thefireball

Преди всичко огромна Благодарност, че взехте проблемът ми присърце и се включихте по темата! Господин Баев, прекланям се пред Вашия професионализъм, знания, умения и възможности. Няколко пъти четох коментара Ви и съм съгласен с всичко. Благодаря Ви, че така добре описахте процесите които стават в мен! Направи ми впечатление само, че групите на които ми препоръчахте на sexoholic anonymous са о.съставени от хора пристрастени към секса. Никъде не видях пристрастени към мастурбацията. Стана ми малко смешно з анякакви които не могат да издържат часове без секс и се крият по някакви тоалетни на летища, паркове и други подобни. Общността Феникс е добра, но там ходят хора със сериозни зависимости. До колкото разбирам няма такива с моята зависимост, или поне такива които си признават. До колкото разбирам системните ми провали и липса на концентрация са може би една естествена реакция на организма, подложен при такива условия. Иска ми се да си завърна формата от преди две години, когато имах хъс, желание и се справях с животът си. Тогава също често ръкоблудствах, но като че ли не беше толкова натрапчиво колкото сега. Дали нещо възрастта е променила. Впрочем тогава все още не се бях убедил, че любовта не е нещо което определено не заслужавам. Сега вече съм. Дали това има някакво значение според вас? Бих искал само да вметна, че съм допуснал една грешка в постът ми. Руската поговорка: “Пари си загубил, нищо не си загубил, време си загубил всичко си загубил, здраве си загубил всичко си загубил.”, всъщност имах на предвид: “Пари си загубил, нищо не си загубил, време си загубил много си загубил, здраве си загубил всичко си загубил.” Като цяло се опитвам да приложа един нов метод. Нарекох го “бързакавщина”. Това означава, че се старая все по малко да събирам и подбирам материал. Като ми дойде музата действам на вече събрания, но си отива около 20 тина минутки най-малко за да го аранжирам. Нали Ви казах имам си философия. Правя го с цел предотвратяване губенето на време. На няколко пъти беше успешен, но не мога да мина изцяло на него, поне за сега. Размислих над съвета на моя приятел от другия форум които ми каза, че зарежа тия проститутки и да направя първата крачка да се социализирам. Може би проблема е и в ниското самочувствие. На този етап съм без работа, а пък и иначе не съм кои знае колко заможен и не мога кои знае какво да предложа. Има една жена с която излизам, но пазя интимна дистанция. Не тая някакви силни чувства, приятно ми е с нея, но си признавам, че единственото което искам с нея е плътски сношения. Интелигентна е, има какво да си кажем, но за сериозни отношения се нуждая от работа и сигурен доход, които на този етап нямам. Макар, че някои хора на мое място биха намерили, аз лично не мога да намеря думи да й кажа, “Абе гледай сега, понеже съм го правил само с едни каки дето това им е работата, най-накрая искам да го направя с позната жена. Искам поне да знам, че време няма да ми се отчита по време на секса. Искаш ли само да се виждаме за секс и да не поддържаме интимна връзка, защото съм много смотан и не мога да се грижа за тебе.” До колкото я познавам ако само и намекна нещо подобно би се обидила. Лошото е, че членуваме в един и същи туристически клуб а сестра й е гадже с един от най-добрите ми приятели. При това положение, мога да си разваля отношенията и с него, както и да престана да участвам в този клуб или пък да продължа участието си и по екскурзиите да се гледаме накриво. Не ми се иска така да се получава. @Станимир. Много пъти съм си мислел за това решение. Да изтрия всичко и да си унищожа дисковете. Доста бързо ми се сменя настроението и не мога да го направя. Без да искам преди два месеца си изтрих два три филма и още не мога да го прежаля. Веднъж ми замина един хард диск със снимки и клипове след което месец бях в траур. Не мога да го направя. Наистина и аз усещам, че е проблем това, че не работя. Сега живея и сам. Преди като живях с родителите ми, като че ли те имаха някакъв каталитичен ефект. Почти всяка сутрин, докато не