-
Общо Съдържание
3939 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
20
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Иво
-
Николай Райнов е уникален случай в нашата културна история – необикновено разностранен талант: поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен критик, учен-тероретик, историк и популяризатор на изкуството, философ-моралист, преводач, публицист, неизтощим сказчик, вдъхновен разказвач на нашия и световен приказен фолклор; художник-декоратор, изучаващ и опитващ разнообразни живописни и графични техники : акварел, гваш, темпера, туш, лак върху станиол, дърворезба, линорезба; изискан майстор на илюстрацията, винетката, книжното оформление. Роден в с. Кесарево, Великотърновска област в първият ден на 1889 г, той не спира да работи за Великото и Вечното, и заминаването му от този свят на втори май 1954г. не прекратява това дело... Райнов прави своя литературен дебют с книгата "Богомилски легенди" през 1912 г. Окултната традиция сочи, че това са легендите на Боян Мага (основателят на Богомилската Школа), във варианта им за широка аудитория. През 1912 г. Николай е едва 23 годишен, а легендите носят силен духовен отпечатък. Изключително активен духовно, той е свързван с теософи, масони и различни окултни течения. Бил е ръководител на ложа „Парсифал”, основава Българска Асоциация „Рьорих”, изнася множество лекции на духовна и философска тематика. Писателят е тясно свързан с историята и същината на Богомилското Учение в България. В редица от неговите произведения („Богомилски легенди”, „Книга за Царете”, „Богомилство и Богомили” и др.) има много ценна информация за делото, апостолите и живота на тази Божествена Школа. Въпреки многобройните неуспешни опити на редица влиятелни хора (включително и Людмила Живкова), именно Николай Райнов получава достъп до строго пазеното хранилище на библиотеката в Малта, подслоняващо и до ден днешен оригинални Богомилски книги и произведения. Няма случайни неща. Никак не е случайна и дълбоката връзка между Богомилството и Учението на Бялото Братство в България. Нарочно или не, връзката между Николай Райнов и Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) и до ден днешен остава прикривана и незвестна. При честването на един от юбилеите на Николай Райнов, се явила пречка – Църквата се намесила и съдействала да се отмени тържеството. Известен журналист публикувал на първа страница на уважаван всекидневник статия, как може Църквата да се обяви против честването на такъв велик българин и творец, като Николай Райнов, а да остави „оня брадатия” (Учителя Беинса Дуно) да прави каквото си иска на Изгрева, „поругавайки църквата и вярата”. В кафене в центъра на София, където се събирали редовно различни творци и хора на изкуството, основна тема на разговора била именно гореспоменатото злополучно тържество. Почти всеки имал пред себе си и вестника със статията. Разгорещеният дебат отведнъж секнал, когато в кафенето влязъл не друг, а Николай Райнов. Виждайки какво четат, той само казал „А, статията...Между другото „оня, брадатия, за който се говори, е моят Майстор”. След тези думи се обърнал и излязъл обратно. Друг път, една жена отишла да моли Учителя Беинса Дуно за помощ за несправедливо затворения си брат. Докато чакала в междинната стая на къщата в с. Мърчаево, тя неволно доловила думи от разговора, който се водил в стаичката на Учителя. „О, Махатма, всяка вечер те призовавам в молитвите си и ти ми отговаряш...” Останалото не се чувало ясно. Не след дълго, гостът излязъл от стаята на Учителя и си тръгнал. Жената го разпознала – това бил Николай Райнов. Слабо известен е и фактът, че през 1939 г. именно Николай Райнов води Петър Димков – Лечителя при Учителя Беинса Дуно и ги запознава. Оттогава Лечителя е верен ученик на Учителя. Близки и неразделни приятели, Димков и Райнов са един забележителен пример как трябва да живее истинският човек - впрегнал гениалните си способности в безкористна служба на хората. Независимо от учение или принадлежност, трябва да отдадем подобаващото място на Николай Райнов в Златния век на нашата културна и духовна история. А почитта и любовта, с която са се отнасяли към него съвременниците му, е повече от показателна: „Не мога ти предам точно словата му по никой начин: то бяха слова на творец, които не се поддават на повторение. Ала същността на всичко казано от него аз спастрих в себе си: като лъч го сложих в душата си и ще огрява той пътя ми в идните дни. И веднъж получил признанието на най-големия авторитет у нас, мене не ще ме интересува по нататък ничие мнение: аз вярвам в пътя си и в думите на Николай Райнов.” *
-
Един любопитен монах запитал учителя си: - Кой е пътят? - Той е пред очите ви - отговорил учителят. - А защо не го виждам? - Защото мислиш за себе си. - А вие? Виждате ли го? - Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки “аз не виждам” и “ти виждаш”, погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят. - Значи пътят може да се види, когато няма нито “аз”, нито “ти”? - Е, когато няма нито “аз”, нито “ти"' кой е този, който ще иска да го види?
-
Буда имал много ученици и между тях всякакви - веднъж при него дошъл един негов ученик - състоятелен бизнесмен, собственик на много предприятия и дейности - той се проснал по очи пред Учителя си и се замолил горещо: - Учителю, моля те, разреши ми да раздам всичкото си богатство на бедните, за да мога да те следвам и да медитирам, да постигна освобождение и да служа на Дхарма. Буда му казал: - Твоето сърце е чисто, твоята мисия в живота е да намериш Дхарма в ежедневните си обязаности, когато мъдро разпределяш благата и осигуряваш препитание на мнозина, като бъдеш добър управител на имуществата, но не негов собственик. Като чул това, друг ученик на Буда възмутено попитал Учителя си: - Учителю, виж мен, аз нямам нищо, но само едно наметало и просешка тояжка, но ти въпреки това винаги ме укоряваш в притежаване на твърде много земни тежести!!! Защо на другия ученик позволяваш да притежава всичко това имущество, а мен постоянно укоряваш? - Ти нямаш нищо в ръцете си, но ума и сърцето ти са препълнени с желания, алчност и привързаност, а другият ученик има всичко, но е свободен от привързаност към него и единствената му цел е просветление и служене на другите!
-
В първите времена на християнството, един светия срещнал един голям богаташ, който търсил роб да му слугува. Светията предложил на богаташа да му стане роб. Богаташът се съгласил, но първо го попитал: - Колко искаш да ти платя? - Продавам се за хиляда дукати. – Съгласен съм, от днес ще бъдеш мой роб и слуга. Светията изпълнявал добре работата си и останал две години в дома на богаташа. През това време той успял да обърне двете дъщери на богаташа към Бога. Така той ги освободил от веригите на човешките заблуждения. Като свършил работата си, той казал на господаря си, че трябва вече да напусне дома му. Господарят дал съгласието си и му предложил сумата хиляда дукати, която му дължал. Обаче, светията отказал да вземе, каквато и да е сума, като добавил: - Господарю, платено ми е всичко. За всяка от дъщерите ти, които обърнах към Бога, ми е платено по 500 дукати. Това е алегория, от която хората трябва да се учат. Светията не е получил никаква сума за дъщерите на богаташа, но той знае, че е голяма радостта на небето, когато една душа се обърне към Бога.
-
Един индуски адепт поддържал мисълта, че като създал света, Бог има грижата за всички и никой не може да се меси в Неговите работи. Един ден, като размишлявал върху тази мисъл, видял, че една кобра се хвърлила върху врата на едно дете и го ухапала. Адептът си помислил: Да помогна ли на детето, или не? За да бъде в съгласие с разбиранията си, той си казал: Бог създаде детето, Той създаде и кобрата. Следователно, Той има грижата за детето. Докато размишлявал, детето умряло. След това той чул гласа на Бога. Който го запитал: Защо не помогна на детето? – Господи, не исках да се меся в Твоите работи. Понеже Ти създаде и детето, и кобрата, Ти имаш грижа за детето; ако трябваше, щеше да го спасиш. Бог го запитал: Как щеше да постъпиш, ако кобрата беше те нападнала? По същия начин ли щеше да размишляваш? Следователно, когато ви нападне лоша мисъл, не казвайте, че това е волята Божия, че трябва да се тегли, но хванете я за врата и я изхвърлете. Вие не сте вол, нито магаре, да търпите поневоля. – Ама така е писано. – Вие сте написали това. Човек е чиста, ненаписана книга. Оставете Бог да пише на вашата книга, а не хората.
-
Един ангел, като гледал от небето, как живеят хората, казал в себе си: Не трябва Бог да им помага. Ако ги изостави, те ще си научат уроците. Като разбрал мисълта на ангела, Бог го изпратил на земята, между хората, да живее като човек, да види, трябва ли, наистина, Бог да се откаже от хората. През една зимна, студена нощ ангелът се връщал от работа, но толкова много измръзнал, че не могъл да се движи. Спрял се на пътя, цял треперещ, и гледал, отде ще му дойде помощ. В този момент край него минал един пиян, който се клатушкал на една и на друга страна. Като видял, че човек стои на пътя, цял трепери от студ и не може да се движи, той му казал: - Братко, и ти си закъсал като мене. Я се качи на гърба ми, да те занеса до някое място. Ангелът се качил на гърба на пияния, който го занесъл до дома му и го оставил. Значи, пияният, който минава за грешник, изпълнил волята Божия. Някой мисли, че за да изпълни волята Божия, трябва да стане светия. Не е така. При каквото положение да се намира човек трябва да е готов да изпълни волята Божия. Като се видял на гърба на пияния, ангелът разбрал, че мислил криво. Всякога и при всички случаи трябва да се помага на човека заради Божественото, което е в него. Във всеки човек има нещо красиво, което се проявява и изпълнява волята Божия.
-
Един стар свещеник, около шестдесет-шестдесет и пет годишен, ми разправяше следната своя опитност: В първите години на живота си аз не обичах страданията и по всякакъв начин се стараех да ги избягвам. Обаче, каквото и да правех, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха. Най-после аз си казах: слушай, приятелю, какво си видял ти, че бягаш от страданията? Отсега нататък ще дойдат истинските страдания! Приготви се да ги приемеш с радост и да ги носиш мъжки! От този момент аз обикнах страданията, но те взеха да се отдалечават от мене. Докато ги избягвах, те ме преследваха; щом престанах да ги избягвам, те ме напуснаха. Питам какво лошо има в това, да страда човек? Какво лошо има в това, че някой ви казал някоя обидна дума? Защо трябва да страдате от това? Или защо трябва да се радвате, когато някой каже, че много ви обича, че е готов да даде живота си за вас? Кое е по-реално в тия два случая: обидните думи, които ви е казал някой, че ви мрази, или пък думите на този, който казва, че ви обича? И в двата случая вие чувате само думи. Едно е важно за вас, че при тия случаи вие проверявате следния важен закон за уравновесяване на енергиите в Природата: когато някой ви мрази, Разумната Природа ще изпрати друг, който ви обича; и обратно, когато някой ви обича, Разумната Природа ще изпрати друг, който ви мрази. Каже ли ви някой, че ви мрази, кажете си: “Аз се радвам за това, защото сега ще дойде този, който ме обича.” Каже ли ви някой, че ви обича, ще знаете, че след малко непременно ще дойде този, който ви мрази. Същото нещо се отнася и до другите области на Живота и науката.
-
Живяла на света девойка – пленница на Злия магьосник. Само един ден в годината той пускал на свобода момичето и то се качвало в планината – там, където човешки крак не е стъпвал. Един ден на свобода и щастие! После всичко започвало отначало. Годините ставали все по-дълги и мъчителни, страданието все по-голямо. Пораснала девойката - превърнала се в красива млада жена. По цели нощи тя оплаквала съдбата си. Никой не знаел за нейната горест. Само звездите били свидетели на страданието и. Но ето, че един ден жената неочаквано срещнала в планината Добрия вълшебник. Той разговарял с изворите, цветята и камъните и можел в миг да стигне до най- отдалечената звезда. Безброй били чудесата му и денят минал неусетно. - Освободи ме от проклятието, което тегне над живота ми - помолила се жената на добрия маг - ти можеш всичко! Върни ми свободата! - Сама трябва да си помогнеш! Това е по силите на всеки човек. Върни се при Злия магьосник и се опитай да го обикнеш. Победи злото с любов! Тръгнала жената по обратния път. Мислела непрестанно за тайнствения чародей! Тя повярвала на думите му! Завьрнала се в своя затвор. Започнала да търси нещо хубаво у магьосника - нещо добро, което да обикне. Нали всеки носи нещо хубаво в себе си! Наред със злото у всеки живее и доброто. И ето, че един ден жената забелязала в очите на своя господар сълза. „И той е самотен – помислила си тя - далеч от света и хората. Едва ли има по - голямо нещастие от това!” Зад каменната маска тя видяла едно изтерзано лице и заплакала. Обикнала го – с цялото си сърце и душа! Тогава станало чудо! Магьосникът върнал свободата на младата жена. И тя тръгнала отново към планината. Обиколила пътеките на миналото, изкачила така жадуваните върхове, но никъде не открила Добрия магьосник. Само изворите , камъните и цветята и напомняли за него и неговите добри вълшебства. Жената разбрала: Истинските чудеса се случват само веднъж. Те са шансът ни да променим живота и да претворим съдбата си!...
-
Един пътник, въоръжен с два револвера, минавал през една гъста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсват. От страх той не могъл да употреби нито един от револверите. Разбойниците го запитали: - Защо носиш два револвера? – За защита, в случай на някакво нападение от разбойници. – Ами какво по-голямо зло от сегашното очакваш? Разбойниците го обрали, набили го добре и го пуснали. Навътре в гората те срещнали друг пътник, когото също нападнали. Той не бил въоръжен, но се обърнал приятелски към разбойниците: - Слушайте, аз нямам нищо в себе си, с което да ви задоволя. Заповядайте с мене в дома ми, ще ви нагостя добре. – Защо не носиш револвер със себе си? – Аз вярвам на доброто в хората, няма защо да се пазя от своите ближни. Какво показват тия примери? Добрият човек вярва в доброто на хората и не се въоръжава. Добрите хора не се нуждаят от револвери. Лошите хора, обаче, се нуждаят от външна защита. Те носят по два револвера в себе си.
