Здравей Буболече ,
Имам дъщеря , която е на 1 год. и 8 мес. Кърмена е до 8- я мес. , просто тогава ми спря кърмата , макар , че бих я кърмила колкото може повече , въпреки проблемите , които имах със самото кърмене. Тя е много спокойно дете , или по-точно беше , когато беше на възрастта на твоето . Сега е съвсем друго човече и е разбираемо . Още когато забременях , решихме с мъжа ми , че помощ няма да искаме от никого , защото отговорността за отглеждането и възпитанието на детето си е изцяло наша и само в краен случай да разчитаме на баби. Помощ съм имала само от майка ми в първите 10 дни след като родих , макар че не можах да се възстановя от раждането. Имах много трудно и тежко "нормално" раждане и се възстанових около 6-7 - я месец след него , но това е съвсем друга тема. Да се върна на темата .... доста неща бях изчела и в нета и от книги , но май повече се обърках от всичко. За това реших "детето да ме води".
Отначало другарчето ми /мъжа ми/ се отдели да спи в друга стая , за да може да е пълноценен в работата си. Това бяхя първите 3 мес. , докато траеха коликите ня детето. Нямах нищо против . Но.............. след много, много , много дълги бессъни нощи , нещата се промениха. Аз бях тотално изнемощяла от недоспиване и от постоянните болки при всяко кърмене . Кърменето за мен беше голям ужас и шок , постоянни рагади , неистови болки , рани , кръв , но аз съм много инатлив скорпион и болката не може да ме откаже , макар че всеки път си виках "За последно кърмя" . За 3-4 мес. си възвърнах килограмите от преди да забременея , дори и повече станах 40 кг. , макар , че съм доста дребничка /1.56 см. / . Тогава си поговорихме доста сериозно с другаря ми. Детето ни беше много дълго чакано и жадувано. Разбираемо беше отговорността НАСТИНА да се сподели от двамата. Да споделя честно промени май не настъпиха защото мъжа ми има много здрав сън и предства няма , че цяла нощ сме будували с детето , но ........
За съжаление много се отклоних от темата , моля модераторите , ако преценят да ме коригират , просто ми се споделяше.
Искам да ти кажа едно нещо : щади себе си , за да можеш да бъдеш полезна и за детето си. Остави детето да си поплаче , но не и да се "дере и тръшка" .Помъчи се да прецениш кога детето плаче за храна , за ласка , дали от никнещи зъбки . Погрижи се за себе си , за да можеш пълноценно да се грижиш за детето. От личен опит ти казвам , недей да щадиш толкова таткото . Аз на инат бях решила , че "И сам воина е войн" и се озовах в Бърза помощ от изтощение и обезводняване. Знаеш , че всяко дете има своя индивидуалност и съвет трудно може да се даде , но според мен първо трябва да се погрижиш за себе си , за да може и детето да е спокойно. При нас много помагат бибероните . Без биберон не може да спи. Другото , което е , е че тя при нас никога не е спала . Нашето легло го приема единствено за "спортно площадка" . Мога още много да пиша , но може би ще изляза съвсем от темата .
Поздрави : Галя