Иво

Духовни Мостове - правила за участие Обявяваме, че в този форум екипа на Портала си поставя задачата да покаже тези елементи от духовните учения, които: - укрепват и освобождават човешкият дух; - укрепват мира и хармонията - както вътре в човека, така и на външен (социален) план; - развиват хуманизма: разкриват ценността и значението на човека, неговия морален устой; утвърждават съзнателни и хармонични взаимоотношения на тази основа - в личен и в обществен план; - позволяват и стимулират контакти, взаимно разбиране и партньорство с представители на различни духовни школи (Идеята за Братство); - имат общочовешко и универсално значение; За новодошли: За да участвате във форума трябва да сте регистриран потребител. Ако не сте, можете да се регистрирате ТУК. С регистрацията си вие декларирате, че сте съгласни с описаните правила. Всички общи правила за участие във форумите важат и за този форум. Вижте общите правила за участие преди да се включите. Ако искате да отворите нова тема в този форум, моля пишете лично съобщение до модераторите. Екипа на сайта си запазва правото да взема решение относно одобрението и начина на включване на мненията и темите в този форум. На настоящия етап от развитието на форума всички мнения публикувани тук ще бъдат предварително преглеждани от модератор. Въпреки стремежът ни към обективност, осъзнаваме ролята и на субективният компонент. Молим участниците да приемат инициативата като един опит за изграждане на духовни мостове за постигане на взаимно разбиране и хармония и да бъдат снизходителни към екипа на портала, в случай че очакванията им не бъдат докрай оправдани.

Кабала - Тайното Познание Древноеврейското тайно учение Кабала е привличало търсещи от различни времена и култури. В днешно време изучаването на Кабала и нумерология е почти мода. Съвременни поп певици например я изучават и даже рекламират. Важно е разбира се да се знае какво се разбира под Кабала и за какво се използва. За някои търсещи тя е път за духовно развитие, за други - интрумент за магически операции, но за истинският кабалист от първостепенно значение е съблюдаването на Вселенските закони. Дървото на Живота е един от централните символи в Кабала - това е диаграма съдържаща 10 сефироти (сфери на битието), свързани с различни сили, същества и части от човешкото тяло. Тези сефири са: Малкут - Царство - хора Йезод - Основа - Ангели Ход - Слава - Архангели Нецах - Победа - Началства Тиферет - Красота - Власти Гебура - Сила - Сили - Марс Хесед - Милосърдие - Господства Бина - Разум - Престоли Хокма - Мъдрост - Херувими Кетер - Корона (или Венец) - Серафими (схемата е от Димо) Върхоната Сефира - Кетер се свързва със сахасрара чакра (Седмата чакра на върха на главата) Кабалата освен с дървото на живота има връзка и с числата, с бувките и тяхното значение и сила. Това е древен метод, който е познат в съвременните среди като нумерология. Съществуват и астрологични връзки - всяка сфера е свързана с една планета. Малкут - Асцендент/Земя; Йезод - Луна; Ход - Меркурий; Нецах - Венера; Тиферет – Слънце; Хесед - Юпитер; Бина - Сатурн; Хокма - Уран; Кетер - Нептун; Даат (невидима сфера) – Плутон; (справка: кабала и астрология, брошура "Отче Наш" – Михаил Иванов) Някои исторически и езотерични връзки: Беинса Дуно е препоръчвал да се изучава тази древна наука. Христос е бил запознат с Кабалата, както и с източните учения. (справка: НБ “Те свидетелстват”, OOK "Което Правя") Мойсей е говорел за Христос. (справка: Противоречие в съзвучието, НБ) Главния равин за България е ходил на частни разговори при Беинса Дуно и после издава статия "Любов, Мъдрост, Истина" с препоръка да се чете от всички евреи. Известен е и случая за еврейските свещеннни камъни, които са били дадени на Мъдреца за съхранение. Според някои автори българите и евреите имат силна връзка и са народи с мисия. На Витоша има едно място, което е наречено от Учителя - Ел-Шадай (Бог Всемогъщ) - Исая 6:2,3. (справка "Големият Заговор срещу България" том2) По инициатива на Беинса Дуно и с активното участие на двама негови ученици и българската общественост, България е спасила своите евреи през втората световна война. (за справка например "Истината за спасяването на българските евреи", Светлозар Няголов, 1999г) Някои смятат, че ранното християнство има юдейски произход и връзки и от там можем да търсим връзка между християнството и Кабалата. Михаил Иванов, един от напредналите ученици на Беинса Дуно, обеснява Кабалистичното значение на молитвата "Отче Наш". (справка: брошурата "Отче Наш" – Михаил Иванов) Лиляна Табакова, също ученичка на Беинса Дуно, записва под негово ръководство нумерологична / кабалистична система за цифрите и бувките. (справка: сп. Житно Зърно - Звучащата Кабала) Дървото на Живота, неговия смисъл и значение, е срещано като символ в Библията, също и в лекциите и беседите на Беинса Дуно. Според някои автори Кабалата е древен метод за мистично тълкуване на Стария Завет и по специално на еврейското петокнижие наречено Тора. Всъщност има предположение, че Кабалата е не само еврейска, а идва още от древна Халдея и Египет. Кабалата се смята че е ключ за съкровищата на всички западни традиции. Древните кабалисти са били и алхимици. Според някои (въпреки че това се отхвърля от съвременната наука), символизмът в картите таро е свързан с Кабалата, древен Египет, Богомилите и т.н. Карл Юнг пък вижда в картите таро основните човешки архетипи. Според Сейнт Ив Д’Алвейдър думата Кабала (Kabbale, Cabbale, Quabbale, Cabale) представлява азбуката на 22-те Сили, азбука на Словото или на Славата. Според него най-древният език, от който произлизат всички други, се нарича Ватан и се състои от определен брoй архетипни символи / фигури. Д’Алвейдър твърди, че никой древен текст не може да бъде разбран без познаване Кабалата на езиците, на които съответните древните текстове са написани. Сейнт Ив Д'Алвейдър измисля и археометърът - ключ за всиски религии и всички науки от средновековието, синтетична рефомра на всички съвременни изкуства. Археометърът е фигура / метод / ключ пряко свързан с Кабалата. Първата буква Алеф от еврейската азбука е символ на връзката между Земята и Небето. Дигната нагоре ръка към Небето се ползва от Беинса Дуно и ученика му Михаил Иванов докато разпространява учението във Франция. (справка: Големият заговор срещу България, том2) Aleph-bet - alphabet - азбука. На гръцки първата буква е Алфа. "Аз Съм Алфата и Омегата" - т.е. Аз съм в началото и края. На български "азбука" - аз-бука - Аз съм. "Аз съм" е едно от древните имена на Бог. Може да се предполага, че Кабалата има връзка и с руните. Знаете ли нещо повече за Кабалата? Какво представлява? Какви са нейните методи? Как можем да приложим Кабала в живота си? Имате ли някакви конкретни резултати?