-
Един благочестив американски проповедник имал обичай след всяка своя неделна беседа да взима по едно бедно дете от улицата и заедно с него да седне пред трапезата и да се нахрани. Така правил той в продължение на десет години. При това, той имал обичай, като дойде бедното дете в дома му, заедно с него да коленичи и да чeтат на глас „Отче наш“. След молитвата започвали да ядат. Един ден той намерил едно бедно дете и го завел у дома си да го нахрани. Преди да започнат да ядат, проповедникът му казал: „Хайде сега, да коленичим и заедно да четем „Отче наш“. Проповедникът започнал да чете и детето повтаряло след него. - Отче наш. Детето повторило: - Отче наш. – Който си на небето. Детето мълчи, нищо не казва. Проповедникът му казал: - Чети по-нататък: „Който си на небето. Да се свети името Твое.“ Чети! Детето не иска да чете. – Слушай, ако не прочетеш „Отче наш“ с мене заедно, няма да ти дам да ядеш. Детето тогава се обърнало към проповедника с думите: - Бог наш Баща ли е? – Разбира се, че е наш Баща. – Значи ти си мой брат и си ме оставил досега аз да се скитам. Детето вече мисли. „Твоят брат се връща.“ Тогава проповедникът разбрал, че не е само да се даде един обяд на детето. И друго нещо се иска. Лесно е да се нахрани един човек и да го изпратиш да си върви. Из "И видях ново небе и нова земя"
-
Днешната епоха е преходна между две култури. Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия Дух. Кое е тогава новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надраснат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото. Затова, по съществуващите днес признаци можем да съдим, че новото, което иде е духът на братството, на единението. Новите идеи, които идат сега като мощна вълна да се влеят в културата, да я претворят, се проявяват във всички области на живота. Навсякъде можем да видим днес следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. те трябва да намерят и един външен израз, чрез който ще действат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава форма е именно Паневритмията. Нека разгледаме произхода на думата “паневритмия”. Тя е съставена от три корена: пан, ев или еу и ритъм. “Пан” значи всичко, все, всеобще “Ев” или “еу” е това, от което излиза всичко; то означава висшето, същината, реалното, същественото в света. А “ритъм” значи правилност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогава “Паневритмия”? Това е велика всемирна хармония на движението. Целият живот е Паневритмия. Нека разгледаме по-подробно израза: “всемирна хармония на движението”. Има космичен ритъм, който лежи в основата на живота. Това е онзи творчески ритъм, който е създал всичко, който организира всичко, който всичко претворява и гради. Под действието на това космично движение и ритъм са изградени хилядите форми около нас. Те са вечно действуващите принципи в космоса. Изразени са както в движението на небесните тела, така и във вълнообразното движение на светлината, в силовите линии на електромагнитното действие, в движенията на атома и електрона, в нутационните движения на растителните стъблени и коренови върхове и пр. Движенията, които човек извършва не са без значение. Има движения, които нямат общо значение. Те са от частен характер. Те не свързват човека с всемира, с Цялото. Те имат значение само лично за него. А пък има движения, които са израз на космичния ритъм, който съществува в основите на мировия живот и го организира. Ако движенията, които прави човек са в хармония с космичния ритъм, човек се свързва със силите на живата Природа и ги приема. Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с онзи космичен ритъм, който твори, грани и организира в целокупната Природа и затова имат мощно действие върху човека. Значи движенията на Паневритмията не са произволни, но са взети от ритъма, който лежи в основата на космичния живот. Когато човек прави тези упражнения, той се хармонизира с цялото Битие и затова получава нещо ценно от него. Действието на паневритмичните движения е трояко: 1. Те са акумулатори, чрез които човек се свързва с творческите и съграждащи сили на Природата, приема ги и те съдействат за неговото развитие. Тези сили са животворни. 2. Понеже движенията на Паневритмията са в хърмония с космичния ритъм, който привежда в активност целокупния живот, те активират всички спящи сили на човешката душа, пробуждат ги към дейност. 3. Паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща сили, мисли, идеи в света и те продължават да работят там и да го претворяват. Нека да разгледаме първото действие на Паневритмията. Нейните движения не са само за упражнение на мускулите, белите дробове и пр. но и за образуване връзка между живата Природа и човека. Енергиите в Природата са поляризирани. Нещата в Природата изобщо са поляризирани. Един малък пример са двата полюса на магнита, положителното и отрицателно електричества, коренът и стъблото у растенията и пр. Изобщо в Природата има два вида енергии: творчески или създаващи и съграждащи или съзидаващи. Ако искаме можем да ги наречем мъжки и женски принцип в Природата, положителни и отрицателни сили и пр. Изразът в библията: “Бог създаде небето и земята” е загатване за действието на творческите сили в Природата. И после се казва: “И земята беше неустроена”. И постепенното й устройване, това е действието на съграждащите сили. Разбира се във всеки момент са в действие двата вида сили. И във всяка култура действат тези два вида сили. Например, раждането на нови идеи в една култура, това е действието на творческия принцип. А прилагането им, преустройването на целия живот в съгласие с тях, това е действие на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек. Когато човек се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принцип в него. А устройството на живота в съгласие с тези творчески принципи, това е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Изобщо, дясната страна на човека – десният крак, дясната ръка и пр. – е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – левият крак, лявата ръка и пр. – на съграждащите сили. Ето защо, при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията. Движението на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване на човека с творческите сили на Природата, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързване със съграждащите сили. Ето защо Паневритмията почва винаги с десния крак. Защото творческите сили действат първи. Те творят, създават онези елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр. се вижда, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна. Горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна. Предната страна е положителна, а задната – отрицателна. От изследванията на Гурвич, Лаковски и пр. се знае, че човешкият организъм, както и всички организми имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи. Паневритмията е основана на това по-дълбоко знание на енергиите, които проникват човешкото естество. Например, когато човек си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи! Но тези енергии са от различен характер за различните пръсти. Също така и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото тяло излизат такива радиации. Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си. Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили. При будно съзнание когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу – със земните сили. Тогава човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята. В много несъзнателни движения, които човек прави има скрито значение, което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво. Когато човек бара несъзнателно някое място на главата си например, той иска с това или да разнесе набралата се там излишна енергия или пък иска да придаде енергия на някое място, дето има недоимък. Човек, ако има знания може да премахне главоболието, като регулира известни течения. Някой път несъзнателно човек си бара някой център на главата, за да го активира с енергията, която излиза от пръстите му. Човек трябва да се пази от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Движенията трябва да са разумни. Има движения и неразумни. Нашите движения и когато са несъзнателни, не са произволни. Разни движения, например баране на главата, движение на крака, ръце и пр., са във връзка не само с физиологични процеси, но и с известни душевни процеси. От всеки пръст излизат сили, които са израз и на нещо психично. Всяко движение на човека, макар и несъзнателно, има вътрешен смисъл. Например, казва Учителят, туряне ръката на гърба, това е скритият, подлият начин на постъпване. Онзи, който иска да прободе някого с нож, скрива ножа зад гърба си и му казва: “Добре дошъл”. Един оратор, който държи ръката си отзад на гърба си, пак крие някаква мисъл. Тези движения за изостанали от дълбокото минало. Когато човек си дигне ръката, то известни духовни сили са в активност и той ги праща в света; и същевременно той с пръстите си приема известни сили от Природата. Става обмяна. При паневритмичните движения трябва да се знае какви енергии излизат от цялата ръка и какви специално от всеки пръст. С тези енергии, които ти изпращаш от своята ръка или от друг някой орган, ти действаш на Природата и тя ще ти отговори. Ние не сме откъснати от всемира. Има връзка между нас и него. Всеки орган на тялото си има своя духовна страна. Всички органи са свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие. Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса – вземане и даване – които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участва съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната Природа. Защото характерът на енергиите които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и Божествени. Всички тези сили при Паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тези упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в в концентрирането. Така дълбоко да се концентрира човек при тези упражнения, като че ли ги прави сам! Учителят казва: “Когато правим упражненията, живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човека отива напразно. Тя е механическа.” Един пример ще покаже колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа. Христос казал: “Кой се допре до дрехите ми?” Учениците Му казали: “Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допре до мене!” Но Христос се обърнал за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него. Значи другите се допрели до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила. Когато Мойсей дигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията. Значи от ръцете му излизала сила. Също така и Христос прострял ръката си и се допрел до прокажения, за да го излекува. Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия, праната. Ако не съзнаеш, ако не вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тези токове ще протечат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще подейства да протече тази енергия в тебе. При Паневритмията трябва да знаем значението на всяко движение, какво е влиянието му върху човека. Трябва да се знаят кои движения са ефикасни и целесъобразни. Могат да се правят опити и наблюдения, за да се види какво значение имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии физически и психически. Например, нека вземем една от песните на Всемирното Братство: “Добър ден”. Тази песен се пее със специални движения. Ако тя бъде изпята с и без движения, ще се види разликата. Изпълнена с движение, тя има мощно действие върху изпълнителя и зрителя. Защото при движенията се подбуждат към активност енергии, които човек приема и изпраща чрез ръцете си и чрез цялото си естество! Даже в източните окултни школи се знае, че известни формули за да имат по-мощно действие, произнасянето им се придружава с движение и музика. Формулата се изпява и се превръща едновременно в движение. Това са така наречените “мантри” на източните школи. И тези движения не са произволни, но са в хармония с музиката и с идеята, вложена в песента. Значението на Паневритмията ще стане по-ясно, като вземем предвид туй, което наричаме “съответствие” в Природата. Има съответствие между всички неща. И то се основава на единството, което лежи в основата на цялото Битие. Например в периовичната система на химичните елементи след всеки седем елемента се повтарят елементи с аналогични свойства. Това виждаме и в спектъра на цветовете и в октавите на музиката. Там всеки тон прилича на осмия след него. Такива октави имаме и в електромагнитните трептения. Всяка по-горна октава трептения има аналогия с по-долните. Има безброй съответствия в Природата. Ще изброя само по-важните от тях, които ни главно интересуват в случая. Има съответствие между Тон, Форма, Движение, Цвят, Число и Идея. На този закон за съответствие между тези прояви в Природата се основава и така наречената окултна архитектура. На това съответстие се основава и Паневритмията. Какво нещо е Паневритмията? Паневритмията с други думи казано, е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Ето защо и музиката при Паневритмията не е произволна, но строго съответствува на движенията от една страна и от друга страна на идеята, вложена в тях. И само когато има това съответствие, тези движения имат мощно, магично действие; тогава движенията стават вече носители на тези идеи. Именно, благодарение на това съответствие между движение и идеи, тези движения стават въплътена идея! Те проникват самия изпълнител. Проникват във всичките му органи, внасят в тях обнова, живот! Нека кажем още няколко думи за съответствието между движение и идея: Всички движения в Природата са разумни. При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответстват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Тогава движенията, които правим стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има такова съответствие между идеята и движението, тогава всяко движение внася радост, бодрост, живот. То твори в нас и вън от нас в света! Всяка идея, всяко душевно качество съответства на известно движение. Има движение на доброто. Има движение на милосърдието. Има движение на справедливостта. Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да няма линии на движение. Човек трябва да учи това. Той трябва да прави опити веднъж, дваж, 10 пъти, сто пъти и пр. додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На тази основа е изградена и Паневритмията от Учителя. Всички стари, които не са живели добре погрозняват; погрозняват и движенията им! Животът им се отразява както върху лицето, така и върху движенията им. Младият е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен свят. Действието на тези движения се усилва още повече, понеже се придружават и с музика. Особено е силно действието на Паневритмията, понеже в нея имаме музикална мисъл! Музикалната мисъл прониква дълбоко. За музикалната страна на Паневритмията говорих повече в първата си статия, и за това тук не се спирам повече на нея. Този въпрос има и друга, по-дълбока страна. Знаем, че има двигателни, моторни центрове в мозъка. Например има център за движение на краката, такъв за движение на ръцете и пр. За всички видове движения има и центрове в мозъка. И понеже говорим за съзнателни движения, тези центрове са в главния мозък. Например центровете на движение на кръката и ръцете са по горната част на големия мозък. Когато движем крака или ръката по този център на мозъка дохожда в дейност, в активност. Ще разгледаме три страни на този въпрос: 1. Всеки център на мозъка е свързан с особен свят и със съществата, които живеят в този свят. Като правим тези или онези движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързавем с особен свят и със съществата, които живеят в него. По този начин чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринанся за получаване на енергия и подкрепа от тези висши мирове. 2. Като движим нашите органи: кръка, ръце и пр., ние привеждаме в активност тези мозъчни центрове, които им съответстват; така последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, Любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И така, чрез тези движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящето положение и по този начин можем да развием и тези духовни дарби, които им съответстват. 3. От друга страна всеки от тези мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено място в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото и те се развиват правилно, укрепват се, стават по-жизнеспособни, по- работоспособни, регулират се техните функции. Много важно какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот. Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и това ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, така и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини личи, че чрез Паневритмията освен, че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства и облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо Паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на Паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съотвествие между движение и идея, то чрез движенията ни предаваме тези идеи на външния свят, на цялото човечество. Ако във време на тези упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съотвестват, то тогава тези мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогава движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности ще ги пращаме в света за вливане в културата. Има нужда от центрове, чрез които Божественото ще влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него. Това става между другото чрез Паневритмията. Новите идеи чрез Паневритмията магически се пращат в света и хората в света ще приемат тяхното благотворно влияние. Паневритмията е такава форма, която е пригодена да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, чрез движение и чрез думи на човешкото естество и на целокупния живот! Паневритмията значи не е обикновена гимнастика, нито обикновен балет, но в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят новата култура. В нейните движения са скрити с магическа мощ пружините, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие. Всемирното Братство внася новото в света, по който и да е начин: не само чрез мисъл, чрез чувства, чрез постъпки, но и чрез движение! То всичко е турило в действие! Нали вятърът като Духа размърдва листата и с това улеснява движението на соковете? Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и влияние не само върху нас, но и върху целия свят. Новите идеи са вложени в паневритмичните движения. Ето защо, чрез тези движения новите идеи се пращат в света! Всяко място, където се правят паневритмични упражнения, става център, откъдето се пращат тези идеи в света! Идния път ще разгледаме нови страни на въпроса.
-
