. Благодаря ви! Без вас може би щях да се откажа още на вторият ден. Днес се чувствам добре и се надявам да остана до края.