Иво

Радвам се, че информацията ти е била полезна. Още малко по темата "На изтощените от безсъние майки и татковци може да им се струва, че плачът на бебетата е еднакъв, но учените са на друго мнение. Според тях новородените плачат на езика, който говорят техните родители, съобщава Ройтерс. Международен екип от специалисти изследвал 60 бебета и заключенията му са, че те започват да се учат да говорят още в утробата на майка си. Плачът им съответно може да бъде разграничен според правилата на съвременния език." източник

Книгата може да се изтегли онлайн от тук: С почит за Учителя Петър Дънов

"Казвате: „Някои са светски хора, други са духовни хора.“ Светските хора са хора на външното, духовните хора са хора на вътрешното. Светските хора се обличат много добре. Един модерен човек ще си тури един цилиндър, един черен фрак, обуща черни, връзка, с черни ръкавици или с бяла дреха може да се облече, ако е лятно време. Може да си тури пръстени, гердани, всичко туй, колкото искаш. Може някой път да си тури три–четири пръстена на ръцете. Онзи, духовният човек счита това за излишно. Казва: Пръстени не трябват, гердани не трябват, не трябват такива черни фракове, цилиндри, [а] някоя скромна шапка. Но туй е неразбиране на живота. В какво седи лошото – ако човек се облече или не се облече? Човек, който не може добре да мисли, той отвън се облича. Който мисли, отвътре се облича." източник "Докато човек живее като светски човек, мъчат го само външните условия. Щом станеш духовен, ще се натъкнеш на едно голямо противоречие в себе си..." източник "Един ден отидох при един светски обущар. Занесох му една кожа за обувки с молба да я прегледа и да се произнесе за здравината ѝ. Той прегъна кожата на няколко места; обърна я на другата страна, пак я прегъна; пречупи я няколко пъти и веднага кожата се напука. Той каза: „Тази кожа не е здрава. Ето, аз ще ви покажа коя кожа е здрава“. Взе една от своите кожи и я подложи на същите опити. Огъва я, мачка я, обръща я на една и на друга страна и най-после каза: „Ето една здрава кожа“. От примера с двамата обущари аз вадя следното заключение: Във всеки човек има две култури – стара и нова, две естества – низше и висше. Към низшето естество се отнасят низшият ум и низшето сърце, със свой определен стремеж. Към висшето естество се отнасят висшият ум и висшето сърце – също със свой определен стремеж. Няма човек в света, в когото тези две естества да не са се изявили." източник "Да заучиш една цяла опера не е лесна работа – с всичките му потънкости, с всичката му дикция, с всичката взискателност. Ние казваме: То е светска работа. Но това е неразбиране. Всички незаучени работи са светски. А пък всички хубаво заучени работи са духовни. Ти ще заучиш една опера както трябва. То е духовно нещо, но ако не можеш да я заучиш, то е светско. Ако можеш да заучиш религиозния живот както трябва, то е духовно, а пък ако не можеш да го заучиш, то е светско. Ако се обличаш както трябва, с хубави дрехи, то е духовно. А пък ако не знаеш как да се облечеш, то е светско. Аз така тълкувам. " източник "Според еволюционния закон, всички тела, които се намират близо до центъра, се движат по-бързо; ония пък, които са далеч от центъра, се движат по-бавно. Ако приложите този закон към един религиозен и един светски човек, ще видите, че и тук той е верен. Забележете, светските хора, които не мислят за Бога, нито се молят, са по-пъргави, по-енергични и работни от религиозните. Още при ставане сутрин те започват да работят. Като стават сутрин, религиозните хора започват да се молят, да съзерцават, да размишляват, като се разхождат натук–натам, без да работят нещо. Светските хора имат мнение за религиозните, че са мързеливи, че не обичат да работят. И наистина, като стане духовен, човек или малко работи, или не иска да работи. Защо е така? Защото докато е бил светски човек, той е работил много, и сега казва: „На времето си работих достатъчно. Сега мога вече да почивам“. Ето защо, религиозните хора все за почивка говорят. Казвам: Ще дойде ден, когато хората ще бъдат в състояние на почивка, но не трябва да бързат. " източник "Какво представляват гарванът и гълъбът като символи? Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист. Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърд. Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба." източник "Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание. – „Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание?“ – Ако сте само в света, няма ли да се объркате? Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново. Постижението е там, където започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения." източник

