ivaylo

Започна да ми става неудобно от всичко което писах...Много духове разбуних,много кометари,съвети, съчувствия..Неудобно ми е как някои ме съжаляват,съчувстват...,а има толкова много хора в моето положение,даже много зле...А аз с тези изрази "тежко ми е","объркан","отчаян".... ще почна да се срамувам от себе си...Забравих да спомена че живея заедно със сестра ми и има временно помощ от нея,но аз всеки ден опитвам да си намеря работа..,въпреки че за сега няма резултат...И другото е че се опитвам по някакъв начин да се преборя с депресията която ме обзема....Трябва да Благодаря още веднъж на всички Вас,които ми писахте!!!!

И още нещо искам да споделя относно моя мироглед.В живота се не съм се старал към материалното,да трупам богатсво, да има материални придобивки,да страдам примерно едикои си какво има,а аз нямам това.....Затова мога да отговоря тук на някои в форума -защо нямам компютър в къщи.Мога също и да му кажа и че нямам и пералня..Това не е било цел за мен да имам примерно точно тези 2 придобивки..Нито пък страдам от това.. ..А за какво реално мечтая/от 2-3години/:Ето за какво-сега когато си търся работа мечтая този път да имам работа с нормално работно време-8 часа/примерно от 08.00до 17h,18h и вечер след 18h-да се запиша на курс по английски език.Това да бъда на курс по английски език е най голямата ми мечта-истинска храна за душата ми.Едно невероятно приживяване!Затова ако намеря работа с такова работно време и се съвзема финансово и ако имам доходи/заплата/да си издържам/като си плащам квартирата/и да заделя,спестя-при първа възможност тази моя мечта ще си я осъществя...Защото преди 4 години си имах едно чудесно мое хоби-аз почти всеки ден си учех английски в вкъщи.Имам си учебници сам си извършвах самоподготовката.....Но ми омръзна все така сам и прекъснах-друго е да си в група,да общуваш с други и учител,ка да си имаш...Така с още едно друго мое хоби-аз във вкъщи научих/горе-долу/-гръцки език...А и това ми помогна че по-едно време работих в гръцки 2 фирми.....Така,че аз ако някога събера пари-нямам нужда нито от компютър,нито от кола,нито да си купувам постоянно дрехи или какво и да е материално-парите бих ги дал за английски...За съжаление сега в момента вървя отново към моето рзорение...А и много важно да този път/ако ми е писано/да попадна на работа с 8 часа работно време...Но как съм притиснат до стената-не се знае какво работа,ще попадна ще намеря..Аз нямам избор..Така,че това което мечтая,може да си остане пак само мечта....И друго,още нещо много приятно за душата ми-като второстепенана мечта-да бъда на курс по Йога......Сега някои ще ми напише ,абе Иво ти много мечтаеш-много желания имаш!Интересно-нали!И нещо друго полезно свързано с моя живот-преди 4 години изкарах първо ниво на Рейки-и сега поне това почти всеки ден си правя Рейки лечение.Но искам силно да се измъкна от "дупката"в която се намирам-да си намеря работа.....

Здравей Диди!Не съм съгласен с написаното от теб....Какво искам да уточна:Не съм съм си вкарал проблема в капсулата Трябва,а искам да уточна че по точно е ИМАМ НУЖДА ОТ Работа!!!.Искам работа!И за тази цел аз съм се борел за да си намеря работа,да оцелея!Защото сам си виждам каккво ми е положението....И нещо друго много важно-не знам Диди защо така си подчертала с главни букви "Трябва..В София"...Това" София" малко ме подразни..Нещо не си ми разбрала-Аз живея и работя тук в София-ОТ 11 ГОДИНИ.Да-просто от толкова/11 год./непрекъсното тук в София си живея..Не съм нито вчера,нито миналия месец,нито миналата година дошъл в София.11год.съм тук.Когато с писах за първи път съм написал че живея в София,с цел да уточна къде се намирам,като място на живеене,защото тук в форума има от много от други градове...А при теб Диди си е получило като схващане че едвали не аз от отмесец или година аз съм дошъл в София като някаква Цел-трябва тук в софия да работя...Затова така е останало като недоразумение и някаква неправилно схващане от твоя страна и на още един приятел от форума. А що се отнася какво може да стане с мен след още няколко седмици -просто не ми се мисли...Иначи си права за отчаянието и паниката...Но какво да ти кажа Диди-каквото и да съм опитвал/с всичките начини/ да си намеря работа все още нищо не става...А дните си минават.И днес поне за сега до следобед телефона ми все мълчи.Затова и съм се принудил /като още един шанс/да пиша да споделя за моя проблем на непознати тук в форума..Ако някой се сети някъде да ми насочи за работа. И да кажа нещо Диди-не ти се сърдя...Ти също много си ми помагала/откликвала/когато още преди известно време си ми писала по мои други теми/мои споделяния/тук в форума.Радвам много че те има.А ти лично си ми дала кураж и идея че може тук да се пише,споделя.Благодаря ти много!Нямам възможност да Благодаря на всеки един които откликна на мен!Благодаря на всички!!!

