Иво

От гледище на Астрологията не е безразлично кога започва да учи човек музика. За да успява в музиката, човек трябва да избере най-благоприятната година, месец, ден и час. Пейте, както Слънцето ви подбужда; пейте, както Юпитер ви подбужда; пейте, както Любовта, Мъдростта и Истината ви подбуждат. Пейте, както животът, знанието и свободата ви подбуждат. Пеенето е връзка между физическия и Духовния свят. Без музика няма щастие. Човек е създаден в секста (в шестия ден). За всеки тон на Небето си има особени, специални същества. Всяка планета си има свой тон. Цялото Небе е съчетано от композиции, симфонии, дуети, терцети. Когато един ангел, един гений пее, той като погледне на Небето, като по ноти чете по планетите и звездите Учителя Италианските вокални педагози казват: „Глас, глас, глас!" Германските педагози казват: „Мисъл, мисъл, мисъл!" Руските педагози по пеене казват: „Сърце, сърце, сърце!" За да се посвети на пеенето, ученикът трябва да притежава: хубав глас, светла мисъл, топло чувство, обширна душа и мощен дух. Гласът на обикновения певец трябва да притежава седем качества, гласът на талантливия певец трябва да притежава 14 качества, а гласът на гениалния певец трябва да притежава 21 качества. Основните качества на гласа са: топлина, светлина и сила. Тези три качества отговарят астрологически на Слънцето. Те могат да се нарекат и по друг начин: мекота, яснота и метал. Обикновеният певец трябва да притежава освен основните три, още шест второстепенни качества: - лекота, която астрологически отговаря на Луната; - вибрато, което отговаря на Меркурий; - цвят или колорит, който отговаря на Венера; - интензивност, която отговаря на Марс; - обем, което е качество на Юпитер; - точност, което е качество на Сатурн. Даровитият певец, освен качествата на обикновения, трябва да притежава още следните качества: - подвижност - Луна; - пъргавина - Меркурий; - нежност или финес - Венера; - активност - Марс; - широта - Юпитер; - концентрирано звукоизвличане - Сатурн. Гениалният певец, освен качествата на обикновения и на талантливия, трябва да притежава още качествата на седемте добродетели: - Истината, отговаря астрологически на Слънцето; - Надеждата или Въображението, които отговарят на Луната; - Правдата, отговаря на Марс - Разумността, отговаря на Меркурий; - Любовта, отговаря на Венера; - Вярата, отговаря на Юпитер; - Мъдростта, отговаря на Сатурн. Когато има нарушение на едно от тези качества, гласът боледува. Има отлични методи, с които може да се излекува всеки вид заболяване. Ученикът на новото пеене трябва да притежава добро сърце с чисти възвишени и благородни чувства и идеали, светъл ум и красиви мисли, диамантена воля и постоянство.

Дори най-екзалтираните състояния и най-изключителните духовни постижения са маловажни, ако не можем да бъдем щастливи по най-елементарните и обикновени начини, ако със сърцата си не можем да се докоснем един до друг и до живота, който ни е даден. Когато започваме да водим духовен живот, това, което е от значение, е просто: Трябва да сме сигурни, че нашият път е свързан със сърцето ни. Множество други виждания ни се предлагат на съвременния духовен пазар. Велики духовни традиции предлагат разкази за просветление, благословение, познание, божествен екстаз и за най-висшите възможности на човешкия дух. Сред широкия кръг учения, които са ни достъпни на Запад, често най-напред сме привлечени от тези бляскави и съвършено необикновени аспекти. Макар че обещанието да достигнем такива състояния може да се изпълни и макар че тази състояния действително представят ученията, в някакъв смисъл те са също една от рекламните техники на духовната търговия. Те не са целта на духовния живот. В края на краищата духовният живот не е процес на търсене или придобиване на някакво необикновено състояние или на специални сили. Всъщност такова търсене може да отвлече вниманието ни от нас самите. Ако не сме внимателни, лесно може да се окаже, че повтаряме в духовния си живот големите несполуки на нашето модерно общество - неговата амбиция, неговия материализъм и духовната му изолация. Започвайки истинско духовно пътешествие, трябва да се държим много по-близо до дома, да се концентрираме пряко върху това, което е точно тук, пред нас, да се погрижим нашият път да бъде свързан с най-дълбоката ни обич. Дон Хуан учи Карлос Кастанеда така: Оглеждай всеки път внимателно и отговорно. Изпробвай го толкова пъти, колкото намериш за необходимо. После задай на себе си и само на себе си един въпрос. Това е въпрос, който се задава само от много стар човек. Моят благодетел ми каза веднъж за него, докато бях млад и кръвта ми беше твърде буйна, за да мога да го разбера. Сега вече го разбирам. Ще ти кажа какъв е той: Този път има ли сърце? Ако има, пътят е добър. Ако няма, той е безполезен. Ученията в тази книга са за намирането на такъв път със сърце, за предприемането на пътешествие, което ни преобразява и се докосва до дълбините на съществото ни. Да направим това, означава да намерим практика, която ни позволява да живеем в света изцяло и напълно от сърцето си. Когато питаме: „Дали следвам път със сърце?", откриваме, че никой не може да ни даде определение какъв точно трябва да бъде пътят ни. Вместо това трябва да позволим на мистерията и красотата на този въпрос да намери отклик вътре в нас. Тогава някъде изотвътре ще дойде отговорът и ще се породи разбиране. Ако утихнем и се вслушаме задълбочено дори само за момент, ще научим дали следваме път със сърце. Будистката традиция учи последователите си да разглеждат всеки живот като скъпоценен. Астронавтите, които напускат земята, също са преоткрили тази истина. Един от руските космонавти описва това по такъв начин: „Качихме на космическата станция малки рибки за някакви изследвания. Трябваше да прекараме там три месеца. След около три седмици рибките започнаха да измират. Колко ни беше жал за тях! Какво ли не направихме, за да ги спасим! На земята риболовът ни доставя голямо удоволствие, но когато си сам и надалеч от всичко земно, всяка проява на живот е особено добре дошла. Просто виждаш колко скъпоценен е животът." В същия дух един астронавт след приземяването на капсулата си отворил люка, за да усети мириса на влажния земен въздух. „Аз просто се наведох и я допрях до бузата си. Наведох се и целунах земята." За да видим скъпоценността на всички неща, трябва да посветим цялото си внимание на живота. Духовната практика може да ни доведе до това съзнание без помощта на космическо пътешествие. Когато животът ни започне да се прониква все повече и повече от присъствие и простота, вътрешната ни обич към земята и всички същества започва да се проявява и да оживява пътя ни. За да разберем по-задълбочено какво предизвиква това усещане за скъпоценност и как то придава смисъл на един път със сърце, да поработим върху следната медитация. В будистката практика карат човека да прецени как да живее добре, като размисли върху смъртта си. Традиционната медитация за тази цел е да седнете спокойно и да почувствате преходността на живота. След като прочетете този абзац, затворете очи и почувствайте смъртността на това човешко тяло, което ви е било дадено. Смъртта ни е сигурна - остава само още да научим кога ще настъпи. Представете си, че сте накрая на живота си - следващата седмица, следващата година или следващото десетилетие, някога в бъдещето. А сега се върнете мислено назад през целия си живот и си спомнете две добри дела, които сте извършили, две неща, направени от вас, които са хубави. Няма защо да са нещо грандиозно. Каквото иска да излезе наяве, нека се покаже. Представяйки си и припомняйки си тези добри дела, дайте си сметка също как тези спомени влияят върху съзнанието ви, как преобразяват чувствата и състоянието на сърцето и ума, когато ги виждате. След като сте завършили това размишление, много внимателно се вгледайте в характера на тези ситуации, какво се съдържа в един момент на доброта, изолиран от цял един живот на думи и действия. Почти всички, които могат да си спомнят такива дела в тази медитация, откриват, че те са забележително прости. Това рядко са неща, които човек би написал в служебната си автобиография. За някои моментът на доброта е просто когато са казали на баща си, преди да умре, че го обичат, или когато насред най-важните си работи са хукнали през цялата страна, за да гледат децата на сестра си, докато тя се лекува след автомобилна катастрофа. Една начална учителка просто се видя в утрините, когато е държала за ръка децата, разплакани в един тежък за тях ден. В отговор на тази медитация една жена вдигна ръка, усмихна се и каза: „На претъпкана улица, когато едновременно стигнем до място за паркиране, винаги отстъпвам мястото на другия." Това беше доброто дело в нейния живот. Друга жена, медицинска сестра към шейсетте, отгледала деца и внуци, която беше живяла много пълноценен живот, си спомни следното: Била на шест години, когато една кола се повредила пред къщата им. Изпод капака излизала пара. Двама души в напреднала възраст излезли и заоглеждали колата и един от тях отишъл до автомата на ъгъла да се обади на техник. Те се върнали в колата и останали там голяма част от предиобеда в очакване да ги изтеглят. Любопитното шестгодишно момиче отишло при тях, заговорило ги и като видяло, че са прекарали дълго време в напечената кола, се върнало у дома. Без дори да ги попита, то приготвило поднос със сандвичи и чай с лед и им оставило подноса на тротоара. Нещата, които са от най-голямо значение в живота ни, не са фантастични или импозантни. Това са моментите, когато се докосваме взаимно, когато присъстваме по най-внимателния или сърдечен начин. Тази проста и дълбока интимност е любовта, за която всички ние копнеем. Тези моменти, когато докосваме другите и сами биваме докоснати, могат да станат основа за един път със сърце и те се получават по най-непосредствения и пряк начин. Както казва Майка Тереза: „В този живот не можем да направим големи неща. Можем само да направим малки неща с голяма любов." За някои хора това упражнение е много трудно. Не им идват на ум никакви добри дела или ако изникнат едно-две, веднага биват отхвърлени като повърхностни, дребни, нечисти или несъвършени. Това означава ли, че между сто хиляди дела на цял един живот няма и две добри? Едва ли! Всички сме имали много такива. Смисълът на това е друг, по-дълбок. Това показва колко сме сурови към самите себе си. Както съдим себе си по този безмилостен начин, само Иди Амин или Сталин биха ни назначили да председателстваме техен съд. Много от нас откриват, че нямаме много милост към себе си. Трудно бихме приели, че от сърцата ни спонтанно може да грее истинска обич и доброта. Но е така. Да изживяваме един път със сърце, означава да живеем по начина, който ни показва тази медитация, да позволим на тона на добротата да проникне целия на живот. Когато отдаваме пълното си внимание на действията си, когато даваме израз на обичта си и виждаме скъпоценността на живота, добротата в нас расте. Едно просто, сърдечно присъствие може да започне да прониква по-голям брой моменти от живота ни. Така че трябва непрестанно да питаме сърцето си: „Какво значи да се живее така? Дали пътят, начинът, по който сме избрали да живеем живота си, води към това?" Поради стреса и сложността на живота си можем да забравим най-дълбоките си намерения. Но когато хората стигат до края на живота си и се обръщат назад, въпросите, които най-често задават, обикновено не са: „Колко имам в банковата си сметка?", „Колко книги написах?" или „Какво съм изградил?" и подобни на тях. Ако имате привилегията да сте с човек, който си дава сметка, че умира, ще видите, че въпросите, които си задава такъв човек, са много прости: „Обичах ли както трябва?", „Пълноценно ли живях?", „Научих ли се да оставям, да се разделям с всяко нещо?". Тези прости въпроси достигат до самото сърце на духовния живот. Когато преценяваме дали сме обичали, както трябва, и дали сме живели пълноценно, можем да видим начините, по които нашите сърдечни връзки и страхове са ни ограничавали и можем да видим много възможности сърцата ни да се отворят. Дали сме си позволили да обичаме хората наоколо си, семейството си, земята, на която живеем? И дали сме се научили също да се разделяме? Дали сме се научили да преминаваме през превратностите на живота с благосклонност, мъдрост и съчувствие? Дали сме се научили да прощаваме и да живеем чрез сърцето, а не като произнасяме оценки и присъди? Раздялата е основна тема в духовната практика, когато виждаме скъпоценността и краткостта на живота. Когато се налага раздяла, а не сме се научили на това, ние много страдаме, а когато стигнем до края на живота си, се случва да преминем през нещо като интензивен курс. Рано или късно трябва да се научим да се разделяме и да позволим на пълното с превратности тайнство на живота да преминава през нас, без да се страхуваме от него, без да се вкопчваме в това или онова. Познавах една млада жена, която се грижеше за майка си по време на продължително лечение от рак. Част от това време майка й беше в болница, свързана с дузина тръбички и машини. Майката и дъщерята заедно решили, че майката не бива да умре по този начин и когато болестта напреднала, свалили от нея всичките там медицински джунджурии и я пуснали у дома. Ракът продължавал да се развива. И все пак на майката не било лесно да приеме болестта си. Тя се опитвала да управлява домакинството от леглото си, да плаща сметки и да не губи от поглед всичките си обичайни дела. Борела се с физическата си болка, но повече с неспособността си да се раздели. Един ден насред тази битка, чувствайки се вече много по-зле и малко объркана, тя извикала дъщеря си и казала: „Мила моя, изключи ми вече апарата, моля те." А дъщеря й внимателно обяснила: „Майко, ти не си на апарат." Някои от нас имат много да учат за раздялата. Раздялата и преминаването през живота от една промяна към друга води до съзряване на духовната ни същност. Накрая откриваме, че да обичаш и да се разделяш могат да бъдат едно и също нещо. И в двете няма стремеж към притежание. И двете ни позволяват да се докоснем до всеки момент от този изменчив живот и ни позволяват да присъстваме изцяло, каквото и да идва по-нататък. Има стара история за един знаменит равин в Европа, който един ден бил посетен от човек, дошъл с кораб от Ню Йорк, за да го види. Човекът стигнал до мястото, където живеел великият равин, голям дом на улица в европейски град, и му посочили стаята на равина, която била на таванския етаж. Той влязъл и заварил учителя в стая с едно легло, един стол и малко книги. Човекът бил очаквал много повече. След поздравите, попитал: „Рави, къде са вещите ви?" Равинът отвърнал с въпрос: „Ами твоите къде са?" Посетителят отговорил: „Но, рави, аз само минавам оттук", а учителят отговорил: „И аз също, и аз също." За да обичаме пълноценно и да живеем добре, се изисква да си дадем сметка в края на краищата, че нямаме никакво притежание или собственост - нито къщите ни, нито колите, нито тези, които обичаме, нито дори собственото ни тяло. Духовната радост и мъдростта не идват от притежанието, а от способността ни да се отворим, да обичаме по-пълноценно и да бъдем подвижни и свободни в живота. Това не е урок, който търпи отлагане. Един голям учител обясняваше това така: „Бедата ти е, че си мислиш, че имаш време." Ние не знаем колко време имаме. Какво би било да живеем, като знаем, че това може да е последната ни година, последната ни седмица, последният ни ден? В светлината на този въпрос можем да изберем път със сърце. Понякога е нужен шок, за да ни събуди, за да ни свърже с нашия път. Преди няколко години бях извикан от сестрата на един човек да го посетя в някаква болница в Сан франциско. Той беше към края на трийсетте си години и вече беше богат. Имаше строителна компания, яхта, ранчо, градска къща, фабрика. Един ден, докато карал БМВ-то си, изгубил съзнание. Изследванията показали, че има мозъчен тумор, меланом, бързо развиващ се вид рак. Лекарят казал: „Искаме да ви оперираме, но трябва да ви предупредя, че туморът е в центъра на говора и разбирането. Ако отстраним тумора, можете изцяло да изгубите способността да четете, да пишете, да говорите, да разбирате какъв да е език. Ако не оперираме, вероятно имате още шест седмици живот. Моля, обмислете това. Искаме да оперираме на сутринта. Дотогава трябва да ни кажете." Посетих този човек същата вечер. Той беше в състояние на пълен покой и размишление. Както можете да си представите, той беше в необичайно състояние на съзнанието. Такова пробуждане може да дойде понякога от духовната ни практика, но за него то беше дошло от извънредните обстоятелства. Когато разговаряхме, той не говореше за ранчото или яхтата си, нито за парите си. Там, накъдето се беше отправил, валутата на банковите сметки и БМВ-тата не е в обръщение. Всичко, което има стойност във време на значителна промяна, е валутата на сърцето - способността и разбиранията на сърцето, които са се развили в нас. Двайсет години преди това, в края на 60-те този човек се бил занимавал малко с медитация, малко бил чел Алън Уотс и когато се беше изправил пред този момент, той се беше опрял на това и за това искаше да говори: за духовния си живот и разбирането си за раждането и смъртта. След най-задушевен разговор той спря, за да помълчи известно време и да поразмишлява. После се обърна към мен и каза: „Достатъчно говорих. Може би изприказвах твърде много думи. Тази вечер изглежда толкова скъпоценно преживяване просто да пийнеш вода от чешмата или да гледаш гълъбите как излитат във въздуха от перваза на медицинския център. Те ми изглеждат толкова прекрасни. Да гледаш как птицата пори въздуха, това е вълшебство. Не съм приключил с този живот. Може би просто ще го доживея по-тихо." След четиринайсет-часова операция, извършена от много добър хирург, сестра му го посетила в реанимацията. Той погледнал нагоре към нея и казал: „Добър ден." Успели били да отстранят тумора, без той да изгуби говора си. След като напусна болницата и се възстанови от рака, целият му живот се промени. Той продължи отговорно да изпълнява деловите си задължения, но вече не беше работохолик. Той прекарваше повече време със семейството си и стана съветник на други хора с диагноза рак и тежки заболявания. Той прекарваше голяма част от времето си сред природата и също толкова много часове даряваше обич на хората около себе си. Ако го бях срещнал преди онази вечер, можех да го сметна за духовен неудачник, защото за малко се беше занимавал с духовна практика и после напълно я беше изоставил, за да стане бизнесмен. Той като че ли напълно е бил забравил всички тези духовни ценности. Но когато нещата опряха дотам, когато той се поспря да размисли в момента между живота и смъртта си, дори малкото духовна практика, до която се беше докоснал, се оказа много важна за него. Никога не знаем какво научават другите и не можем да съдим за нечия духовна практика набързо или лесно. Всичко, което можем да направим, е да надникнем в собственото си сърце и да се запитаме кое е важно в начина ни на живот. Кое би могло да ме доведе до по-пълно отваряне, по-голяма честност и по-дълбока способност да обичам? Един път със сърце трябва да включва също уникалните ни дарби и творчески способности. Външният израз на сърцето ни може да е писането на книги, издигането на здания, създаването на начини, по които хората да служат един на друг. Той може да бъде учителството или градинарството, професията на сервитьора или музиканта. Каквото и да изберем, творенията на живота ни трябва да идват от сърцето ни. Обичта ни е източникът на всяка енергия за създаване и свързване. Ако действаме без връзка със сърцето, дори най-важните неща в живота ни могат да станат бездушни, безсмислени или стерилни. Може би ще си спомните, че преди няколко години се появи поредица от статии по вестниците относно плановете да се създаде банка за сперма на Нобелови лауреати. Тогава една засегната феминистка писа в Бостън Глоуб, че ако има банки за сперма, трябва също да има и за яйцеклетки. Бостън Глоуб отпечата отговор на Джордж Уолд, който сам е биолог с Нобелова награда, джентълмен и при това мъдър човек. Джордж Уолд й пишеше: Вие сте напълно права. За зачеването на Нобелов лауреат е нужна колкото сперма, толкова и яйцеклетка. Всеки от тях е имал майка, а не само баща. Каквото щете говорете за бащите, но приносът им за зачеването всъщност е доста малък. Но аз се надявам, че не предлагахте сериозно създаването на банка за яйцеклетки. Като изключим Нобеловите лауреати, технически не се иска кой знае какво за такава банка. Има известни проблеми, но нищо по-трудно, отколкото е в другите технологии ин витро. ... Но представете си някой мъж, толкова суетен, че да си науми да вземе яйцеклетка от такава банка за гении. После той ще трябва да я оплоди. След като я оплоди, къде ще иде с нея? При жена си? „Ето скъпа - ще каже - Току що взех тази гениална яйцеклетка от банката и самолично я оплодих. Ще поемеш ли грижата за нея?" „Имам си собствени яйцеклетки, за които да се грижа - ще отговори тя. - Знаеш ли какво да направиш с гениалното си яйце? Наеми си жена. И докато трае това, най-добре да си наемеш и квартира." Виждате, че просто няма да стане. Истината е, че това, което действително е необходимо, не са Нобелови лауреати, а обич. Как мислите, че се печели Нобелова награда? От липса на обич. Човек толкова много желае обич, че се труди непрестанно и свършва като Нобелов лауреат. Това е утешителна премия. Важното е обичта. Забравете за банките за сперма и за яйцеклетки. Банките и обичта са несъвместими. Ако не знаете това, значи не сте посещавали скоро банката си. Така че просто се упражнявайте в обич. Обикнете някого от Русия. Ще се изненадате колко е лесно и как ще грейне денят ви. Обикнете някого от Иран, от Виетнам, хора не само тукашни, а навсякъде. После, когато сте овладели това наистина добре, опитайте нещо трудно, например да обикнете политиците в нашата столица. Копнежът по обичта и движението на обичта стоят зад всичките ни дейности. Щастието, което откриваме в живота, не идва от притежаване или собственост, нито дори от знание. То е откриването на тази способност да обичаме, да се отнасяме с обич, свободно и мъдро към целия си живот. Тази обич не иска да притежава, не е властна и обсебваща, а произлиза от собственото ни усещане за душевно равновесие и за връзката ни с всичко. Затова тя е щедра и будна и зачита свободата на всички същества. Чрез обичта пътят ни може да ни доведе дотам да използваме дарбите си, за да лекуваме и да служим, да създаваме мир наоколо си, да почитаме святото в живота, да благоговеем пред всичко срещнато и да желаем доброто на всички същества. Духовният живот може да изглежда сложен, но в същността си не е такъв. Можем да намерим яснота и простота дори насред този сложен свят, когато открием, че това, което сърцето ни придава на живота, е най-важното. Обичаният дзен-поет Рьокан обобщава това с думите: Дъждът е спрял, облаците са се пръснали и времето отново е ясно. Ако сърцето ти е чисто, всички неща в твоя свят са чисти.... Тогава луната и цветята ще те водят по Пътя. Всички други духовни учения са напразни, ако не можем да обичаме. Дори най-екзалтираните състояния и най-изключителните духовни постижения са маловажни, ако не можем да бъдем щастливи по най-елементарните и обикновени начини, ако със сърцата си не можем да се докоснем едни други и до живота, който ни е даден. Важното е как живеем. Ето защо е толкова трудно и толкова важно да си поставим този въпрос: „Изживявам ли пътя си пълноценно, без съжаление ли живея?", така че в последния ден от живота си, когато и да е той, да можем да кажем: „Да, аз изживях пътя си със сърце." Медитация по любяща доброжелателност Любящата доброжелателност е плодоносната почва, от която може да израсне единен духовен живот. При наличието на обичащо сърце всичко, което се опитваме да направим, всичко, което срещаме, ще се отвори и ще потече по-лесно. Макар и при много обстоятелства любящата доброжелателност да може да възникне в нас естествено, тя може също да се култивира. Следващата медитация е практика отпреди 2500 години, която използва повторение на фрази, образи и чувства, за да предизвика любяща доброжелателност и дружелюбие към себе си и към другите. Можете да експериментирате с тази практика, за да видите дали е полезна за вас. Най-добре е да започнете, като я повтаряте отново и отново в продължение на петнайсет или двайсет минути веднъж или два пъти дневно на спокойно място в течение на няколко месеца. Първоначално тази медитация може да ви се стори механична или скована или дори да води до своята противоположност, чувство на раздразнение и гняв. Ако стане така, особено важно е да бъдете търпеливи и внимателни към себе си и да позволите всичко, което се появи, да бъде прието в дух на благоразположение, внимание и доброта. Когато му дойде времето, дори пред лицето на вътрешни затруднения, любящата доброжелателност ще избуи. Седнете удобно. Нека тялото ви да се отпусне и да бъде спокойно. Колкото е възможно, успокойте ума си, като се отърсите от планове и грижи. Тогава започнете да повтаряте в себе си следните фрази, като ги отправяте към вас самите, защото, без да обичате себе си, е почти невъзможно да обичате другите. Да се изпълни сърцето ми с любяща доброжелателност. Нека да се чувствам добре. Да се изпълни душата ми с покой и безметежност. Нека да се чувствам щастлив. Докато изговаряте фразите, бихте могли и да използвате образите от указанията на Буда: представете си, че сте малко и обичано дете или се почувствайте такива, какзито сте сега, обгърнати от любяща доброжелателност. Нека чувствата да идват с думите. Нагодете думите и образите, така че да намерите точно фразите, които най-добре отварят сърцето ви за добротата. Повтаряйте фразите отново и отново, като оставяте чувствата да изпълнят тялото и душата ви. Повтаряйте тази медитация седмици наред, докато не се развие чувството ви на любяща доброжелателност към вас самите. Когато се почувствате готови, в същата медитация можете постепенно да разпрострете фокуса на любящата си доброжелателност върху други. След себе си изберете някой благодетел, някой в живота ви, който истински ви е обичал. Представете си го и с пълно внимание повтаряйте същите фрази: Да се изпълни сърцето му/й с любяща доброжелателност и т. н. Когато се развие любящата доброта към вашия благодетел, започнете да включвате в медитацията други хора, които обичате, като си ги представяте и повтаряте същите фрази, за да предизвикате чувство на любяща доброжелателност към тях. След това постепенно можете да започнете да включвате други: приятели, членове на комуната, съседи, хората навсякъде, животните, цялата земя и всички същества. После може да се опитате да включвате най-трудните хора в живота ви, като пожелавате и те също да се изпълнят с любяща доброжелателност и покой. След известна практика може да се развие устойчиво чувство на любяща доброжелателност и в течение на петнайсет или двайсет минути ще сте в състояние да включите много същества в медитацията си, като тръгнете от себе си, преминете през благодетеля и хората, които обичате, и стигнете до всички същества повсеместно. Тогава може да се научите да я практикувате навсякъде. Можете да използвате медитацията по време на транспортни задръствания, в автобуси и самолети, в чакалнята на лекаря и при хиляди други обстоятелства. Практикувайки мълчаливо тази медитация по любяща доброжелателност сред хора, незабавно ще почувствате чудодейна връзка с ТЯУ - силата на любящата доброжелателност. Тя ще даде покой на живота ви и ще ви държи свързани със сърцето ви.

