Иво

Това се случи преди 6 години, когато учех за страховития изпит по Гражданско-правни науки. От чист мазохизъм си го бях оставила най-накрая от трите държавни изпита, когато се предполагаше, че дори един изцеден лимон би изглеждал същински фреш редом до мен. Три дни преди датата ме обхвана страх - идиотски, необоснован, парализиращ страх от провал, в резултат на който прекарах няколко часа в нещо като тъпо вцепенение. После като подгонен заек препуснах по целия конспект, видях всичките си пропуски, които в противен случай не бих запълнила и взех изпита с лекота. При това с добра оценка. Преди месец се разболях. Започна от нищо, а после стана нещо. При това - коварно, подло и долно нещо, което сякаш през цялото време ме дебнеше от засада и чакаше кога ще му се дам цялата. Миналата седмица с поредната промяна в сценария на нещото по някое време се сепнах: "Миличка, ако продължаваш все в същия дух, скоро ще стигнеш до болница". Сепнах се не на шега, наистина. В резултат състоянието ми започна драстично да се подобрява. Представете си нова, хубавичка кола с кожена тапицерия и джанти деветнайски, двигател 200 коня и дизелово гориво. Колата сте вие (не се обиждайте де), двигателят е намерението ви, а горивото е - кое мислите? Точно така - страхът. Сега си представете как колата спира на кръстопът с две разклонения. Едното води към мястото, където страхът се сбъдва в цялата си прелест, а другото - към свободата. От страха или изобщо по принцип. Нашите най-големи страхове всъщност са сред нашите най-големи богатства. Скрити, разбира се. Но всичко е въпрос на правилно използване и техника на прилагане. Първо, набелязваш си от какво точно те е страх. Много е важно да го формулираш ясно и по възможност кратко. Добре е това да са твои основни страхове, не да се занимаваш със страхчета от рода на "Да не ме хванат как се изнизвам 15 минути по-рано от работа". Първата крачка към превръщането на страха в най-мощния ни съюзник вече е направена. Горното никак не е шега. Формулировката на страха съдържа в себе си ключа за освобождението. А ключалката, в която да го превъртиш, е именно антиподът на твоя страх. Няма да е трудно, знаейки точно от какво те е страх, да определиш срещуположната на страха страна. И нея да определиш също така ясно и точно, с всичките й характеристики и отличителни белези. Колкото по-подробно си я нарисуваш, толкова по-ясно ще ти е накъде трябва да вървиш. Не мислиш за обекта на страха - мислиш за противоположното на този обект. Това е втората крачка. Третата крачка е просто да крачиш. Да вървиш. Да действаш. Да тръгнеш към антипода на страха и да не се спираш след няколко стъпки. И в никакъв случай да не се убеждаваш, че не се страхуваш! Нека страхът си остане с теб, в крайна сметка той те движи, той е дизелът, горивото. Голямата разлика сега е в това, че страхът е до теб, не във теб. От мъчител си го превърнал в съюзник. Всеки път, когато усетиш, че се страхуваш, не бива да се убеждаваш колко си смел и как всъщност не те е страх. Страх те е. И нека, защото двигателят вече те носи на турбо мощност към антипода на страха ти, а значи и към свободата ти. Просто си спомняш това и вървиш напред. Ще вървиш напред само в случай, че вниманието ти не е насочено към обекта на страха ти. Нали усещатe разликата? Едното е чувството - страхът, другото е неговият обект. Вие зачертавате обекта, заменяте го с противоположния нему обект и си оставяте чувството страх. Успехът ви е в кърпа вързан. А е така, защото страхът сам по себе си вече представлява намерение - твърдо намерение да избегнеш това, от което се страхуваш. Само трябва да внимаваш накъде ще свиеш на разклона. Ако избереш правилното разклонение - а в крайна сметка те са само две, така че няма голяма опасност да се объркаш - ще сигнеш до свободата именно през и чрез страха. Хвани го под ръка и смело крачи с него. Защото твоят страх е твоята сила.