Иво

Докато Яо разглеждал забележителностите на Хуа, граничният страж го познал и се приближил с думите: - О, Мъдрецо! Благословен да си! Дълъг живот за Мъдреца! - Замълчи! – казал Яо. - Нека Мъдрецът има много богатства! - Замълчи! - Нека има много синове! - Замълчи! - Как така? – попитал граничният страж. – Дълъг живот, голямо богатство, много синове са това, което всеки иска. Защо ти не ги искаш? - Много синове – казал Яо – означават много тревоги. Голямо богатство означава големи грижи. Дълголетие означава дълго страдание в житейски беди. Всичко това пречи на усъвършенстването на Добродетелта. Затова не го искам. - Преди – отвърнал граничният страж – те мислех за мъдрец. Сега виждам, че си просто благороден мъж. Когато Небесата ти пращат синове, положително са предвидили занятие за тях. Ако имаш много синове и те имат своите занятия, за какво трябва да се тревожиш? Ако притежаваш голямо богатство и го делиш с другите, какви грижи можеш да имаш? А колкото до дълголетието... Мъдрецът си намира подслон като пъдпъдък – без тревоги и борби. Той получава храна като новоизлюпено пиле от поддържащия всичко Път на Небето. Той преминава през живота като птица в полет, без да остави и следа. Когато империята следва Пътя, той участва в разцвета й. Когато тя загуби Пътя, той се оттегля и усъвършенства своята Добродетел. След много години доволен живот напуска този свят и яхва белите облаци. Никакви злини не го постигат. Свободен е от нещастия. Какви беди е изстрадал? С това граничният страж се обърнал и си тръгнал. Яо го последвал. - Почакай! – извикал той. – Искам да попитам... - О, върви си! – отвърнал граничният страж.

Един слон от някаква пътуваща изложба бил скрит в обор извън стените на град, в който никога преди това не били виждали слон. Четирима любопитни граждани, чувайки за скритото чудо, отишли да видят дали не могат да добият някаква предварителна представа за слона. Когато пристигнали в обора, открили, че в него било тъмно. Изследователите обаче решили да продължат проучванията си на тъмно. Единият докоснал хобота и решил, че създанието трябва да прилича на крачол; вторият напипал ухото и заключил, че става дума за ветрило. Третият докоснал крака и можал да го оприличи само на жив стълб, а когато четвъртият поставил ръката си върху задницата на слона, той помислил, че е напипал някакъв вид трон. Нито един от тях не успял да си състави цялостна картина и всеки можел да опише достъпната му част с помощта на представи за неща, които вече познавал. Резултатът от експедицията бил пълен провал. Всеки бил сигурен в собствената си правота; никой от останалите жители на града не разбрал с какво всъщност са се сблъскали изследователите.

Един син, от българските села, бил принуден да се грижи за своя 90 - годишен баща. Той се отегчил толкова много от него, че решил да го изнесе на края на селото и там да го остави, дано по-скоро умре. Сложил го на гърба си, а в едната ръка носел един голям кош, където щял да сложи баща си. Детето му тръгнало с него, да придружи дядо си до края на селото. Като настанил дядото, детето казало на баща си: - Татко, не оставяй коша тук, вземи го със себе си. - Защо? - И на мене ще ми потрябва някога, да те занеса с коша на края на селото. Бащата се замислил върху думите на детето си и решил да върне дядото обратно вкъщи, да продължи грижите си за него. Той разбрал, че каквото прави на другите, ще се върне и към него.

Обществото днес приема, че Христовото учение няма нищо общо с астрологията. Нещо повече – тя дори е анатемосана от официалната църква през вековете. От друга страна, мнозина съвременни астролози не могат да направят връзка с Христовото учение и се опитват да върнат астрологията в езическите времена, когато шаманите и жреците са предопределяли съдбите на хората. Това е грубо профаниране на тази свещена наука. Преди идването на Христос само посветените са знаели истината, че Той е Духът на Слънчевата система. “Дадоха ми се ключовете на земята и небето” – казва Христос, т.е. Той ръководи живота не само на Земята, но и в цялата Слънчева система. Почти всички системи, чрез които се проявява животът, са изградени по един основен модел – модела “ядро – периферия”. В клетката има клетъчно ядро, в което ще намерим молекулите на ДНК, съдържащи информацията за живота и мисията на клетката. Физическото тяло на човека също произлиза от генетичната информация, заложена в ядрата на мъжките и женските полови клетки. Така по аналогия, използвайки втория принцип на Хермес – това, което е долу, е подобно на това, което е горе – можем да приложим модела “ядро – периферия” и за Слънчевата система. В нея също откриваме ядро – централната звезда, наречена от нас Слънце – и периферия, съставена от планети, астероиди и комети. Както клетката и човекът, така и Слънчевата система има вложена определена мисия в своето ядро, която се разгръща в продължение на милиарди години еволюция. Христовият дух оживотворява цялата Слънчева система, както човешкият дух оживотворява физическото тяло. Чрез Христовия дух нашето Слънце е свързано и с Галактичния център Алфиола. Последните научни изследвания разкриха, че той е звезда, завършила своето еволюционно развитие във физическата Вселена преди милиарди години. Учените наричат този клас звезди “черни дупки” – космически обекти, които поглъщат материята и светлината. В някои научни хипотези се предполага, че те пораждат нови вселени. Според мен, както зеницата приема светлината и я препраща към вътрешния ни свят, така и “черните дупки” поглъщат времето и пространството, превръщайки ги в небитие, и отварят врата към Бога. От Любовта на Бога именно са привлечени милионите звезди, образуващи ядрото на нашия космически дом – галактиката Млечен път. Силата, която на физически план олицетворява Любовта на Бога, е гравитацията. Изследвайки библейските текстове, ще открием много символи, които загатват за познанието на древните за физическата вселена и духовните светове. Раждането на Исус е отбелязано в Библията с появата на така наречената Витлеемска звезда. Изследвайки астрологически звездното небе по времето на раждането на Исус, ще открием, че то е било ознаменувано от съвпада на двете най-големи планети - Юпитер и Сатурн – в знака Риби. Приблизително по същото време в китайски и корейски астрономически летописи е регистрирана появата на ярка нова звезда, която съвременните учени свързват с избухването на свръхнова звезда в нашата галактика, чиято проекция върху зодиакалния кръг е приблизително три градуса от знака Водолей. Смъртта на Христос на физически план може да се сравни с раждането, с избухването на една свръхнова звезда в духовния свят, която със светлината си облъчва всички човешки души, и от този момент част от Христовия дух се отпечатва във всички нас, в сърцата ни. Христос се ражда в Юдея, която в астрогеографията е свързана със знака Риби. Освен това именно около началото на новото летоброене започва една нова астрологична епоха – епохата на Рибите. Ето как пространството и времето, в които се появява Христос, се обединяват от един астрологически символ, използван от ранните християни като таен, опознавателен знак. Много астрологични символи можем да открием и в Откровението на Апостол Йоан. В едно от своите видения той съзерцава Престола на Бога и пред него четири същества, имащи образите на човек, орел, лъв и телец. Тези образи можем да открием вплетени във формата на египетския сфинкс, но и на още едно място – в символите, описващи зодиакалните знаци Водолей, Скорпион, Лъв и Телец (в астрологията орелът изобразява човека, надраснал животинската си природа, символизирана от низшата проява на знака Скорпион). Естествено е да си зададем въпроса, защо любимият ученик на Христос –Апостол Йоан – е акцентирал именно върху тези знаци от зодиака? Висши духовни йерархии от същества работят за еволюцията на звездните системи. За да се разбере понятието Духовна йерархия, трябва да се разбере и приеме, че в Слънчевата система човечеството представя една сравнително ниска степен на разумност и съзнание. В природата забелязваме, че има определени нива на организация на материята: минерали, растения, животни, хора. Естествено е да стигнем до извода, че в тази стълбица на живота има нива на разумност, както под нас, така и над нас. В школата на Учителя Беинса Дуно тези нива са обединени под името Велико Всемирно братство: "Когато говорим за Великото Всемирно братство, подразбираме онези йерархии от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прякото ръководство на Великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата Вселена с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети; като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: Серафими – Братя на любовта; Херувими – Братя на хармонията; Престоли – Братя на волята; Господства – Братя на интелигентността и радостта; Сили –Братя на движението и растенето; Власти – Братя на външните форми и изкуствата; Началства – Братя на времето, състоянието и такта; Архангели – Братя на огъня и топлината; Ангели – Носители на живота и растителността. Последният, десети, чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представят великия Космичен човек." Разглеждайки началните етапи от развитието на Слънчевата система, основателят на Антропософията – Рудолф Щайнер разкрива една велика мистерия, в която взема участие йерархията на Херувимите. Дванадесет от Братята на Хармонията, от които четири главни, обгръщат бъдещата Слънчева система така, както сега Земята е обгърната от своята атмосфера. Те оставят своя енергиен отпечатък в пространството и така създават енергийната матрица на зодиака. За да съхранят древната мъдрост за четирите главни Херувима, египетските посветени изградиха сфинкса, като вплетоха в тялото му телата на телец, лъв, орел и човек, вграждайки във времето тайните знания за духовните светове. Ето защо и Апостол Йоан е използвал тези имена, за да изобрази величието на разкрилите се пред него тайнства от Висшите светове. На друго място в Откровението, описвайки Новия Йерусалим, Йоан многократно акцентира върху числото 12, което е и едно от най-често споменаваните числа в Библията: 12 племена на Израел; 12 ученика на Христос; 12 скъпоценни камъка по стените на Новия Йерусалим; 12 000 (12 x 1000) стадия е мярката, с която Йоан описва размерите на Небесния град; 144 000 (12 x 12 x 1000) е броят на спасените души; Дърво на живот, което ражда плод 12 пъти месечно. Забележете, че в зодиака също има 12 знака. Тази пряка връзка указва, че астрологическата символика е въплътена в Свещената книга. Самият път на Христос е в пълна хармония със символиката на дванадесетте знака и е отразен най-точно в Евангелието на Йоан. Думата “евангелие” в превод на български означава благовестие. Каква е всъщност благата вест? Както при сътворението Бог става първопричина за създаването на материалния свят, на чиито закони сме подвластни, така чрез Христос Бог отново става Първопричина за създаването на бъдещия духовен свят. “И видях ново Небе и нова Земя”, казва апостол Йоан, където ще сме подчинени на закона на Любовта. В своята дълбока същност Христовото учение е проникнато от принципите на астрологията и самото то внася в нея нов импулс. Когато този факт се осмисли от всички астролози и всички християни и се приложи в живота, човечеството ще направи една голяма стъпка към придобиване на космично съзнание.

