anhira

12.01.136(2000)г. Пловдив ПРИКАЗКА ЗА ДРУМНИК-СЛАДКОДУМНИК Аз съм Друмник–Сладкодумник, много скитам по света: с ореховки за децата, и целувки за сърцата - за да блика радостта… Друмник–Сладкодумник решил да отиде в един далечен морски град със своя вълшебен летящ кораб. След дълго пътуване се приземил до един голям бял дворец. Дълго време след неговото приземяване хо­рата говорели за появата на небесен кораб над този градски дворец и даже вестниците писали за това. Тръгнал Друмник-Сладкодумник да раздава даровете от вълшебния си кораб. Виждали го на много места – сам или с други сладкодумници и вълшебници - да твори и дарява красота и добро. Корабът му бил целият от кристал, а вътре имало много отверстия, в които се наливали различни ви­дове горивo – този кораб бил много вълшебен и не можел да лети само с едно гориво. Друмник-Сладко­думник се скитал с кораба си по света, за да събира от човешките сърца и души горива за своите пъте­шествия. Над всяко отверстие имало светящ надпис на непознат език, но когато дете поглеждало към надписите, те се променяли и се появявали написани на собствения език на всяко дете. С възрастни това се случва много рядко – възрастните са късогледи и виждат само до върха на носа си и най-много до върха на носа на близките си. За децата няма никакъв проблем да обичат всички и затова четат надпи­сите в кораба на чичо Друмник свободно, даже и да не са ходили на училище. Но заради възрастните тук ще преведем имената на някои от вълшебните го­рива: “Блага Дума на Устата”, “Мили Поглед на Очите”, “Нежно Чувство Проявено”, “Разпознаване на Своите”, “Отклик Без Замисляне” и още много, много други названия – от всички страни стените на ко­раба били от горе до долу с отверстия със светящи надписи. Имало и някои по-големи отверстия, боядисани в различни цветове. Например, над яркочервеното пишело “Безумни Рискове”, над нежнозеленото – “Вълшебни Мигове”, над виолетовото – “Диамантена воля”, над чисто бялото – “Саомораздаване на Всички” и “Неизпускане на Мига”, а над черното – “Есенция от Остри Шипове срещу Преуспяващи и Навлеци”. Имало и една едва видима дупка с надпис “Малко Говорене” – от това гориво се намирало много рядко, но било много силно и от него стигали по няколко капки годишно. Имало и една почти неви­дима дупчица, в която горивото се вкарвало само с инжекция – толкова малко количество гориво от този вид се произвеждало в космоса и толкова силно било то, даже в микро-дози. Надписът над него бил по-дълъг, но не само децата, а и много пришълци не могат да го разчетат и разберат напълно – било нещо като “Възхищение пред Чуждата Истина”. Кристалният кораб имал и дезинтегратор за отровен въздух и дъжд и за отходни води, които се стичали към него от всички страни, когато е кацнал. Надписите над всяко смукално отверстие били почти напълно изтрити или замърсени от постоянна употреба, но в справочната книга за този вид ле­тящи чинии може да се узнае какво пише на табел­ките над отверстията и маркучите за всмукване и преработка на най-гнусните мръсотии от света: ”Не, не си прав!”, “Слушам!”, “Чакай да ти кажа”, “Хайде!”, “Ние сме единствено прави”, “Нормативи, заповеди и санкции”, “Имена, титли и тиражи”, “Пе­чалби и лихвени проценти”, “Гной от нотариални ак­тове”, “Стръв за наем”, “Стръв за първенства и купи”, “Привилегии, предимства и награди”, “Ледено безучастие” и пр. и пр. и пр. Един от най-мощните всмукатели в добрите космични кораби е за мизерни психики на туземци, които хвърлят боклук по ули­ците и сред природата; и покрай блоковете, в които смъртеят. Още малко за устройството на летящата чи­ния. Всички тия отверстия и надписи били подредени по етажи, направени от различни скъпоценни камъни. Първият етаж бил от блестящ елмаз и с големи букви там било написано нещо за гостуването: “От Два Дни и Една Нощ”; вторият бил от смарагд и там пишело “От Една Седмица”, третият бил от чист сапфир и имало надпис “От Един Месец”. Така всеки по-горен етаж бил от различен скъпоценен камък и там горивата, които се наливали, били, съответно, продукт