"Здравето ти ще го добиеш от светлината. Малокръвен си, обикни светлината, обикни червения цвят. Като иде светлината, лесно е, който знае. Червеният цвят да личи. Той като дойде, освежава човека. Да кажем, ти си се обезсърчил. На тебе ти трябва синият цвят. Още като иде светлината, синия цвят да го видиш. Той е храна за твоето обезсърчение. Или умът ти е забутан, не можеш да мислиш. Тебе ти трябва жълтия цвят. Отдели жълтия цвят и го направи да грее за ума. Защото умът се храни със светлина. Ако ти не знаеш да храниш ума със светлина, ти не може да растеш и да възрастваш. Туй растенията го знаят. Сегашните хора, религиозни и светски, всички трябва да изучават тази наука. Умните хора трябва да се хранят с жълтия цвят, религиозните хора трябва да се хранят със синия цвят. Справедливите и работливи хора трябва да се хранят със зеления цвят. Онези, които искат мощност и благородство, трябва да се хранят с портокаловия цвят. Онези, които искат да бъдат здрави, да не боледуват, трябва да се хранят с червената светлина, трябва да се хранят с червения цвят. Трябва да се хранят с червената светлина, с портокалената светлина, с жълтата, със синята, със зелената, с тъмносинята, с виолетовата светлина трябва да се хранят. Това е едно меню от порцията. Във вторник – с червения цвят. В неделя – с портокаления цвят, а в другите дни, вие ще ги намерите. В сряда – с жълтия цвят." източник