Повечето от хората, които искат да имат деца, мислят, че възможностите им се ограничават само до физическата част на нещата. Всичко останало, като устройството на детето: неговия характер, дарования, качества, недостатъци са дело на случайността или на Божието благоволение, за което самите нямат определена ясна представа. И тъй като са слушали да се говори за наследственост, те се надяват, че детето непременно ще прилича физически и морално на някого от рода: на баба си, на дядо си, на някой от чичовците или лелите си. Те не знаят, че могат да направят нещо, което да подсили или попречи на тази прилика, нито че в един общ план могат да въздействат върху детето, което ще се въплъти в тяхното семейство. Още преди зачатието родителите трябва да се подготвят, за да могат да привлекат по-възвишен дух. Защото едно висше същество може да се съгласи да се въплъти само между същества, които са достигнали до известно ниво на чистота и власт над себе си. За такова същество не е важно да влезе в едно богато и известно семейство. То дори ще предпочете някое по-скромно, където няма да бъде изложено на изкушенията на лесния живот. На него му е необходимо да получи от родителите, сред които ще се въплъти, наследство, което няма да спъва духовната работа, заради която се е решило да слезе на земята. Твърде малко мъже и жени притежават качества, необходими за въплъщаването сред тях на велики духове. Затова земята е населена с толкова обикновени хора, с толкова болести и престъпления, вместо с божествени създания и дела. Учението на Всемирното Бяло Братство учи мъжа и жената в какво състояние на духа, в каква чистота трябва да се подготвят за зачеването на едно дете, дори да изберат момента за това зачеване, според най-доброто влияние на планетите. Как могат хората да слязат толкова низко и да оставят на случайността едно толкова важно събитие, като зачатието на едно дете? Именно тогава трябва да се потърси помощта на Небето, присъствието на ангели, за да може да се привлече един силен, светъл дух, който ще се превърне в благодетел на човечеството. Но не, хората се обръщат към алкохола и към не знам какво още, а често дори се държат като животни: насилват жената и у нея се раждат ненавистта, отвращението, отмъстителността... Няма нищо чудно, че след това на бял свят се появява чудовище. Да проследим по-подробно въпроса за зачатието. За да се роди едно дете, трябва бащата да даде зародиша на майката, която да отгледа този зародиш до зрялост. Може да се каже, че бащата е създателя, а майката - оформителя. Зародишът, който бащата дава, е кондензат от неговата собствена квинтесенция. Всичко онова, което е преживял, което изживява в момента, е изразено там в този зародиш. Така, че в зависимост от начина му на живот, бащата дава един зародиш с по-добри или не толкова добри качества. Аз често съм ви обяснявал как нашият начин на живот се записва в нас, в хромозомите на нашите клетки. Всяка клетка притежава своя памет. Излишно е човек да играе театър пред другите и да се показва внимателен, честен, милостив. Онова, което той мисли и чувства вътрешно, се записва и предава от по-коление на поколение. Щом веднъж болестите и пороците са се записали, щом веднъж са предадени, напразно ще търсите професори, училища и лечители, за да излекувате детето! Твърде късно е да се направи нещо. Всичко се препредава и ако не се прояви в първото, това ще стане във второто или в третото дете. Хората трябва да разберат, че природата е истинска и неподправима. Погрешно е да се вярва, че това, което мъжът дава на жената в момента на зачатието, носи винаги една и съща природа. Ако мъжът не е работил върху себе си, върху облагородяването и пречистването си, той ще даде на жената зародиша на съвсем обикновено същество или дори на един престъпник. Да вземем един пример. Вие ще го намерите за не толкова поетичен, но най-малкото той е красноречив. Предназначението на една чешма е да дава вода. Тази вода може да бъде мътна или кристална. От онзи, който носи дълго време в себе си лоши мисли и чувства, може да потече само мръсна вода, докато онзи, който работи непрекъснато за доброто и за светлината, раздава само кристална и живителна вода. Да, не се учудвайте, зародишът, който мъжът дава на жената в момента на зачатието, е различен и зависи от еволюционното ниво на човека. Също както семето, посято в земята, носи в себе си предопределението си на дърво или цвете, така зародишът, който бащата дава на майката, носи предопределението на детето с всичките му способности и дарби или с неговите слабости и недостатъци. Колкото до майката, през деветте месеца бременност, тя носи материалите, които служат за осъществяването на предопределението и тук аз мога да ви разкрия изключително интересни и важни неща. През деветте месеца на бременността майката не работи само за оформяне физическото тяло на детето. Тя несъзнателно действа за създаването на благоприятни или неблагоприятни условия за процъфтяването на различните характеристики, които зародишът носи. И как работи тя? Като внимателно следи замислите, чувствата си и за живота, който води. Това именно аз наричам духовна галванопластика. Аз ще ви опиша химическия процес при галванопластиката, чието духовно приложение може да доведе до изключително важни резултати за цялото човечество. Поставяме два електрода в един съд с разтвор от сол на някакъв метал: злато, сребро, мед... Анодът, положителният електрод, е къс метал, от който е приготвена солта в съда. Катодът, отрицателният електрод, е предмета, който ще галванизираме. Той е покрит с оловен слой. С помощта на електричен проводник свързваме двата електрода към полюсите на един източник на прав ток. При протичането на тока металът от електролита се отлага върху катода, а анодът като се разлага поддържа съдържанието на метал в електролитния разтвор. Малко по малко предметът се покрива с метал и получаваме желания предмет, покрит със злато, сребро или мед. Ако погледнете природата, вие ще забележите, че феноменът на галванопластиката съществува навсякъде. Например във вселената нашата планета, Земята, която е подложена на многобройните влияния на другите небесни тела, представлява отрицателния полюс, катода, или женското начало, докато небето, сиреч слънцето и звездите представляват положителния полюс, анода, или мъжкото начало. Между земята и слънцето (или която и да е звезда) се извършва обмен, защото между тях съществува непрекъсната циркулация. Тези два полюса са потопени в един космически електролит - етера, космическия флуид, който обвива, облива всички небесни тела. И накрая източникът на енергия, благодарение на когото протича циркулацията, самия Бог, към когото са свързани двата полюса. Да предположим, че на катода, Земята, поставим една форма, едно семе например. Това семе е потопено в космическия разтвор и когато преминават теченията, излъчени от Бога, те произвеждат феномена на галванопластиката: материите, които се съдържат в космическия разтвор, се отлагат на катода, семето, а анодът (слънцето или някоя друга звезда), опреснява разтвора през времето, когато семето расте. И така всяко зърно, посято в земята, привлича от етера, в който се къпе, Всички частици, които подхождат на неговата природа. Тези частици се отлагат върху зърното и благодарение на тях то се развива. Същият феномен на галванопластиката протича и в бременната жена. Тя също носи в себе си зрънце, електроди и разтвор. Зрънцето е живият зародиш, който бащата е поставил в нейната утроба. Това е катода, образа, понякога на пияница, на престъпник или на обикновен човек, а понякога на гений или светец. След като жената забременее, между нейния мозък (анода) и зародиша потича енергиен поток. Мозъкът фактически е свързан с източника на космическа енергия - Бог - от чиято енергия черпи и която в последствие циркулира между мозъка и ембриона. И накрая електролитът това е кръвта на майката, в който са потопени анодът (мозъкът) и катодът (матката). Кръвта облива еднакво всички органи и всички клетки, а в нея са разтворени златото, среброто, медта и т. н. Анодът, главата, доставя метала (мислите), който опреснява кръвта. Зародишът може да е чудесен, но ако майката поддържа в главата си мисли от олово (символично казано), не трябва да се изненадва, ако после нейното дете се роди покрито с олово, сиреч неговата природа е порочна, песимистична и болнава. Трябва да се разбере, че зародишът е един калъп, форма и дори тя да представлява един чудесен образ, ако се покрие с някакъв прост метал, той ще загуби от своята стойност. Да предположим, че една майка, която познава законите на галванопластиката, реши да ги използва, за да роди дете. След като е приела зародиша в своята утроба (катода), тя поставя В главата си (анода) една златна пластина, сиреч най-извисени мисли и чувства. Циркулацията е в действие и кръвта, която обтича тялото, носи до зародиша от скъпоценния метал. Детето расте, обвито в своята златна дрешка и когато се роди, то е яко, красиво и способно да побеждава трудностите, болестите и всички лоши влияния. Повечето майки не мислят за влиянието, което тяхното вътрешно състояние оказва на детето, което носят в себе си. Едва когато се роди, те започват да се грижат за него, да му търсят възпитатели, учители... Не, щом се роди детето, вече е късно, всичко е определено. Никакъв педагог, никакъв професор не може да преобрази едно дете, след като елементите, които е получило в утробата на майка си, са от низко качество. Един възпитател, един учител могат да направят много, но само за възпитанието на детето. Те не могат да променят издълбоко неговата природа, Ако природата дълбоко в детето е повредена и най-добрите учители да му намерите, то няма да се промени. С каквото и да третирате оловото, то ще си остане олово. Може да го полирате, валцувате, разрязвате, за да блести, но само след няколко минути то ще потъмнее отново, защото е олово. Едно дете трябва да се направи от злато, не от олово. Дори да му е съдено да живее в най-тежки условия, едно такова дете остава невредимо, защото неговата основна същност е чиста. Вие разбирате сега, колко е важно за жената да носи в главата си светли мисли. Благодарение на тези мисли зародишът, който расте в нея, поема по всяко време от тези чисти и скъпоценни материи. Така един ден тя ще даде живот на един даровит човек на изкуството, на един забележителен учен, на един светец, на един божи пратеник. Майката е способна да извърши велики чудеса, защото тя притежава ключа за силите на живота. Моята майка ми е разказвала, че след като е заченала с мен, ме е носила с мисълта да ме посвети на Бога. Изглежда, че в деня на кръщенето попът толкова бил радостен, че се напил за пръв път в живота си. Обикновено той никога не пиел. После обяснявал, че се е понапил, защото аз съм бил дете, различно от другите и дори изрекъл едно предсказание за мен..., което смятам да не ви разкрия. След това с растежа си съм се превърнал в малък разбойник. Аз съм ви разказвал как съм крадял ябълки от съседите и съм палил огън из плевните. Това, разбира се, не продължило дълго време, защото само заложените дълбоко кълнове са трайни, а останалото е нещо повърхностно и нетрайно. Но аз не искам да кажа, че защото майка ми ме е посветила на Бога, съм някакъв необикновен човек. Може да се посвещават деца в служба на Бога, но не се знае до какво ниво ще достигнат те в йерархията на божиите служители. Майките със сигурност не го знаят, разбира се, и аз не вярвам, че моята майка го е знаела. Така че фактът, че ме е посветила на Бога, няма нищо общо с моето лична еволюция. Много християни са били посвещавани от майките си, но са оставали в своите църкви, без много-много да напреднат. Онова, сигурното е, че техните родители са желаели децата им да носят в себе си една мъничка искрица. Ако се раздуха тази искрица, тя може да се разгори и превърне в пламък, но ако не се раздуха, искрицата не представлява нищо. За да се разгори, не трябва да се спира подаването на дърва и раздухването, символично казано. Всеизвестен е фактът, че по време на бременността много от жените проявяват странни желания, неконтролируеми пориви, които до този момент не са изпитвали. Хората не познават причината на този феномен и аз ще ви я разкрия. Бременната жена често е посещавана от злонамерени същества, които желаят да се намесят по-късно в живота на детето. Те карат жената да се държи така, че галванопластиката в нея да протича в най-голямо безредие, което ще им позволи по-късно да проникнат в детето, да влизат и излизат в душата му и да се хранят чрез него. Това може много бързо да се разбере. Обикновено всички деца, които идват при мен, много ме обичат, но случвало се е три-четири пъти да ме отбягват и никой не е разбирал причината. Аз обаче я разбирам, защото всички подобни феномени в живота ми са ясни. Родителите на тези деца страдаха, чувстваха се нещастни и аз трябваше да обясня на майката: „По време на бременността вие сигурно сте си позволявали неща, с които сте привлекли същества, чието желание е било да останат в детето и да се възползват от него. Сега тези същества са у него и чакат удобен момент да се проявят. Но те чувстват в мен един враг, защото знаят, че ако детето попадне в моето влияния аз ще ги изгоня. С моето поведение, с моята воля, с моите излъчвания аз ще ги изхвърля. (Впрочем аз се занимавам само с това: замествам някои същества с други и това ми доставя удоволствие... Както виждате, аз също си имам моите развлечения!) И така, тези същества се стараят да отдалечат вашето дете от моето присъствие. " Но аз не се признавам за победен и тъй като много обичам родителите, се залавям за работа да им помогна и не след дълго детето, което по-рано ме е отбягвало, се втурва към мен да ме прегръща. Това се е случвало и пред вашите очи, нали? През цялото време на бременността майката трябва да бди и закриля детето. Съзнателно с мислите си тя трябва да изгражда около него една атмосфера на чистота и светлина, която да го закриля от посегателствата на злонамерените същества, както и да работи в сътрудничество с душата, която ще се въплъти. Защото обратното на онова, което мислят някои, душата не влиза в тялото на детето по време на бременността. Наистина в утробата на майката то живее, сърцето му бие, детето се храни, но неговата душа все още не е проникнала в тялото му. Тя влиза в него в момента на раждането с първия дъх. До този момент душата стои близо до майката, работи в сътрудничество с нея за изграждането на различните тела на детето (физическо, астрално, ментално... ) Обикновено майката не е достатъчно чувствителна и наясно, за да държи сметка за тази дейност, но макар да не може да види душата, тя трябва да и говори и да и отправя молитви: „Ето аз ти давам най-добрите материали, аз ти помагам, но и ти се заеми да дадеш това и онова качество на детето, да стане то един човек на изкуството, един философ, учен или светец. " Когато майката произнася тези думи, които са мощни, магически, тя излъчва определени частици и духът на детето, който трябва да се въплъти, ги приема като материал за изграждането на неговите различни тела. Самото дете не притежава нищо. То приема всички материали от своята майка. Ето защо тя трябва много да внимава, за да му дава чрез своите мисли и чувства само най-чисти и най-светли частици. Всички тези феномени на невидимия свят са непознати за повече от хората и ролята на Учението се състои именно в това да ви направи чувствителни към този субтилен, неуловим, но реален, по-действителен от самата действителност свят. Благодарение на Учението, вие ще станете по-съзнателни, по-внимателни към всички енергийни потоци, които протичат през вас, към всички присъствия, които ви заобикалят. Това съзнание именно ще ви направи способни да работите за доброто. Мъжете и жените не трябва никога да забравят, че децата, които ще имат един ден, ще отразяват по един или друг начин техния личен начин на мислене и живот. Защото всичко, което преминава през главата и сърцето на един човек, рано или късно се осъществява: всяка негова мисъл и желание, които говорят в него, са живи, както и детето, което съществува вече в главата и сърцето на бащата и на майката. И така, ако вашето дете расте и се превръща в един ангел, който ви помага, това е, защото то е било една ваша прекрасна идея, която сте носили през годините и която се е въплътила във вашето дете и чрез него про-дължава да ви помага. Но ако това дете само ви досажда, бъдете сигурни, че то е въплъщение на една престъпна идея, която вие сте хранили. Едно дете не се ражда от нищо. И ако вие ме запитате, защо се е родило вашето дете, аз ще ви отговоря: „За да разберете, какво сте носили в главата си. " Чрез детето мъжът и жената опознават себе си.

Да пееш открито, с отворено сърце, това значи да имаш непрестанно вътрешен подтик в живота си. Пеенето регулира правилния развой на физическия и духовния живот и облагородява характера. Мисълта става насочена във възходяща посока, а чувствата добиват мекота и благородство. Много често разположението на човека да пее показва, че в него има възможност да се развият дарби и да се изявят ценни качества. Този, който пее и свири, освежава и разведрява духовната атмосфера. Все едно, че той полива с чиста изворна вода посадените семенца в душата си. Затова Мъдрият казва: Пей и свири! Не мисли, че твоята мрачна физиономия е признак на мъдрост и духовна задълбоченост. Стреми се към непосредствеността и чистотата на детето. Който не се радва на работата си, на успеха си, той е болен човек. Здравият непрестанно се радва на мислите, на чувствата и на своите постъпки. Той се радва на съзнателния и разумен живот. Вие трудно бихте могли да си представите колко мрачен и безнадежден ще бъде животът без музика. Това е живот, в който няма любов. Направете музиката импулс в своя живот. Музиката трябва да бъде подтик и радост за всеки от вас.

Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо — една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарат земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още се моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие на чела у разните хора — от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела, по които се чете мисълта и прозрението на гения. И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело? Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор — виждат се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе. Високите чела ни напомнят широките кръгозори, които се откриват от високите планински върхове — надолу необозрими гледки, а нагоре небесните простори, в които се чувства безкрая на космичното пространство. Но да оставим поетичните сравнения и образи и да видим, що ни казва за челото френологията. Френолозите са открили, че челото наистина е израз на интелектуалния живот на човека. Те са открили по него специални места, които изразяват развитието на мозъчните центрове, свързани с разните умствени способности. Така например, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие. В средните части на челото те са локализирали представните центрове, а в горната част — мисловните, разсъдъчни центрове. Някои френолози и психофизиогномисти отиват още по-нататък в разпределянето на челото и го делят от долу на горе на следните зони: 1) зона на възприятията; 2) зона на представите; 3) зона на конкретното практично мислене; 4) зона на абстрактното, идеално и умозрително мислене; 5) зона на интуицията, съзерцанието и творческото въображение. За да съкратя изложеното, ще дам една фигура за разпредялбата на разните умствени способности, така както ни я дава френологията. Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум — те лесно възприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане. Изразено на кратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси. Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприятни способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някой от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр към друг вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, http://www.beinsadouno.com/images/board/forehead.jpg F - форма; 1. Големина (размер); 2. Тегло (тежест, равновесие); 3. Цвят; 4. Ред; 5. Смятане; 6. Памет за места; 7. Време; 8. Тон (музика); 9. Памет за факти, събития; 10. Наблюдателност; 11. Причинност; 12. Сравнение; 13. Интуиция, прозрение; J - Въображение (идеация); 14 Веселие (учтивост). са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава наблюдателност проявяват физиците-експериментатори, както и химиците. Какво би правил един физик, ако не притежаваше покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност, и добре развит усет за тегло, големина и брой? Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик усета за мярка, тегло и брой, ако той се опитва — макар и чрез инструменти — да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някой може би ще каже, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло. Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръст глината, с една реч какво налягане да упражниш — това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност. Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности — времето. Докато в първата група способности, локализирани непосредствено над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети “заемат”, и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни "Измерения"), във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието. Тук са важни не предметите с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, стават или ще станат във времето. Няма да се впускам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето — от друга. Ала не е случаен факта, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона. Тук се крие паметта на човека не само в един кратък период от време, а и от цялото му минало. Тази област е свързана с подсъзнанието — от нейното по-силно или по-слабо развитие зависи творческата дейност на човека, почиваща на паметта и асоциацията на представите. Историците, например, а също и писателите — белетристи, имат силно развита памет за събития и дати, за случки, тъй както географите пък и пътешествениците имат и силно развита памет за местности. В тази средна част на челото спада всъщност и онова, което се нарича понякога творческа фантазия. Дълбоко погледнато, тя се корени в сферата на природния ум, дето оперира представянето, паметта и сложният апарат на асоциацията на представите. Всъщност, фантазията не създава нищо ново — тя е само едно пресъздаване на миналото в нови съчетания и форми. Новото, в дълбок смисъл на думата, се дължи на въображението — или аз бих употребил израза идейна мисъл, идеация. Френолозите локализират въображението или идеацията в най-горната част на челото. В тази област спадат и сравнението, различаването, както и центърът на умозрителната, каузална или причинна мисъл. Тук е областта на чистия разум. Ако тия центрове са добре развити у един човек, той може да мисли отвлечено, да размишлява върху философски и теоретични въпроси, да дири по-далечните съотношения и причини на нещата. Най-горната част на челото заемат центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл — необходими способности на един гениален ум. Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум, и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, от където идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлуват редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията. Ала има голяма разлика между тоя род “вдъxновение” и вдъхновението, което произтича от идейния свят — света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието. Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен. Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото. Тази тънка разлика между творчески и идеен ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и задълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за изясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, в което той е работил, както и механизма на неговата работа. А от тук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените и особености. На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещат в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците. Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви, и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики. Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за “регресивни” и “инфантилни” душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени, перспективата се губи, разликите се притъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело. От изложената по-горе топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа. То е цял един свят. Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият богатите съкровища на умствения живот.

Като слушате думите Космична Обич, на пръв поглед може да ви се види странно и да се запитате как е възможно обичта да бъде космична. - Може. Аз употребявам тази дума в много широк смисъл. Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от Центъра на вселената и отива към периферията, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към Центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а Обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда. Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам Обичта, проявена в своята велика дейност, т.е. тя представя един съзнателен процес, който става индивидуално във вселената. Ще ви моля за момент да оставите своите възгледи, каквито и да са те, и да разсъждавате с мене заедно, без да критикувате. Ако искате да се ползвате, поставете се в положението на фотография, която възприема картините вярно както са, а после критикувайте. Ако се поставите предварително на критична почва, вие ще възприемете нещата невярно, а от това и критиката ви ще бъде неразумна. Аз говоря за Обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас. Всеки, който иска да бъде здрав и щастлив, трябва да разбира вътрешната сила на Обичта. Мнозина говорят за Любов и Обич, но ги смесват. Любовта твори, а Обичта съгражда. В много случаи, обаче, Любовта и разрушава. Котката изяжда мишката от любов, защото тя тъй разбира и проявява процеса на любовта. При това вие знаете как я изяжда - не съблича кожата й, не изхвърля от нея нечистотиите й, а я поглъща изцяло с тях. И ни се вижда много странно как тъй котката, която е образец за чистота, която е тъй префинена в това отношение, да не знае как да яде. Мнозина и от хората имат навика на котката - не знаят как да се хранят. Когато един човек погълне в ума си една мисъл с всичките й нечистотии - с кожата, червата, стомаха и пр., това показва, че той не знае как да се храни. Такъв човек има лакомството и любовта на котката. И ние, когато колим и изяждаме животните, с това изразяваме любовта към тях. Ако животните ни биха запитали защо ги колим и изяждаме, ние би трябвало да им отговорим, че това вършим от голяма любов към тях - искаме да ги турим вътре в себе си, да не ги гледаме само отвън. Любовта казва: "Аз не признавам никакво друго съществувание, освен моето, и всяко друго същество, което се намира извън мене, трябва да влезе в мене". Тъй са разбирали Любовта още старите хора, тъй я разбира и новото поколение. Ако ние я разберем другояче, мислим си, че ще се натъкнем на едно противоречие. В съвременния обществен, политически и духовен живот всички хора страдат от преизобилна Любов, от която всекиму е втръснало. На прост език казано, ето как стои работата: ако една жена има много вълна и я оставя без да я тъче, вълната започва да мирише. Аз пък казвам: Любовта й започнала да мирише. Трябва да намери процеса на Обичта, да започне да пере, да влачи, да преде и да тъче вълната. Може като тази жена да имате много вълна, като човеци може да сте богати търговци, философи, учени, проповедници. Всичко това е добро, но не предете и тъчете ли със знанията си, ще ви кажа, че сте проповедници на вълна, търговци на вълна, философи на вълна, учени на вълна и т.н. Вие имате само неизпредена вълна. Вълната трябва да се изпреде, а ще се изпреде, когато дойде онзи велик процес на Космичната Обич и се пробуди у нас Космичната Сила или, както съвременните философи казва, когато се пробуди у нас Висшето съзнание и разберем, че трябва да работим за общото благо на цялото човечество, на всички живи същества, безразлично дали ги виждаме или не. Ще кажете, че моята мисъл е малко странна. Странна е действително, но не всички странни неща са и неверни, както и не всички обикновени нам познати неща са верни. За да направя мисълта си ясна, ще си послужа с една картина. В миналото, в златния век на човешката култура, в т.нар. Първа раса на боговете живял един велик мъдрец. Пред него се явил един ученик със следната молба: "Искам да ме научиш на една от великите тайни на Битието, а именно - да бъда в състояние да се превръщам в каквато форма и да пожелая: в грамаден размер - да ставам голям колкото Слънцето, да изпълвам цялото пространство и по този начин да бъда видим от всички". Мъдрецът казал на ученика си: "Да бъде според желанието ти". Ученикът се много зарадвал и си рекъл: "Научих най-после тази велика тайна да бъда видим от всички и сега ще бъда най- щастливото същество". Той обаче забравил да пита учителя си как да се смалява, когато пожелае. Станал наистина голям, всички го виждали, но не могъл да бъде в общение с хората, не ги виждал, защото стоял високо над тях, не могъл да говори с тях, затова ходел навсякъде сам и се чувствал много самотен. Всички го виждали необикновено голям и много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучават и да търсят причините, по които Естеството го е направило такъв. Създали се хиляди теории и легенди за неговия произход. Великият мъдрец, неговият учител, просто казал: "Причината за тази големина не е нищо друго, освен желанието на ученика да стане голям, за да го виждат всички. И аз изпълних желанието му". При този мъдрец отишъл друг ученик и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на тайната да се смалявам дотолкова, че да не ме вижда никой в света". Мъдрецът изпълнил и неговото желание и ученикът станал много малък, невидим. Но и той като първия забравил да попита как би могъл да се върне в първото си положение, защото след като станал невидим и слязъл до най- големите дълбочини на Битието, като поискал, не могъл да се върне назад. Тези двама ученици съставят двата противоположни полюса в света - единият образува големите светове, а другият - малките, т.е. микробите, които се загнездват навсякъде, невидими от никого, и мъчат днес хората. След време при същия мъдрец се явил друг ученик и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на свойствата на Виделината и Топлината, да бъда едновременно и видим като Светлината, и невидим като Топлината. Видим като Светлината, за да озарявам грамадните светове, и невидим като Топлината, за да стоплям и най-малките животинки долу по Земята". Учителят му отговорил: "Да бъде според желанието ти". И така, в съвременния свят има три процеса, които работят едновременно. Според единия процес, едни хора иска да забогатеят, да станат учени, философи, министри, генерали, да образуват държава. Тези хора наричаме велики, защото са научили изкуството да стават големи. Те разбират тайната да се увеличават, да привличат всички хора, цялото общество наоколо си, но главното не са научили - изкуството да организират хората, обществата като съзнателни единици. Магнитът и той привлича железните стърготини, но не знае как да ги организира. Да организираш още не значи възпитание; да даваш образование още не значи да учиш на закона на Обичта. Следователно, когато говорим за Виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание; а под Топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане. Светлината е процес, който иде от центъра към периферията, а Топлината - процес, който иде от периферията към центъра. Аз наричам Светлината артериална кръв, а Топлината - венозна. Затова Обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозната кръв, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че Обичта лекува. Светлината и Топлината, т.