си “взема дозата” не мога да правя нещо. Дори закуска и кафе не си правя преди нея. Хубавото е, че гледам да си я вземам по-бързо. Преди докато работех уикендските дни си я вземах до обяд. Преди да си намеря работа уча разни неща от Интернет, разхождам се, карам колело, ходя по планините, все си намирам нещо което да ме ангажира. Наистина се вслушах в съвета ти и понякога, колкото да се раздвижа отивам пеша до центъра /в по-краен квартал съм/ и се връщам. @Ради Ради Благодаря ти за безценните съвети. Както вече казах опитвам се да се занимавам с различни неща, опитвам се с помощта на туторяли да усвоявам разни програми излизам навън, но като че ли по-често, мога да се концентрирам и да свърша нещо по-добре едва след като съм си взел дозата. Опитвам се да си дам воля и миналата седмица редуцирах ръкоблудствията до към 3. Тази седмица все още се държа. Не знам до кога ще е. Просто се опитвам да се измъкна от този капан. @ Орлин Баев Господин Баев, според Вас ситуация на силна сексуална фрустрация и пристрастност към онанизма, до къде може да доведе? Какви могат да бъдат последствията ако не се вземат спешни мерки? Да разбирам, ли че провалите ми през изминалата една година, както в работите от които ме изхвърлиха, така и при проститутките /ерективна дисфункция и прежд. еякулация/ са някаква естествена реакция на онанизма? Дали ако си намеря сексуален партньор нещата ще се оправят или ще има още отенъци от предишното състояние? Благодаря на Всички! Ще Ви държа в течение как се развиват нещата при мен, към добро или към лошо.

Здравейте драги форумци. Предварително се извинявам за дългото ми изложение, но ще споделя един мой проблем които смятам за доста сериозен. Радвам се, че в този форум участва Господин Орлин Баев, които е най-добрия специалист в България за проблеми като моя и чийто трудове чета с огромен интерес. Силно се надявам да ми отговорите в темата Д-р. Баев. Радвам се, че тук могат да отговарят само квалифицирани специалисти и се надявам да не ме “наредите”, както става обикновено в почти всички форуми. Както вече си личи от заглавието на темата ми имам проблем със сексуалната фрустрация която доведе до пристрастяването ми към онанизма. Преди всичко да кажа възрастта си, почти на 30 съм. Лишен съм от сексуален живот и почти не знам какво е да се докоснеш до жена. Причините са доста комплексни, нисък социален статус, следователно ниско самочувствие, непривлекателен външен вид /както обичаше да казва покойния Кембъл “Еми грозен съм, така ме е създала природата”/, леко социално осакатяване от ученическите години и т.н. Според мой близки тези причини си ги самонавивам, и не обръщам внимание на истинската, а тя е, че не съм срещнал все още подходящата жена. Та проблема ми е, че съм се пристрастил към порното и онанизма. Вече ми се струва, че за това живея. Създал съм си моя философия на онанизма, с която спокойно мога да защитя дори докторска дисертация по темата. Правя го почти всеки ден, понякога и по два пъти на ден. Осъзнавам, че губя много време за това. То се изразява в търсене на материал, снимки, видео и след това неговото съчетаване по подходящ начин. Отиват си средно по 3-5 часа в денонощието, понякога и повече. Осъзнавам, че за времето което съм изгубил в онанизъм, може би съм могъл да науча няколко езика. Сещам се за една руска поговорка, която гласи “Пари си загубил, нищо не си загубил, време си загубил всичко си загубил, здраве си загубил всичко си загубил.” Последните две ги губя и още как. Едва ли прекомерното ръкоблудствие влияе положително на здравето. Усещам се, че съм зомбиран. Още повече ме хвана страх когато преди около месец се запознах на един купон с един наркоман, пристрастен към хазарта. Твърдеше, че искал да се откаже, но като разправяше за зависимостите си същите симптоми ги имам и аз. Да зависимостта ми е досущ като наркотична. Забелязал съм, че когато трябва да свърша някаква работа на компа, не мога да го направя преди да си взема дозата. Както четох в един от трудовете на Г-н Баев, това нещо довежда и до параноя. Все пак върша непристойни дейности и през главата ми минават често параноични мисли, като например дали съм пуснал пердетата стабилно, дали съм увеличил доста звука от порното, та да чуят комшиите какво гледам и т.