Според мен тънкостта е да няма борба... а работа с любов.
Нека си представим, че вътрешният ни свят е една градина. В нея има красиви цветя и дървета с плодове, но има и плвели, които растат много на гъсто с цветята и дръветата. Ние сме градинарят. Представете си сега ,че градинарят вземе един голям сърп и почне наред да коси плевелите... Какво ще стане с цветята около тях? Не, трябва облагородяване. Правилния метод според мене: нека да поливаме цветята и дърветата, и да не пипаме плевелите - те сами ще изсъхнат като останат без вода и храна. С нашите мисли, чувства и десйтвия, ние често подхранваме такива плевели в нашета градинка. Трябва да намерим правилния метод как да се справяме с тях.
Друго сравнение... Относно вътр. развитие не трябва да се бърза, а отново да се работи търпеливо и с любов. Някои хора искат да имат бързи резултати. Не, бързите резултати водят до много проблеми. Всяка техника, която обещава бързи резултати, бъзро просветелние или бързо развиване на дадена способност трябва да се избягва. Да работим с малките величини, по малко и постепенно. Резлтати сами ще се видят, когато му дойде времето. Като посеем дадено растение в нашета градинка, да изчакаме докато се покаже над земята. Нашета работа е редовно да го поливаме, да му осигурим слънце и нищо повече. Като се покаже над земята - да не го дърпаме на горе и да му викаме хайде расти по-бързо. Търпеливо и с любов - това е правилния метод за вътрешна работа според мен. Опитал съм го и работи.
Иво.