И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето. И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си: Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее. И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го. Друго падна на каменито место дето нямаше много пръст, и заскоро изникна, защото нямаше дълбина от земя; но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже нямаше корен, изсъхна. И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод. И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлезваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто. И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша * * * * * Сеятелът, словото сее. А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им. Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат; нямат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват. И в трънете посеяното са тези, които слушат словото; и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива. А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.

- Човечеството спи - казал Настрадин, когато го обвинили, че е заспал по време на прием в двореца. - Сънят на мъдреца е могъщество, а „бодърстването" на обикновения човек не носи полза на никого. Царят се ядосал. На другия ден, когато Настрадин отново заспал след обилния обяд, царят наредил да го изнесат в съседната стая. Преди придворните да си тръгнат, заспалият Настрадин бил пренесен обратно. - Пак заспа - казал царят. - Не, както винаги бях буден. - Тогава ни разкажи какво се случи, докато беше в съседната стая. За всеобщо учудване ходжата повторил дългата и объркана история, която царят разказал, докато той спял. - Как успя да го направиш, ходжа? - Много просто - казал Настрадин. - По израза върху лицето на царя разбрах, че се кани да разкаже тази стара история, и реших междувременно да поспя.

- Щастието не те изоставя - каза му тя на прощаване. Врата след врата се отварят пред теб. На какво се дължи това? Да не си магьосник? Сидхарта каза: - Вчера ти споделих, че умея да мисля, да чакам, да постя, а ти намери, че тези неща не помагат за нищо. Но от тях има голяма полза, ще видиш Камала. Ще видиш, че глупавите самани, които живеят в гората, научават много добри, неща, които вие не умеете. Завчера все още бях чорлав просяк, вчера целунах Камала, скоро ще стана търговец и ще имам пари и всички онези неща, които ти цениш. - Така е - съгласи се тя. - Но какво можеш да направиш без мен? Какъв щеше да бъдеш, ако Камала не ти помагаше? - Скъпа Камала - каза Сидхарта и се надигна, - когато дойдох в горичката при теб, направих първата крачка. Желаех да се уча на любов от най-прекрасната жена. От мига, който взех това решение, знаех, че ще го изпълня. Знаех, че ще ми помогнеш, усетих го от първия ти поглед при входа на горичката.? - А ако не бях го пожелала? - Но ти го пожела. Чуй, Камала, когато хвърлиш камък във водата, той по-най прекия път се насочва към дъното. Така е, когато Сидхарта има някаква цел, някакво желание. Сидхарта не върши нищо, той само чака, мисли, пости, но минава през всички неща по света, както камъкът през водата, без да върши нещо, без да се помръдне, той се чувства привлечен, той се оставя да пада. Неговата цел го привлича към себе си, защото той не допуска нищо в душата си, което би могло да противостои на целта му. Ето това Сидхарта е научил при саманите. Това е същото, което глупаците наричат магьосничество и което смятат, че го причиняват демоните. Демоните нищо не причиняват, няма никакви демон. Всеки може да чародейства, всеки може да постигне целта си, ако умее да мисли, ако умее да чака, ако умее да пости. Камала го слушаше. Тя обикна гласа му. обикна пламъка в очите му. - Може би е така, както казваш, приятелю - каза му тя тихо. - Но може да е така, защото Сидхарта е красив младеж, защото погледът му се харесва на жените и затова щастието му се усмихва. Сидхарта се раздели с целувка. - Дано да е така, учителко моя! Нека погледът ми винаги ти харесва, нека винаги ми носиш щастие!

Последните астрологически изследвания справедливо подчертават ролята на Хирон като лечител. И митологията, и опитът потвърждават това особено значение. В древните времена са описвали Хирон като учен и учител, вещ в лекарствените растения и обладаващ умението да лекуват рани. Една от последните астрологични научни работи представя неоспоримо доказателство за това, че Хирон, в зависимост от разположението си в Домовете, е планета, детерминираща призванието на лечителите и терапевтите. 15 души от подложените на изпит са имали Хирон в десети Дом, 11 - в първи и 10 - в дванайсти (при това куспидите са се располагали в двата Дома). При останалите планетата се е разпределяла по другите Домове. Разглеждайки значението на Хирон относно медицинската астрология, сме длъжни да вземем под внимание две обстоятелства. Първо, това, че в тук ние имаме работа не с медицината, която практикуват съвременните терапевти и хирурзи. Ние имаме предвид доста по-обширно понятие. В митологията Хирон е бил главно учител, а не лечител; лекуването е било един от многото предмети, чрез които той е обучавал. Неговата медицина е обединявала огромен обем от знания и начини за тяхното прилагане. Второ, предмет на споменатото по-горе изследване са били лечителите и терапевтите, а не медиците въобще. Лекуването на Хирон трябва да се разбира като синтетично, центрирано върху пациента цяло. Вниманието не се фокусира върху конкретни разстройства, както често се прави в съвременната медицинска практика, прибягвайки към бързо действащите таблетки или скалпела. Аз бих предположил, че откриването на Хирон през 1977 година, освен всичко друго, е отразило нарастването на разнообразие от холистични методи, използвани в медицината през седемдесетте и осемдесетте години. Алтернативните методи на лечение се основават на психологични и духовни въздействия. Ръстът на популярност на подобни подходи изглежда все повече и повече съществен за ефективността на лечебните практики. Едновременно с това седемдесетте години са били белязани със значително влошаване състоянието на околната среда. Над нашата система за живото -обезпечаване е надвиснала заплаха: киселинни дъждове, нарастваща ерозия на почвата на селскостопанските земи, промишлено замърсяване на водата в гъсто населените райони. В една от предишните си статии аз разглеждам влиянието на Хирон в светлината на задълбочаващата се екологична криза. От тази гледна точка именно трябва да се разглежда значението на Хирон за медицината, тъй като проявите на въздействие на тази планета лежат в основата както на здравето, така и на болестите. Да се направи равносметка на положителните влияния на Хирон, имащи отношение към здравето може да стане по следния начин: “Лечител на тялото, душата и целия свят”. За да намерим разумно обяснение на тези функции на Хирон, е необходимо да се обърнем към митологията, въплъщаваща го в символична фигура – кентавър, полу-човек, полу-животно. Той олицетворява двойствената природа на човека, често противоречащите си едни на други естествени и изкуствено култивируемите мотивации в човешкия живот. Все пак, понякога това единство се разпада, ако поради някаква причина човешката същност на Хирон се оказва безсилна, а животинската стига до изстъпление. Тогава той престава да бъде добро същество, в него преобладават чертите жестокост и скотство, както, например, в случаи на изнасилване, които се представят от най-ясните прояви на тъмната страна на Хирон. Фундаментална характеристика на Хирон е въплъщението чрез дихотомиите: човек и животно, култура и природа, а по отношение на здравето – развит интелект и тяло, подчиняващо се на инстинктите. Неговата лечебна сила или вреда произтичат от тази двойственост. Лечебният ефект на Хирон се корени в синтеза на двете човешки половини. Това, разбира се, е крайно сложен процес. Но неговото разглеждане помага по-добре да се ориентираме в истинската същност на Хирон като холистичен лечител, чиито методи са насочени към поддържане на равновесие в човешката природа с цел достигане на всестранно здраве и цялостност. Това своеобразие на Хирон го отличава от другите символи на лечителство в астрологията такива, като знаците (и/или управляващите ги планети) Дева (хранене, хигиена, здрави навици), Скорпион (хирургия и психиатрия) и Риби (самопожертване и духовно лечителство). Функциите на Хирон включват и изброеното, но на по-високо ниво. По такъв начин, оздравителната мисия на Хирон отива доста по-далеч от елементарната помощ при ударени, натъртени места. Тя подразбира, в случай на нужда, и фармацевтика, и хирургия, но, на първо място, предписанията на Хирон касаят подходяща диета, упражнения и култивиране на полезни навици, основаващи се върху законите на природата. Следващото ниво, това е ефективното, “здраво” общуване с нашите животи в такива въпроси като време и управление на ресурси. По-нататък вниманието на Хирон би се обърнало към психологичните и духовни проблеми, и тук той би предложил такива методи като медитация и развиване на позитивно мислене. Самоусъвършенстването в резултат на прилагане на тези практики би означавало достигане на пълно и всестранно “хиронично” здраве. Както е установено, много медицински функции символизират също така знаците Дева, Скорпион и Риби. А Хирон е холистичен синтезиращ център, който обединява тези функции и позволява най-цялостно да се усъвършенства здравето на човека или на обществото. Отклоняването от принципите, символизирани от Хирон води до хронични болести – състояние, на което повечето от нас са подложени постоянно. Ние трябва да помним, че Хирон – това е полу-бог, представляващ идеал, към който трябва да се стремим, но рядко достижим, та нали и самият Хирон до края на живота си е страдал от получената някога неизлечима рана и е успял да преодолее трагедията на несъвършенството само, когато Зевс милостиво му е позволил да умре и го е увековечил в съзвездието Кентавър. Като резюме на понятията, символизиращи Хирон, а също свързаните с тях най-специфични проблеми на здравето, аз съставих следният конспект от ключови думи и фрази, нещо като “Комбинация на звездните влияния” на Ебертин. Той се основава на моите наблюдения на Хирон в хороскопите, информация от множеството прочетени книги и статии, публикувани след неговото откриване и – признавам си – на някои мои внимателни изводи. Конспектът е съставен в духа на заглавието на Ермини Лантеро “Продължаващото откриване на Хирон”. Все още за Хирон е известно далеч не всичко. От момента когато преди няколко години съставих даденото резюме, всеки месец внасях промени, което, както изглежда, ще се повтаря и в бъдеще. Още повече, предлаганата от мен информация може да стане основа за разработване на поредица подходи към проблема на нашата индивидуална и колективна цялостност. Хирон В митологията Кентавър – представител на дивото и жестоко племе, от което са се страхували и са го презирали цивилизованите гърци. Самият Хирон, все пак, е бил удивително изключение: най-почитан преди Сократ учител, владеещ всички области на знанието, включително фито-медицината, военните изкуства и свиренето на кифаре (струнен музикален инструмент). В качеството си на символична фигура Това е полу-човек, полу-кон и, по такъв начин, представлява преплитане на човешкото и животинско начало в едно същество, което позволява да се проведат безкрайно много символични паралели. Освен това, разположението на орбитата на тази малка планета между Сатурн и Уран предполага посредническата роля между ограниченията на Сатурн и свободата на Уран, или между подобните полярности Козирог и Водолей, знаците, които те управляват. Като абстрактно понятие Взаимодействието между културата и природата, Аполоновото и Дионисиевото начала (погледни Фридрих Ницше “Раждането на трагедията”). Интелект, психика, дух, душа, въплъщение в материалния и физическия планове. От една страна холистичен катализатор, от друга, невъзможност за достигане на всеобхващащо единство. Психологични прояви Плюсове: Самоусъвършенстване по пътя на овладяване на различни знания и умения и техния синтез. Приложните знания, от най-примитивните, вкоренили се в природата, до най-изтънчените изкуства и развитата наука. Вътрешната хармонизация на природното начало с висока култура и цивилизованост. Духовната трансформация, ориентирана върху всички най-високи нива. Минуси: Загубата на чувството за цялостност в резултат на конфликта между естествените подбуди и мотивации, култивирани изкуствено. Жестокост. Скотство. Насилие. Биологични прояви Плюсове: Балансирано състояние на здравето. Процеси на добро, здраво развитие. Минуси: Хронично заболяване ("хиронично раняване") и постоянни опити да излекуваш, смекчиш проявлението или да го контролираш. Тумори. Социални прояви Плюсове: Изкусен учител в области на най-разнообразни предмети. Еколог, специалист по околната среда, опекун. Лечител, изпитващ върху себе си всякакви заболявания и затова по-способен да лекува другите. Човек, отбягващ обществото, и, при все това, носещ му полза. Учител или музикант, свирещ на струнен инструмент. Синтез на социалната отговорност и лич-ната свобода. Минуси: Дивак. Насилник (по отношение на хората и земята). Развратник. Жертва на жестокост. Трагичен изгнаник. Основни прояви в личния хороскоп Плюсове: Подбужда човека към усвояване, прилагане и разпространяване на знания и умения, имащи отношение към Дома, където е разположен Хирон, неговият знак и аспектите, а също към желание да станеш лекар или учител в тези области. Помага да се издигнеш от животинско състояние към човешко и богоподобно по пътя, предвиден от местонахождението на Хирон в хороскопа. Минуси: Пробужда дивия звяр, безжалостно разрушаващ най-ценните създания на културата и природата. Съвет на преводача :Съветвам начинаещите астролози, и не само, да намерят мястото на Хирон в наталната карта на изнасилени жени и да анализират транзитната ситуация за момента на изнасилването, включвайки аспектите на транзитиращия Хирон и аспектите на другите транзитиращи планети към наталния Хирон.

