Мария-София

За да се коментира случая,трябва да се знае повече за детето.Моят съвет е да си намерите истински класически хомеопат.

За всички,които се интересуват и от антропософия,тук са лекциите на Димитър Мангуров от сбирките на група "Духът на Истината" Варна https://www.youtube.com/channel/UC9MWFmlv0-8t1SPRiKBiHdQ Горещо препоръчвам.Импулсите са обединени,много са актуални нещата.

ХДТ е детокс - баланс метод.Абсолютно по правилата на Класическата хомеопатия, Методът е ценен с това,че се работи едновременно на всички нива в организма -конституция,миазъм и оплаквания и при всеки един случай може да се каже необходимото време в месеци за излекуване,при положение,че пациентът е редовен.Ще ви разкажа няколко мои фрапиращи случая,за да видите как работи: 1.Хашимото при мъж-За 3 месеца лечение с HDT всички хормони бяха в норма.Очакваше го прием на хормони цял живот и ниско качество на живот. 2.Псориазис по цялото лице и на места по тялото-3 месеца,детокс на съответния токсин плюс баланс на червата. 3.Пародонтоза,достигнала костта-за 2.5 мес.ситуацията е вдигнати венци,има само няколко леко оголени шийки на зъби все още..Лечението продължава. За Предменструален синдром ПМС и нередовен цикъл няма да разказвам,те са ежедневие,веднага се повлияват.

Вече имаме прекрасни резултати на Хашимото,както и въобще хипофункции на щитовидната жлеза по HDT метод ,практикуваме го около 50 хомеопата за цяла България.

Хомеопатията може да се справи с проблема.За начало трябва да проведеш интервю с хомеопат,препоръчително класически,като си отделиш за него 2-3часа време,без да бързаш .Предписанието става само на база интервю и последващи проследявания,защото лечението е процес.

Не е необходимо,топлата вода ще свърши работа,стига да не я забравяш

Друго е положението при месната храна. Месната храна е взета от царството, което е специфично земно. Тя не е взета както млякото от непосредствения жизнен процес на човешкото или животинското същество, а е взета от онази част на животинското вещество, което е приготвено вече за животно. Тази местна храна обвързва човека специално към Земята, прави от него едно земно същество така, че можем да кажем: колкото повече човек се прониква с действията на месната храна, толкова повече той се отдалечава от силите, които биха му помогнали въобще да се освободи от земята Чрез месната храна той се свързва в преходния смисъл с планетата Земя. Докато млечната храна към едно преходно място на неговото развитие, чрез месната храна човек се осъжда на това, да направи пребиваването си на Земята нещо постоянно, да се приспособи напълно към това пребиваване на Земята. И решението човек да приема млечна храна означава: аз искам да остана на земята, да мога да изпълня моята мисия върху земята, но не искам да съществувам единствено за Земята. Волята за месна храна означава: на мене така ми допада земното съществувание, че аз се отказвам от всякакво небе и на драго сърце бих искал да се срасна с условията на земното съществувание. Растителната храна е такава, че тя раздвижва в организма онези сили, които довеждат човека в един вид космическа връзка, свързват го с цялата планетарна система. Това, което човекът има да върши, когато преработва в своя организъм растителната храна, възбужда сили, които се съдържат в цялата слънчева система, така щото човекът става в неговото физическо тяло един съучастник в силите на цялата слънчева система, следователно не се отчуждава от тях, не се откъсва от тях. Това е нещо, което душата, която се развива езотерично или антропософски, може действително да изживее постепенно, тя може да изпита, че в определено отношение с растителната храна приема в себе си не нещо свързващо я с тежестта на Земята, а нещо свойствено на Слънцето, т. е. на централното тяло на цялата планетарна система. Лекотата на организма, която той получава чрез растителната храна, го издига над земната тежест, прави възможно - бихме могли да кажем - в човешкия организъм да се развие постепенно една вътрешна способност за изживяване, която се превръща в едно вкусно усещане: като че действително този организъм вкусва с растенията по определен начин слънчевата светлина, която върши такава голяма работа в растенията. От това, което бе казано, можете да разберете, че именно при окултното, при езотеричното развитие има извънредно голямо значение, човек да не се обвързва така да се каже със Земята, да не се приковава към земната тежест чрез консумирането на месо, когато той може да се лиши от него при индивидуалните и наследствени условия; истинското решение може да бъде взето винаги според тези условия, според личните условия на отделния човек. Следователно ще означава едно действително улеснение на цялото развитие на човешкия живот, ако човек може да се въздържи от яденето на месо. Напротив започват вече определени вдъхващи опасения неща, когато човек иска да бъде фанатичен вегетарианец в смисъла, искайки да избегне всякакво мляко и всякакви млечни продукти. Именно при развитието на душата към духовното могат да се появят определени опасности, а именно поради това че, отказвайки се от консумирането на мляко и на млечни продукти, той лесно изпада в едно предпочитание да се стреми да избягва земния живот, като по този начин лесно изгубва нишките, които го свързват с човешката дейност на Земята. Ето защо трябва добре да се съблюдава, щото именно антропософски стремящият се човек да не се превърне в един фанатичен духовен мечтател създавайки едно такова състояние на своето физическо тяло, което го откъсва от всяко сродство със земно-човешкото. За да не се превърнем твърде много в чудаци, които се стремят към развитието на душата, за да не се отстраним от човешкото чувствуване, от човешката дейност на Земята, добре е като същества ходещи по Земята да създадем в себе си известна тежест чрез консумира нето на мляко и на млечни продукти. И може да бъде даже едно систематично трениране за един човек, който е в състояние не само да живее постоянно в духовните светове, отчуждавайки се чрез това от земния живот, за един такъв човек, който на ред с духовния стремеж има също да изпълнява задачи на Земята, може да бъде едно систематично трениране, когато той реши да бъде не само вегетарианец, а наред с това да консумира също мляко и млечни продукти. Чрез това той ще направи своя организъм, своето физическо тяло сродно със Земята, сродно с човечеството, обаче не ще го обвърже със земната тежест, какъвто е случаят с местната храна. Рудолф Щайнер, С. съч. 145