Всяка година на “Изгрева” край София на 22 март се отваря една нова красива страница в живота. Тогава почват паневритмичните упражнения. В красиво пролетно утро, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята почват да отварят своите венчета на животворните слънчеви лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят тези упражнения на една широка полянка, обиколена със стройна борова гора. Защо те почват всяка година на 22 март и защо се правят рано сутринта? Ще дадем един цитат от книгата “В царството на живата Природа” като отговор на този въпрос: “Сутрин при изгрев слънце земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извъредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Затова и сутринта при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутрин всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва от 22 март. От тогава земята работи по-творчески. Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни. Когато видим напролет растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа трябва да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.” Паневритмичните упражнения не трябва да се смесват с обикновената гимнастика или балета. Те се основават на по-дълбоките закони за влизане на човека в свръзка с енергиите на Природата и тяхното използуване за неговия растеж. Всяко нещо трябва да се движи. Това е природен закон. Но когато тези движения са разумни, ние придобиваме нещо. При паневритмичните упражнения човек влиза в обмяна с живите сили на Природата. Но ако имсълта на човека не работи при тези движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр. той не може да се ползва. Можем да си послужим със следното уподобление. Всеки човек е един жив радиоапарат, приемателен и предавателен едновременно. Движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемият резервоар на сили в Природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови потици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки. От друга страна, чрез тези движения се пращат в света нови творчески сили и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. По този начин чрез тези упражнения човек от една страна се обновява физически и психически и от друга страна спомага за внасяне на новото в света. Всички нови идеи, които трябва да се вградят в новата култура, всички онези животворни принципи, които са в сила да я обновят са включени в тези движения. Особено днес има нужда от един мощен тласък, чрез който да се влеят нови жизнени струи в културата. Това може да стори Паневритмията. Чрез нея обществата, народите, расите ще се подмладят, ще се освежат, ще се калят физически и духовно за ново творчество. Чрез нея ще се пробудят към дейност нови спящи сили и заложби на човешкото естество. Нека тя да проникне във всички градове и села. Нека навсякъде будните души да работят за нейното прокарване в живота на обществото. По този начин ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, със светли умове, с благородни сърца, със свободни души и със силен Дух – годни да станат работници – строители за изграждане на новия живот на земята. По-долу даваме вътрешния смисъл на паневритмичните упражнения. Те имат и друго, по-дълбоко значение, но тук изтъкваме общодостъпното им значение. По-дълбокото им значение ще изоставим, понеже неговото разбиране подразбира по-голяма подготовка. 1. Пробуждане. Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху рамената се разтварят настрани. Значи най-първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Значи се започва с творческото начало. Т.е. това, което имаме трябва да го дадем навън. След това ръцете отново прибираме на рамената. Значи отново възприемаме от Природата това, което тя ще ни даде. Това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Когато ръцете се проточат навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са антени, през които се пращат енергии. А междините между пръстите са възприемателни антени. Когато това упражнение се прави с будно съзнание, то подтиква човека към тази идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тези движения тази плодотворна идея се праща и в света. Това упражнение се нарича “пробуждане”, понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето това е вече признак за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! 2. Примирение. Тези плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, това са магнетични линии. Те са линии на мекота, на примирение. Тези движения възпитават човека в този именно Дух. У него се ражда съзнание, че каквото става ще се превърне на добро. Чрез тези движения човек примирява противоречията в себе си и тези отвън, в света. 3. Даване. Това са движение на ръцете напред и прибиране пред гърдите. Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и Природата. Всичко, което човек е приел от Природата, той трябва да го обработи и да го даде. Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен порив в света. Така отделният човек и изобщо светът съзнава великата идея на даването и приемането. Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса. Тук виждаме как тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите. Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването. Това е зов за влизане в живота на даването. Влизане в живота на даването, това е влизане в живота на радостта. Тогава човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкоз повече ще получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън. Щом съдът се изпразни, той може отново да се напълни. Щом не се изпразни, той остава със старото. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и сила. Ако изворът не дава постоянно това, що получава, няма да е в състоняия да получава нови струи. В такова състояние е застоялата вода на едно блато. Каква разлика между нея и един жив извор! При първия имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – движение и живот! 4. Възлизане. Това последователно дигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре говори за Вечния път на живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх. Сиромашията е долина, богатството – връх. Този процес го имаме навсякъде в Природата. Нали и в обикновеното ходене кракът се вдига от земята? Това е възлизане. И след това отново се слага на земята. Това е слизането. И при възлизане и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят по който трябва да се върви, че този е пътят на живота! Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Това упражнение улеснява човека да разбира вечния път на живота и да има правилно отношение към него. 5. Дигане. Двете ръце се дигат едновременно нагоре, а след това се снемат и насочват назад. Вдигане ръцете – това е приемане на новото, изгряващото, на това, що иде от Божествения свят, а поставяне ръцете надолу и назад, това говори че приемайки новото, старото туряш отзад. Това движение на ръцете изразява мощната сила, която движи човека напред по жизнения път. Нали и лодката се движи напред чрез дигане на лопатите и движението им назад? Това е събуждане в душата на копнеж към планински върхове. Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тези върхове! 6. Отваряне. С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Това упражнение е за разрешаване на известни противоречия в мисли и чувства. Движението с дясната ръка – това е разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тези в чувствата. С ръцете човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход. Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането й в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш. И като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не мислиш за онова, което си оставил зад гърба си, за старото. Значи затваряш се за старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето трябва да се отвори. И това, което отваря е настоящето. Затова това упражнение може да се нарече още метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта на мислите и чувствата. 7. Освобождение. Двете ръце се турят пред гърдите със свити пръсти и със силен замах се движат настрани, като същевременно се разтварят. Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало. То е освобождение от старото и придобиване на новото. То е влизане в свободата. Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени кармични връзки, разкъсване на всичко старо. То събужда в човека тези енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата. Това е зов за освобождение, зов за излизане от затворите. Този зов ни казва: “Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. ” Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души. 8. Пляскане. Това е тържество на свободата. Тези движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки. Те показват границите на свободата, показват, от къде започва тя; те говорят, че вече е добита тя. Както вълните, които пляскат на брега показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват. Тези движения – това е радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. 9. Чистене. Движение на събраните пред устата ръце встрани, придружено с духане. Духането – това е Словото, а движението на ръцете встрани – това е посяване на Словото. Това упражнения говори за възприемане на Словото и за посяването му. То изразява, че разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. То може да се нарече още: Внасяне на чистото Слово в живота, или: Правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота. 10. Летене. Тези вълнообразни движения с ръце настрани – това е закон за придобиване на светлина в себе си, на знание. Това е закон за правилно запознаване със светлината, със знанието. Това движение изразява стремеж за вдигане нагоре, за да може всичко да възрастне. Посятото трябва да възрастне. Тези движения могат да се наречат още: правилен път за растространие и възрастване на Словото в живота. 11. Евера. Тялото се обръща ту вляво, ту в дясно и това се последва с движение напред. Тук имаме действието на двата принципа: на Любовта и на Мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането към ляво, това е женският принцип, възприемане на Любовта. Обръщането към дясно – това е мъжкият принцип, възприемане на Мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане вляво и дясно – това е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на цялото Битие. Движението напред – това е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия прогрес изобщо. 12. Скачане. Това е тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в живота. При скачането, най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва – това е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане. Това движение изразява органическият процес в Природата. То изразява работата на съграждащия процес в нея. Нали между северния и южния полюси на земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Електричните и магнетични течения циркулират между двата полюса. Това именно е изразено в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво надясно и обратно. Обаче и всяка материална частица си има свои полюси. Също така и всеки орган. И между тези два полюса има течение на електрични и магнетични енергии. Тези сили работят и във всеки човек. Това упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, така и вън от нас, в живота на човечеството. 14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им встрани, като че ли се крепи нещо. Това движение ни свързва с умствения свят; ние встъпваме в него. Чрез това движение се внася в организма ритъм, който иде от областта на разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнение, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно – това е възприемане на това, що се праща в умствения свят. А втората част – това е внедряване на възприетото в живота, в дейността. 15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята. И друго течение иде от земята и минава през слънцето. Когато си протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 наклон, то чрез нея възприемаме Божественото. Чрез този крак, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и този крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към земята. Това последователно вдигане на ръцете наклонено напред нагоре с последователното повдигане на нозете – това е полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплоти това, което долавя от звездните сфери. Това движение е правилен път за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея. 16. Изгрява слънцето. Ръцете правят дъгообразни движения отпред встрани с обратно движение до гърдите. След това ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част – това е процесът на зараждане новото. Всички слънчеви енергии влизат в човека, за да може той да расте, да се развива. Втората част – това е протичане на животворните енергии през човека като мощни води. 17. Квадрат. Това движение говори: да имаме онази права мярка, с която се мерят нещата на земята. При него лицето се обръща последователно към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Това е свързано със силите на изтока, запада, севера и юга. Изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на земята. Запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе слънцето, нали човек оценява какво благо е то? 18. Красота. Ръцете една след друга наклонено напред нагоре. Същевременно последователно люлеесне на тялото върху единия и другия крак. Тези движения са обработване силите на квадрата. Последният дава материалите, а това упражнение ги обработва. Това обработване е художествена работа, изкуство. Тук линиите на движението са прави. Затова можем да кажем, че тук е изразен мъжкият принцип, който обработва квадрата. Това е електричеството. 19. Подвижност. Плавни движения на ръцете и нозете с лице към центъра и гърбом към центъра. Това упражнение е като продължение на предишното. При него, за разлика от предидещото са в действие меки, криви линии. Това е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва квадрата. Това е магнетизмът. 20. Побеждаване. Едновременно движение на ръцете напред – нагоре, като че ли блъскат въздуха. Това е завладяване на всичко онова, което е придобито. Да станем разумни господари на онова – що сме придобили. 21. Радостта на Земята. Това е използуване и обработване на това, що сме придобили и радостта заради плодовете му. Тези движения са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга. Това е единство, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот, единство между ума и сърцето. Това упражнение съдейства за това. 22. Опознаване. Двамата в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце. После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си и те да виждат в него тези хубави страни. Обърнати един срещу друг, те образуват елипса. А обърнати гърбом един към друг, те с движенията на ръцете образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея имаме две половини. Това е човекът раздвоен – двата полюса на човека, създаване на полюсите – мъжът и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден. Последователно изнасяне на единия крак напред във въздуха и пружиниране на другия крък с прегъване на коляното. Чрез тези движения, при които се стои на един крак, а другият крак е във въздуха, се дава правилен ход на нервната енергия, засилва се волята. Засилват се волевите постъпки на човека. Тези движения са за каляване на нервната система на човека. Те са магнетизиране на нервната система. По този начин човек става способен да прави правилна преценка на постъпките си, да види кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява. 24. Колко сме доволни. Стъпка напред, последвани с люлейни стъпки на единия и другия крак. В първата част ръцете са свободни, а във втората – вътрешните ръце са заловени. Първата част е приготовление. Втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме правилен израз. Тези движения развиват способността да оценяваме природните блага. 25. Стъпка по стъпка. Нозете на място последователно встрани и напред и след това движение напред. Когато единия крак се отделя встрани или напред, то слънчевата енергия слиза надолу в нас, а когато двете нозе са събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре към слънцето. По този начин става обмяна. При разтворени крака слънцето и ние сме положителни към земята: възприемаме от слънцето и предаваме на земята. А когато нозете са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива към слънцето. Тези движения са за да се развие усет, кога действа слънцето и кога – земята. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата. Това е влизане във връзка с истинските методи на Природата. 26. На ранина. С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия. Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите – на умствения свят. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага. 27. Дишане. Чрез тези музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с който той трябва да си служи в живота. Чрез тях човек влиза в хармония с Природата. 28. Промисъл. Заключително упражнение. Вдигане на ръцете и обливане. Това движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божий благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се дигат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу на физично поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят. Значи, във физичния свят имаме поляризиране – два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на Битието. И всеки ден имаме нужда от нея. Това упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния свят.
-
След изпълнение на Паневритмията при “Езерото на Чистотата” Учителят почна да говори за нея: Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да добие големи постижения. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как могат да приемат силите на природата. Ние правим тези упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Те трябва да се правят от 22 март до 22 септември. Според закона за еволюцията ние започваме с тялото. Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и психически. На всеки човек, който може да възприеме тези движения, можем вече да му говорим. Защото те имат голямо влияние върху човешкото съзнание. Тези движения се превръщат във вътрешни, психични процеси. Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата. После, като правите упражненията вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията мисълта ви трябва да бъде концентрирана. Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението трябва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение. Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата. Ако не влезете във връзка с тези същества, вие сте неорганизирани и тогава ще живеете в света на стълкновенията. Когато играете Паневритмията, движенията трябва да бъдат нито много бързи, нито много бавни. Прекарвайте мисълта си в предната ръка, която е насочена надолу. И като снемате ръцете си надолу, прекарайте мисълта си към ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на земята. А когато ръцете са насочени нагоре, тя ще мине през центъра на слънцето. Аз ви казвам само общите принципи. Във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и през краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас. В движенията вие бързате - изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направите само три упражнения, но внимателно. Ако гимнастичните упражнения се правят бързо, няма полза. Те трябва да се правят бавно и с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Когато човек изнесе напред десния крак или дясната ръка, извиква в действие известни сили в природата. А когато изнесе левия крак или лявата ръка, извиква в действие други нейни сили. Като вдигнете ръката си нагоре, тя да образува 45 градуса ъгъл. Този ъгъл не трябва да бъде по-малък или по-голям. При този ъгъл положението е най- хармонично. Също така и ръката, когато е назад, наклонът трябва да бъде 45 градуса. Когато ъгълът на ръцете е 45 градуса напред и назад, имаме правилно движение, има кръгообразно движение на електромагнитните енергии. Този кръг обхваща цялото тяло - отпред, отзад, отгоре и отдолу. Когато той се образува добре, човек има най-хубаво разположение. Ритъмът трябва да е правилен. Ще стъпвате на пръсти, а не на петите. Най-първо на пръсти и после на петите. Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък. Когато изправяте ръката си нагоре, най-първо движението на ръката да бъде напред хоризонтално и после ще я вдигнете нагоре. Предната част на ръката означава Божествения свят, средната - духовния, а основата - материалния. Когато правите движения с ръката си, проектирайте ума си в ръката. Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Може да се правят и други упражнения, но ще видите разликата. Защото в тези упражнения са свързани физическият, духовният и Божественият свят. Има преливане от един свят в друг. Във физическо отношение - не. Трябва да се уравновесят физическите движения с движенията на чувствата и мислите. Те трябва да се хармонизират. Тогава тези противоречия, които сега съществуват, ще се изгладят. Например двама души са в дисхармония. Те може да се хармонизират, като запеят и двамата. Всяко упражнение е един психо-физиологически акт. Всяка мисъл, всяка енергия трябва да се въплъти, за да има израз. Ако вие можете да владеете вашата ръка във всички направления, това показва, че вашата воля е нормална. Иначе имате дефект умствен, сърдечен или волев. Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите. С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства. Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на земята. Преди това не е имало правилно съотношение между твоите енергии и тези на земята. Има съотношение между земята и слънцето. И това съотношение е разумно. Ти трябва да възстановиш правилното отношение между тебе и земята. При движение на краката си ще съсредоточите ума си върху тях и ще ви стане приятно. Нашата нервна система и сега е в развитие. Ние не сме завършили още развитието на нервната си система. Във всеки един живот се отделят нови нервни елементи и се образуват органи за новите идеи. Тъй че трябва да пазим мозъчната система. Някои считат за тягост да се упражняват. Това е неразбиране. Каквито и да са упражненията, щом те могат да координират в човека енергиите на земята и слънцето, те са добри. А упражненията, които не могат да направят това, са ненужни. Когато срещнете човек, който е координиран със слънчевите и земни енергии, той прилича на цъфнал цвят, на узрял плод. Религията е имала най-първо за цел да координира човека със земните и небесни енергии. А сега като са изгубили първоначалното ? значение, искат да направят човека добър. Ако не можеш да го координираш, как ще го направиш добър? Ако не нагласиш цигулката, как ще свириш нещо хубаво? Най-първо ще я координираш и след това иде вторият процес - свиренето. Сега ще се учите на първия процес - координирането. То е най-лесното. Всеки може да го направи. Сутрин най-първо ще направиш упражненията с ръцете и краката. И тогава през целия ден ще ти върви добре. Бог и всички добри хора ще бъдат с тебе. Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия. Когато човек прави тези движения, той е в хармония с цялото Битие. Тогава възприема Божественото благословение, понеже всичко е Божие. Когато при паневритмичните движения стъпваме на единия или на другия крак, това стимулира чакрите, става смяна на положителните и отрицателните течения, на творческите и съграждащите течени. При Паневритмията мисълта се свързва с музиката и с движението. Трябва да играете, за да се подмладите. С Паневритмията човек постепенно придобива мекота. Тези движения на Паневритмията са разумни. Те са подготвителни движения. Те имат магическа мощ и влияят върху целия свят, а не само върху нас. Тези движения са взети от природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм.