Според мен в изключително важно човек да има психическа настройка за дълго захранване. Търпението е качество необходимо за всяка подобна практика. Експерименти за бързо захранване или натъпкване още първия ден след житния режим (или друг вид гладолечение) са много опасни. Може да има много неприятни здравни последици. При първия ми опит преди години за 7 дневно гладуване направих ужасно захранване - на 8мия ден на рожден ден. След време разбрах, че съм имал голям късмет. Чувал съм за случаи, в които хората ги приемат в болница с препълнени стомаси след лечебен глад. При 10 дневно гладолечение - Примерна рецепта за 10 дневно захранване При 5 дневно гладолечение - Примерна рецепта за 5 дневно захранване

Хората, които са правили режима много време и са с опит казват, че трябва да се ползва негрухано жито. Продава се по магазините. Чувал съм все пак, че някой го правят и с грухано, но там външната люспа на житното зрънце отпада при обработката. Смята се, че тази люспица/обвивка е една от най-полезните... Така че аз предпочитам с негрухано да го правя.

Здравей Яворе, Аз на твое място бих наблюдавал организма си как ще реагира и бих реагирал адекватно. Няма строги правила, въпреки, че има ясни препоръки. Доколкото знам първоначално режима е бил даден за един месец, после за 3 седмици - 1 седмица жито, 1 седмица почивка/захранване и така общо три пъти. В най-улеснения му вариант е за 9 дена и 10ти начало на захранването. Има варианти и за по 3 месеца, но те са за герои. Аз не бих си позволил да пробвам, въпреки че доста време вече правя режима всяка година. Всеки лечебен процес и режим е много индивидуален. Така че в случай, че не се чувстваш добре и усетиш някакво неразположение, чувствай се свободен да го прекратиш и малко по малко да се захраниш... без самообвинение или насилване. По възможност всичко да става естествено и с любов. Има една източна поговорка, която гласи: когато ученикът е готов Учителят идва. В нашия случай бих я превел така: когато умът и съзнанието ни е готово, условията за провеждане на режимът сами идват. Поздрави и успех! Иво

