Viki3
Както и при други велики открития, информационният прозорец към гениалният немски лекар и химик Кристиян Фридрих Самуел Ханеман, се е отворил по време на сън!
Разбира се, преди това той е "узрял" за това прозрение.
Ханеман е роден на 10 април 1755 г. в гр. Майсен, Саксония. Бил много способен ученик и на двадесет години той владеел осем езика. В 1799 г. завършва медицина във Виена.
Въпреки големия успех и репутацията, които си спечелил в областта на медицината и химията, той не се чувствал удовлетворен от драстичните методи на лечение, прилагани тогава в медицинската практика - пускане на кръв чрез венесекции, пиявици или вендузи; даване на препарати от живак и други силно отровни вещества или очистителни.
Затова решил да преустанови дейността си като лекар, като същевременно не се отказал да изследва здравето и болестта.
Превеждайки едно ръководство на известния по онова време английски професор по медицина Уилям Кулен, той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на малария се дължат на горчивия й вкус.Той не приел това обяснение като удовлетворително и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора, независимо, че бил напълно здрав в момента. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария, без всъщност да е болен от нея.
Именно този експеримент поставил началото на нова ера в лекуването. Всички симптоми причинени от отравянията, както и онези изявени при експериментите били събрани в подробни томове. В много случаи били разпознавани комплекси от симптоми на различни заболявания, считани дотогава за нелечими.
Тогава тези вещества, приготвени по съответен начин като лекарства, били давани на пациенти с подобни оплаквания и те били излекувани.
През 1810 година излязло и първото издание на неговия фундаментален труд „Органон на лечебното изкуство"
След като Ханеман положил основите на хомеопатията като научна система, тя започнала да печели популярност в началото и средата на миналия век, доказвайки своята ефикасност при лечението на болни от коремен тиф, холера и дифтерия по време на съответните епидемии.
През 1812 г., при оттеглянето на Наполеоновата армия от Москва, избухнала епидемия от тиф; тогава Ханеман излекувал 180 войници без да допусне нито един смъртен случай.
По време на холерните епидемии в началото и средата на миналия век в Русия и Англия, смъртността при случаите лекувани с хомеопатия е била само между 9 и 16%, а в болниците, където е било прилагано алопатично лечение между 50 и 70%.
По време на холерната епидемия в Неапол през 1854 г. д-р Рубини спасил с хомеопатични лекарства всички лекувани от него 255 души, заболели от холера.