И тук ние сти­га­ме до един въпрос, кой­то мо­же да бъ­де обяс­нен до пъл­но раз­би­ра­не са­мо в та­зи връз­ка - но раз­би­ра се от са­мо се­бе си с то­ва не ис­кам да пра­вя ни­как­ва агитация, а са­мо да по­ка­жа ис­ти­на­та - ние сти­га­ме до въп­ро­са за месоядството. Понеже тук има­ме ра­бо­та с фи­зи­чес­ко­то тяло, ние тряб­ва да се спрем на опи­са­ни­ето на същ­нос­т­та на ме­со­яд­с­т­во­то и на рас­ти­тел­но­то хранене, на хра­не­не­то въобще. Всичко то­ва тряб­ва да със­тав­ля­ва един епи­зод при раз­г­леж­да­не вли­яни­ето на ан­т­ро­по­соф­с­кия жи­вот вър­ху те­ла­та на човека, ко­ето мо­же да бъ­де оха­рак­те­ри­зи­ра­но така, че го на­ре­чем допълване, ре­ге­не­ри­ра­не на фи­зи­чес­ко­то тя­ло от вън чрез това, ко­ето той при­ема ка­то външ­но вещество. Ние раз­би­ра­ме от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към хра­ни­тел­ни­те сред­с­т­ва тогава, ко­га­то об­гър­нем с пог­лед от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към ос­та­на­ли­те при­род­ни царства, пър­во към рас­ти­тел­но­то царство. Растителното царство, ка­то цар­с­т­во на живота, до­веж­да не­ор­га­нич­ни­те веществата, не­жи­ви­те ве­щес­т­ва до оп­ре­де­ле­на организация. За да се раз­ви­ва жи­во­то растение, то­ва предполага, че не­жи­ви­те ве­щес­т­ва би­ват ор­га­ни­зи­ра­ни нагоре, би­ват пре­ра­бо­те­ни на­го­ре до оп­ре­де­ле­на сте­пен на организация, как­то в ед­на жи­ва лаборатория. Така че в рас­те­ни­ето ние има­ме ед­но жи­во същество, ко­ето до­веж­да не­жи­ви­те при­род­ни про­дук­ти до оп­ре­де­ле­на сте­пен­на организация. Но чо­ве­кът е та­ка ор­га­ни­зи­ран ка­то фи­зи­чес­ки организъм, че е в със­то­яние да при­еме ор­га­ни­за­ци­он­ния про­цес от там, до къ­де­то го е до­ве­ло рас­те­ни­ето и да го про­дъл­жи по­-на­та­тък от та­зи точка, та­ка че се раж­да по­-вис­шия чо­веш­ки организъм, ко­га­то чо­ве­кът ор­га­ни­зи­ра по­-на­та­тък това, ко­ето рас­те­ни­ето е ор­га­ни­зи­ра­ло до оп­ре­де­ле­на степен. Нещата се от­на­сят съв­сем точ­но така, че то­га­ва има­ме в същ­ност ед­но пъл­но про­дъл­же­ние ко­га­то чо­ве­кът от­къс­ва ед­на ябъл­ка или един лист от дър­во и го изяжда. Това е на­й-­пъл­но­то продължение. Ако всич­ки не­ща би­ха сто­яли така, че ви­на­ги би мог­ло да бъ­де нап­ра­ве­но това, ко­ето на­й-м­но­го от­го­ва­ря на природата, ние бих­ме мог­ли да кажем: на­й-б­лиз­ко до при­ро­да­та би било, чо­ве­кът прос­то да про­дъл­жи ор­га­ни­за­ци­он­ния про­цес от там, къ­де­то го е до­ве­ло растението, т. е. да при­ема ор­га­ни­те на рас­те­ни­ята така, как­то се пред­ла­гат външно, и от там ги ор­га­ни­зи­ра по­-на­та­тък в са­мия се­бе си. Това би би­ло ед­на пра­ва