Иво

Тъй е писано В тъмна нощ стоеше, тайни слова мълвеше, думи като броеница. Пред взора му картини от древни светове, a пред него – перо и книга. Де са Бояна, Василия и Михаила? Де са братята му по Дух и Слово? Само това му остана - перо и книга. Мина време, Ангелът на Смъртта пристига, Свърши ли? – пита Свърших. – рече магът и перото остави. След години, момче намери прашасала книга, незнайни символи сами говорят, пред взора му – древните знания разкриват. Това, което трябва да свети – ще свети! Това, което има да стане - ще стане! Тъй е писано! 05.12.2007, 2:15ч сутринта Варна, България

Преди няколко дена, в неделя, говорих малко с някои от хората във Варна, изучаващи и прилагащи учението на Учителя от по-отдавна. Всъщност като се замисля, когато аз съм се раждал, те са правили своите първи крачки. Интересна аналогия, но трябва да призная, че техния опит, спокойствие и познания ме респектират. Разказаха ми например как през 1978г са видели брат Борис Николов на неговото последно качване на Рила. Тогава е било почти невъзможно да се направи лагер на Рила. Ходила са главно някои възрастни братя и сестри, а за младите е било особено опасно. Властите са дебнели. Брат Борис е много ярка фигура в живота на Братството. И други, които са контактували с него са ми казвали, как е посрещал приятелите, които са го посещавали, с богомилксия поздрав: "Словото на Живота Опазихме!". И наистина той е един от учениците, благодарание на които, днес ние четем лекциите и беседите на Учителя. Имало е духовни колоси сред учениците на Учителя, които с личния си живот са дали пример, как се прилага учението. Брат Борис Николов е бил един от тях.

Selsal, благодаря ти за споделеното от теб виждане за връзките между Учението на Учителя и Кастанеда, които си ни показал в последното си мнение. Макар и кратко, това е добра отправна точка за развитие на темата. Ще се радвам по-нататък да споделиш и други подобни допирни точки, които си открил или които откриваш. А практикувал ли си Тенсегрити? А Паневритмия? Ако си практикувал и двете, може ли отново да споделиш впечетления и допирни точки между тях? Ако някой друг може да сподели също ще е ценно. Всъщност, това е една от основопологащите идеи на самия форум "Духовни мостове".

Selsal, преди да се отклоним в тази тема да обсъждаме различни въпроси на магическата практика на Кастанеда, както и връзките към агни йога, теософията, библията и други, мисля че е редно да направиш кратко пояснение, за допирните точки, които виждаш между Учението на Учителя и това, за което говори Кастанеда. Това е и едно от основните предназначения на този форум, а именно да показва допирните и общи точки, да създава духовни мостове... и не толкова да акцентува върху различията. На мен например, ще ми бъде интересно да прочета едно подобно мнение, а предполагам и на другите участници.

Има обаче известна разлика между "идеал" в духа на използване на тази дума от Учителя и термини като "идеален приятел", "идеален колега", "идеален съпруг" и т.н. Доколкото аз съм разбрал, Учителя позлва думата идеал, в смисъл на най-висок и чист стремеж в сърцето и душата на човека. Ето няколко мисли от лекцията "Високият идеал", която препоръчвам на всеки, който реши да участва в тази тема. "Природата обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от Природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него - няма висок идеал. Това е закон." "Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник..." "Природата познава кои от нейните деца имат висок идеал и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит. За да познае какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви пориви и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина, насадена с множество плодни дървета, окичена с различни плодове, от различни качества и внимава на кой от тях ще посегне. Ако откъсне от най-хубавите плодове, Природата пише в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане!" " "Вложете високия идеал в душата си, да видите как ще се подобри вашият живот. "