е. артериалната и венозната кръв в човешкото тяло постоянно се сменят и чрез тези два процеса се съзижда, съгражда човешкото тяло. Тези две течения, тези два процеса се намират навсякъде: те се срещат в ума, в сърцето и в душата на всеки човек. Следователно, за да изучим Живота, трябва да го изучаваме тъй, както Природата го е създала, а не както ние го виждаме днес. Сегашните хора може да спорят дали има душа или не; то е въпрос на разбиране. Щом човек има съзнание, има и душа; щом има мисли, има и ум; щом има чувства, има и сърце. Може ли да видите предмет, който се топи, без да помислите за топлината? Може ли да видите осветен предмет, без да помислите за светлината? Нашите заблуждения се дължат на сенки, които са хвърлени върху нас, затова ние трябва да хвърлим повече Светлина и Топлина върху си, за да направим прогреса видим. За да ви изясня тази велика мисъл, ще си послужа с един окултен разказ. Ако бих ви говорил философски, предметът за вас не щеше да бъде интересен. Аз искам да направя Истината достъпна за вашите умове, затова ще си послужа с езика, с който разполагаме. В онова царство на древността, за което ви разказвах по-рано, царят имал две дъщери, едната от които била много красива. Тя отишла един ден при Великия Учител на Мъдростта и му казала: "Учителю, аз искам да направиш красотата ми такава, че който мине покрай мене, да се омае; да стана така блага, че който ме види, да не иска да се отдели от мен. Същевременно искам сестра ми да бъде лишена от тези качества, никой да не я обича и да стои постоянно вкъщи, за да не ми пречи". Мъдрецът й отговорил: "Да бъде според желанието ти". Качила се тази царска дъщеря на кон, погледнала наоколо си гордо и казала: "Аз съм царската дъщеря!" Започнали да се струпват наоколо й хора, коне, волове, мухи - всичко, каквото срещнела по пътя си. Като се натрупали много коне, започнали да се ритат и да се препират помежду си кой да бъде по-близо до нея, а с това се вдигнал много голям прах. Воловете започнали да се бодат с рогата си и да се борят кой от тях да е по-близо до нея. Пчелите започнали да се жилят, осите - също. Дигнал се страшен шум и бой и животните едно по едно започнали да падат мъртви на земята. Царската дъщеря, като гледала всичко това, разбрала колко криво схващала Живота във вселената, хванала се за косите, отишла при сестра си и й рекла: "Сестро, помогни ми, понеже извърших голямо престъпление!" Питам ви: ако между вас се яви такава една царска дъщеря и предизвика толкова ритания и борби между вас и ако всички хора се хванат за косите и започнат да се бият, тази царска дъщеря дала ли ви е смисъла на Живота? - Не. Ако вие сте раздвоени и не можете да намерите смисъл в Живота, ще търсите причината в това, че сте онеправдали душата си. Красивата царска дъщеря, това е нашето тяло, за което ние всичко в живота си жертваме. Философи, писатели, политици, проповедници, всички живеят само за тялото си, защото най-важното нещо за нас в живота е да угодим на тялото си - какво ще ядем или пием, как ще бъде сготвено яденето и от какво, дали от месо или растителна храна, печено ли ще бъде или варено и т.н., в името на което се събираме на банкет и казваме: "Това е философията на живота!" Отговарям: това е философията на стомаха. Казвате: "Да уредим обществения живот". Да, да уредим обществения стомах, това вие мислите. Разстрои ли се стомахът ви, разстройват се общественият и политическият живот. Питайте някой лекар като се разстрои стомахът на някого, има ли възможност да философства и политиканства. Преди години, връщайки се от село Княжево, видях в трамвая един банкер и го чух да се оплаква на своя приятел, че от известно време не му давали да яде нищо, освен да пие по малко мляко. Другарят му го пита: - Ами защо така, нали ти си господар на себе си? - Да, но разстроен ми е стомахът. - Е, като е така, ще носиш последствията. Като чува, че стомахът го боли, отстъпва пред всякаква друга философия. Стомахът е, който дава направление на мнозина в чувства и действия. Космичната Обич е един велик закон, който разпределя действията на всички сили в нашето съзнание тъй хармонично, че на всяко нещо, което създава, му дава и съответна храна, която му е необходима: на ума - съответни мисли, на сърцето - съответни желания, на волята - съответни действия. Но Обичта може само майката да я преподава: когато майката съгражда организма на детето си, тя му дава Обич чрез своята обич на самопожертване. И само онзи, който се самопожертва, живее, защото усеща една радост, която го съживява. Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и други, които са се самопожертвали, са преживели, защото те са научили закона на Обичта. Но ще ми възразят някои: "Да, но Ботев не е бил вярващ". Не е важно, че някой не е вярвал като нас; важното е дали е разбирал и прилагал закона на самопожертването за своите ближни. То е важното и необходимото за нашето досъграждане. Когато ми кажат за някого, че не вярва, че има ексцентрични възгледи, аз питам тези възгледи повдигат ли го, повдигат ли обществото. Ако да, тогава е безразлично, макар да минава в очите на хората за невярващ. Ако аз нося запалена свещ, а друг носи незапалена, питам ви кой от двама ни е правоверен? - Правоверни са ония, които носят запалени свещи. Когато видите, че някой носи незапалена свещ, кажете му да си запали свещта; тогава той ще стане правоверен. Казвам и на свещеници, проповедници, граждани, социалисти, комунисти, на всички да запалят свещите си, за да станат правоверни. Запалете свещите си всички, от най- големия до най-малкия, за да не остане някой с незапалена свещ, защото светът се нуждае от Светлина! Като блесне Светлината ще дойде и Топлината в сърцето, а с това всичката омраза, която сега съществува, и стремлението да станем малки и големи ще изчезне. В Космичното съзнание ние разрешаваме въпроса не от гледището на един народ, а от гледището на онзи велик закон, който ни дава подтик и осмисля нашия живот. Всеки баща и всеки учител, който обучава деца, трябва да прилага сполучливо новите методи на възпитание и образование, за да може да помогне на питомците си. Бащите и майките, които пращат своите деца на училище, пращат ги не само да събират знания, но и да могат да приложат тези знания практически. Учителите трябва да учат децата най-напред как да се хранят, какво да ядат, какви са свойствата и качествата на храната, кои храни са най-полезни в здравословно отношение; след това трябва да ги учат как да дишат, за да възприемат чистия въздух. Под "въздух" аз разбирам всички мисли, каквито и да са те, стига да дават стимул и благороден подтик на човешката душа. Не мислете, че искам да ви направя правоверни. Свободни сте да мислите и да действате както щете. Аз искам само да ви дам нови методи в Живота, за да не се намерите някога в противоречие. Положението, в което се намира съвременното общество, аз уподобявам на положението на гъсеницата, която се храни с листа. Но настанал е периодът, когато тази гъсеница трябва да се превърне в пеперуда. Как ще се храни тогава? - Вече няма да се храни с листа, а ще се учи на изкуството да си направи крилца, за да хвръкне и вади сокове из цветовете. Съвременното общество по закона на еволюцията минава от едно състояние в друго. Не мислете, че вие ще живеете така постарому. Не, Господ ви е лишил вече от листата - така е писано в Божествения закон. Бог не позволява вече да се храните с листа, когато е настанал за вас периодът на пеперудите - да хвърчите и събирате сокове, когато вече трябва да употребите своя хобот. С други думи казано, хората трябва да се научат да обичат. Това Учение носи Новата култура, която ще създаде и Новата раса, за която съвременното човечество даже няма представа. Хората, които ще дойдат, ще бъдат велики във всяко отношение: по Добродетели, по Справедливост, по Любов, по Мъдрост, по Истина. Вие ще отворите къщите си за тях, ще стоите без страх пред тях, няма да има нужда да ви пазят стражари и войски; те няма да ви натрапят насилствено своите убеждения; та няма да има и сегашните противоречия. Нова култура ще бъде тогава. Едни от вас ще се удостоят да влязат в тази Култура, а други ще останат в положението на гъсеници, ако ходят още с този ум. С това не ви укорявам, но ви казвам да знаете, че туй е един велик закон, който Природата прилага безпощадно, защото тя в своите действия е напълно справедлива. Когато постави човека в известна фаза на развитие, тя иска резултати и няма тя да го чака, а той трябва нея да чака. Като ви говоря така, не мислете, че е от желание да ви направя адепти на това Учение, но ви казвам, че за вас иде голяма катастрофа; че ако вие се залъгвате и останете още десет години в положението на гъсеници, за вас няма да останат листа. Съветвам ви десет дни по-рано да се превърнете на пеперуди и да започнете да се храните вече по другия начин. Ако оставите една болест да напредне много и кръвта по цялото ви тяло се отрови, какво ще рече лекарят? - "Късно е вече, трябваше да ме повикате по-рано". Много политици сега забавляват българския народ с това, което не му трябва в дадения момент. Разберете, че всеки народ има предопределена мисия, която ако не извърши както трябва, той е загубен - нищо не може да го спаси. Всеки индивид също има своя определена мисия. Ще ми възразите: "Ние да си вземем Македония, Тракия, Добруджа, нищо не ни трябва друго". Не, хора, хора са необходими, за да управляват както трябва тази страна! Като ви говоря това, не казвам, че всички трябва да се втурнете към дадена партия. Аз гледам на Живота много от широко. За мене човешкият и общественият живот представят едно голямо дърво, а дървото само един лист, един цвят ли има? - Не, хиляди клончета, големи и малки; хиляди листа, големи и малки; хиляди цветове, големи и малки; също и хиляди плодове. Ако бих имал време, щях да ви говоря подробно на какво прилича всяка една партия. Всяка една партия със своите възгледи и желания съответства на едно клонче, лист и плод от едно голямо дърво. Колко може да живее един лист от това дърво без клонче? Дойде есен, увехне; или дойде вятър, отнася го. Падналите листа наистина пак живеят, но вече живеят по силата на вятъра: подухне ги - мръднат. Питам ви сега как искате да живеете - горе на дървото или долу на земята? Казват за някого "този човек живее". Живее той, но долу на земята и по волята на вятъра. Човек, който има Живот в себе си, е всякога жизнерадостен. Когато някой каже, че не е разположен, то значи, че е паднал от дървото долу. Той е паднал, за да се обнови, да се изсмучат соковете му от корените на дървото и отново да се прероди като нов, млад лист. Това е прераждането, от което мнозина се смущават и оспорват. Христос е казал: "Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие". Това значи: ако не се преродите, няма да влезете в Новата култура, няма да станете членове на тази Велика раса, която носи условия за развитие и живот на всички. В тази Култура е Царството Божие. В това Царство няма да има умрели, опявания, гробове, паметници, а всички хора ще са радостни. Всички паисевци, ботевци и други велики хора ще се явят в тази култура, ще донесат нови възгледи, ще бъдат носители на ново учение. Казват: "Ботева наистина го няма, но духът му е тук". Где е духът му? Какво трябва да се разбира под дух? Известен е основният закон на Лавоазие, че нищо в Природата не се губи, затова всяко нещо, което се е проявило, живее. Някои неща може да се проявяват за едного, а за другиго да не се проявят, но значи ли, че ако аз не видя нещо, то не съществува? Ред богослови, философи разглеждат този въпрос: съществува ли Бог или не; един отвлечен въпрос. За мене има Господ, Той е Обичта, която аз виждам навсякъде, и която много добре разбирам. Не само аз, но всеки, който служи на Господа, ежедневно Го вижда и се разговаря с Него. Този Господ живее у вас. Няма човек, у когото да не живее Господ. Вие за мене не бива да казвате нищо лошо, нито аз за вас, защото у мене и у вас живее Господ, против Когото не може да се говори лошо. Туй, дето сте дошли да ме слушате, показва, че Господ е дошъл с вас. Това, което ви говоря, не е нещо ново, вие го имате в себе си от векове. Някои казват: "Г-н Дънов проповядва ново учение". То е ново само за времето, през което се проявява. Пътувам, например, с трен от София до Търново и предметите летят бързо пред моите очи. Едни от тях стават минали, други - настоящи, а трети - бъдещи. Нима тези предмети не съществуват едновременно? Ето защо миналото, бъдещето и настоящето съществуват едновременно и представят една реалност в света. Тези, които са се поминали, тези, които сега живеят, и онези, които ще дойдат в бъдеще, също са една реалност. Ще оставя този въпрос, него вие има триста и петдесет хиляди години да го разрешавате и вярвам, че ще го разрешите. След толкова години аз пак ще дойда и ще видя как сте го разрешили. Сега няма да го разрешаваме, защото изглежда, че не е съвременен и че иска много хиляди години за разрешение. Съвременни въпроси са тези, че сега хората са лишени от хляб, дърва, сол, захар, хигиенични жилища и т.н. За да се задоволи обществото и да се вразумят други, някои мъдруват, че трябва да се обесят виновниците, да се бият жените, които създават раздори и други пакости, да отворим войни на неприятелите, за да им отмъстим. Нима досега жените не са бити, нима досега не е имало кланета, бесилки, войни? - "Да сменим съдиите". - Нима новите съдии ще са по-добри? Има нещо друго, което куца. Ако аз се напия и виждам нещата по-особено, то е защото моят личен свят е такъв, пиянски, а не защото всичко в света върви по моите стъпки. Ние приличаме на онзи българин Иван, който отишъл нагости на едно място и му предложили да пие. Пил той колкото могъл, но по едно време започнали да го карат да пие и за хатъра на майката, на големия син, на голямата дъщеря. И Иван пил за хатър на всички и се напил дотолкова, че едва отишъл до чешмата да напои коня си. Когато конят пил вода и престанал, Иван настоял: "Пий за мой хатър!" Ала конят се отдръпнал и застанал настрана. Тогава Иван му казал: "Ти по-добре разбираш от мен живота. За ничий хатър не пиеш повече". Като Ивана постъпваме и ние: съберем се някъде, че хайде за хатъра на някоя партия, за хатъра на някое женско движение, за хатъра на жената и т.н. Правим отстъпки след отстъпки, докато заприличаме на пияния Иван и след това казваме, че нищо не сме разбрали. Съвременният човек трябва да разбира задачите си към обществото, да му служи както трябва. Като попитат някого "ти българин ли си", отговаря: "Да, защото говоря един и същи език както всички българи и изповядвам една и съща вяра с тях". Не се познава по това българинът. Според мен, той трябва да бъде честен и справедлив, умен и добър. Има ли тези четири качества, той е българин. Няма ли ги, не е българин. Някой казва "той е свещеник". Питам аз честен ли е, справедлив ли е, умен ли е, добър ли е? Ако има тези качества, свещеник е. Може някой да е адвокат, майка, баща, учител или какъв и да е; трябва да отговаря на тези четири качества. Те са една безусловна необходимост в обществения живот. Бих желал всички българи да са такива и ако са такива, ще ги поздравя. Всички да са облечени отвън и отвътре светло - телом и духом чисти, както Природата краси цветята с пъстрота и чистота. Казах: ние трябва да бъдем честни и справедливи, умни и добри в пълния смисъл на тези думи - именно по душа, ум, дух и сила. Трябва да имаме и силно влечение да си помагаме. Космичната Обич вие може всякога да имате в себе си. Нещастни сте - детето ви умряло или изгубили сте имане. Защо сте нещастни? - Защото Космичната Обич у вас не работи. Някой полудял, друг се обезсърчил. Защо? - Защото са изгубили Космичната Обич. Когато дойде тази Обич у нас, ние ще станем мощни да вършим всичко. Човек, у когото действа тя, не се обезсърчава, а казва, че всички несполуки, всички нещастия са сенки в Живота. Не се плашете от тези сенки. Нещастията в Живота аз уподобявам на следното: представете си едно голямо дърво с хиляди листа, които си живеят мирно и тихо. Дойде буря и те започват да се бутат и да се карат: "Защо си толкова груб, че буташ?" Премине бурята, те заживяват отново тихо и мирно. Тук причината за тяхното скарване е външна. Ако това дърво разбираше великия закон на Космичната Обич да избягва скарването, то щеше постепенно да се превърне на животно; и животното, ако разбираше Космичната Обич, щеше да се превърне на човек, човекът - на ангел. А когато човек се облече в тази по-висша форма, той ще може да владее природните сили и да се справя с всички нещастия. Вие трябва да се научите на този закон от вашите малки деца. Какво правят те, когато искат от майка си нещо? - Прегръщат майка си, започват да я милват, да я целуват и да казват нежно "мамо!" А това прегръщане какво означава? - С лявата си ръка детето внася своята обич, а с дясната - своя ум. По този начин то внася в майка си своята сила и тя е готова да направи за него всичко. Затова децата са обични. Възрастните казват: "Дали да целуна, няма ли да се заразя?" Децата не философстват; ако трябва да целунат някого, целуват и нищо повече. Ако моята целувка ще бъде в състояние да излекува някого, ще го целуна. Не може ли да стори това, няма да го целуна. Всяка целувка трябва да носи със себе си известно благо. Когато някой отива да посети някого, не бива да отива с празни ръце, а трябва да му занесе дар. Когато ще посетите някоя бедна жена, не пълнете кесията си с банкноти, а напълнете торбата си с хляб и плодове. Така трябва да правят и благотворителните дружества. А сега някои вземат оттук-оттам пари и с тях правят добрини. Не, приятелю, с чужда пита помен не става, с чуждо в Новата култура не се живее. Благотворителни дружества ходят да разнасят пари на бедните, а после искат и на тях да се плати за труда. Не, не трябва да се плаща нищо. Когато служа, ще трябва да служа с Обич. Когато дойдете у дома, ще ви приема добре, ще ви нахраня, ще ви умия ръцете и краката, ще ви дам всички средства, ще ви окажа всички услуги като на приятел. Това изисква Новата култура. А сега, като дойде някой от път, отива за един ден на гости някъде, но после трябва да си вземе стая в хотел. "Хан ери, баба ери" - казват турците. Хотелджиите са добри хорица, те стоят по-високо от обикновените хора. Започват много добре, само че като си излезеш, веднага те улавят и ти казват: "Трябва да платиш". Знаете ли в какво положение се намираме ние, съвременните хора? Ще ви представя това пак с пример. Един дервиш отишъл на баня, изкъпал се добре и излизайки от банята поглежда, че няма пет пари в джоба си да плати. Тогава той се обърнал към баняджията, казал му "благодаря" и си заминал. - Чакай, ами пари? - го пита баняджията. - Нямам. - Тогава защо си дошъл? Дервишът се видял в чудо, отправил се с мисълта си към Бога и казал: - Боже! Или ми дай пари, или събори тази баня. В този момент се чува голям шум. Банята се съборила и баняджията притърчал да види какво става. Дервишът си заминал спокойно. Като вървял по-нататък, той видял един ходжа да се моли и му казал: - Аз зная за какво се молиш - за пари. Съвременното човечество страда все от желание за много пари. И България сега напечатала толкова много банкноти, но где е ефективът? Трябва ефектив. Това, обаче, което Природата дава, е ефектив. Има ли жито, плодове, картофи, има култура. Без тях няма култура. Културата се обуславя от Космичната Обич, която ни се изпраща отгоре. Не мислете, че Слънцето и другите планети не взимат участие в нашия живот. Слънцето най-много се интересува от нас и всяка година изпраща милиарди кредит на България. Ако отидете на Слънцето, ще видите че тамошните жители имат много милиарди енергия за културата на България, за Обич, за религиозни вярвания и за повдигане в пътя на Истината. А сега насочим телескопа и казваме "Слънцето е огън". Аз оспорвам това, защото огънят е слаба енергия. На Слънцето има енергия, но не е огън. То е нещо по-силно, което няма думи да се изрази. Слънцето не е горящо тяло, а тяло на грамадна енергия. Няма да се спирам на вътрешната страна на тази енергия, да обяснявам как се е развила тя и т.н. Па и дали ще повярвате, ако ви кажа нещо за Слънцето, което е на такова голямо разстояние от нас? Вие не вярвате в мен доколко съм искрен. Питате се дали нямам задни цели, а ще повярвате за Слънцето? Че Слънцето е добре разположено към нас, това се вижда от енергията, която изпраща на Земята, от добрините, които повседневно ни приготвя, защото без тази енергия животът е немислим. Слънчевата енергия е жива, съзнателна. Ако започнем да мислим така за нея, ние ще можем да всмукнем в себе си тази енергия и тя ще произведе в нас един съзнателен и правилен процес на растене. И тъй, Космичната Обич казва: "Работи за своето сърце и всаждай в него добри желания, защото всяко добро желание дава хубав плод. Всаждай в ума си добри мисли, защото всяка добра мисъл е едно плодно дърво. Всаждай добри действия със своята воля, защото всяко добро действие е плодно дърво". Космичната Обич казва още: "Не се съмнявай в себе си, защото всяко съмнение е проказа". Космичната обич довършва: "Бъди смел и решителен в Живота и в борбите, които ти се явяват. Не считай борбата като нещастие, а като процес на труд. Да разбереш вътрешния смисъл на Живота, да намериш ония закони, по които тялото е съградено, законите, на които се подчиняват стомахът, дробовете, мозъкът и т.н., за да може да ги организираш правилно". За да се прояви Обичта в нас, трябва да имаме подходящи за това условия. Тези условия ние ги имаме в Живота, те са ни дадени. Ако не ги използваме, ние не ще можем да се избавим от лоши последици. Страданията показват, че ние сме изгубили енергията на своя живот. Ще страдаме дотогава, докогато се възстанови изгубеното равновесие. Ще ви приведа един пример, който показва, че нашата вяра или безверието произвеждат два противоположни резултата. В Рим живял велик художник. В ума му се зародила мисъл да нарисува идеалния образ на Христа. Тръгнал да се разхожда из града, да намери субект, който да изрази тази идея. Намерил един младеж - двадесет и две-двадесет и три годишен и започнал да го рисува. Образът излязъл доста сполучлив. След три-четири години у художника се зародила и мисълта да нарисува Юда Искариотски. Тръгнал пак из града да търси подходящ образ. Намерил най-после такъв и му предложил да го рисува за Юда. Младежът учуден се обърнал към художника и му казал: "Господине, има нещо много чудно в тази работа. Вие преди четири години ме викахте да рисувате по мене Христа, а сега искате да Ви служа като модел за Юда". Този младеж през последните години живял толкова порочен живот, че изопачил своя образ дотолкова, че художникът не могъл да го познае. Да, човек спрямо себе си и спрямо народа си може да бъде едновременно и Христос, и Юда. Ние създаваме характера си и ние трябва да бъдем господари на себе си и да не очакваме спасение отвън. Спасението ни стои вътре в самите нас. То не е нищо друго, освен преодоляване на всички лошавини, които ни обезсърчават и пречат на нашето повдигане. Майките са, които вербуват членовете за разните съсловия и среди. Казах вече: докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата й, тя може да създаде онова, което иска. От нея зависи да създаде добри и лоши членове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с Космичната Обич, тя не може да създаде онова, което желае. Ако тя в периода на бременността посещава балове, концерти и прекарва времето си в леки удоволствия, тя ще бъде причина за създаване на типове като Юда и после сама ще се чуди кой е причина за извращение на детето й. Майката е причината. Тя не е създала условия за съграждане на нещо добро. Ако децата са способни и благородни, то е защото майката е разбрала добре космичния закон и е дала с време възможност на детето си да го използва. Характерът и силата се предават от бащата, а умът - от майката. Честността се предава от бащата, а справедливостта - от майката. Само бащата може да направи сина или дъщеря си честни. Само майката може да направи сина или дъщеря си справедливи. Някога се срещат деца честни и умни, но не справедливи и добри. В такива случаи казвам, че един от двамата родители е сгрешил. Ако всички четири качества се срещат в някое дете, това показва, че майката и бащата са работили съобразно Космичната Обич и са вложили тези качества в детето си. Космичната Обич е една отлична работница и каквото й се даде, такова изкарва, такава вълна изприда и казва: "Това ми дадохте, това направих". За пояснение на мисълта си ще направя едно сравнение със следния разказ. При един богат търговец слугувал млад човек на име Стоян. Слугата работил честно, но всичко, което изкарвал (шестдесет лева месечно), раздавал на бедните. Господарят му, като виждал какво върши слугата, постоянно му правил бележки да скъта и за себе си нещо, защото ще дойдат старини и не ще има кой да се погрижи за него. Стоян премълчавал на тези бележки или казвал "добър е Господ". Един ден господарят заспал дълбоко и видял много жив сън: разхожда се из красива местност и всред разкошна природа забелязал чудесна вила. Запитал някои от присъствуващите там чия е тая вила. - На твоя слуга - му отговорили. - Ами той е беден, от где взе толкова пари да си купи такава хубава вила? - Той е беден наистина, но каквото изкара на Земята, всичко изпраща тук и с него е съградил тази хубава вила. Като се разхождал по-нататък, господарят минал към по-сухи, пустинни места и видял една малка, бедна колибка и пак запитал: - Чия е тази колибка? - Тази е твоята, защото нищо не си помогнал на нуждаещите се - му отговорили. Този разказ е верен в това отношение, че колкото и каквото майката даде в този свят на децата си, толкова и ще вземе; и ще си съгради в разумния свят или хубава вила, или малка колибка. Ако тя е щедра в своята обич към детето си, ще има палат. Под палат аз разбирам човешкия характер. Ако внесем в съвременния живот този нов закон, много нещастия ще изчезнат. Ще завърша беседата си с още един пример, за да изтъкна от какво имаме нужда. В турско време при един майстор грънчар се учил млад българин. Учил той грънчарство много години и като помислил, че ще може самостойно да работи, казал на господаря си, че иска да се отдели от него. Господарят му се съгласил и той се отделил. Българинът започнал работа. Правил грънци, сушал ги на слънце и ги поставял най-после в пещ, но щом ги изваждал из пещта, те се пукали. Работил така известно време и се отчаял, защото всичките му грънци се пукали. Отишъл пак при майстора си и му се оплакал: "Не знам каква е моята работа, грънците ми се пукат, щом ги извадя из пещта". Майсторът му рекъл: "Ще ти кажа изкуството, но ще работиш при мен още три години". Младият човек се съгласил, но следял какво прави господарят му и видял, че като вадел гърнето из пещта, духвал във всяко гърне "ху!" Слугата тогава си рекъл: "Е, за едно "ху" аз трябваше да работя още цели три години!" Всички сте турени в пещта и ако ви извади от нея майстор, никаква повреда с вас няма да стане, но ако ви извади новак, вашето гърне ще се пукне. Гърнето, това сте вие. Пещта представляват мъчнотиите в света. Майсторът, това е вашият дух. Стоян или Иван, това е вашата душа, която се учи да гради. Следователно, ако не научите вашата душа да духа, да свива юмрука си, нищо няма да излезе. Да свивате юмрука си, това значи да дадете възможност на вашата воля да действа по всички правила на закона. Всеки от вас да застане пред пещта и да каже на майстора: "Моля ти се, духни!" Духането е Обич. Ако се внесе във вас Космичната Обич, вашият дух ще преобрази тялото ви. Тогава ще бъдете достойни членове на Новата култура, на Новата раса. Бих желал всички да ви поздравя с тази Нова култура като нейни членове, да й служите с радост - да бъдете носители и работници на Космичната Обич. Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия. Само така България ще може да се повдигне като народ и държава. Бъдете уверени, че ако възприемете Космичната Обич, всичко ще се разреши във ваша полза. С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има преливане на енергия от нечистото гърне в друго - чистото. И ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на Земята. Съборна беседа от Учителя, държана на 24 август 1919 година във Велико Търново