Малко идеи по темата Защо да се молим? за общение с Бога; за връзка с възвишения разумен свят; да се научим как да изпълняваме волята Му; за развиване на най-висшите чувства и добродетели; за да възприемем благата, които са подготвени за нас; за пречистване на кръвта, ума и сърцето; за сваляне на енергии необходими за развитието на цялото човечество; за предпазване от нещастие; за пробуждане на съзнанието; за изучаване на небесния език; за добиване на вътрешна светлина и мир; за решаване на най-трудните задачи в живота ни; за повишаване на вибрациите и аурата ни; за да не боледуваме; за да можем да изпълним задачата, за която сме дошли на земята и да ни дойде помощ за това; за да осмислим живота си; за да помагаме на близките си ..... Как да се молим личен въпрос всеки да реши сам, въпреки това могат да се намерят указания; с концентрация на ума; в молитвено настроение; с вяра; в скришната стаичка; в тишина; с преживяване на всяка дума; малко думи, но съдържателни - кракта, но интензивна молитва; “да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи Източник на живота, от Който си произлязъл”; бавно да се молим и със свои думи, не само със заучени молитви; "молитва без любов не се приема"; да не казваме на никой за какво се молим; преди и след молитва малко време за концентрация; молитва в широк смисъл - всяка работа за ближния... за Бога. (виж например: О, Господи!, Астрала 2005г) Една притча, която ми хрумна за молитвата: В една школа от древността един Учител попитал един от напредналите си ученици: - Какво мислиш за молитвата? - попитал го Мъдрецът. - Нищо не мисля Учителю. Нищо не мисля, тъй като, когато се моля, умът ми е притихнал като спокойно езеро, сърцето ми е отворено като пролетно цвете, душата ми пеее, а духът - говори с Бога. Учителят се усмихнал. Тази притча съдържа малка загадка, а именнно - защо мислите ученикът е отговорил, че нищо не мисли?

Венци, постинга ми не е имал за цел да те засегне, а даде обзорна инфо по въпроса за проявения и непроявения живот / битие и то за широк кръг от хора. Смея да вярвам, че този мой постинг е мнение, а не оценка на това какво знаеш и мислиш. Бих искал в тази тема да цитирам едно мнение на Донка, което мисля че е точно по темата: Има ли нещо, което да е вярно за всички видове живот, независимо къде се намира и каква е химичната му основа? - много интересно и точно поставен въпрос. Ако можем да си отговорим на този въпрос поне частично, може би бихме разбирали живота по-добре?

test

test

Що е смелост? Медиите ни внушвата от екшъните, че смелият човек се ядосва на лошити и после ги прави на пух и прах. Дали това е смелост? Не е ли по-скоро смел човек, който прави едно добро, въпреки всичкия негативизъм покрай него? Или не е ли смел човек, който жертва нещо от себе си за другите? Или този, който смело върви в пътя си, без да се разколебава, с вяра, търение и постоянство? Или този, който смело проявява любов и съчувствие към ближния? Или пък този който смело се изправя пред недостатъците/грешките си и започва да работи върху тях докато не ги изправи? Или този който смело говори Истината? Може би именно за такива свои деца Природата казва: "Смело е това дете - от него човек ще стане!" Що е смелост според вас? И кой човек е смел? Какви примери от личния си живот смятате за проява на смелост? А примери от световната история?

Еси, това което казваш мисля, че е нормално и е част от живота. Ние не можем да бъдем отговорни за това как ще реагират другите. Но сме отговорни за това как реагираме ние - вътрешно и външно. Важно според мен е мотивацията ни при общуването. На всеки от нас ни се е случвало да кажем или направим нещо добронамерено и да получим силно негативна емоционална реакция. Тогава топката / отговорността е пак в нас. Как ще реагираме? Какво ще кажем? Ще останем ли спокойни? Една мисъл, която ми попадна наскоро от Тони Робинс: "Виждате ли, не са толкова важни средата и събитията в живота ни, колкото смисъла, който им предаваме. Как ще ги интерпретираме - това е което оформя кои сме днес и какви ще станем утре."