"Когато разберете веднъж Любовта, човек не може вече да разделя живота на светски и на духовен, на материален и на нематериален. Животът е един. Материалният и духовният свят са изрази на Любовта, т. е. изрази на живота. Дето и да е, какъвто и да е, животът е едно благо, което всички души търсят... Бог навсякъде е Един – и в този, и в онзи свят." източник "Често хората на новото учение, хората на новите течения, казват: Трябва да се даде свобода на всички! Но тези хора на новото учение, както ги виждам тук в България, са крайно натрапливи хора. Аз виждам в някои съвременни писатели, музиканти, художници, свещеници, владици, проповедници, царе, князе, в някои просветени хора, уж хора на новото учение, голяма натрапчивост. По-натрапливи хора от тези на новото учение няма. Ако отидеш в дома на един прост, светски човек, той ще се отнесе братски, но ако отидеш в дома на един учен човек, на един човек от новото учение, и нарушиш едно от правилата му, че не си изтрил обувките си, ще ти каже: Господине, навън, моят дом не е дом за кал! - Аз похвалвам този човек, правилно е да се грижи за чистотата на дома си, но трябва да знае, че има външна кал, има и вътрешна кал – има външна култура, има и вътрешна култура." източник "Аз искам временно поне да ви освободя от всички ограничения да не мислите дали сте духовен или не сте духовни, дали сте естествени или не сте естествени, дали сте светски или не сте? Аз оставам това нещо настрана. За мене и светският, и духовният човек живеят на една почва, разбиранията им са еднакви, само че имената им са различни. Все пак има едно малко различие. Кой създаде имената духовен и естествен човек? Онези, които създадоха тези имена, туриха ли в тях това значение, каквото ние прилагаме? Ни най-малко... " източник "Вие няма да отхвърлите светското знание. Ни най-малко тая опитност няма да отхвърлите. При нея ще прибавите духовното. То е по-високо разбиране на живота. Животът е един. Едното е низко разбиране, а другото е високо разбиране. Тогаз можете да намерите едно несъответствие. Че аз съм виждал светски хора, които са много щедри. Светски човек! А срещнеш някой набожен човек и искаш да ти помогне. Той е някой окултист, ще види дали е съгласно с кармата – мисли, мисли! А пък светският човек в момента изважда, човекът услужва, дава. И разписка не взема. Казвам: „Той е от нашите.“ Всеки човек, който спонтанно прави добро, той е от нашите. " източник "Много от съвременните светски хора седят и търсят Господа, питат се де е Той, на небето или на земята. Те четат разни книги, кой какво писал за Любовта, търсят я по книгите. Господ не е някакъв външен предмет, да има нужда от доказване. Той не се намира във времето и пространството, Той е извън времето и пространството. Той не е нещо физическо. Когато обичате някого, можете ли да кажете на хората де е вашата Любов? Можете ли да им я покажете? Любовта не е нещо външно, да се види, да се пипне... Любовта е невидима, но е реална; мисълта е също така невидима, но е реална." източник "Нещата трябва да бъдат точно определени. Например, казваш: „Този е светски човек, онзи е духовен“. По какво се различава светският човек от духовния?... Светският човек не може с нищо да се задоволи. Той е ненаситен, ламти за всичко. Навсякъде търси удобства. Стремежът му е един: да има всичко изобилно, от нищо да не е лишен. Ако има един милион лева, ще се стреми да спечели още един; ако има два, ще иска още два милиона. Целият свят да му се даде, все ще иска още нещо. Светският човек има много желания. Защо има толкова желания? – Защото е слаб, ленив. Той седи на едно място и си казва: „Да имам един кон или един автомобил, по цял ден ще се разхождам. Да има кой да ме качи на планината!“ Слабият и мързелив човек е като децата. Той постоянно мечтае: „Да има кой да ми направи сега една баница! Да имам слугиня на разположение, да ми донесе дрехите, обувките да си облека, да отида на разходка.“ Такова нещо е светският човек – човекът на удоволствието. Ако заболее, веднага вика лекари да му помогнат; да го прегледат външно и вътрешно, да не би да има някакъв процес. Но както и да живее, той ще умре... Светските хора имат такива хубави дворци, богато мебелирани, но всичко това е временно. Казано е в Писанието, че в края на века ледените палати ще се стопят и светът ще се преобрази. Светският човек живее в света на промените. Може ли такъв човек да бъде щастлив?...Любовта на светския дава само външно, не и вътрешно... При светската любов, колкото повече те обичат, толкова повече грижи полагат за тебе, но и толкова повече те ограничават. Изобщо, колкото по-голяма е любовта на светският човек, толкова по-големи са ограниченията. Като те люби светски човек, ако не вървиш според изискванията му, той те заплашва, че ще те убие... Духовният човек се определя по-мъчно от светския. Неговата любов възкресява. Любовта на духовния човек носи със себе си едно малко ножче. Като види някого вързан, тя прерязва връзките му и го освобождава... – По какво се отличава духовният човек? – Той се отличава по това, че иска свобода за всички хора. Той иска всички хора да бъдат свободни като него; всички хора да са радостни и весели, както той е радостен и весел. Радостта, веселието е основното качество на духовния човек. " източник "Религиозните хора разбират живота по един начин, светските – по друг начин, но и религиозните хора си имат заблуждения, и светските хора имат заблуждения. Религиозните хора мислят за Бога това, което не е; и светските хора мислят за Бога това, което не е. Религиозните хора мислят, че като са религиозни, Бог ще постъпва към тях малко по-особено, с по-други отношения. А светските се запитват защо Бог е толкова несправедлив... източник "Животът може да се подобри, но само при едно условие: хората трябва да бъдат искрени. Има религиозни хора, които са добри, има и светски хора, които са добри; има религиозни хора, които са искрени, има и светски хора, които са искрени. Тези искрени хора, колкото и да са на брой, техните възгледи ще проникнат в живота и един ден те ще могат напълно да се приложат. " източник "Хората нямат ясна представа какво нещо е светът, какво нещо е например религията. Те казват: Светският живот е животът на греха. Те мислят че всички светски хора са все грешни хора, че всички светски хора вършат грехове. Не, светът е една велика школа. В света грехът може да съществува, но съществува по единствената причина, че хората не разбират: от неразбиране хората грешат. Светът е училище за всички хора. Единствените богати хора в света, това са само професорите, които преподават в този университет, в тази школа. И всичко, което имате, принадлежи на университета. Ти имаш право да се ползуваш от всички блага на университета, но нямаш право нищо да взимаш от университета и да го занасяш у дома си. Ти имаш право да влизаш в лабораторията на този университет, имаш право да се ползуваш от книгите на неговата библиотека, но нямаш право да взимаш и да задържаш тези книги за себе си. Ще вземеш една от тези книги, ще я научиш, и ще я върнеш назад. Христос казва: „Не любете света!“. Това значи: Като влезеш в университета, няма да залюбиш университета, пък и професорите няма да залюбиш, но ще учиш само, за да придобиеш знания. Онова знание, което придобиеш в университета, то ще те ползува за в бъдеще, а останалите работи са второстепенни. " източник