МАЙКА Мила Майчице, благословена бъди! На Великата Майка служител си ти. Животът даряваш, чрез теб Бог постоянно твори... За всички твои усилия от люлката до наши дни, благословена бъди! Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. Малкото дете в утробата на майката е кандидат да стане човек. Само че трябва да му се дадат девет месеца приготовление в утробата на майката. Преди да е бил в това състояние, той е бил в утробата на природата, милиони години е стоял, за да се създаде. А казвате, че Бог е създал човека от пръст, вдъхнал дихание в него, но това дихание е цял процес, условия за да се яви човешкият дух, да му се дадат условия да прогресира. Колко месеца продължава периодът на бременността за човека? - Девет месеца. През този период зародишът минава през 400 000 форми в утробата на майката, докато се създаде като човек. Освен 400 000 форми, зародишът през тия девет месеца минава и ред други форми, за които сега няма да говоря. През цялото време на бременността вие можете да изчислите по колко от тия форми се падат на минута, на час, на ден. “Ако се не родите изново.” Следователно, ако раждането е важен процес, за който се изискват нови, благоприятни условия, не по-малко важни процеси са зачеването и бременността. През време на своята бременност жената трябва да бъде поставена при най- благоприятни условия: тя трябва да се храни правилно, при добро, хармонично разположение на духа; при това, никога да не яде преди изгрев, както и след залез слънце. Тя трябва да диша дълбоко, да мисли и да чувства право. Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, с голямо въображение, и с ближните си, както и тя сама трябва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Сутринните й разходки трябва да стават при изгрев, да наблюдава красивите картини на изгряващото слънце; после да се разхожда в градини, дето цъфтят красиви, благоуханни цветя, дето се развиват хубави плодни дървета. Дето животът расте и се развива, там е неговият смисъл. Чистотата, както физическата, така и духовната, е необходимо условие за бременната жена. Де ще намери по-голяма чистота от тази в Природата? За тази цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да послужат като огледало на нейния живот. Тихите, приятни нощи, с небе осеяно с безброй трептящи звездици също представят незаменими картини за жената, бъдеща майка. Казвам: майката трябва да възпитава детето си докато е още в утробата й, а не след раждането. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на бременната жена не трябва да се пренебрегва. Най-красивата, изящна литература трябва дабъде нейната умствена храна. Животът на светиите, на великите хора трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствие, тишина са нужни за жената майка, както и за Природата, която в това време върши велик творчески акт - създаването на човека. Искате ли плодът на дървото да бъде добър, създайте му условия и го оставете на Природата. Същото се отнася и за създаването на човека. Добрият, разумният човек се зачева и развива при специални условия. За това се изискват три важни момента: цел, средства и постижения. Всичко това ще се намери в разумната Природа. Сама тя е здраве, красота и чистота. Тя изключва всички болести, всякаква грозота и нечистота. Старите гърци са били по-напреднали от съвременните културни хора. Когато жената била бременна, те я поставяли в обстановка да гледа красиви картини. Значи, за да развива красивото в себе си, човек трябва да гледа красиви неща. И най-доброто дете, т.е. и най-добрият зародиш, който може да се положи в утробата на една жена, може да се осакати, ако тя се тревожи във време на бременността си. Майката във време на бременността си може да предаде всичките си качества на детето. Ако като бременна тя се въодушевява от музика, поезия, художество, всичко това тя може да предаде на своето дете. Но и обратното може да стане. Ако през душата на една бременна жена минават емоции на омраза, завист, всички тези чувства пак ще се вложат в нейното дете… Детето не трябва само да се роди, но всичките органи на тялото му трябва добре да се устроят, та като се яви това дете в живота, да могат тези органи да функционират правилно, за да възприемат силите от природата и да работят съгласно божията воля. Първото влияние на човека иде от майката и бащата. Майката влияе на детето си докато е още в утробата й, чрез своите мисли, чувства и постъпки. Не по-малко влияние върху развитието на детето оказва храната на бременната жена, както и тази, която дава на детето си след раждането му. От духовния живот на майката зависи какво ще бъде детето. Майката може да роди обикновен човек, талантлив, гениален или светия. От нейния умствен живот зависи бъдешето на детето. Майка, която не носи отговорност за своя живот, има предвид само само сегашните условия. Тя не мисли за бъдещето, за целокупния живот. Срещате едно дете, което заеква. Търсите причината за заекването и не можете да я намерите. Причината се крие в майката. Като бременна в четвъртия или петия месец, тя срещнала една жена, която заеквала. Още като я видяла, образът и говорът й направили силно впечатление, от което дълго време не могла да се освободи. Без да подозира, тя предала този недостатък на детето си. Във време на бременността си, жената е крайно впечатлителна, поради което всички се отразява върху детето. Като знае това, тя трябва да отбягва срещи с хора, които имат физически или психически недостатъци. Особено лесно се предава лъжата. Затова бременната жена трябва да избягва срещи с хора, които обичат да лъжат. Всяко новородено дете се намира пред неизвестността на своя живот. Когато мине през целия кръг на своя живот, тогава неизвестността става известна. Докато е в утробата на майка си, детето е в пълна неизвестност. То се намира под влиянието на майка си. Щом излезе на бял свят, то влиза в нови условия и заплаква. Плачът означава две състояния: радост и скръб. Когато новороденото дете заплаква, плачът му означава радост. То се радва, че се освобождава от ограничителните условия, в които се е намирало. В утробата на майка си то се намирало между живот и смърт. Девет месеца майката учи детето си в утробата. Преди това още майката и бащата са го възпитавали. Тяхната любов не е нищо друго, освен възпитанието на детето, което ще родят. Ако детето върви по бащина линия, бащата го е възпитавал. В това време детето е давало обещание на бащата, че ще го слуша, ще бъде прилежен ученик, само да му даде условия да дойде на земята. Какви ще бъдат очите на детето, това в голяма степен зависи от майката. Тя е художникът, който туря цветовете на детето си. Ако в бременността си майката хареса някои сини очи и постоянно мисли за тях, тя може да създаде такива сини очи на своето дете. Обаче в повечето случаи наследвеността преобладава. И затова ще видите, че очите на детето по цвят са или като тия на майката, или на бащата, или на бабата, или на дядото. Какво дете ще роди онази майка, която през всичкото време на своята бременност постоянно се тревожи и безпокои? Детето, което се ражда от такава майка, ще бъде слабо, хилаво, не ще може да издържа на мъчнотиите в живота. Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им. И тъй, в бъдеще, когато ние съзнаем този велик закон, ще разберем, че всички хора трябва да създадат добри условия, за да могат да се избегнат всички съвременни нещастия. И не един път аз съм казвал, че това нещо само майките са в състояние да създадат. Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: Дъще, синко, аз искам да живееш в бъдеще в закона на Любовта и да представяш нейната пълнота. Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или син герои, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си… Новото поколение ще бъде носител на новите идеи, на Божествената Любов. А тъй както вървим сега, ако се раждаме по този хилав начин и искаме да превъзпитаме хората, които са работили от толкова хиляди години, нищо ни можем да направим. Човек може да се превъзпита само в утробата на майка си, в Любовта. Само майката е в състояние да пресъздаде човека, да го превъзпита. Той сам е 50% фактор за своето превъзпитание. Той мяза на един кораб без кормило, който навсякъде може да бъде тласкан от вълните. И тъй, в бъдеще, условията за жените трябва да се изменят. Жени, които зачеват, трябва да са при най-добри условия. Също и условията на децата трябва да се видоизменят, и то не механически, а по онзи закон, който действа в живата природа. Пей на детето си, за да стане човек. Пейте, възпявайте го в сърцето си. Ако си баща или майка на място, ти трябва да предадеш едно от ценните си качества на своето дете. Целта на майката, която ражда едно дете, не е то да остане дребно, а да израсте високо и снажно. Божественият план не е ние да останем деца. Това, което ние сме създали, то се притегля към нас. Това дете, което си родил, няма да отиде да живее при другите, но ще дойде при тебе. Ако си го родил добро, то такова ще дойде. Така е в живота. За да има просветени хора, преди всичко майката трябва да бъде просветена. Понеже носи отговорност за възпитанието на детето си, тя трябва да започне да го възпитава, докато е още в утробата й. Като се роди детето, грижите върху възпитанието му стават още по-големи. Като го къпе всеки ден, тя трябва да има предвид чистотата на кожата. Порите на кожата трябва да бъдат отворени, да става дишането пълно. Пълното дишане разбира едновременно дишане с дробовете и с кожата. В бъдеще бременната жена трябва да се пази от лоши влияния, ако иска да създаде добро и здраво поколение. Тъй както живее днес, тя се намира под непосредственото влияние на външния свят, поради което не може да се освободи, както от добрите, така и от лошите влияния. В бъдеще жената, като бременна още, трябва да научи детето как да яде. Храната, която употребява бременната жена, и начинът по който я възприема оказват голямо влияние върху детето, което ще се роди. В това отношение са правени много опити и са дошли до заключение, че храната е един от главните фактори за физическото и духовното благосъстояние на детето. Значи, храната създава човека, тя го повдига, но и понижава. Ако майката, като бременна, не знае как да се храни и каква храна да употребява, тя не може да роди добро и способно дете. Ако бременната жена не може да възприема само добри впечатления от външния свят и да се предпазва от лоши, не може да роди добро дете. Ако не прави избор на книгите, които чете, и ако не възприема само добри мисли и чувства, тя не може да роди добро дете. Тя трябва да бъде майстор-скулптор, да работи вещо с чука. Всяко удряне на чука да пада на място и да произвежда такъв ефект, че да остави само една линия. Всички линии, събрани заедно, трябва да обрисуват статуята. Днес всички хора се намират в трудни положения и казват, че не може повече да се живее, не могат да издържат. Може да се живее, но затова майката трябва да е вложила в детето си повече вяра и надежда, както в себе си, така и в Бога. Като бременна още, майката трябва да вложи в детето си мисълта, да стане истински човек, да развие своите дарби и способности, да стане гениален, или светия, да работи за благото на човечеството. Ако майката, която е заченала своето дете, е въодушевена от велики идеи за човечеството, още в бременно състояние ще предаде на детето си всички качества. Тя е като Бог за детето и може да направи от тази кал там, каквото иска, защото излезе ли веднъж от утробата на майка си, детето вече става независимо в мислите и чувствата. Ако майката вложи всички свои качества на Любов и Мъдрост в детето си при деветмесечното бременно състояние, детето ще има към своята майка през целия си живот хубаво разположение и всякога ще бъде готово да се жертва за нея. Когато някой син каже на майка си: “Защо си ме родила?” - аз разбирам, естествено, че майката, когато го е носила, е мислила противни неща, или пък баща му е бил в такова състояние. Синовете и дъщерите носят мислите на своите родители, това е заключението, до което съвременната наука е дошла. И най-големият престъпник може да се възпита, но докато е още в утробата на майка си. Ето защо, бременната жена трябва да се храни със специфична храна: с чисти и възвишени мисли, чувства и постъпки. Само по този начин тя може да помогне на детето си, ако то носи в себе си лоши наклонности. Тъй, както днес се хранят, отглеждат и възпитават децата, не може много да се очаква от тях. Майката със своя начин на живот по време на бременността определя до голяма степен формата на човешкия организъм и съдбата на човека. Майката може да продължи живота на детето си. Преди да е родила това дете, тя може да му направи ушите и всичко както трябва, за да живее детето й сто години. Колкото години иска да живее нейното дете, толкова ще живее. Майката е съдба. Трябва да знаете какво влияние има вярването, внушението, каква мощна сила представя внушението. Докато сте бременни, не отваряйте утробата си да показвате какво сте заченали. Крийте вашата бременност, да не се изложите на някаква опасност. Бременните жени носят специални дрехи, да не се вижда, че са бременни. Щом детето се роди, радвайте се, че се е създал живот, че се е явило нещо хубаво на света. Обаче, докато сте бременни, крийте се, защото от идеята, която родите, зависи бъдещият ви живот. Какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от никакви бури и противоречия в света и чийто дух е тих и спокоен? Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. Онази майка пък, която се тревожи през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца. В бъдеще, когато младата мома се жени и стане бременна, не трябва да допуща никакво безпокойство в ума или в сърцето си. С каквито мисли и чувства се храни, такова ще бъде детето й. Какви деца се раждат днес, когато всички воюват? – Нервни, неспокойни. - Защо? – Защото родителите им минават през големи сътресения. За добрия живот е нужно спокойствие. Не се носи лесно бремето. От човека зависи. И бременната жена носи иго, но се радва, че ще се роди човек на света. Бременната жена трябва да носи детето си с кротост и смирение, за да предаде тези качества на него. Само така може да се подобри бъдещото поколение…”Вземете моето иго на себе си, защото съм кротък и смирен по сърце.” Бременната жена да повтаря този стих, но след като роди детето, а тогава е късно вече. Бременната жена трябва да носи детето си с кротост и смирение, за да предаде тези качества на него. Дето и да го носите – на врата, на гърба, в утробата си, в ума си, в сърцето си – носете го с радост, кротост и смирение. Майката може да вдъхне у детето си разумност и интелигентност, да даде подтик на благородни чувства, а може и да спре развитието му – от нея много зависи. Но ако тя е много страхлива, неразумна, лекомислена, може ли нещо благородно да даде на своето дете. Ако майката се е намирала в едно тревожно състояние, когато е зачевала детето, когато го е носела и кърмила, то тези състояния ще се предадат на детето, но ако тя се е намирала в едно светло настроение, ако е била изпълнена с любов, ако е гледала само красиви неща, то и детето ще носи същите състояния. Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания, например, у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник. Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още във време на бременността, това е важното. После като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: майките ще оправят света. Майката във време на бременността може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му. Каквото дете желае да роди майката, такова ще роди. От майката зависи какви ще бъдат децата й. Една болна жена първо трябва да оздравее и тогава да се жени. Не като се ожени, тогава да се лекува. Нужни са здрави хора по ум, по сърце и тяло, за да създават добро поколение. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, моми и момци, това е майката… Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Откъде ще намери тези деца? Как ще ги възпитава, като не ги вижда?… Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало. Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички. Майката играе роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето. В утробата на майката човешкият дух също учи; той не седи в спящо състояние, но взима участие с духа на майката; и двамата работят, за да създадат тялото.