Благодаря ти много Ивета за помоща!Но и не знаех и към кого във форума да се обърна за такава помощ/Таро/..А и имаш много точни попадения,от това което си ми написала. Но искам да уточна,че в мене нямам заложени жудожествени занаяти,като например рисуване.Нямам такива способности.Иначе изключителен тласък ми даде.Надежда,че ще се измъкна.Много навреме се намеси Ивета.Като светъл лъч в моето объркано и тъмно ежедневие....Иначе в главата ми си въртят много мисли,идеи,варианти- какво да работя,къде да ходя,на коя врата/фирма/ да почукам,къде да потърся помощ,къде да си намеря работа,какъв път ще поема...Затова съм много объркан и отчаян въприки моята борба-да си намеря работа

Точно така Максиме.Много добре си ми разбрал.Благодаря ти за моралната подкрепа която ми оказваш!.Да, точно това ми е положението-притиснат съм до стената..Като риба на сухо се чувствам...Иначе-всичко съм опитвал и опитвам да си измъкна от"дупката"

Относнокаква работа търся-сега когато от толкова седмици откакто съм притиснат достената-търся всякаква работа свързана в производствената сфера/работник впроизводството/.Иначе в това което имам опит и което ми беше любима професия е„монтажник на ал. и пвц дограма“.Друга специалност по която имам опит екато“механо –шлосер“/с боравене на инструменти и шлосерски операции/….Кандидатствалсъм и по много обяви за „складов работник“/въпреки че точно това не съмработил/…Кандидатствал съм и за шофьор/защото добре познавам София когатошофирах лекотоварен камион с дограма/…..Кандидатствал съм и за всичките обявисвързани в „работник в производството/….Като например кандидатствал съм като„оператор на машина“….За съжаление в повечето обяви все търсят кандидата дабъде с готов опит/а не му се осигурява обучение/….Много съм искал и да пробия ив „производството на мебели“-като работник сглобяване и монтаж на мебели,но за съжалениеи там все търсят хора с опит,стаж в тази специалност/а аз точно тази специалностне съм работил,но имам необходимите умения за работа с инструменти… Едно съмсъгурен,напълно уверен в себе си,че ако ме вземат някъде и дори да ми осигурятобучение-винаги добре съм схващал нещата и съм навлизал много добре в даденапрофесия с много упоритост и трудолюбие…Затова съм минал през толкова многопрофесии.Бил съм винаги трудолюбив и дисциплиниран.Това си ми 2 те най-силникачества…Забравих да кажа и че съмработил и като“електротехник“преди 18 год,но съм забравил много неща от тазиспециалност… Така, че акоима някои от вас тук в форума да ме насочи някъде за работа,да ми протегне ръка–ще му бъда много Благодарен!!!А който ме вземе на работа-няма дасъжалява!!!Така че още веднъж ще кажа приемам за работа всичко,което е свързанов производствената сфера… А себе сепак ще кажа-не мога просто да издържам вече така –без работа толкова време.Несъм лентяй и слаб характер/както някои ме описа тук в форума/,защото се борявече толкова време/от 25.май/,а телефона ми за съжаление все мълчи…Като риба насухо се чувствам/мятам се ,страдам душевно/-липсва ми „водата“-работнатасреда,мястото ми сред хората,да си изкарвам прехраната си…..А такапродължава-ще се поболея направо….И без това нямам около мене близкихора,приятели.