ли­ния на организацията, ко­ято не би би­ла ни­къ­де прекъсната: от не­жи­во­то ве­щес­т­во до растението, до оп­ре­де­ле­на точ­ка на организацията, и от та­зи точ­ка до чо­веш­кия организъм. Нека взе­мем се­га на­й-г­ру­бо­то положение: чо­ве­кът яде жи­во­тин­с­ка хра­на по­лу­че­на чрез уби­ва­не­то на животното. В жи­вот­но­то ние има­ме пред нас ед­но жи­во съ­щес­т­во ко­ето съ­що во­ди по-нататък, по­-да­ле­че от­кол­ко­то рас­те­ни­ето про­це­са на организирането, во­ди го до оп­ре­де­ле­на точ­ка над рас­ти­тел­на­та организация. Така що­то мо­жем да ка­жем за животното: то про­дъл­жа­ва по­-на­та­тък ор­га­ни­за­ци­он­ния про­цес на растението. Да пред­по­ло­жим сега, че чо­ве­кът яде не­що от животното. Тогава се по­лу­ча­ва по оп­ре­де­лен на­чин следното: чо­ве­кът ня­ма нуж­да се­га да при­ло­жи ка­то външ­на си­ла това, ко­ето би тряб­ва­ло да при­ло­жи при растението. Ако той би тряб­ва­ло да ор­га­ни­зи­ра хра­ни­тел­ни­те сред­с­т­ва от там, къ­де­то е спря­ло растението, той би тряб­ва­ло да при­ло­жи оп­ре­де­ле­но ко­ли­чес­т­во сили. Тези си­ли ос­та­ват се­га неизползвани, ко­га­то той яде животно; за­що­то жи­вот­но­то е до­ве­ло ве­че ор­га­ни­за­ци­ята на рас­те­ни­ето до оп­ре­де­ле­на по­-ви­со­ка точка; чо­ве­кът тряб­ва да за­поч­не се­га ед­вам тук. Следователно мо­жем да кажем: чо­ве­кът не про­дъл­жа­ва ор­га­ни­за­ци­ята по­-на­та­тък от там, от­къ­де­то би мо­гъл да я продължи, а ос­та­вя не­из­пол­з­ва­ни­те сили, ко­ито се на­ми­рат в не­го и про­дъл­жа­ва ор­га­ни­за­ци­ята по-късно; той ос­та­вя жи­вот­но­то да по­еме ед­на част от работата, ко­ято той би тряб­ва­ло да извърши, ако би ял рас­ти­тел­на храна. Но доб­ро­то със­то­яние на ор­га­низ­ма се със­тои в това, не да вър­ши кол­ко­то е въз­мож­но по-малко, а да пос­тавя в дейс­т­вие всич­ки­те си сили. Човекът пра­ви с оне­зи сили, ко­ито бя­ха раз­ви­ли ор­га­ни­чес­ки дейнос­ти при кон­су­ми­ра­не на растения, ко­га­то яде жи­во­тин­с­ка храна, той пра­ви с те­зи си­ли онова, ко­ето би направил, ко­га­то би казал: аз се от­каз­вам да из­пол­зу­вам мо­ята ля­ва ръка, ще я завържа, та­ка че тя да не мо­же да бъ­де използвана. Така чо­ве­кът об­вър­з­ва вът­реш­ни­те сили, ко­га­то яде жи­во­тин­с­ка хра­на (раз­би­ра се не мля­ко и млеч­ни продукти, а час­ти от тя­ло­то на животно), си­ли ко­ито той ина­че би пос­та­вил в действие, ако би ял рас­ти­тел­на храна. Следователно той осъж­да на без­дейс­т­вие оп­ре­де­ле­но ко­ли­чес­т­во сили. Обаче всичко, ко­ето е осъ­де­но на без­дейс­т­вие по то­зи на­чин в чо­веш­кия организъм, има ка­то ре­зул­тат това, че съ­от­вет­на­та организация, ко­ято ина­че би­ха би­ли