И като заминваше, виде едного человека слеп от рождението си. И попитаха го учениците му и рекоха: Рави, кой е съгрешил, той ли или родителите му, та се е слеп родил? Отговори Исус: Нито е той съгрешил нито родителите му; но да се явят делата Божии на него. Аз требва да върша работите на тогози който ме е проводил докле е ден: иде нощ когато никой не може да работи. Докле съм в света виделина съм на света. Това като рече, плюна на земята, и направи кал от плюнката, и помаза с калта очите на слепия, и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което се тълкува Проводен). И тъй отиде, оми се, и дойде прогледнал. А съседите, и които го беха виждали от първо че беше слеп, казваха: Не е ли този който седеше на просеше? Едни казваха: Той е: други, че: Прилича на него: той казваше: Аз съм. И говореха му: Как ти се отвориха очите? Отговори той и рече: Человек който се нарича Исус направи кал и помаза очите ми, и рече ми: Иди на къпалнята Силоам и омий се: а като отидох та се омих, прогледах. Тогаз му рекоха: Де е той? Казва: Не зная. Заведоха при Фарисеите тогоз който бе некога слеп. А беше събота когато направи Исус калта и отвори очите му. И пак го питаха и Фарисеите, как прогледа. И той им рече: Кал тури на очите ми, и омих се, и гледам. И казваха некои от Фарисеите: Този человек не е от Бога, защото съботата не варди. Други казваха: Как може грешен человек да прави таквизи чудеса? И имаше раздор помежду им. Казват пак на слепия: Ти що казваш за него понеже ти е отворил очите? И той рече: Пророк е. А Юдеите не поверваха за него че е бил слеп и прогледнал докле не повикаха родителите на тогоз който бе прогледнал та ги попитаха и рекоха: Този ли е син ви за когото вие казвахте че е слеп роден? А сега как види? Отговориха им родителите му и рекоха: Знаем че този е син ни, и че слеп се роди; а сега как види не знаем; или кой му е отворил очите не знаем: той е на възраст: него питайте: сам той да говори за себе си. Това рекоха родителите му защото се бояха от Юдеите; понеже вече беха се нагласили Юдеите, ако го изповеда некой че е Христос, да го отлъчат от съборището. За туй родителите му рекоха: На възраст е: питайте него. И тъй, повикаха втори път человека който бе слеп, и рекоха му: Дай слава Богу: ние знаем че този человек е грешник. А той отговори и рече: Грешник ли е не зная: едно знам, че бех слеп, а сега видя. И рекоха му пак: Що ти направи? Как ти отвори очите? Отговори им: Рекох ви вече, и не чухте; защо искате пек да чуете? Да не би да искате и вие да бъдете негови ученици? А те го укориха и рекоха: Ти си негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем че на Моисея Бог е говорил; а тогоз не знаем от де е. Отговори человекът и рече им: Това е чудното че вие не знаете от къде е, и отвори очите ми. А знаем че Бог грешниците не слуша; но ако е некой богочестив и прави волята му, него слуша. А пак от века не се е чуло да е отворил некой си очи на слеп роден человек. Ако да не бе той от Бога, не можеше нищо да стори. Отговориха и рекоха му: Ти съвсем в грехове си роден, и ти ли учиш нас? И го изпъдиха вън. Чу Исус че са го изпъдили вън, и като го намери рече му: Ти верваш ли в Сина Божия? Отговори той и рече: Кой е той, Господи, да вервам в него? Рече му Исус: И видел си го, и който приказва с тебе, той е. А той рече: Вервам, Господи; и поклони му се. И рече Исус: Аз за съда дойдох на този свет, да видят невидещите, а видещите да станат слепи. И чуха това онези от Фарисеите които беха с него, и рекоха му: Да не сме и ние слепи? Рече им Исус: Ако да бехте слепи, грех не бихте имали; но сега казвате че: Видим; и тъй, грехът ви остава.

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре да си мил с животните. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота. Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм. Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна. Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам. Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда. Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто насочи някой към това, за да го прочете и може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите.

Има Един, който се проявява като Любов, като Мъдрост и като Истина. Има Един! И цялата Жива Природа говори за този Единия, Великия. Наричат го Бог, Господ, Отец. Той изпълва всичко, изпълва цялото Битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви. Сам по Себе Си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е "нищо". Но това "нищо" съдържа всичко в Себе Си. Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали. Създава, но никога не се изтощава. Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Крепи всичко - и отвътре, и отвън, но сам Той не взима участие в нищо. Уподобяваме Го на Светлина, на Разум - Логос. Но сам по Себе Си Той не е ни Светлина, ни Разум. Светлина, Разум - това са Негови прояви. Бог не присъства по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е? Ала когато Великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без грешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова, където е Любовта, където е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от Което произтича всичкият живот във Вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени. Има само едно същество в света, абсолютно добро в пълния смисъл на думата - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло, комуто и да е. И покрай най-малката мушица да "мине" Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за живот и развитие. Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни. Бог оставя всички същества абсолютно свободни. Той никога досега не е казал на никое същество във Вселената, колкото и малко да е то: "Направи това!" или "Служи Ми!" Той му показва пътя, но го оставя свободно, само да направи своя избор - да извърши онова, което то счита за добро. И наистина, какво се ползва Бог, ако Го почитаме, ако Му служим? Той ползва ли се от това? Знание можем ли да Му дадем? - Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? - Не, Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, но Той никога не се поколебава. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа така дребни, така страдащи и невежи, у Него, във величието Му се заражда едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: "Нагоре сега!" Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че Той е Любов. В Божието сърце има нещо велико. Той е, Който въздига цели народи, както и отделни индивиди. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава Целокупния Живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между хората и тогава животът се проявява в своята реална същина. Човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една свобода, една Правда и една абсолютна мярка, една Добродетел и един извор на блага за всички. Вън от тези единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог. Мнозина обаче питат: "Съществува ли Бог и ако съществува - къде е Той?" Цялата Вселена представлява "Градът Божи", където Бог обитава. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик, че обхваща и най-малките същества и урежда живота им. Всички ангели, всички велики същества, които са живели милиони години преди нас на Земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия Космос. И ако ги попитате: Къде е и що е Бог? - Те ще ви отговорят на ваш език: "Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. Няма същество, което да има по-буден ум, по-отзивчиво сърце и по-мощна воля, за която няма нищо невъзможно. Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Навсякъде е Той. И на Небето - във всичките слънца, и на Земята, зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад човеците. Няма нищо на света, зад което да не е Бог." Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като Велик художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни. И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването му. Бог обаче не е една същина, която може да се доказва. Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуванието на Бога е един механичен процес. Иска ли човек доказателства за съществуванието на Бога, той е прекъснал - в съзнанието си, своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята на човека има тогава един непрестанен прилив от Божественото съзнание. И тогава престават всички онези празни и нелепи въпроси: Има ли Бог, няма ли Бог? Обича ли ни Бог, или ни е забравил? Защото Любовта към Бога, от която произтича живата връзка между Него и човека, е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магическата сила на този опит се крие в онзи момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение. Дойде ли до този момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл. И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази Любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания. А това му нашепва и неговата душа. Защото - не забравяйте това, - възлюбеният на човешката душа, това е само Бог. Ето защо, аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора, и те казват: "Днес стана нещо Божествено." Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Това значи да цъфне и да разнася надалеч своето благоухание. Това значи да блика постоянно като извор, който знае да дава. При това състояние всички разумни желания на човека са постижими. Само тогава човек става истински свободен. Той има онази свобода, която Истината носи. А под Истина ние подразбираме онази връзка, която Бог е създал между Себе Си и нас. Вън от това няма никаква свобода. Съвременните хора, които са изгубили връзката си с Бога, си въобразяват, че могат да вършат, каквото искат; те дори си мислят, че имат право да критикуват и Бога. И с право би могло да се каже, че няма друго същество, което да е понесло по-големи поругания от Бога. Но Той - казано на човешки език - дори и веждите Си не е навъсил. Той гледа тихо и спокойно в сиянието на неизменната Си благост. Само който живее в този съществен, неизменен свят, където Бог живее, само който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен и само той има "свободна воля." Едно помнете: Единственото същество, което ни люби, е Бог. И когато страдаме, и когато се радваме, Той е същият. И в страданията, и в радостите Бог е, който ни говори. Друго не забравяйте! За да можете да попитате, що е Бог, вие трябва да сте учили не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на Небето и на Земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли, що ще ви отговорят? Ясно и просто: "Бог е Любов, която трябва да опитате вътре в себе си." Ала преди това, докато се лутате за доказателства на Великата Реалност, помнете тези прости истини: Попиташ ли се, къде е Бог, знай: където има живот, където има мисъл, където има чувство - там е Бог. Усъмниш ли се в Бога, знай, че в себе си се усъмнил. Защото в Бога промени и измени няма, обратни процеси не съществуват. В Любовта на Бога не съществуват абсолютно никакви изключения. Ето защо, където и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го, ще ти помогне! Чуеш ли хората да казват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества! Друго помни: Където има смисъл, там е Бог. Където няма смисъл, там Бог отсъства. А където Бог отсъства, там е "адът". Питаш, кога човек е добър? Момента, в който Бог се проявява у него, човекът е добър. Моментите, в които Бог не се проявява, човекът е лош. Дойде ли Бог в човека, той става радостен и весел, готов за всяко служение. Откаже ли се да служи на Бога, Той го напуска. Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби, а вие любите ли Бога? И опитвайте Любовта си с едничката сигурна мярка: що е по-силно у вас, вашите желания ли, или Любовта ви към Бога? Ако Любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте. Ако обаче Любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат. Ако човек има Божията Любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро. Няма ли тази Любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Съвършеният човек има само една идея - към Бога! Без съвършенство, Бог остава непонятен за нас. Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като Любов. И тогава той ще чувства пулса на всички живи същества в света. А няма по-голямо блаженство от това да чувства човек този пулс. Тогава човек ще разбере великия смисъл на онези върховни думи, които Христос е изрекъл: "Аз живея в Бога, и Бог живее в Мене." "Аз живея в Бога", това подразбира, че Бог е "отвън". "Бог живее в Мене", това подразбира, че Бог е "вътре", а аз, човекът, съм "отвън". Ето защо, когато Бог е вътре в тебе, не Го ограничавай. Дай му абсолютна свобода вътре в теб, за да ти даде и Той абсолютна свобода у Себе Си. "Дяволът" - това е същество, което е ограничило Бога в себе си, и затова Бог го е ограничил отвън. Дай абсолютна свобода на Бога в себе си. И тогава пред тебе ще се разкрие един необятен свят.

Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка. И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам. Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне: Защото от части знаем, и от части пророкуваме; но когато дойде съвършеното, тогава това което е от части ще се прекрати... А сега остават тези трите, вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта.

Петър Осоговец е един от Богомилските епископи, известен още като Доростолски епископ. Основава църкви в Доростол, където година след встъпването си става епископ в Рига, Севастопол, Краков и Виена. Като човек от народа, той е с искрен и жив темперамент, правдив и рязък характер. Благодарение на писателя Николай Райнов – носител на Богомилския Дух, ние можем да се докоснем до магичните слова за звездите и небето: „А в Четвъртия Ден Господ създаде звездите – да красят твърдта небесна – и да бъдат знамение за векове и народи. Създаде ги Вечният от най-тънката си плащеница – от бисерната багреница на своя блян ги създаде. Седем едри звезди сътвори Предвечният – и седем области от небето им повери. Най-първо създаде Слънцето с неговата бяла нимба и му даде да владее над царството. После изсече с резец Месечината, забули я с прозирно седефно покривало, пусна я в бездните – и повели и да властва над Целомъдрието. След нея от златен сплав изля Звездата на Вожда, която ромейци зват Зевс, - поръси я с вино от своя потир – и заповяда и да бди над Славата. Тогава от своя божествен ум изригна два сърпа, склопи ги, та сътвори Вечерницата, която ромейци зват Афродита, - и нареди я да владее над Любовта. Подир това създаде една загадъчна звезда, която съдържа в себе си смисъла на вси останали, - Звездата на Посланника, която ромейците зват Хермес – и сложи я да повелява над Посвещението. След нея създаде кървава звезда – Звездата на Бранника, която ромейци зват Арес – и ней заповяда да владее над Кръвопролитието. И накрай проля своя царствен гняв в простора и метна своята диадема, разпален от ярост - . че звездата не изгрява още. И чакаше цели часове Господ да се разпали звездата, а тя не изгряваше още. Та тогава архангел Михаел сложи кротко едър едър елмаз сред пръстена на Божията диадема; и сжалиха се вси ангели над изгубената Божия корона – и заплакаха. И сълзи обляха диадемата на Бога – и разпалиха огън сред – дано изгрее. Та блесна голяма звезда, - черна звезд се роди – мрачна и замислена - : Звездата на Отшелника, която ромейците зват Хронос – и повеля и даде Господ да пази Тайната. И обгледа после Бог делото на своята ръка – и всичко бе гиздаво. И засмя се Иехова и рече: - Добро е! И тогава настъпи властно Четвъртата Нощ. И през нощта на творчеството си Вечният разсипа в простора бисерите на своя сетен блян – и родиха се безчет звезди, а сетне възторжено погледна безкрайната звездна плащаница, що се диплеше пред окото му – и в прехлас метна пъстър лентион в простора. И роди се тогава Млечният Път – ................................................................................................................................................ И вложи Елохим седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го води. И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един – да го води, а друг – да го пази. – Слънцето разпери крила над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спря Гърция, Звездата на Посланника покри с лъчи Иудея, Звздата на Бранника – Рома, за Звездата на Отшелника – Бизанс. А народите се не бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост. И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. – Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя крила над нея. И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, чче всички си имаха другар, а той – нямаше. И с плач поиска от Бога звезден дух, - другар да му бъде. Та се смили над него Иехова, ала нямаше вече звезда и звезден дух. И духна тогава Бог в простора – и осени с божествено мановение Млечния Път, та рой светли ангели се родиха там – повели Бог на Млечния път да властвува над България. ................................................................................................................................................ И превратна участ спря крила над българи: през изкус и съсипни ще мине България, ала – ще изтрае. Погасна нимбата над Масър, умряха двата народа – близнаци на Междуречието, изгоря Гърция, погина Иудея, разсипа се Рома: само Бизанс и България останаха. ... Но този, що се вслушва в пророчески вещаниа, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Бизанс навсегда, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствена пепел, та до край на векове ще пребъде. Защото – гаснят звезди една по една. Ала Божият Лентион ще свети вечно – и Млечният Път ще бъде свет саван на мъртвата вселена...

