Класическия хомеопат лекува състоянието на детето. Но преди да го лекува, трябва да разбере, какво стои зад това състояние, кои видими или несъзнавани страхове, любов, страх от загуба на любовта и вниманието на най-любимото същество - майката, парализиращият страх от изоставяне... на които детето първоначално реагира с неутешим плач, а когато той не помогне, за да си върне мама, детето може да вдигне температура, дори да развие ангина или отит. Подсъзнателно.
Тук постижимия стремеж на хомеопата е да хармонизира психо/ емоционалното състояние на детето, така че то да приеме като нещо нормално, временната раздяла с родителите.
Или прозаичните вируси и бактерии, които са част от планетата ЗЕМЯ и които са необходимото зло за изграждане на имунната система на децата.
Децата си ги "менкат" в детската градина и при тези от тях, които са податливи, предразположени към лесно възпаление на респираторния тракт, болестта бързо и безпрепятствено прониква в белите дробове и се проявява като бронхити, пневмонии или упорита кашлица.
При тях антибиотиците имат само временен, палиативен ефект, до следващия бронхит. Защото те понякога са животоспасяващи, когато инфекцията е бактериална, но лекуват следствието, не причината.
Докато добре подбраното хомеопатично лекарство се стреми да излекува и причината, която на хомеопатичен език се нарича Миазъм, (на медицински език - предиспозиция, а на разбираем език - предразположеност)