НиколаДамянов, благодаря ти за споделения личен опит. Мисля, че е поучителен. Интересно Начало си имал... Елф, наистина звучи невероятно, но някак много истинско. Незнайни са наистина Пътищата... solej, благодря и на теб за споделения житейски опит. Мисля, че препоръчаните от теб книги ще са ценни за търсещите. Klaudia, наистина ние сме различни, но искрено вярвам, че и сега може да постигнем тази хармония... стремейки се всеки от нас да прояви най-доброто от себе си и старайки се да вижда доброто в другите.

Също засилване на консумирането на плодове, зеленчуци и пиене на много билков чай с мед. Сега това съм направил. Понякога вместо чай, пия гореща вода с мед или само гореща вода. Може и няколко дена на плодов разтоварителен режим или пък защо не и на житен режим. Гледам и при най-малкото изпотяване да се преобличам и да си държа краката топли. Няколко дена подред след изстиване на краката ги държах в гореща вода с морска сол. Разбира се всичко това може да се комбинира с методи като: молитва, чистене на дома (и/или работното място...) с мисълта "както изчиствам навън, така да се изчисти и в мен" и т.н. и т.н. А иначе по темата за суматохата по епидемиите, не мисля, че трябва да се паникьосваме. По-скоро да бъде разумни, съзнателни, да се грижим за себе си, да обичаме тялото си и разбира се да внимаваме.

Удачно е по всяко време, когато имаме разположение и условията го позволяват. Естествено, има си и разумни граници... както за всяко нещо. Особено важно е захранването.

Астродрама "Пътят на Душата, заложен в Лунните възли" на 08.11.2009 г. в студио "ОМ", гр. Пловдив, ул. "Р. Даскалов" 39, 3 ет. Не се изискват познания по астрология, психология или театрални умения за да участвате, макар, че техниката е прекрасен тренинг и за едното, и за другото. Теми: 1. Астрономични данни. 2. Северен и Южен възел и 4-те стихии. Качества на елементите. 3. Причинно следствени връзки. Кармичност и необходимост от еволоция. Модели на поведение. Развитие на структурите в съзнанието ни. Трансформации. 4. Планети и идеи. 5. Лунните възли в различните знаци. Тези и други въпроси ще бъдат поставени на сцената пред вашия поглед с помощта на група приятели. Ще използваме възможностите на медитации, ролеви игри, танци, усмивки и сълзи, възстановяване на ритуали, провокации и взаимна помощ, с цел да подпомогнем вашето себепознание и задълбочено навлизане в тайните на Астрологията. Водещи АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ И СОНЯ ДЖЕДЖЕВА Цена 30 лв. За записвания:Г. Боева - stefanovageri@yahoo.de, 0895716712 Ж. Стоилов – evera@abv.bg, 0882629

Хайде стига СПАМ!