Астрологията в България се опитва да намери своя път лишена от здравата основа на традициите. На фона гръмките и агресивни чуждестранни школи, българският принос в тази наука изглежда още по крехък. Дали това е наистина така? Макар и забравена, историята казва друго. Астрологията е била много добре развита и широко използвана от Богомилите, особено в нейния висш и магичен аспект (колко далечно звучи това днес). Богомилите са слабо познати , бледи фигури на нашия исторически небосклон. Това, което се знае за тях, обикновено е зле скроена лъжа, приета за чиста монета от късогледи историци. Малко хора познават същината на богомилското учение и живота на носителите му, могъщите им фигури са обрисувани като еретични сенки на отрицанието и анархизма. От това страда целият ни народ, като дърво на което секат корените, така губи и Астрологията. Като учение на мъдростта и силата, Богомилството е разкрило Астрологията откъм нейната дълбока и магична страна, с езотерика и символика непознати на днешната наука за Звездното слово. Но враговете на българския гносис са свършили добре своята работа – книгите са унищожени, а авторите потънали в забрава и хули. Въпреки това, в една библиотека в Малта са запазени автентични Богомилски книги, както и преписи от това време. Сред тях се намират и Астрологически съчинения. Радостно е, че до нас са стигнали думите на Епископ Симеон Антипа (един от водачите на Богомилите) за онези времена и може всеки според свободната си воля да се ползва от тях : ” Единият от авторите е Хамерон Дубровницки, или както по-често го наричат, Камерун Добровницки.Той е от Александрия. Учен, дълбоко просветен, става епископ на Дубровник, дето стои затворен, в едно истинско усамотение, без да посещава никого.Учениците му дохождаха при него и го виждаха да работи по книгите, които искаше да остави тям и на поколенията. Лишен от някои качества, необходими за проповедник и организатор, той уясняваше, тълкуваше, просветляваше, но не на основа на една църква; даже църквата, на която стана епископ, беше основана от Стефан Венециянец. Той умря млад, но написа много. Характерна за неговото книжовно дело е онази черта, която го доближаваше силно до диалектиката на Платон и първите неоплатоници. Книга за домовете разглежда 12-те зодиакални дома в техния митичен и алхимичен образ. Пълни с прелест са разказите за раждането на Исус (Слънцето) и на шестте му сестри (планетните кръгове). Той бива воден на Голгота като на празник - от 12 града му пращат дарове. Но, когато го приковават към кръста, той се мъчи в продължение на 12 часа, а когато умира, духът му посещава 12 -те кръга на Ада. Това тройно шествие на Слънцето през Зодиака е разказано с една велика умисъл: да се предадат на българската легенда отсенките на първите гностически митове. Адът по разпределение наподобява голяма човешка фигура. Първият кръг (Овен) е Талет, жертвата, Агнец, заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Великия Човек,коленото на Вениамин, който държи вълк, негов знак е Аметистът. Втория кръг (Телец) е Шар, плодородието, Девата на любовта с рога на главата, яздеща апис. Там е шията на Човека, племето на Исакар, държащ покорен осел; негов знак е Ахатът. Третият кръг (Близнаци) е Теомим, съюзът - двамата близнаци, избили оскърбителите.Там са ръцете на Човека, племената на Симон и Леви, държащи меч и брадва. Негов знак е Берилът. Четвърти кръг (Рак) е Сартан, привързаностите - рак на гърдите на Изис. Там е коремът на Човека, племето на Забулон, държащ кораб. Негов знак е Изумрудът. Пети кръг (Лъв) е Ариел, силата - разярен лъв, згрявящ земните семена. Там е сърцето на Човека, кляното на Юда, държащ лъва и магичен скиптър. Негов знак е Рубинът. Шести кръг (Дева) е Ветулех, чистотата, момиче с клас. Там е слънчевият възел на Човека, коляното на Апора, държащ тайна. Негов знак е Ясмитът. Седми кръг (Везни) е Мознаим, правдата, жена с вързани очи. Там са бедрата на Човека, коляното на Дан, държащ скрижали и книгата на Енох. Негов знак е Брилянтът. Осмия кръг (Скорпион) е Акреб, изпитанието, змията на дървото. Там са половите органи на Човека, коляното на Гад, държащ въже и бич. Негов знак е Топазът. Деветият кръг е (Стрелец) е Кещат, отплатата, Центавър с опънат лък. Там са слабините на Човека, коляното на Йосиф, държащ лък и кожа от сърна. Негов знак е Карбункулът. Десетия кръг (Козирог) е Геди, грехът (Тайната), козел с рана на гърлото. Там са колената на Човека, племето на Нафталин, държащ сърна и свирка. Негов знак е Оникс. Единадесети кръг (Водолей) е Дели, съдът, урна с вода. Там са прасците на Човека, коляното на Рувим, държащ амфора. Негов знак е Сапфирът. Дванадесети кръг (Риби) е Догим,потопът, две риби. Там са стъпалата на Човека, колената на Ефраим е Манасий, приемащи кръщение. Негов знак е Хризолитът. листа съставят книгата. Наред с нея, като нейно допълнение, стои една КНИГА ЗА КРЪГОВЕТЕ, дето същия дух, тон и план са записани в разказите за седемте планетни цикъла - Иисус и дъщерите на Хисторазас. Когато Моисей се оженва за Сепфора, първата от тях, Иисус се изменя на огнена къпина и думи на горчив упрек сипе към него. Но Моисей извежда избрания народ - и на планината Синай Исус му дава едно цвете от крин, за да разгадае тайните му. Тайните на крина са тайните на шестте кръга - шестте сестри на Сепфора. И, когато Израил върви, под ръката на Исус Навин, към обетованите Страни, Моисей съзерцава на планината гордо шествие на Слънцето из шестте кръга. Заедно с кръга на Слънцето , те образуват седемте архетипни кръга, чието отражение през Диафаната са дванадесетте кръга на Ада. Защото 7 = 4 + 3; това отразено дава 12 = 4 * 3, тъй като знакът на събирането + отразен, дава знакът на отражението *. Ето пазителките на кръговете, дъщерите на Хисторазас: 1. Сепфора - Венера - Любов и Мъдрост - утробата на Небесния Хермафродит, дето живее архангел Анаел, царят на "Звездната Светлина", който от Духа Святого приема оплодяване и пази семената на бъдещите неща. Сепфора държи огледало, арфа и седмоцветна дъга. 2. Минит - Марс - Вражда и Жар - Устата на Хермафродита, дето живее Самаел, царят на разорението и катастрофите. Минит държи меч, гърнило и пламък. 3. Тора - Юпитер - Майчинство и Царственост - носът на Хермафродита, дето живее Задкиел ( Захариел), царят на безпристратието и безкористието. Тора държи държава, скрижали и везни. 4. Атобим - Сатурн - Смърт и Тайна - ушите на Хермафродита, дето живее Касиел, царят на мисълта и духопостигането. Атобим държи черна завеса, коса и седморка. 5. Амегедим - Слънце - Хармония и Начало - Темето на Хермафродита, дето живее Михаел, Победителят на Змията, царят на живота и безсмъртието. Амегедим държи златен диск, бяла завеса и тирс. 6. Шекимашем - Луна - Бременност и Хранителство - тилът на Хермафродита, дето живее Габриел, царят на посвешението и откровението. Шекимашем държи покривало, яйце и пентакъл. 7. Хермасим - Меркурий - Проводничество, Движение, очите на Хермафродита, дето живее Рафаел, царят на мъдростта и Изкуството. Хермасим държи сфера, лира и папирус. Книгата е малък формат, 70 листа, препис от препис. Виждаме,без легенда и мит, едно чисто поглеждане на архетипните направления. Книгата силно напомня ранните неоплатоници, даже на места по стил и разпределение наподобява ясно платоновите Енеади. Но нищо заето няма, освен планът на първите две глава . Книгатаима 14 глави, разделена е на строфи по 2 реда. Речта е проза, без размер. Формат - голямо фолио, съдържа 92 листа , една буква със заглавки и орнаментална рамка в червен фон. С това се свършват книгите на Дубровнишкия епископ, дето личи разнообразна тема, жив език, догматична строгост, почти сухост. До кого са писани книгите не се знае, никъде в тях няма указано обръщение, нито на края е отбелязано кой ги е чел. Знае се, че Хамерон Дубровнишки не е отправял писма до никого вън от града. Значи, писани са за неговите ученици в града. Като отражение на Първата Архетипна Сфера се явява Небето, на Втората - 12-те Зодиакални Седалища, а на Третата - Седемте Планетни Кръга. " ...И небесния Зодиак е означение на Пътя". Пътят към Канахан минава през : Овен - познаване на Истината във Веществото, Токовете, Влиянията и Същината (Четирите Стихии); Телец - Овладяване Огнената Сила чрез Себевладение вън и вътре; Близнаци - Сливане с Единия Учител; Рак - потъване във вътрешните Глъбини; Лъв - добиване магична власт, сила, различаване и правдивост; Дева - побеждаване Четиримата и Седемте; Везни - достигане мистично и магично равновесие вън и вътре; Скорпион - убиване на личността чрез самооплодяване; Стрелец - защита на Преданието, тайна, строгост; Козирог - Целомъдрие, Усамотение, Молитва, Магична операция; Водолей - окончателна власт над Великия Змей; Риби - Мълчание, Клетва и Път на Страданието. За да доочертая езотеризма на богомилството, държа да прибавя, че то имаше две езотерични доктрини - за миряни , т.е. оглашени и верни - и за монаси т.е. избрани и съвършени. Понеже в първата група влизаха онези, които живееха Закона на Чистотата, учението имаше повече морално-напътсвен характер, а тъй като вторите живееха Закона на Магичното Равновесие, учението носеше посветителен характер. Основата на учението беше навсякъде магична: необходимо бе, наред с усвояване законите на мировия ред, не само да се живее съобразно с вътрешната насока на тия закони, но и да се развиват скритите сили, спомагащи за хармоничен с вечните закони живот - и да се постига, чрез оперативна магия, насочване на обществения живот по тия закони. Магичната догма на монасите бе излагана често писмено. Нейната вътрешна основа дава изключително съдържание на "Стефанит и Ихнилат" - богомилското евангелие. Богомилите учеха законите и пътищата на физичната и духовна терапевтика, тауматургия и теургия. То бе едно широко разбиране на закон и причинна връзка, едно живо въздействие върху целия тогавашен живот - личен и обществен.” В заключение може само да се отбележи, че всички ние, изучавайки Астрология, развиваме в себе си качествата на знаците. Когато съзнателно мислим за тях, усилваме техния живот в нас и не друго, но именно любовта е тази неразрушима и вечна връзка. По-горните символични слова никак не са случайни и ни помагат да разберем и въплътим висшия, таен и дълбок смисъл на Астрологичните Елементи.