Предмет на моята беседа ще бъде Мировата Любов. Аз употребявам тази дума в малко по-обширен смисъл, отколкото обикновено се разбира. Може да запитате какво общо има с нас Мировата Любов. Отговарям: същността на Живота - това е Мировата Любов. Любовта е която носи условия за Живота, тя е главният стимул на Земята, т.е. идеал, към който всички се стремим. А самият Живот пък, за да се изрази в пълнота, подразбира свобода на действия. Той се развива в четири посоки: в обществена, политическа, културна и духовна. Това са области на една и съща реалност. Под думата Любов аз не разбирам онази обикновена любов, която изгасва като въглен във водата. То не е Любов. Истинската Любов е въглен, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този жив въглен, той е разбрал смисъла на земния живот. Затова именно и древните мъдреци, и старите алхимици са се стремили да изучат и са схванали същината на този жив въглен. Ония, които не са запознати със свойствата му, казват, че Любовта изгаряла човека. Да, има предмети, които изгарят, но има пък и такива, които не изгарят; както има метали, които се окисляват, и други, които не се окисляват, т.е. горят без да изгарят и затова ги наричат "благородни метали". Вие може да ми зададете друг въпрос: "Какво ни интересува нас някакъв идеал, когато се намираме в такива лоши условия на живот?" Но аз пък ще ви попитам можете ли да докажете действително, че условията на живот са лоши? То е само предположение. В Живота има толкова лошавини, колкото и добрини, толкова падания, колкото и ставания, толкова загуби, колкото и печалби. Едните и другите условия в края на краищата се уравновесяват. Туй, което наричаме лоши условия в Живота, то е наше субективно схващане - човешко умуване. Хората казват, че човечеството днес боледува, но аз възразявам. Болестите са анахронизъм, нещо преходно, което зависи от самия човек, защото той има толкова възможност да бъде здрав, колкото и болен. Болестите не са нищо друго, освен упътване за изправление, защото човек започва да се развива само тогава, когато се противодейства на неговата воля. Туй може да се провери винаги в Живота. Всички велики хора са страдали и страданията именно са били стимул за тяхното повдигане. Ония, обаче, които не са имали никакви спънки, а напротив - са имали удобства, са останали назад. Съвременните хора искат да бъдат богати, но трябва да направят избор, защото има два вида богатство: богатство, с което могат да ги спуснат в дъното на морето, и богатство, което ги въздига. Ако се намерите на някой океански параход като "Титаник" и носите раница с четиридесет килограма злато, а до вас стои друг, който няма такава тежест, кой от двамата има възможност да се спаси, когато параходът почне да потъва? Вие ли, който носите раницата със злато, или онзи, който е без такава? Сами си отговорете. Думата злато аз разбирам в много по-обширен смисъл, отколкото обикновено хората й дават. За мен златото е емблема на знание - да разбираш ония закони, чрез които можеш да работиш в света, да владееш природните сили, да ги направляваш така, че да бъдат полезни на теб и на другите. Ще рече: знанията, които имаш, да не се окисляват, да не изгарят, а да се запазят и използват за добро. Ще ви представя един окултен разказ. Някого в едно царство всички граждани и гражданки живеели щастливо. Живеели братски и били щастливи, понеже техният цар не бил женен. Гражданите се заинтересували: "Как тъй нашият цар да стои сам; да му намерим някоя красива мома, да го оженим, за да имаме наследник в бъдеще, защото другояче нашата държава ще пропадне". Избрали най-красивата мома и венчали младия цар за нея. Тя родила две дъщери. Едната - толкова красива, че привличала всички с хубостта си. А другата - толкова грозна, че всички я отбягвали. Но нещастието било там, че когото от поданиците поглеждала красивата дъщеря, заболявали го очите; когото пипнела, осакатявал; когото срещнела из пътя на разходка, здрав не се връщал в дома. И така осакатели всички поданици. Като излизала грозната сестра, обаче, когото поглеждала, оздравявал и на когото полагала ръка, излекувал се. Вие ще речете, че това е само разказ, че не е действителност. Не е разказ, а самата действителност - това е сегашният живот. Вашият син - целомъдрен, честен - погледне някоя красива мома; веднага неговият характер се променя, умът му потъмнява, сърцето му се извращава, защото красотата стимулира само външната проява на човешкия живот, т.е. чисто физическата му страна. Искате да бъдете красиви, да бъдете богати, да бъдете силни и т.н., но аз ви питам кой красив, кой богат, кой силен човек досега не е умрял? Някои ще възразят: "С вашите идеи хората гладни ще умрат". Ами вие с вашите няма ли да умрете? Бих желал да видя някой, който не умира в едно или друго направление. Не само умират, но някои погиват. Друг иска да стане добър, за да не страда. Не, колкото си по-добър, толкова повече ще страдаш. В какво се състои тогава разрешението на въпроса ще попита друг. Само в това, че добрият знае защо живее, знае защо страда и умира, а лошият не знае това. Това е разликата. Не мислете, че смъртта е нещо естествено, в реда на самата Природа. Било е време, когато човек е бил безсмъртен. И ние можем да не умираме. Но знаете ли в какъв смисъл употребявам "да не умираме"? - В смисъл да не грешим. Човек, който греши, всякога умира. Умираме, защото нашите деди и прадеди са грешили. И ние постоянно грешим, защото носим резултатите на своите минали прегрешения. Това източните народи наричат карма или закон на причините и последствията. Тези причини засягат не само отделния човек, но и обществото, и цялото човечество в неговата съвкупност. Като ви говоря това, аз имам предвид една велика Истина, която можете да проверите всички. Не говоря за теория, а за опит. Учението, което проповядвам, мога да го подложа на жив опит. Днес хората се запитват: "Ти вярваш ли, или не вярваш?" В света всички хора вярват. Не съм срещнал човек да не вярва. Само че има разлика във вярванията. В онова царство, за което ви говорих, че хората са страдали от красивата царска дъщеря, явил се един велик мъдрец, който носел една ябълкова семка и им казал: "Аз ви нося лек против вашите нещастия". От тази семка израства дърво, високо десет метра, дава сочни плодове, които тежат по половин килограм, и всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на царската дъщеря. Това е Дървото на Живота. Хората не посели семката и не дочакали да даде плод, но я взели, един на друг я предавали и казвали: "Чувате ли, тази семка ако се посади, израства такова и такова голямо дърво и дава сладки плодове по половин килограм, които лекуват болни". Всички почнали да говорят за семката и все вярвали в целебните свойства на нейните плодове. Най-после изгубили семката и почнали да казват, че това, което се говори за нея, е невярно и глупаво; може ли да съществува толкова голямо дърво и да дава такива плодове; лъжа е. И престанали да вярват. Когато някой от сегашните хора каже, че не вярва, казвам: приятелю, изгубил си семката. Ти можеш да бъдеш учен, сериозен човек, но нямаш ли в себе си тая семка - Любовта, ще бъдеш подложен на хиляди страдания. Няма да се спирам да обяснявам какво нещо е религия. Това вие сами ще си го разрешите, защото сега ви говоря за Любовта. Питам имаме ли ние тая семка? Кой от великите учени в миналия и сегашния век е донесъл тази семка? Някои ще отговорят, че Христос я донесъл. - Къде е, я да я видим? Исус Христос страдал, възкръснал, но я да видим плода на това страдание и възкресение. Изгубена е семката! Ще продължа разказа. Този същият мъдрец се явил втори път в онова царство и казал: "Понеже първия път вие изгубихте семката, сега няма да ви я дам да я предавате от ръка на ръка, но като намеря най-достойния гражданин, ще му река: Приятелю, ти имаш хубава градина, аз ще посадя семката, а ти ще я поливаш и наглеждаш; и след пет-десет години ще имаш плодове, цяр за всички". Вие трябва да посадите тази семка и да се ползвате от нейните плодове. А първият плод на тази семка е Любовта, която трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и от каква народност са. Те трябва да се издигнат по-високо от дома, обществото и народа си. Любовта трябва да обхване цялото човечество, понеже всички сме негови членове. То съставлява общ организъм и когато бъде добре нему, ще бъде и на народа, и на обществото, и на дома, и на отделния индивид; и обратното. Не искам да засягам никак вашите възгледи. Моето намерение не е това. Говоря принципиално. И затова не искам да се бъркам в недъзите - обществени, политически, културни и духовни. То не е моята задача и то не разрешава въпроса. Когато вляза в един дом, в който хората страдат от глад, не трябва да им проповядвам, че Господ ще помисли за тях, и да ги оставя с тази мисъл. Няма да им кажа "вярвайте в Бога, имайте упование в Него". Аз поддържам следния принцип: да нося на гърба си винаги пълна торба с хляб, та като отида в някой дом, където хората са гладни, и видя, че се карат, да им кажа: "Сложете трапезата и елате да ядем". Тогава ще се възстанови мир и спокойствие в дома. Съвременните хора имат превратно схващане за Живота. Те казват "да оправим обществото, света". Идеални работи, но как да възпитате обществото, своите синове и дъщери, политическите мъже, учителите, свещениците, проповедниците? - Аз съветвам всинца ви да идете и проучите живота на пчелите - те ще ви научат как трябва да възпитавате. Когато искат да си създадат царица, те приготвят за нея особена храна; за пчелите-работници - друга храна; за търтеите - друга. Пчелите умеят да уредят своя живот много по-добре от хората, които само мъдруват. Това не е упрек, но указание, че ние трябва да проучим по-нашироко Природата, която стои пред нас и в която са вложени всички закони и образци за преуспяване. В Мировата Любов ние ще добием повишение на нашето съзнание. Да чувстваш вибрациите или да слушаш гласа на всички страдащи хора и да им помагаш, то значи да помагаш на себе си, на народа си и на човечеството едновременно. Онзи, у когото се е пробудило и действа това чувство, който се е освободил от всички материални пречки, може да се проектира навсякъде в пространството и да помага на всекиго. Ще кажете: "Как е възможно да помогнеш някому, без да го пипнеш?" На този въпрос аз задавам друг: Слънцето, което е далеч от нас деветдесет и три милиона мили, пипа ли ни със своите ръце? - Не. Само като погледне от такова далечно разстояние, всичко затрептява в Природата, започва да расте и да дава плод. Някои казват "да вдигнем ръка и да благословим". Хубаво, но като вдигнете ръка, трябва да дадете нещо така, както Слънцето всеки ден вдига ръце над вас и изпуща енергия, сила върху болни и здрави същества. Ще рече някой "какво ще се занимаваме със Слънцето?" Не ви казвам да се занимавате с него, но да го използвате. Ако някой е неразположен духом, да се попече на слънце; ако е изгубил своята енергия, да се изложи на него; ако е разочарован в своя идеал, ако не му стига умът как да работи, нека излезе на слънце да го понагрее. Някой ще възрази: "Господ е, Който ще помогне". Като говорите за Господа, аз ви питам какъв е вашият Господ? - Господ е вътре в нас. Когато Го почувстваме, когато заговори в нас, ние обикваме всички хора еднакво и сме готови да се пожертваме за тях. Христос, като е казал "няма по-голяма любов от тази, да положи някой душата си за приятеля си", иска да каже: да даде необходимите условия на своя приятел да живее. Нашата любов към ближния да не бъде такава, че да го считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Не мислете, че вие ще начертаете нов път на Живота. Не, пътят на Живота на всеки едного е начертан и е строго математически определен. На всекиго е определено какво ще стане от него, как ще живее и как ще се развие животът му. Това е законът на постоянните причини и последствия. В Божествения закон на Любовта няма дисхармония. Когато разберем Любовта като една такава сила, тя ще се всели в нас. Тогава ще бъдем силни да изправим всички обществени недъзи не по механически начин, но чрез Любовта. Когато обществото насочи любовта си към когото и да било, ще измени ума му и ще даде направление на живота му. Ето защо, когато казваме, че Бог е всесилен, подразбираме съвкупността на цялото Битие, на всички същества, на които мисълта е насочена към нас като творческа сила. Всичко, което у нас е лошо, то не е Божествено, то е наше. Ние сме създали съвременния лош живот и строй. Ако ме попитате защо Бог е създал така света, ще ви отговоря: зная, че светът е създаден другояче, а така, както го виждам, намирам, че е развален от хората. Всички тук, които ме слушате, имате разни възгледи за Живота. Не само вие имате свои възгледи; такива имат и млекопитаещите, и птиците, мравките, растенията - всички живеят според своето разбиране. Но това още не е самият смисъл на Живота, той е по-богат, по-обширен. В човешката душа се крият способности и сили, които могат да се пробудят при особени условия. Всеки от нас може да направи малък опит. В какво седи този опит? - В следното: най-първо мислете, че във вас са вложени всички условия да станете истински човеци. Ако не можете да използвате тези условия, това не показва, че във вас няма тези възможности; то показва, че не сте намерили и приложили методите. И съвременните учени хора, и философите от хиляди години се стремят да намерят тъкмо тези методи, за да се повдигне човечеството. Ние нямаме и религия, която да внася безсмъртие у човека. Аз казвам, че действително православна религия още не съществува в света. Като казвам това, някои могат да ме питат към коя религия принадлежа. Отговарям: към никоя съвременна, куха, без съдържание религия. Аз ще ви кажа към коя принадлежа и ще ви определя какво нещо е религия - най-кратко определение: религията е връзка между Любовта и Мъдростта. По-добро определение на религия от това няма. Онзи, който е намерил тази връзка - Любовта да действа в душата му и Мъдростта - в ума му, той има религия, той разбира закона и самото безсмъртие. Тази религия ни прави подобни на Бога. Как може да бъде човек подобен на Бога? - Да не умира, защото Бог е безсмъртен. И Христос казва: "Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен". А не може да бъде човек безсмъртен, ако не е съвършен. Ще попита някой: "Ами защо светиите умряха?" - Защото понесоха греховете на хората. Когато се освободим от греховете, ние не ще умираме, а ще дойдем в онова положение, което е същината на туй Учение - да живеем в Любов и Мъдрост. Човек, който няма тази Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен. Според туй определение (схващайте ме добре), да не умираш значи да си господар на всички положения в Живота: да ти еднакво радостeн и когато страдаш, и когато се радваш; да ти е еднакво, когато губиш и когато печелиш. Кого ние похваляваме днес в живота, нали всички ония герои, които са страдали и умрели? На кого издигаме паметници и полагаме венци - на крадците ли, които са грабели чуждото, на богатите ли, които са натрупали милиони, на философите ли, които са се отличавали със знания? - Не, а на ония, които са страдали и се самопожертвали за човечеството; на тях последното отдава почит и дан. Съвременните хора често обичат да се надхитруват със софизми по отношение съществуването на Бога и питат има ли Господ. Аз философски не разрешавам въпроса, а казвам просто, че Господ съществува тъй, както Слънцето грее. Представете си, че сте будни все нощно време, а денем, когато Слънцето грее, спите; че вас ви събуждат винаги, когато Слънцето залязва. Вие изучавате света все нощно време и след двадесет години казвате "няма Слънце". Аз възразявам: изменете начина си на живот, спете нощно време и бъдете будни денем, когато Слънцето грее, и ще го видите. Същото е и с богаташите, които са потънали в тежестите си. Не ги осъждам, но посочвам тяхното нещастие. Те се намират в дъното на океана и затова слънчевите лъчи не могат да проникнат до тях. Как могат да се спасят? - Като оставят златото в дъното на океана. - Но има ли горе живот? - Много по-прекрасен. Тези милиони могат да бъдат мислите ви да спечелите богатства и да заемете високо положение или да завладеете света. Освободете се от тези мисли. Я кажете кой министър оправи България, кой оправи Англия, къде е стара Гърция, къде е Рим със своята слава? Не оспорвам, че човек трябва да има стремежи, но казвам, че ние вървим в крива посока, криво разбираме на Живота и че на това криво разбиране вече трябва да поставим кръст. Двама гръцки скулптори искали да покажат своето изкуство, кой по-добре го разбира. Единият от тях изваял грозд, толкова естествен, че привлякъл и самите птици, а другият изработил богиня, толкова красива, и метнал отгоре й воал, толкова деликатно, че другият му рекъл: "Я вдигни воала да я видя по- хубаво!". Този пример показва, че оня, който изваял богинята, е бил по-изкусен. Но питам ви: и тези двама художници не умряха ли? - Умряха. Вие можете да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т.н.; то е само изкуството на двамата художници, сянката на нещата, не е същността на Живота. Същността на Живота е да влезем в хармония с него. А ние още не сме влезли в тази хармония. Аз оспорвам твърдението на съвременните хора, че те живеят истински Живот. Те не живеят такъв, а страдат и се мъчат. Според мен има мъчение, труд и работа. Ние сме още в мъчението, а Животът започва с работата. А работата е съзнателният Живот - да разбираш как да си господар на себе си, на ума и на сърцето си и никой да не може да те подкупи. Да имаш онази велика Любов, що въодушевява. И тя не само да те въодушевява, но и да бъде постоянен стимул, както са топлината и светлината за растителния живот. Съвременните хора аз ги уподобявам (ще ме извините за сравнението) на следното: един учен, умопобъркан човек, бил поставен в една голяма зала на лудницата, в която прекарвали времето си около петдесет умопобъркани. Той се занимавал със събиране на сламки и от тях правел купчинки, които през деня пренасял от един ъгъл на друг и на другия ден пак повтарял същото. Хората приличат на този човек и питат защо са нещастни. Защото трупат сламки. Трябва да дойде онзи благодатен вятър, който да помете всички сламки, а с тях - и нещастията. Ние трябва да постъпваме спрямо своите ближни като онзи светец, който отивал да се разговаря с Бога. И като минавал покрай един богат човек, последният му казал: - Кажи на Господа, че ми дотегна това богатство. Да го отнеме, за да живея като хората. - Много добре - казал мъдрецът, - ще кажа на Бога. Повървял по-нататък и видял един бедняк, който пък му казал: - Кажи на Бога, че ми дотегна този живот. Стига съм ходил гол и бос. Да ми даде дрехи, изобщо - да измени условията на живота ми. - И твоята молба ще представя - рекъл мъдрецът. Отива при Господа и му разправя за двамата. Господ му рекъл: - Кажи на богатия да стане недоволен и да започне да роптае против Мен и Аз ще му отнема всичкото богатство; а на онзи бедняк кажи да бъде доволен от живота и всичко ще му се даде. Връща се мъдрецът и казва на богатия какво му поръчал Господ, но богатият възразил: - Как мога да направя това? - Тогава богатството ти ще остане. Минава край бедняка и му казва поръчаното от Господа, но и той му възразил: - Как мога да бъда доволен при такива лоши условия? Тогава мъдрецът му казал: - Ще ходиш гол и гол ще бъдеш погребан. Вие казвате, че починалите били при Бога, а отивате на гробищата да им четете молитви и да ги поливате. Могат ли те да бъдат едновременно и на гробищата, и при Бога? Онзи, който е горе, трябва да каже на онези, които са долу: "Вие мислите, че сте мъртви; почнете да благодарите и ще възкръснете". Това, което ви казвам, не го вземайте за упрек, че имам намерение да укорявам когото и да е за неговите вярвания. Излагам само ония лъжливи схващания за Живота, които са вмъкнати в нас и които ни тикат в крив път, за да сме в дисхармония със самия Живот. Ние искаме да живеем, а при това се готвим за смърт. Онзи, който е намерил закона на Мировата Любов, на туй Космическо съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на ръцете и на краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба - той е в състояние да оживее пак. Онзи, който не е научил този велик закон на Любовта, неговият камък никога не ще бъде отвален от гроба. Днес хората все това говорят: "Ние сме грешници, грешници". Не искам вече да чувам такова нещо! Туй, което аз зная, е, че хората по естество, в душата си са добри, а поради заблуждения и воля са лоши. Те търсят щастие и мислят, че по този път, по който вървят, ще го намерят. Няма да го намерят, защото и техните бащи и деди са го търсили все по същия път и не са го намерили. Христос е казал: "Онези, които чуят гласа на Сина Человеческаго, ще оживеят". А що значи Син Человеческаго? - Синът на Мъдростта и Любовта. Онзи, който е съединил Мъдростта с Любовта, той е оживял. И вие, когато чуете този глас, ще оживеете, ще възкръснете. Туй именно е учил Христос. Ако посадите семката, за която ви говорих, а не само да я приемате и предавате на хората от ръка на ръка, ако я посадите в сърцата си, ще дойде оживяването и възкресението, което толкова очаквате. Тогава Животът ще влезе в своя естествен Божествен път. На всички майки, които ме слушате, мога да дам правило как да имате синове и дъщери, каквито вие искате. Онези девици и момци, които ме слушате, мога да ви кажа смисълът на вашия живот в какво седи. Вие ще се ожените, женитбата е благословено дело, но има три вида женитба. Едната наричаме търговско съдружие; другата - женитба на господар със слугиня, т.е. мъжът-господар, а жената-слугиня и обратното; и третата е съчетание, когато мъжът и жената живеят в Любов и Мъдрост, когато живеят един за друг, когато жената не само няма да каже на своя възлюблен горчива дума, но даже няма да отправи гневен поглед към него и при най-големи негови погрешки ще излива любов към своя другар. Само при такава женитба в света могат да се родят добри деца, мъдреци, светии - служители на цялото човечество. Ако майката, която е заченала своето дете, е въодушевена от велики идеи за човечеството, тя още в бременно състояние ще предаде на детето си всички качества. Тя е като Бог на детето и може да направи от тази кал там каквото иска; защото излезе ли веднъж от утробата на майката, детето става вече независимо в мислите и чувствата. Ако майката вложи всички свои качества на Любов и Мъдрост в детето си при деветмесечното бременно състояние, детето ще има към своята майка през целия си живот хубаво разположение и всякога ще бъде готово да се жертва за нея. Когато някой син каже на майка си "защо си ме родила", разбирам, че майката, когато го е носила, е мислила противни неща или пък баща му е бил в такова състояние. Синовете и дъщерите носят мислите на своите родители. Това е заключението, до което и съвременната наука е дошла. В такава обща беседа, естествено, аз не мога да се спирам по- надълго на въпроса и подробно да развия тези принципи. Трябват училища, в които младежите да се възпитават върху тия велики закони - как могат да станат добри майки и бащи, а също и строители на бъдещото общество. Има една книга, написана, мисля, от някой българин, с много хубаво заглавие: "Строители на съвременна България". Обаче, да знаеш как да строиш, то е велико, свято дело. Може би се съмнявате в това, което ви казвам. Няма защо да се съмнявате. Вие грешите, като се съмнявате. Изхвърлете съмненията от душата си, защото моето съмнение във вас е съмнение в самия мене и вашите съмнения в мене са съмнения в самите вас. Аз не се съмнявам във вас. Имам всичката вяра, че от вас в бъдеще могат да станат добри хора. Някои от вас сега се намират още в ранно състояние. Някои още не сте на нивата, но след хиляди години, когато ви срещна, ще има голяма разлика в сравнение със сегашното ви положение. Ще кажете "може ли да се срещнем след толкова години". - Разбира се, че ще се срещнем и ще се разберем много по-добре, отколкото днес. Сега вие гледате критически и си казвате: "Този човек, като се е явил тук да ни говори, има нещо - може да ни омотае. Опасна е тази работа, да бъдем нащрек!" Имате право. И аз да бях на ваше място, така щях да мисля. Сега, като пътувах от София за насам, седях до едного. Гледам, че си попипва кесията в джоба и в същото време поглежда мене и другите и вероятно се питаше дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават, дали той ще влезе в нашия джоб, или ние - в неговия. Не съм аз от онези, които бъркат в джобовете. Аз мога да ви оставя вие да бръкнете в моя джоб, да вземете каквото можете. Само когато почнем така да мислим, светът ще се оправи. В света трябва да има изобилие: изобилие в мозъците, изобилие в сърцата, даром да си отваряме сърцата един на друг. Аз не разглеждам съвременното общество така, както вие. То и така ще си умре, нему никой не може да помогне при тия мисли. Може, но как? - Ако се изменят условията. Ще ви преведа за това един пример. Когато върлуваше испанската болест и задигна шест милиона души из целия свят, попитаха ме как да се лекуват. Казах им, че не съм лекар, но според законите, които зная, да пият вряла вода и да ядат топли картофи и след седмица или десет дни кризата ще мине. Сега някои ще кажат: "Мислиш толкова ли сме глупави - да сме ядели картофи и пиели вода!" Не че сте глупави, но ви казвам един метод на лекуване. Направете опит. Нека кажат всички ония, които са опитали, какви бяха последствията. А лекарите какво правеха? - Туряха инжекции и повечето болни заминаха за онзи свят - за седемнадесет дена се поминаха хиляда и седемстотин души в София. И обясняваха: "А, имаше криза, усложнение и т.н." Казвам: тия хора трябваше да пият вряла вода и да ядат топли картофи. Пиенето на вряла вода също е инжекция, но отвътре, а не отвън; работата е да се знае къде да се постави. И сега, ако питате как ще се излекува България, казвам ви: вряла вода да пие и топли картофи да яде. Като казвам "вряла вода", трябва да знаете откъде да черпите водата. - Оттам, дето я пие оселът, защото той избира где има хубава вода. Ако употребявате вряла вода, тя ще внесе у вас онези елементи, че деветдесет процента от съвременните кризи, които разяждат обществото, ще изчезнат. А врялата вода и топлите картофи - това е Живот в Любов и Мъдрост. И тъй, Мировата Любов ще ни тури във връзка с Живота, да разбираме смисъла на всичко - на всяко цвете, дърво, извор, планина, дом, човек. Тя ще ни разкрие великата тайна на Живота, да разберем отношенията си един към друг. Когато тя влезе в нас, ще ни направи мощни, герои, да побеждаваме. И не един опит, но ще направите най-малко деветдесет и девет и стотният ще сполучи; той няма да направи изключение. Значи, ще трябва да постоянствате. Всичко туй е вярно и в Живота. Боледува ли човек, има ли известни нещастия, определено е математически колко време ще продължават. Понеже всички болести се дължат на известни живи същества, на микроби, чийто живот не е в съгласие с онзи на болния. Болестите ще съществуват, докогато допускаме тези микроби да съществуват у нас и да оставят там своите излишеци. Ако някой би ме попитал докога ще има убийства в света, ще му отговоря: докато има убийци. Докога ще има кражби? - Докато има крадци. Но крадците не са се родили, тях ги е създало лъжливото схващане на Живота. Убийците, това са чада на една стара култура. То са лошите идеи, които, като влязат в човека, може да го убият. Съвременната наука показва, че човек може да се хипнотизира, може да му се внушат мисли да извърши престъпления. Знаете, че са правени много опити с младежи, които не са поставени при благоприятни условия, и се е установило, че техният морал не може да издържи изпита. А Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото. Всяко неразположение, всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяко лошо действие се дължи на вибрациите на известни материи, които съществуват у нас, и които се проявяват в нашия живот. Следователно, човек, за да бъде добър, за да проявява добри желания и добри мисли, трябва да събира чиста, ефирна материя и да организира своите сили. Грубата материя е като основа за зараждането на престъпления. И дето е казано "Ония, които чуят гласа на Сина Человеческаго, ще оживеят", значи: ония, които разберат закона на Мъдростта и на Любовта, няма да бъдат подложени на лоши условия. Ако живеете в някоя изба, дето не прониква слънце, естествено там ще има условия да ви хване ревматизъм или охтика, хипохондрия и други болести. Излезте на слънце, защото благоприятните условия са над повърхността на земята. Освободете се от чрезмерна влага и тогава ще внесете нови условия в живота си. Що е влагата у човека? - Чрезмерните желания създават влага. А чрезмерните пък крайни мисли произвеждат сухота. Ще рече, и влагата, и сухотата в своите крайни прояви имат лош резултат за Живота. Сега, в тази Мирова Любов, дето съзнанието се е повдигнало, се намират опорни точки за развитието на човека. Ще ви дам един пример: имате ръка, която често вдигате и свивате пръстите й. Защо едни пръсти са по-големи, а други - по-малки и защо палецът е отдалечен? Когато ръката рече да действа, всички тия пръсти се събират и палецът идва отгоре да им помогне; човек хваща рало или каквото и да е друго оръдие и работи. В едно общество, което е създадено, да речем, като ръка, едни могат да бъдат търговци. Малките пръсти, това са търговците, ние ги наричаме базиргяни, съвременни практични хора; безименните пръсти, това са хора на културата, на науката; средните - на правосъдието и политиката; показалците - на религията и на личния живот; палецът - на Божествения свят, разумното у човека. Всички тия пръсти трябва да се съединят и да действат. Докогато обществото - политиците, културните и духовните хора - са разединени, не могат да произведат онзи ефект, който произвежда ръката, когато събере всичките си пръсти на работа. За да съедини човек своята ръка, трябва воля. А когато вложи воля, внесе своите мисли в областите, които току-що споменах, и каже "елате на помощ", всички ще се съберат като пръстите на човешката ръка и ще извършат чудеса. Следователно, велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения, за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представя Божественият принцип, който трябва да се употреби за благото на всички велики хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавините на живота и създава законите; безименният влага културата; кутрето - материалните облаги. Палецът е готов да се самопожертва и казва на другите пръсти: "Ако се съедините вие четиримата, ще ви подкрепя и аз и работата ще бъде свършена". Някои оратори, когато говорят, вдигат и махат ръце, па и аз вдигам и махам ръка към вас. Защо? - С това казвам на всинца ви да намерите отношенията на Любовта към Мъдростта, да познаете вашите права и задължения към вашите близки, да намерите и приложите великите принципи на тази Божествена наука за благото на обществото, за повдигане на младежта. И така да подобрите икономическите си условия: да има масло, зарзават, жито, плодове - всичко в изобилие. Ето това означават пръстите на ръката. Ако всички хора знаеха как да свиват пръстите на ръката си, щяха да бъдат в друго положение. Но българинът вдига ръката си в юмрук, ей така, и казва "мога да ти пукна главата", както англичаните и американците се боксират по носовете. На такъв, който свива юмрук против мене, аз казвам: с тебе мога да върша работа, защото с тебе ще се разберем; ела при мене. Аз бих желал да имам работа с онзи, който има свити юмруци. Детето, когато се ражда, е със свити юмруци, което показва: "Аз ще порасна и ще завладея света!". А когато човек умира, разперва ръце, като да казва: "Умирам, не можах нищо да направя. Господи, прости!" Но Господ знаете ли какво отговаря на такъв? - "Не си знаел как да свиваш пръстите си". Защо и вие страдате? - Защото не знаете как да свивате пръстите си. - "Ама защо е това нещастие в нашия дом? Защо страда България? Контрибуция ще има ли?" - Ако си държите ръката отворена, ще има контрибуция, но ако си я затворите, няма да има контрибуция. - "Ама какво ще бъде нашето положение в бъдеще?" - Ако знаете да си свивате ръката, ще бъдете свободен, велик народ; но ако не знаете, ще бъдете роби както досега. Може да кажете, че сте свободни, но не сте свободни. Докато не се разбирате, докато си отмъщавате, докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, не сте свободни нито като индивиди, нито като общество, нито като народ, нито като човечество. Днес аз искам да оставя във вашите умове тази мисъл: всички българи да почнат най-напред да си свиват пръстите на дясната ръка правилно и като свиват пръстите, да знаят какво означава това; да концентрират ума си в своята ръка и да казват: "Всичко, каквото може да се включи в тези пръсти, ще го направя!". Искам да оставя във вашите умове тази мисъл: всички българи да започнат да свиват ръцете си: първо дясната ръка, която е на Мъдростта, а после и лявата, която е на Любовта. Направете една година опит. Проектирайте това в мислите, волята и действията си и ще видите резултата. Ще кажете: "Ние не сме толкова глупави". - Много глупави работи сте правили. Нима онзи, който седи в бирарията пред чаша бира, нима онзи, който дигне цигара и запуши, много умни работи върши? Онзи, който чете вестници, новините на които едва в един процент са верни, нима върши умни работи? А това, което ви казвам за ръката, деветдесет и девет процента е вярно. Вие и като четете вестници, и като пиете бира, пак свивате пръстите си, но като ги свивате, кажете: "Няма да пия, няма да пуша, няма да се гневя, да си отмъщавам на своя приятел!". Свийте си ръката и му кажете: "Благо ще ти говоря!". Не е ли това велика философия? Аз ви уча на един велик закон в Живота, как да свивате ръка, за да отива всичко на добро. Вложете тази велика мисъл, най-малко - опитайте я. Не мислете, че искам да ви излъжа. Направете един малък опит и след година, когато се срещнем отново, ще ми разправите за вашия опит. И той е най- лесният опит. Може да ви дам и други опити, но те ще ви костват много. Не искам само да свивате ръката си, но като я свиете, да мислите. Отчаяни сте, искате да се самоубиете или искате да убиете някого; свийте пръстите и кажете: "Не!" Малодушни сте; ще направите същото. Всичката тайна се крие във вашата ръка. Да имате ръце, то значи, да имате най-голямото благо на физическия свят. Какво не излиза изпод човешката ръка! Какви хубави звуци излизат изпод ръката на цигуларя, когато хване лъка, и от онзи пианист-виртуоз, когато засвири на пиано! Ако разбирате този закон - да свивате както трябва пръстите си и през всеки пръст да пращате съответстващи струи мисли, ако вложите всичката си сила в тях, те ще имат такова действие, каквото не може да си представите. Ние пишем с три пръста, но ако вложим в тях всичката сила на нашите мисли, тогава изпод перото ни ще излезе съвсем друго. Това са велики тайни, които са знаели хората преди грехопадението и които сега са забравени. Ще трябва не само да свивате, но и да разтваряте ръце. Разтварянето на ръцете нагоре към пространството какво подразбира? - Възприемане на енергия. Като възприемате тази сила, веднага свийте пръстите си и проектирайте тази сила в мислите и желанията си; така ще дадете силен подтик на живота си. Кажете: "От великия склад на Природата, дето се крие такава Мъдрост и Любов, искам моите ръце да бъдат поляризирани, да възприема Мъдростта и Любовта, да възприема Доброто, съединителната връзка, която служи между всички хора на Земята". И прегръщането това означава - да дадеш нещо от себе си, от своята любов и своята мъдрост. Когато прегърнеш някого братски и проектираш своята любов и своите добри мисли, ще внесеш живот в него. Момък, когато прегърне така своята възлюбена, ще й даде въодушевление, живот. Онзи пък, който прегръща като октопода и се усеща духом убит, у него нищо няма и нищо не може да даде. Нашите прегръдки, нашите отворени и свити ръце не са току-така - те имат свой смисъл, който Бог първоначално е вложил в тях и който съществува и в Природата. Ако имам случай да говоря върху този предмет пак, ще продължа беседата си. Сега ще ви оставя с тази мисъл: вие, които ме слушате, да се научите и да научите вашите близки да свиват ръцете с