Снощи до късно четох от книгата на Кафтанджиев "Петър Димков - добре познатият... непознат". Интересувах се главно от главите за проучването, което е направил, за връзката между учението на Учителя, богомилството и Лечителя Петър Димков. Лечителя много се е интересувал от история, бил е запознат с богомилството и е имал собствени прозрения за него. Интересно ми беше например да разбера, че според Димков, Боян Мага, освен посветен в тайните и изкусен лечител на тялото и душата, е бил и магически певец. Напомня ми за Орфей. В петото издание на големия труд на Димков по медицина е записано: "Посвещавам труда си на Боян Мага, великия учен и мъдрец, един от родоначалниците на нашата народна медицина и на богомилството." (описано на стр 433, от книгата на Кафтанджиев) Преди време, докато подготвях темата за лекуване с музика, ме интересуваше въпроса дали богомилите са използвали активно музиката в духовното си движение. Бях сигурен, че са, тъй като е известен факта, че няма истинско духовно учение, което да не използва музиката като метод за духовно израстване. За жалост обаче след кратко търсене, не успях да намеря потвърждение на това предположение. Ето, че сега намерих в тази книга. Хубаво е обаче да се потърсят и други източници. Интересна е също връзката Петър Димков - Николай Райнов. Николай Райнов издава "Богомилски легенди". Повече информация за богомилите - ТУК. Изглежда, че двама са били добри приятели. "Слабо известен е и фактът, че през 1939 г. именно Николай Райнов води Петър Димков – Лечителя при Учителя Беинса Дуно и ги запознава. Оттогава Лечителя е верен ученик на Учителя." (източник) Легнах си късно - около 1 през нощта. Въпреки изследването, което правих преди време за сънищата и с някои техники, които съм опитвал, напоследък съм под много голямо напрежение и стрес и рядко помня сънищата си. Сутринта обаче си спомних някои фрагменти. Бях в чужда страна - Холандия (май в столицата), на гости на някаква българка там, около 50 годишна. Отнесе се добре с мен, покани ме у тях на чай. После говорих с някакво момче, също българин, за работата, която вършеше там. Не се чувстваше добре, защото работеше като келнер в заведение. Стана въпрос за разликата между икономическите стандартите. Препоръча ми ако ще работя в Холандия, да не се захващам с подобно.После се появи отнякъде жена ми и щях да я водя да разглежда забележителностите на града на другия ден... Друго почти не помня. Малко преди да се събудя или в полусъбудено състояние (не помня точно), започнах да се опитвам да си припомням съня.... Записването и споделянето на сънищата е древен метод за работа върху себе си. "Племето сенои, обитаващо планините на Малайзия в началото на 20в., всяка сутрин са споделяли сънищата си. Смята се, че благодарение на специалното им отношение към съня, цялото племе е имало изключително здравословен и високо морален живот - без болести, без престъпления и насилие, без кошмари." Интересно....

Аз си мисля, че много се разфантазирахме в тази тема Високите технологии, както всеки друг инструмент, могат да служат и в двете посоки - за добро и за зло. От човека зависи как ще ги впрегне на работа, а не обратното. Разумен човек би впрегнал технологиите за разумна и полезна работа. Неразумен - за точно обратното. Т.е. проблема не е нито в машините, нито в технологиите, те са си на място, а в начина на тяхното използване. Това зависи изцяло от съзнанието на хората, които ги ползват. И според мен ако трябва нещо да се промени е не да се спре или отрече технологичния прогрес, а да се сложи на неговото правилно място в общата картина на разширяването на съзнанието ни, на израстването ни като човешки същества.

Да, ето пример точно по темата - за какво да се моли човек.

Здравей Никола. Намирам темата ти за интересна и актуална. Идеята ти за влюбването в някаква идея, следване на идеал е интересна. Звучи ми красиво. Напомня ми за беседата Високият идеал от Учитея. Но какво би станало ако се окаже, че човек си изгради някакво разбиране / идеал за партньора и за семейството и след като то стане реалност, този идеал не се реализира? Даже и първоначално този идеал да се споделя от двамата партньори, нищо не гарантира, че това ще продължи да е така.Това означава ли, че човекът трябва да направи ново семейство... и така докато намери това, което отговаря на вижданията му? Или, че има нещо в мен, което не е наред, а не в другите само? Преди време видях една забавна картинка в нета. Ще разкажа по-спомен, тъй като я гледах отдавна. На първия кадър - мускулест мъж, който готви, на втория - помага с децата, на третия - носи рози на жената и носи пари... и така няколко кадъра идеалистични и последния кадър беше няколко черепа около една маса. Отдолу имаше надпис: а така изглеждат жените, които още търсят такива мъже. Забавно От друга страна, ако се оставим единствено на течението и нямаме никакъв идеал, последиците също може да не са много добри. Мислил съм си преди време, дали не е подходящо в училищата да има уроци по партньорство и родителство. Толкова важни неща в живота, а никой като че ли в обществото не ни подготвя съзнателно на тях. Но кой преподавател или учебник би казал кое партньорство, кое родителство е единствено правилно, кое е правилно за конкретния човек и конкретна ситуация? Малко се отклоних от конкретно зададените въпроси от теб с по-общи разсъждения. Надявам се това няма да разводни така интересно и конкретно поставените въпроси от теб. Но казано честно аз нямам изградено виждане в такива детайли, за които ти питаш за семейството. Това ме кара да се замисля, а може би трябва да имам, за да имам яснота?