Злинчо

имало едно време един дядо. той имал три малки внучета. през деня дядото ходел из гората, носел в къщи сладки горски плодове, гъби и мед. а децата ходели на училище, а след това помагали на родителите си на нивата и в къщната работа. дядото и децата имали една малка тайна- зад вратата на голямата стая била закачена шарена торба. в нея децата надничали всяка вечер, а дядото се преструвал, че нищо не знае. всеки ден той пускал в торбата плодове, гъбки, лешници... а децата, за да зарадват своя дядо, пускали в торбата рисунки,чудати камъчета или някоя книжка. така дядото се научил да чете покрай децата. добре си живели с тяхната мъничка тайна. минало време, децата пораснали, отишли да учат в голям град и заживели с новите си семейства. след време се събрали и решили да навестят дядо си. когато пристигнали пред старата им къща, дядото си стоял на прага. не ги познал веднага. вечеряли и легнали да спят. на другия ден младите прекарали по горите и полянките, край реката... вечерта се събрали на приказка. поприказвали с дядо си за туй-онуй и се приготвили да лягат. един по един всеки от внуците надничал тайно зад вратата, където все още висяла старата торба. но там не намерили нищо. "колко жалко, че животът не е приказка "-мислели си те. след като легнали да спят, дядото също се промъкнал към торбата. " колко жалко, че младите забравят за хубавите неща в живота" - помислил си дядото.

..........

сега за моя аватар- вярвам, че това е истинският ми аватар. тази снимка съм я правила аз, което изобщо не е за вярване(по-некадърен фотограф рядко се намира). ако някой си познае детето моля да не се сърди, случката беше на толкова духовно ниво, че наистина не мога да я опиша. знам само, че това дете всеки път оживява пред погледа ми.

Бъди Честито,сладурче!Бъдете Честити и вие!