Моля, ще бъдете тъй добри да ме изслушате, аз няма да говоря дълго. На умния човек не трябва да се говори дълго, малко трябва да му се говори, но разумно и разбрано. Понеже вие имате моите почитания и уважения, аз искам да ви говоря кратко и разбрано като на разумни. Животът на Земята е музика. Този Живот върви в три направления. Да се изразя на музикален език: някой път върви в мажорно направление, тъй както се изразяват военните; някой път върви в минорно направление, тъй както скръбта се изразява; а друг път върви по една хроматическа гама, в която влизат първите две гами. Това са три велики методи, три велики закони, които регулират живота ни. Когато не разбираме дълбокия вътрешен смисъл на Живота, ние се спираме върху маловажните неща и се запитваме защо Животът е така устроен, а не другояче. Имайте предвид, че аз поддържам онзи положителен възглед на една опитна наука в Живота, която сме проверили деветдесет и девет пъти и в нас няма една сто милионна част съмнение в това, което говорим. Съмнението е признак на невежество в света. Не казвам, че невежеството е лошо, но то е процес на развитие. Всички малки деца, които се раждат, са невежи, тяхното съзнание трябва постепенно да се пробужда и развива. И тъй, човешкото съзнание (да се изразя на един строго научен език) минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на Живота, субстанциалната страна включва законите на Живота, а материалната страна - фактите на Живота. Следователно, групирането на фактите вътре в света, т.е. нашите частни малки опитности, които добиваме, когато се формуват, образуват един закон и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите към законите, от частното - към общото и от общото - към целокупното. Запитваме се ние кое е най-важно за нас, след като сме се изявили на Земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на Земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме т.н. икономическа борба. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението. И то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Не, преди хиляди и хиляди години човечеството само е развалило своето положение. Има причини за това, но няма да се спирам да обяснявам кои са причините. Било е време, когато Земята е мязала на Рай, растителността е била тъй богата, хиляди и милиони плодове е имало и хората са се хранили само с плодове. Но настава една ледена епоха на Земята, която се дължала на известни физически причини. Тогава тази плодоспособност на Земята се намалила и вследствие на това хората започнали да ядат месо, да изтребват не само животни, но и сами един друг да се изтребват, да се изяждат. Затова и до сега между хората е останал този израз: "ще ти изсмуча кръвчицата". Е, питам ви, ако един изсмуче кръвчицата на другиго, какво ще спечели от това? Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това? Това е неразбиране на Живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на Живота. Аз ви говоря Истината. Другите не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за Живота. Един англичанин търговец запитва един английски проповедник да му разкаже какво учи Библията. Той му разправил това-онова. Търговецът казал: "Не, не, кажи ми конкретно, в няколко думи в какво се състои това учение". Той искал, както в един орех да видиш ядката му и да разбереш това учение. Най-после проповедникът му казал: "Купи си една Библия и много работи ще научиш от нея". Търговецът си купил една Библия и чел, чел много неща от нея, но откак я купил, работите му тръгнали назад, много нещо изгубил. "Откак купих тази книга, само нещастия ме сполетяват", си казал ядосано търговецът. И хайде един ден - в огъня. Като горяла Библията, едно малко парченце от един лист паднало на страна и се запазило. Взима той това парченце лист и прочита: "Бог е Любов". Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било. Не, не, Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в Любов, в Мир и в Братство, а дали те са царе, управляващи и какво положение заемат, това са второстепенни неща. Всички хора трябва да живеят по Любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски; не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин. Щом засегнем този въпрос, пораждат се други въпроси: има ли задгробен живот или не, коя религия е най-права и други подобни. Аз казвам: в света има само едно Учение, което може да подобри домовете, и то е учението на разумната Любов, а не сегашната класова любов. Любов принципиална, Любов, която да включва в себе си самопожертване, Любов, която да включва в себе си любовта на майката, любовта на брата, любовта на приятеля, любовта на светията, любовта на най-възвишените хора в света. И когато тази Любов се всели в нас, нашите очи ще се отворят. Сега има много хора в света, които не вярват дали човек има шесто чувство или не, дали може да вижда с него. Всеки може да вижда. Когато някой млад момък се влюби в някоя грозна мома, той вижда в нея това, което никой друг не вижда. Той казва: "Тази мома е един скъпоценен камък". Когато обичаме някого, ние виждаме неговите способности, неговите дарби. Де са те? - Има едно място, дето ние виждаме тези дарби. А когато не обичаме някой човек, ние ще му припишем най-лошите качества, че той бил такъв-онакъв. В света започва да действа сега един велик закон. Имайте пред вид, че светът е минал в една нова фаза, и няма да се минат и десет години, това течение ще се усили. Този велик закон работи сега във всички хора, той работи в човешките мозъци, в човешките сърца. Че този закон работи, се вижда по това, че всички хора днес са неспокойни. Защо са неспокойни? Ако са сиромаси, ще кажем, че като работят много, са безпокойни. Това разбирам. Но защо учените, защо богатите са неспокойни? И едните, и другите, и религиозните хора - всички се безпокоят. Защо? - Защото имат само вярвания, а нямат вяра. Ако днес биха се явили гонения за вярата, не знам колцина биха издържали. Днес всички хора са християни, защото няма кой да ги гони, но вярата на един човек се изпитва, познава в мъчнотиите. Самопожертването се изпитва в беднотията, в немотията, когато дойде един тежък момент. Ако човек пожертва живота си, тогава се изпитва и неговия характер. Сега, кое е най-голямото благо в света? - Благото на индивида ли, благото на един народ, благото на цялото общество или благото на цялото човечество? Това е едно и също нещо. Един човек е миниатюр на цялото човечество. Следователно, един народ в своето развитие представлява човечеството в по-малка форма. Затова, когато говорим за индивид, разбираме човека като една семка. Когато говорим за едно общество, подразбирам, че тази семка е започнала да расте. Когато говорим за народ, подразбирам, че тази семка е започнала да се разраства, а когато говорим за човечеството в неговата пълнота, подразбирам, че тази семка се разклонява, дава цветове и плодове. Като разбираме тъй Живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството. Ние не разбираме човечеството тъй, че половината от него е създадено да живее в Рая, а другата половина - в ада. Аз зная, че когато схващаме Бога като Любов, всички живеем в Рая, а вън от него всичко е празнота. А за да познаем Бога, трябва да имаме Любов. В тази Любов всеки човек, всяка форма е един фактор. Тези форми, в които сега съществуваме, не са завършени. Мислите ли, че за първи път идвате на Земята, че за първи път сега се раждате? Не, всички вие имате една дълга история и ако някой ви опише историята, ще ви се види много интересно това какви сте били в миналото и какви ще бъдете в бъдеще. Това е един велик процес, през който минаваме. Когато един човек е правилно развит и благороден, например, той съзнава, че всички хора трябва да живеят в Любов. Какъвто и да е, той ще приложи всички условия на Живота и ще съдейства за общото благо. Само Любовта дава всички тия условия. Аз няма да се спирам да обяснявам от що произтичат борбите в света. За мене те произтичат по един естествен начин. Аз ги обяснявам със следния пример: вземете две дървета, близо посадени едно до друго. Тези две дървета с многобройните си листа, цветове, клончета хубаво си живеят, братски, гугукат си; но по едно време лъхне вятър и тези клончета и листа се преплитат едни в други, увиват се. Вятърът става по-силен, извива се буря, клончетата се удрят силно едни в други. Запитват се едни други: "Какво сте се забъркали?" Питам къде е причината на това, вън или вътре? - Причината е отвън. Причините и за неразбирането на хората днес са пак външни, това са икономическите условия. Този вятър е, който кара хората да се не разбират и да се борят. Някои питат колко време ще трае тази буря? Една буря може да трае 24 часа, 48 часа, най- много три дни и всички листа ще дойдат след това в покой. Сега в света има една такава буря, която ни тласка, пресява, ще има и крака, и глави счупени. Затова не се сърдете, тази буря скоро ще престане. Тази социална буря ще престане след четиридесет и пет години, но само ако хората поумнеят. Обаче, не вземат ли поука от опитностите си, за да подобрят живота си, тази буря ще продължи още повече. Извлекат ли поука от опитностите си, срокът на бурята ще се съкрати, понеже великият закон, който направлява света, е разумен - без разлика на това дали човек вярва или не. Има една разумна сила, един велик закон в света, който кара хората и които вярват, и които не вярват, да мислят и да действат еднакво. Аз съм виждал много пъти хора, които не вярват в Бога, не ходят в църква, но се хвърлят във водата с риск за живота си, за да избавят някого. В такъв човек няма механически закон, а един друг закон - той е роден със закона на самопожертването. Следователно, той носи в себе си нещо по- велико, отколкото формалната религия. Религията се яви по- късно в света. Някои питат "ти религиозен ли си?" Човек може да бъде религиозен и пак да не е честен. Религията не е една фирма, която да показва, че човек е честен или не. Че това е така, посетете всички хора търговци, например, които ходят на църква и вярват в Бога, и вижте сметките им какви са и как продават. Друг е законът, който управлява света. Любовта трябва да съществува в сърцата им и да се съзнаят като хора, че няма да лъжат брата си. Това ще ги застави да гледат на интересите на другите хора като на свои интереси и да не продават лоши стоки на брата си. Само така като гледаме на работите си, ние ще можем да се разберем. Ако се поставим на почвата на народностите - да се запитваме "ти българин ли си, ти англичанин ли си, ти французин ли си, ти германец ли си", няма да се разберем. Ние казваме: "Българинът е лошо нещо". Това са индивидуални идеи, това не е колективно съзнание, то не е още Божествен закон. В народите още не се проявява онзи Божествен принцип. В тези народи всеки си гледа своята икономия. Никой народ няма предимство пред другия, всеки си има своето място. Ако, например, вдигна ръката си и изправя един от пръстите си нагоре и този пръст помисли, че има първенство над другите, какво ще стане? Единият пръст показва само посоката на нещата, но само с него не може да се работи; работа става с всичките пръсти, всеки пръст си е на своето място на ръката. Само когато всички пръсти са заедно, само тогава имаме цялата ръка, която е емблема на волята и може да изпълни длъжността си. Следователно, когато един народ съзнава своето положение вътре в човечеството като един уд, като един орган от общия организъм, който трябва да извърши своята длъжност точно на време, тогава той ще бъде на своето място. Съвременните хора искат да поддържат стария бог. Знаем кой е този стар бог. Не се обиждайте. Този стар бог е докарал всички войни, всички насилия, всички нещастия. В Господа на Любовта, обаче, няма абсолютно никаква лъжа. Този Господ на Любовта гледа към всички хора, както и към най-малките същества, с еднаква Любов, с еднакво състрадание и е готов да помага на всички. И когато дойде при Него някое малко същество, на което формата се разрушила, Господ му дава друга форма и казва: "Продължи работата си, не бой се, върви напред". Питам сега: ако ние, след като сме живели петдесет-шестдесет години на Земята и свършим живота си, какво сме спечелили? Да допуснем, че някоя майка ражда една красива дъщеря, отлична мома, хубаво се облича, много момци я обикалят, щастлива е, питам колко време ще продължава това - пет, десет, петнадесет години? Постепенно нейното лице се набръчква, губи красотата и свежестта си, погрознява и момците я напущат. Ще се явят други красавици, които ще я заместят, и най-после у нея ще се породи недоволство, че животът й няма смисъл, че не е щастлива. Най-първо в нея е имало задоволство, а после животът и става безмислен. Тя заприличва на онзи европейски автор, който написал една книга, в която изтъквал, че няма по- благородно същество на земята от човека и че животът е добър; но след като претърпял една криза, едно разочарование от хората, написал друга книга, че няма същество по-лошо от човека и че светът е лош. Следователно, когато ни върви всичко по мед и масло, казваме "всичко е хубаво, Бог е много добър". Сполети ли ни някаква катастрофа, някакво нещастие или действие, каквото не сме мислили, казваме "няма по-несправедлив Бог в света от сегашния". Светът си върви по определения път. Преди няколко време при мене дохожда една високо интелигентна, образована госпожа, която искаше да й разреша един въпрос, едно недоразумение, а именно следното: във време на анверското изложение сегашният и мъж (като младо момче още) бил в Анверс (Антверпен). Той чувал, че в този град имало някакъв си човек, който заспивал, и в това състояние казвал бъдещето на хората. Заинтересувал се да го посети, да му каже и на него нещо и отива в дома му. Спящият човек му казва тъй: "Ти ще се ожениш много млад, ще имаш четири деца, едно от децата ти ще умре. Ти ще се ожениш за жена си по любов и ще живееш с нея щастлив семеен живот десет години. Но после ще дойде в дома ти една русокоса жена, тя ще развали живота ти и ще заживееш с нея. Ако издържиш този изпит, след десет-петнадесет години ще се върнеш при първата си жена и ще живееш много добре". "И наистина, каза госпожата, умря ни едно от децата. Като умре детето, аз намирам между книжата на мъжа си тази бележка, в която се съобщаваше бъдещето му. Тази русокоса жена влезе в дома ни, развали ни живота". След това тя ме пита какво да прави, да остави ли мъжа си. Казах й нека следи, да види дали ще се сбъдне и останалата част от пророчеството. Тя ме запита как стават тези работи? Казвам и тъй: "Животът е предопределен, не фатално, но има ред причини, които предопределят съдбините на хората". И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче, днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е петдесет на сто вярно. Религията не може напълно да подобри живота. И това тяхно твърдение е само петдесет на сто вярно, защото ние петдесет на сто сме фактори на нашата съдба, а има и други петдесет на сто фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента - съдбата, Природата, двадесет и пет процента - ние сами и двадесет и пет процента - обществото. Следователно, когато тия три фактори дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение. За да стане това нещо, непременно трябва да се явят много лица, за да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя? - Не, с милиони, с много цветя. После идват пчеличките, започва се всичкото това брожение в Природата. И с туй се създава една целокупност. Следователно, от окултно гледище ние мязаме на малки цветенца, които сега са цъфнали, т.е. нашето съзнание е на такава степен на развитие, че едва сега сме почнали да различаваме доброто от злото. Казвате "е, човек все трябва малко да поизлъже". Не, в съзнателния живот не се допуща абсолютно никаква лъжа, тъй като в математиката не се допущат никакви грешки, защото всяка грешка, допусната в архитектурата и в техниката, ще донесе нежелателни последствия. Така и лъжата, която ние допущаме в нашия живот, ще произведе такива резултати в нашия строеж, каквито показват и неправилните изчисления на един архитект. Съвременните духовни хора поне трябва да имат правила, както музикантите. Дайте едно музикално парче на тези хора, всички ще спазят такта при зпълнението му. Дайте една картина на няколко видни художници и всички ще я изрисуват по един и същ закон. Дайте една задача на няколко математици и те по един и същ закон ще я решат. Щом дойдем до духовния живот, казваме "музика не ни трябва, изчисления не ни трябват, Господ ще уреди работите". Не, приятели, в духовния живот се изисква строга математика, там всички неща са строго определени. Един човек или един народ за да бъде щастлив или нещастен, ще зависи от известни факти, които са допуснати. И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е турил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка; сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк. И оттам ще вземе друго направление. Тази вълна, която иде в света и движи човечеството, не е механическа. Всички вие сте определени да вземете в нея участие, щете-не щете. И ние трябва да вземем участие съзнателно. В каква седи благородството на един народ? Защо англичаните са благородни? Защото у тях има събудено колективно съзнание. Макар да имат грешки, но те лесно ги поправят. Най-много окултисти има между тях. Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел. Англичаните са разбрали това до известна степен. Това съзнание се заражда не само у англичаните, а навсякъде, по цялото земно кълбо. У всички бедни хора, у всички бедни вдовици, сирачета това съзнание е проникнало. Знаете ли в какво положение се намирате днес? В положението на онзи американски проповедник, който имал обичай всеки ден да свиква бедните деца у дома си и да ги нахранва. Той имал обичай преди ядене да чете заедно с тях "Отче наш". Един ден намира едно сираче дете, завежда го у дома си да го нахрани, но предварително му казва: - Хайде де прочетем заедно "Отче наш". Започват: - Отче наш, Който си на небето. - Да се свети името Ти - детето спира, мълчи. - Защо мълчиш? То запитва: - Как, значи Господ е наш Баща? - Да. - Значи, ти трябва да ми си брат? С тези думи детето искало да каже: "Ти си един проповедник, спиш на меко, хубаво се храниш, а мене, братко, виждаш ме - треперя от студ, гладен лягам". Проповедникът разбрал положението си... Та сега и ние. Христос дошъл да спаси света. Четем "Отче наш, Който си на небето"... В никой народ не трябва да има бедни хора, срамота е днес да има бедни хора! В никой народ не трябва да има бедни вдовици. Срамота е днес наши сестри и братя да продават своята чест за хляб! Хиляди наши сестри и братя са днес в блудните домове, продават своята чест. И ние казваме "в църквата, на Небето има Бог, има Христос". Да, този Христос дойде за тези блудници - да ги спаси, а не дойде за праведните. Следователно, ние трябва да имаме днес доблестта да изправим нашите грешки на миналото. Трябва да ги поправим по който и да е начин. Ние трябва да подадем ръката си на нашите сестри и братя, които са паднали. Днес всички хора страдат от неразбрана Любов. Отнемете слънчевата светлина на кое и да е цвете, на кое и да е растение, ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете Любовта на кое и да е същество, същият закон действа. И тъй, ние трябва да говорим за Бога на бъдещето не като за някое отдалечено същество, а като за Същество, което работи в сърцата ни, за да може да изпълним доброволно, без насилие Неговата Воля и Неговия закон. Сега всички вие сте призвани на тази велика трапеза на света. Този Господ на Любовта ви е призвал, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето верую. Той днес ви вика да минете, да вземете една крачка нагоре; не като българи, не като евангелисти, не като православни, не като католици, не като мохамедани, но като разумни същества, като братя, които сте родени от един и същ Баща и в жилите ви тече една и съща кръв. Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е Новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в сто години отгоре да и пишат "Бог да я прости". Аз казвам една велика Истина. Това трябва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа "Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта". И всички владици, свещеници, майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип - Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един Нов живот, който ще внесе Мир и Радост: Мир - вътре в умовете, Радост - вътре в сърцата и Сила - в човешката воля. Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете Истината и ще видите. Следователно, аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си. Този идеал няма да го намерите навънка. Той е вложен в душите ви, той е вложен в мозъците ви, той е вложен във вашите тела, тъй както енергията е вложена в семето, а семето е вложено в земята. То изсмуква соковете от нея и създава всички органи. Та и всички енергии, които са вложени вътре в нашето тяло, по същия закон се използват от човешкия дух за създадаване на всички органи на човешкото тяло. Аз бих се спрял на следния факт: колко години са употребени за създаване на вашата ръка? Тези заколчета или стави на пръстите показват колко милиони години е живял човекът; те показват историята на човечеството, историята на човешкото развитие, състоянието, през което е минало цялото човечество. Ако аз бих ви казал, че човешкият пръст разказва цялата история на човека, ще кажете, че това не е възможно, това е небивалица. Да, за оня, който не разбира законите на Природата, така е. Един ден аз се разхождах с приятели в една борова гора. Спряхме се пред един бор и казвам: "Заколчетата на този бор показват през кои години е имало повече влага и през кои по-малко. Това се познава по тези коленца". Може да проверите този факт. Следователно, когато годината е била изобилна с дъжд, разстоянията между тези коленца са по-големи и обратно - когато годината е била лишена от изобилни дъждове, те са по- малки. Следователно, математически може да се изчисли и приблизително определи какво е било количеството на влагата. Значи, така влагата се отразява. Също и върху нашите тела се отразяват известни събития - индивидуални, обществени и народни. Знаете ли вие това? Ние носим греховете на цялото човечество. Не мислете, че ние, които сме далеч от Африка, не носим греховете на африканците. Да, носим ги. Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им. И тъй, в бъдеще, когато ние съзнаем този велик закон, ще разберем, че всички хора трябва да създадат добри условия, за да може да се избегнат всички съвременни нещастия. И не един път аз съм казвал, че това нещо само майките са в състояние да създадат. Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: "Дъще, синко, аз искам да живееш в бъдеще в закона на Любовта и да представляваш нейната Пълнота". Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или син герои, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си. Младите, които се женят, трябва да кажат така: "Нашите синове и дъщери трябва да живеят за Любовта, за Господа на Любовта, който обединява хората". Новото поколение ще бъде носител на новите идеи, на Божествената Любов. А тъй, както вървим сега, ако се раждаме по този хилав начин и искаме да превъзпитаме хората, които са работели от толкова хиляди години, нищо ни можем да направим. Човек може да се превъзпита само в утробата на майка си - в Любовта на Бога, а сам не може да се превъзпита. Само майката е в състояние да пресъздаде човека, да го превъзпита. Той сам е петдесет на сто фактор за своето превъзпитание. Той мяза на един кораб без кормило, който навсякъде може да бъде тласкан от вълните. И тъй, в бъдеще условията за жените трябва да се изменят. Жени, които зачеват, трябва да са при най-добри условия, а също и условията на децата трябва да се видоизменят. И то не механически да започнем, а по онзи закон, който действа в Живата Природа. И тази Природа е жива, отлична е тя; чета по нея какви красиви методи има тя! Ако българите приложат методите на Природата, биха подобрили своето положение. Какви големи богатства се крият в нея! В десет години биха изплатили всичките си дългове. Но ще трябва да вземат да изучават тази Жива Природа. А сега какво правят българите? - Те очакват отнякъде своето спасение, те го очакват оттам, отдето няма да дойде. А туй спасение е вътре в тази Жива Природа, която е вложила своите сили. И хората трябва да ги турят в действие, да заработят по закона на Любовта, за доброто на другите. Така ще дойде и тяхното благословение. И тъй, този велик закон сега призовава хората към братство и сестринство. И само тогава ще имаме една Нова наука на братство и сестринство. А сега каква е нашата наука? Онова малко агънце, което детето гледа, целува, венци му прави, дойде ден и майката казва: "За да може маминото детенце да живее, трябва да заколим това агънце". Малкото детенце плаче. Казвате: "Не, тъй трябва да се живее". Е, мислите ли, че това ваше дете ще се възпита? То ще се запитва: "Как тъй този Господ, Който е толкоз добър, позволява да се отреже гръцмуля на това агънце?" - "Е, мама, тъй е наредил Господ". Не, не е наредил тъй Господ, ние наредихме тъй живота. И сега да се освободим от нашите заблуждения! Да не мислим, че Господ е наредил тъй света. Не, тези агънца не трябва да се колят. А сега имаме една култура за убиване, за осакатяване краката на този , на онзи. Чува се само "бум-бум". Всички казват "то е за отечеството". Но каква полза са принесли войните на човечеството? - Абсолютно никаква полза. Хората се ожесточили и днес войните донесоха този разврат. И бъдещите войни няма да донесат никакво добро. Трябва да воюваме, но по какъв начин? - Да воюваме, но да не убиваме. Този закон на Любовта сега призовава хората. Трябва да дойдат най-способните, най-великите, най-добрите хора - майки, бащи, учители, свещеници, хора незаинтересовани, за да подемат това велико дело. Ако те не дойдат навреме, други ще дойдат. Сега ще сведа своите заключения в следното: ни най-малко нямам за цел да ви налагам да вярвате, аз искам вие да опитате. Опити, опити трябват и нищо повече! Има един вътрешен опит. Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива. Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме "защо не съм като този господин". Не гледайте тоя човек отвънка; той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа - да е доволен от това, което е приел в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи. Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем Новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства. Някои казват "сега животът е много тежък". Не, казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на Живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха из Египет. В Пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и фараон няма да ви заповядва. По- добре човек да е свободен в Пустинята, отколкото да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и фараонът със своя камшик да ви потупва и да ви заповядва: "Кирпичи и тухли ще правите!" И ние казваме: "Няма какво, ще се правят". Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път в Пустинята на Божествения Живот. Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турнат по една раница и да вървят напред. Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? - Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш "апаш е той". Казвам: светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: "Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина или ти ще ми откъснеш?" И той ще ми каже: "Може, братко, заповядай!" Като ида при някой приятел, ще кажа: "Може ли, братко, в твоята къща да пренощувам?" - "Може". Това трябва да бъде Новото учение. А сега какво ще кажеш? - "Господине, има хотел, иди там, ние не разполагаме със свободни стаи, жилищна криза има и т.н." и ще се свърши въпроса. Сега, като срещнеш някого, започваш да го разпитваш "ти българин ли си, в Бога вярваш ли, от коя партия си" и т.н. Не казвам, че тия неща са лоши, но те не са съществени. В нас трябва да проникне онова благородно чувство на Братство, че като срещнем една жена или един мъж, да видим в лицето им един наш брат. Ако може да възпитате това чувство на Братство, ще поставите човечеството на една нова нога. И тогава няма да има между нас туй неразбиране, а ще има един правилен стремеж. Това е Божествено учение, което сега иде в света. Подели са го малките деца, а след десет години малките деца ще го проповядват. След десет години гъсениците ще излязат из какавидите си и ще литнат с крилцата си. Ще кажат: "Не, не трябват пашкули". В света иде този закон. Фактите сега се групират и законите се установяват. Ние минаваме от материалния към духовния свят, всичко минава от частното към общественото. Т.е. да не мислим само за онзи закон на осигуровките - всеки да се грижи след като умре да остави наследство няколко милиона: оставя за това толкова, за онова толкова, "благодеяния" прави, та да кажат, че еди кой-си човек умрял и оставил толкова пари, благороден човек е. Не, в бъдеще хората няма да умират, няма да имат нужда от паметници. И тъй, вложете Любовта като стремеж в сърцето си, като чувство в душата си, като сила в ума си и като принцип в духа си. В туй е спасението на човешкия дух. Тъй, в тези три неща трябва да разберем Любовта: като стремеж в сърцето, непреодолим стремеж надолу; като чувство в душата - нагоре; и като една сила, която дава разширение на ума, която има в себе си разумния принцип да знаем защо живеем, защо сме дошли, откъде сме дошли и какво е нашето предназначение на Земята. Съборна беседа от Учителя, държана на 19 август 1921 година във Велико Търново