-
Днес е един от редките пролетни дни. Небето е чисто синьо. Ние сме на полянката. Кръгът на Паневритмията е сформиран. Учителят е в средата на кръга. До Него е оркестъра. Той изпълнява движенията на Паневритмията и ние го следваме. След Паневритмията почват “Слънчевите лъчи”. Нареждаме се в 12 лъча. Около тях има кръг от двойки. После започва Пентаграма, който приключва с тържествения си марш. След това се събираме около Учителя и изпяваме “Химн на Великата Душа”, “Аз мога да любя” и други песни. Почва разговор. В разговора Учителят между другото каза следното: Хармоничните движения на Паневритмията са метод за самовъзпитание на разумните същества. Паневритмията е наука, метод, който регулира физическите, духовните и умствените функции на човека. Тя е съчетание на човешките мисли, чувства и действия. Всички напреднали раси и народи – шестата раса, която иде – ще бъдат изразители на Паневритмията. При Паневритмията човек трябва хармонично да мисли, да чувства и да се движи едновременно. Паневритмията – това е висш метод, който сега трябва да се приложи във възпитанието на индивида, обществото и човечеството. Хармоничните движения в Паневритмията са във връзка с човешките мисли и чувства; иначе движенията ще бъдат механични, няма да имат онова възбудително, обновително влияние върху ума и душата. Всеки тон си има и движение. Когато човек свири, трябва да има движение. Вие някога правете опити и като свирите, правете хармонични движения. Или може да направите следния опит: някой да свири и вие да правите хармонични движения. При паневритмичните песни съм дал най-хубавите движения. Изкуство е да се съчетаят музиката и движенията. Ако говориш на езика на Природата, тя се отзовава и казва: “Какво заповядвате?” А ако не говориш на нейния език, тя мълчи. Всички дарби в света, които се придобиват, един ден ще станат достояние на цялото човечество. Каквото придобие всеки един, ще стане общо достояние. В Паневритмията са съединени трите свята хармонично. По-хубава система няма. В света застъпват гимнастиката, а тук имаме музика, движение и вътрешен живот. Целият човек взема участие. Истината трябва да се тури в движение. При тези движения се отстраняват препятствията. Тези движения си отварят път. В славянските танци трябва да се тури съдържание. В бъдеще, когато хората ходят и вършат нещо, всичките им движения ще бъдат хармонични. И в тези движения ще участват, мисълта, чувството и волята. В Природата всички движения са разумни. Всяко движение отговаря на едно душевно качество: има движения на доброто, на милосърдието, на справедливостта. Всички добродетели си имат линии на движение. Няма добродетел, която да няма линия на движение. Ще учиш това. Ще правиш опити веднъж, дваж, десет пъти, сто пъти, докъто ги намериш. Тези песни трябва да се превърнат в движения, в които ръцете, нозете и цялото тяло трябва да вземат участие. Цялото тяло трябва да се постави в разни пози. При Паневритмията се турят в движения всички геометрически линии: прави, криви и смесени. Всяка линия има влияние върху съзнанието, извиква към живот нови сили в човека, физически и духовни. Ние искаме да живеем като разумни същества. Искаме всичко да ни върви напред. Като ходи човек, как трябва да ходи? Като чете човек, как трябва да чете? Като е в размишление, как трябва да размишлява? Щом се изкривява гръбнакът при четене или размишление, нищо не си добил. Човек никога не трябва да си изкривява гръбнака. Човек трябва да пази правило положение между Господаря – Бог – и центъра на земята. Гръбнакът трябва да има по възможност една много малка кривина. Когато човек почне да мисли право, той ще има и хубави движения. Всеки човек като се движи, има специфична красота в неговите движения, които зависят от неговия характер. Човек има един комендант – главата. Тя разпорежда. Нозете изпълняват, а ръцете са помощници. Човек е най-висшето проявление на Природата във физическия свят. камъните, растенията и животните са по-низше нейно проявление. Бог в Природата работи чрез човека. Хубавото в човека е Божественото. Словото, когато човек говори, когато мисли, когато върши добро е проявление на Божественото в него. Когато правите упражненията, вие мислите за друго. Концентрирайте се във време на упражненията, мислете върху движенията и върху възвишени работи. И тогава мислите ще преминат в ръцете, нозете и пр. С тези упражнения българинът се отпушва. Той е бил запушен. Ритъмът е, който дава цена на пеенето. При всяко движение трябва да си съсредоточен. Ако не си съсредоточен, няма смисъл. Едно движение е свързано с другите движения. Едно движение определя следващите движения. Силата на човека стои в концентрирането при упражненията. Правете гимнастическите упражнения с Любов, със сърце, а не механически. В последния случай няма никаква полза. Когато правим тези упражнения, живата Природа взема участие в движенията ни. Тя гледа има ли ритъм. Ако няма ритъм, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, всичката ти работа отива напразно. Когато си навеждате ръцете към земята при гимнастичните упражнения, ако съзнанието ви е будно, ще приемете от земята добрите енергии, а вашите отрицателни енергии ще пратите на земята. Когато седнеш на земята, трябва да бъдеш доволен. И тогава има правилна обмяна на енергиите и веднага ще си починеш поради тази правилна обмяна. Всяко действие, което правите, трябва да бъде свещенодействие. Всички паневритмични упражнения, ако умът взема участие, имат влияние, а ако умът не взема участие, нямат значение. На росата можеш да ходиш малко време бос, да потичаш. Тези паневритмични упражнения ги правете с радост, с будно съзнание, с готовност. Когато съзнанието не участва в движенията, това прилича на влак, който при движението е оставен от машиниста. Всеки ден прекарвай мисълта си най-малко 4-5 пъти през ръцете си, през нозете си и пр. Този, който обича, има музикални движения, които имат определена амплитуда, действат красиво. Като изразиш тези движения в музиката, тогава ефектът на музиката ще бъде друг. Много рядко съм слушал да започва музиката с основния тон на Любовта. тогава песента внася успокоение. Паневритмичните упражнения превръщат енергиите от механически в органически и от органически в психически. Паневритмията поддържа хармонията между дихателната, мозъчната и смилателната система и между ума, душата и Духа. Сега добре играхте. Не много добре, но добре. Да ви кажа, къде е вашата погрешка: Качете се на упражнението и то ще ви научи. А вие сте задигнали упражнението на гърба си да го носите. То да ви носи! То знае как да се обърне, как да се дигнат ръцете. Качете се на гърба на упражнението. Качи се на трена и не му казвай как да върти колелата. Това значи следното: Музиката на упражнението да влезе вътре във вас, да ви проникне; вие ще се оставите на нея тя да ръководи движенията ви. Тези движения на Паневритмията, които се дават сега, са във връзка с днешната епоха на човечеството. като едно цяло те са вътре в Природата; извлечени са от самата Природа. Нали когато една машина дига много шум, за да не се безпокоят чувствата, хората правят машината да се движи с по-малко шум. Паневритмията подразбира най-икономичните движения, не сложни, но целесъобразни движения, с които се постига най-голям резултат. При тези движения се прави контакт с Природата. Ако при тях не направиш контакт с Природата, ще имаш малка полза. Простни десния си крак напред и кажи: “Слушай, когато ти кажа, тогава ще стъпиш”. После, тури левия крак напред и кажи същото. Може да правите такива упражнения. И с малка енергия голяма печалба ще имате. След като си направил упражнението, да усетиш, че си придобил нещо, както когато се наяде гладният. Като влезеш в контакт с Природата, какъвто влезеш в Природата, така ще те посрещат. Ако влезеш умен, ще те посрещнат съответно на това и обратно. Паневритмията не се изпълнява така, както трябва. Ние още не сме дошли до съзнание да я изпълняваме добре. Паневритмията не е само игра, но и съзнателно влизане в контакт с разумната Природа. Всяка енергия в Природата, светлина и пр., не тече равномерно, но следват известно количество по-силни вълни, после почивка, после пак силни вълни и пр. Дажбите следват периодически. Значи има космичен ритъм в Природата. Затова именно ритмичните упражнения действат така благотворно, защото тогава влизаме във връзка с космичния живот. Колкото една музика и едни движения съдържат в себе си нещо от характера на космичния ритъм, толкова те ни свързват с космичния живот и имат по-мощно действие. Когато правиш гимнастични и паневритмични упражнения, мускулите и пръстите трябва да бъдат обтегнати. Обтегнете навън пръстите на нозете си. То е цяла наука. Има наука остеология. Щом направиш най-малкото обтягане на костите и мускулите, приижда повече кръв и по този начин се лекува. С тези упражнения човек може да стане господар на цялото тяло. И когато стане това, има пластичност в движенията – човек се движи грациозно. Някои правят гимнастични упражнения само за физическото укрепяване, но това не е достатъчно. Някой казва, че не е навикнал да прави тези упражнения. Тогава ще легне болен и пак ще ги прави с нозете си, ръцете си и пр. Ако не правиш тези упражнения, Природата си има друг метод: дава ти ревматизъм, коремоболие, главоболие и пр. Когато правите тези упражнения, веднага ще почувствате прииждане на енергия и доволство. Всеки недоимък на енергия прави човека недоволен. Когато при тези упражнения ръцете и нозете са обтегнати, те са в контакт с Природата. Силата стои в този контакт. Когато ръката е обтегната и е насочена горе, има свързване със слънчевите сили. А когато е обтегната и е насочена надолу, свързана е със земните сили, а когато не е обтегната, тя не е в контакт с никакви сили. Не само ръката да е обтегната, но и съзнанието да участва. Ако музикантите свирят всяка сутрин при тези упражнения стават с една година по-млади. Досега много пъти сте остарявали, но тоз път гледайте да не остарявате. Ще видим една стара сестра като прави тези упражнения каква промяна ще стане с нея. Старата сестра като прави тези упражнения мисли за старостта и си казва: “За мене ли остана на тази старост да ги правя?” Тя най-първо да се освободи от идеята за старостта, също от идеята за безсилието. Има места в Паневритмията, където трябва да се пее нещо. Има движения за подмладяване. Старите правят тези упражнения, за да се подмладят, а младите ги правят, за да не остаряват. Някои вземат по-големи крачки, а други – по-малки, а трябва отмерени крачки. Ако в една двойка туриш висок и низък, високият ще направи по-големи крачки, а низкият по-малки и се разваля редът. А трябва висок с висок и низък с низък. Цялото тяло трябва да вземе участие във всяко движение. Всяка клетка трябва да направи движение в полето, в което се намира. Иначе не можеш да бъдеш играч. Всички части на тялото да бъдат проводници: ръцете, нозете и пр. Врата си трябва да движиш в разни страни с разни движения. Иначе кръвта се спина при врата и не може да отиде в главата. Като останеш сам, прави разни движения с врата си. Не допущайте при Паневритмията дисхармонични движения. Който знае да прави хубаво тези движения, ще му дам банкет. Онзи, който прави хлабаво упражненията, не може да служи на Бога. Всяко движение на човека трябва да бъде Божествено . Прилежни трябва да бъдете. Бог обича прилежните. Най-първо научете игрите и после теорията. Най-първо научете музиката и упражненията и после теорията. Всички древни мистични школи са имали ритмични упражнения. Те са били като метод да се възпитават всички ученици на Школата в пеене и движение. Тези упражнения са били извършвани в древността в най-скрити места от велики адепти за велики постижения и сега ги давам на вас. Съвременната наука няма данни за Паневритмията. Тя не знае при коя песен, какви движения трябва да направи тялото. Понеже ние сме в епохата на зараждане на Шестата раса, затова се туря една нова основа на Паневритмията – еволюционна основа. Паневритмията е била по-рано инволюционна, а сега еволюционна. Древните танци са били инволюционни. В еволюцията ние събираме енергията, която сме вложили при инволюцията. Вече са писали в слънцето, че в България се опитват да играят слънчевия ритъм. От слънцето сега гледат с четири очи това. На слънцето сега стават доста големи паневритмични упражнения. Играят ги на една голяма плоскост. Всяко движение изразява някаква идея, някаква мисъл. Движението е израз на музиката. Движението е една музикална форма. Това движение сега минава в нова форма. Движенията са мълчалив говор. Този говор трябва да се изучава. От всички народи трябва да се вземат движения: от индуси, египтяни, асирийци, вавилонци, гърци, от сегашните народи. Аз съм дал в Паневритмията само основните движения, само семката и всяко движение като се посади, ще се развие и трябва да се разработи ново движение. В окултната наука има известни движения и ако ги правиш, те действат магически. Известни упражнения, които в миналото са били прави, сега трябва да се променят. Вие трябва да благодарите. Вие сте тук в рая. Никъде на земята не правят тези упражнения. Никъде няма тези условия. Паневритмията е снета от другите светове. Трябва да се отворят очите ви, за да видите, колко същества вземат участие при тези упражнения и присъстват тук. Това, което дават тези паневритмични упражнения, никое друго упражнение не може да даде. Упражненията трябва да се правят хубаво, по всички правила.
-
Днес след Паневритмията Учителят раздаде на полянката на всички братя и сестри гевречета и каза: Сега имате по половин геврек, а като дойде Любовта, ще имате по цял геврек. Една сестра каза: “Учителю, колко се чувстваме освежени, жизнерадостни и просветлени след Паневритмията! Цял ден сме в повдигнато състояние на духа. Когато някой път не играя Паневритмия, чувствам липса на нещо.” Учителят каза: Тези паневритмични упражнения турят в съгласие човешкото тяло и човешката воля с човешкия ум и чувство; и тях в съгласие с Духа. Всичката погрешка е там, че хората са изгубили връзката си с Божествения свят. Има движения, мисли, чувства и постъпки, които не са в хармония и следствие на това човек се отдалечава от Бога. Най-мъчното е да координираме упражненията с мислите и чувствата. Щом ги координираме, всички болести ще изчезнат. Ако ти можеш да заповядаш на краката си да се обтегнат, то ти на много неща можеш да заповядваш. Има едни движения, които наричам движения на доброто. Те са красиви. Когато някой иска да извърши нещо лошо, той извършва други движения. Движенията са важни; те определят много неща. Ти не можеш да направиш едно красиво движение, докато нямаш красива мисъл и красиво чувство. Някой е религиозен и казва, че не му трябват упражнения. Той е религиозен, но не се е научил да мисли и да чувства. Трябва да има известни упражнения предимно на мисълта; други – предимно сърдечни и трети – предимно волеви. Всякога има опасност да се механизират нещата. Механизиране значи да не мислиш, когато правиш нещо. Например, когато ядеш, трябва да имаш силна подбуда и да се радваш на тази работа. Също е и когато правиш упражненията. При всяко упражнение човек трябва да съзнава, че ще добие нещо и да се радва, да съзнава, че има нужда от тях. Някой път правиш упражнения и същевременно чувстваш недоволство. Можем да дадем някои красиви гимнастически упражнения за развитието на мисленето, друго упражнение за развитие на някоя добродетел. За тези упражнения трябват подготвени хора. Еднообразна мисъл образува еднообразни черти. Вземете търговеца. Като го погледнеш, ще знаеш, че е търговец. Същото е и за месаря и пр. Като погледнеш лицата им, ще познаеш, каква професия имат. Това механизиране не е хубаво. Мозъкът зависи от движението на краката, ръцете и пр. Затова като движим краката си съзнателно, можем да подобрим нервната си система и да премахнем всяко неразположение. Защо? Защото кракът, ръката и пр. имат свои центрове в мозъка и като ги движим развиват се тези центрове и нервната система се подобрява, а заедно с това се развиват и духовните способности, понеже мозъкът е същевременно център на тези способности. Когато си неразположен, тури ръцете си отзад на кръста, десният крак тури напред, съсредоточи си мисълта и неразположението ще изчезне. После направи същото и с левия крак. Има една магнетична, гъста, кална материя, която се натрупва в тялото и трябва да се изхвърли навън чрез гимнастическите упражнения. Та всяка сутрин човек трябва да се освобождава от тази набрана магнетична кал. После пак се набира кал и пак трябва да се очистиш чрез тези упражнения. Тази кална, магнетична материя се набира най-първо в слепите очи и в стомаха. Орането, сеенето, копането, метенето, всичко това са всевъзможни начини за изхвървяне на тези енергии. После, когато търговеца дига платове, това движение има за цел да регулира енергията му. Онзи, който отива да прави добро, ще го познаеш по ходенето. Какво мисли да прави човек, ще го познаеш по ходенето. В движенията трябва да се застъпят и трите свята: физически, духовен и Божествен. Като правите тези упражнения както трябва, ако някой има ревматизъм или изкривен гръбнак, ще стане здрав. Болният човек има нещо залостено в органите; то трябва да се изхвърли. Има известни упражнения, които като се правят всеки ден, всички недъзи, бодежи и пр. изчезват. Бръчките изчезват. Имате толкова болести: зъбобол, стомах, главоболие, малокръвие и пр. Като се правят тези упражнения, тези болести ще изчезнат. Ще ви дам едно упражнение за ревматизъм: десният крак напред, лявата ръка на кръста. Дясната ръка върху дясното коляно. Клякане и изправяне няколко пъти. След това левия крак напред и т.н. Когато се стъпва, трябва да се стъпва по-рано на пръстите и после на петата. Ритмичната музика има следната цена: съвременните хора страдат от застой в малките мускули, които не се движат и с това се разстройва кръвообръщението. При Паневритмията малките мускули вземат участие. Музиката с движенията е най-добрият масаж – електричеството и магнетизмът тогава текат свободно през слънчевия възел и през цялото тяло. Всеки от вас да учи по един ученик по Паневритмия. Ние страдаме от неестествени движения. Болезнените движения се зараждат от застоя на малките мускулчета. Тези упражнения имат за цел да ги раздвижат. Гимнастичните упражнения в света днес вървят в статичен път и затова мускулите стават твърди; на тях не се предава живот. Хората умират по единствената причина, че мускулите стават статически. А всички части на тялото трябва да бъдат в движение. Едно разумно движение винаги е свързано с живата разумна Природа. Хубавите движения носят живот. Аз като правя паневритмичните упражнения, съм концентриран, а някои само обикалят около една каса, която е пълна със скъпоценности, без да знаят да се ползуват. При Паневритмията намерете ключа, отключете касата и всичко, каквото е в нея, ще потече във вас. Тези упражнения са магнетични. Те снемат от човека всички тревоги. Освобождават го. Олеква му. Когато си малко неразположен, тури си десния крак напред, ръцете на кръста отстрани, с палците напред и стой така няколко минути, например пет минути. Дай на това същество, което ти причинява неразположение, да стои така няколко минути, но не му казвай това. После тури левия крак напред и ръцете на кръста и ще ти мине. Това е самовъзпитание. Паневритмията е благословение. Една група братя и сестри трябва да упражни хубаво паневритмичните упражнения и да направи обиколка из провинцията. Трябва да се спазват законите на физическото възпитание. Ще бъде полека, лека. Всички упражнения са един начин на възпитание. От там трябва да се започне. Онези, които по никой друг начин не могат да бъдат засегнати, тези упражнения ще ги засегнат. Умът, сърцето и тялото трябва да бъдат засегнати. Във всички религиозни общества се изключват упражненията. Обаче тези упражнения не са светски. Първоначалните гимнастики са били духовни. Ако упражненията се правят ритмично, хубаво действат. В нашите упражнения има ритъм и такт. В Природата навсякъде където има разумен свят се употребяват най-хубавите упражнения. Нашите гимнастики имат значение физическо, душевно и духовно. А другите гимнастики имат само физичен смисъл – развива само мускулите. В ръката областта на китката до върха на пръстите е духовна, лакътната част е душевна, а мишницата е физична част. Аз гледам, че някои правят упражненията по Паневритмия не от Любов, а бързо. Тези няколко минути за упражненията ще ги посветиш на Бога. Дигаш ръката си и казваш: “Господи , колко хубави ръце ми даде!” Упражненията правете с Любов; смисъл да има в тях. В Америка имаше една мома. Тя си туряше ръката върху едно дърво и това дърво се развиваше. От ръцете излизат сили. Ти простираш ръката си, от нея излизат сили и с това можеш да действаш. Това има приложение в Паневритмията. Като играете тези упражнения, в света с тях пращате една хубава вълна и хората по-добре ще живеят. С тези упражнения вие пращате новите идеи в света. Водата като се разиграе върши работа. А като стои на едно място, не може да върши работа.
