shining_star

Баща ти няма да го промениш. Майка ти също сама си решава дали да остава с него или не. Защо не помислиш да се изнесеш оттам? Спомена, че имаш приятел, ако наистина ти е такъв, би било редно да не седи някъде безучастен, а да вземе отношение и да ти окаже подкрепа. Била съм в тази ситуация и от опит мога да ти кажа, че докато живееш в една къща с тях, нищо няма да се подобри, защото ти нищо не можеш да направиш в случая, само ще се тормозиш: всеки отговаря за себе си, техния живот си е тяхна работа и отговорност, тяхна, а не твоя. Мисли за себе си, гледай си твоя живот и остави майка ти и баща ти на самите тях. Знам какво е да гледаш всичко това и да не можеш с нищо да помогнеш...дори и когато физически се дистанцираш, пак не можеш да се откъснеш, пак техните проблеми са и твои, пак те засяга...няма начин да не те засяга като ги гледаш, че са нещастни... остави ги тях и гледай себе си да имаш образование, професия, да не си материално зависима, да не живееш в едно жилище с тях и да си стоиш на краката сама.

Благодаря за този клип, за мен е вярно всичко, което казва. Ние създаваме реалността и тя е такава, каквато я създадем. С последното изречение иска да каже, че не е важно какво правиш, важното е как се чувстваш. Не да правиш, а да бъдеш. Погледни живота си назад, като върнем лентата какво виждаме? Правили сме разни неща, това и онова, едно, друго, трето...а през повечето време реално не сме били щастливи и удовлетворени, не сме се чувствали спокойни, в мир и хармония. Тогава за какво са ти всички тия неща, които си правил и правиш, на кого донасят полза? Така че не е важно какво правиш, къде ходиш, какво говориш, а е важно вътрешното състояние, важно е какво излъчваш. Ако излъчваш мир, любов и хармония, тогава всяко място е свещено, всяка работа, всичко около тебе.

Владислав, същото го наблюдавам от няколко години . При мен не че се усилва негативното, а се тушира, сякаш няма среда и възможност да се прояви...сега не е тая тежка атмосфера, която беше преди и която те дърпа надолу... Г. Изворски в една от лекциите си казва, че досега от 10 човека има 1 лош и 9 добри и този един завлича останалите 9. А отсега нататък ще има от 100 човека един лош и 99 добри, и тези 99 ще пометат този един. Всеки различно възприема, затова говоря за себе си: сега атмосферата е по-изчистена, по-спокойна, хармонична и любяща. И отвън, и отвътре, няма разлика, външното е вътре и вътрешното е навън. Негативни мисли и всичко, което произтича от тях, не могат да се проявяват и да виреят в тази атмосфера. Всеки ден е по-добър от предишния и няма връщане назад.

Точно така, не лекуват тези лекари. И да, попитай хората не само за антидепресанти, изобщо за хапчета, нека кажат кой се е излекувал с хапчета. Защо не влезеш в един форум, например в spodeli.com, там има теми за депресията и хората споделят кой какви хапчета е взимал за депресия и какъв е бил резултата. Ще добиеш представа какво правят тези лекари...

Мира, след като не е проблем да си намериш работа, защо просто не се преместите със сина ти? Каква работа имаш да седиш в къщата на родителите на мъжа ти, след като той е починал...а дори и да не беше, пак нямаш работа там след като той не е там, така го виждам от моя гледна точка. Ти сама го каза - колкото повече го мислиш повече затъваш. Сина ти като е непълнолетен просто му кажи, че се местите. Като стане пълнолетен вече той ще си взима решенията. Няма нужда от излишна деликатност и протакане...със сигурност сина ти предпочита ти да си щастлива и спокойна и няма да иска да те задържа при това, което ти тежи и те потиска, така мисля. Колкото до родителите, сестрата и т.н. - не мисли за миналото, какво са ти причинили, ти къде си сбъркала и т.н.........сложи му чертата и гледай напред, кураж и успех от мен.

Justice, нямах предвид, че ти подхождаш с дискриминация, предразсъдъци и деление. Аз съм родена, израснала и живяла в големия град и за мен също няма такова делене. Като отида в провинцията и на мен ми прави впечатление всичко това, което описваш - че хората са спокойни и дружелюбни, с друг ритъм, с друга нагласа, общуването, атмосферата е различна, всичко е различно. Приемам това и ми харесва...като вляза в магазина и продавачката си говори с някой за лични работи не се дразня, че не бърза. При тебе самия факт, че се дразниш от тези неща, от шофьорите или в магазина...имаш чувството, че някой нещо ти налага...говори за неприемане. Никой не иска да ти налага нещо, продавачите в магазина бързат, защото това се изисква от тях, не бива да се натрупва опашка и хората да чакат. А самите пазаруващи бързат по същата причина - не искат да създават неудобство някой да чака тях. Как да го приемеш? Ами така - решаваш, че ще го приемеш и го приемаш. Разбира се, само ако искаш. Пак казвам, дразни те това, което не приемаш. Ще ти дам за пример една случка от живота на Ошо: веднъж останал да преспи с един негов приятел в един мотел и там имало глутница кучета, които цяла нощ лаели под прозорците. На сутринта приятелят на Ошо го запитал как е прекарал нощта, Ошо отговорил: "Чудесно, много добре спах, а ти?" Човека казал, че цяла нощ не могъл да мигне заради кучетата. Ошо му казал: опитай се да приемеш това и няма да те дразни. Тези кучета не са там, за да ти пречат, няма нищо лошо в това, че те са там и лаят - това им е работата. Приеми го .

