Иво

Няколко мисли от Учителя за интуицията: "Намериш ли се в трудно положение и не можеш да решиш известен въпрос, обърни се към интуицията си, тя ще ти покаже какво да правиш. Вярно чувство е интуицията, тя никога не лъже. Интуицията, като Божествено чувство, е капитан на човешкия кораб. Докато слуша този капитан, човек изобщо не може да греши. Умът, сърцето и волята са слуги на този капитан. Ако го слушат и му се подчиняват, човек живее добре. Не го ли слушат, животът на човека се отклонява от правия път." "Искаш ли да научиш нещо, възложи го на интуицията си. Колкото да учиш и философстваш, в хиляда година едва ли ще научиш толкова, колкото си научил чрез интуицията за един ден." "Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж. Това, което един обикновен човек цял живот следва и не може да постигне, човек с интуиция може моментално да постигне същото нещо." "Частичката "ин" в думата "интуиция" означава "вътре"; "тау" пък означава главното условие на живоата - Бог, Който се е проявил отвътре навън.... Интуиция може да има само онзи човек, който има обща връзка с Бога, с Първичната Причина." "И тъй, хората могат да се разбират помежду си, само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре...." (източник: "Интуицията - гласът на Душата", избрани мисли от Учителя; стр. 10, 13, 35, 17, 29)

Спорно твърдение. Но все пак зависи какво разбираш под сънища. Ако говориш за несвързани картини от подсъзнанието - може би си прав.

Суфите, имат много притчи и поетични слова за това що е истинско знание. Ето няколко от средновековния мистик Маулана Джалал ал-Дин Руми: Общоприетото, традиционно знание е нещо, взето назаем - то е гледна точка "втора ръка", която представяме като своя собствена. Стига с тези общоприети безмислици! Можеш да отличиш истинското от фалшифовото, защото фалшифовото предизвиква тревожно чувство в стомаха ти, докато Истината изпълва сърцето ти с тихо щастие. Високо образован човек с голямо мнение за себе си пътувал с лодка. "Изучавал ли си някога някакви книги, мой човек?" - попитал той лодкаря. "Не" - бил отговоът на засрамения лодкар. "Значи си пропилял напразно живота си досега" - заявил ученият човек. Малко по-късно лодката попаднала във водовартеж. "Учили ли сте досега да плувате, господине?" - попитал лодкарят. "Не, никога не съм имал време за такова забавление" - отвърнал образованият човек. "В такъв случай сте пропилял напразно живота си досега, защото потъваме" - казал лодкаря. източник: Океанът Руми, Зограф 2006

Много красиво се е изразил известния суфи Руми: "Океанът на Съзнателността е обширен и нашите форми се клатят на повърхността му като празни чаши, докато не се изпълним с неговите води и тогава потъваме в дълбините му" (източник: Океанът Руми, изд. Зограф, 2006) Неврофизиологичните аспекти на съзнанието - с тях пък ни запознава Орлин цитирайки един материал

Разсип - разсипване - намаляване В мометна Луната намлаява, тя е в разсип. Виж тук Успех!

Не е! Темата съм я поставил съвсем конкретно. Това, че вие я тълкувате в много широки рамки, не значи, че е приключена. Пък и като се замисля, май не сте споделили още...

Да, изграждането на навиците е свързана с работата върху харектера и изграждането на добродетели. Не случайно още във втората година на Специалния (Младежки) Клас, Учителя изнася цяла поредица от лекции с с общо заглавие на томчето: Добри навици Въобще изграждането на добри навици е задача на всеки човек, а не само на търсещите. "Доброто, добрите навици, благородното сърце у вас Бог ви ги е вложил още когато ви е създал, още когато сте излезли от Бога. Всичкото нещастие в нашия живот е там, че ние не слушаме своите добри подбуждения и добри навици... всяка една добра мисъл е свързана с хиляди други добри мисли... Достойнството на един човек седи в изпълнението Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение." (Из Разумното Сърце)

Да, беше много приятно. Организацията беше много добра. Всяка сутрин ставане рано около 5. Качване по многото стъпала до платото - една нелека задача, но пък раздвижване на организма и силите в него. Величествена гледка се разкрива от платото към околността. Изкачваме се не просто по едни стълби, а в нашето съзнание. В 6 без 10 - молитва, духовни песни с музикален съпровод, медитация, връзка с Божественото. Следва беседа от Учителя. След това - Паневритмия. Много е приятно да играеш бос сред тревата, на чист въдух, сред множество хора в бели дрехи - символ на чистотата. След Паневритмията - отново песни. Музиката е метод за събуждане на спящите сили в човека.... Следват приятелски разговори и братски обяд - отново с молитва. Много ведро настроение, размяна на контакти, обсъждане на различни теми от правилно хранене и здраве до история и езотерика. Следва време за почивка или разходки из местността, в събота даже до Велики Преслав. Следобед отново лекции, концерти, изяви. Общата вечерна молитва е особено силна и трансформираща. И отново разговори, общуване ... докото дойде време уморени, да заспим. Небето вечерно време беше много красиво. Ярки звезди. Кой е създал цялата тази красота и хармония би се запитал човек... Но нека не се любуваме дълбо, нали утре отново ще станем в 5 и програмата ще се повтори. С връщането в града се усеща промяната. Нещото в нас се е трансформирало, съзнанието се е повдигнало. Дошли са ни нови сили за работа и справяне с ежедневните ни задачи.

Как според теб трябва да се реагира? Ти как реагираш например? И как това се вмества в психолигеческите / духовните ти светоусещания / разбирания?

Още не разбирам къде точно е противоречието за теб. Има допълване, а не взаимоизключване - или поне не според моето виждане. Цитирам от примерния пост, към който ти бях дал преди време линк:

Да. Освен това различните школи и течения разделят човешкото съзнание на различни дялове. При Учителя те са: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. "Вие трябва да изучавате проявите на съзнанието, не само като философска, отвлечена мисъл, но и като приложение, да видите какви резултати дават. В съзнанието си, човек проявява един род чувства, мисли и действия, в самосъзнанието си — друг род, в подсъзнанието — трети и в свръхсъзнанието — четвърти. В каквато област на духовния живот да се намира човек, такъв израз ще има неговият живот на земята. Обаче, трябва да знаете, че вън от човека съзнанието не може да се определи. Някои философи казват, че съзнанието е самият човек. - Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. (— Каква разлика има между познанието и съзнанието?) — Познанието е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит — то е положително съзнание." Още някои мисли за съзнанието, насоки за размисъл: "Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя определен свят, с определени хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помагат." "Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия." "За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка." "Мислите, чувствата и постъпките растат върху човека, но той не ги ражда. Те идат от друг, по-висок свят от тоя, в който живее. Следователно, човек е същество, което мисли, чувства и действа. Ако съзнанието му не взима участие в неговите мисли и действия, той е автомат." "Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на духа. Духът е самия човек. Това, което сте вие във вашето съзнание - това е духът. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричаме съзнание на човека. Обаче, съзнанието е само едно огледало, едно отражение на действието на човешкия дух. Това неизменното у вас, което вие съзнавате, то е човешкият дух. И вие сте неизменни дотолкова, доколкото чувствате, че у вас присъства едно разумно начало, на което вие всякога можете да се осланяте." "Като ученици, вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж имали този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае, кога, какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиш на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, смирението е необходимо, но човек трябва да знае, кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешните светове. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава" "Под думата "невидим свят" ние разбираме реалния, идеалния, неизменяемия свят. Този реален свят се проектира на физическия най-първо чрез една точка, която е несъизмерима. Тази точка има само едно проявление, без никакво измерение. Сама по себе си тя съществува като понятие. Посоката на едно движение се измерва само с една точка. Всеки човек трябва да има само една посока, едно движение, което наричаме негов център. Този разумен център съществува в неговото съзнание. Мнозина питат: какво представлява човешкото съзнание? — Ние наричаме човешкото съзнание вдлъбнатото огледало, което събира в себе си лъчите на Божествената светлина и после, чрез отражение ги разпръсва в окръжаващата го среда. Ако човек няма такова огледало, той не може да разбере задачата на своя живот може това огледало да се държи в изправност, природата е дала разум, ум на човека, да мисли и да разсъждава. Разумът пък е Божествената Светлина, която се насочва към това огледало. Това дето хората обичат да се оглеждат в огледала, показва, че и нашето съзнание е подобно на огледало. И когато нашето съзнание е чисто, и всички предмети ще се отразят в техния естествен вид, а това ще ни дава ясна представа за живота. Противоречията, които съществуват в ума на съвременните хора за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, за милосърдието и за ред прояви в живота, зависят от чистотата, от степента на яснотата на това огледало. Често нашето огледало се покрива с прах, с тънък воал от мъгла, помрачава се, замъглява се, и ние не можем да добием ясна представа за живота -- изгубваме връзката, смисъла на живота, не знаем отде сме дошли и де отиваме. Първата велика задача за съзнанието на индивида е да реши въпроса, отде е дошъл и де отива. Този въпрос не може да се реши колективно. Той се решава единично." "Съзнанието оказва влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и във волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората. Ето защо, когато искат да парализират волята на човека, те ограничават съзнанието му. И обратно: когато помрачат съзнанието на човека и волята му се парализира. В този смисъл съзнанието е волеви акт, който предизвиква дейността на волята." "Като се говори за развитие на съзнанието, ние взимаме понятието "съзнание" в широк смисъл. Думата "съзнание" е образувана от предлога "съ" и съществителното "знание". Да имаш съзнание, това значи да ходиш със знание, да създаваш нещата. Съзнанието има повече духовен характер, отколкото материален. Да съзнаваш нещата, това значи в даден момент да правиш разлика между две състояния, между две посоки -- права и крива, между две мисли, чувства и постъпки, да знаеш, кои са прави и кои-криви." източник: "Тайните на съзнанието" (избрани мисли от Учителя); изд. Айхама, Шумен 2003, ISBN 954-90719-6-0

Вендор, асоциативния подход при тълкуване, не винаги дава всички отговори... по-скоро само една от възможностите. Силвия, а ти как мислиш?

Сега, като се замисля за начина, по който е поставена темата - "Равновесието по Пътя - Как да се изцерим от едностранчивостта?" - ми идва наум, че от психологическа гледна точка, това е как да се справим със Сянката си, как да станем отново Цялостни. "Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. " (Из Протоколи от годишната среща на веригата, 1915г Търново)

Мислите по-горе бяха само като импулс за темата и посоки за размисъл. Относно въпросите на Добромир аз мисля, че всеки може да даде отговор на базата на прочетеното, осъзнатото и най-вече на личния си опит. Примерно моя метод за възстановяване на загубено равновесие е - работа с подсъзнанието. Ако дадена ситуация, силно нарушава моето вътрешно равновесие, и ако имам нужното време, за да си го позволя, оставям въпроса за известно време. Изчаквам и обикновенно отговора идва по един или други начин - чрез случайно отворена книга, в нета, насън, разговор с приятел и т.н. Това е един от методите, които ползвам.... Въобще равновесието има отношения към: търпението, мъдростта, личния опит, вътрешната хармония, баланса на енергиите, дишането, музиката, физическото здраве, обичта, чистотата, разумността... а може би и много други. Мисля, че човек трябва много години да работи върху себе си, за да може да добие истинско равновесие, равновесието на Ученика. Ще пада, ще става и след години ще има един много малък резултат, едно малко зрънце, едно диамантче, но то ще бъде непоклътимо - опорната точка. Върху тази опорна точка, може да изгради своя характер. А относно методите и упражнения има множество такива. Ето няколко примера: Бъдете в хармония със себе си, Любов и съгласие Мога да посоча и други при интерес. Но мисля, че в момента по-важното е всеки да сподели своя си начин. Личния опит е най-важния.

Добромир, благодаря за хубавата и важна тема. Някои мисли от Учителя за важността на равновесието: "За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както между мислите и чувствата си." (Лечение с музика) „Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно равновесие и мир и като го придобие, да се стреми да го запази.” (НБ1930г, От Сърцето) „За човека е важно да придобие вътрешно равновесие в себе си. Само Любовта, Мъдростта и Истината могат да му дадат това равновесие. Те са единствените фарове, които определят посоката на неговото движение в тъмни и бурни нощи.” (НБ1929г, Да ви даде) „Какво значи да има човек равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия в живота си, човек не се усъмни и разколебае, не изгуби вярата и любовта си, ние казваме, че той има равновесие. Той е дошъл до онази точка на равновесие, от която никоя сила в света не може да го измести. Всяка добродетел в човека има своя точка на равновесие....” (ООК10, Точка на равновесие) „Всички се стремете да добиете едно вътрешно равновесие. Да имате една непоколебима вяра! Една непоколебима надежда! Едно непоколебимо търпение! … Често хората се обезсърчават. Казват: “Какво ще се постигне.” Но ако се безпокои човек, какво ще постигне?” (ООК19, Дайте свобода) „Съвременните хора, религиозни и светски, се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота, а не от някакво преходно верую. Ако е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа. Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене. Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си.” (НБ 1930г, Побеждавайте злото) „Сега, как да намерим Христа? Какво нещо е Христос? Христос в онзи обширен смисъл е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието. И когато ние направим престъпление, нарушаваме Божественото равновесие, защото се връщаме в обратната посока, от която идем.” (Протоколи на годишната среща на веригата, 1914г Търново)

Упражнение за развиване на интуицията

Утвърждение / формула: Господи, Ти всичко можеш Също: С Неговата Мъдрост всичко мога

За добродетелите и доброто. "Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора. Тя казва: „Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества“. Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества, броят на допирните точки с тях определя степента на човешката доброта. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от тази на земята..." (из Еволюцията - космически път за човека, мисли от Учителя)

Заформи се интересно тълкуване. На места даже стана весело. Мона, имайки предвид моя аватар, ти така ли ме възприемаш ... по фройдиски? Бенита, от твоя аватар бих могъл да предположа, че обичаш много животните, домашната атмосфера. Също бих си помислил, че си заобградена от добри приятели, но въпреки това може би не се чувстваш напълно щастлива... нещо ти липсва. Като че ли тъгуваш за нещо; Дано не съм прав, това е само опит за асоциативно анализ на аватара.

Да, ето още малко възможности за разширение. Из Чат проведен в портала на 03.07.2003 в 21ч.. Темита на чата са: Що е съзнание? Що е съзнателен живот? Какви са методите за постигането на съзнателен живот? Вие какво мислите? Резюме на отговорите: ================== filip: - Съзнателния живот. Това е смисъла на съвременната епоха. Това е моята позиция. - Съзнанието е реалното присъствие на Бога в нас. Това е контактната точка межу Абсолютна реалност и вселената в която жиеем. - Съзнанието това е разбиране и преживяване на основните принцип на Живота: Любов, Мъдрост и Истина - Моя метод за съзнателен живот е: приживей Присъствието, тишината на мига, топлината на живота Ivo: - съзнателния живот се оределя от будността на съзнанието и е процес - съзнанието е едновременната проява на чувство, мисъл и действие... - съзнанието според мен е знание, разбиране за основите, законите които движат Живота - моя метод наблюдение... без привързване... понякога като медитация... медитацията например може да доведе мисълта то яснота, дълбочина... концентрация и т.н. - енргията на гнева и страха могат да бъдат трансформирани ако ги Осъзнаем в началото на възникването им - молитвата не е ли такъв метод (за съзнателен живот) kiril: - според мен правилния метод е именно “правенето”, т.е. действието,без да се стремиш към резултата, т.е. съзнанието да бъде ангажирано с действието, което се извършва, а не с това което ще се случи в бъдеще време - (разказва притча която завършва така) Страннико, цялата мъдрост на вселената е в теб, колкото повече я търсиш, само я разпиляваш и нищо не придобиваш Огнян_Кулев: - по-скоро възприемам съзнанието като присъствие на мисъл, а не на Бог sad: - съзнателния живот е свързан с правилното разбиране на реалността Антикал: - много хора са го дефинирали със сложни термини, но дали наистина е толкожа сложно - мисля че просто трябва да живеем в хармония със заобикалящата ни природа - по време на разговор една от най-големите пречки е боравенето с термини. - амо ако във всеки един момент разбираш себе си и околния свят не е ли това нещо повече от съзнателност? Mitko: - Под съзнание разбирам Божиите закони, които функционират в живота. Така казва Учителят. - За да се държим в пътя на съзнателния живот е нужен себеконтрол... Успяваш ли всеки ден, всеки час, всяка минута да виждаш своите мисли, чувства и постъпки? Irena: - Съзнателността предполага развитие на ума и на мисленето въобще - Съзнателност означава ясна позиция по съществените въпроси в живота, точно и строго определено мислене и светлина на ума - функция на съзнателността в Пътя на Ученика е разграничаването на доброто от злото, на потребното от непотребното - моя метод: любовното, благоговейно, безкритично отношение към нещата създава условия в душата за познание и следователно за съзнателност - Любовта дава съзнателност Ednorog: - "Пределът на човешките възможност е ограничен от съзнанието, тоест от висотата и широтата и вместимостта на разбирането на даден момент " dgerry: - важно е не целта в живота, а как си я постигнал

Малко посоки за размисъл от Учителя по темата: "Що е съзнание? - По този въпрос е писано в много философски и окултни книги, които сами можете да четете. С няколко думи казано съзнанието подразбира склад от положително знание, вложено в духа, ума и сърцето на човека. Съзнателния човек никога не върши зло... Думата "съзнание" е образувана от съюза "съ" и съществителното име "знание". Следователно, думата "съзнание" подразбира да се направи връзка между знанието на Божествения и човешкия дух, да се прехвърли мост, който да свързва Божествения и човешки свят." "Четете, размишлявайте върху съзнанието, да се домогнете до смисъла на това понятие. Под думата "съзнание" някои философи разбират Същината на нещата. В това отношение, те не са далеч от Истината. Други философи под думата "съзнание" разбират формата на нещата. Като разглеждат в този смисъл съзнанието, те се отдалечават от Истината, защото съвършено идеята за съзнанието в техните умове се изменя." „Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява. Какво представя съзнанието? - То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват.” “Съзнанието … представлява външното облекло на душата.” "Съзнанието е връзка между външния и вътрешния живот на човека от една страна, както между сегашния и бъдещия му живот от друга." “Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия." „Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-високо и го напътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. В този смисъл съзнанието на човека не е нищо друго, освен неговото ръководно начало. Някои го наричат още интуиция, ангел пазител и др. Който слуша гласа на своята интуиция, работите му се нареждат добре.” "Мощни, велики сили работят върху човешкото съзнание, с Цел да подобрят положението му." "Истинското знание седи в това, човек да прави опити в съзнанието си, което представя велика лаборатория на живота. Чрез ред упражнения и опити, човек може да дойде до възможностите, които се крият в един маг." източник: "Тайните на съзнанието" (избрани мисли от Учителя); изд. Айхама, Шумен 2003, ISBN 954-90719-6-0

Е, не става въпроса за онлайн психотерапия, а за кратко упражнение по тълкуване на символи - аватар, стил на писане, подпис. Накратко. И не е задължително да отговарям, кое в предположенията е вярно и кое не. Който иска да задълбае може да ми пише на ЛС. Освен товва темата може да я развиваме и друга посока, това беше просто една идея. Наистина има известна опасност, както споменаха Ян и Благост... Примерно, тълкуването за възможните плюсове и минуси на честата смяна на аватарите беше интересно. Може някой, като wonderful, да сподели защо е избрал даден аватар или подпис. Друг пък да каже какво иска да изрази с подписа си и т.н. Вариации за общуване и споделяне много, стига да имаме желание и нужната доза добронамереност. На мен например аватара на wonderful ме кара да си помисля именно, че тя държи на семейството, а също и че е романтична. Веско, добре дошъл и благодаря за написаното.

Да, във форумите не можем да видим походката, облеклото, жестовете си. Трудно се изразяват и емоции - с малките картинки, не винаги е лесно. Но можем да правим изводи за човека срещу нас по аватара, снимката (ако има такава), стила на писане, логиката в думите, редовете между думите, подписа. Да направим ако искате експеримент да видим как се възприемаме един друг. Сегашната ми лична картинка / аватар е тази. Сегашния ми подпис е: "Пази топлина на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази свободата на душата си! Пази силата на духа си!". Личната ми снимка може да се види засега тук. Всички отворени от мен теми: тук. Всички мнения: тук. Какво ви говори това за мен във вътрешен и външен план? Как ме възприемате? Как си мислите, че се обличам? Какво мислите, че ме терзае? Какво ме радва и какво ми носи вътрешно удоволетворение? Какво обичам да правя през свободното си време? Какво са отношенията ми с близките? Колко добре съм материално? Какво работя? От какво се страхувам? Какви житейски изпити имам тепърва да вземам? Какво не съм разрешил още за себе си? Какво търся? Какво друго ви говори това за мен?.... Сигурен съм, че ще ми е полезно да се погледна през очите на някой от четящите. А и когато човек пише за някой, това носи информация за него самия. Ако има желаещи да пробваме и с други. Не е задължително с мен. Просто една идея е това....

Диди, това, че не можем ефективно да се ползваме от това, което ни е дадено, не обезмислям молитвата. Поне за мен е така. Разбира се всеки е свободен. Ако ти остане време прегледай линковете, които сложих в поста си по-горе. Там има интересни посоки за размисъл.

Молитвата не е за искане на още и още. Тя не е инструмент за изпълняване на детински ни желания. Виж: примерни обяснения защо да се моли човек Или: какъв е смисъла Или: за какво да се молим - Защо да се молим щом Бог знае нашите нужди? - питат тъсещите - Да, Бог знае нашите нужди и е приготвил блага за нас, и ние като се молим отиваме да си ги вземем. - отговаря Учителя. Също по темата например: Общение с Бога, Скришната стаичка Естествено право на всеки е да реши дали да се моли или не. Въпроса е изключително личен и съкровен.