-
Още сутринта Учителят каза, че тази вечер на полянката ще се учат няколко нови упражнения, главно “Слънчеви лъчи” и “Пентаграм”. „Слънчевите лъчи” бяха дадени наскоро и не бяха добре усвоени от всички. Към осем часа вечерта запалиха силните електрически лампи на полянката. Тя беше вълшебно осветлена. Учителят и всички братя и сестри бяха там. Доста пъти играхме „Слънчевите лъчи” и „Пентаграма”. Отначало ги играха малки групи, които ги знаеха добре и след това всички взема участие. После се събрахме около Учителя. Почна разговор. Учителят каза между другото: Първото упражнение на Паневритмията означава следното: когато туриш ръцете си свити върху рамената, това значи вземане, а когато ги туриш настрани, хоризонтално, това значи даване. Значи вземаш и даваш. Второто упражнение на Паневритмията значи: мир, тишина. Когато се пее “Аум” с движения, то когато се вдига едната ръка нагоре, а другата е отзад, трябва човек да се издигне на пръсти, защото пръстите са свързани с умствения свят. И като се издигнеш на пръстиет си, значи има повдигане в умствения свят. Един брат запита: “Какво е значението на думата “Евера”? Учителят каза: „Еве” – е принципът на раждането. „Ра” - е слънцето. Евера значи: роден от слънцето. Упражнението „Квадрат” действа много хубаво върху човека. Имате едно небулозното състояние. При упражнението „Слънчеви лъчи” имаме въртене в кръг на единия около другия. Това е още небулозно състояние. След това се влиза в новия свят. Ти се въртиш в един кръг, обикаляш, обикаляш и дойдеш до същото място и казваш: “Няма ли изходен път?” И като намериш изходния път, ти се зарадваш. Това е изразено в упражнението „Слънчеви лъчи”. Докато се смущаваш, въртиш се като някой кон и вършееш. При „Слънчевите лъчи” въртенето на единия около другия е движение в затворен кръг, а когато след това се заловят заедно и почнат да пеят: “Ти си ме мамо, човек красив родила” , това е излизане от затворения кръг в един отворен свят, това е освобождение от затворения свят. Ще ви кажа друга една страна на песента, която се пее при слънчевите лъчи: “Ти си ме мамо, за дълго време беше оставила и сега ме подхвана. Без тебе страдах. Какво мина през мен, какво съм страдал!” Но тази част на песента изоставям. Какво съм минал, какво съм страдал, това ще го оставим. Сега ще гледаме новото. Дванадесетте лъчи на „Слънчевите лъчи” означават, че 12-те врати на живота са отворени. Те са зодиакалните знаци. В Откровението пише за 12 врати. „Слънчевите лъчи” имат две течения: едното е артериално, а другото е венозно. Когато правите „Слънчевите лъчи”, вие си припомняте това, което сте учили по-рано, в миналото. Чрез упражненията „Слънчеви лъчи”аз ви направих свободни и ви заведох в света на дарбите. С такава грация да правите упражненията на „Слънчевите лъчи”, че да затрепти нещо в онзи, който ги гледа и във вас. Когато правите стъпките, да ги правите грациозно, като че ли не се допирате до земята. След пляскането на ръцете при „Слънчевите лъчи” ще се повдигнат ръцете малко нагоре. При пляскането дясната ще се движи повече и ще отива към лявата. Упражнението „Слънчеви лъчи” има ритъма на слънцето. Българските ръченици са затворени. Българите са загубили първоначалните движения, които били религиозни и са дошли до ръченицата, до тропането на едно място и то бързо. Това показва, че българинът е затворен и няма изход. Този процес е вътрешен. Няма идея в тези бързи движения на ръченицата. И пожелах да дам образец на тези движения в чистия им вид. Излязох на полянката, започнах да тананикам три мелодии, почнах да правя и движения и така постепенно се оформиха „Слънчевите лъчи”. “Идилията” бях дал преди повече от 30 години и мнозина ме питаха, какъв текст да й дам. Аз казах: “Всичко ще дойде на своето време”. И ето, при тези новите упражнения „Слънчевите лъчи” дадох текста на “Идилията” – думите – “Ти си ме мамо, човек красив родила” и пр. У българите ще се внесе нещо, те ще се повдигнат с тези новите упражнения, които давам: “Слънчеви лъчи”. Това ще се отрази върху българската психика. За да мога да създам тези мотиви в „Слънчевите лъчи”, така нареченият отворен мотив в българската музика, аз съм работил цели 30 години, за повдигането на българското съзнание и за неговото приспособление към тези мотиви. Който играе тези упражнения „Слънчевите лъчи” ще придобие свобода. Тези упражнения ще се играят в света. От тук ще излязат инструктори. С тези „Слънчеви лъчи” поставям една основа. Те са основа. Затова трябва да се играят съвършено. Всички Светли Същества са привлечени чрез тези упражнения. Ние правим основа чрез тези упражнения и те слизат и влизат в нас. Когато правим тези Слънчеви упражнения, противоречията се отстраняват, понеже тези упражнения неутрализират злото. И великите Напреднали Същества ги правят. Музиката на Паневритмията и на „Слънчевите лъчи” ще събудят душите. Чрез слънчевите упражнения земята се прониква от слънчева енергия. Чрез тези упражнения ние ще повдигнем цялото човечество, всички същества. Слънчевите енергии, които слизат на земята се използуват чрез тези упражнения. Ние възприемаме тези енергии и после ги изпращаме в пространството и много същества се повдигат. Тези упражнения освобождават човека от грижи. Тези движения, които аз ви давам, ги има в Природата. И само тези движения са добри, които са взети от Природата. А движения, които ги няма в Природата, не са хармонични и вредят на човека. Месечината се движи около земята и земята около слънцето. Тези движения, които са въртене на единия, около другия при упражнението Слънчеви лъчи, са аналогични на движението на земята около слънцето, на движението на другите планети около слънцето и на Луната около земята. Упражнението „Слънчеви лъчи” трябва да се играе със специални костюми с широки ръкави като тогите и то с пояси. Костюмите да бъдат със син, розов и бял цвят. В „Слънчевите лъчи”, когато се говори за майка, аз не говоря за тази майка, която сега изпълнява ролята на такава, а за онази Майка в Разумната Природа. Под думата Майка тук е скрито името на Бога. Упражненията „Слънчеви лъчи” са от светилището на посветените. Те са слънчева музика, слънчев говор и слънчево движение. Когато правите тези упражнения, вие сте проявители на Любовта, проводници на Любовта и на светлината и ги пръскате в света, предавате ги на света. Когато пеете тези думи: “Ти си ме, Мамо, човек крави родила, умен да стана, добре да мисля и добре да любя. Това е живот на рая”, то в този момент у много хора в света почват да трептят в съзнанието им тези думи, тази идея. Тези упражнения лекуват всички болести и всички недоразумения. Кракът, който се прегъва при упражненията и е във въздуха, взема слънчева енергия, а другият крак, който е на земята, дава. Една сестра запита: “Учителю, какво е значението на упражнението „Пентаграм”?” Учителят каза: Нали това упражнение се играе с пет двойки? Тези пет двойки означават петте основни добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел в тесен смисъл на думата. Нали тези двойки се движат и си разменят местата? Това означава, че добродетелите в човека трябва да дойдат в движение. Досега само се е говорило за добродетели, а сега вече трябва приложение. Те трябва да се поставят в действие, в движение. Добродетелите трябва да се турят в движение. Чрез упражнението „Пентаграм” добродетелите оживяват в човека. Чрез „Пентаграма” добродетелите ще почнат да работят в човека. Това е психичното действие на „Пентаграма”. Нещо повече: чрез упражнението „Пентаграм” тази идея се праща в света и се съдейства за влизане на добродетелите на човечеството в дейност. Докато не научите „Пентаграма”, няма да имате никакъв успех. Ще ви дам едно упражнение: дясната ръка се вдига нагоре с дланта напред и се протяга напред. Десният крак се вдига малко нагоре и дясната ръка се поставя върху крака малко по-горе от коляното. Значи правдата и добродетелта да се съединят в Любовта. Това се прави, когато има мъчнотии. Това упражнение се прави седем пъти с десния крак и седем пъти с левия. Друго упражнение: десният крак отива малко настрана. Дясната ръка отива надолу, после отива в ляво и нагоре покрай тялото прави кръг и се поставя върху десния крак. Това се прави седем пъти с дясната и лявата ръка. Има още по-сложни упражнения от упражнението „Слънчеви лъчи”, но още не мога да ги дам, понеже не сте още готови. Ние ще дойдем до ред други упражнения. Сегашните упражнения са още въведение за онези силнните упражнения. В нашите паневритмични упражнения има само контури на движенията. После ще се дадат съдържанието и смисъла, подробностите. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Например, истински музикалният човек може да изпее думата Любов с движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Има специални движения за думата смелост, решителност. С движения могат да се изпълнят песните: “Запали се огънят”, “Аз мога да любя” и пр. Трябват курсове, лекции върху Паневритмията. Трябва Школа за Паневритмията. Това е новото, което сега трябва да се внесе в културата.
-
От една сестра от чужбина се получи следното писмо: “На един връх недалеч от града играем Паневритмия. Днес валеше малко дъжд и беше свежо. Веднъж един редактор дойде при нас, фотографира ни и постави снимката в своя вестник. Каква хармония, каква мекота чувствуваме и колко силни се чувствуваме, когато дойдем от Паневритмията! Със сидеричното махало, видях, че някои са магнетични, а други – електрични. А след Паневритмията всички станаха едновременно електрични и магнетични. Това не е ли красиво! Една жена, която беше прегърбена, защото има само един бял дроб, а другият й бял дроб е отнет чрез операция, се изправи. Тя не можеше да вдигне лявата си ръка, а сега я вдига и работи с нея. Обаче при Паневритмията тя е твърде съсредоточена. На един човек, който иска винаги да владее и е критичен, обаче има добро сърце, лицето му се измени твърде много чрез Паневритмията: устата му станаха по-нежни. Радвам се на този напредък. Четем беседите. Един адвокат прилага всичко казано от Учителя. Той беше болен и не можеше да работи. Беше неврастеник. А сега работи. Той играе Паневритмията. Излекува го Паневритмията. Ние искаме да построим една хижа в планината и да прекараме там един месец през лятото, както вие прекарвате на Рила. Всички болни, страдащи хора идат при нас, привличат се от нас, както от магнит. Имаме друг един приятел, който е музикант, капелмайстор, цигулар, 50-годишен. Слаб е и е нервозен. Чрез Паневритмията той се обнови. Един лекар, един музикант и един архитект свирят в оркестъра при Паневритмията. Но понеже те искат сами да играят Паневритмия, по някой път Паневритмията се играе без оркестър, а само с пеене. Много младежи ме молят да създадем общежитие, както на Изгрева, дето да играят Паневритмия, да се хранят заедно и да прилагат новите методи на Учителя.
-
История на житното зърно Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. (НБ, Житното зърно, 23.03.1914г) Кога е дошло житото в света? – Ако отворя архивата на природата и прочета, ще видя, че един ангел е донесъл, първото житно зрънце на земята. Вярвате ли в това? Това е станало преди 250 милиона години.. преди 250 милиони години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, т. е. в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. И ние днес се ползуваме от него, знаем, каква сила съдържа то. Въпреки това, малцина знаят истинската стойност на житното зърно. (НБ, Бог е говорил, 09.11.1919г) Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. (МОК, Окултната страна на живота, 10.01.1923г) Още в предиисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи мъчнотии, които не могли да разрешат. Царят им бил добър и благочестив човек. Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ. Молитвата му била приета. Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на тоя закон, ще бъдете щастливи. В който ден измените на тоя закон, ще ви сполетят големи нещастия. И ако ме питате, защо страдате, отговарям: Сегашните хора страдат, защото мерят житото с крини, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в хамбари го пазят. И всеки човек носи на гърба си повече, отколкото му трябва. Хората измениха на великия закон, който ангелът написа още в предисторични времена. Тоя закон може да се приложи навсякъде. Житното зърно представя една математична формула, която трябва да се изучава. (НБ, Що казва Духът, 29.02.1920г) Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството. Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си. (НБ, Възкресение на Любовта, 01.05.1921г) Житното зърно ражда великите неща в света От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора... Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. (ООК , Личност и душа, 01.011930г) И тъй, ако сте слаби, не се обезсърчавайте; ако сте невежи, не се обезсърчавайте; ако сте сиромаси, пак не се обезсърчавайте. Вземете пример от житното зърно, което е малко, но храни цял свят. То прави слабия силен, неучения - учен, сиромаха - богат. И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно. Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с радост. Те ще ви дадат плод стократно. (МОК, Превръщане и съпоставяне, 27.06.1930г) Ако мине покрай тебе един богат човек и ти даде хиляда лева, а след това мине един мъдрец, и ти даде едно житно зърно, кой от двамата е дал повече? - По човешки ако разсъждавате, онзи, който ти е дал хиляда лева, ти е дал повече. Но ако разсъждавате по Божествено, онзи, който ти е дал житното зърно, ти е дал повече. Ако това зърно го посадиш в земята и го отглеждаш редовно 12 години, в 12 години, то ще даде толкова, че ти ще станеш най-богатия човек в света! Ако това зърно даде средно 60 или сто зърна, следната година ще имате сто по сто зърна и т.н. В продължение на 12 години, ти ще бъдеш най-богатия човек на света. Въз основа на същия закон, ако вие посадите в себе си една красива мисъл, тази мисъл в десет години от горе ще бъде в състояние да създаде от вас един отличен човек. (НБ, Разумният домостроител, 03.02.1935г) Житното зърно крие в себе си условия за създаване на стоте житни зърна. Това е философско разбиране на нещата. (НБ, Като себе си, 02.1919г) Едно житно зърно е в състояние да разреши един важен, мощен социален въпрос. В продължение на десет или 12 години едно житно зърно може да се размножи толкова много, че да бъде в състояние да изхрани целия свят и да разреши въпросите на света. Ако обърнете внимание на това житно зърно, в това време то ще бъде в състояние да ви направи силни, богати хора в света. Вие не обръщате внимание на това житно зърно, т. е. на това, което е вложено във вашите души, колкото малко и да е то. Всеки човек трябва да обърне внимание на това, което Бог е вложил в душата му и да го развие. (НБ, Призоваха Исуса, 23.09.1934г) Вземете едно житно зърно, ако ви го подадат, ще ви се види нещо обикновено и ще го хвърлите, защото то на вид няма никаква цена... Онзи, който разбира великите закони, които управляват Вселената, той вижда велика тайна в него. И ако съвременният свят би се лишил от това едно житно зрънце, значително би почувствувал какво значение има това житно зърно, защото това едно житно зърно, дошло само едно, днес изпълня целия свят. (ИБ, Когато посрещате, 10.10.1920г) Преди всичко, човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие... Словото Божие е висша духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за подържане на човешкия живот. Затова, именно, Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Той взе пет хляба и пет риби и нахрани пет хиляди души, с което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това? – Възможно е. Нима от едно житно зрънце не излиза цял клас? От една ябълкова семка израства голямо дърво, което след две -три години дава стотици и хиляди килограма ябълки. Ще кажете, че всичко излиза от земята. – Не само от земята, но и от слънцето. Сама по себе си, земята е резервоар, в който се складират нещата и, ако слънцето не ги привлича нагоре, те ще останат дълго време в земята и ще изгният. Един ден, когато хората се научат да умножават хляба, както Христос направи, всички икономически въпроси ще се разрешат. (МОК, Радвайте се, 15.04.1917г) Ако имате вяра и знаете как да извадите енергията от житното зърно, в един самун хляб ще има толкова сила, която ако можете да извадите, ще се нахраните най-малко 6 месеца. (НБ, Блажен, който яде хляб в Царството Божие, 21.07.1935г) Жертвата на житното зърно Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа. Как се изразява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертва, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. (НБ, Чистосърдечните, 29.04.1927г) Ако житното зърно не излезе от хамбара, не се посади в земята, не изгние и не влезе в новия живот, то не може да служи на Бога. (НБ, Ще дойдем при Него, 01.07.1923г) Житните зрънца са разумни любящи души, слезли на земята да се пожертват за хората, да влязат в телата им и да пробудят висшето им съзнание, за да започнат да живеят един красив, хармоничен, братски живот. (* СБ, Вечното благо, 15.08.1943г) Човек, който се пожертва, той вече живее в душата на хората, в сърцата той вече има живот, и тогава е истинският живот. Христос казва: “Ако житното зърно не падне и не умре, то остава само. Ако падне и умре, то принася много плод. (НБ, Добро и човещина, 26.02.1933г) Житното зърно е емблема на Христос. Житните зърна са Неговото Тяло. Целият свят се храни от Христос. Със соковете на житото са се хранили ангелите. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд) Къде е Христовият живот? – Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползва от този живот, който му отговаря, т. е. който го привлича.... Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. (НБ, Вземане и даване, 06.05.1917г) Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. (НБ, Бог е Дух, 03.06.1917г) Всяка истина трябва да се разбере в своите прояви... Посейте в земята една ябълкова семка или едно житно зърно, за да разберете богата ли е почвата, или бедна. Опитът показва качествата на нещата... Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песен, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единия полюс на живота, на другия полюс стои жертвата. (НБ, Петимата Братя, 22.04.1923г) Животът на Житното зърно е свещен като нашия. (* Дойнов, Н., “И очите ми видяха изгрева”, Сф., 1999г) Вашият живот се дължи на живота на това житно зърно. Когато Христос казва “Яжте Моето тяло, пийте Моята кръв, Аз съм хлябът”, Той подразбира житното зърно. Това житно зърно се ражда в небето, то е плод на Божествената Любов. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г) Първо ще се намерите в положението на житното зърно като дойдат нещастията върху вас, ще ви заровят, но не издавайте никаква въздишка, задълбочете се в себе си. А какво прави човек в такъв случай? – Стряска се. Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде. Докато земята не се преобърне отдолу нагоре, докато не се разоре, житното зърно няма да излезе. Следователно, ако средата, в която живеете, не ви затрупа, вие не може да никнете. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г) Всяко страдание е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви. Всяко страдание е пръстта върху житното зърно, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу. Когато страдаш, кажи си “Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст”, та смъртта ми дойде. Но всичко това е привидно и в окултната наука се нарича изпитание. Има зърна, които не могат да поникнат. Това значи, че те не са издържали изпита си. На всеки от вас, като му се тури малко пръст отгоре, дава му се възможност да расте. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г) Като се посади в земята, житното зърно идва в противоречие. Не може да си представи, защо е хвърлено в земята и е притиснато от пръстта. Но когато душата се пробуди, всички тези противоречия изчезват. Докато има противоречие в душата, тя не се е разцъфнала още, тя е още пъпка. Един ден чрез страданията ще влезем в радостта. Страданията са най-малките неудобства. (Първото условие, из Разговори при седемте рилски езера) Като решава задачи, математикът получава понякога резултат нула. Той не се обезсърчава. Защо? Защото за него и нулата е реална величина. Когато една идея е в нулево състояние, това значи, че се намира в пасивно, в непроявено състояние. Какво трябва да се направи с тази идея? За да се прояви, тя трябва да се постави под нулата, т.е. под почвата. Ако правата линия представлява почвата, т.е. нулевата линия, вие трябва да посадите житното зърно в почвата, под нулата. Щом се намери под нулата, в ограничителните условия на живота, житното зърно започва да страда, но прави усилия да се освободи от страданията. Един ден виждате житен стрък над земята – житното зърно се освободило и започнало да расте. (МОК, Седмият кръг на живота, 22.05.1927г) Любовта съществува във всяко същество и ако някой не я е проявил, това значи, че още не му са дадени условия да я прояви. Докато е в хамбара, житото не обича никого. Обаче посее ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания. (Първото условие, из Разговори при седемте рилски езера) За да стане човек силен, трябват му знание и Любов. Любов е това: като вземеш едно пясъчно зърно, да го направиш житно зърно, което да расте и да живее. Говоря символично. (Ново небе и нова земя, из Разговори при седемте рилски езера) И тъй, искате ли да постигнете своите красиви желания и копнежи, следвайте пътя на житното зърно. То дава пример на пълно безкористие, на готовност да помага на ближните си, на окръжаващата среда. Помагайте на себе си, помагайте и на ближните си. - Как може човек да помага на себе си? - Много начини има, чрез които човек може да си помага. Като работи, като учи, като се моли, човек си помага. Обаче, едно нещо трябва да имате предвид; избягвайте еднообразието. (ООК, Много знания, 12.09.1928г) Желая ви да започнете със смирението. Не ви желая нещо материално, но това, което Бялото Братство е предвидило за вас. Още тази вечер то ще ви посее в земята, ще ви засипе с малко пръст, ще ви полее и ще ви остави, слънцето да ви е на помощ. И религиозните казват: Господ да ти е на помощ! Значи и вие ще следвате закона на житното зърно. С тялото си вие сте посяти в земята. Много пъти сте следвали този закон. Сега сте вече в крайния предел. (НБ, Първичната връзка, 22.06.1923г) Следователно, не бързайте да доказвате въпроса за смъртта, че човек умира, но запитайте се, що е смъртта. И по аналогия на посаденото житно зърно, ще кажете, че смъртта не е нищо друго, освен посаждане на човека в земята, да покълне, да възрасте и и отново да възкръсне. Докато е в хамбара, житното зърно е изложено на опасност: мишка, човек или някое животно могат да го изядат. Заровите ли го в земята, след време то възкръсва, започва нов живот. И човека заравят в земата, разкопават около него, поливат го, за да израсте един ден и да възкръсне. (ООК, Планински върхове, 05.09.1928г) Връзка с житното зърно Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти. Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? — Теоритически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да се разговарят с житното зърно? (МОК, Упътвания и образи, 23.12.1923г) Когато посеете едно житно зрънце, кой му показва как да расте?.. Кой учител е показал на житното зърно как да слезе в земята, как да поникне нагоре? Кой учител му е открил тези велики закони? (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г) Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: "Как." – Сложете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока – към Слънцето – Изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: "Когато зърното израсте, стига ли до слънцето? А аз искам да намеря Бога." – Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – ние трябва да произведем същия резултат. (НБ, Ето Човекът, 16.03.1914г) Казвам, че във всяко житно зърно има условия да се развива, няма нужда да го учат на това нещо философи. Така и вас няма нужда да ви учат как да станете добри, как да вярвате как да любите. Всичко е у вас в душата ви вложено, то си е. Божествено, затова няма нужда никой да ви учи. Пръстта, която ви турят отгоре, е. Божествено нещо и ако вие разбирате какво ви се казва с това, разбрали сте и смисъла й. Не трябва да ви се шепне отвънка, това не е разбиране. Разбиране аз наричам тогава когато вие възприемете всичко, с всяка клетка на вашата душа, ум, сърце и дух. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г) Като дойде някой при мене, аз няма да му дам пари, няма да му дам и дрехи, но ще му дам едно житно зърно и ще му кажа:. Иди и посей това зърно. (ИБ, Точка, линия, плоскост, куб, 07.11.1920г) Посейте едно житно зрънце и наблюдавайте, как расте и се развива то. Растенето е процес на духа и не се дължи нито само на земята, нито само на слънцето. Земята и небето, съединени в едно, дават условия на духа да се прояви. (НБ, Ако не бях дошъл, 02.03.1919г) Започнете преди всичко с морала на житото. Трябва да си съставите ясна представа за него. Който не почита житното зърно, не почита душата. Житното зърно е излязло от Бога тъй, както и ти. Като минеш край житна нива, спри се и благодари!.. Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, ще можеш да почиташ и всичко около себе си. Такъв ще бъде новият морал. (* МОК, Чудните предположения, 01.02.1925г) Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко. Като взема житното зърно, казвам: Ти, който си в това зърно, влез в моята държава. Давам ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене. (НБ, Бог е говорил, 09.10.1919г) Питам: има ли разлика в това, дали слугата ще посее цялата нива, или само едно житно зърно? Който е готов да посее едно житно зърно, той ще е готов да посее и цялата нива. Който не може да посее едно житно зърно, той не може да посее и цялата нива. (МОК, Деятелност на сърцето, 02.08.1922г) Ходете из нивите, когато житото зрее; вземете няколко стръка, и като ги ядете, разговаряйте с тях, да покажете, че съзнавате жертвата, която житото прави за човека. Колкото по-съзнателно се отнасяте към тази жертва, толкова по-голяма полза извличате. (* МОК, Божествените условия, 09.10.1927г) Житното зърно като получи топлина, ще придобие импулс за растене. То може да се уподоби на човек, който е дал ход на вътрешния живот в себе си...Това семе може да се уподоби на човек, който изучава смисъла на живота. (МОК, Трите зрънца, 20.02.1927г) Житното зърно не трябва да пита: "Слънцето нали ме грее?" То трябва да пита така: "Способно ли съм аз да използвам светлината, която ми се изпраща, мога ли да използвам слънчевата енергия?" А туй колко е силен Господ, не е важно. Важно е в състояние ли сме да използваме тази светлина, която иде от Бога, за благото на нашата душа и за нейното растене? Това трябва да ни интересува като ученици. Тази светлина, малката светлина, която имаш за растене, тя е важна. (ООК, Тъмното петно в съзнанието, 21.I.1923г) Когато житото на Новия живот се посади в човека, с това ще се подобри и неговия живот. (* НБ, Посред тях, 30.10.1927г) Засяване на житното зърно Ако земеделецът знаеше в какви дни да разорава нивата си и кога да сее житото, щеше да има такива резултати, каквито не е очаквал. (* НБ, Условия за растене, 31.08.1930г) А ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, от това жито болният ще оздравее, а здравият ще се подмлади. Във всяка работа трябва да се благодари. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд) Житото не може много да ползва човека, ако не знае как да го посади, как да го ожъне и как да го запази. Който знае как да посади, ожъне и запази житото, ще използва най-рационално всички негови елементи. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд) Всяко растение съдържа в себе си елементи на безсмъртие и разрушителни елементи - на смъртта. Един ден, когато нашето жито се освободи от смъртните елементи в себе си, то ще наедрее и ще се подобри по качество: първо ще стане голямо като боб, после – като орех, а най-после – като кокоше яйце. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд) Посяването на житното зърно в земята - това е слизане, инволюция. А когато стръкът се издигне над земята и дава плод - това е възлизане, еволюция. (Шестте гимнастически упражнения, из Разговори при седемте рилски езера) Ако посадите в земята едно пясъчно зрънце, то няма да се измени; пясъчното зрънце няма да покълне. Ако посадите житно зрънце в земята, то непременно ще израсте. Житното зрънце представлява положителна мисъл, т.е. живо число. То може да расте и да се развива. (МОК, Живите числа, 15.04.1932г) Представете си, че тъй, както сте насядали, аз започна да раздавам на всички по едно, по две или повече житни зрънца. На едного дам само едно житно зрънце, на друг - две житни зрънца, на трети - три, на четвърти - четири и т. н. На някои дам по една, две и повече крини. Вие ще се чудите защо не давам по еднакво на всички. Важно е обаче как ще решите задачата си. Всички трябва да посеете зрънцата. Един ден ще ви питат: Посяхте ли житото? И онзи, който получи само едно зрънце, ще отговаря посял ли го е. Няма да го питат колко ниви е посял, но ще го питат посял ли е зрънцето. Как ще се оправдава, ако не го е посял? (НБ, Здравият ум, 26.08.1923г) Мнозина се отказват да посеят своето семе, а са готови да сеят чуждите семена. Не се бъркайте в чуждите работи. Това е истината. Една семка, навреме посята, може да спаси света. Посей ябълчната семка и не мисли. (НБ, Здравият ум, 26.08.1923г) Ако живееш сто години на земята, от теб се иска да посяваш всяка година по едно зрънце. Не можеш ли в една година да отделиш пет минути за посяването на едно зрънце? Ако кажеш, че нямаш даже пет минути свободни, ти не говориш истината. Ти чакаш в бирарията десет и повече минути за една чаша бира, а нямаш пет минути за посяване на едно семенце. Човек намира време за ядене и пиене, а не е готов да отдели пет минути за едно семенце. (НБ, Здравият ум, 26.08.1923г) Малко е житното зърно, но милиони работници работят в неговата лаборатория, докато го извадят на бял свят. Малки, светли точки са Божествените мисли, но за реализирането на една такава мисъл са нужни милиарди работници. Човек се е родил на земята, но колко работници са чукали върху него, за да се яви днес в човешка форма! Първоначално човек е съществувал като идея в ума на Бога, докато е дошъл денят на неговото проявление. (МОК, Светлият кръг, 15.05.1927г) Ще дадем едно мощно движение напред, тъй както житното зърно израства от долу на горе. Ще кажем тъй: "Ние имаме право в този свят да растем, да се развиваме, да цъфтим, да вържем и да узряваме! И на този вътрешен процес, който ни е даден, никой няма право да го спира. Никой няма право да спира Божественото в нас! (ООК, Значение на ръцете и пръстите, 7. 01.1923г) Тъй като ученици това ще знаете. Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето растене! Никоя сила в света няма право да спъва моето Божествено растене! Туй ще го сложите в себе си. Няма да се колебаете. Кажете ли тъй, Бог ще бъде на ваша страна, защото туй е негов закон. Негов закон е вие да растете, да се развивате, да цъфтите, да вържете, да зреете. И когато вие започнете да растете, Богу е приятно, че вие растете. Когато вържете и когато зреете, приятно Му е. Бог се радва на своите дела! (ООК, Значение на ръцете и пръстите, 7. 01.1923г) Житото е най-чистата храна Житото е най-чистата храна. (* УС, Той създава, 27.09.1936г) За да бъдеш здрав, да придобиеш сила, яж жито! (* НБ, Условия за растене, 31.08.1930г.) След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: “Какво трябва да ядем? Коя е най-здравословната храна за нас?” Казвам: За всички разумни хора е точно определено, какво трябва да ядат. Онова, което е необходимо като храна на човека в сегашния му живот – житото – днес то е в изобилие, и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. (НБ, Затова се родих, 10.10.1926г) Ако знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва друга храна освен житото. Чрез промяна на състоянието си, ще привличаш едни или други елементи от него. Ако ти трябват елементи за ума, ще впрегнеш азота на работа, като мислиш постоянно за духовния свят. Ако ти трябва енергия за чувствата, за сърцето, ще впрегнеш кислорода на работа. (* Нанков, Н., съставител, “Нова книга за здравето”, изд. “Астрала”, Сф. 1993г) Житото е емблема на търпение. Който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 гр. сурово, неварено жито, като го разделя на три пъти по 33 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си, докато се сдъвче добре. Два часа след ядене ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението. (* НБ, Да се не смущава сърцето ви, 22.03. 1925г) Мнозина се оплакват, че животът бил тежък. За когото животът е тежък, нека яде сурово жито. Когато животът стане тежък за мене, аз изяждам по 90 грама жито на ден: 30 грама сутрин, 30 грама на обед и 30 грама вечер. (НБ, Затова се родих, 10.10.1926г) Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията на живот определят основното дело. За да се изяви съзнанието, са нужни мисъл, чувство и дело. (МОК, Погледът на Бога, 17.06.1932г) Житото съдържа енергия, която печеният хляб няма. Затова аз наричам житото “Божествена погача”. (* ООК, Новата мисъл, 21.09.1932г)
-
Сега, ще ви представя един пример из древността, за един знаменит адепт Берабаба. Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни, и разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче, един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: “А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва”. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт, и влязло вътре в земята. Обаче, един ден, като пекнало слънцето, то казало: “Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая”. Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце. Но, като излязло над земята, казало: “А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега”. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но, върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го, и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. “Такъв е”, казва то, “животът, хората са жестоки, жестоки”. Обаче, него ден, в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря, и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб, и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: “Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно”. Сега, ще спра моето сравнение. Питам: кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? — Във воденицата. Добре. Сега, математически можем да докажем. Ако означим първото зрънце с A, а второто с B, и теглим една линия, A е при по-благоприятни условия, B е при по-неблагоприятни условия. Но, сега във втората фаза, кое има по-добрите условия за растеж или за развиване? Туй, което е в ума на царската дъщеря, или което има условия да расте? Следователно, в природата има един справедлив закон на обмяна. Ако при първата фаза на живота си имаш по-благоприятни условия, при втората фаза няма да имаш тия благоприятни условия. Затуй онова житно зърно, което е влязло в ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото. И тъй, казвам, законът е такъв: колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни… Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа.
-
Ще ви преведа сега един разказ от Толстоя. Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: - В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: - В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: - Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме. Царят запитал този старец: - Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две? Старецът отговорил: - Това е така, защото в тях не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици. Царят запитал стареца: - Ами с пари ли го купувахте? - В наше време пари нямаше — отговорил старецът. И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне и ще кажете: Сега има смисъл да се живее. Добре е и за нас и цялото човечество. Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина. Тогава ще разберете ония задачи, които сега са неизвестни на хората.