Здравейте!Многоми е тежко и трудно да опиша какво става с мен.Намирам се в много жестока„дупка“в живота ми …и до ден днешен не мога да изляза от нея.От 25 май откактосъм без работа и вече месец и повече опитвах и продължавам да опитвам да синамеря работа…С толкова много CV та кандидаствах по интернет,на място съм посещавалфирми-и там съм питал за работа,оставял съм си автобиографията там,но минаваизвестно време и въобще не ме търсят от там…,всеки ден купувам вестник собяви,звънял съм по телефона,регистрирах се в няколко частни трудови борси-носъщо не ме търсят оттам…,звънял съм по телефона на всички мои познати/бившиколеги и роднини/с молба за помощ-но никакво съдействие оттам….Толкова много се измъчих вече-разбими се съня и нервите…Лошото е че от последните 2-3 седмици засега повече обяви само по интернет пускат-и шанса ми само оттам остана.Но това като на лотария да си играеш-ако ти излезе късмета ще те потърсят заработа…За сега само 2 пъти съм бил на интервю-на едната работа ме пробваха,ноне ме одобриха…На второто интервю бях сега в вторник и всеоще чакам,надявам седа ми се обадят ,че ще ме вземат….но телефона ми за съжаление все мълчи…А толкова много съм разочаровам смазан от всичко….Не знам вече какво даправя-къде да отида,при кого да се помоля за помощ….А дните ми минават толкова мъчително.Аз съм на 41г.тук на квартира/в София/….и просто вече не издържамтака без работа…Виждам как лека полека се сривам психически и финансово/ найвече/…,а времето много ме притиска-най много още 3 седмици мога да издържа/докатоимам спестени пари/….и после вече не знам как и за какво да живея…Ходех много и в църква да се помоля/в Ал.Невски/,ходех и манастира Свети Мина и там се молех за късмет да ме вземат на работа….Сутрин като излизах от апартамента си правех позитивна програма-казвах си „днес аз ще сполуча“днес аз ще си намеря работа“,азсъм здрав, щастлив,изпълнен с много радост,късмет и любов“…и др. пожелания-но за съжаление никакъв резултат от всичко това…..А после на обяд като се върна отИнтернет клуба/и ако няма къде да отида/съм се прибирал в апартамента и съм лежал в мисли къде да отида,какво още да направя да сполуча да ме вземат наработа….и така са минавали повечето ми дни…А телефона ми все мълчи….За мен сякаш времето е спряло…А толкова много съм искал да имам късмет да ме вземат наработа…. Случвало ми се е често да ми сълзат очите от безпомощното ми положение в което се намирам…Затова Ви моля мои непознати приятели от форума с нещо акоможете да ми помогнете….Просто не издържам вече така….Аз също имам нужда да работя,да си изкарвам прехраната,да живея…

Относно страданията и мъката на които бях подложен по Пътя -да попитам:нормално ли е да имам толкова много беди и нещастия?Нормално ли лекари да не могат да ми поставят диагноза/поне 2 премеждия съм имал/ .Щях да почина при един от случаите.Едвам и до леля Ванга съм се добрал...Нормално ли толкова много нелепи случай съм имал в които да пострадам..,поне при 2 от тях съм бил наблизо до смърта ми...Нормално ли е с всичките загуби на работите които съм работил/въпреки успеха и трудолюбието което съм полагал всичко се е сринало,не е имало никаква справедливост....Нормално ли е това колко пъти съм обвинявам за неща които не съм направил,за ненормалната злоба която се е изливала върху мен....незнам още какво да кажа.....какъв ужас съм преживял от ужасни и отвратителни събития.....Да кажа и че при някои от тежките премеждия съм искал да си сложа край на живота.....Не знам кой нормален човек може да изпита всичко това....Да знам- има Господ, щом ме е оставил между живите....Бил съм по църкви...Иначи съм добър по характер,трудолюбив и честен най-вече....Да, чел съм преди години Лазарев,други книги за съдба и карма...Виждам какво става с моя "живот"-възноснова на на всички страдания-сякаш съм се родил с много грехове и сега всичко ми се струпва/изкупвам/ в този мой живот...Не знам просто да опиша колко много ми е разбита душата ,психиката...Вече толкова много години се измъчих....не мога да опиша колко много мъка има в мен....Не знам един ден дали ще имам сили да живея,да продължа да живея....А и незнам за какво да живея...Но всепак Ви Благодаря мои непознати приятели че сте насреща!!!!