Не съм чела коментарите, може да повторя някой. Мисля, че проблема ти е точно този, който сам казваш - насадения манталитет провинция срещу София. С две думи приеми големия град, хората и условията в него, и той ще те приеме.

Да, дръж на фокус позитивното и това ще бъде в тебе и около тебе. Ако например търся орехово дърво, се настройвам към това и изненадващо е колко много орехови дървета ще видя в едно кратко разстояние. Ако не търся това и съответно не съм настроена към него, няма да видя нито едно. Не че ги няма ореховите дървета - те са си там, но няма да ги видя. Така е и с позитивното мислене - ако си с такава нагласа, това виждаш. И не че проблема изчезва, но той вече не е проблем. Не е проблем, защото позитивната мисъл е с висока вибрация и като си на такава вълна ниските негативни вибрации не стигат до тебе, не ти влияят. То е като с радиостанцията - има много радиостанции, безброй много...но чуваш това, към което си настроиш апарата. Човек вижда резултата и последиците от негативното мислене и в един момент решава да смени посоката. Тогава се вижда разликата.

В другия форум е писал точно същото по същия начин, а хората там и те му казаха това, което и хората тук, само малко по-директно, под формата на шамар. ...не харесва хората - това му е проблема. Няма как да искаш помощ от някой, когото отхвърляш. И както се каза по-горе, всички сме минали през такива състояния, че и по-тежки, без интернет и цял куп дружелюбни и доброжелателни хора, които да казват "ето тук потърси, там отиди", и без да има къде да хленчиш, и да има, не го правиш. Той сам не иска да си помогне - "не мога, слаб съм, болен съм" - бяга в болестта. Има много такива хора, бягат в болестта си, и да я няма, ще си я измислят. Ще я поддържат, подхранват, само и само да избягат от отговорност, мислят си, че така ще им е по-лесно: бих искал, но не мога, болен съм. Някой да се погрижи за мен, защото аз не мога. Не им трябва внимание, не им трябва и помощ. Помощ ще дойде само когато самите те пожелаят да си помогнат.

Напротив, отговориха 2-ма човека, при това смислено и разумно, на твоя абсурдно глупав въпрос. Системата, от която търсиш "икономически анализи", си заминава окончателно и безвъзвратно, никой и нищо не може да спре този процес, което лично мен изключително ме радва. А месоядството и вегетарианството, както казах, е личен избор.

Както знаеш, в природата няма резки граници, всичко става плавно и постепенно, а не изведнъж. И едно нещо се реализира тогава, когато има условия за него.

Какво ще се случи с хората ли, ами ще се пренасочат. Ако си имал занятие "месар", не значи, че докато свят светува ще бъдеш месар. Или дървосекач, или палач, или...нещо друго, свързано с унищожение. Нещата се променят... Преди да имаше компютри дали е имало "ай ти специалисти"? Или някаква работа, свързана с компютър? А сега вече дори има професия "енергиен..." какъв беше, забравих, но да речем "майстор".

Не, не е само тя, и моята дъщеря беше така, и аз съм така - много сме... тя спря да яде месо съвсем малка, беше 4-годишна. Каза, че не и е вкусно и че това е труп на умряло животно. Не съм се опитвала да я карам да го яде и да и казвам, че е полезно, и не съм правила отделно храна за нея, обратното - покрай нея и аз отвикнах и спрях да го ям, получи се по естествен начин. Здравословно ли? Ако видиш по какъв начин живеят тия животни, отглеждани за месо, няма и да си помислиш да го ядеш. Гледала съм филми, виждала съм го и на живо - тези животни страдат и се мъчат, те знаят, по някакъв начин усещат за какво ги държат там, усещат, че ще бъдат убити...няма такова нещо като "хуманното" им убиване...и да, ужаса, който изпитва животното, когато го убиват, произвежда отрова, която се запечатва в месото. Антибиотици и аз не давах, взимах амопена с безплатна рецепта от аптеката и го изхвърлях в кофата. И после се питах това защо го взех като знам, че няма да и го дам? По онова време имаше страшни епидемии в квартала, в който живеехме - вирусна пневмония, грипове, какво ли не...и всичките деца, които ги тъпчеха с антибиотик, се изпонатръшкваха, после в училище пак така, всички масово болни, но моето дете беше здраво, не хващаше зараза. Тя е здрава, не боледува, и е по-жизнена и енергична от например колегите си месоядци, които са взимали и продължават да взимат хапчета. Но...въпрос на личен избор, казано е който яде /месо/ да не съди този, който не яде, и който не яде да не съди който яде.

Чувстваш това, което мислиш, мисълта определя чувството. Дълго време се заблуждавах, че понеже чувствам така нещата, затова мисля така ...не е вярно, обратното е. Като промениш мисленето, се променя и чувството, и не след 5, 10, 15 години, а веднага, на момента. Иначе ума и сърцето са в хармония, каквото мисли ума, това чувства сърцето, говори устата и върши тялото. Глупавия човек мисли каквото му дойде, а умния каквото е право /Учителя/

Доколкото виждам Ники го е коментирал в горния си пост. А колко са човеците? Ето Владимир е един такъв човек. Или поне аз така го виждам. Сега са малко, но ще стават все повече, както каза и той. За служенето да, така е.