-
* Можете да изтеглите цялата книга: "Житен Благослов" “Болестите са обвинителен акт срещу нас. Животните не страдат от диабет, защото ядат просто, естествено” - казва Учителят. Нима конят, който стои денонощно на краката си, има разширени вени? Но той не познава нашите напитки, торти, сладоледи, нито използва носа си за комин. (35) По цял ден тегли каруцата или носи господаря си на гърба. А с какво се храни? С трева! “Ако знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва друга храна освен житото. Чрез промяна на състоянието си, ще привличаш едни или други елементи от него. Ако ти трябват елементи за ума, ще впрегнеш азота на работа, като мислиш постоянно за духовния свят. Ако ти трябва енергия за чувствата, за сърцето, ще впрегнеш кислорода на работа.” (22) “Ако човек може да извлече всичката енергия от житото, той би могъл със 100 гр. жито да поддържа живота си цяла седмица. А колко пъти по 100 гр. консумира днес за седмица! И колко малко енергия консумира от храната, която възприема в себе си! (22) “Хранителността на житото е в люспите му – точно това, което хората изхвърлят.” (35) Затова груханото жито е с ок. 75% по-слаб ефект. “Ходете из нивите, когато житото зрее; вземете няколко стръка, и като ги ядете, разговаряйте с тях, да покажете, че съзнавате жертвата, която житото прави за човека. Колкото по-съзнателно се отнасяте към тази жертва, толкова по-голяма полза извличате.” (52) Дъвчене “По начина на ядене съдим за духовното развитие. Ако яде лакомо и бързо, той не е достигнал до стъпалото на истинския човек.” (53)Както дъвчеш, така ще мислиш, чувстваш и постъпваш. (16) Ако не дъвчете както трябва, ще се натъкнете на големи противоречия.” (53)”Който бързо яде – рано умира.” (32) “Ако не се дъвче, храната не може да бъде полезна.” (54) През 30-те г на ХХ век проф. Флетчър се излекувал от куп болести, вкл. подагра, лошо храносмилане, ревматизъм, обриви…(35) Чрез дълго дъвчене на оскъдните хапки Виталий Караваев е “излежал” многогодишна каторга в Сибир и в ураниевите рудници в СССР, където хората измирали за броени месеци. Как се обяснява това? Праната се възприема от рецепторите на езика и небцето чрез дъвчене. Езикът е носителят, а небцето представя “небенцето” в микрокосмоса - човек. Затова човек добива енергия веднага след ядене, а не след часове, когато приетите елементи отиват в кръвта. “Динамичната сила на житото ще ползвате, като дъвчете много. “Като дъвчете… приижда кръв във венците; така и зъбите се хранят и засилват.” (32) “Млечното жито е много силно укрепително средство. Достатъчно е да се храни човек 10 дни с него, когато зърната са още млечни, недоузрели, за да почувства голяма бодрост и сила” – казва Учителят. (55) Дава го за диабет, а покълналото жито издига в култ. (35) “Най-добре е житото да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, то трябва да се вари малко и да се яде, дорде е топло. Всеки ден трябва да се вари прясно жито. Вчерашно жито не бива да се яде.” (45) “Който иска да реформира и организира тялото си, нека първо да се храни с жито, ориз, царевица, а после – с плодове” (56) Така ще ни стане по-ясно защо Христос е карал учениците си да се хранят с житни класове. (34) Още в първите предпролетни месеци на 1925 г. Учителят дава житни режими. Ще дам няколко примера. В беседа “Житното зърно” от 25.01 1925 г. (57): “Добре е да ядете от време на време само сурово жито. Ще ви дам следния опит: Онези, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за 2-3 месеца. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, освен сурово жито, изчистено, измито, без прах. Този опит нека направят тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Ако ви се вижда много месец, нека го направят за една седмица. Накиснете 100 гр. жито в една чаша вода и ще го дъвчете, като го разпределите за сутрин, обед и вечер. Ако ви се допие вода, пийте колкото искате. Ако бяхте правили този житен режим по-рано, щяхте да имате здрави зъби и нервната ви система щеше да бъде по-урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито. На които зъбите са слаби, да го сварят малко, без сол. Ще дъвчете житото добре, и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита. Нека поне няколко ученика направят опита, да видим резултатите, а на останалите ще дам друг опит. Всеки от вас ще вземе половин кг жито, ще го изчисти и всеки ден през седмицата ще го прехвърля от едната в другата ръка (до 5 минути), като го гледа внимателно. После ще го сварите наведнъж или до 3 пъти, и ще го изядете бавно, като се разговаряте с него. Накрая ще ми разкажете какви резултати сте добили от опита. От това упражнение ще научите едно малко добро, или ще придобиете една малка мисъл. И при двата опита няма да ядете нищо друго! Като разглеждате житото и се занимавате с него, ще възприемете нещо от него в ума и сърцето си... Давам ви тия опити, защото в житото се крият най-мощните и най-благородните сили на живота.” “Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява с дъска, а да им дава пирамидна форма. Тогава той ще има 10 пъти по-голямо благословение… Добре е земеделецът да пипа житото с ръце, да му се радва, за да може да се облагороди.” (57) “Започнете преди всичко с морала на житото. Трябва да си съставите ясна представа за него. Който не почита Житното зърно, не почита душата. Житното зърно е излязло от Бога тъй, както и ти. Като минеш край житна нива, спри се и благодари!.. Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, ще можеш да почиташ и всичко около себе си. Такъв ще бъде новият морал. Иначе ще минавате от един житен клас в друг и ще учите закона на жертвата, докато се освободите от старата философия. Житното зрънце съдържа потенциална енергия, която в организма на човека се превръща в кинетична.” (36) “Когато житото на Новия живот се посади в човека, с това ще се подобри и неговия живот.” (49) “Житото е емблема на търпение. Който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 гр. сурово, неварено жито, като го разделя на три пъти по 33 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си, докато се сдъвче добре. Два часа след ядене ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението.” (Беседа от 22.03. 1925 г.) (58) Следващата 1926 г. Учителят преподава лекция за “Придобиване на търпение”, където дава просто упражнение със житни зрънца: (59) “Ще ви дам един метод за работа върху търпението. Всеки от вас да вземе по 1000 житни зрънца. Когато проявите нетърпение, започнете да броите зрънцата. Първо ще преброите до 10. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете и ще сложите 10-те настрана. Ако нетърпението продължава, ще броите до 100. Ако и тогава сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко зърна сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на 10 дни. Броенето ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита. Колкото повече зрънца сте преброили през тези 10 дни, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите… То е като при приятелите ви…” (59) “Когато животът стане тежък, аз изяждам по 90 гр. жито на ден: по 30гр. сутрин, обяд и вечер.” (23) “Ще вземеш 100 гр. жито и ще го разделиш на 3 части: сутрин – 30 гр., на обед – 30 гр. и вечер – 40 гр. След всяко ядене ще пиеш по 1-2 чаши гореща вода. Житото съдържа енергия, която печеният хляб няма. Затова аз наричам житото “Божествена погача” (60) “Една сестра се оплака,че очите и се зачервявали. Посъветвах я да се подложи на житен режим: всеки ден да яде по 100 гр. сурово жито. Тя изпълни режима. Десет дни яде сурово жито и червенината на очите й се махна.” (60) Много възрастни приятели имат проблеми със зъбите при твърдото жито и питат какво да правят. Учителят дава нови инструкции: (48) “Вечерта да се вари 100 гр. чисто жито за 10 мин. и да се увие с вълнена кърпа, както при подквасване на мляко. Сутринта житото ще се разцъфти и лесно ще може да се дъвче. Разделя се на три части за деня и се дъвче дълго, докато стане на каша в устата. Възрастните да изяждат и по една ябълка за тонизиране на нервите, по три ореха за усилване и подхранване на мозъка и по една лъжичка мед за регулиране на стомаха. Житото е за сърцето. Два часа след изяждането му да се пие вода и ако им се гади, да капнат по някоя капка лимон във водата.” Житната вода (от сварено жито) пречиства кръвта, лекува кръвоносните съдове и още много болести. (35) Животворен еликсир “Разцъфването“ на житото, за което говори Учителят, е всъщност покълване. Мисля, че Покълналото жито царува на върха на хранителната пирамида за човека. Семената са първична храна. Те са материализация на Космичната идея, затова в зародиша се съдържа цялостния модел на атомите, молекулите, клетките и тъканите, които ще представляват бъдещето растение. В естествена форма зърната са пълни с ензими. Те са съставени от белтъчини, въглехидрати и мазнини, които могат лесно да се усвоят при покълването им. В зародиша се намира по-голямата част от биологично ценните мазнини с високо съдържание на витамин Е, калий фосфор и магнезий. Изследванията показват, че покълналите зърна акумулират и синтезират космичната енергия и са много по-заредени с прана, белтъчини, калций и магнезий. Под влияние на ензимите в зърното се синтезират аминокиселини, които то не е имало преди. Става рязко активиране на ферментите и разпадане на белтъците, мазнините и въглехидратите, като се образуват лесно усвоими захари, мастни киселини и особено витамини. Цифрите и диаграмите ликвидират всякакви спорове: Обикновено зърно - 423 мг% Фосфор, 133 мг% Магнезий, 45 мг% Калций Покълнало зърно - 1050 мг% Фосфор, 342 мг% Магнезий, 71 мг% Калций Бял хляб – 86 мг Фосфор, 0,5 мг Магнезий, 14 мг Калций Диаграма за намаление на скорбялата и увеличение на нерафинирана захар. (65) Нерафинираната (плодовата) захар се комбинира с елементи, необходими за асимилирането им и е биологично съвместима с всякакви храни. В кълновете съдържанието на витамин С и В6 се увеличава над 5 пъти, на витамин В1 – 1,5 пъти, на фолиева киселина – 4 пъти, на витамин В2 – 13,5 пъти! Вит.Е се утроява за 4 дни. Играе важна роля при оплождането. Повишава се концентрацията на природни антиоксиданти, антибиотици, стимулатори на растежа. Съдържанието на нерафинираната захар нараства, а скорбялата намалява.61 Съществува мнение, че дългите кълнове вече не са полезни и вкусни, но диаграмите и таблиците не го потвърждават. С оглед на всичко това е ясно защо житни кълнове се дават на жителите на Крайния север, на геолози, космонавти, спортисти, бременни и деца… Изброените качества ги правят водещи в списъка на растенията срещу пролетната умора. (61) Тя се явява поради несъгласуваност на биоритмите при преминаване от минимална обща активност и зимната мъртва храна с недостиг на биологично активни вещества (БАВ) към обратната ситуация. Растителните БАВ активизират обмяната на веществата, повишават резервите за функциониране на системите и диапазона на нервното и ендокринно регулиране и поддържат работоспособност при динамични ситуации. Затова те се използват като специална енергизираща храна или просто гарнират с тях салатите. В редица страни е разпространена употребата на накиснати във вода цели зърна от жито, ръж, соя и т.н., приготвени без загряване. Д-р Йохан Шмид от Швейцария говори за изключително важен стимулатор за жизнената дейност – “Акусон” – витамин от групата “В”, в голямо наличие в пшениченото зърно при неговото прорастване. След повече от 20 г. експериментални изследвания на стимулиращото въздействие на прораслата пшеница, той я нарича животворен еликсир на живота за: - координирано развитие на човешкия организъм; контрол и възстановяване на жизнено важни процеси; - активизиране на обмяната на веществата и стимулиране на нервната система. Д-р Шмид е постигнал редица удивителни и невероятни резултати. Една-две седмици след приемане на житните зърна е настъпвало явно подобрение, а след това и пълно излекуване. Едновременно с лечебния ефект е настъпвало възстановяване на координацията на движенията, на цвета и гъстотата на косите, на остротата на зрението, укрепване на зъбите. После се наблюдава пълна невъзприемчивост към простудни заболявания. Особено атрактивни били случаите, при които медикаментозното лечение на хронични заболявания като туберкулоза, възпаление на белите дробове, язва на стомаха, камъни в различни органи, екземи и др. не е давало добри резултати. След въвеждане в храната на сурова каша от прорасли житни зърна е настъпило рязко подобрение, а после и пълно излекуване. Д-р Шмид обяви резултатите от лечение на голяма група деца (220 души) с тежки заболявания на дробовете. При приемането им те изглеждали по-големи от възрастта си, изтощени, с редки коси. Вместо на лечение с медикаменти, децата били подложени на лечение с прорасли пшеничени зърна. Няколко седмици по-късно те изглеждали прекрасно, с пищни блестящи коси. Прекратил се зъбният кариес, който през следващите 15 г. изобщо не се появил. Получил се и издръжлив имунитет към простудни и инфекциозни заболявания. “Аз самият започнах да приемам прорасли житни зърна на закуска, когато бях на 54 г. – говори д-р Шмид. – Няколко месеца по-късно моите коси – сиви и редки - станаха еластични и гъсти; възстанови се зрението, което ми позволява да се трудя с пълни сили днес, когато съм вече на 75 години.” Лечебната доза на д-р Шмид е от 50-100 гр. добре измити зърна, като замърсените и изплавалите се изхвърлят. Водата в съда (порцеланов или глинен) достига до горния слой зърна, без да ги покрива. Съдът се оставя на топло, покрит с тъмна кърпа. След 12-24 ч. зърната прорастват (ок. 1мм) и се промиват отново. Това може да се повтори няколко пъти, докато прораснат добре. После се подсушават с кърпа и се мелят в кафе-машина, но ние знаем, че са по-полезни цели. Покълналите зърна могат да се ядат сурови. Консумират се с всякакви салати, орехи, мед… по вкус. Хора на умствения труд: научни работници, интелигенти, ученици и студенти…, ще имат голяма полза, ако изяждат по няколко ореха с прибавка по една лъжица житен зародиш. Тази биологична комбинация ще им помогне да устоят на усилено нервно напрежение, което иначе може да ги изтощи. Ако има на земята панацея, това е покълналото жито. Мнения на практикуващите Така битуват различни Житни режими. Изборът на вариант зависи от целта, която си поставяме. Според предназначението им Житните режими са два вида: Профилактични и Лечебни. Профилактичните режими са за всички (“както горе, така и долу”). Те са сезонни, свързани с два Празника на Природата – Пролетното и Есенното равноденствия. Целта на “Пролетния” житен режим е да освободи тялото от натрупания през зимата баласт, поради застоял живот и консумиране на “мъртва” храна и да го зареди с “жива” енергия, за да го предпази от т.н. “пролетна умора”. Това очистване става при разсип на Луната (разсипване) в предпролетния месец втори (“женски” месец – последен за “Тъмния период”). Целта на “Есенния” режим (свързан с древния празник на житото, почти забравен днес) е да зареди “складовете” на организма с кондензирана слънчева енергия. Прави се при растене на Луната около 22.09 (“мъжки” месец – последен за “Светлия период”). Лечебните режими са индивидуални, по всяко време, казва Учителят, “за лечение или трансформация на тягостно състояние, големи трудности, страдания”. (48) 60-90-те години на ХХв. бяха трудни за практикуващите режима. Трудно се намираше пълноценното негрухано жито, за да може да покълва. Понякога го откривахме по църквите, друг път - при мелниците. Криехме се и отпоствахме на малки групички с Ангелска супа (картофи, магданоз, сол), като пеехме тихо песните. Това ставаше в 3 дни, като постепенно в менюто се включваха препечен хляб, коприва с орехи, моркови... Сега се разпространяват различни мнения относно начините за провеждане на режима, между които някои без познания, напр. да бъде житото грухано (грух-грух), да не покълва и т.н. Може, но са важни целта и резултата. А той не може да се постигне с изпразнени от енергия и съдържание трупове, каквито са разбитите зърна. За да не бъде описаното тук мнение еднолично, ще цитирам някои авторитетни мнения на свидетели. Американска брошура за Житния режим (62) Донесох от Калифорния брошура, издадена в Канада, относно храненето и готвенето (по извадки от беседи). По интересуващия ни въпрос четем: “През зимата е много добре да се прави режим с покълнало жито. За 10 дни се използва 1 кг. Жито (по 100 гр. на ден). Дневната порция се накисва във вода със стайна температура за три дни. Като видите малко бяло кълнче, тогава може да го ядете много бавно, като всяка хапка се дъвчи 60-70 пъти. Нищо друго не трябва да се яде през тези 10 дни. Топла вода с няколко капки лимонов сок може да се пие по желание. Този режим е предназначен да освободи тялото от всички полуздрави или болни клетки, както и да снабди организма с витамини и минерали. Режимът трябва да се прави винаги през февруари и трябва да започва заедно с Трета четвърт на Луната. Ако през февруари се паднат два разсипа, прави се при втория разсип. В този случай ще завърши през март. Докато трае режима, хората трябва да имат възвишени мисли, позитивно отношения, да четат духовни книги, да слушат хубава музика и да се молят. Ако са група, добре е да се молят в определен час. Ако за някои хора е трудно да изкарат целия режим, те не трябва да се насилват. Необходимо е режимът да се прави в добро душевно състояние и отношение. Някои хора продължават да ходят на работа, а други си вземат 10 дни отпуск.” Кирил Стоянов (Лъвчето - печатар в издателството). Много болести Учителят лекуваше с жито, като даваше различни диети и режими.54 Житният режим през февруари е един от тях. Поради работата с книгите, застоялия живот през зимата и липсата на пресни плодове и зеленчуци, много приятели бяха понапълняли. Трябва да си казваме истината, Христо! “За да не затлъстявате, постете! Храната ви трябва да бъде съвършено чиста и здравословна.” – каза Той. Тогава даде Житния режим през февруари, като лек вариант между пост и хранене, за да се прочисти организмът и да се подготви за пролетните енергии. “Из писмо от стенографката Елена Андреева до Магдалена Димитрова от 15 февруари, 1973 г. “Учителят даде задачата за житото в Младежкия клас. Каза да натопим сурово жито във вода, за да омекне, и една седмица да ядем само жито и да пием вода, колкото искаме. След тези 7 дни на жито да бъдем 7 дни на обикновена храна, и отново така три пъти. Доколкото зная, повечето правихме само първата седмица. Понеже ни беше трудно само жито, впоследствие, по съвет на Учителя, прибавяхме плодове и мед… Още тогава Учителят каза, че които нямат здрави зъби, могат да го варят, но тогава на ден да вземат по-голяма доза. Днес много хора варят житото, защото нямат здрави зъби… Други го натопяват два дни по-рано, за да омекне. Тогава след 24 ч трябва да му се смени водата. Мнозина ядат мед, плодове. Така режимът е по-лек. Учителят казваше, че човек може да лекува нерви, като яде житото сурово. Казваше също, че може да се лекува туберкулоза, ако изкара 3 месеца само на жито. Добре е за режима, житото да не е грухано. Това са правилата, а всеки си избира, което може да направи. Пожелавам ти лек и приятен житен режим!” Н. Шарова: Когато дойдох във Варна през 1951, се включих към варненските приятели, които го правеха. Времето бе такова, че се налагаше да го правим тайно и индивидуално. Оказа се, че имаме малка разлика в приложението, поради съветите от различни беседи. Тогава питахме тези, които са го прилагали с Учителя: Елена Андреева. Тя го правеше с покълнало жито. Използваше и мед, орехи и ябълки. Казваше основните правила и различните варианти, като винаги повтаряше, че учението няма догми, че човек трябва да опитва и да избере това, което е най-полезно и приложимо за неговия случай. Паша Теодорова (стенографка при Учителя) казваше: “Режимът се прави без насилие и по разположение. Организмът на ученика показва това. Затова понякога аз го продължавам след определения срок – тялото блаженства и иска още. Друг път го съкращавам – организмът не се чувства хармонично... Учителя даде основния тон. Ние правим аранжировка.” “Това е най-свободното от догми и ритуали учение” – завърши кака Николинка. Из Записките на Цанка Дойнова (16) /Сестра на Николай Дойнов и Борис Николов/ (по беседи и лекции) Житото възпитава чувство на жертвеност, но човек още не знае как да извлича от него хранителни елементи. Може в продължение на месеци да се храни вечер с варено жито. Може да се подслади с мед и орехи, но най-добре е само жито - по 120 гр. на вечер. През месец февруари, когато почне разсипа на Луната, може да се изкара за 10 дни житен режим с по 100 грама на ден, с малко мед, лимон, орехи и гореща вода. Това е прекрасен начин за пречистване от зимните утайки. Добре е водата (до 1л) да се употребява 15-20 мин преди ядене на житото. 