Здравейте !Да споделя:По пътя на Живота си душата ми прелива от много мъка и срадания....Страдания когато загубих първата си работа.Много мъка и ядове когато загубих и 2 рата си работа/несправедливо уволнен въпреки моята трудолюбивост и дисциплина/...На третата работа-въпреки моята способност и успеха- на 6 тия месец и нея загубих/разболях без да могат лекарите да ми поставят диагноза.....и месеци напред страдания....На 4 тата работа-въпреки успеха и трудолюбието -на 6 тия месец всичко се срина/не ми беше подновен трудовия договор/..И пак мъка и ядове......На следващата 2г.изкарах като последните 6 месеца -2 колежки ми спъваха работата ми и имах много ядове и после напуснах...После на друга- вече имах "слъчеви дни"....Но на следващата въпреки моята пак способст и дисциплина-на третата година и 4 месец всичко се срина-вместо да уволнят конфлината линост/една колежка коята съсдаваше проблеми/аз по много подъл начин с клевети бях уволнен/притиснаха ме да напусна/.Пак нямаше справедливост.Какви мъки и ядове е било само аз си знам.Месеци наред съм страдал от преживяното.......За да дойде настоящия момент- 20 ти ноември 2009г-бях съкратен след работа от 1 година и 3 месеца...Много страдам и досега от работата /професията и работното ми място където се чувствах добре и уютно/която загубих......Да спомена след това 6 месеца не можах да си намеря работа...Бях толкова зле/загубих съня,с нервите/финансово се сринах....Сега тука на тази работа къдото се намирам не си чувства добре и уютно/заради вредната среда/ и колега които са се заяждали....Много жестока мъка имам в себе си и от липсата на Любов в живота ми-липсата на приятелка,партньорка до себеси...Нещо което никога не съм имал/на 41 год.съм/........Не знам в какъв" живот" се намирам-само мъка и страдания съм срещал....Не знам какво е Радост,Късмет,да се чувствам Щастлив....Дори когато имах тези неща/за малко/с успеха с който съм започвал на някое работно място/после всичко се е сривало,губил.....А Пътя напред-не знам какъв ще ми бъде....Дали ще имам сили все така/криво ляво да оцелявам/.....Достатъчно ми и разбита душата от всичко което съм преживял.....А така ми си иска идин ден Пътя да ми стане прав-осеян с много Цветя,Зеленина,с много Слънце...Много Радост,Здраве,Щастие,Късмет,Любов!!!!!Много Здраве,Щастие,Късмет и Любов на всички вас мой непознати приятели от форума!!!!!!

Забравих да кажа,че съм роден около14 часа на 13.09.

И аз имам силна нужда от съвет,помощ.Защото се намирам вече в крайно,безизходно положение.Казвам се Ивайло-роден съм на 13.09.1970г.в гр.Бобовдол.До 19.ноември мин.година си имах работа,в която бях вложил много старание,усилия,дисциплинираност,имах доходи с който да живея добре,бях весел,жизненорадостен,бях уверен в себе си.....и тогава внезапно я загубих.(бях монтажник на дограма)-и оттогава до днес въпреки всичкото муи старание,усиллия,използвах всичките методи на търсене на работа-никакъв късмет...Кандидатствал съм и толкова много друго професии.....Отдавна съня ми се разби....Като в някаква "дупка"се намирам в момента на живота си(от всичките 6 месеца)....Просто в момента живота ми е на опаки(сринат).......Като си имам и предвитд почти и финансофото ми разорение.....Сега от 2 седмици като удавник за сламка се хванах в една фирма(с много отвратителни условия) -на 12 часа и през нощта,там лепилото и химикалите които се използват също много те смачкват,умората.....Много съм изтощен в момента....И всеки момент тези дни ще изпусна тази сламка(работа)......И пак в момента се озъртам за спасителен изход(обяви за работа и всичко друго........Но много се чувсствам изтощен и физически и психически.......Моля помогнете-какъв е в момента моя Астро път(Астро тразити),Накъде да тръгна,Не знам какво става вече в живота ми,Каква е моята Астро карта в момента на жовотами.Как да се спася,да си помогна?.....Благодаря Ви предварително!!!

Аз съм свалил критериите отдавна,кандидатствал съм всякаква работа,няма срамна работа за мен....Но нещата са много зле при мен

Здравейте приятели от форума!Принуден съм тук при вас да търся помощ ,защото вече с нищо не мога да си помогна.Казвам се Ивайло,на 40г.съм.До 20 ноември миналата година бях весел,жизненорадостен,имах си работа-най-важното и тогава я загубих.Колкото и да бях,старателен,трудолюбив,дисциплинниран- аз бях крайно шокиран от това че бях в групата на освободените работници(поради намаляване обема на работа)....И оттогава от 20 ноември всеки един ден съм се борил да си намеря работа...Какво ли не съм опитвал,използвах всички методи на търсене на работа-толкова много CV по интернет изпратих,в бюрото по труда бях,в 3 частни трудови борси съм записан,пускал съм обяви,на място съм ходил в фирми-оставял съм и там CV,имах и няколко интервюта,всеки един ден съм си купувал вестници с обяви.Звънял съм много по телефона.Използвах всички мои познати за които се сещам,за някаква връзка с някои работодател....и нищо, никакъв късмет досега. Чак в края на април ме взеха на една работа(по ремонт на покриви),носъжаление само 2 седмици-изненадващо тогава ме повали тежък бронхит и сигурно затова май повече не ме взеха...Иначе по професия последно работих като монтажник на алуминиева и пвц дограма.Бил съм и шлосер на други местоработи......Някога в началото на трудовата си кариера бях (1 год.)и като електрошлосер....И сега тези 6 месеца в които се боря да оцелея,да сполуча да ме вземат на работа -кандидатствах всичко което е свързано в производствената сфера-и като складов работник,катооператор на машини,в мебелите,работник в разни цехове и мн.други длъжности...Отдавна съня ми се разби,и главоболиее си имам,февруари и март -и сърцето ме стягаше.....Затова моля тук в саита,ако има някои от вас работещите,някаква информация за работодател или при вас да има свободно работно място ,нека ме пише.Ще ви бъда благодарен много!В момента ми е много,много притеснено.Времето много ме притиска....Вече не знам как си помогна.По голяма психотерапия от това ,да сполуча даси имам работа,да се върна в живота-няма! Благодаря ви предварително!

Благодаря ти Вики и на теб за подкрепата.Но както и да гледам филосовски на живота,при мен го няма този вътрешен уют,хармония,спокоиствие.Нямам ги тези щастливи мигове когато съм с любима на сърцето ми....Ти навярно си имаш някого до себе си или си имала щастливи мигове когато си била с любимия до себе си....Аз не знам още колко мога да издържа така...Не мога да си помогна вече....Това че съм отдавал някога много старание в работата си,печелил съм пари,имал съм успехи,не ми е носило никакво щастие,радост-пред това да си имаш някоя любима на сърцето си-да излизате заедно,да сте прегърнати,да споделяте всички момента от живота си заедно,взимно да да споделяте Любовта помеждуси.....Трудно ми е да опиша какво мие,колко мъка и разочорования съм имал....

Имало е многократно жени,които са проявявали интерес към мен и всичките съм ги харесвал,били са ми по вкус....Само да уточня че не рубувам на някакви стереотипи за идеалната жена ,възраст,височина...Но искам да добавя че в една жена ценя освен нейната външна красота,но и неината вътрешна-неиният характер,нейните качества ,да е мила и нежна,ителигентна,да бъде истинска дама.....Аз по принцип с ъм с добро сърце-раздавал съм се към другите,правил съм подаръци.Умеел съм добре да изслушвам,да разбирам жените.Имал съм много симпатий към мен от различни колежки (на различно работно място)до преди 5г.....Но само симпатий....Какво да ти кажа Донка-И в момента никого до себе си нямам-няма и на кого къде да обърнеш внимание.....Дните ми минават доста мъчително.А на 20 ноември си загубих работата си....и до сега се мъча да изплувам(да си намеря работа).Но най жестоко от всичко в момента липсата на приятелка до себе си......това което никога,не съм го имал.....