из книгата „Тайните подземия на България” - 2008 г, Милан А. Миланов Много е писано за Борис Николов, един от най-близките и предани ученици на учителя Петър Дънов, затова ще се огранича съвсем накратко да обрисувам неговият образ. Борис Николов живееше в София на "Волоколамско шосе" (днес Симеоновско шосе), в малка едноетажна къща, с двор с дървета и грижливо обработени, с любов, лехи с цветя. Завършил висше образование по геология, но никога не е практикувал по специалността, поради ориста на съдбата. Когато се запознах с него, отдавна бе излежал присъда в затвора, за това, че като ученик на учителя Петър Дънов "не признал и не посочил къде е скрил даденото му от Учителя за съхранение злато" на бялото братство, каквото никога не е притежавал. Борис Николов обожаваше камъка, познаваше структурата на безброй разновидности минерали, знаеше къде в България има находища на цветни мрамори и други ценни минерали. Признат и ценен като най-добрия майстор по мозайки в София. Бай Борис знаеше че работя като оперативен служител по криминална линия в МВР и въпреки това ме прие най-радушно. По това време отношението към дъновистите се бе посмекчило, от шесто управление на държавна сигурност бяха престанали да извършват обиски и не се преследваха привържениците на Дънов, макар да се следеше за техните прояви и дейност. Казано честно, не се гледаше с добро око на привържениците на Дънов. Станахме близки приятели с бай Борис, ходехме си на гости и той ми доверяваше съкровени тайни за учението на Бялото братство, споделяше спомени за Учителя Дънов. Притежаваше скъпи, безценни за него вещи, останали в дома му след смъртта на Дънов. Показа ми знаменитата цигулка на която Беинса Дуно (Дънов) е свирил, имаше оригинални нотни тетрадки с композирани от Учителя творби, книги със знаменитата музика на Паневритмията. Съхраняваше микроскопа и бастуна на Петър Дънов, безброй стенографски записки от беседите на Учителя и заедно със стенографката на братството Мария, която не познавах, ги дешифрираха. Преписваха ги на пишеща машина, оформяха в книги и изпращаха по хора от бялото братство из страната за съхранение. Не съм проявявал желание да науча кои лица от бяло-то братство получават и съхраняват получените книги, а и нямах право, тъй като не принадлежах към братството, въпреки общуването ми с един от най-видните живи представители след кончината на Дънов. Колкото и учудваща, непонятна и неизвестна да е дружбата ми с Борис Николов за някои представители на бялото братство, (а и не бе нужно да ме познават) трябва да спомена, лично той ми е доверил, и подарил непубликувани да този момент книги, дешифрирани от стенографските записки лично от него, водил ме е на Витоша и ми е показал къде са заровени стенографски записи. Те са поставени в стъклени засмолени отгоре буркани, за да не проникне в тях влага. Не съм показал мястото на никого, но пазя снимка, на която съм заснел бай Борис застанал върху посочения от него обект. Не мога да си отговоря, защо толкова дълго време не съм споменал за въпросното място. Сигурно защото времето не дошло. Но знам, дойде ли, ще бъде показано и неизвестни, вероятно ценни ръкописи извадени и публикувани. Възможно е те да съдържат тайни за времето сведения и предадени единствено на него, за да бъдат огласени когато е необходимо. Този духовно смирен, принципен и отдаден на бога човек притежаваше богата библиотека, въпреки многократните обиски и иззети и конфискувани беседи на Дънов, и друга ценна световна литература. Десетина години преди нашето запознанство колегите ми, изпълняващи служебните си задължения не са му дали нито един протокол за иззетите книги и той не знаеше къде се намират и дали се съхраняват. Аз пък нямах достъп до тези сведения, а и едва ли някой от колегите щеше да събере кураж да ми съобщи, или в най-добрия случай щеше да се наложи аз да давам обяснение за проявения интерес... Борис Николов никога не се оплака от съдбата си, тих, работлив, скромен и отзивчив към всички без значение, дали са хора от Бялото братство или обикновени граждани. Много пъти при него се срещахме със сестра му Цанка, на която бях чест гост у дома й на ул. "Латинка”… Цанка притежаваше десетина филмови ленти, заснети с фотоапарат, с образа на Петър Дънов и ме молеше да ги взема и