100 гр. покълнало жито е отлично за обновяване на сърцето. Зародишите са извънредно богати на витамини. Покълването става така: 100 гр жито се изчиства и измива, поставя се в съд с вода - да е един пръст над житото. Така стои 24 ч. После житото отново се изплаква, водата се изцежда, оставя се само една супена лъжица вода. В това положение то се завива добре с вълнено парче (кожух), защото е нужна известна температура. Опитът ще научи човека как да се добере до тази температура. Ако си спазил това, след 24 ч. житото ще покълни. Изчаква се, докато се появи покълването: появяват се бели връхчета. Тези 100гр. жито се изяждат на три пъти. За вегетарианците е особено важно и необходимо да спазват този режим. Добре е да се прави 10 дни, да се почива 10 дни, и пак да се продължи. Ако сърцето е слабо, добре е да се поддържа цял месец. България и Житното зърно Прадядото на житото (49) През 1927 г. Учителят бил посетен от един земеделец, който дълго издирвал предците на житото на Балканите. Най-после той намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на българското жито… Класът му бил много дълъг, с по 40 зърна, два пъти по-едри от днешните, а също било и по-хранително. “Зърното на сегашното жито отвътре е бяло – съдържа повече нишесте, а прадядо му има отвътре рогова ципица, която е причина за издръжливостта му. Това жито не се изражда и съдържа два пъти повече хранителни елементи от сегашното. Ако то се посади в добра почва, ще даде зърна, едри като дренки... Можете ли да намерите своите предци, от които сте произлезли?... “Нищият духом” е кротък и смирен човек. Той казва: “Господи, до сега съм се лутал в живота, … но намерих житното зърно, върху което почива моето щастие.” Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света… Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин… Когато житото на новия живот се посади в човека, с това ще се подобри и неговия живот. Сега, аз желая да се намери още един българин, който да издири предците на самите българи. С намиране предците на житото, решава се и въпроса за храната. Дето са двама-трима ученици…, те ще могат да намерят предците на сегашното жито в себе си.” Превъплъщението на Житното зърно На събор през лятото на 1923 г. Учениците на Учителя изнасят доклади от сферата на науката, възпитанието, мистицизма и обществения живот. Учителят обявява, че спис. “Нов живот” е претенциозно и се спира, а ще изникне нещо по-скромно, но с Божествена идея, която сее в душите семена. Така, за Пролетния празник на 1924г., цъфва първото “Житно Зърно”. В продължение на 20 г., неговите редактори творят с вдъхновение в пряк контакт със Словото на Вечния. После идва на власт Диктатурата на робите, а с нея – и мракобесието спрямо културата и духовността… Забранено бе консумирането на “Житните Зърна” – били “лоша храна за промитите съзнания”. Те бяха изземвани, тъпкани, горени и претопявани. За щастие – някои оцеляха. Малка част от тях, заровени дълбоко в българския чернозем, черпеха енергия, покълваха и чакаха своята пролет… За оцеляване на една Божествена идея, не са нужни количества, а качества. И ето, 72 години след първото “Житно Зърно”, възродена като безсмъртния Феникс, земята ни бе бременна и готова пак да ражда. Тогава жесток вихър – интрига - отнесе труда ни. Но нейсе, “Божественото се не губи” – каза Учителят. Днес отново Фениксът показва вечното си битие! Щастливците чуват Тихия глас и разпознават истинския Учител от гръмките му сенкоподобия! Само миг в Аурата Му дава повече от всички книги, прочетени през цял един празен и скучен живот! Тогава Житното зърно се превръща в Житен клас! Мировият Учител Ще завърша с думите на стенографката Паша: (63) “Учителят – Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото – златните житни зрънца – по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тя донесе много благословения за цялото човечество. Учителят рече пророчески думи: “България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник на целия свят.” Затова поетът - летописец на Великото Дело, написа в Мировият Учител: (64) … Прекосил дъгата мистична в безкрая, дъга от пламтящи звезди и слънца, Духът, натоварен със мед и омая, вплътен се вестява и сее зрънца. … Европа, залязла във дим, пепелища, Европа, под облак от тма и от грях, възкръсва за подвиг и жажда насища с българска Мъдрост в мистичен екстаз. Духът на България – квас на Европа – кълнил е в земята ни Житно Зърно: то Клас е, прекланящ дванадесет снопа. - Мълвете, помнете Беинса Дуно! 1939 г. Елвилюри Да бъде Житен благослов над страната ни и над всички, които учат уроците на Житното зърно! Варна, 01. 02. 2006 Христо Маджаров
-
Преди много години царят на Персия се завръщал от победна битка. Като минавал покрай селището, където живеел Заратустра, той решил да навести мъдреца, познат на всеки персиец. Искал да узнае дали той може да отговори на въпросите, на които неговите царедворци не намирали отговор. Заратустра бил заобиколен от ученици всред една зеленчукова градина. Царят го поздравил с думите: - Велики Учителю, дойдох при теб, за да ми обясниш законите на природата и на Вселената. Ако си толкова мъдър, както твърди народът, ти сигурно ще сториш това бързо, защото важни държавни дела ме очакват в двореца и аз не мога да се бавя. Заратустра погледнал царя, взел едно житно зрънце и му го подал. - Това малко житно зрънце съдържа всички закони на Вселената и на природните сили. Царят бил смаян от тези думи. Като съзрял усмивките на своите хора, той помислил, че Заратустра му се подиграва. Вбесен, захвърлил зърното и изревал: - Мислех те за мъдрец и голям философ, но сега виждам, че си само един твърдоглав глупак, който прикрива невежеството си със смахнати съботи. Луд бях, че загубих толкова време, да идвам при теб. Завъртял пелерината си и поел към своя дворец. Заратустра вдигнал внимателно зрънцето и казал на изплашените си ученици: - Ще запазя това житно зрънце, защото ще дойде ден, когато царят ще има нужда от този господар. Минали години. Царят си живеел в своя дворец всред разкош и привидно щастие, но щом легнел нощем, странни въпроси терзаели душата му: "Живея в разкош и изобилие, а народът тъне в мизерия. Защо страдат бедняците? И защо точно аз съм цар? Защо аз властвам над всички същества в империята? Докога ли ще се радвам на властта и имането си? Какво ще стане с мен след моята кончина? И за какво ли ще са ми власт и богатства в гроба? Какво ще стане, като се превърна в храна за червеите? Ще остане ли нещо от мен или всичко ще пропадне ? Ако се преродя отново, дали ще съм същия или друг? Ще имам ли пак власт, или ще бъда скитник, изложен на бича на природните сили, който се бори за насъщния? Как ли съм живял преди да се появя в този живот? Все в същата страна ли съм бил и преди? Дали пък сега не съм се родил за пръв път? Как е бил създаден света? И как се е появил животът? Какво ли е било тук, преди да се появи животът? Дали Бог е сътворил Вселената? А кой е създал Бог? Какво е имало преди появата на Времето? Съществува ли Вечността? Ако тя е реална, как да я разбираме?" Никой в двореца не можел да отговори на тези въпроси. А те измъчвали царя нощ след нощ и той често заспивал едва на зазоряване. През това време славата на Заратустра растяла. Тълпи от слушатели се стичали от далечни земи, за да го чуят. Въпреки инцидента между тях, царят чувствал, че той може да му помогне в решаването на неговите трудни въпроси. Той преодолял гордостта си и изпратил до Заратустра един керван с дарове и със следното послание: "Съжалявам. че бях толкова млад и нетърпелив, когато те помолих да ми обясниш основните мъдрости в живота само за няколко минути! Вече се промених и не преследвам непостижимото. От сърце желая да вникна в законите на Вселената и природата! Умолявам те да дойдеш в двореца, а ако това те затруднява, изпрати ми най-добрия си ученик, който да намери отговор на въпросите, които ме терзаят!" Минало време и керванът се завърнал в двореца. Заратустра му връщал даровете с думите: "Тези дарове въобще не подхождат за един градинар, но с удоволствие ще задържа платното, с което ще предпазя младите дръвчета от зимните студове!" И Заратустра изпратил на царя дар, завит в листо. В него царят открил същото житно зрънце, което Учителят му бил дал някога. Той се развълнувал много, като си мислел, че то крие нещо тайнствено и магическо. Поставил го в златно ковчеже и го скрил при съкровищата си. Всеки ден го поглеждал в очакване на някакво чудо. Очаквал то да се превърне в нещо или в някого, който да му обясни всичко, което го вълнувало. Така отлетели няколко месеца, без чудото да стане. Царят изгубил търпение и заявил: - Заратустра ме разочарова отново. Той се подиграва с мен, без да може да даде отговор на моите въпроси. Но аз ще му докажа, че и без негова помощ ще намеря отговора! И той изпратил при великия индийски философ Ченгрегаша керван, натоварен с великолепни дарове, както преди на Заратустра. Изминали месеци, докато вестоносците се завърнали и съобщили, че философът е склонил да дойде. Зарадван, царят организирал голямо тържество в чест на госта. Той му благодарил, че е предприел това дълго пътуване. Философът отговорил: - Висока чест е за мен да стоя редом с вас, но за да бъда искрен, ще призная, че аз дойдох в страната на великия Заратустра, за когото съм чувал много неща. Всъщност не зная защо потърсихте мен, след като у вас живее човека, който несъмнено знае много повече. Тогава царят показал златното ковчеже и отговорил: - Аз помолих Заратустра да ме учи, а виж какво ми изпрати! Заяви ми, че това житно зрънце е Учителят, Който ще ми обясни законите на света и на природата. Нима не е смешно? Как да си обясним тази глупост? Ченгрегаша дълго се взирал в житното зрънце и размишлявал. В това време в двореца царяла пълна тишина. Накрая философът проговорил развълнувано: - Не съжалявам, че пътувах месеци наред. Сега вече се убедих, че Заратустра е действително велик Учител. Това дребно житно зрънце може да ни обясни законите на Вселената и природните сили, защото те са вътре в него. Но както не трябва да го държите в златна кутия, така и Вие трябва да излезете от този разкошен палат, ако искате да намерите отговор на Вашите въпроси. Ако върнете това зрънце в земята, на която принадлежи, и го оставите на слънцето, въздуха, дъжда, лунната и звездна светлина, то ще започне да се издига и да нараства като една цяла Вселена. Вървете из градините си, за да се докоснете до природата и да се слеете с живота. И както несекващите потоци енергия са устремени към житното зрънце в земята, така и безброй знания и умения ще по-текат към Вас, когато Вие се слеете и станете едно цяло с природата и Вселената. Ако наблюдавате растежа на това миниатюрно зрънце, Вие ще разберете, че то крие една загадъчна сила - силата на Живота. И ако достатъчно дълго съзерцавате, ще установите как то изчезва, а на негово място изниква едно растение, преодоляващо всички препятствия и набъбващо все-повече, защото носи в себе си Живота. Животът кара растението да поникне и вечно да тържествува над смъртта. Щом семенцето покълне и то се извиси към слънцето, смъртта е победена. - Всичко, което казахте е истина - заявил царят, - но нали в края на краищата и растението ще умре и ще се разложи в земята? - Не, няма да умре, защото преди това то е създало стотици семенца като него - отговорил философът. - Малкото зрънце е изчезнало, превръщайки се в растение, както и вие ще пораснете и ще се превърнете в друг човек. Един ден Вие също ще престанете да сте това, което сте сега, за да се превърнете в една далече по-богата индивидуалност според закона, който повелява, че животът поражда нов живот; истината се стреми към по-голяма истина, а семето създава безброй семена. Житното семенце ни учи, че всичко се мени и преобразява и че Животът е резултат от стълкновението между две противоположни сили. Ако застанете всред градините си и се вгледате в земята, дъжда, небето и звездите, то те ще Ви разкрият много истини като тази. Житното зрънце е действително велик Учител и ние трябва да сме благодарни на Заратустра, задето ни го изпрати. Предлагам утре да посетим мъдреца, за да научим и други истини. Той ще може да отговори на всички въпроси, които Ви вълнуват, а и аз ще се поуча от него. Думите на Чангрегаша развълнували дълбоко царя и той одобрил предложението му. След няколко дни те били вече в градината на Заратустра и веднага схванали начина, по който той обучавал своите ученици: неговият единствен учебник била книгата на природата, а той им обяснявал как да вникват в четивото. И двамата открили още една велика истина в градината на Заратустра: Когато човек следва законите на природата, той стремително се развива като творец. Цяла година те се учили от великата Книга на природата как да разбират законите на живота. След това царят се завърнал в столицата и пожелал Заратустра да напише книга за своя метод на обучение. Така била създадена ЗЕНД-АВЕСТА – база на новата религия. Заратустра бил от сугутско племе, влязло после в състава на Волжка България. На езика на древните българи Зороастра е Златна звезда, а Зенд Авеста – Дълбоко Учение - “Златната книга” на древните българочуваши. Ченгрегаша се завърнал в Индия и като поет и философ, той възпял в химн всичко научено от Заратустра в другата велика, свещена книга на Ориента – РИГ ВЕДА (Възхвала на знанието). Веди (зная) е третата буква на българската азбука. Докато следвала простото, но мъдро учение на Заратустра, Персия се развивала хармонично във велика държава. Народът водел обикновен трудов живот според законите на ЗЕНД АВЕСТА. Но когато, като всички империи в апогея си, изобилието от богатства породило мързела и тя се отклонила от обикновения начин на живот... Персия отстъпила пред войските на една войнствена нация, в разцвета на своя възход, черпеща сила от същия чист и обикновен живот, който някога създал и персийското могъщество. Това е един вечно повтарящ се цикъл в световната история. Съдбата на отделната личност, както и тази на нацията, зависи от степента на хармония с природните сили, законите на живота и Вселената. Това са уроците на великия Заратустра, пръв Учител на Бялото Братство - Уроците на Житното Зърно.
-
Туп! – паднал един куршум в черна угар и бързо се заровил в пръстта. А там било посято житно зрънце. - Добър ден, зрънце! - Добър ден, куршумче! Какво има? - Има чудо, ха-ха-ха! Ей сега току-що минах през сърцата на едни юнаци. Сразих ги, за миг ги умъртвих. Събрали се ахмаците на бойно поле и само ни изпращат едни срещу други да ги умъртвяваме. А ние никому хатър не правим: всички избиваме! Нали е славно? Ха-ха-ха! За нас – куршумите - казват, че сме били безжизнени - нямали сме живот. Но виждаш ли: един безжизнен – трима жизнени унищожава! А това ще рече, че животът е нищо. Направен от нищо, не служи за нищо – като сапунено мехурче. - О, заблуждаваш се ти, любезно куршумче! Не си видял живот, защото той се не вижда. Не си виждал и юнаците, за които мислиш, че си унищожил. Направил си им само малка пакост: продупчил си дрехите им и те са ги напуснали. Сега ще отидат да си направят нови дрехи, ще се родят като малки бебенца и пак ще пораснат юнаци. - Не, това е лъжа! Как може умрял юнак да се роди като бебенце! Аз защо не мога това? - Ти си мъртва материя - точно като телата на юнаците. Не си се раждал и не можеш да родиш. Животът е съвсем друго нещо: нито се убива, нито умира. Само животът може да се роди в материя и да я оживи. Но материята не може да заповядва на живота. Животът всякога може да намери материя да се облече, но материята никога не може да намери живот. Любезно куршумче, за сега - щеш - не щеш - ще седиш при мен, за да видиш как става всичко това. След този разговор, куршумът останал да ръждавее в земята, а житното зрънце пуснало надолу коренчета, нагоре – стъбълце и листенца. Заживяло нов живот и народило много житни зрънца, които запели в хор: Велико нещо е Живота, природна красота! Най-милото на всички живи, На цял свят радостта.
-
Ще ви преведа един пример за една смела майка, която имала само едно дете. Тази майка обичала много детето си. Един ден детето и се разболяло. Тя викала лекари, баби, но всички се произнесли, че детето ще умре, няма да издържи болестта. Тогава майката се обърнала към Бога с думите: "Господи, моля те, подари живота на детето ми!"... Майката искала да живее детето и, и Господ отговорил на молбата и. Той и доказал, че това, което не е възможно за бабите, нито за лекарите, е възможно за Него.
-
Виетнамския будистки монах и философ, Тич Нан Хан, пише за насладата от пиенето на чаша чай. Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето, твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящето ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай. Ти ще погледнеш в надолу към чашата, и чаят ще е изчезнал. С живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, ти ще се огледаш и той вече ще е свършил. Ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда така сякъш живота е минал покрай теб като на лента. Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е безмислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота.