Иво

"Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести. Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия. Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите. Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест. Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад. В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазителни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки отвън дошъл гост ненавреме и ненамясто." източник (благодарности на Димо за цитата) "Днес децата до известна възраст ги ваксинират, но въпреки това все умират. Учените искат да ни кажат, че намерили някакъв серум, който като се впръсне в кръвта на детето, то придобивало имунитет, приспособявало се към тази болест и не се заразявало от нея. Въпреки това обаче, ние виждаме, как децата умират именно от тази болест, срещу която има изнамерен такъв серум. И сега, всеки човек, който не ваксинира детето си, той е извън границите на науката, той се счита ретроград. Да, но това не е наука! Аз бих желал, след като турят инжекция на някое дете, след като го ваксинират, да може да живее още приблизително 500 години. А сега, след като направят една инжекция на това дете, след 5 години умира. Това не е наука, това са хипотези на лекуването, това са теории на лекуването." източник "Питам: при всичките усилия на милионите лекари по целия свят да лекуват хората, сполучили ли са да ги излекуват? Статистиката показва, че болестите не само не намаляват, но се и увеличават. Вземете, например, пресаждането, което съвременната медицина употребява като метод за предотвратяване заболяването от шарка. Статистиката показва, че онези деца, които се пресаждат, умират повече, отколкото ония, които не са пресадени. Изобщо не присадените деца по-малко заболяват, по-малко умират. При това, има един закон, според който, ако не дадеш твоето дете да го присадят, да го ваксинират, считат те невежа и те държат под отговорност, че не вървиш в пътя на науката. Статистиката, обаче, показва, че въпреки това резултатите не са по-благоприятни. Каква е тази наука?" източник

Какво отношение според вас трябва да има към жестокостта човек тръгнал по пътя на себепознание, духовният ученик? Към жестокостта към себе си? Към жестокостта към приятели, близки, любими, деца? Към жестокостта в обществото? Към жестокостта към природата? Какво може да се направи, за да има по-малко жестокост и повече човечност в света? Какво всеки от нас може да направи?

Тренинг-семинар по Астродрама - "Везните на взаймоотношенията ни" – 11 октомври, неделя в Пловдив 1. Астроанализ на елемента Въздух 2. Знакът Везни като сигнификатор на взаимоотношенията и мястото му в нашата карта. Любов, брак, сексуалност, партньорство или просто общуване. Форми на комуникация и общуване с идеите. 3. Венера и нашите връзки. Красотата и Изкуството. Митовете и архитипите, които можем да „докоснем”. Развитието на архитипа в различните култури и епохи. 4. Аспекти към Венера – Как влизаме в една връзка? Очаквания. Трудности в общуването. Търсене на възможности за хармонизиране. Разлики при мъжете и жените. 5. Проучване на седми дом посредством ролеви игри. Разглеждане на оста 1 – 7 дом. Аз и Другия. Проекции и Огледала. Конфронтации. Планети в 7 дом. 6. Медитации. 7. Групови дискусии и анализ на случващото се. Тези и други въпроси ще бъдат поставени на сцената пред вашия поглед с помощта на група приятели. Ще използваме възможностите на медитации, ролеви игри, танци, усмивки и сълзи, възстановяване на ритуали, провокации и взаимна помощ, с цел да подпомогнем вашето себепознание и задълбочено навлизане в тайните на Астрологията. Не се изискват познания по астрология, психология или театрални умения за да участвате, макар, че техниката е прекрасен тренинг и за едното, и за другото. Носете удобни дрехи! С предварително записване! Местата са ограничени! Водещ: А. Стойчев и С. Джеджева Цена: 30 лв. Място на провеждане: Пловдив ул. “Райко Даскалов” 39, ет.3, ЙОГА Студио „ОМ” (Център) Време: 10 ч. – 17 ч. За записвания: Г. Боева – stefanovageri@yahoo.de, 0895716712 Ж. Стоилов – evera@abv.bg, 0882629

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ИМУНИЗАЦИОННИТЕ ПРАКТИКИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

По темата:

Влад Пашов (1902- 1974) Роден е в с. Поибрене, Панагюрско. Като млад се увлича по идеите на анархиста Кропоткин. Когато е в гимназията, преподавател му е ученик на Учителя – Боян Боев. Той го запознава с неговите идеи и философия. От този момент нататък Влад става последовател на Учителя, като заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда. Влад Пашов участва в издателската дейност на Братството. През 1923 г. заедно с още двама последователи на Учителя основава първата братска печатница на ул. Оборище 14. Участва в писането на списание Житно зърно, подготвя статии за вестник Братство. Влад Пашов е тих, скромен и благ по характер, готов е да бъде в услуга на всеки в нужда. Години наред участва в първата група доброволци, които се качват на Седемте рилски езера, за да устроят лагера при Второто езеро. Обича природата и планината. Подготвя поредица от статии, издадени във вестник Братство под името „Астрологията като увод в херметичната наука и философията”. Впоследствие тези статии оформят съдържанието на книгата му „Астрология”, която е първият издаден труд в тази област, написан от български автор. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г

Още по темата от форума: http://www.beinsadouno.com/board/index.php...ost&p=95712 Много точно казано AL414.Особено за щедростта на приемането.Сякаш по-лесно ни се удава да бъдем щедри в даването , отколкото наистина със щедрост да приемаме.А второто е същото толкова важно. Когато четох "Седемте духовни закона на успеха" на Дийпак Чопра,дефиницията и целия коментар на т.нар.закон за даването ми беше ясна,но осъзнавах,че ми липсва едно малко пъзелче ,за да стане съвсем ясна цялата картина.Нещо не ми достигаше ,макар да не разбирах точно какво.Сигурно защото съм имала нужда нещо да разбера,скоро след този прочит ми се случи една случка. Веднъж много спонтанно и от цялото си сърце,предложих нещо мое ,на една приятелка.Тя имаше голяма нужда тогава,а аз имах това,което и беше нужно.Отивайки към нея ,аз бях радостна, само от мисълта,че ще и помогна да реши проблема си.Когато и направих предложението си ,бях много изненадана от нейната реакция.Тя панически ми отказа .Спомням си,как се почувствувах в оня момент.От объркана до виновна и обезпокоена да не съм я обидила и т.н.И двете се почувствувахме зле. Поговорихме си малко за други неща.Разговора ни не тръгна и се разделихме.Вечерта в къщи дълго мислих и анализирах ситуацията.Отхвърлях една по една евентуалните причини за тоя отказ,но не намирах отговора.Тази приятелка ми беше помагала многократно.Достатъчно близки сме.Самата тя е известна със своята щедрост.Дава от себе си винаги с отворено сърце и умее да зарадва човека.Не спах цяла вечер ,а на сутринта реших,че просто ще поговоря открито с нея.Тя ме изпревари.Тази случка ни помогна и на двете. Днес тя продължава да е един от най-близките ми хора ,с когото с удоволствие говоря на всякакви теми.Случката,за мен попълни липсващото звено в закона за даването.И двете разбрахме важността на това да приемаме също толкова щедро ,както можем да даваме. Тук в твоя пост ти си го формулирала много точно . Поздрави.

Георги Томалевски (1897-1988) Писател есеист. Личност с огромна обща култура и всестранни енциклопедични познания. Георги Томалевски е роден в гр. Крушово, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание. След неговото потушаване семейството му се пренася в София. През 1925 г. завършва физика и астрономия в Софийския университет. Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония. Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.). През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно движение. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г

Михаил Иванов (Омраам Михаел Айванхов) (1900 – 1986) Михаил Иванов е роден в Сербци, Македония. По-късно семейството му се установява да живее във Варна. Младостта си прекарва в трудни условия – смъртта на баща му, бедността, нестабилността и войните са за него подтик за развиване на волята му, за разширяване на съзнанието и духовността му. През 1917 г. във Варна среща Учителя Петър Дънов и става негов ученик. От 1937 г. живее във Франция. „Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в зала „Люксембург” на площада на Сорбоната. През 1947 г. Михаил Иванов и неговите духовни братя от Франция закупуват парцел в парижкото предградие Севр. Кръщават имота „Изгрев”. Така започва животът на Френското Всемирно Бяло Братство. На юг, недалеч от Лазурния бряг, от 1953 г. Братството притежава малък парцел, наречен Бонфен. През 1959 г. Михаил Иванов пътува в Индия, където посещава редица ашрами и се среща с различни духовни водачи. Един от тях – Махараджа Нимкароли Бабаджи му дава името Омраам Микаел Айванхов. След завръщането му през 1960 г. лекциите му се записват на магнетофонна лента и се съхраняват до днес. След 1967 г. започва серия от пътувания с цел популяризиране на Учението. Посещава много страни, среща се с държавни ръководители. През 1971 г. в Швейцария е основано Издателството „Просвета”, което публикува лекциите и беседите му. През 1981 г. Михаил Иванов пристига в България по покана на Българското правителство по случай 1300 години от създаването на Българската държава. На 25 декември 1986 г. завършва земния си път. Благодарение на Михаил Иванов философията, музиката и Паневритмията на Учителя са познати на хилядите му последователи от цял свят, песните и словесните формули се изпълняват на български език. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г

Петър Димков Лечителят (1886–1981) Роден е на 19 декември 1886 г. в София, в семейството на свещеник Иван Димков. През 1899 г. заминава за Петербург, където завършва Военна академия. През 1909 г. е назначен като подпоручик в Драгомански полк в Цариброд. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, раняван е 8 пъти. Още тогава спасява голяма част от поразените от холера войници. По време на службата си в армията получава всички национални медали и расте във военната йерархия. През 1936 г. е пенсиониран с чин полковник. От военния му период в историята на България ще останат много негови заслуги. Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката – портал на VІІІ Приморски полк, построяването на парка – мавзолей "Владислав Варненчик". Като командир на 21-ва пехотна дружина в Карлово през 1933 г. спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. След 1936 г. той се занимава с лечителство в страната и чужбина – традиционна медицина, ирисова диагностика и билколечение. Той е дълбоко убеден, че най-напред трябва да се положи грижа за душата на човека и едва след това за физическото тяло и че няма неизлечима болест. Широко пропагандира идеите на вегетарианството и на живота по законите на Природата и Космоса. Основният му труд „Българска народна медицина” излиза през трийсетте години в три тома и четири издания. През периода от 1944 г. до 1990 г. книгите му са забранени от политическата цензура. Като ученик на Учителя Петър Дънов, Петър Димков участва в живота на Бялото братство на „Изгрева” до края на живота на Дънов. От 1944 г. до 1981 г., той участва в тайните събрания на групи братя и сестри, които съхраняват Учението за бъдещето. Твърди се, че той е човекът, който ходатайства пред Леонид Брежнев (генералния секретар на комунистическата партия на СССР, когото е лекувал), да запази непокътнат гроба на Учителя на „Изгрева”, мястото, на което по настоящем се намира Посолството на Русия. След 1990 г. делото му отново намира голяма популярност – спонтанно възниква национално движение, което предава на младите поколения идеите на Лечителя, принципите на живота по законите на Природата и методите от новото Учение за духовно развитие и лично усъвършенстване. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г

Тодор Стоименов (1872-1952) Роден е в Пазарджик. През 1891 г. заминава за Бургас, където започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. От ранна възраст има интерес към духовното, търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература и книги по спиритизъм. Покрай духовните си търсения се запознава с Пеню Киров и с бащата на спиритизма в България – д-р Георги Миркович, който издава списание „Виделина”. Техен приятел, Васил Козлов, им казва, че ще ги запознае с Петър Дънов – „много напреднал в духовно отношение човек”. И наистина Козлов говори с него за тези трима приятели. Учителя им пише, откъдето тръгва и кореспонденцията помежду им. Тримата – Тодор Стоименов, Пеньо Киров и д-р Миркович, се събират да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси. След близо две години писане на писма, на Великден 1900 г., първите ученици се срещат лично с Учителя във Варна. От тогава Тодор Стоименов следва пътя, показан му от Учителя. След 1914 г. се премества в София. От създаването на „Изгрева” до края на живота си той живее там, изпълнявайки ролята на касиер на Братството. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г

Пеню Киров (1868-1918) Пеню Киров е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов. Роден е в гр. Карнобат, впоследствие живее в Бургас. На седемнадесет години се записва доброволец в Сръбско-българската война. С Петър Дънов се запознава чрез кореспонденция, започнала през 1898 г. През 1900 г., заедно с Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович, е призован на среща с Учителя във Варна, с което се слага началото на съборите на „Бялото братство”. Пеню Киров работи като пътуващ книжар, посещава новооснованите братски кръжоци, където държи свои духовни беседи. За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри. Говори им за идеите на Учителя, за предстоящото събуждане на цялото човечество, което ще премине към нови постижения в духовното развитие. Пеню Киров е ръководител на братската група в Бургас, но изпълнява и заръките на Учителя относно групите в повечето малки градове из Южна България. Връзката му с братята и сестрите се поддържа от обиколките, които той прави един-два пъти годишно в тия градове. Всяка година за 2-3 месеца Пеню Киров напуска Бургас и поема пеша от село на село, от град на град да срещне хора, които се интересуват от духовния живот. Съвременниците му го помнят с неговото трудолюбие и постоянство, кротък и благ характер. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г

д-р Георги Миркович (1826 –1905) Лекар и общественик, член-кореспондент (1881 г.) и академик (1884 г.) на БАН. Ученик на Сава Доброплодни, продължава образованието си в Духовната семинария в Киев, завършва гръцко и френско училище в Цариград, от 1851 до 1856 следва медицина в Монпелие, Франция, където е награден от Наполеон ІІІ с медал за лекуването на болни от холера по време на епидемия. След връщането си в България подкрепя Драган Цанков за униатското движение, участва в делегацията пред папа Пий ІХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. Заради активната му дейност за националната ни кауза е изпратен от турските поробители окован във вериги пеш до Цариград и осъден на вечна каторга в Диарбекир. Освободен е след Руско-турската война (1877–1878), установява се в Сливен, където е управител на болницата и директор на Мъжката гимназия. Д-р Миркович е първият лекар в България, който започва лечение по метода на хомеопатията. Два мандата е народен представител, съосновател на в. Българско знаме, издава списание Нова светлина от 1891 г. до 1896 г., списание Здравословие от 1893 г. до 1896 г. Първата му среща с Учителя Петър Дънов е през 1900 г. на първия събор на Веригата. Под влияние на общуването си с него започва издаването на списание Виделина (1902–1905) с материали за духовно усъвършенстване. Завършва земния си път в присъствието на Учителя. В завещанието му четем: „…Винаги да се иска съветът на духовния ми учител д-р Петър Дънов.” източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г

Методи Константинов (1902-1979) Философ, писател и обществен деец. Един от най-ерудираните и образовани последователи на Учителя Петър Дънов. Методи Константинов следва философия в София и международно право в Полша, защитава докторат в Познанския университет. След завръщането си в България работи в Министерство на вътрешните работи и Министерство на финансите. Като директор на дирекция Пропаганда през 1943 г. е запознат с плана за депортиране на българските евреи до лагерите на смъртта и изиграва важна роля в спасяването им. Д-р Методи Константинов е автор на множество публикации на български и френски език, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание. Сред тях изпъкват съчинения с научен и езотеричен характер (“Световна астросоциология”, “Новата култура в ерата на Водолея” и др.). На 22 март 1922 г. Методи Константинов разпъва палатка на Баучеровата поляна и става първият заселник в селището на Бялото братство на „Изгрева”. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г

Борис Николов (1900 – 1991) Роден е в Габрово. Завършва средното си образование в Априловската гимназия, а висшето учи в Софийския университет, където завършва естествени науки. Владее стенография. Стремежът му към свобода и духовно развитие го довежда до идеите на Учителя. Той се присъединява към групата братя и сестри, образуващи малко общество край него. Когато Учителя им казва: „Всеки, който е започнал да учи в университета, трябва да го завърши, но научете и по един занаят, за да сте свободни”, Борис Николов започва да чиракува при различни майстори. Първо е резбар, после помага на един лютиер при изработката на музикални инструменти. После учи изкуството на работата с камък при майстор на мозайки. Пише разкази за животните, издава сборник с разкази – спомени „Среща с малките братя”. На „Изгрева” записва заедно със стенографките Словото на Учителя. На лятната школа на Рила Борис Николов използва таланта си на резбар, за да остави послания за идващите поколения. Текстовете в гладките скали под Молитвения връх, на Салоните и до извора „Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце. След смъртта на Учителя на 27.12.1944 г., Борис Николов е избран за председател на Братския съвет. Този избор е следване на съвета, който Учителя е дал, преди да си замине. Първото, с което се захваща, е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното – да се запази Словото. Започва процес на допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. На „Изгрева” се устройва печатна база. Между 1944 г. и 1949 г. са издадени над петдесет томчета лекции и беседи. Новата комунистическа власт преследва хората от Братството, полицията ги следи и им прави постоянни проверки. Съхраняването на отпечатаното слово е трудно и рисковано за живота на учениците. През 1957 г. се извършва акция срещу Братството. В цялата страна се предприемат обиски и се конфискува всяка литература, свързана с името на Учителя. Изземат се и се унищожават хиляди томове с беседи, ръкописи, снимки, записки и всякакъв друг тип материали на Братството. Правят се финансови ревизии, инсценират се счетоводни нередности. Авоарите на Братството са национализирани. Борис Николов и други братя са. След скалъпен процес са вкарани в затвора за 12 години. През 1963 г. са амнистирани и освободени. До края на живота си Борис Николов остава председател на „Бялото братство” в България и работи за него, следвайки съветите и поученията на Учителя. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г

Боян Боев (1883 – 1963) Боян Боев е един от най-приближените до Учителя ученици. Роден е в Бургас. Баща му, Димитър Боев, е стопанин – редактор на един от първите бургаски вестници след Освобождението – вестник Голгота, преименуван по-късно на Нова епоха. Боян Боев е високо образован. Владее френски, немски и руски език. Преди Балканската война е студент в Мюнхен. Впоследствие завършва Софийския университет със специалност „Естествени науки” и след това учителства известно време в различни градове на страната. Първите сведения за срещи на Боян Боев с Учителя датират от 1912 г., когато е присъствал на събор във Велико Търново. След 1919 г. живее известно време в Свищов, но е уволнен заради подкрепата му на идеите на Учителя. През 1924 г. се премества в София и посвещава живота си на Братството. Участва активно във всяка братска дейност. Добър стенограф, Боян Боев неотлъчно е до Учителя и записва всички негови мисли и изказвания в провежданите разговори. Така той допринася да бъдат запазени много ценни знания, които иначе не биха достигнали до нас. По-късно той обработва материалите от записките си и ги изпраща в продължение на години като писма до братята и сестрите извън София. Всяко от тези писма съдържа разговор с Учителя на различни теми. През 1937 г., по случай 1000-годишнината от появата на богомилското движение, Боян Боев издава книгата Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството. През 1942 г. написва и издава още едно свое изследване – Учителя за дишането, а през 1943 г. излиза и негов цялостен и задълбочен психологически труд по въпросите на възпитанието – Учителя за образованието. Неуморим и всеотдаен, Боян Боев всякога е централна фигура на „Изгрева”. Той извършва огромна работа за съхраняване и разпространяване на Словото на Учителя. източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г

Астма - природни и алтернативни форми на лечение "Астмата е заболяване, което протича с хронично възпаление и повишена чувствителност (хиперреактивност) на бронхиалното дърво по отношение на различни дразнители или други провокиращи фактори. При контакт с дразнителя или при провокиращ момент възниква реакция, при която просвета на бронхите намалява, става запушване (обструкция) и дишането се затруднява." източник Какви са природните и алтернативни форми на лечение на астмата? Имате ли опит и наблюдение? Имате ли ваши познати, които са се излекували? Какви са психичните причини за астмата? Как се лекуват?

ПРОГРАМА на братската среща във Варна 5-6 септември 2009 5 септември, събота 6.30 Посрещане изгрева на Слънцето на Ташла тепе Братската градина във Варна 8.00 Паневритмия 9.30-10.30 Закуска 10.30-13.00 Разговор на тема "История на братската група във Варна" 13.30-14.30 Обяд 14.30-15.30 Свободни занимания 15.30-17.00 Час за астропсихология – водещи Радостина Няголова и Галя Герасимова 17.00 Концерт Програма на концерта - Виделин Джеджев и Геновева Бурова – Вариации на теми от Учителя, аранжимент Ангел Тодоров - Изпълнение на Ина Дойнова - Пламена Гиргинова – сопран – песни от Учителя и от Стоян Димитров, акомпанира Радостина Няголова - Симеон Симеонов – тенор – Песни за Любовта 20.00 Представяне на мултимедиен диск за Учителя 6 септември, неделя 6.30 Посрещане изгрева на Слънцето на Ташла тепе Братската градина във Варна 8.00 Паневритмия 9.30-10.00 Закуска 10.00 Неделна беседа 11.30-12.30 Концерт на Светослав Костов – китара 12.30-13.00 Концерт на Иво Бонев 12.30 Братски обяд източник: bialobratstvo.info

От другата тема: Ново разбиране

Една мисъл, на която попаднах днес: "Ако не можеш да намериш истината там, където си, къде другаде смяташ да я търсиш?" Доген - дзен учител, 1200-1253 г.

hip, благодаря ти за споделеното! Намирам споделения личен опит и конкретните житейски примери за много по-ценни от умозрителните само теории.

Триезичен мултимедиен диск, проследяващ живота и Словото на Учителя Петър Дънов и историята на Бялото Братство. Представени са: Паневритмията, музиката и други езотерични методи за трансформация и развитие. Използван е богат снимков материал и автентични кадри. Текстовете са озвучени от диктор и музика на Учителя. Цена: 15.00 лв. Мултимедийният диск “Духовният учител Петър Дънов” се издава от Издателство Бяло Братство. Дискът е триезичен – може да се ползва на български, английски и френски език. Създаден, за да направи кратка презентация на живота, Учението и Словото на Учителя Петър Дънов и на Общество Бяло Братство, дискът представя основна информация в сбита, подредена форма. Може да се каже, че той е една виртуална визитна картичка на Обществото. Дискът е озвучен от близо 40 песни на Учителя в изпълнение на Йоана Стратева, Анна Каралашева и Божидар Симов. За прегледност и улеснение текстовете на темите в българската версия са прочетени от диктори. Във всички теми е използван богат снимков материал както от автентични снимки на Учителя, така и от такива от съвременния живот на Братството. В раздел Галерии могат да бъдат разгледани портретни снимки на Учителя с високо качество, фотоси на Обществото през годините, снимки на Паневритмията- архивни, по света и в България, както и разказ в картини на един ден на Рила. Снимките с висока резолюция могат да бъдат изтеглени с цел разпечатване. В диска са включени и видео клипове – автентични кадри с Учителя Петър Дънов и видео импресии на различни теми. В резюме съдържанието по теми е следното: В тема Увод с цитати на Учителя е характеризирано неговото Учение. В тема Биография е проследен живота на Учителя във факти. В темите Обществото през годините и Обществото днес се описва развитието на Общество Бяло Братство от създаването му до днес. В тема Учениците се запознаваме с биографиите на част от учениците на Учителя Петър Дънов, както и със спомените на някои от тях за живота им на Изгрева. В тема Дати, Празници са описани празниците, които Бяло Братство празнува. В тема Методи за работа се запознаваме с методите за духовна работа и самоусъвършенстване, завещани ни от Учителя – молитвата, посрещането на Слънцето, музиката, дишането, гимнастическите упражнения, Паневритмията. В тема Принципи са описани основните принципи на Новото Учение. В тема Словото са систематизирани тематично и хронологично хилядите беседи, изнесени от Учителя. В тема Паневритмия намираме информация за свещения кръгов танц, завещан ни от Учителя. В темите Музиката, Любовта, Здравето и Природата са подбрани цитати от Учителя по съответните теми. Информацията, която се съдържа на диска, би била полезна и интересна както за хора, които от години са последователи на Учителя, така и за тези, които сега навлизат в неговото Учение и искат да се ориентират в неговата необятност. Източник и поръчки: ТУК

Говори се за светски и за духовен живот. Щом е на земята, човек минава едновременно и през двата живота. Светският живот е вън от човека, а духовният е вътре в него. Това е правилно. Стане ли обратното, човек потъва в света като лодка в морето. Правилно е лодката да бъде във водата, а не водата в лодката. Следователно вие ще бъдете в света, но не светът във вас. Ако мислите, че можете да се освободите от света, вие се лъжете. Това е невъзможно. За да се освободите от света, трябва да се справите с всички противоречия. Те са калта на живота, която всеки момент цапа човека. – „Как да се освободим от тази кал?“ – Ако си умен, ще направиш от нея нещо ценно, както грънчарят прави от калта хубави грънци. В тази кал растат всички плодове. Ако не си умен, ще се цапаш и ще страдаш. Умният, философът, филтрира нещата. Той никога не допуща в съзнанието си утайки. Който няма този филтър, ще пие мътна вода. Златарят изпитва нещата чрез огъня. Той е пробният камък за него. Дръжте се и вие за този огън. Аз го наричам „свещеният огън на Любовта“. източник Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота. Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота. Светският живот и духовният живот това са две страни на живота. Тогава къде ще турим Божественото в човека? Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното. Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот. Божествения живот е и външен, и вътрешен. източник Не е лошо човек да бъде светски. Че в какво седи лошото? Тия хора, които правят фабрики, тия хора, които правят часовници, които правят научни институти, които се занимават с много неща, с много научни въпроси, какви са, лоши хора ли са? Те са хора на културата. Или, да кажем, онези, които се молят, и те са добри, но на своето място. източник Ако един човек е светски, това не е лошо нещо. Не е лошо да бъде човек светски. Да бъде материалист не е лошо нещо. Да бъде човек светски, да бъде човек духовен, не е лошо. Но всичките хора на земята не може да бъдат духовни. Всичките хора на земята не може да бъдат религиозни. Всичките хора на земята не може да бъдат светски. източник Сегашните хора се делят на светски и на религиозни. По какво се отличават едни от други? Външно те се различават доста. Светските мъже и жени обръщат повече внимание на външността си, отколкото религиозните. Една светска дама, като стане сутрин, веднага взима огледалото да се види. После се измива, вчесва, облича се добре и се напръсква с парфюм, отдалеч да ухае. Религиозната жена, ако се парфюмира един път в годината, повече не мисли за това. Тя обръща внимание на своя вътрешен живот. Светският човек обръща внимание повече на материалния живот, а религиозният – на духовния. източник Като не разбират живота, някои го делят на светски и на духовен. Това са окраски на живота, които се определят от съзнанието на хората. Има разлика между светския и духовния живот, но тя се вижда само от хора с пробудено съзнание. Докато е с обикновено съзнание, човек не се различава много, не можете да познаете какъв е – светски или духовен. За човека с пробудено съзнание, живите същества са степени на съзнанието. Той поставя всяко същество – растение, животно, човек – на своето място. източник Какво нещо е набожният човек? – Каква е разликата между набожният и светският? – Няма да го разрешаваме. Набожният човек е всеки човек, който извършва всяка работа не за себе си, но за Бога. Светски човек е всеки, който извършва Божията работа за себе си. Когато дойде да плаща дълговете, оставя ги Бог да ги плаща. То е светски човек. То е в понятията на светския човек. Светският човек съзнава какво е дал, казва: „Аз съм господар на своя живот“. А пък религиозният човек иска да признае, че Господ е владетел. източник Божественият, духовният живот изисква прилагане. Малко да знаеш, но каквото знаеш, да го приложиш. Ако е за знание, много неща зная, но многото знание е забава, увеселение, закуски, сладкиши, каквито приготвяте за празниците. Със сладкиши и със забави светът не се оправя. Ако светът можеше да се оправи само с ядене и пиене, с хубави и нови дрехи, досега щеше да бъде оправен. Ако светът можеше да се оправи само със знание, досега щеше да бъде оправен. Светът е пълен с университети. Истинско знание е онова, което може да се приложи. източник

21 септември - Световен ден на Мира http://www.peaceoneday.org/en/welcome http://peace.zaedno.net/

По молба на комисията по Паневритмия, публикувам отговор на това писмо: --------------------------------------- Здравей Елена, Още от първите изречения личи, че сигурно не си чувала за обсъжданията, срещите и разговорите за Паневритмята, които правихме в продължение на последните девет години в България. Знаеш ли, мила Елена, ние смятаме, че писмото ти ни връща назад. Източниците, за които говориш, както и други, които не са достигнали до теб, бяха обсъждани многократно, имаше спорове, вглеждане в кадри, снимки, детайли. Имаше и други остри въпроси за които не знаеш, и които не си повдигнала в писмото си. Сега това е зад гърба ни и сме много благодарни, че то се случи, и че преминахме този етап. И знаеш ли какво научихме? Да се обичаме повече. Да се изслушваме и дори когато имаме различно мнение, да се радваме, че сме заедно. Научихме, че най-важното за да изпълняваме Паневритмията правилно е да я изпълняваме в мир и хармония. Тя е мир и хармония. Не би било сериозно да обсъждаме детайли за Паневритмията в такъв писмен вид, защото многообразието на описания, мнения и тълкувания далеч надхвърля посочените от теб теми и обосновки, а коментарът им изисква написването на десетки страници. От друга страна, за да не смяташ, че пренебрегваме писмото ти, обръщаме ти внимание върху някои въпроси. Задай си ги... Как да се изтълкува фактът, че Учителят е оставил (според нас умишлено и мъдро) Паневритмията не напълно описана и какво би било, ако я беше описал до последния детайл? Мислиш ли, че е сериозно да се обсъжда Паневритмията само по един архивен филм, в който има явни и достатъчно видни несъвършенства? Един пример: знаем, че Учителя директно им е казал, че трябва да играят упражнението „Аум”като задната ръка е на 45 градуса изнесена назад, а посочваш, че във филма не го правят. Здравомислието изисква да се правят заключения за правилното играене на определени упражнения след предварително запознаване не само с някои, а с всички налични архивни материали, които не само се обсъждат, но се оценяват задължително (кой, кога, защо и при какви обстоятелства ги е правил) и съответно им се придава различна тежест.И всичко това се съпоставя с живата традиция. Всъщност в България възрастните сестри и братя не са прекъсвали никога да играят Паневритмия. Навярно не си запозната с първото, непубликуваното описание на паневритмичните упражнения от 1933г., от което се вижда ясно, че създаването на Паневритмията е било ПРОЦЕС – там има упражнения, които са приблизително разпознаваеми първоизточници на описаните по-късно и други упражнения, които въобще са отпаднали. Редно е да се отбележи, че в това описание от 1933г., както и в описанието на Паневритмията от брат Илия Узунов (бил е ученик в Школата през почти целия си съзнателен живот) упражнението „Изгрява слънцето” е описано с отваряне на ръцете напред на ляв крак при движението на „Зун мезун”. Да се правят изводи като се цитират от източниците само онези детайли, които ни „влизат в работа” не е обективно и не може да води до сериозни изводи дори от гледна точка на обикновеното здравомислещо научно изследване, а Паневритмията изисква много повече от това. Защо смяташ, че Учителя сам не е променил изпълнението на движението „сила жива” след като първоначално го е дал по определен начин на хора седнали на столове, като знаем, че той е усъвършенствал упражненията и след като всички по-късни описания на упражнението и трдицията на живопредаваната Паневритмия са с двукратно повдигане на ръцете с тласъци? Хубаво е да питаш и видиш как семейство Гобо са научени в продължение на години на Паневритмия лично от Ярмила Ментцлова, защото ние направихме това и то ни накара да си зададем много важни въпроси и да намерим някои отговори. Също е добре да питаш сестра Ина Дойнова от кого е учила Паневритмия, за да разбереш истината по този въпрос, както и да видиш как и я питаш защо тя преподава и досега движението„зун мезун”с отваряне на ръцете на ляв крак. Попитай защо Андрей Грива не знае нищо за становището, което приписваш на баща му. Не смятаме да продължаваме с повече подробности и обсъждания, защото това не би изчерпало годините обсъждания, които са вече зад гърба ни.. Нормално и естествено е за Паневритмията винаги да остават въпроси търсещи своя отговор, защото Паневритмията е жив процес, който никога не е бил прост за разбиране, нито пък е бил някога застинал в някакъв напълно окончателен и напълно уточнен във всички детайли вид. И точно това е нормално и изискващо занимаващите се с Паневритмия да разширяват своите представи за нея и да се развиват заедно с нея непрекъснато. Отвъд формите е съдържанието на упражненията, а то ни води към смисъла и това е темата на днешните семинари в България. Красиво е, когато хората виждат нещата от различни гледни точки, които се допълват и така се обогатяват взаимно. В писмото ти има много страх и напрежение, тревога че „Паневритмята се играе погрешно”. Страхът не е добър учител. Не се безпокой и няма нужда от силни изрази. Генерирането на страх и напрежение създава всичко друго, но не води към Истината Ние вярваме, че Учителя не допуска и няма да допусне изкривявания, че бди над всичко, което става. А самата Паневритмия е наука от толкова висш порядък, че принадлежи към онзи вид знание, което има собствена защита. Масово и по традиция в България се изграе по учебника „Паневритмията на трите сестри.” И ако това наричаш „изкривена Паневритмия”, то би било оскърбление към светлата памет на Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова. В последните години, след като бурите преминаха, хората прозряха, че Учителя умишлено не е „заковал”, фиксирал упражненията. Една от целите е да се научим да работим заедно, да се търпим, да се обичаме. Дори когато сме различни. Той ни го е казал и в много беседи. И още - да търсим. Не знаем дали идваш на Рила всяка година, и ако е така, не може да не си забелязала, че в последните години Паневритмията е все по-красива и хармонична. И, да, може и да има две Паневритмии, ако на поляната на Махабур догодина няма място за няколко хиляди души. И да, чудесно е, че хората вече не могат да се поберат на молитвения връх и нарядът се прави на две места, а от догодина вероятно ще бъде на три, и на Салоните. Ние сме мечтали това и сме работили за него. Дай Боже и на вас, в Москва да сътворите един кръг на Паневритмия, в който да можете да примирявате различията си чрез любовта към брата и сестрата. Радвайте се, че сте заедно, че играете, така ще станете притегателен център за нови хора. Надяваме се да се видим отново догодина на Рила в свещния кръг на Паневритмията и да имаме достатъчно любов в сърцата, така че да остане само радостта от това, че сме заедно, и едно с Бога. Комисия по Паневритмия: Светла Балтова Людмила Червенкова Николай Конакчиев Атанас Атанасов Ясен Даскалов ---------------------------------------