съхраня. Споделяше, че един ден те ще бъдат нужни на България, много ценени, но аз отклоних молбата й не за друго, а защото не се чувствах участник в това движение, макар да го приемах и ценях. Цанка бе невероятна хиромантка - по дланите на ръката тълкуваше линиите на съдбата сякаш там действително е записан целият човешки живот. Другият брат на бай Борис - Николай Дойнов пък бе известен с изготвянето на най-добрите хороскопи в България. Има издадени ръководства за съставянето им. При Борис Николов идваше и писателят Томалевски, притежаващ също вещи на Учителя, най-вече увеличителните лупи. По онова далечно време проявих интерес към знанията на бай Борис за находища на минерали в България, които един ден щяха да бъдат полезни за държавата ни. Той възприе с одобрение идеята и на няколко пъти отделяше време, за да ми диктува, а аз записвах местностите... Веднъж го попитах дали освен местонахождения на мрамори и минерали знае и за находища на неразработени златни и сребърни руди. Не знаеше, неговата задача били мраморите. В замяна на това пък знаеше много легенди, с него можеше да се беседва с часове и за световно известни писатели, художници и музиканти, за религии. Бай Борис бе отличен планинар, обходил на длъж и шир планините в България, човек с богата духовност, отличен разказвач. Исках да узная мнението му относно легендите за древни съкровища, а той ми отговори, че много от тях, в основата си съдържат истина, но не се интересува от съкровища. Но нали съм си упорит и любознателен го помолих настойчиво да ми разкаже нещо от това, което знае. Съгласи се и ми сподели само за един истински случай. Вярвам, че наистина е бил един, единствен: "Знаеш че съм роден в Габрово, нашата къща и до ден днешен е запазена и съществува, макар че ни е отнета. Случката за която искам да ти разкажа е от времето, когато следвах в София, а през ваканцията се връщах да помагам на родителите си. До нашата къща имаше хлебарница и един ден хлебарят ме извика и попита дали ще мога да му извърша една услуга, но без да разказвам на никого за нея. Как да обещая нещо, преди да узная за какво се отнася? Тогава хлебарят ми довери, че притежава кожена карта получена от Румъния, с чертежи и описание на царско съкровище и иска да му я прерисувам върху пергаментна хартия, тъй като той не умеел. След като разбрах за какво е молбата, дадох съгласие, обещах с никого да не споделям и получих картата да я прекопирам. Голяма кожена карта, може би метър и двадесет на метър, изписана със стария правопис на български език, с черни красиви букви, сякаш калиграф ги е писал с мерак и с няколко чертежи по нея. Старателно я прекопирах и я върнах." Попитах какво е запомнил от картата, а той за мое голямо разочарование се усмихна примирително, разпери безпомощно ръце и отговори: " Почти нищо, тези неща никога не са ме вълнували." От както се помня винаги съм се старал да науча нещо повече за древни събития, загадъчни явления и не можех да допусна, че събитието с картата от студентските години на бай Борис безвъзвратно е изтрито от паметта му. С искрена молба човек всичко може да получи и въпреки нежеланието си да разговаря по повод съкровища, бай Борис вдигна ръце от мен и заговори: "Наистина, съвсем малко спомени са ми останали от написаното в картата. В нея имаше описание за няколко местности, честно казано, не съм им обърнал внимание, но пазя бегло спомен само за Габрово... Спомням си, пишеше, че е, тези местности навремето имаха други наименования, но сега ако искаш да отидеш и откриеш местността, то тя е надолу по течението на река Янтра, на няколко километра от Габрово, реката там прави завой. Отгоре ще видиш скали и люляци. Спомням си смътно, че в описанието ведно с чертежа се указваше, че в зазиданата пещера са събрани и съхраняват ценности и книги на нашите боляри. Не съм търсил пещерата, казах ти, тези неща не ме интересуват, ала многократно съм преминавал през това място. Вярно е, има пещери и много змии. Не искаш ли да ти разкажа нещо друго, по-интересно за нашите планини?" Обичах да го слушам, той започна: "В Стара планина, Рила, Родопите, Странджа, Витоша и Пирин и не само в тях има много неизследвани знаци, оставени от нашите прадеди. Виждал съм писмени знаци и рисунки издълбани върху скалите, някои на много