Запазени са оскъдни сведения за някои ярки представители на Първата раса - за четирите Велики учители на човешкия род, живели преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес. Те са създатели на науки и изкуства, които носели на народите улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път. Първият от тях - Прометей дал за първи път на човешкия род огъня. По какъв начин е произведен първият огън не е известно. Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали. Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали. Дал също методи за тяхното обработване и получаване на метални сечива и пособия. Прометей научил хората и на ред други занаяти. Преданието разказва, че той посочил на Девкалеон как да си построи кораб, за да се спаси от потопа. Вторият Велик Учител бил Азман Бера, живял и поучавал народите по земите на днешна Индия. Индийският народ е съумял да запази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той посвещавал свлите ученици в изучаване и използване на силите в Природата и възможността на човек да използва сили от Необятния миров силов океан. И до днес между индийския народ, както вече отбелязахме, има хора, които с учудващо умение правят чудеса. Те не се гордеят със своите дарби, а показват по нещичко от един свят, непознат за нас. Този Велик Учител обръщал внимание на своите ученици върху свойствата на кристалите. Носенето на кристали, особено на скъпоценни, като диамант, аметист, сапфир, смарагд, топаз, рубин, оникс и други, е особено полезно за човек и всички се стремят към тях не само защото са наистина красиви, но защото има полза от тях. Азман Бера останал в съзнанието на тамошните хора като Върховния Бог Брама. Третият Велик Учител е Аия Бен Якзан, който е просвещавал хората и своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве. Работил, поучавал и живял в Средна Азия. За него големият арабски мъдрец, учен и един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-алл- Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече "цар на науките", е описал срещата си с този Учител в метафоричен стил. При една утринна разходка край Бухара, той се е срещнал по един странен начин с Аия Бен Якзан, който го е ръководел в живота му и преди всичко в медицината. Това било среща със Същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи Абу бил отправил съзнанието си към Великите Братя за повече Светлина и Мъдрост. Когато свършил и отворил очи, за голяма своя изненада видял пред себе си един човек приветливо да му се усмихва. Абу гледал и не можел да се нарадва на този непознат, но някак толково близък за него човек, от когото лъхала такава приятност, доброта и мекота, каквато не бил срещал никога до тогава. От него струяла красива младежка жар. Абу бил обхванат от неудържимо желание да започне разговор с него: - Кой сте Вие? Не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този ранен час? Как се казвате? - Моето име - подхванал непознатият - е Аия Бен Якзан, идвам от чистия и свят град Йерусалим - град, в който живеят Братята на Слънцето. Но не този Йерусалим, за които ти си чувал и знаеш. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. - Да, вярно е, - подхванал непознатият - ти такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, Братята, имаме имена, както и вие, хората. Но при нас всяко име включва цялото съдържание от способности и възможности, които братът притежава. - Името "Аия" - продължил непознатият - съдържа първите гласни звуци, които човек произнася, когато се ражда на Земята. Те му отварят вратата към този свят, с тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон във Вселената е: трябва да искаш, за да ти се даде. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. "Аия" е Любовта навсякъде в Божествения мир. А "Якзан" е вечното и непрекъснато движение в Живота. Ние, Братята на Слънцето, следим твоя път и се радваме на жаждата ти за знания, мъдрост и за помощ към хората. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда е крепка и устойчива, затова ти помагаме. - Но кажи ми - казал Абу - как ще разбера, че ти си един от Великите синове - Велик Учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка? Непознатият махнал с ръка и Абу се видял в друга, съвършено непозната обстановка — в една зала, заедно с много ученици като него, които смирено очаквали влизането на своя Учител. Абу бил най-отпред. След малко вратата на залата се отворила и за голяма негова изненада, видял да влиза с леки и енергични стъпки същия този непознат. Лицето му обаче било замислено, посърнало и измъчено. Той се обърнал към очакващите го с внимание ученици и казал: - Върху този участък на Земята - Атлантида, където вие сте ученици, ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу Княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Злото на този свят успя да обхване умовете на изостаналата примитивна раса и я надигна срещу Нас с ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи, ние два пъти грешка не правим. Защото Злото и друг път ще опита да овладее човешките умове, но тогава победата вече ще бъде на наша страна! Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височина край Бухара... От непознатия пред него нямало и следа. Четвъртият Велик Учител бил Саабей Бен Аадес, който, заедно с многото знанил и мъдрости, донесъл на човешкия род науките за Звездния мир - астрономията и астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до XVII век след Христа, тези две науки вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно. Изтичането на сили от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и по-специално върху човека, било много ясно и подробно изучавано от учениците в школата на Саабей. Земята, където този Велик Учител е работил, се наричала "Едем", което ще рече Свещена благословена земя, земя на най-добрите условия на Живота. За мястото на нейното разположение свидетелства стих десети от втора глава на книгата Битие в Петокнижието на Мойсей. Известно е от историята, че през 586 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор II освободил юдейската земя от египтяните, и влязал в Йерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, поканил някои от тях във Вавилон. Там те, най-вероятно, са допринесли за културата и науката на великия град, но приели много от мъдростта и знанията, съхранявани там. В първите глави на книгата Битие, наистина се отбелязва за земята Едем, но много бегло и непълно, защото, най-вероятно, поканените от Навуходоносор юдейски учени не са могли да разберат онова, което било съхранявано във Вавилон за тази благословена земя. "И река изхождаше из Едем да напоява рая; и оттам се разделяше на четири глави. Името на едната е Фисон: тя е, която обикаля всичката Хавилска земя, дето има злато. И златото на онази земя е добро: там има бдолах и камък оникс. И името на втората река е Гихон (Геон): тя е, която обикаля всичката земя Куш. И името на третата река е Тигър (Хидекел): тя е, която тече към изток на Асирия. А четвъртата река е Ефрат." (Битие, гл. 2, ст. 10-14). Последните две реки - Тигър и Ефрат и земите, през които те минават, са ни известни. Тези две реки се съединяват в обща, наречена сега Шат-ел-Араб, и се вливат в Персийския залив. Но къде са другите две реки - Фисон със земята Хавилска и Геон със земята Куш? Тези четири реки не са били разклонения, а притоци на реката, изтичаща от Едемската земя, и са се вливали в реката Шат-ел-Араб, която пък се е вливала в Оманския залив. За да се разбере всичко, отбелязано дотук за земята Едем, трябва да се вземат предвид изследванията на съвременните учени както за Персийския залив, така и за нивото, което е имал Мировия океан преди потъването на Атлантида (преди потопа). Персийският залив е затворен към северозападната част на Индийски океан, с който се свързва чрез Ормузкия пролив и Оманският залив. Той е дълъг 926 километра и широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 000 квадратни километра, което е над два пъти повече от площта на България. Най-характерната му черта е, че е много плитък, като две трети от него не е по-дълбока от 50 метра, а най-голямата е 102 метра. Учените са установили, че преди потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан е било поне със сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша и там именно е била Едемската земя, там са били и реката Фисон със земята Хавилска и реката Геон със земята Куш, както са твърдели еврейските първенци. Климатът там е бил изключително благоприятен, а почвата - богата и плодородна, с най-добри условия за живот. Изрично се отбелязва, че там е имало злато и че златото на тази земя било най-добро. Златото символизирало тези добри условия на живот. Казва се също така, че имало "бдо-лах" и камък "оникс". В Библията името "Бдолах" е отбелязано непълно. Тази дума е сложна и е съставена от " бдол", което ще рече грижа, и от "аллах", с която дума Саабей, неговите ученици и целият халдейски народ са назовавали Бога. Съединението на тези две думи означава "земя под грижите на Бога". Мохамед, когато много по-късно е обхождал като керванджия земите около Персийския залив и в южния Арабски полуостров, при формирането на своята религия е взаимствал много от учението на Саабей, включително и думата "Аллах" за наименование на Бога. Днес е известно, че най-големите петролни залежи са около и в самия Персийски залив. Ониксът пък днес се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил символ не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост. Защото Саабей е учел, че този минерал се намира под влиянието на планетата Сатурн, силовите течения на който носят мъдростта. А това ще рече, че в тази страна освен богатства, е имало и голяма мъдрост. Известно е, че до потъването на Атлантида, Европа и по-голямата част от северното полукълбо са се намирали в ледниковия период. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появява топлото течение Гълфстрийм, което, минавайки и покрай северните брегове на Европа, затоплило климата там и предизвикало бързо топене на ледовете. С потъването на Атлантида нивото на Мировия океан бързо се повишило и заляло ниските участъци на сушата, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имало школа и в нея Великият Учител Саабей Бен Аадес е изнасял науките за Звездния мир - астрономия и астрология. Народът, безкрайно предан на този Велик Учител, изпълнявал усърдно неговите наставления, затова Саабей го нарекъл "халдеи", което ще рече народ, стремящ се към Светлина. Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с науката за Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните легенди, отразяващи същността на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите съзнанието на обикновения човек по-лесно и по-ясно схващало дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия, дадени от Саабей, са се запазили и досега, но много от легендите, свързани с тях, са загубени, а други са преработени от гърците и трансформирани към техните религиозни разбирания. Саабей дал имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например на планетата Меркурий той дал името "Биб-бу", което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. На Венера дал името "Дил-баат", което ще рече човек, който обича, любящ човек. На Марс пък дал името "Зил-батуни", което ще рече човек, който воюва и граби. На Юпитер дал името "Мулу-баб-Бар", което ще рече подобен на Слънцето; подобен на Слънцето в два смисъла: Първо, физическото състояние на тази най-голяма в слънчевото семейство планета, най-бързо еволюира (разбира се, в астрономически мащаб по отношение на времето), за да се трансформира във второ слънце на слънчевата ни система. Днес Юпитер има топлинно излъчване в светлите области около екватора си и в голямото светло петно с размери от 50 000 километра дължина и 10 000 километра ширина. Не трябва да се приема модела, че ако една звезда (слънце) има спътници, то те непременно трябва да бъдат тъмни тела, т. е. планети. Съществуват звезди, които за спътници имат също звезди (слънца). Защото по пътя на еволюцията, планетите ще стават слънца, а не обратното — слънцата да изстиват и да се превръщат в тъмни тела, както съвременните учени твърдят. Затова именно Саабей и древните звездобройци са наричали Юпитер - "Малкото слънце". Вторият смисъл на името "Подобен на Слънцето", съдържа влиянието на Юпитер върху човека. За един добре _организиран човешки мозък, тази планета дава най-добрите условия за живот и успехи във всички начинания. На Сатурн Саабей дал името "Каин-ману", което ще рече злият човек. С това име Саабей е свързал създадената от него легенда за Каин и Авел. В образа на Авел е показана съдбата на малката група хора от Великата първа раса в Атлантида, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей предвиждал заливането й от водите на океана и дал указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър, Ефрат и Арабския полуостров. Там е пренесено и неговото Учение, заедно с Науката за Звездния мир, станала известна под името Саабеизъм. Отивайки там, преселниците основавали град Вавилон и построили Вавилонската кула, където основали школа за изучаване на Саабеизма (науките астрономия и астрология). Младежи с висок научен стремеж от целия околен свят отивали във Вавилон, за да се учат в университета на Кулата. Някои гръцки философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и легендите на Школата, преработвайки ги според своята религия. Те пренесли също и някои знания от науката за Звездния мир, а за имена на планетите поставили имената на своите гръцки богове, които са се съхранили и до днес. Като религиозно течение, учението на Саабей е известно с името Саабеизъм. Той е съществувал още от най-стари времена и е характерен с боготворене на звездите и на всички Небесни образувания. Саабеизмът бил разпространен в Месопотамия, Арабия, Сирия и Мала Азия. С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания. Народът на Саабейското царство се занимавал със земеделие и градинарство, в които били използвани системи за изкуствено напояване на много високо техническо ниво. Развивали също скотовъдство и занаяти. Тази държава играла важна роля в посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия и Палестина. Имала е владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море. Изчезнала изведнъж, без да са отбелязани в някои документи причините. Навярно поради настъпили суши и неблагоприятни условия на живот, хората бързо напуснали своята държава и се преселили в своите владения в Източна Африка. Народите, които заварили там, били известни под името "догони". На техните първенци Саабеистите предали част от големите свои познания върху науките за Звездния мир. Те именно са внесли голямо недоумение сред съвременните учени-астрономи от Френската академия на науките, във връзка с най-ярката звезда на Небесната сфера - Сириус, към която Саабеистите имали най-голямо уважение. Първенците на Догоните съхранявали знания, според които Сириус има два спътника — слънца, които не могат да се видят с просто око; знаели точния период на обиколка на единия спътник, равен на 50 земни години. А според най-съвременни изследвания, той е 49.9 години. Знаели също за необикновената плътност на веществото му и твърдели, че малка бучка от него тежи- колкото 480 магарешки товара, което е приблизително 35 тона. Данните на съвременните учени за плътността на спътника са 150 килограма на кубически сантиметър, което, точно съвпада с изчисленията на догоните. Звезда с такава плътност на веществото си се нарича днес "бяло джудже". Втория спътник на Сириус не е наблюдаван от съвременните астрономи. Предполага се съществуването му поради констатирани смущения в орбитата на първия спътник. За първенците на Догоните било известно също, че на голяма височина, небето е напълно черно дори и през най-яркия слънчев ден, което едва наскоро се установи от съвременната наука. Известни са им били грамадните спирални звездни светове, наричани днес "галактики". . Култът към звездите бил дълбоко изразен у всички стари народи, а името иа Бога винаги било символизирано със звезда. В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели. Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище. Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове. Полумесец със звезда, като емблема на Исляма, Мохамед е взаимствал също от Саабеизма. Този символ не е нищо друго, освен знак за съвпад на Луната с Венера. Родените при такава констелация са много красиви, мили и приятни хора, а при транзит този аспект носи много щастливи събития, особено за жените. Древните звездобройци, които са боготворели звездите, са ги наричали "Очите на ангелите". И наистина, не са ли възхитителни ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна; небосводът, осеян с хиляди звезди, които блестят мило и нежно като очите на влюбени! Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе. Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и групировките от по-ярки светила в различни участъци на Небесната сфера, наречени "съзвездия". Наименованията, които те им давали, не били плод на някаква случайност или моментно вдъхновение на поетична фантазия, а са съобразени с естеството на Силите, изтичащи от тях. По решение на Международния астрономически съюз, броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е 88. От тях 47 са описани от древните звездобройци, ученици на Саабей. Останалите 41 са описани от астрономите в по-ново време и на тях са им давани имена, лишени от каквото и да било по-задълбочено съображение. Определените от древните звездобройци 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тях е имало и свободни, незаети пространства. Модерните астрономи разпределиха Небесната сфера на 88 съзвездия, които със своите линейни геометрични форми плътно я покриват. Това разбира се, внася голямо улеснение в изследването на Звездния мир. Под "Съзвездие", сега трябва да се разбира не само конфигурацията, която образуват по-ярките звезди в дадена област на Небесната нфера, но определен участък от нея. Във всяко едно Съзвездие, освен ярките и въобще видимите с просто око звезди, трябва да се включват и всички Небесни образувания, достъпни за наблюдение с всички възможни средства. За астрологията най-голямо значение имат Дванадесетте съзвездия, наредени по големия кръг на Небесната сфера, по който преминава видимото годишно движение на Слънцето. Това движение определя действителното движение на Земята около Слънцето и се нарича еклиптика. Думата 'еклиптика" е гръцка и значи затъмнение. Древните звездобройци са дали такова име на този кръг, защото когато има слънчево или лунно затъмнение, то става точно тогава, когато Луната се намира в точките на пресичане на нейната орбита с еклиптиката. Тези точки върху Небесната сфера се наричат Лунни възли. Науката Астрология се занимава, както отбелязахме, с въздействието на силите, които изтичат от Слънцето, Луната, Планетите и Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия. Подобно въздействие оказват и всички останали Небесни образувания, но човек на сегашната си степен на развитие не притежава подготвени мозъчни клетки, които да ги приемат. Саабей е твърдял, че в създаването на Слънчевата система са взели участие Дванадесетте съзвездия от зодиакалния кръг и оттам произтича осезателната връзка на човека с небесните образувания в тях. Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера и Зодиакалните съзвездия в момента на раждане на всеки човек върху определена точка на Земята, има съответно разположение и в неговия Двойник (Звездно тяло). Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с разположението на Небесните образувания. Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан -проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката. Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арййската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията. Пример за добрата им взаимовръзка е известния от Евангелието случай с т. нар. Витлеемска звезда: древните звездобройци от Вавилон видяли на Небесната сфера голяма и ярка звезда, която не била нищо друго освен точен съвпад между планетите Марс и Юпитер. Един от гениите на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер изчислил, че Витлеемската звезда не е била нито нова, нито непозната по яркост и размер, нито пък някаква комета, както някои приемали, а съвпад между Марс и Юпитер, които събрани на едно място, създавали впечатление за нова голяма и ярка звезда. Кеплер изчислил, че такъв съвпад е имало именно в началото на Новата ера. Тогавашните Вавилонски звездобройци наблюдавали този съвпад в зодиакалното съзвездие Риби. От гледна точка на астрологията, той дава на родения човек величави и царствени качества. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей, показва и фактът, че те са знаели коя земя под какъв зодиакален знак се намира и съвсем правилно са изтълкували, че в Юдейската земя, управлявана от съзвездието Риби, се ражда Велик цар. Колко уверени са били в извода си показва и фактът, че тръгват да Го търсят и да Му се поклонят, носейки Му скъпи дарове. За мъдростта на тези звездобройци свидетелства и това, че като най подходящ дар за един Цар, те избрали и натоварили, на своите камили глинените плочки със законите на мъдрия цар Хамурапи, живял седемнадесет столетия преди това. Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Възраждането, като гениите Нютон, Кеплер и Коперник, са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено, ярко е изявен Йохан Кеплер. Един интересен случай е отбелязан с Исак Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с тази “лъженаука астрология"; Нютон го изслушал и накрая спокойно попитал: "Вие, сър, изучавал ли сте астрология?...” Най-ярък представител на астрологията от по-стари времена е известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през втори век след Христа. За онова време той бил учен от голяма класа, написал трудове по астрономия, математика, география и оптика, за които богато черпил от голямата и тогава все още изцяло съхранена Александрийска библиотека. Последната останала почти незасегната от римляните, които малко преди началото на Новата ера завладели Египет. Тази съкровищница на древни знания и мъдрости по-късно била опожарявана още три пъти. Първия път, била подпалена през 313 година от тълпи, насъсквани от християнски епископи заради неудобни за тях научни трудове, отричащи както централното положение на Земята във Вселената, така и положението на епископите като първи наместници на Бога. Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет. И най после окончателно била опожарена от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главният труд на Птоломей, в който той изнася математическите и астрономическите си знания, бил озаглавен "Математическо построение", но повече е известен с арабското име "Алмагеста". В него той излага т. нар. геоцентрична система, според която Земята е център на Вселената, а за правите и обратни движения на Планетите въвежда понятията "епицикли" и "диференти". Птоломей написал и труд по астрология, известен под името "Тетрабиблос", който е оказал извънредно голямо влияние върху изучаването на астрологията както всред европейските, така и всред средноазиатските народи. Изложените в този учебник принципи, са послужили за основа на почти всички по-късно издавани трудове по астрология, но понеже не почиват на истински астрономически знания ( каквито Птоломей и не притежавал ), днес не могат де се приемат за нещо сериозно. В Римската империя, според настроението на цезарите, астрономията, астрологията и самите астролозите, ту са били на голяма почит, ту са се отнасяли към тях с пренебрежение. Повечето от учените в Средна Азия се занимавали както с астрономия, така и с астрология, допринасяйки много за тяхното признаване и утвърждаване. Най-изтъкнат арабски астролог е Абу-Машар, живял между 790 и 886 година след Христа. Неговият труд по астрология е бил преведен в Европа през 1130 - 1140 година. Отношението към астрологията във всички по-късни времена било твърде неопределено. Едни я приемали като достойна за изучаване наука, други - като магьосничество и заблуда. Имало е и академично признаване на астрологията като самостоятелна специалност в някои европейски университети, като този в Болоня, където са се учили Данте и Петрарка.