Ценна тема, интересни мнения и гледни точки.
От сегашното ми ниво на разбиране си мисля така:
Разни хора, разни нива на съзнания, разни нужди и крачки в Пътя.
Едни са трвърде прилепнали и трябва да се отлепят, да разширят мирогледа си....
Други са твърде отлепени и трябва да се научат какво е да се отдават само на една идея / практика / школа ...
Трети просто се возят в трена и където той ги заведе там отиват - нагоре, навътре, на широко, натясно - все е хубаво
Е, има и такива, които никога не са чували ни за път, ни за трен, а и да чуят, нито искат да знаят, нито ги интересува, просто са дълбоко заспали.
В такива случаи обаче се сещам за притчата за онзи християнски абат, който го попитали: какво да правим ако видим някой наш брат заспал по време на служба, да го събудим ли, да го разтърсим ли. Той отговорил: ако видя някой мой брат заспал по време на молитва, вземам главата му в скута си, за да може да му е по-удобно докато спи, та като се събуди да може да продължи със свежи сили напред.
Та в един по-широк план, всичко е на своето място.....