н. Когато видя някаква хубава жена на улицата и се фрустрирам сексуална, свеждам засрамено глава. В съзнанието ми бушуват нечисти и непристойни помисли и осъзнавам, че те като че ли не са социо-приемливи. Забелязвам, че напоследък съм станал като парцал. Все по-трудно се концентрирам, не мога да издържам на физически натоварвания и най-лошото е, че от няколко работи вече ме изхвърлиха поради несправяне. Тази тенденция е от преди около две години. Преди не бях така. Всичко ми идваше отръки, пък сега само любовта ми иде отръки. Не съм го споделял с никой, но предполагам, че сексуалната фрустрираност и пристрастяването ми към онанизма са в корена на провалите ми. Как бихте го коментирали Г-н. Баев? Мисля, че е нужно да вметна и още нещо. Преди кризата понякога вадех добри кинти и често ходех по проститутки. Тогава като че ли постигах за известно време психо-емоционелен баланс. Не обръщах и чак такова внимание на ръкоблудствието. От един момент обаче започнах да не се справям и там. Като че ли щом прехвърлих 28 години, започнаха да се редуват явленията преждевременна еякулация и ерективна дисфункция. Преди около година спрях компаньонките съвсем, защото прецених, че няма смисъл да си давам парите и в крайна сметка да не мога да направя това за което съм дошъл. Принципно си имам едно скъпичко зимно занимание и в зимните месеци всъщност съм на сухо, за да пренасоча финансовия си ресурс към него. Когато споделих в един специфичен форум, че пред склона и кревата ряпа да яде ме посъветваха да сменя дилъра, но един мой приятел ме посъветва следното “Зарежи ги тия проститутки, ами направи първата крачка и опитай да се социализираш”. Вслушах се в съветите му, но като чели социялизацията не ми се отдава като процес. Имам доста приятели сред жените, но когато предприема нещо по-сериозно те се отдръпват. Навярно причината ще да бъде в мене. В момента осъзнавам, че не съм заслужил любовта, защото вече два месеца съм без работа, а от последната не ми платиха. Карам на някакви запаси и не знам до кога ще ми стигнат. Ограничил съм харчовете до минимум и едвам се грижа за себе си, камо ли за жена до мене. Във връзка с това искам да кажа, че осъзнавам, че за да има ефект и за да си подобря състоянието ще ми е нужна дълга и продължителна психотерапия или когнитивно-поведенческа терапия, но такова лечение е доста скъпо и продължително и за момента ми е непосилно. Това е една от причините да пиша тази тема тук в този форум. Дали ще успея да си помогна сам? Осъзнавам, че една жена няма да ми оправи живота като с магическа пръчка, но поне ако стопи фрустрацията ми може би ще има напредък. Искам да погледна по друг начин на света. Спомням си преди време си налагах някаква воля и имаше периоди когато понижавах ръкоблудствията до две на седмица, но за съжаление сега не мога да постигна такъв ефект. Като чели възрастта и нагона са в правопропорционална зависимост. Чувал съм за т.нар сублимация. За съжаление не мога да я приложа. Явно няма област която да ме погълне и да се отдам изцяло на нея. Имам приятел които беше девствен до 25 годишна възраст но беше до такава степен вглъбен и влюбен в това което прави, че не отделяше внимание на това, че не бил с жена. Прави ми впечатление, че ако не ръкоблудствам повече от три дни ставам нервен, понякога треперя и съм лесно уязвим. Дали това е нормална реакция имайки се в предвид моето състояние? Чудя се дали при така създалото ми се положение може да има вредни последици. Някои от тях вече са на лице, за които споменах по горе, като неспособност за концентрация несправяне със каквито и да е задачи. Чудя се дали ако продължавам в същия дух нещата могат да стигнат до асоциално, антисоциално поведение или пък ексхибиционизъм. Очаквам с нетърпение Вашето експертно и компетентно мнение Господин Баев! Благодаря за вниманието на Всички!