от една година екстракция, от 7 години, от 14, от 28, от 56 години - и дори от цял живот или цяла вечност събиране и раздаване на гориво. Ще попита някой: “Как така и раздаване? Нали трябва внимателно да се събира гориво в сърцето и душата, за да се спасиш и да занесеш на Друмни­ците-Сладкодумници, та да те повозят на някой вълшебен кораб из космоса или да те стоварят ня­къде в преддверието на Царството Божие, ако си много религиозен?” – Това е така, но в много случаи горивата се появяват сами, когато ги раздаваш ко­муто трябва и както трябва и когато не се стре­миш да уреждаш живота си или да спасяваш само близките си и собствената си душа – в такива слу­чаи даже си напълваш повече, отколкото сам си си произвел. Но ако не го раздадеш веднага на всички, а мислиш за утрешния ден и за избрани, близки и кли­енти, има опасност от вмирисване на личността или от разбойници, крадци и експлозии. Тогава почваш да червясваш от самота и те посещават само подобни на тебе. Корабът на Друмник-Сладкодумник можел да лети из цялата вселена, само когато имало от всички горива. Той можел и да се уголемява колкото си иска и да вози неограничено количество пасажери, когато се намирали хора с чисти горива. Защото ид­вали и много любопитни или амбициозни с мръсни и взривоопасни горива и горивата им се замърсявали все повече и повече с всяка секунда пазарене, съмне­ние, подозрение, душевен студ, леден или безразли­чен поглед и лош вкус. Разминаването на сродни души карало горивата да замирисват на развалени яйца, а животът с несродни души и раздялата вечер със сродни души - разотиването по леглата, стаите и къщите - превръщало всяко гориво в помийна вода, която се стичала в реките и моретата и там всичко живо измирало. Но имало и случаи, когато прекомер­ното оставане на някой в стаята или къщата на ня­кого или прекомерното мислене за него – дори и да ти е най-близкият човек – превръщало горивата в остри камъни и ледени парчета, които пробиват и най-твърдите подметки и тогава ходилата и ду­шите почват да кървят и хората погрозняват и се състаряват само за няколко години. На някои особено чувствителни личности изтича цялата кръв и те полудяват и умират само за няколко десетки години. Първо умират сърцата им и те почват да правят забележки на другите и да им дават бързи съвети. Основното им удоволствие е да отричат и отблъск­ват истината на другия, да не дават, а проповедта и наставлението е любимият им прийом. Те могат да живеят само за себе си и за близките си, най-много за собствената си представа за истината и за собственото си нищожно обкръжение - и не са спо­собни да раздават живот и щастие на други. При­шълците избягват такива от светлинни години раз­стояние, защото потта и погледите на такива хора са особено миризливи и токсични. Туземците не знаят, че усещат собствената си миризма, когато обвиняват, че другите им миришат – има хора-огле­дала, които ти връщат собствената смрад в носа, когато си помислиш да изтъкнеш нещо лошо или да дадеш съвет. Друмник-Сладкодумник ни е казвал, че за да слезеш между хора от такава раса без да при­паднеш, трябва с часове да ходиш рано сутрин на­горе по планината и да пееш едни специални песни; да се мажеш със специално масло против отврат и смрад, което пада от небето само при изгрев-слънце, стига да не си си в къщи или в леглото. Но - стига описания и теории! Нека разкажем на малките пришълци и кореняци какво се е случило на Друмник-Сладкодумник един ден преди много, много години, когато кацнал с чинията си край столицата на вълшебното царство Киевска Рус. Питате – защо и “кореняци”. – Ами нали от собствен опит знаете, че във всеки свят има и хора, родени именно в този свят – не пришълци като нас. Нали на всички е из­вестно, че истинското правителство на Земята и на всяка звезда и планета е невидимо и че управлява хората и природните царства и стихии, откакто се е образувала самата планета? Защо забравяте това? Тази история с пришълците е много раздута във вестниците и ние всички сме учили по колко ко­реняци и извънземни има във всеки