Що е хомеопатия?
Произхода на думата “Хомеопатия” е гръцки: Homoios – подобен; pathos – страдание и отразява основният й принцип: ПОДОБНОТО СЕ ЛЕКУВА С ПОДОБНО (Similia similibus curantur). Веществото, от което е създадено хомеопатичното лекарство, дадено в по-големи дози на здрав организъм, предизвиква подобни симптоми като на болния човек.
Принципи на хомеопатията:
Това, което отличава хомеопатията от алопатията е ясната формулировка на принципи и закони, по които се извършва и с които се съобразява лечението и които са в съзвучие с природните.
- Първият основен принцип, който лежи в основата на хомеопатичното лечение, е този на ПОДОБИЕТО
- Вторият гласи, че винаги се дава САМО ЕДНО ЛЕКАРСТВО на принципа на подобието според тоталността от характерни симптоми.Това означава, че след прегледа се назначава например само ПУЛСАТИЛА ЗОС и докато се приема и не се установи ефектът й не се вземат никакви други хомеопатични лекарства. Едновременното даване на няколко хомеопатични лекарства (или на комбинирани препарати) практикувано от някои „хомеопати" - например сутрин БЕЛАДО-НА, на обед - ПИРОГЕН, а вечер - МЕРКУРИУС, не е съобразено с „доказването" на лекарствата и начина на действието им. Това обърква реакциите на организма на лекувания, а в същото време и лекуващия.
- Третият принцип се отнася до МИНИМАЛНАТА ДОЗА. Лекарството се дава във възможно най-малкото
количество и не се повтаря, докато не се е изчерпал ефектът от първата доза.
- Четвъртият принцип представлява ЗАКОНА НА ХЕРИНГ. Законът на Херинг описва посоките, в които симптомите се предвижват и изчезват в процеса на лечение на хроничните заболявания, а именно:
- отгоре надолу: например при лечението на човек с кожно заболяване обривите започват да изчезват от главата към краката.
- отвътре навън и от по-важните към по-маловажните органи -например изчезват силно изразени симптоми от страна на стомаха и червата, а се явява кожен обрив, който по-късно също изчезва или пък изчезват сериозни сърдечни и ставни оплаквания, а се появява за крат¬ко време разстройство, което също преминава скоро.
- в процеса на лечение често за часове или дни се връщат стари оплаквания, в обратен ред на тяхното появяване във времето преди вземане на лекарството, след което изчезват. Това показва, че те не са били наистина излекувани в миналото, а само потиснати. Например, скоро след приемането на лекарството може да се появи обрив, който пациентът е имал преди две години, и който е бил мазан с различни препарати и „излекуван". Няколко дни след като изчезне обрива, може да се появи за няколко часа главоболие, от каквото човекът е страдал дълго преди четири години и т.н. В хомеопатията това проявяване за кратко време на различни оплаквания, които човекът е имал преди месеци или години се нарича „лечебна криза".
(При прилагането на комбинирани препарати или на няколко хомеопатични лекарства едновременно, Законът на Херинг не се проявява).
В класическата хомеопатия НЯМА лекарства за болест.Има лекарства за човека страдащ от тази болест с неговите специфични симптоми, модалности (от какво и кога се подобрява и влошава страданието), причини за проблема, съпътстващи симптоми и т.н. За една и съща диагноза на трима души може да бъде предписано различно лекарство и то да свърши работа.
За това при някакъв проблем се обръщайте към хомеопат
Хомеопатичните лекарства
Широко използваните разреждания са стотичните. Те се отбелязват така: СН. Какво означават те: имаме вещество, от което ще приготвим хомеопатично лекарство. Разтваряме го в спиртно-воден разтвор, като по този начин получаваме тинктура-майка. Вземаме от тази тинктура една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 1СН разреждане (едно стотично разреждане). От това разреждане вземаме една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 2СН разреждане – получаваме 2СН. И така продължаваме докато стигнем 5СН, 9СН, 15СН, 30СН – това са най-често използваните разреждания в практиката.
Използват се също така и десетичен метод: отбелязва се D. При него всички последователни разреждания се правят едно към девет.
Високите разреждания над 200СН се обозначават с М. Например 1000СН=1М и т.н. Ако продължим с разрежданията можем да достигнем до хилядократни и милионни степени на разреждане.
Доказано е, че след около 15СН в хомеопатичното лекарство вече не съществува и една молекула от веществото, използвано за приготвяне на първоначалната тинктура-майка, т.е. в него не съществува никакъв материален носител на изходното вещество.
Тук е необходимо да направим разлика между лекарствата в алопатичната медицина, в които се цели точно обратното: ефектът на лекарството е доза-зависим, т.е. колкото повече химическо вещество има в лекарството - толкова то е по-силно и с по-категоричен ефект. Докато в Хомеопатията колкото по-голяма е степента на разреждането, толкова по-дълбок ефект има хомеопатичният медикамент.
Хомеопатично предписание
За да се назначи хомеопатично лечение е абсолютно задължително да се осъществи лична среща между хомеопата и болния. Това произтича от факта, че хомеопатично предписание и назначаване на необходимия медикамент е строго индивидуално. Не съществува хомеопатично лекарство за определена диагноза – за пневмония, за грип, за ангина....
По време на хомеопатичното интервю, което представлява прегледа, лекуващият наблюдава човека пред себе си – поведението му, чертите на лицето му, зиморничавостта, жаждата, структурата на тялото, вида на кожата, цвета и вида на косата и всичко онова, което показва индивидуалните физически особености.
изт.