високо, гдето човешки крак не може да престъпи, незнайно как направени и други оформени от вещ гравьор. При един преход от село Златица, нагоре към хълма през Стара планина стъпихме на гладко скално място, широко, сякаш някой нарочно го е подравнил в скалите, а на него може да се съберат хората от едно село, видяхме за почуда издълбани в четирите му края по една паница с лъжица до нея..." Нямам за цел да публикувам интересните пътеписи на бай Борис (той сам пишеше разкази и ми ги четеше), затова се ограничавам до тази случка с връх Баба, където той е видял с очите си паниците с лъжици, но не и издълбаните в отвесната скала писмена. А може и да ги е видял, но тогава не бях прочел книгата със записките на войводата Филип Тотю и не можех да попитам за повече подробности. Но факта, че е посетил връх Баба и видял каменното плато със знаците, потвърждава истинността за наличието на каменните знаци. Сигурно си задавате въпроса какво общо има заглавието Антимис с тази част от книгата за Борис Николов? Ще ви отговоря, Антимис означава (вместопрестолие, вместо престол) и представлява четириъгълно парче плат с изображение на Исус Христос и на света Богородица, или на светец, светица, и съдържащ вшити в него свети мощи. Използва се в храма, при извършването на светата Литургия, когато храма не е още осветен и в подножието на олтарния свети престол не са положени свети мощи на някой от християнските светци. На него може да се извършва свята Евхаристия (Литургия) и извън храма. Там където няма черква, а се налага да се извърши Литургия, се използва Антимис. Този мощен божествен символ. Не си спомням по какъв повод, бай Борис, след като стана кръстник на сина ми, каза, че ще ми подари този ценен духовен знак. За да изясня историята с антимиса, трябва да ви запозная и с образа на Станка, дългогодишна вярна и предана приближена на Борис Николов, ако така мога да я представя. Ниска, пъргава, работлива и всеотдайна Станка се грижеше за всичко в къщата, двора и за бай Борис. Нейна заслуга са красивите цветя в градината, храната, прането и служенето, за да може вече възрастният Борис Николов да продължи да дешифрира стенографските записки. От обещанието на бай Борис да получа Антимиса измина цяла седмица и един ден, седнали вън на дървената скамейка под люляка, той ме попита, дали съм съхранил антимиса у дома. Отвърнах, че не съм го получил. Твърде изненадан той каза, че ведно с подготвените за мен книги го е дал на Станка, да ми го предаде и помоли да си.,взема подаръка от нея. Станка, която друг път все се навърташе около нас, копаеше, плевеше, поливаше в градинката този път трудно я открих. Казах й да ми върне антимиса, а тя твърдо отрече да го е взела, и побърза да си намери работа вътре в къщата. Не исках да разочаровам добрият човек относно постъпката на Станка, която действително му бе предана. Не зная защо тя толкова много е държала да притежава този антимис, за себе си или за друг човек от бялото братство, но истината е тази, че Антимисът изчезна, а от този ден Станка щом ме виждаше да отварям вратичката и влизам в двора, тутакси си намираше работа по тавана на къщата и не излизаше, докато не си тръгнех. Беше ли Станка взела Антимиса или бай Борис несъзнателно го бе скътал някъде другаде, забравил къде, но останал с впечатление, че го е приготвил за мен и предал на Станка? Не изясних, не пожелах да се задълбочавам в случая. Допускам, че съмнението ми към Станка може би е неоснователно, а поведението й към мен, се е дължало на обвинението, че е присвоила антимиса, и ако действително е така, трябва да й поис-кам прошка със закъснение... Благодарен съм на бай Борис, от него имам незабравими спомени и безценен подарък - малка червена книжка "Цветните лъчи на светлината" и оригинален златен Пентаграм, който той получил лично от Учителя Беинса Дуно. Знаете ли къде навремето са живели така наречените Дъновисти? Там, където днес е руското посолство и горичката до него, в дървени бараки. А близо до посолството се намира и гроба на Дънов. "Дъновизъм няма - казва Петър Дънов за учението си. - Има само едно учение и то е Божественото." из книгата „Тайните подземия на България” - 2008 г, Милан А. Миланов специални благодарности на Иванка Г., която ни предостави този материал за публикуване

