ИНТЕРВЮ С БИВШ СЪЗДАТЕЛ НА ВАКСИНИ
– Ако ваксините действително са вредни, защо ги използват?
– Преди всичко, тук няма никакво «ако». Те причиняват вреда. Трудно е да се каже защо те вредят там, където не би трябвало да вредят. Трябва да се направи съответните изследвания, но никой не ги прави.
Изследователят трябва да се опита да създаде някаква карта, схема, точно показваща какво правят ваксините от момента на проникване в организма. Такова изследване до сега не е правено. Що се отнася до това защо ги използват, можем да прекараме тук два дни в дискусия по темата.
Както Вие нееднократно сте говорили, различните хора на различните нива на системата имат свои собствени мотиви. Пари, страх от загуба на работата, престиж, награди, издигане в службата, лъжлив идеализъм, инертни навици и така нататък.
– А какво бихте казали по повод на комбинираната разрушителна сила от няколко ваксини, които получават децата в наши дни?
– Това е карикатура и престъпление едновременно. Не е имало и няма никакви действителни изследвания, още повече задълбочени. Но истината е, че ваксините не са безопасни. Следователно, потенциалната опасност нараства, когато правите много ваксини за кратък период от време.
– За да се преодолее объркването, повторете, ако обичате, още веднъж какви болести, какви проблеми могат да доведат ваксините.
– Ние говорим за два вида възможни последствия от ваксините. В единия случай, ваксинираният заболява от тази болест, от която трябва да го защити ваксината, тъй като във ваксината има някакъв фактор на самата болест. В другия случай, у ваксинирания не се развива ТАЗИ болест, но затова пък веднага или след известно време се развива друго заболяване, предизвикано от ваксината. Това може да бъде аутизъм или друга болест, например менингит. Детето може да стане дори умствено изостанало.
Ваксините са предразсъдък. Хранят ни с истории, предназначени да вкоренят този предразсъдък. Но по опита на много кампании за ваксиниране откриваме истории, представящи ни много тревожна картина. На хората се нанася вреда. Тя се чувства, тя може да се задълбочава, тя може да доведе до смърт.
Тази вреда НЕ се ограничава с няколкото случая, както се опитват да ни уверят.
- Ако погледнете назад, можете ли да посочите поне един довод в полза на ваксинирането?
– Не, не мога да посоча нито един. Ако сега имах дете, последното, което бих позволил, е то да бъде ваксинирано.
– А децата навсякъде биват ваксинирани и, струва ни се, са напълно здрави.
– Много важен е акцентът върху «струва ни се». А какво да кажем за всички тези деца, които не са способни на концентрация в училище? А за децата, страдащи от изблици на ярост? А за децата, които са неспособни да използват всичките си умствени способности? Знам немалко причини за всичко това, но ваксините са главната. Не бих рискувал. Не виждам причини да се рискува. Ако трябва да бъда честен, не виждам и причини да се позволява на правителството да решава вместо нас. Словосъчетанието «правителствена медицина», по моя опит, често противоречи само на себе си. Или едното, или другото, но не заедно.
– Нека всеки да решава сам.
– Да. Разрешете на този, който иска да се ваксинира, да го направи. Разрешете на тези, които не искат да се ваксинират, да се откажат. Но както вече казах по-рано, няма възможност да се избира там, където няма нищо друго, освен лъжа. И тъй като работата се отнася до деца, решенията вземат техните родители. Тези родители се нуждаят от солидна доза истина. Какво да кажем за онова дете, починало от ваксината DPT? Каква информация са получили неговите родители? Тя е била добре филтрирана. Не е била истинска информация.
– Представителите на медицинските кръгове в унисон с пресата плашат родителите с ужаси, които ще се случат, ако децата им не бъдат ваксинирани.
– Те се опитват да представят отказа от ваксиниране като престъпление. Те го приравняват към лошото изпълнение на родителските задължения. Да противостои на това може само информацията. Борбата с властите никога не е безопасна. И само вие можете да решите ще се ваксинирате или не.