Думата чистота е понятна на всички хора. Тя има външен и вътрешен смисъл. Казваме "външна и вътрешна чистота". Външната чистота всеки я разбира и вижда. Когато се говори за външна чистота на къщата, подразбираме да бъде тя измазана отвън и отвътре, подовете на стаите - изметени и измити, прахът навсякъде изчистен. Когато се говори за външна чистота на някоя дреха, подразбираме, ако дрехата е бяла, да бъде добре изпрана; ако дрехата е черна, да няма никакви петна по нея. Когато се говори за чистота на маслото, то трябва да бъде прясно, бистро и без всякаква миризма. Значи, всяко нещо е чисто дотогава, докато в него няма вмъкнати или примесени някакви странични елементи. Това показва, че в Природата съществуват известни елементи, които произвеждат нечистота. Що е нечистота? - Нечистотата е контраст на чистотата. Докато човек живее, докато е здрав, той се отличава с чистота. Започне ли елементът на нечистотата да влиза в Живота, смъртта веднага прави крачка напред. Колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртта навлиза в Живота. Смъртта и нечистотата си намират в прави отношения. Значи, нечистотата е свързана със смъртта. Щом се знае това, първото правило в Живота е да пречисти човек своята мисъл. Пречисти ли мисълта си, той ще има ясна и чиста представа за Бога. Бог не е някаква форма вън от нас. Той е източник на Живота. Какво по-хубаво имаме от Живота? Всички подтици, всяка радост у нас се предизвикват от това вътрешно чувство, че съществуваме, че живеем. Станеш сутрин бодър, здрав, погледнеш към изгряващото Слънце, зарадваш се, че имаш някаква малка идея за работа през деня. Това е резултат на първите издънки от дървото на Живота. Някой казва: "Животът е тежък, от ранна сутрин трябва да мислим за храна, какво ще ядем, колко ще спечелим и т.н." Казвам: въпросът за храната е елемент на физическия, на материалния живот. Физическата храна не е необходим елемент за духовния живот на човека. Да бъде човек духовен, това не подразбира, че той трябва да яде много, нито пък яденето да бъде много вкусно сготвено. Подправките, които се прибавят към яденето, са странични елементи. Ако всички Разумни същества се съберат на едно място, каква храна биха им дали? - Различна. Защо? - Защото всяко същество възприема такава храна, която е необходима за неговото развитие. Обаче, между всички същества, между всички организми на Земята има нещо общо в храненето. Например, дойдем ли до водата, всички живи същества, без разлика, я употребяват. Първоначално живите същества са приемали храната си от въздуха, после - от водата и най-после - от твърдата материя. Така е било и с човека. Някога човек се е хранил и със светлина. Съвременният човек е забравил изкуството да се храни със светлина; само очите му са запазили тази наука и до днес. Ако очите на човека дълго време не се хранят със светлина, те ще атрофират. Следователно, първата задача на човека е да си състави ясна представа за Бога. Говори ли се за Него, трябва да включвате в съзнанието Му всички същества - от най-малките до най-големите, за които Той еднакво се грижи. Няма друго същество като Бога, по-добро, по- възвишено, по-благородно, по-отзивчиво, от което да изтича Животът. Животът на цялата вселена се крие в Бога. Той няма равен на Себе си. И най-големият грешник, и най-големият глупец, като помислят за Бога, някъде дълбоко трепва нещо в тях. Ако човек не разбере същината на това трепване, той ще мине и замине през Живота, без да схване какво представлява Великото Начало.Той ще каже: "Трепна нещо в мене, като че мечка видях". Да, приятно е човек да види мечка, но понеже трепването е силно, той се плаши и загубва и ума, и дума. Често и най- големият герой се уплашва от погледа на красивата мома. Този герой казва: "Видях една красива мома, но сърцето ми трепна". Защо е трепнало сърцето му? - По единствената причина, че този юнак не може да носи благото, което му се дава. Всяко благо съдържа в себе си една опасност. Мнозина казват: "Какво нещо е страхът?" - Страхът показва границата, мястото, дето човек се е отделил от Бога. Обаче, дойде ли човек до правата, чистата мисъл, страхът се превръща в разумна сила. Който разумно мисли, той от нищо не се страхува. Ето защо, докато не си съставите ясно понятие за Бога, вие не можете да се облагородите, не можете да постигнете истинско знание. Ако не придобиете тази определена идея, всичко, каквото постигнете, в скоро време ще го изгубите. Например, до известно време вие може да прогресирате: учен човек ще станете, изкуства ще научите, богатство ще придобиете, сила ще развиете и т.н. Започнете ли да остарявате, вие ще губите постепенно по нещо от себе си: днес ще изгубите знанието си, утре - изкуствата си, на третия ден - богатството си, на четвъртия ден - силата си. В края на краищата вие ще се намерите в положението на човек, изгубил всички свои възвишени идеи, без всякакво вдъхновение за работа, и ще кажете: "Само една идея ми остана". Коя е тази идея? - "Че бях богат човек, а сега съм последен сиромах". Какво представлява човек с такава идея? Сега някой ще каже: "Щом човек изгуби всичко, тогава той не трябва да мисли, да чувства, да действа". Казвам: ако мислите и чувствата на човека са неправилни, те създават тревоги, безпокойства, от които той остарява преждевременно. Ние говорим за трезвите мисли, за чистите и благородни чувства, които свързват човека с Бога и дават простор и полет на неговата дейност. Например, тревожни са мислите, когато се смущаваме как ще прекараме живота си, дали ще бъдем здрави, ще имаме ли достатъчно средства и т.н. Питам: когато царският син постъпва в училище, трябва ли да мисли той кой ще го поддържа, колко пари ще му се изпращат, кой ще му прислужва и т.н.? - Той не трябва да мисли по тия въпроси. Веднъж изпратен на училище, от него се иска само да учи, а за всичко останало бащата поема грижата. Ако синът е мързелив и не учи, той ще понесе последствията на своя мързел: големи нещастия ще се струпат върху главата му. Казвам: вие сте такива царски синове, пратени на Земята да учите. Благодарете на Бога за всичко, което имате: светлина, въздух, вода и хляб. Какво ви трябва още? - Да учите! Един ден, като се върнете от тази голяма екскурзия на Земята, вашият Баща ще ви запита: "Какво научихте досега?" Така ще ви питат и вашите познати, като се научат, че сте били на Седемте рилски езера. Ще кажете, че сте ходили на върха Дамга, на Харамията; ще кажете, че сте видели Седемте езера. Това, обаче, не е всичко, което сте могли да видите и да научите. Всички върхове, всички тия езера са символи. Важно е какво прочетохте от книгата на Природата. Колко страници научихте и какво разбрахте от тях? Какво от това, че сте се качили на един висок връх? Защо се качвате? - Да гледате отдалеч, кой ще мине или какво носи. Този ли е смисълът на изкачването по високите върхове? Ще кажете, че на връх Харамията се качвали разбойници да причакват богати пътници, които обирали. Дълбок смисъл имат екскурзиите, а специално - изкачването по високите върхове! И тъй, като се говори за обиране на богатите хора, трябва да се знае какво представляват те. Богатите хора са богатите идеи в света. Доброто е богатият човек, когото трябва да оберем. Злото пък е бедният човек, когото трябва да оставим да мине и замине. Какво ще вземем от бедния? Писанието казва: "Не се противи на злото!" Защо? - Защото злото е беден човек, за когото ще трябва да плащаш. Това изречение от Писанието е една важна икономическа формула. Значи, на злото, на бедния човек ще сториш път да мине. Не постъпиш ли така, спреш ли го в пътя му, то ще проси от теб пари, дрехи, обуща и ти трябва да му даваш всичко, каквото иска. Злото е беден човек, който разчита на милостта на другите хора. Който влиза в Божественото училище да учи, той трябва да се освободи от просията. Казвам: искате ли да разберете Бога, трябва да бъдете чисти. Казано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Страдания, мъчнотии, нещастия ще дойдат. Вие сте в морето, а в него стават големи бури. Тия бури ще се предават и на кораба: те ще го клатят ту на една, ту на друга страна, но в него трябва да цари вътрешна хармония, вътрешен мир. Влязат ли морските вълни през най-малката дупчица в кораба, той е изложен вече на разрушение и загиване. По същия начин влизат и отрицателните, нечистите мисли, от които трябва да се пазите. Ами вие, като пътувате из Природата, не цапате ли? Колко слуги трябва да работят след вашето заминаване, докато премахнат нечистотиите ви! Някои хора се мислят за чисти, за свети, но оставят нечистотиите си: тук ядат, там ядат, навсякъде боклуци оставят. Докато носите нечистотиите си във вас, вие още не сте нито свети, нито чисти хора. Ако пазите чистота във физическия свят, чисти ще бъдете и в умствения, и в духовния свят. Ще ми разправя някой, че вярва в Бога, че има висок идеал, а при това не спазва и най-елементарната чистота във физическия свят. Не, от всякого се изисква Чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота умствена и духовна. Казвате "всичко зависи от нас". От вас зависи да пазите Абсолютна Чистота в целия ви живот. Самият Живот, обаче, зависи от Бога. Искате ли да бъдете здрави и весели, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие да бъдат проникнати от идеята за Чистотата. Само по този начин вие ще имате Божието благословение. Сега, каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте, но с това се излагате на явна смърт. Време е човек да се отрече от своето дребнаво честолюбие. Какво от това, че някой казал нещо лошо за вас или че ви оплюл? Не се интересувайте от отрицателните неща, не ги внасяйте в ума си! Нека всички хора те не почитат, но работи, докажи, че си човек с достойнство, честолюбие. Работи десет години непрекъснато да развиеш сила и мощ в себе си, за да докажеш на хората, че си човек. Влез в някое село, вдигни един голям камък, тежък цял тон, че да учудиш всички селяни. Като видят, че проявяваш такава сила, те сами ще кажат: "Не закачайте този човек. С него шега не бива. Силен човек е той!" А ти влезеш в някое село, и най-малкото камъче не можеш да дигнеш, сам се нуждаеш от най-малки услуги, а отгоре на това ще искаш хората да те почитат. И след всичко това ще разправяш, че с Господа разговаряш. Онзи, който се разговаря с Господа, той е силен човек, планини може да пренася от едно място на друго. Не можеш ли планини да пренасяш, не се заблуждавай. Всеки друг може да ти е говорил, но не и Господ. Когато Господ проговори на Мойсея, той дигна тоягата си, удари канарата и вода от нея протече. Господ проговори на Мойсея и манна падна от Небето. Господ проговори но Мойсея и той води еврейския народ цели четиридесет години през пустинята. Този човек пък себе си не може да прехрани, а разправя, че Господ му проговорил. Питам как ще познаете кога Господ говори. От книгите ли ще научите това? - Не. Всеки човек има своя специфична вътрешна опитност, чрез която е дошъл до познание на Божия глас в себе си. Много са начините, по които Природата може да се разбере, но един е Пътят, по който може да се влезе в света на Истината. Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява. Истината е най-чистият образ на Любовта. Що е Любовта? - Най-чистото съдържание на този образ. Истината е висшето проявление на Любовта! Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината. Най-голямата Светлина се придобива чрез Любовта. В окултен смисъл, Любовта се замества с Правдата. Ако искате топлина, горещина, търсете Правдата. Дойде ли Правдата в света, тя нагорещява. Правдата е най-голямата горещина на Любовта, а Любовта е същината на Живота. Дойде ли до Живота, ще знаете, че по-високо нещо от Живота няма. Следователно, Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата са области, светове, чрез които Животът се проявява. Засега под думата Живот се разбира онова съзнание на човека, в което се крие постоянен, непрекъснат стремеж към постижения. Кажем ли, че живеем, ние разбираме един постоянен стремеж към нещо, което искаме да постигнем. Щом се роди детето, веднага в него се пробужда съзнанието и то започва да желае, да иска нещо от обективния свят. Дойдем ли до чувствения свят, и там търсим известен обект. Дойдем ли до умствения свят, искаме да учим; и там търсим някакъв обект. И в Духовния, и в Божествения свят има Живот. Значи, Животът се проявява във всички области, във всички светове, но в различни форми. Едно е важно: в каквато форма и да се проявява Животът, без Чистота той не може да функционира. Питам как може да се подържа тази Чистота. - Чрез служене на Бога. Когато се говори за служене, подразбирам, че човек може да служи само на Бога, само на Любовта. Казваме "Бог е Любов". Значи, може да се служи само на Любовта. Що се отнася до Живота, ние казваме: "И роби можем да станем, само Живота да придобием". Следователно, три неща са важни в живота на човека: на Бога ще служиш, себе си ще почиташ, ближния си ще обичаш. Да обичаш ближния си, значи да се разтоваряш от непотребния товар, който носиш на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схващаш смисъла на Живота. Почита се само красивият, умният, добрият човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Ако виждате доброто, интелигентността, разумността в себе си, ще ги виждате и в другите хора. Това значи: туй, което виждате в себе си, се отразява и в останалите. Ти уважаваш хората за съзнанието, което имаш в себе си; ти обичаш хората за хубавото, възвишеното, благородното, което виждаш в себе си. Виждаш ли го и у тях, ти ги обичаш вече. Защо бащата обича сина си? - За почитта, която има към себе си. Тази почит се превръща в любов към сина. Какво нещо е обич? - Да видиш себе си в другите. Що е почит? - Да съзнаваш достойнството си като човек. Що е служене на Бога? - Да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. Кажеш ли в себе си, че за Бога всичко е възможно, ти ще бъдеш готов на всичко. На Бога може да се служи само идейно. Под думата служене се разбира, че всичко, което правиш в името на Бога, е възможно. Тогава някой ще те запита: Можеш ли да носиш Земята на гърба си. Аз и сега я нося. Ами слънчевата система? Нея отдавна нося. Ами вселената можеш ли да носиш? Аз съм господар на вселената. Сега, всеки човек с дребни идеи ще каже: "Чудно нещо! Как се осмеляват хората да казват, че носят Земята и слънчевата система на гърба си или че са господари на вселената? Възможно ли е това?" - Да кажеш, че си господар на вселената, това подразбира да си я пропътувал от единия край до другия. За разумния човек разстоянието от главата до краката му представлява цялата вселена. Следователно, когато той казва, че е господар на цялата вселена, това подразбира, че той познава своето тяло от главата до краката. Значи, той носи вселената в себе си. И колкото време му е нужно да простре ръцете си от главата до краката, също толкова време ще му е нужно да пропътува вселената от единия край до другия. Достатъчно е само да мръдне ръката си и той моментално ще измине вселената от единия край до другия. Нещата са далечни само тогава, когато са отделени от общия организъм. Щом всички са заедно в организма, те са близо. Под думата близост се разбира организиране на всички Разумни същества в едно цяло. Неорганизирането е отдалечаване. Когато казвате, че някой ви е обидил или ви е напакостил с нещо, тогава или това същество, което ви е обидило, е вън от общия организъм, а вие сте вътре в него, или и двамата сте вън от този организъм. Щом и двамата сте в общия организъм, между вас не може да съществува никакво противоречие. Може ли да има някакво противоречие между пръстите на ръцете? Какво от това, че едни пръсти са на лявата, а други - на дясната ръка? Дали едни пръсти са на лявата, а други - на дясната ръка, това е безразлично; те могат взаимно да си помагат. Казвам: много от съвременните хора са дошли до една област на Живота и там са спрели. Те трябва да направят крачка напред, да влязат в областта на Новото, което иде сега в света. Ако вървите по стария път, пак същото ви чака: ще умрете, свещеници ще ви опяват, надгробни речи ще ви държат, че сте свършили три факултета, че имате големи заслуги към отечеството. - Да, този човек има заслуги към отечеството, но към Бога няма. Че наистина няма заслуги към Бога, ние виждаме от това, че е умрял. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе единаго истиннаго Бога." Към този стих аз прибавям: това е Живот вечен, да позная Бога и да Му служа. Има опасност да не би хората в своето служене да изпаднат в друга крайност, да се отегчат и да напуснат работата си. Наистина, много причини има, които могат да ги доведат да това положение. Обаче, имат ли хората правилни разбирания за Живота, нищо не може да ги извади от техния път; нищо не може да наруши тяхното равновесие. Ще взема един пример от селския живот (понеже той е по-близо до Природата) и ще обясня защо понякога хората излизат от релсите на своя живот. Един млад селянин, много работлив, става всяка сутрин рано, преди изгрева на Слънцето, впряга воловете си и отива на нивата да оре. Гледаш - колата му добре стъкмена, воловете му - загладени, грижливо причесани. Той сам - весел, засмян, тихо си напява нещо, към Живота се стреми. Цял ден до късна вечер работи и не се уморява, доволен е. Връща се дома си пак весел и засмян, разпряга воловете, дава им храна, прибира колата си и с радост очаква другия ден, наново работата си да продължи. Тъй вървят дните един след друг, незабелязано се нижат, докато един ден той среща една красива мома и се захласва по нея. Не му се работи вече: сутрин късно излиза и вечер рано се прибира. Колата си напуща, воловете - невчесани, не се чува песен, нито се вижда усмивка на устата. Ходи захласнат натук-натам, казва: "Натеглих се, не ми се работи вече, на мен ли се падна таз съдба цял живот да робувам? Досега работих, отсега нататък искам да си поживея". Облича се хубаво, туря калпака на главата си, препасва нов пояс на кръста, забожда китка на дрехата си и хайде - из селото: ту в тази, ту в онази улица, докато спре пред градината на красивата мома и като войник караули от единия край до другия. После спира за момент пред градината, иска да види този престъпник, който се крие нейде из дърветата. Търпението се изчерпва, той влиза в градината, но градинарят е затворен, няма го там. Вътре седи той и се усмихва, наблюдава, какво прави този млад момък. Какъв е този престъпник? Какви са букаите му? - Интересува се момъкът, всичко иска да знае. Зер, за него той е напуснал нива и волове. Този престъпник - момата - седи вътре, накичена с венче на главата си и се подсмива. Сега вече в момъка се заражда идеята да вземе китката на момата. Защо иска да и вземе китката? - Той иска да я обере и казва: "Досега работих, орах на нивата, но с оране работа не става". И той започва: днес взима една китка от момата, утре - втора и като вземе десет китки, взема и момата. Тази е първата магия, с която момъкът започва. Той знае, че момата, като се кичи, влага в китката нещо от себе си. Днес вземе нещо от нея, утре вземе нещо, докато най-после и момата отива да си вземе китките от него, но там остава. Това са отношения, които съществуват във всички прояви на Живота. Това са символи, които ние привеждаме на човешки език. Момъкът се жени за красивата мома, но колко време те могат да бъдат щастливи с такива разбирания за Живота? Година-две те могат да бъдат щастливи, но след това щастието им изчезва. Защо? - Защото нито момъкът, нито момата имат Вечния Живот в себе си. Докато жената има нещо Божествено в себе си, мъжът може да я обича. И докато мъжът има нещо Божествено в себе си, жената може да го обича. Изгубят ли Божественото в себе си, и обичта на единия към другия изчезва. С други думи казано, докато човек е чист, той може да бъде обичан. Влезе ли в него един елемент на нечистота, и обичта към него постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Следователно, безлюбието се явява като естествено последствие на нечистотата в Живота. Когато хората не ви обичат, ще знаете, че причината за това сте вие сами. Кой не обича да се окъпе в един чист извор? Но ако ти си локва или блато, кой ще влезе да се окъпе в тебе? В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото - никой. Сега, като се разбере значението на Чистотата в най-широк смисъл, тя трябва да се постави като основа на физическия живот. Защо? - Защото здравето на човека зависи от неговата вътрешна и външна чистота. Идейна Чистота се изисква от човека! В това отношение, като казваме, че човек не трябва да се занимава с недъзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава Чистотата на своя живот и да се излага на смърт. Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма. Какво ще спечелите от това? - Не само, че нищо няма да спечелите, но всичко хубаво в себе си ще загубите. Тогава защо трябва да се занимавате с чуждите грехове? Една турска поговорка казва: "Остави пияния, не го дръж, нека падне да се научи!" Българинът по-лесно се напива от турчина. Турчинът, изобщо, е по- трезв. Като се напие, той върви, пада-става и сам си говори: "Хайде върви, Хасане! Защо си се напил толкова, че краката не те държат?" Пак падне. - "Ходи, Хасане! Защо пиеш толкова?" Така си говори той и си отива дома. Като влезе в дома си, започва да се извинява пред жена си, че се напил, защото, според законите на Мохамед, не се позволява на човек да се напива. Българинът пък, като се напие, първо ще покаже изкуството си, че знае да се бие. Понякога и жената е силна; като види мъжа си, че е пиян и се хвърля да я бие, тя го блъсне и той падне на земята. Той стане и пак започне да се хвърля върху нея да я бие. Като го блъсне три-четири пъти на земята, той казва: "Какво искаш да кажеш с това?" - "Че си пил много". - "Е, човек трябва да си поживее малко". Той счита, че виното е дадено от Бога и човек трябва да си пийне колкото му се иска. Като се напие, турчинът счита, че е направил грях. Рано сутринта той отива да се изповядва пред ходжата. Казвам: пиянството е нечистота. Лакомията е нечистота. Одумването е нечистота. Завистта и ред още пороци са нечистота. Следователно, от чисто хигиенично гледище, нечистотата трябва да се изхвърли навън, ако искаме да бъдем свободни. Ако искаме да бъдем учени, в широк смисъл на думата, трябва да бъдем чисти. В своите научни изследвания ученият човек пресява нещата, докато абсолютно ги пречисти. Като говорим за Чистотата, това се отнася за ония хора, които са усърдни в работата върху себе си. Това се отнася за онези, които имат силен стремеж към Чистота. Останалите няма да разберат това, което им се говори, и ще кажат "тази работа е много мъчна". За тези, които вървят в Правия път, се иска да направят само една крачка напред и да влязат в областта на Чистотата. След това на тези хора може да се говори за идейни работи. Докато човек живее в нечистота, за идейни работи не може да му се говори, защото те ще изгубят своята чистота. Има известни области в които царува Абсолютна Чистота. За тях нито може да се говори, нито човешки крак може да стъпи. Влезе ли човек там, той всичко ще изцапа и разбърка. Там не се позволява абсолютно никакво разбъркване, абсолютно никакво разместване на нещата. Там нямате право едно камъче да бутнете. Като отидете при един от свещените извори на Вечния Живот, ще гребнете с една чаша вода и ще я изпиете до дъно. Там не се позволява капка вода да се разлее. Какво правите, като отивате при изворите във физическия свят? - Наливате цяла чаша вода, изпивате две-три глътки от нея, а останалата хвърляте. В Божествения свят това абсолютно не се позволява. Когато на съвременните хора се говори за свети, за чисти неща, те се смеят. Те не съзнават колко важни неща са свещените работи. Съвременният човек става сериозен само при най-тежки, при най-трудни положения в живота си. Тогава той се замисля за Бога, за оня свят и започва да вярва, че има нещо друго, което той не разбира. Окачат ли го на въжето, дойде ли свещеникът да му чете молитва, тогава той става много сериозен: гледа, мисли дали няма да дойде отнякъде помощ. И ако в този момент го освободят, той изпитва голяма благодарност, че животът му е подарен. Сега вече той разбира какво нещо е Животът. Въжето, с което бесят хората, представлява лошите мисли. Врагове, неприятели на хората са тези, които стават причина да ви турят на въжето. Те ви дават днес лош съвет, утре - друг, докато увиснете на въжето. Пазете се да не увиснете на въжето като онзи светия, който бил излъган от дявола. Този светия живял в пустинята, дето прекарвал в пост и молитва, и в дълбоко съзерцание. Дяволът намислил да го изкуси и решил да го направи цар. Той опитвал по един начин, по втори начин, докато най-после успял да постигне целта си. Светията наистина станал цар, но в скоро време дошъл до положение да го бесят. Дяволът му казал: "Разчитай на мен, аз ще те освободя". Когато турили въжето на врата на светията, дяволът пак се явил и му казал: - Гледай в далечината, ще видиш там едно видение. Светията погледнал към мястото, дето му посочил дяволът. - Виждаш ли нещо? - Виждам едно магаре. - Друго нещо не виждаш ли? - Виждам още едно магаре. - Още нещо не виждаш ли? - Виждам и трето магаре. - Носят ли нещо на гърба си? - Да, натоварени са с цървули. - Това са цървулите, които аз скъсах, докато те туря на въжето. Който слуша съветите на дявола, въже го очаква. Ще го турят на въжето и после ще го свалят оттам. В живота се забелязва една малка присадка на лъжливи отношения. Това са отношения на нечистотата. За да се избегне този живот, човек трябва да бъде точен: каквото добро намисли, каквото обещае, трябва да го направи. В Божествения Живот, дето владее Абсолютна Чистота, няма забравяне. Там всичко става точно на време. Точността е качество на чистия Живот. Който не живее в Чистота, той замъглява хоризонта на своето Небе, както облаците замъгляват Слънцето. И затова често слушате някои хора да казват "тъжно ми е нещо". - Да, твоето Небе е облачно. Искаш ли да се изясни Небето ти, трябва да се научиш да служиш на Бога, да почиташ себе си и да обичаш ближния си. Същите формули ще приложиш по отношение на себе си по следния начин: ще служиш на духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат, заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Не служите ли на Бога, всичко около вас ще бъде мъртво. Ако вие познавате Бога, ако имате ясна представа за Него, всички канари в Природата ще могат да се движат и ще бъдат леки като перца. Всъщност те са тежки и страшни за този, който не служи на Бога. Достатъчно е да види той, че тия канари се движат, за да настръхнат косите му от ужас. За този, който служи на Бога, всичко в света е живо и в движение. Той може да направи опит и да се увери, че всичко в Природата е живо. Ако виждаме много тела в покой, това става по единствената причина, за да можем днес да проявяваме Живота, т.е. да живеем ние. Един ден, когато хората завършат своето развитие на Земята, всички същества, които днес са в покой, ще напуснат това състояние, и те ще проявят Живот. Мнозина искат още днес да разберат какво ще стане с канарите. Този въпрос е лесен. Важно е какво ще стане с вас. Когато придобиете Вечния Живот, вие пак ще посетите Земята и тогава ще видите всички промени, които са станали с нея. Ако съзнанието на хората е постоянно будно, те ще бъдат в течение на всички промени, които стават на Земята. Сега, при това прекъсване на съзнанието съвременните хора очакват всичко от учените - те да им обясняват всички геологически промени, които са ставали в миналото на Земята. Хубаво е това, но време е да се пробуди човешкото съзнание, активно да заработи неговата мисъл. И тъй, ние препоръчваме на всички съвременни хора Абсолютна Чистота. Тази идея за много хора е непонятна още. Това зависи от положението, в което те днес се намират. След Чистотата иде Светостта. Те са синонимни думи. След Светостта иде Служенето. Ако човек е чист и свят, той не може да не служи. Най-после, след Служенето иде Любовта. Ако човек не знае да служи, той не може и да люби. Ако не знае да люби, той не може да учи. Ако пък не знае и да учи, той никога не може да придобие Свобода. Тези възможности са тясно свързани една с друга. Който е започнал с Чистота, той е направил вече крачка напред. Този е естественият, нормалният път в Живота. Някой казва, че е остарял вече, но не се е наживял. В какво, именно, седи Животът? Допуснете, че някой човек живее сто хиляди деня на Земята; от какво се нуждае той през това време? Ако яде по три пъти на ден, трябват му триста хиляди яденета. Ако пие по пет пъти на ден вода, и всяка чаша съдържа по двеста и петдесет грама, значи трябват му сто двадесет и пет хиляди килограма вода. И ако всеки ден къса по един костюм, той ще има нужда всичко от сто хиляди костюма. Някои учени казват, че на всеки седем години човек напълно променял клетките на организма си; други учени казват, че на всеки три месеца ставала тази промяна в организма. Значи, според едни учени човек променя дрехата си през всеки седем години, според други учени - през всеки три месеца, а според мене - всеки ден. Един нов костюм трае от изгрева до залеза на Слънцето. Както виждате, много разноски струва човек, ако е живял на земята сто хиляди деня. Как ще оправдае този човек разноските си, ако не е служил на Бога, ако не е почитал себе си и ако не е обичал ближния си? Казвам: ония хора, на които съзнанието е будно, нека държат в себе си идеята за чистота на мисълта. Нека Чистотата остане в ума на всички хора като норма, като мярка, с която да си служат във всички случаи на Живота. Чистотата е магическата пръчица за всеки съзнателен човек. Ставате ли сутрин, ставайте с идеята за Чистота. Нека тази идея стане тъй любима на всички хора, както е желана и любима красивата мома, като идея в ума на момъка. И виждаме как момъкът я очаква, търси, на другия край на света отива заради нея. Нека идеята за Чистотата бъде възлюбената мома, която всеки търси и на край света. Чистотата да бъде възлюбената на всеки мъж! Намери ли я, отдалеч да се спре пред нейния свещен образ и само да я изучава и съзерцава. Придобиете ли тази Чистота, вие сте във връзка с Висшия свят, с Първичната Причина. Само в този свят има постоянство и устойчивост. За вас са важни постоянните и устойчивите неща. Какво по-хубаво от това да знаете, че има едно разумно Същество в света, което ви обича всякога: и когато спите или сте будни, и когато сте болни или здрави, и когато сте учени или прости, и когато сте богати или бедни. Няма по-хубаво нещо от това да знаете, че отношенията на това Същество към вас са всякога едни и същи. Ако служите на Бога, всеки ще ви обича. Някой казва: "Аз искам да служа на Бога и не искам да се женя". Казвам: ако решиш този въпрос без Бога, ти ще бъдеш нещастен човек. Ако пък се жениш без Бога, ти ще бъдеш два пъти по-нещастен. Ако не се жениш, но се свържеш с Бога, ти ще бъдеш щастлив. Ако се жените със съгласието на Бога, и двамата сте във връзка с Него, ще бъдете два пъти по-щастливи. Тази идея, изказана на ваш език, означава следното: всяка работа, всяка замислена идея, в която участва Божественото Начало, тя е чиста, свята, възвишена. Само тогава човек може да бъде доволен. Каква е целта на групирането? Защо две души се групират да живеят заедно? - Те стават два полюса, през които Божественият Живот се проявява. Когато някой каже, че не иска да се жени, това подразбира, че областта в която той се движи, е нечиста. Когато някой пътник минава покрай много извори и не пие вода от тях, това показва, че те са нечисти. Пие ли вода от тия извори, те са чисти. Питам: като отидете на Небето, ще се жените ли? - Няма. Значи, женитбата е страничен въпрос. Ако става въпрос за женитба, първата идея, която трябва да се има предвид, е човек да се жени за Чистотата. Това е истинска женитба. Който не се е женил за Чистотата, той е вдовец. В този смисъл, когато някой каже, че не иска да се жени, той сам се осъжда на смърт. Да се жениш за Чистотата, това е женитба в духовен смисъл на думата. Който се жени на Земята във физически смисъл, той умира; не се ли жени, не умира. В духовният свят пък процесът е обратен. Тъй щото, свързването с Чистотата е условие за поддържане на Живота. Съвременните хора трябва да освободят съзнанието си от всички нечисти образи. Те трябва да създават в себе си чисти представи, чисти образи за момата, за момъка, за брака и безбрачието, за Любовта, за Вечния Живот, за децата и т.н. На всички предстои едно коренно вътрешно пречистване, като за Великден. На всички случки и явления в Живота давайте красиви обяснения. Когато ми кажат, че някой плаче, аз не се спирам върху човека, който плаче, но казвам, че вън вали дъжд, който полива цветята в градинката на този човек и те се радват. Когато ми кажат, че някой е радостен, аз разбирам, че Слънцето е изгряло за този човек и цветята в неговата градинка цъфтят и разнасят благоуханието си. Кажат ли ми , че някой бие жена си, разбирам, че в този дом вършеят житото, за да го приберат в хамбара. Стремете се и вие да заменяте лошите образи с чисти, картинни образи, за да запазите Чистотата на вашето съзнание. Сега, като се говори за Чистотата, има една опасност да се спрете само върху едната й страна, само върху външната чистота. Ако някой млад, но мързелив момък, който не иска нищо да работи, се стреми само към външна чистота, той ще иска всеки ден пари от баща си да си купува нови дрехи, обуща, парфюми, разни гребени и четки, с единствената цел да се харесва на момите. По този начин той ще разруши и себе си, и баща си, но и целта си няма да постигне. Момите ще го виждат всеки ден докаран и чист, но ще има нещо, за което няма да го харесват. Те не виждат в него истинския човек. Без дрехи не може, но дрехите не правят човека. Хубавите дрехи имат цена само тогава, когато са облечени от умен човек. Знанието, силата представляват за нечистия човек такова нещо, каквото представлява окачването звънец на свиня. Казвам: първото необходимо условие за придобиване Божествения Живот е Чистотата. За нея душите копнеят, за нея се молят, нея търсят. От единия до другия край на Библията се говори пак за Чистота и Святост. И тогава пред чистия човек се откриват много възможности. Не може ли човек да се освободи от своята нечистота, възможностите остават затворени пред него. Прогресът, светлината, знанието, силата и свободата във физическия свят зависят от Чистотата, а в духовния свят - от Светостта. Колкото по-свети са духовете, толкова по-силни са те. В Божествения свят всичко зависи от Любовта. Когато слизате отгоре надолу, ще работите върху идеите: служене, почит и обич; качвате ли се отдолу нагоре, ще придобивате Чистота, Святост и Любов. Днес всички присъствахте на трапезата на Чистотата, но ще внимавате сега нито една троха да не падне на земята. Ще съберете всичкия хляб и когото срещнете, ще раздавате. Някой казва: "Нека хората възприемат нашите идеи, нашето верую". Питам какви са вашите идеи. - Чисти бъдете! Какво е вашето верую? - Чистота! Всеки от вас трябва да се отличава със силен стремеж към Чистота. Нека посветим този ден на Чистотата. Ще кажете: "Всичко ли се крие в чистотата?" - Тя е първото стъпало от лествицата на Вечния Живот. Като се качите на второто стъпало, пак ще прочетете "Чистота". Тя е обширен, неизчерпаем свят. Самата дума чистота не е силна дума, но ние си служим с нея по нямане друга по-силна, която да я замести. Така постъпва и всеки добър момък от село, когато иска да се жени. Той търси, избира най-добрата, най- красивата мома и като не намери каквато иска, взима най-добрата, която има в това село. Питат го: "Защо взе тази мома? Нямаше ли по- добра, по-хубава от нея?" - "Тази е най-добрата от всички. По нямане на такава, каквато желаех, взех тази. И от нея съм доволен". И ние сега по необходимост си служим с тази проста, скромна дума чистота, за да изразим един красив, величествен свят. Думата чистота на Земята не е много красива, не е силна дума. Тя не е царска дъщеря. Баща й не е богат, но е почтен човек; майка й също не е богата жена, но трудолюбива. Значи, Чистотата е родена законно, от добри родители. За да се осъществи идеята за Чистотата, трябва да й се дадат благоприятни условия. Сега тя е в положението на малко семенце, което трябва да се посади в почвата, за да се развие. Нека няколко души вземат от това семенце и се групират по двама, трима, петима или десетина и работят върху идеята за Чистотата. Само по този начин светът може да се реформира. Мнозина поддържат иде

„Ако мислите, че животът представлява само материалната част, или че е изтъкан само от идеи, тогава вие сте в грешка. Ако под думите дух и материя разбирате полюсите на живота, който се изразява в две течения - материализъм и идеализъм — тогава вие сте на прав път. Животът се изразява посредством полюсите: дух и материя, мъж и жена и т. н. " * Учителят Полюсите на живота Разлиствайки Историята на Философията от древността насам, през първите векове на Християнството, Средновековието, Ренесанса и достигайки до наши дни, ще констатираме, че философската мисъл е била обект на две противоположни тенденции: идеализъм и материализъм. Материализмът като философско схващане има големи заслуги за развитието на позитивните и естествени науки. В изследванията си те достигнаха до нови данни, засягащи същността на материята. Легендата, че атомът е неделим, беше развенчана чрез разкриване на сложната му структура. Мечтата на алхимиците от всички времена -превръщането на материята - стана реалност за модерната химия. От друга страна, идеалистичните философски течения се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси и с идеята за „духа", която противопоставят на „материята". Ако направим критичен преглед на тези две основни философски течения, ще достигнем до следните изводи: Основата на материалистичното разбиране за живота е, че понятията дух и душа са само резултат на функционална изява на мозъка; и всички психични явления не са нищо повече освен проявления на биологични и физиологични процеси на мозъка и са детерминирани и протичат във времето и пространството. Идеалистичното разбиране за живота се основава върху идеята, че духът е първичен, че той е източникът, от който се изгражда материята. Според тази концепция материята, бидейки вторична даденост, е подчинена на духа и според Закона за Причинността се проявява във времето и пространството. Духът е напълно свободен и независим от материята и е извън зависимостта на времето и пространството. Материалистичните философски доктрини се основават на схващането, че всичко в природата е закономерно и изключват случайността. Те приемат, че съзнанието е продукт от еволюцията на материята. В противоположност на материализма, идеалистичните школи приемат, че в природата съществува не само закономерност, но и целесъобразност. Това разбиране поддържа фундаменталната идея, че съзнанието твори обективния свят - светът на материята и явленията. Целта на настоящото изложение не е да полемизира с тези две философски школи, а да покаже, че нито материализмът, нито идеализмът са в състояние да дадат едно достоверно обяснение на съвременните духовни и материални проблеми. Идеализмът оперира в орбитата на метафизичния свят, под знака на геоцентричното съзнание. Той не излиза от триизмерните координати. Материализмът, в широк смисъл на думата, изучава света единствено през призмата на сетивните усещания, които имат за обект света на формите и явленията. В нашата епоха ни е трудно да допуснем едно ново схващане, без да му противопоставим друго. Това има смисъл само, ако се разкриват пътища, които позволяват да се изяви Истината. Според Учителя, задачата е да се помогне на човека да достигне до онази философска концепция, която ще му даде познание за истината за живота и смъртта, т. е. да има живо, практично приложение. Следователно, необходимо е да се създаде нов философски мироглед, който да изключва личните интереси и схващания на отделни социални слоеве и да гради своята доктрина само върху неизменните принципи на природата, валидни за всички епохи. Само върху такива начала трябва да се гради нова философия. Новото в тази концепция е човешкият дух да схване света като живо, материално, духовно и неделимо цяло. Полярността в Живота е само необходимо условие за творческите процеси на Живата Разумна Природа. Новата философия трябва да се базира на Космичната Стълба на Реалността**. Шестте Стъпала Учителят постави тази Космична Стълба за основа на новата философия. Тя се явява като демаркационна линия между две епохи: старата, която потъва в архивите на миналото и новата, която се заражда в наши дни. Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността са: Първо стъпало: Материята е кондензирана Енергия; Второ стъпало: Енергията е кондензирана Светлина; Трето стъпало: Светлината е кондензирана Мисъл; Четвърто стъпало: Мисълта е кондензирана Любов; Пето стъпало: Любовта е плод на Духа; Шесто стъпало: Духът е проява на Космичното Начало. Според Учителя, понятието „кондензиран" означава слизане от едно по-висше ниво в по-нисше. Това е проява на Космичния Принцип в различните светове на отражението. Ще дадем няколко съществени указания относно Космичната Стълба на Реалността, която съответства на Дървото на Живота: Първото стъпало от Космичната Стълба на Реалността е заложено в най-сгъстената област - света на материята и формите. Следващото стъпало издига съзнанието до законите на Живата и Разумна Природа, а по-висшите нива - към висшите принципи на Живота, които осмислят неговото съществуване. Стълбата на Космичната Реалност води човека постепенно от сетивното, от повърхността на Живота към невидимото, непознатото, към средището на битието, което е отвъд времето и пространството и съхранява мистерията на Безсмъртието. Първо стъпало: Материята е еквивалентна на кондензирана Енергия Съвременната наука извърши учудващи и неочаквани открития. Научната мисъл достигна до заключението, че по своята същност материята е безкрайна. Тази безкрайност на материята прониква в света на енергията. На това ниво са потопени дълбоките корени на Живота. Второ стъпало: Енергията е еквивалентна на кондензирана Светлина Както първото стъпало на Космичната Стълба на Реалността и то е в корените на Живота. Енергията се трансформира в светлина. Последните открития на науката в областта на рентгеновите лъчи, електромагнитните вълни, космичните и др. лъчи потвърдиха схващането, че съществува неразривна връзка между кинетичната енергия и светлината. На учените им стана ясно, че енергията е еквивалентна на кондензирана светлина. Трето стъпало: Светлината е еквивалентна на кондензирана Мисъл Схващането на Айнщайн за светлинните кванти; опитите на проф. Гурвич върху „митогенетичните лъчи"; откритието на етерните субстанции в организмите, направено от д-р Понелбаум; изключително интересните експерименти на Райхенбах и т. н. водят до дверите на метапсихичния свят, който е безкраен и вечен. Модерната наука навлиза в нови и големи перспективи. Тя се приготвя да стъпи на Третото стъпало на Космичната Стълба на Реалността - Светлината е кондензирана мисъл. От третото стъпало нататък ще се срещаме с метапсихичните и свръхсетивните области, където се намират стеблото и клоните на Дървото на Живота. И тези именно висши свръхнива отвеждат към Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Новата концепция на философията е идеята за Космично Единство или ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО, за УНИВЕРСА. Човек трябва да преодолее границите на сетивното познание, за да проникне в свръхсетивния - метапсихичния свят. Психотрониката прехвърля третото ниво светлината е кондензирана мисъл. Четвърто стъпало: Мисълта е еквивалентна на кондензирана Любов Проблемите на телепатията, на второто виждане, пренасянето на усещанията, предаването на мисли и т. н. са не само обекти на научни изследвания, но намират също своето практично приложение. Много бе писано върху тези въпроси. Изправена пред наличието на неоспоримите факти, че човешката мисъл е една сила от особено естество, съвременната наука прониква в свят с по-висши измерения. Това ниво се намира засега в областта на утопията. Човешкото съзнание оперира експериментално все още в кръга на сетивните възприятия. Съществува обаче свръхсетивно възприятие, което Учителят нарича „живо знание". Това знание е ориентирано към безграничното и вечното. Единствено то е способно да разкрие, че мисълта е кондензирана Любов. Пето стъпало: Любовта е проекция на Духа По пътя на наблюденията и опита науката дойде до заключението, че материята сама по себе си е безкрайна и вечна. Това е най-важният философски постулат на материализма. От друга страна съзнанието или Духът, както го наричат идеалистите, се приема като безкрайно и вечно. Духът и идеите заемат петото стъпало на Космичната Стълба на Реалността. Шесто стъпало: Духът е проявление на Великото Космично Начало Шестото стъпало ни въздига към Космичния Творец. Както подчертахме по-горе, материята и съзнанието според Учителя са двата полюса на Живота. Материята е външната, обективна страна на живота, докато съзнанието, Духът е другият полюс - вътрешната, субективна страна на живота. Тези две основни идеи: Дух и Материя, Духовен и материален свят, намират своите допирни точки в шестото стъпало на Космичната Стълба на Реалността: Великото Космично Начало Единство на Познанието Материалистите признават на материята атрибут на вечност. Идеалистите като Кант и Хегел допускат, че духът е вечен и безкраен. Действително, познанието за света е резултат на нашите възприятия, които добиваме от външния, материалния свят. Преработени чрез човешкия мисловен апарат, тези възприятия преминават в представи и понятия. Емпиризмът, представен от Джон Лок, смята, че сетивността е решаващ източник на познанието. От друга страна, рационалистите Спиноза, Лайбниц и др. вземат разума като единствен източник на познанието. Привидно като че ли имаме двойственост на познанието. Противопоставянето на двата процеса - възприятие и мислене - е погрешно. Те са неразривно свързани чрез Единството на познанието. А то е непрекъснато и безгранично. Материята, според днешната наука, е безкрайна. Съзнанието, според парапсихологията е невеществено, безплътно, извън времето и пространството. Тези две реалности, две универсални категории - Материя и Дух - имат допир в безкрайността. Учителят говори: „Позитивизмът смята, че реално е само материалното. Това е най-голямата грешка и заблуда: истинско извращение е да се твърди, че човек е само материално същество и изчезва след смъртта си. Нищо в природата не изчезва. Има само трансформация. Защо тогава съзнанието да изчезва? Щом като материята не изчезва абсурд е това да стане със съзнанието, душата да се унищожи. " Школите на Идеализма и Материализма, от най-дълбока древност, подготвиха човешкото съзнание за разбиране на Еволюцията и за контактите му с Космичното Начало. Космичната Стълба на Реалността хвърля мост между Материализма и Идеализма. Тяхната противоположност дава импулс на творческите процеси на Живота. * Беседи, МОК, год. 9 (1929-30), т. I, „Служене, почит и обич", стр. 5 ** виж „Космичната Стълба на Реалността" от „Новата култура през епохата на Водолей", стр. 117, изд. „Алфиола", Варна, 1991 г.

"Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: "Ето човекът!" (Евангелие от Йоана: 19; 5) Под думата "човекъ" или "человекъ" на български език се разбира същество, което живее цял век. Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, "човекъ" има друго значение - значи Исус, Човекът, който иде на земята, Братът на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: "Ето човекът"? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: "Какво търси тук богатството?" - Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: "Как?". - Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно: към една посока - към Слънцето - изворът на Живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем, да се стремим към Бога. Но може да попита някой: "Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога." Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас, и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно: известно налягане е потребно и след това ще дойде процесът на растенето, Знанието, а когато завържем плод, това вече е Добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане, след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй ще прати Господарят да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното - житото от къклицата. Ние се раждаме: това значи - изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба: това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което Му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната - в житницата. Прочетох ви 19-та глава от Евангелието на Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста - четири неща, които ние трябва да научим. Като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна - Знанието, от дясна - Силата, а отдолу, при краката - богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Т.е. като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата - към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста - заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? - Турят го в касата, да не го вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: "Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен." И понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: "Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя..." А когато ни приковават на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично. Преди този процес на развитие непременно трябва да има вяра - вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: "Невъзможното за човека за Бога е възможно." Божествените пътища са неизповедими. Не бива да се допуща мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени; то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата, и да избягваме недостатъци като посочения в следния разказ: В Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия. С дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно дете окъсано, което му прилегнало на сърцето, и си казва: "Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината!" Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: "Елате след четири дена, има да ви говоря нещо." Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: "Как ще отида при него така, почти изпокъсано?" И отива при познатите си да се пооблече и да се представи както се представят на царете. Намират дрехи, облича се и отива у живописеца. - Кой сте вие? - попитал художникът. - Аз съм еди-кой си. - Я си вървете! Ако исках такива облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както ви видях тогава. И ние, когато Небето ни поканва на работа, искаме да се облечем. Обаче Силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците; те не съставят нищо важно. Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, в своето време ще дойдат. Нима като отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите оттук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук. Той не иска нашите дрипи, а казва: "Донесете го както си е." Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него. Дори ония, които са го обичали, казват: "Махнете го по-скоро!" Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: "Донесете го, Мене ми трябва такъв, какъвто си е." И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: "Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих?" В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина. Тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества - виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества. Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място казва: "Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди ангели да ме избавят? Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците?" Па и сам Той искаше да се издигне. Вие сте на Земята; един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии и може би същата участ. Но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го смятате за нещастие, защото там, дето няма страдание, няма забогатяване; там дето има скърби, има и радости; дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са страданията? - Следствие от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието. Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. Трябва да се понесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим. И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле. Всеки от нас е нужен и то много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Само Господ, Който ви е пратил на Земята, оценява нашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас. Онзи, Който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога. Ако Господ е с вас, вие ще бъдете красиви, а светът обича красивото. Ако Той е с вас, вие ще бъдете богати, силни и добри, а доброто всякога се почита. Сега ще ви говоря за Бога не като за Същество (както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството), Което не знаете къде е. А за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича, кара да се раждаме и умираме. Що е умиране? - Господ прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия живот: "За да не направи дълг повече, вземете му капитала, който Съм му дал, времената не са сега благодатни, оставете го за друго време, доведете го при Мене". И в този процес ние мислим, че светът ни е забравил. Но ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас. А светът трябва непременно да ни забрави. Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: "Това е моят свят." Та и в Живота този факт е също тъй верен. Вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат, но вие трябва да намерите вашия Бог, с Когото можете да живеете, да се развивате, богатеете. Писанието казва: "Бог не е само на Небето; Той живее в сърцата на смирените". Следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца: като ви набият или счупят краката, да кажете "няма какво да се прави!" Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете "ние се смирихме." Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброта, да съзнаете и да кажете: "Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам." А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят. Но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: "А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото - не." Като дойде до силата, казват: "Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила." Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне. Този начин на човешко разбиране на Живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идат тъкмо от това. А Исус със Своя живот иска да ни покаже Пътя. Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жени, деца и при все това пак да мислите за тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: "Какво ли станаха жена ми, децата ми, къщата ми?" А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата, не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни: да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Да се откажем от света значи да го напуснем, да не му пречим; нека си върви по своя път. Можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да си върви по своя път. Можем да направим само едно - да я използваме. Тъй също не можем да спрем и Живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни казва: "Ако Ме обичате". А трябва да Го обичаме. Той не казва "Горко вам, ако не Ме обичате!" Не! Господ никога не иска насила жертви от нас. Хората казват: "Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?" Как да го оправи? - "Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката." Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен - Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга, да станете слуга зарад Господа. И тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на Небето, но Той не е там. Когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: "Защо Бог не вижда нашите страдания?" Но Той казва: "Нямам време. Аз Съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи. Когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения." Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: "Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко." Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа. Той страда и плаче във вас. Казваме "аз плача, скръбна ми е душата"; но когато кажем "Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия", тогава ще дойдем на онзи истински Път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне, трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват Пътя Му, то сме ние, хората; дяволите не спъват Пътя Господен. Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон. И докато не дойдем до това съзнание - доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне в нас дълбоко съзнанието да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане. На кого? - На нашите братя, на нашите ближни. Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните тела. И мога да ви кажа, че Исус, като е дошъл тук, и сега не е напуснал Земята. Той живее между човеците, работи между тях и трябва вече да възкръсне в нас. Да имаме вяра, но не оная вяра и онзи страх, които имаха евреите: "Ние нямаме друг цар, освен кесаря". Та когато този кесар след няколко години разруши Йерусалим и събори храма им, те се отказаха от него. И сега може да каже човек: "Кесарят е моят цар", но последствията ще бъдат същите. Нека се върна: изпърво трябва в този свят да живеем, да се подготвим. Не можем да живеем на Небето, защото там топлината и светлината са много ярки. Както градинарят, когато присажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най- напред трябва да минем първо отделение, че после - второ, по- нататък - класовете, университета и най-после да влезем в света. То са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва "както даде Господ". Когато сте изорали нивата си, вие посявате житото, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? - Бурени и тръне. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде: ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум; дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати. Можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието, това е Добродетелта; законът, това е Знанието; условията, това е Силата; зародишът, това е богатството. Но ще ме попитате как ще намерим Господа. Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: - Ние сме в градината, в която има много хубави ябълки. - Но аз не виждам нищо - отговорил му другият, като си затворил очите. Приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ви зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: "Къде е Господ? - Той е в дърветата и в камъните, и в земята". Обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: "Господи!" Ето затуй са нещастията: те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: "Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи." Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата - да търсим и да бъдем възприемчиви. Сега ще ви кажа друго нещо: какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви. "Съединението прави силата". А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У приятел, който действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му; и той като нас може да ги има. Недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек. Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши. Вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари; може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. Ние можем да се подчиняваме на света тъй, както е казал Исус на Пилата, който му рекъл "Аз имам власт да те разпна", - "Подчинявам се на Онзи, Който ти е дал тази власт, но моята душа е свободна". Трябва да се подчиним на временните страдания. Ние не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те. Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота. А това не е живот. Живот е когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно. Някой ви е докачил; не му снемате шапка, не се ръкувате. Може и да се ръкувате, без това да е ръкуване; може да му снемете шапка, без това да е зачитане. И обикновено снемаме шапка на по-голям, но с това някак му казваме "можеш ли ме повиши?" Има една дяволска риба в морето, която каквото срещне по пътя, все го поздравява. И човек хваща някого за ръка. Защо? - Тия дяволски пръсти на човешката ръка много говорят. Например най-малкият казва: "Пари можеш ли ми даде? Трябва търговия да почна. Загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна?" Безименният: "Аз желая художнишка слава и знания." Средният: "Аз искам права и привилегии." Показалецът: "Мене ми трябва почит и уважение." Палецът: "Аз искам сила и умение." Поздравеният, ако може и желае, ще му даде. И тръгнат двамата, че после - трима в обществото и образуват котерия, ала не намират онова, което търсят. И най-после дойде Исус и каза: "Това, което вие търсите - богатство, Сила, Знания, Доброта, Аз мога да ви го дам. Няма никой от вас, който е оставил баща си и майка си за Мене, и да не е приел стократно бъдещия Живот." Ето Човекът, Който може да се ръкува с нас, Който може да ни даде и богатство, и Сила, и Знания, и Доброта. Но хората казаха "Махнете, разпнете Го!", на което Пилат им забележи: "Вие Го изгубвате." Исус и днес седи пред вас и аз ви казвам: "Ето Човекът, Когото вие търсите. Човекът, Който само може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже Пътя, да се проясни вашият ум." Но вие във вашето съмнение казвате: "Покажете ни Го да Го видим!" Аз ще ви приведа едно сравнение: задава се вечер отдалеч човек с малка свещ; аз ви казвам "Ето човекът, който ви носи светлина." Вие обаче виждате свещта, не виждате човека. Него ще видите кога? - Когато изгрее Слънцето. Търсете сами тая Светлина, която носи Човекът, тя ще ви помогне да намерите Пътя, по който трябва да вървите. Така трябва да схващате въпроса. Да ви дам едно друго, по-ясно сравнение: допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна и ви казвам: - Това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства; там, в онзи ъгъл има това, в другия - туй и туй. - Може, ама кой знае, не виждам нищо - възразявате. Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети почват да се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда. Светът е като тая стая и всеки от нас трябва да бъде светоносец, да носи по една свещ. И като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци, това са свещи. Аз не обичам хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи като на Разпети петък. Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. Предан, любящ, добър човек е запалена свещ. И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ. Питате какво да правим. Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас. А защо да се молим? През летния сезон на 1899 година в новопазарско настана голяма суша. Околните турци от тридесет и девет села се събират и се молят за дъжд. Изавалява дъжд. Българите си казват: "Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и нам". Обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад. Когато хората се молят, моли се и ти, и ти трябва да си подадеш прошението. Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш. Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата: с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим; то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: "Сине мой, дай си сърцето." Трябва да започнем сега едно пречистване като за Великден - да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, навсякъде има обща дисхармония. Мъж и жена не могат да се споразумеят - къща делят, пари делят, жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъжът или жената ги държи, това е безразлично. Спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място вкъщи - дали кокошка или петел да пее. Що за кокошки и петли? Това не съставлява никаква важност в Живота. Казах, друго е важно. Исус е дошъл и работи; и когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е Исус. Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? - В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите, туй е законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят. То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други. Ние, които следваме Исуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек. Ще Го приемете ли или разпнете, ще Го пуснете ли или ще кажете "Не Го искаме" - този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете "Пуснете Го, Той е наш Господ", вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението. И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: "Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас." Тогаз Светлината ще бъде в нас и ние всинца ще се примирим. Беседа от Учителя, държана на 16 март (стар стил) 1914 година в София.

* дипломна работа защитена на 09.07.2001г. 1. Увод Съзнанието на хората се променя.[1] Човечеството влиза в нов период от своето развитие. Oстарелите човешки закони, норми и институции не могат да решат световните проблеми и тези на всеки индивид. Едно вътрешно недоволство от живота като цяло и в частност от световния ред и порядък се забелязва у всеки. То постоянно расте и подтиква човека да търси нови решения на старите си проблеми. Една нова невидима вълна залива света и обхваща всеки човек, семейство, общество и народ. Търси се нова парадигма, ново светоусещане, нов импулс за живот. На изток и на запад много хора, опитват да намерят пътища един към друг. Все повече са тези, които търсят начини за един по-добър, по-смислен и по-одухотворен живот. Холистичният принцип “Живот за Цялото” издигнат в началото на века от един Мъдрец и подет още тогава от будните български и световни умове, сега вече е факт. Планетата ни се смалява. Днес всеки осъзнава, че Земята е жив организъм и не може да бъде изследвана или пък стопанисвана по механичен начин. В наше време е известно, че мислите и чувствата на всеки човек променят света около него. Всеки елемент е свързан с всички други, образувайки цялото. Природата е жива, разумна. Едно добро направено днес от един човек се предава към света и расте. Гениална мисъл споходила частица от организма е в полза за целия организъм. Нужни са нови методи за работа, нови модели на мислене, нов начин на живот. Революцията в света на комуникациите изгради нервната система на земята. Във време, когато новините се научават мигновено, с натискане на клавиша или с поглед към телевизора, нервните импулси се предават за секунда до всяка част на Земята. За да е здрава клетката, трябва целия организъм да е здрав, но живота му зависи от всяка негова частица. Цялото е по-голямо от сбора на неговите части. Като се промени индивидът, променят се приятелите му, семейството, обществото, държавата, целия свят. Промяната на света от своя страна, води до промяна на индивида. Носителите на промяната са водачите, импулсаторите на човечеството. Те първи усещат новото, подемат го и го разпръскват из света. Стотиците различни New Age движения в Америка, духовните учения в Индия, новите метафизични и научни открития в Германия, Италия, Франция, Англия, философските ситеми и начините на новомислене, новия светоглед в изкуството: всичко около нас говори за ново съзнание. В България също се усещат тези невидими вълни на вътрешен подем. През вековете по различни начини е записвано предупреждението, че критичен брой индивиди ще са достатъчната мая, за да заквасят цялото общество. Изпълнявайки ролята на културен магнит, те ще привлекат около себе си най-будните умове на своето време от всички области на познанието и малко по-малко те ще трансформират и обновят цялото общество.(11, 45) [2] Такъв опит за магнито-трансформация е направен в началото на миналия век в България и досега всеки чувства плодотворните му влияния. Те не само, че не са намалели, напротив – увеличили са се и са се разрастнали. За да се разбере по-ясно за какво става въпрос ще се наложи да се погледне в архивите на историята, за да се види, коя е превратната точка в близкото минало на България, която като че ли открива нова страница в българското народно съзнание и показва нови хоризонти за хилядите търсещи на изток и на запад. Първоизточника на този преврат е наречен от видния френски мистик Рене-Геньон “най-големия магнит слизал някога на Земята”(4, 87). Кой е той? Мнозина българи не знаят. 2. Кратка историческа и фактологическа справка Родното място на Петър Константинов Дънов е с.Хадърча (сега Николаевка), Варненско. Баща му поп Константин Дъновски, цял живот е бил радетел за свободна и независима българска църква. През 1854г., на 24 години, тръгва за Света Гора, където иска да стане монах. След корабокрушение по пътя той не се отказва, но странна среща с монах го разтърсва и променя изцяло намеренията. Монахът му обяснява, че му е отреден друг път и че трябва да се върне обратно “защото това място е било и ще бъде ... прагът на чудни световни промени.”(8, 39) Силно впечатлен Константин се завръща обратно в родината си. През 1858г. Константин се жени и има три деца.(8, 59) Той е първия български свещеник във Варненския край на обявената за независима българска Църква, а в края на живота си е глава на варненската епархия. На 11 юли 1864г., на Петровден, в с.Хадърча се ражда третото дете на Константин Дъновски – Петър.(7, 67) За детството не се знае почти нищо освен, че малкият Петър е бил много наблюдателен, мислел е задълбочено и понякога е проявявал необикновени способности. Началното си образование Петър започва в родното си село Хадърча и по-късно завършва в Нови Пазар. На 6 годишна възраст семейството му се премества във Варна.(7, 103) Тук, след Освобождението през 1879г., Петър продължава да учи в новооткрито българско училище. Между преподаващите са и известните български дейци и просветители Сава Доброплодни и Петко Р. Славейков.(7, 117-118) Заедно с училищните си заниманията Петър започва да взема уроци и по цигулка, с която не се разделя до края на живота си.(4, 15) През есента на 1885г. Петър Дънов постъпва в Американско научно-богословско методистко училище в Свищов.(7, 132-134) През юни 1887г. получава диплома удостоверяваща, че е завършил успешно училището и получава правото да проповядва като методистки пастор.(7, 172) По препоръка на двама от бившите си учители от Свищов, той става учител в с.Хотанца. (7, 173) Там композира първата си песен.(4, 17) Посрещнат е с особен ентусиазъм от жителите на селото, където Петър Дънов “идва с благородната си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти”.(7, 176) Но и там той не се задържа особено дълго. През лятото на 1888 г. заминава за Америка. Междувременно е освободен от военна служба чрез закон, който постановява че в следосвобожденска България на всеки 25 000 българи, един ще бъде освободен чрез жребий. По този начин той е заличен от военните списъци. (4, 17) На 19 септември 1888г., Петър Дънов се записва в семинарията Дрю, Медисън, щата Ню Джърси. Тук са му преподаватели големите за това време духовници и учени наречени “Голямата Петорка”: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Крукс и д-р Бъц.(7, 217-218) Ето накратко каква е част от обстановката в семинарията: “В читалнята и библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите ... дискутират различни теми, свързани с изящна литература, философията и общата история.” (7, 224) През 1890 г., след като Петър Дънов е завършил вече двугодишната специализация в семинарията, решава да остане за още две години, за да разшири знанията си. (7, 240-241) По време на тази втора част от обучението си той често посещава големия град Ню Йорк. Тук той, със своето специално отношение към музиката, посещава множество концерти давани от известни за времето си изпълнители. Част от стажа му като методистки мисионер преминава в друг голям американски град - Манхатън.(7, 242) На 19 май 1892г. Петър Дънов получава диплома за завършване на пълния курс в семинарията Дрю в Медисън с изключение на подготовката по старогръцки език. Тази диплома, заедно с лиценза му за правоимащ пастор от Русе от 1887г., както и фактът, че вече е официално регистриран член на методисткото църковно паство на град Медисън му дават възможност за постъпване без приемен изпит в Бостънския университет. (7, 260) На 12 октомври 1892г. е записан в теологичния факултет в този университет като специален студент – “в най-престижния университет в най-аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати.”(7, 261) Петър Дънов отново има достъп до огромни научни и богословски знания – четири библиотеки и две читателски зали. На първо място е библиотеката на института, после “рядката теологическа колекция” на пастор Джеймс Латимер, общата теологическа библиотека от 20 000 тома заедно с читалните и периодиката и Бостънската обществена библиотека, вече най-голямата в страната, със своите 500 000 тома и продължава да расте с 10 000 тома на година.(7, 270) Освен другите книги, на негово разположение са теософските трудове на Мадам Блаватска, индийска литература – Ведите, Упанишадите, Бхагават Гита, трудовете на трансцеденталисите Емерсон и Торо, на Толстой, и много други. (7, 279-282) Годините, след записването му за следване в Бостънския университет, са най-интересни за интелектуалния живот на стария град, тъй като са “на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена. От Германия философията на персонализма намери убежище сред водещите умове на методистката теология. От добрия стар Конкорд се лисна тихото закъсняло мъртво вълнение на стария добър трансцедентализъм на Торо и Емерсън, а унитарианците имаха глас. От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започнатата като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизъм.”(7, 274) По време на следването си, след почти две годишен труд, на 15 април 1893 година, защитава на 44 страници темата: “Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране”. На 4 юни 1894г. получава свидетелство за завършен редовен курс на обучение към теологическия факултет в Бостънския университет.(7, 300) През двете си години следване в Бостън, интересите на Петър Дънов неудържимо преливат рамките на методизма. Той има възможност да влезе в допир с всичко наоколо: трансцедентализма и поезията на Емерсън; протестите на Хорх срещу догматизма на църквата; пламенната защита на жената на Олкот; “Природното в човека” на Уитман; спиритуализмът, окултните среди; медицината и познанията за мозък и неговите необикновени способности; астрономията и знанията за слънцето и звездите и тяхното въздействие върху човешкия характер и съдба; хиромантията, френологията и физиогномиката, като особено много го вълнува и това как характера на човека зависи от външния вид на тялото, формата на черепа, на ръката…(7, 303) Поради част от тези причини желае да изучи човека и неговото устройство и на 22 юли 1894г. се записва в Медицинския факултет към същия университет.(7, 300-303) Изкарва кратък курс по обща медицина. През 1895г. (4, 19) Петър Дънов се завръща в България. Това е голям шок за него. Свикнал със свободата, широтата и динамизма на мисълта в Америка, в България всичко му изглежда като в застой, в рамки. Получава няколко покани за пасторски места, но отказва. Прави един опит в Ямбол, който пропада поради несъвместимостта на новодошлия с догматичните църковни служители. (7, 309-310) През 1896г. (4, 20-21) е публикувана негова книга “Наука и възпитание”. В нея са изложени някои от принципите на бъдещото учение на Учителя. След завръщането си от Америка, Петър Дънов две години живее при сестра си във Варна. (7, 311) Междувременно, освен с църковните среди, има допир и до много от по-големите духовни движения за това време в България. Получава покана за теософски проповедник, но отново отказва.(4,20) Подготвя се за нещо. Едно от най-важните събития в живота му се случва на 7 март 1897г. На тази дата “настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато и мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят.” (8, 93) От този момент нататък, ще бъде писано за същия човек като за една нова личност, претърпяла една необикновена вътрешна трансформация. Това символично ще се показва чрез използването на почитателното Учителят Беинса Дуно или просто Учителят [4] 3. Живот и идеи Тук целта е не да се изложи космогонията на учението дадено от Учителя, нито пък да се надникне в дълбочината на езотеричното познание, а по-скоро да се даде кратка характеристика, доколкото тя е свързана със заданието на дипломната работа. Въпреки че бе спомената датата на вътрешната трансформация станала в Петър Дънов, трябва да се отбележи, че мисията му на Учител, се е откривала пред него в продължение на около 5 години. “Годините от 1895 до 1900 Учителят прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа.”(1, 25) “В тези години, когато се пробужда най-дълбокия кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори всички истини за човека, природата и Бога.”(8, 95) Малко след посвещението си записва във Варна едно мистично послание от Духа – “Хели-Ели-Мели-Месаил”.(3,72) През 1898г. изнася пред дружество “Милосърдие” във Варна посланието “Призвание към народа ми”, където той казва на българите най-важното, което трябва да знаят за него и за неговата мисия.(4, 23) Към края на този приблизително петгодишен цикъл, между 25 юни 1900г. и 9 юли 1900г., той записва седем духовни послания, кръстени “Седем разговора с Духа”. В тях се дават наставления и напътствия относно духовната му мисия.(4,30) Цели 11 години Учителят обикаля из България като изнася богословско-научни сказки, просвещава, дава наставления и упътвания по най-различни въпроси и прави своите наблюдения върху българина. През това време започва да се образува Веригата. Ето какво е записала в дневника си негова ученичка - Ел. Иларионова, след една от сказките му в Търново през 1903г.: “Читалищният салон беше препълнен. Той с ред картини доказваше, че човек е господар на своето тяло. В човека са скрити много способности, неразвити още. Със своя живот, със своите мисли, чувства и вътрешни стремежи той гради това тяло и може да му даде красива форма. … по външния вид на човека може да се определи и неговия живот, характерът му и пр. Всички слушаха с притаен дух и внимание. Той каза, че няма болест неизлечима. Когато човек разбере великите закони на природата, сам ще се лекува.”(4, 27) През 1901г. са издадени 5 статии по френология от Учителя в сп. “Родина”.(4, 28) Френологията е една от науките, в които Учителят е особено вещ и по време на обиколките из България прави много френологически изследвания на българина, част от резултатите на които изнася в държаните по-късно беседи и лекции. На 19 юли 1900г. във Варна се е състояла първата среща на негови ученици. Тогава те са били само трима. На въпрос на един от тях как ще изпълняват мисията си след като са толкова малко, следва отговор, че в бъдеще ще бъдат хиляди и милиони.(1, 33) От тази година започват Годишни срещи на Веригата преминали по-късно в събори. Останалите писмени свидетелства от тях, в първите години, се наричат протоколи. В периода 1904-1908г. през месец август събиранията се състоят във Варна. Присъстват хора само лично поканени от Учителя.(4, 33) От 1909г. до 1915г. срещите се провеждат във Велико Търново. Една от целите им е да се “създаде връзка с духовния свят за всеобщо повдигане и просветление”, както и да се подготви почвата за бъдещата по-сериозна духовна работа.(4, 34) Срещата от 1911г. е паметна с това, че на нея се въвежда един символ на учението - Пентаграмът. Дават се подробни указания и напътствания как да се работи с него, какво е значението му. Всеки от лъчите на Пентаграма символизира съответно: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Това са едни от принципите, които са в основата на Новото учение и които всеки ученик развива в себе си. През 1912г.(4, 38), на Годишната среща на Веригата, Учителят раздава на всички присъстващи подготвената от него книжка “Завета на цветните лъчи на светлината”. Тя е съставена изцяло от цитати от Библията, които са обвързани със седемте цвята на дъгата включително и белия, и влиянието им върху човека. За стиховете в тази брошура той казва, че са “така систематично извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, необходими за духовното ваше повдигане.”(9, 5) През 1904г. Учителят се установява на квартира в София.(4,39) Тук той започва да държи своите беседи, които първоначално са в тесен кръг от хора и постепенно стават публични. Така се слага началото на бъдещите Школни занятия и класове. През 1914г.(4, 14) започва публичното изнасяне и документиране на така наречения цикъл Неделни беседи. Те продължават около час и обикновено започват в 10 часа сутринта в неделя. От тях слушателите му са очаровани, разкрива им се нов свят. “От словото на Учителя струи нова светлина и тя разкрива Истината тъй, както всеки дълбоко в душата си я чувства.”(1, 50) Беседите обикновено започват с определен стих или стихове от Библията и продължават с тълкуване, давайки отговор на актуални човешки проблеми. Стилът е богословски и в същото време научен и максимално достъпен за слушателя. Последната от неделните беседи е изнесена на 28 ноември 1944г.(5, 102) Особено важна е “Ето Човекът!”, която е представена на 16 март 1914г. и с която символично се слага началото на Ерата на Водолея[5] С нея започва цикъл серии от 6 тома в словото на Учителя наречени “Сила и Живот”. В тях се съдържат основите на Новото учение.(4, 42) На 15 февруари 1917г.(5, 8) се открива един особен род беседи, наречени беседи пред сестрите. Те са предназначени за жените, майките, възпитателките, учителките, въобще всички жени, от които зависи промяната на обществото. Беседите се изнасят всеки четвъртък. Последната от този цикъл е държана на 30 юни 1932г.(4, 45) През юни 1917г., във военно време, поради това, че е неудобен на властите и се изказва против участието на България в Първата световна война, Учителят е временно интерниран във Варна. В периода август 1917г. – юни 1918г. във Варна, живее на последния етаж на хотел Лондон. Неделните беседи са временно преустановени.(4, 43) Постепенно годишните събирания преминават в събори на Бялото Братство. Изнесеното слово се оформя като цикъл от така наречените Съборни беседи. Добре е да се уточни, че според Учителя, Бялото Братство не е някаква човешка организация водена по писани правила и закони, а е съвкупност от всички същества, които са завършили своята земна еволюция и сега помагат за развитието на човечеството. Ето какво още се казва: “…организирането на света се дължи на Бялото Братство. Всички религии са методи на Бялото Братство... В архивите на Бялото Братство се пазят всички тайни... Бялото Братство върви по пътя на Любовта.”(10, 192-193)... В тесен смисъл на думата Бялото Братство е група от хора, които работят в съгласие с идеите на Учителя. През 1920г., поради желание на някои от учениците му за по-задълбочена работа с Пентаграма, се образува група за духовна работа. През 1922г. на нейна база се открива Класа на добродетелите. Първоначално е включвал 10 сестри, които са били лично наставлявани от Учителя.(4, 48) През 1922г. се открива Школата. Тя е своеобразен университет за вътрешно познание и развитие. Под ръководството на Учителя в нея “се изпитват силите, способностите и възможностите на човешката душа, тук се решават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът на миналото – подготвят се условията за новия живот. Едно ново знание се прилага, подлага се на опит и резултатите най-щателно се проучват... Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дръвчета и посеви... Човекът и човешкото естество се подлагат в школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото, неговите качества, неговата устойчивост, издържливост и отзивчивост, изпитва се умът, неговата възприемчивост и възможности. Изпитва се и сърцето, неговата чувствителност, неговата готовност за служене и жертва. Всичко се проверява и постоянно подобрява.”(1, 46-47) Учителят казва: “Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината. Едно от качествата на великата школа на живота – школата на Бялото Братство или така наречената Божествена школа – това е: Тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практика вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към истината, но и начините за нейното приложение.”(1, 46) На 24 февруари 1922г. започват школните занятията на Младежкия окултен клас. Класът се състои от млади хора, предимно студенти и семейно неангажирани, които първоначално са били лично поканени. Изискванията към класа са много строги. В него могат да влизат лица, които са образец за подражание. Тук се дава нова насока и благоприятна среда за развитие на ума, сърцето и волята, както и за всички човешки способности.(1, 46) Занятията продължават до 7 януари 1944г.(5, 102) и се водят предимно в петък. Същата година и на същия ден, когато е открит Младежкия окултен клас, на 24 февруари 1922г., започва Общия окултен клас. Той е за по-широк кръг слушатели. Работи се главно върху изправянето на някои навици и погрешки във вътрешния и външния живот на човека.(1, 46) Занятията са предимно в сряда. Продължават до 5 януари 1944г., когато е и последното събиране за този клас. Изнесеното слово в класовете е наречено лекции, тъй като е предназначено за една по-добре подготвена, академично настроена аудитория, където с методите на науката, непосредственото наблюдение и опита, се разкриват фактите, законите и принципите, които съставляват и управляват видимия и невидимия свят. Човешката психика и вътрешния живот на човека са осветлени и подложени на подробен анализ. Дават се теми за развиване, упражнения, задачи, методи, чрез които придобитото знание се прилага и подлага на външен опит и вътрешна проверка. Класовете са окултни, тъй като съдържат скрито за ежедневното мислене и светоглед знание. (4, 51) Поради големия интерес на младежите, през юли 1923 година се провежда Първия младежки събор. Този вид събирания продължават до 1930г. и на тях се показва истинския потенциал на Бялото Братство. Изнасят се есета и реферати на различна тематика обикновено свързана с духовната страна на живота. По-късно голяма част от младите хора развиват богата творческа и научна дейност в обществото.(4, 51) През 1922г., на откупеното преди година място в подножието на Витоша, в София и наречено по-късно “Изгрев”, се нанасят първите заселници.(4, 57) През 1927г. на Изгрева се построява сграда, в чийто салон Учителят изнася почти всички свои беседи и лекции до края на земния си път.(4, 59) През 1930г. се откриват нов тип беседи. Наречени са Утринни слова. Първата е изнесена на 21 септември 1930г. Беседите обикновено се изнасят в 5 ч. сутринта в неделя в салона на Изгрева.(4, 63) Последната е представена на 9 януари 1944г.(5, 103) Като своеобразен синтез на учението и метод за вътрешна работа не само за учениците, но и за всички желаещи, се явява Паневритмията. Тя е особен вид масова игра – оригинален синтез между идея, тон, движение и ритъм. “Същинският смисъл на думата Паневритмия от духовно гледище Учителят е изразил със следното изчерпателно и пълно със смисъл изречение: “Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата природа”.(8, 183) Дадена е и постепенно е дооформена в годините от 1932 до 1942, като първото публикувано ръководство по Паневритмия излиза през 1938г.(4, 83) Тя се състои от три части – същинска “Паневритмия”, “Слънчеви лъчи” и “Пентаграм”. Движенията са плавни и хармонични. Играе се на музикален съпровод след изгрев слънце в периода между 22 март и 22 септември. През това време на годината човек има най-добри условия да влезе в разумно взаимодействие и обмен със силите на природата. Ето какво още казва за нея Учителя: “Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените функции на човека и е в съчетание с човешките мисли, чувства и действия.”(2, 52)“Тези движения на паневритмията са разумни. Те … са взети от природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм… Те имат магическа мощ и влияние върху целия свят, а не само върху нас.”(10, 261) “При Паневритмията се поставят в движение всички геометрични линии.... Всяка линия има влияние върху съзнанието и извиква нови сили в човека – физически и духовни… Паневритмията поддържа хармонията между дихателна, мозъчна и храносмилателна система и между ум, душа и дух… При тези движения се прави контакт с природата… Ако музикантите свирят всяка сутрин тези упражнения ще се подмладят.”(2, 53-55) “Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа.”(2, 64) “Паневритмията трябва да се приложи във възпитанието на индивида, обществото, народите.”(2, 52) През 1929г. Учителят за първи път извежда учениците си на летен лагер в Рила.(4, 68) От тогава, почти всяка година, през лятото на Седемте рилски езера се провеждат събори. Съществува и такъв цикъл беседи наречени Рилски. За учениците планината е нещо живо, разумно. Тя е място за вдъхновение и нови творчески сили, място за духовна работа и вътрешно обновление. На лагерите кипи живот, всеки иска да даде своя принос за Цялото. Става се много рано, преди изгрев слънце. Следва посрещането му като символ на Живота. Изпълняват се песни, молитви и духовни упражнения. Изнася се беседа. Малко по-късно всички играят Паневритмия. След това учениците обменят опит от свършената работа през годината. Учителят напътства, наставлява, дава нови методи за работа, изнася беседи. Правят се екскурзии до близки върхове. Ученикът зад цялата природа вижда една велика Разумност. Потапя се в нея, общува с нея. Чистотата е основно изискване. Тя се съблюдава с голямо внимание. Общата работа е извор на вдъхновение. Правят се мостове, чешмички, оправят се пътеки, почиства се природата, ако някъде е замърсена. Кипи общ живот. “Планинските места са пълни с енергии и носят благословение... Излизаме на планината, за да се научим как да живеем... Планината има дълбоко влияние върху нервната система и върху черния дроб. Влиянието върху черния дроб е в това че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа... Този, който е имал неврастения и други нервни страдания, ще се освободи от тях, но планината има друго още по-дълбоко значение. Като се качиш на най-високия връх непременно трябва да научиш нещо... Екскурзиите всякога са хубави, те носят живот.”(2, 208-209) Това са част от причините учениците да използват всяка възможност да бъдат на планина – на Седемте езера, на Мусалла, във Витоша, в Сливенския балкан или в друга красива планина. През 1939г., по военно време, по инициатива на Учителя и благодарение на негови ученици, България става единствената страна в Европа спасила своите евреи.(6, 18-19) Началото на 1944г., през Втората световна война, той се мести в село Мърчаево, близо до София. Изнася едни от последните си беседи, издадени по късно в поредица от томове кръстени “Заветът на Любовта” и класифицирани от някои като Последни слова. През октомври 1944г. се връща на Изгрева. На 27 декември 1944г. напуска този свят.(4, 76-80)След себе си Учителят оставя за човечеството творчество от над 3 800 беседи и лекции(5, 103) свързани с всички области на живота, стотици композирани песни и хиляди живи души, на които той е бил опора, наставлявал ги е, помагал им е, дал е живота си за тях. Бележки под линия: [1]За повече информация: Фъргюсън М.; “Съзаклятието Водолей”; изд. Анима, София, ISBN 954-8544-04-0 Константинов М., Маджаров Хр.; “Новата култура през епохата на Водолея” 1,2,3-ти том, изд. Алфиола Константинов М.; “Освобождение чрез космично съзнание”, изд. Алфиола 2001, ISBN 954-8139-31-62 [2] Навсякъде, където се използва цитат или преразказан текст от даден източник, той е обозначен в следния формат: (номер на източник, страница). [3] Роден през 1886г., Рене Геньон е духовен водач, мистик и автор на философско-езотерични трудове. Умира през 1951г. (Камбъл Е., Бранан Е, “Енциклопедия на окултните науки: разум, дух, тяло – част I”, изд. Абагар холдинг, София 1996, ISBN 954-584-158-3) [4] “ Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име “дъновисти”. “Дъновист” – това е един псевдоним, аз сам не съм “дъновист”. ...когато споменат името “Дънов”, то е забиване на един гвоздей в ръката ми... Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви се предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете.” – беседа: “Не правете никому насилие нито оклеветявайте” стр. 379-380, том: Сила и Живот – пета серия (старо издание). [5] “Оста на Земята е наклонена спрямо еклиптиката на двадесет и три градуса. При движението и около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25 000 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка последователно влиза във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2150 години. Влизането на тази точка в даден зодиакален знак има епохално значение както за нашата планета, така и за всички живи същества върху нея, най-вече за човека и човешките същества... Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности, стремежи, както за отделния човек така и за обществото.” (4, 42) Използвана литература:* 1. д-р Константинов М., Боев Б., Тодорова М., Николов Б.; “Учителят”, изд. къща “Сила и живот”, Бургас 1995, ISBN 954-8146-12-62. 2. Дуно Б.; “Aкордиране на човешката душа” том 2-ри, архив на Боян Боев; изд. Бяло Братство, София 2000, ISBN 954-744-003-93. 3. Калев Д.; “Учителя във Варна”, изд. Бяло Братство, София 1999, ISBN 954-8091-91-74. 4. Кралева М.; Учителят Петър Дънов. Живот и Учение.; изд. къща “Кибеа” 2001, ISBN 954-474-264-65. 5. Кръстева Л.; “Словото на Учителя” – каталог, изд. Всемир, София 1998, ISBN 954-8447-07-X6. 6. Маджаров Хр.; Любомили; “В светлината на Учителя. Българският Распутин.”, изд. Алфиола 1999, ISBN 954-8139-25-17. 7. Славов Ат.; “Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов” том 1 “Началото”; изд. “Бяло Братство”, София 1998г., ISBN 954-8091-83-68. 8. Томалевски Г.; “Учителят Беинса Дуно”; изд. къща “Алфа-дар”, ISBN 954-8785-15-39. 9. Учителя; “Завета на цветните лъчи на светлината”, изд. Сонита, София 1944, ISBN 954-8646-05-610. 10. Учителят; “Разговори при седемте рилски езера”, изд. “Кралица Маб”, София 1996, ISBN 954-533-010-411. 11. Фъргюсън, М.; “Съзаклятието Водолей”; изд. Анима, София, ISBN 954-8544-04-0 * Навсякъде, където се използва цитат или преразказан текст от даден източник, той е обозначен в следния формат: (номер на източник, страница).