Human Design семинари на тема: Да живееш уникалността си - първа част, на 21 и 22 ноември от 10ч., цена: 130лв. И Сексуалност и Взаимоотношения - втора част, 12 и 13 декември, цена:130лв. Вижте повече информация Място: София ул. Костенски водопад 47, залата на "Аквасорс", от 10 до 17 часа Необходимо е предварително записване на: тел: 0888813505 Роси email: svetlinata.com@me.com

Stiliyan, добре дошъл и благодаря ти за споделеното! Наистина както ти каза: "интересни са пътищата, по които ни събират в дадени начинания."

Още по темата: Ваксините - митове и истини Ваксинация при децата - за или против Мисли за ваксините и ваксинирането

solej, принципно ли говориш или това е личен опит? Най-ценно е ако споделиш лично ти как се чувстваш, каква промяна има в теб по време на упражненията и след това. alma9, ако правилно разбирам си направил лека модификация на начина на правене на упражненията. При това положение предполагам, че ги играеш сам. А играл ли си ги в група? Имаш ли опит в това? Въобще каква според вас е разликата, когато човек играе сам шестте упражнения и когато ги играе в група? Какви качества и сили се събуждат в единия и в другия случай? Не теоретично, а личния ви опит какво показва?

Светлата, това е много хубава новина. А би ли споделила няколко думи за твоя личен опит с шестте упражнения? Как се чувстваш по време и след упражненията? solej, благодаря за видеото! Би ли споделил също как практикуването на шестте упражнения е въздействало върху твоята физика и психика. Споделеният личен опит е много ценен.

Здравейте, От една страна всекидневното практикуване на Паневритмия е голям плюс. Човек развива постоянство, търпение, ритмичност. От друга страна го има и този момент: Моля споделете своя опит Колко често играете Паневритмия? Каква е вътрешната ви нужда? Как се чувствате когато играете редовно и как когато играете само от време на време? Правите ли съзнателни промени в ритъма и честота на практикуване? Ако да, в какви случаи решавате да сте по-редовни и в кои да играете по-рядко?

За себе си бих степенувал аспектите по важност така: 1. Паневритмията като метод за духовно развитие и динамична медитация 2. Паневритмията като социален контакт 3. Паневритмията като метод за поддържане и възстановяване на здравето и придобиване на енергия През различните дни, месеци, години този ред разбира се може да се променя. Ако трябва да избирам кой аспект харесвам най-мнного, ще ми е трудно. Всичките ги харесвам И най-вече Паневритмията внася радост, спокойствие, мир в съзнанието ми и денят минава в приповдигнат дух. Какви други аспекти на Паневритмията има? Нали не са само тези

Молитви за заминали Или молитва със свои думи...

Сред близките ученици на Учителя е имало и крайно бедни без никакъв интерес и постижения в материалното, социалното... а също и много богати, известни учени, музиканти, интелектуалци, писатели и т.н. Вижте например биографиите на учениците. "Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота. Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота. Светският живот и духовният живот това са две страни на живота. Тогава къде ще турим Божественото в човека? Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното. Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот. Божествения живот е и външен, и вътрешен." източник темата с мислите Къде точно е противоречието при това положение

Да изучиш Пътя... означава да изучиш себе си. Да изучиш себе си... означава да забравиш себе си. Да забравиш себе си... е начинът да се просветлиш. Да се просветлиш... означава да освободиш... собствените си тяло и ум, както телата и умовете на другите. дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009)

Здравейте приятели на Паневритмията, Ако искрено искате да научите да играете Паневритмия и все още нямате опит, задайте своя въпрос в тази тема. Ако отскоро сте започнали да практикувате или посещавате курсове и също имате неясни моменти, попитайте. Във форума има дългогодишно практикуващи, преподаватели по Паневритмия, включително от комисията по Паневритмия, които с радост ще се отзоват. Желая ви радост и вдъхновение в изучаването и практикуването на този божествен танц!

Смъртта - какво е отношението ви към нея - част 1 Когато смъртта наближи... нито властта, нито богатството или хората, които обичате... не ще могат да ви спасят. Към смъртта трябва да тръгнете сам. Всичо, което ще ви придружава тогава, ще са нещата, които сте вършили приживе. Те и нищо друго. дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009) Мислили ли сте за смъртта? А сблъсквали ли сте се с нея? Виждали ли сте как умира човек? Какво си помислихте, какво почувствахте? Какво е отношенията ви към нея? Ако знаете, че днес е последния ден от живота ви какво бихте направили? А дали всъщност има смърт... и как можем да влезем в закона на безсмъртието?

"Дяволът няма физически образ. Искаш да станеш богат. – Защо? – Дяволът в тебе те подтиква да станеш богат. Той ти нашепва: Виж, как живеят другите хора! Всички живеят в охолство, а ти работиш по цели дни и едва изкарваш прехраната си. Ти се поддаваш на това внушение и си казваш: Наистина, животът ми не е уреден, трудно изкарвам прехраната си. Ще търся начин да забогатея. Какво виждате в живота? – Навсякъде неуредици. Няма богат човек в света, на когото животът да е уреден, както той желае. – Защо? – Защото истинското богатство е в добродетелите, а не в парите. Да бъдеш добродетелен, мъдър и истинолюбив, това значи да имаш богатство, което никой не може да ти го отнеме." из Правила за живота темата за обсъждане

да