Да, напълно съм съгласна човек обича именно за това, за да се прояви в света . Винаги съм смятала че Обичта е онази, която съгражда, онази ,която се " съюзява " с разума и оная , която държи образа на човека или хората, към които е насочена чисти и неопетнени с никакви лоши думи, помисли и действия.
Човекът, към когото проявявам Любов ...това вече е по-различно.Тя, Любовта има измерения, в които може да бъде проявена, но освен всичко останало тя може да те накара да страдаш неимоверно силно, може да те накара да почувстваш такава болка, която е непоносима, а може и да те въздигне зависи на какво ниво се проявява тя.И знам ли на нея понякога можеш да и кажеш "Сбогом " и да я пренасочиш към някой друг или към нещо друго , а на Обичта не би могъл.Умът ти се нуждае от нея винаги, за да е светъл.
Така си мисля аз , но не е задължително думите ми да са истина .Може би само намирам оправдание за стихотворенията си, в които съм казвала " Сбогом" на любовта, знае ли човек