Още малко по темата:
"Най-съществената разлика между спортната тренировка и практикуването на паневритмичните упражнения е в насочването на мисълта. Учителят Петър Дънов дава следните съвети: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката – навсякъде, във всяка клетка да участва.” [3]
По време на изпълнението на Паневритмията при всяко упражнение мисълта трябва да се отправя към определени представи. В първото упражнение “Пробуждане” например, мисълта се насочва към пробуждане на човешката душа, във второто – към примиряване на противоречията в живота и т.н. [2]
За начинаещите е трудно да насочват вниманието си към смисъла на всяко упражнение. При тях то е отправено към правилното изпълнение на упражнението, на следенето на партньора и запазването на синхрона в двойката и в цялото колело. Това е едно от големите предимства на Паневритмията пред другите духовни практики. Тук концентрацията се получава непринудено. Стремежът да не се допускат грешки, да не се разстройва играта на другите, стимулира към съсредоточаване, което се получава естествено....
Какъв е положителният ефект от гледище на съвременната неврофизиология, от съчетаването на всяко упражнение с насочване на мисълта? Създават се временни връзки в кората на главния мозък между центровете, командващи изпълнението на отделното упражнение, центровете които се възбуждат от рецепторите в мускулите, сухожилията и ставите и тези центрове, които ние активираме с нашата мисъл. Тези връзки допринасят за взаимното влияние на всички центрове и взаимното им възбуждане, така ефектът от изиграването на Паневритмията се засилва." Физиологични основи на Паневритмията (д-р Георги Проданов, Снежана Димитрова)
"Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и Божествени. Всички тези сили при Паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тези упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в в концентрирането. Така дълбоко да се концентрира човек при тези упражнения, като че ли ги прави сам! Учителят казва: “Когато правим упражненията, живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човека отива напразно. Тя е механическа.” Въведение в Паневритмията (Боян Боев)
"Човешкото тяло представлява музикален инструмент, на който човек трябва да се научи да свири. Всяко едно движение да бъде осъзнато – това ще рече да усещаме, да осъзнаваме движението във всеки един момент, за всяка точка от фигурата, по която движим съответния уд. Да усещаме присъствитето на живот във всяка част на своето тяло. Както тонът на един музикант зависи от движението, което е направил, за да го произведе на музикалния инструмент, така и човешкото тяло ще произведе такъв тон, който зависи от съответното движение, което сме направили. В това осъзнаване на движението вече можем да проектираме своята мисъл. Когато човек проектира мисълта си в движението, това движение става съзнателно. Човекът е вече господар на своите движения. Тогава можем да говорим и за духовно танцуване. Всяко подвижване в тялото да го усещаме, да ни е приятно, да го разбираме и да го вършим със свещеното чувство за велика работа – свещенодействие с Любов. Това разбиране изисква изучаване на движенията, извършени с различните части на тялото, в различните посоки в пространството и връзката им с духовната същност на човека. Колкото по-съзнателно танцуваме тези движения, толкова по-добре ще дадем възможност на тези велики духовни сили да градят в нас. Чрез тези движения се увеличава и съзнателността в човека." Развиване на съзнателността чрез Паневритмичните движения (Ясен Даскалов)