действуващи, ос­та­ват необработени, па­ра­ли­зи­рат се, втвър­дя­ват се. Така що­то чо­век уби­ва ед­на част от своя ор­га­ни­зъм или на­й-­мал­ко я парализира, ко­га­то яде животно. Тази част на не­го­вия организъм, ко­ято чо­век втвър­дя­ва по то­зи на­чин в се­бе си, той я но­си то­га­ва със се­бе си през жи­во­та ка­то ед­но чуж­до тяло. В нор­мал­ния жи­вот той не чув­с­т­ву­ва то­ва чуж­до тяло. Обаче ко­га­то ор­га­низ­мът ста­ва вът­реш­но та­ка под­ви­жен и не­го­ви­те ор­га­ни­чес­ки сис­те­ми ста­ват не­за­ви­си­ми ед­ни от други, как­то то­ва ста­ва в ан­т­ро­по­соф­с­кия живот, то­га­ва и без то­ва фи­зи­чес­ки­ят ор­га­ни­зъм за­поч­ва вече, как­то оха­рак­те­ри­зи­рах­ме това, да се чув­с­т­ву­ва неп­ри­ят­но неудобно, при окул­т­но­то раз­ви­тие той за­поч­ва да се чув­с­т­ву­ва още по­-неп­ри­ят­но и по-неудобно, за­що­то се­га има в се­бе си ед­но чуж­до тяло. Както казах, аз не ис­кам да пра­вя агитация, а са­мо да по­ка­жа истината. И ние ще се за­поз­на­ем още и с дру­ги дейс­т­вия на жи­во­тин­с­ка­та храна; то­зи път ще бъ­дем при­ну­де­ни да раз­г­леж­да­ме под­роб­но та­зи глава. От там ид­ва това, че нап­ре­дъ­ка във вът­реш­ния ан­т­ро­по­соф­с­ки жи­вот съз­да­ва пос­те­пен­но един вид от­в­ра­ще­ние от жи­во­тин­с­ка­та храна. Това не значи, че тряб­ва да заб­ра­ним на ан­т­ро­по­со­фи­те да ядат жи­во­тин­с­ка храна, а здра­во нап­ред­ва­щи­ят ин­с­тин­к­ти­вен жи­вот пос­те­пен­но се за­щи­та­ва сре­щу жи­во­тин­с­ка­та хра­на и не мо­же да я по­на­ся вече; и то­ва е съ­що мно­го по­-доб­ре от­кол­ко­то ако чо­век ста­не ве­ге­та­ри­анец из­хож­дай­ки от ня­кой аб­с­т­рак­тен принцип. Най-добре е, ко­га­то Духовната Наука до­веж­да чо­ве­ка до там, да из­пит­ва един вид погнуса, от­в­ра­ще­ние от мес­на­та хра­на и ня­ма стойност по от­но­ше­ние на това, ко­ето мо­жем да на ре­чем ед­но по­-ви­со­ко развитие, ако чо­век свик­не да се въз­дър­жа от мес­т­на­та хра­на по друг начин. Така що­то мо­жем да кажем: жи­во­тин­с­ка­та хра­на про­из­веж­да в чо­ве­ка нещо, ко­ето за фи­зи­чес­ко­то тя­ло е ед­но бре­ме и то­ва бре­ме се чувствува. Този е окул­тен факт от ед­на страна. Рудолф Щайнер,С.С.145

Класическа хомеопатия.Оперативното премахване не гарантира повторно появяване,докато хомеопатията се справя с причините това да се получава.

Бих ти препоръчала Хомеопатичен Детокс Метод,виж темата,защото антидепресантите променят структурата на нервните клетки,а част от тях при спиране водят до суицидни нагласи.С него ще спреш антидепресантите и ще бъдат изчистени от организма и останалото е въпрос на правилното хомеопатично лекарство,както вероятно знаеш,търсят се причините ,довели до ПА.