отделен свят. Това, че на планети като Земята пришълците са преобладаващи, а кореняците – само една шепа – се дължи на особеното естество и мисия на Земята – такава като нея няма в целия всемир! Тук могат да се срещат и обичат представители от всички кът­чета на вселената, без да им мигне окото. Даже и така наречените “обикновени” хора на Земята са дошли от други светове, но на тях не може да им мигне окото, защото още спят – очите им са затво­рени. Тези, които си мислят, че очите им са отво­рени, защото виждали къщи, предмети, измислици и все едни и същи пейзажи и физиономии в себе си и около себе си, нямат нищо общо със зрящите хора. Понякога спящите и незрящите са много по-зрящи от зрящите, които си мислят, че живеят. И така, Друмник-Сладкодумник кацнал един ден в известния град Киев и веднага се срещнал с един свой Побратим, който също бил много сладкодумен. Не само сладкодумен, но и голям артист – прекарал цели 26 години в подземията на Червения Змей, за да усмири стихията на космическия прилив, който вече се стоварвал върху планетата Земя. Такива приливи стават периодически на всяка звезда и планета, във всеки звезден остров или държава от острови, във всеки ъгъл на междузвездното пространство. Киевс­кият Побратим и Друмник-Сладкодумник си припом­нили как предишния път са посрещнали заедно една такава космична вълна във великата страна Сибир и са успели да я усмирят, но тогава каторгата им се видяла много по-къса и по-лека, въпреки зверския студ и режим, защото дори и в тъмниците те били в прегръдките на зрящи души – пришълки като тях, умеещи да разпознават пришълци. Даже царят се бил трогнал и им позволил да отидат в тъмниците при мъжете си. Сега е много по-трудно, понеже не само коренячките, но и пришълките са почти до една ома­гьосани от Змея на Вледеняването и не смеят нито да те разпознаят, нито да реагират. Те се влюбват в Преуспяващите или в Хората с Уверено Поведение или Привлекателен Външен Вид и не могат да пона­сят нежността, несигурността и космическите преживявания. Затова космическите вълни в такива епохи се усмиряват предимно в самота и тежко лично страдание. Най-добрите артисти на всемира се справят успешно с това, въпреки че не си служат с бутафории – приемат болката и смъртта на живо. Това е вторият, но изпитан начин за усмиряване на космически приливи. Киевският Побратим разпознал не само лич­ността на приятеля си от стара Русия и Сибир, но и неговия Учител. На стената висяла картина, нари­сувана от самия него, на която се виждало как Царят на Доброто държи Земята в ръцете си. Казал, че това е най-великият Дух, който се е раждал някога на тази периферна планета. Признал, че това е и не­говият Учител, защото има само един истински Учител на пришълците и коренните жители, които не мислят за себе си. Лъжеучителите и многото учители се явяват само там, където някой мисли предимно за себе си и за "своите" си. Не че няма и по­лезни учители, но те са полезни само дотолкова, до­колкото качествата и предпочитанията ни са по­лезни. А какво значи “полезни”, това знаят само де­цата и възрастните със светящо сърце. Остана­лите стават плячка на приятностите и ползите, които ядат подобия на хора. Срещу картината с Царя на Доброто източ­ният вълшебник бил нарисувал и окачил една по-малка картина: на нея съвсем ясно се виждал порт­ретът на нашия Друмник-Сладкодумник като млад. Откъде украинският Друмник знаел как изглежда Ца­рят на Доброто и един от Неговите поданици от най-старата страна на света? Дали и той със своя кораб не може да ходи където си иска? Домакинът обяснил, че това нещо може да се узнае и без кораби. Царят на Доброто никога не е умирал и по принцип не може да умре. Иначе как ще е Цар на Доброто? И като не може да умре, Той и досега си има небесно училище и флотилия с кораби и без кораби, с която поданиците му от цялата вселена се разхождат по звездите когато заспят; а като се събудят, свалят хиляди звезди от щастие за хората и природата по планетите си. Друмник-Сладкодумник видял на стената и трета картина от своя побратим, от която го гле­дала съвсем жива Майката на Света. Хората със светящо сърце знаят, че Майката на Света не е ня­каква картина или икона, но всяка Майка във вселе­ната със светящо сърце, която има дете или деца от бащи със светящи сърца и души. Такива майки са оазиси на живота и около самите тях се появяват извори и оазиси, към които се стичат всички жадни и гладни, защото изобилието без такива Майки е не­възможно. Ако някой баща престане да пътува по земните и небесни райове и някоя майка престане да приема космични гости и да ги пои с жива вода, да ги храни с плодовете на живота, оазисът мигом изчезва и тогава трябва да се работи с кървав пот и труд за коричка хляб. Сърдечната оскъдица мигновено се превръща в мъки и оскъдица отвън. Станем ли пре­датели, почнем ли да мислим само за себе си и за предпочитанията си, Царят на Доброто ни обръща гръб и тогава ставаме поданици на Царя на Злото, където не става нищо или всичко става много трудно. Домакинът не само казал всичко, което се е слу­чило досега на Друмник-Сладкодумник, но и познал къде точно се намира в момента кристалния му ко­раб и какво му предстои от сега нататък до края на гостуването му на тази отдалечена планета. Всичко, което казал, се изпълнило. Той подарил свои сладкодумни книги на госта си и ги надписал с въл­шебни посвещения. В едно от тях споменал и за ве­ликата и най-древна родина на човечеството и на самия Друмник-Сладкодумник, от която излитат през всички векове Белите Орли на Безсмъртието по цялата вселена. Този надпис се пази и досега в ко­рабната библиотека на нашия пътешественик. Скоро след отпътуването си, Друмник получил още едно писание от своя източен Побратим, което той написал специално в чест на госта си и го отпе­чатал във вестниците на своята страна. Нарекъл героя на разказа си със земното име на Друмник-Сладкодумник от последното му посещение на тази изолирана планета и там той го представил като един безсмъртен дядо с младолико лице и тяло, който си бил изобретил сам космичен кораб от блестящ кристал и летял с него без никакви проб­леми по цялата вселена - също като древния цар Со­ломон. За да накара елементите да се търпят и да се побратимят, той правил дълги опити през веко­вете, докато ги поставил във взаимна хармония. Хи­мически и физически елементи, когато са в хармония, добиват безтегловност и могат да произвеждат въздух за дишане, умерена топлина, вода, подмладя­ване и щастие - и храна в неограничени количества. Те добиват тази способност, понеже са отлежали достатъчно време в Оазисите на Приятелките и Майките. До този момент никой друг в цялата ис­тория на човечеството не бил построил по-вълше­бен кораб от този на Дядо "Н.", освен, разбира се, Царят на Доброто и някои Негови приближени от други светове. Може би защото никой на Земята ня­мал инфразелени очила като тези на Дядо "Н." и не можел да вижда ясно защо земните елементи от толкова много векове звучат в такава грозна и страшна какофония и не искат да се съединяват. Те следват поведението на хората на земята – мъчат се да се съединяват с който им падне - или с никого не се съединяват. Затова планетата им е станала непрозрачна и те са почнали бурно да остаряват и погрозняват, заразени от най-страшните болести на Стоглавия Змей: страха за себе си и за своите си, лошия вкус, самосъжалението и мисълта за утреш­ния ден. И до днес този разказ може да се намери в биб­лиотеките на Киевска Рус – даже и в земните й биб­лиотеки. Така и е наречен: “Хармония на елемен­тите”. Е, тук го преразказахме с малки украшения и вариации, но те не са измислени. В приказките няма нищо измислено – измислят си глупости само обик­новените хора и превръщат измислиците си в се­лища, вещи и взаимоотношения, които състаряват. Затова приказките никога не се разпадат и остават вечно в паметта на народите, докато ръкотворните илюзии рано или късно се разпадат, а обикновените хора, които ги ползват, се разпадат по-бърже и от творенията си. Затова пък най-глупавите измежду тях наричат ръкотворните творения и лошите вза­имоотношения “култура” и “история”, а