Донка, благодаря ти за ценната тема. Писането във форумите както и самия живот е едно училище. Ако човек е умен ще се учи от всичко. Форумите освен място за общуване и изказване на мнение са училище за развиване на търпение, дооброта, смирение, слушане и разбиране, будност на съзнанието, разумност, съзнателност и т.н. и т.н.... въобще начин за развиване на добродетели. Особено важни в комуникацията между хората при лична среща, а и в във форумите са чувствата. Те игратя ключова роля в общуването. Как ще реагирате на чутото или прочетеното? - С любов и разбиране или с гняв и раздразнение? Когато някой ви засегне как ще реагирате - ще се обидите или просто ще си вземете поука и ще помислете дали написаното е вярно? Ако е вярно защо да не поработите върху себе си? Ако не е вярно защо въобще да се ядосвате, та да не би човека отсреща да е ясновидец? Ще се запазите ли вярата в самите вас или ще се разколебаете? Ще се вкопчите ли в мнението на другия или ще четете и пишете без предразсъдъци? Ще успеете ли да направите злото слуга на доброто във вас? Ще се уплашите ли от опасностите или ще продължите смело напред? А може би просто просто ще кажете: Господи не можеш да ме заблудиш - Ти чрез всичко ме учиш? Или пък ако ви хвалят, ще се възгордеете ли, ще станете ли по-самолюбиви? Понякога да те хвалят е по-голям изпит от колкото да те хулят. Въобще какъв е правилният въпрос, който трябва да си зададем, след като прочетем дадено мнение или преди да дадем нашето? За мене споделянето на мнения във форумите е богатство. Затова нека да сме съзнателни и да пишем не просто за занимание, а когато наистина искаме да споделим нещо ценно, нещо опитано, преживяно обмислено; или пък когато наистина искаме да потърсим съвет, помощ... Светлата мисъл изказана в писмен вид е като висок планински връх. Който се изкачи на него може да погледне и пред него да се отркият нови хоризонти на съзнанието. Мнение изказано с много любов е като музика, която вдъхновява, като мистичен танц, като сън, който пробужда, като хороскоп, който трябва да бъде разгадан. Както споменах преди време мисля, че едно мнение трябва да е изложено с-мир, спокойно, ясно, уверено, без желание да налагаш позицията си или да обидиш някой. Според мен, разликата между това да дадеш мнение и да дадеш оценка е във вложените чувства от страна на пишещия / даващия и четящия / възприемащия.

Защо и как да се молим? Що е молитва? Всички школи и учения от древността до днес използват молитвата като основен метод за духовно работа. Молитвата е сила, тя е "път към постижение". Според мен всеки търсещ, който се интересува от молитвата и иска да опита възможностите, които са заложени в нея, би следвало да си отговори на някои ключови въпроси. Изброявам ги, за да можем заедно да мислим по тях и всеки, който иска, да сподели своето виждане и опит. Защо да се молим? На кого да се молим? Как да се молим? - в какво положение на тялото - в какво положение на ума и сърцето - в каква посока - с какви думи - с какви движения - самостоятелно или колективно - бавно или бързо - със специално или нормално дишане Кога да се молим? - по кое време на денонощието - колко често Колко да се молим? За какво да се молим? и накрая един от най-важните въпроси: Как да разбереме дали молитвата ни е чута?

Мениджмънт, богатство и духовност В днешно време, като че ли не е лесно човек да участва в каквото и да е организация, особено когато става върпос за преживяване. Ако сте мениджер или директор в дадена компания как мислите, че трябва да се отнасяте с подчинените си, за да спазвате космичните закони? А как трябва да се отнасяте с другите компании? А какви качества трябва да имате, за да можете да се справите? Ако сте работник, какви според вас трябва да са отношенията ви към колегите, към шефовете, и към цялата организация, така че да сте щастливи, богати и доволни? Въобще как според вас трябва да се управлява една организация и какви трябва да са отношенията между нейните членове, за да се спазват Природните Закони? Как трябва менаджера да управлява екипа, който му е поверен? Как да управлява, така че всички да са богати, да се спазват законните на богатството и на хармонията и в същото време организацията да се развива? А ако организацията е с идеална цел? А ако става въпрос за малка група за работа просто за идеята?

Сахиб, в този дух на размисъл е и тази притча: За белият кон и съдбата. Това което привидно изглежда зло, може би всъщност носи едно добро. Да, а ето и друг пример. Някой ви помоли да му направите услуга някаква. Сега вие сте изправени пред избор. Ако не му направите услугата, изпсукате шанса да направите едно добро и губите тази възможност. Обаче ако да кажем той ви моли да направите нещо, което не е добро (според вас)... ако го извършите това ще бъде непочтено спрямо вас самите. От друга страна ако му откажете ще бъде обида. Ето ти морална дилема. Затова мъдрите съветват в такъв случай да си кажеш, да отговориш: Аз съм готов да направя всичко, което е добро. (справка МОК4, лекция24) Друг пример. Ако някога нараним някой, да потърсим случай да му направим едно добро. Понякога може седмици, месеци и години да минат, но да не забравяме. Все ще се появи изгоден случай. Самата мисъл, която държим в ума си, да направим едно добро... вече си е едно добро и то работи в нас. Мисълта е сила. И така пак остават въпросите Що е добро? Как и кога може да го направим? Добрите въпроси... могат да доведат до добри отговори, които пък да имат добро приложение в живота, с добри плодове.

Да, и аз мисля така. Също мисля, че почтената и смирена позиция означава също да не нараняваш съзнателно с думите си, със словото си. Да използваш думи, които внасят хармония и мир в хората. Думички, които помагат на човека сам да потърси отговор на въпросите, които го вълнуват, да разшери съзнанието си и сам да намери своя отговор. На един въпрос може да име повече от един отговор в зависимост от хората, тяхното развитие, моментно състояние и нужда и т.н. Въобще мисля си, че истинското смирение е сборно понятие на голям брой добродетели, сили и способности в човека. Важното е все пак човек да има стремеж и да търси с чисто сърце, с мир и спокойствие, а другото ще дойде с времето и практиката.

Аз пък си мисля, че на много хора не им е ясно що е добро и как се прави. Аз също не съм напълно наясно и затова ми е приятно да се уча от другите. Например, едно предложение. Всеки, който прочете този постинг да направи едно малко, микроскопично добро и ако иска после да пише какви резултати има. Малките опити понякога носят големи постижения. Аз още преди да завърша да пиша направих един много малък опит. Дано се окаже, че е добро. Може би по плодовете е най-правилно да се разбере.

А може би именно това е смирение. Да обясняваш позицията си с мир, с-мир. Да не се опитваш да я налагаш над другите, а да я излагаш спокойно, уворено, позитивно... А също и когато видиш, че нечия друга позиция ти харесва и има какво да научиш, да я подкрепиш, без да внасяш обаче разделение. Да я подкрепиш с-мир. А може би също... ако разбереш, че не си прав по даден въпрос, да изправиш мисленето и действията си тук и сега. Отново с-мир, смирено. Без много шум, а само работа и благодарност.

Внушението е голяма сила, но в него има малко насилие. Когато например си внушаваме да направим нещо и постоянно си го повтаряме, то най-веорятно ще стане. Примерно: искам да уча, искам да уча... И в един момент наистина искаме. Другия метод е методът на вдъхновението. При него няма нужда да си внушававаме, да се "самонавиваме". Вдъхновения човек е така окрилен, с толкова много любов изпълнен, че учи бързо, лесно, неусетно. (справка МОК4, лекция 24)

Що е търпение? В кои случаи трябва да сме търпеливи и да развиваме тази добродетел? И в кои не трябва да сме търпеливи? Търпеливи в какво? Какво може да се постигне с търпение? А с постоянство? Примери?

Може би именно за това е всичко. Да се научим да обичаме и да си прощаваме. Да сме благодарни, да сме смирени и доволни от живота, да работим с любов... да се молим, да сме радостни, да учим и да служим, да сме съзнателни и будни, да си помагаме и т.н. А също и да падаме, но само за да можем пак да ставаме; да сме понякога тъжни, но само за да станем по-радостни; да сме понякога болни, но само за да станем по-здрави; да сме понякога нещастни, но само за да станем по-щастливи; да остаряваме, но само за да се подмладим да умираме, но само за да се родим отново; да заспиваме, но само за да се пробудим; да вземаме, но само за да можем да дадем; да се държим не-добре, но само за да можем да станем по-добри; да сме понякога объркани, но само за да станем по-силни; да се обиждаме, но само за да можем да простим да мечтаем, но само за да осъществим мечтите си; ..... да сме бедни, но само да разберем, че всъщност сме много богати; Да сме понякога объркани, отритнати, отхвърлени, самотни .... но само за да разберем че Той стои зад всичко.

Един пример за силата на молитвата - за една смела майка, която имала само едно дете. "Тази майка обичала много детето си. Един ден детето и се разболяло. Тя викала лекари, баби, но всички се произнесли, че детето ще умре, няма да издържи болестта. Тогава майката се обърнала към Бога с думите: "Господи, моля те, подари живота на детето ми!"... Майката искала да живее детето и, и Господ отговорил на молбата и. Той и доказал, че това, което не е възможно за бабите, нито за лекарите, е възможно за Него." (ООК, 13.12.1944)

Що е добро? Преди около година сънувах един сън. Бях в един движещ се автобус и един мъдър човек ме попита: Що е добро? Изглежда, че въпроса ми се стори лесен, тъй като отговорих веднага, че добро е това, което е добро и за мен и за другите. Мъдрият човек обаче не отговори нищо, но видимо остане недоволен. Сънят свърши - понякога насън идват теми за размисъл и даже житейски уроци. Около половин годинка по-късно говорих с един будистки монах, който изведнъж в хода на разговора ми зададе същия въпрос: Що е добро? Отговорих му същото. Той каза, че спроед будистката (теравада) доктрина, добро е това, което: 1. е добро за теб 2. е добро за другите и 3. не противоречи на принципите дадени от Мъдрите. Замислих се. Тогава ми дойде на ума да разтворя една от свещенните книги на мъдрите и ми попаднаха следните цитати: А преди някой и друг ден ценната мисъл за деня от Мъдреца беше: "Само онзи човек може да направи добро както трябва, който е умен, добър и силен." Хммм Значи: умен, добър и силен. Та идват ми малко въпросчета: Що е добро? Кой човек е добър? Как да разберем кога да направим добро? Доброто има ли строго специфично време и място, през което може да се реализира... или може по всяко време и на всяко място? Как да разберем как да го направим това добро? И лесно ли се прави? Едната ръка да не знае какво прави другата? Как да разберем дали дадено наше дело е наистина добро? Или може би ние просто се мислим, че е добро... а то вреди? Как да прилагаме принципа на доброто в живота си? Разлика между доброта и мекушавост / използване? Споделен опит за някакво добро, което сте направили? Май доста станаха въпросите

Преди няколко дена ми се случи нещо интересно. Имах малко бензин в колата и тъкмо отивах да зареждам. Казвам си на ум: сега майтап бензина да свърши точно преди бензиностанцията. И в момента в който си го помослих колата угасна. Не пожела да запали въпреки молбите ми Бях на 50м от бензиностанцията. Че и шише нямах, та питах наоколо - никой нямаше. От бензиностанцията ми дадоха шише от 0,5 обаче не не стигна. Та се наложи да купя 1,5 л минерална вода, да я излея (полях едно дръвче), да напълня бензин - за да запали. И така за 50 метра - половин час главоболия. Е тогава се сетих за тази тема. А и преди това еди приятел ми беше казал, че някакъв учен смятал, че неудошевените предмети имат някаква форма на съзнание. Въпросче / Дилема: Аз ли съм предизвикал с мисъл събитието? Или съм го усетил предварително?

Лидерите според мен трябва да са най-вече хора на служенето, хората които най-много работят за благото на другите. Тези, които се бият в гърдите според мен не могат да бъдат истински водачи. Лидерът е първо лидер на себе си - както каза Васил. И колкото по-добър лидер на себе си, толкова по-добър можеш да бъдеш лидер на другите. Лидерите носят свобода, събуждат творческите сили в хората, вдъхновяват ги за работа.... Не случайно Лао Дзъ казва: "Великият човек обгръща Едното и става негов образец за всички под Небето. Без да се излага на показ - блести. Без да се натрапва - добива известност. Без да се самоизтъква - получава признание. Без да се величае става водач. И понеже не се спречква с другите, другите не се борят срещу него. Нима когато в древността са казвали "Отстъпи и ще надделееш", това са били празни думи? Прилагай ги в действие и ще добиеш всичко." (Дъ-то на прасчо, Бенджамин Хоф, стр. 197) Такива водачи трябват на обществата и народите. В дрвените времена истинските лидери са били пророците, жриците, духовните водачи, тези които са можели да прорицават и които са служели самоотвержено и безкористно на Бога. При тях са идвали за съвет и царе и политици и обикновени хора. За Махатма Ганди например казват: "Той... променя човешките същества, отнасяйки се с тях не като такива, каквито те си мислят че са, а като такива, каквито биха искали да бъдат; и като че ли доброто в тях е всичко в тях." (източник: пак там)