приказките наричат “фантазии”. Дълги, дълги години и векове Дядо "Н" правел опити да съедини в хармония две или повече от две сърца и тази хармония да продължи вечно, но всич­ките му старания оставали безуспешни. Всеки път корабът му падал на земята и се разбивал. Един ден изобретателят разбрал, че абсолютно целият кораб трябва да бъде изграден от хармонични кристали – не са достатъчни само два или три в двигателя. Най-простите кораби сега, по неговия модел, се пра­вят от 144 големи кристала, а най-мощните са от десетки и стотици хиляди, милиони. Тъй като всеки кристал е свързан чрез една невидима нишка с един човек в космоса, който го е отгледал, то, ако някъде се появи неразпознаване, студ в отношенията и дис­хармония или се стигне до лоша реакция и раздяла, съответните места в кораба се пропукват и той се взривява. Това обяснява защо успешните космически полети са толкова редки. При това, специално в стените на всеки кристален кораб, парчетата са подредени в най-сложен пъзел – нито един от окол­ните елементи не може да бъде заменен с друг. При­лягането трябва да е точно и плътно до квинтили­онна от микрона, за да няма нещастия. Немислимо е да строиш летателен апарат от кристали, които още търсят сродните си елементи хаотично и се мъчат да се наместят до някой, който няма тех­ните допълнителни очертания. Често някой има 19 страни и е намерил един от сродните си елементи, който му приляга плътно, а с останалите 18 не иска да се съедини, даже и вече да кръжат около него. Ако такова нещо се случеше сред атомите и молекулите в космоса, вселената щеше да се разпадне мигно­вено. В дирене на хармонията между елементите, Дядо "Н." е изтъркал толкова много елмазени пан­тофи, че брадата и косите му са станали по-бели и от сняг. Но ние започнахме историята с приземяването на кораба в един крайморски град. Пеейки своята пе­сен на Друмник-Сладкодумник, дядото-космонавт прекарал няколко хубави години в този приказен град. Там имало толкова много обич и хармония и той по­сетил с невероятни нови приятели толкова много цветни и пеещи вселени, попаднал сред тъй изуми­телни дворци със завески от пшеница, слизал тъй-надълбоко в световете на кристалната светлина и тъмнина, че изведнъж се осмелил да почне изпълне­нието на един свой древен проект – да основе свой собствен град на дъното на морето. Такива градове има и те нощем излитат на орбита около земята или около други звезди и планети, но на дъното на това море още нямало нито един. Затова то черне­ело от мъка и заплашвало да се взриви. Около него постоянно се водели люти войни и оттам тръгвали много големи нещастия по свет, но и ве­лики открития. Друмник-Сладкодумник съобразил, че газовете, които излизат от това море, могат да се превърнат в гигантски резервоар за земно и косми­ческо гориво и така да се спасят и крайбрежните жители - и затова почнал строежа на дънния град. Планирал да го завърши за 7 години, но… … Тук няма да разказваме какво попречило на Дядо "Н." да завърши проекта си. Ще разкажем само за един по-любопитен случай, от който се вижда кои са онези, които изпълняват мечтите на хората и кой раздава космичните блага, ако човек се стреми към хармония на елементите. Но и прекаленото изясня­ване на този въпрос е неуместно, понеже хората мо­гат да започнат да се опитват да надскачат себе си - от страх или от корист. Попадането на някое кос­мическо буре с мед, от което медът извира вечно, също може да е един вид съблазън, и то много го­ляма, поради което Дядовците не започват веднага с меда и в никакъв случай не подмладяват и не се под­младяват пред онези, които идват веднага с големи лъжици, а от себе си дават само трошици. Всеки си има някаква кожичка, която не дава при никакви обс­тоятелства; или я дава само на хора, с които е сключил договор. Или на същества и вещества, тол­кова смрадливи и далечни от безсмъртието, че на човек да му дойде до плач. Друмниците обаче от­давна не плачат за такива кожички, защото са ви­дели, че от тях вее смърт. Даже и да им ги подаря­ват, те не ги приемат. Случаят, за който искам да разкажа, е станал в една шатра сред природата, близо до една древна крепост - и трябва да кажа, че такива случаи се броят на пръсти из вселената. Оттам космонав­тите могли да излетят вертикално нагоре и на всички страни с такава изумителна скорост, че само за няколко минути събрали една от най-редките есенции на Космоса, за каквито в повечето космични кораби не е предвиден резервоар и двигател. Но в ко­раба на Друмник-Сладкодумник, разбира се, имало място и за такова гориво и двигател. В резултат на този подвиг, на едно място на Земята и на още 248 из космоса се подписал мир, а на единия от пилотите Космосът подарил цял дворец, какъвто простосмър­тните не биха могли и да сънуват. Хората обаче не разбират, че за поддържане и функциониране на та­кива дворци, полетите не бива да са еднократни. Мнозина не знаят, че външните дворци са само сим­вол – и да ни подарят такъв, това е само магичен символ, че могат да ни подарят и едно безсмъртно, младо тяло. Ти си го носиш в едно джобче и при нужда можеш да го образуваш във въздуха. Въобще, есенци­ите на предаността и разпознаването привличат всички сили и блага на Природата, дори и когато сме останали по дрипи на улицата. Но отклик и спонтанност, които ни се натрап­ват, без да е дошъл моментът за това или без да е определено от Звездното Правителство, също мо­гат да бъдат сянка на мисълта за себе си. Това е много сложно и затова жадуващите да бъдат пре­дани на Космоса трябва много добре да помнят, че хармонията на елементите се получава, само когато елементите са близко до съвършенството. И иначе може да се получи хармония, но тя е кратковременна и периодична, понеже търканията за наместване и изблъскване на останалите могат да произведат ис­кри и да взривят горивото. Щом Космосът страни от нас, значи имаме несъвършенства. Още дълго трябва да го търсим с труд и сътрудничество, а не с мисъл за бурето с меда и за постоянно оставане в нечий туземен кораб. И Друмниците качват понякога несъ­вършени хора на корабите си, за да ги поразходят из приказното царство на Добрия Цар, но когато някой извади нокти или проточи език, за да остане по-дълго в кораба или да напъди друг гост или даже Друмник, Друмниците престават да бъдат сладко­думни и могат да станат и лоши. Лошото обаче не им е в характера и затова те дават уроци чрез от­съствие. Обидим ли някой Друмник, лъхнем ли го със студ и неразбиране, той ни напуска задълго и тогава всичко около нас почва да се разпада. Ако ще да си съберем цял палат около себе си, с египетски труд или машинации, този палат ще бъде мъртъв – от всеки ъгъл ще лъха тъга и студ. И най-пищните празненства и танци с купени или мукавени гости няма да развеселят душата на собственика. Но, да довършим приказката за най-странния по­лет, за който разказахме преди малко. Друмник-Сладкодумник сътворил във въздуха и подарил на втория пилот не само онзи голям дворец, но и пре­дизвикал странно явление: пред космонавтите изне­виделица се явили от нищото ... един генерал, двама полковници, трима капитани и … половин старшина. Те едновременно казали: - Здраве желаем, Ваши Величества! Ще изпъл­ним безпрекословно всичките ви заповеди! Друмник ги помолил да пренесат двореца в един го­лям град и да дадат ключовете му на способния пи­лот. Понеже старшината бил половин, в обслужва­нето на двореца нещо куцало. Но и това можело да се поправи – няма случай в историята на вселената, когато нещо добре започнато да не може да се поп­рави. Ще попитат някои: а със станцията на дъното на морето какво станало? Така ли ще остане недос­троен космическият град? Досега нямаме точен отговор на този въпрос. Носят се най-различни слухове. Същите усти и вес­тници, които били съобщили преди пет години за явяването на странна летяща чиния над голямото, бяло здание в центъра на града, сега разгласили за едно странно и необикновено явление, наблюдавано на брега от стотици хора точно до този град: едно грамадно сферично тяло било излетяло наскоро от морето вертикално нагоре и се изгубило в небесата. Никой не могъл да обясни какво е това.