Иво

Стоях над бездната на Езерото на Съзерцанието и наблюдавах как в глъбините гаснат последните светлини. Езерото заспиваше. Слънцето клонеше на запад. Вечерният покой се спускаше над планината. Зад формите на природата има скрит живот. Човек може да общува с него и да придобие неговия мир. Тогава мирът е сила, която се излъчва от човека. Чрез нея той може да има всичко, каквото пожелае. Няма същество, което да не чувства Мира и да не е послушно на неговите повеления. Наметнат със сивата гуна, аз не се различавах многo от камъните наоколо. По тях прибягваха светлини и багри. И те имаха свой живот - разговаряха на свой език. Странно нещо - животът има вкус и човек може да го опита като чистата изворна вода. Човек може да го изследва и анализира с незнайните сетива на душата, да придобие от него знание и сила. От скалата на бездната излезе зверче. То приличаше на лисица, но беше по-дребно, може би кръстоска с куче. Зверчето се приближаваше към мене, като че не ме виждаше. Скоро се уверих, че ме вижда и че знае за моето присъствие. От време на време то се спираше и издаваше стенание, като че въздишаше. Като дойде до мене животното замря неподвижно, свело глава до земята. Поисках да узная от какво има нужда, тъй като беше ясно, че то молеше за нещо. Тогава на онзи всемирен език без думи, чрез който ние мигновено и непосредствено узнаваме каквото поискаме, узнах молбата на майката. Станах и тръгнах след нея. Тя ме поведе по самия ръб на бездната и спря до малка полянка сред скалите. Чух слабо скимтене, като се наведох видях малко лисиче. То беше заклещило крачето си в цепнатината на скалата. Наведох се внимателно, освободих крачето и турих малкото при майка му. Всяко живо същество чувства Мира и му се доверява. Проверил съм това много пъти и на малки и на големи животни. Майката издаде слаби, едва доловими звуци. Иззад скалите излязоха още три лисичета. Тя ми представяше своето семейство, оказваше ми най-голямото доверие. А не е лесно да се преодолее родовия страх. Сега майката беше щастлива - беше легнала на тревата, а малките бозаеха като се побутваха едно друго. Големият живот присъстваше тук. Отдалечих се внимателно, за да не смутя семейната идилия. Разделихме се и едва ли ще се видим вече. Но остана една малка радост от тази среща - една невидима нишка остана между нас. По нея тече любовта, която свързва всички същества.

Митологически подход към разрешаването на основните кризи в живота на съвременния човек Встъпление “Твоята болка – това е просто разбиване на бронята, пречеща да разбереш реалността" Халил Джубран Животът не винаги е леко нещо. Не е възможно да се живее пълнокръвно и да не се изпитва болка, да не се мине през кризи, дълбоки трансформации. Естествено, не е възможно да се избегне това, но ние не винаги помним, че болката и кризите играят много важна роля в нашето израстване и еволюция. По времето, когато някои хора са се чувстват безсилни и объркани след тежки изпитания, други са излизали от преработването, обновени и трансформирани, действително много по-живи. Те се “връщат” към живота с ново разбиране за нещата, които са пренебрегвали до сега, с усещането за важността на това, което бихме нарекли “свято”, с обогатено възприемане на живота на околните. Древните китайци са използвали мъдра дума за определяне на кризата – вей-чи, тя представлява комбинация от две думи: опасност (вей) и възможност (чи). Кризата може да се разглежда като катастрофа, като нещо ужасно, което трябва да се избягва с всички сили и на всяка цена, но може да се счита за повратна точка, важна стъпка в развитието – като възможност за нов живот, възможност да се промениш и да станеш друг. Човешко е да се избягват болезнените ситуации, желанието всичко да остане такова, каквото е било преди кризата. Но все пак съществува възможност да се използва кризисното време за развитие и растеж, за ново разбиране на себе си и живота наоколо. Нещо трябва да умре, но и нещо ново трябва да се роди. Нищо не остава непроменено: старото се унищожава и се дава път на новото. Затова се поставя не въпрос “как да избегнем кризата, болката, промяната?”, а по-скоро как да използваме периода на криза най-творчески? Роберто Асаджиоли, създателя на Психосинтеза е нарекъл това “сътрудничество с неизбежното”. Да се живее пълноценно означава да се преживява и да се разбират, както тъмните страни, така и светлите, и радост, и болка. Неизбежно идва време на сътресения, разрушения, промени, но нищо не може да ни застави да спрем да търсим пътя към съвършенство, нищо не може да ни застави да се откажем от уроците, които ни поднасят изпитанията. Често ме питат “Кое кара хората да се обръщат към астролозите?” Някои от моите клиенти са просто много любознателни – някой от техните приятели е бил на посещение при астролог, анализирали са му картата и сега, чувайки разказа на приятеля си за астрологическата интерпретация, този човек се поинтересувал – какво може астролога да му каже на него. Други клиенти се надяват, че астролога е в състояние да прояви потенциала и скритите ресурси. Но моя опит доказва, че повечето хора се обръщат към астролога, защото преживяват кризисно състояние. Те вдигат телефона и звънят на астролога, защото искат да знаят какво става с тях; обикновено те спират да владеят ситуацията, всичко излиза от контрол, рутинния метод за решаване на проблемите престава да действа, те започват да се чувстват загубени. Те преживяват разногласие в семейните отношения, сблъскват се с тежки проблеми на работа, не са в състояние да подобрят контактите с децата, не могат да общуват с родителите си; заболяват сериозно или губят близък човек; изпадат в депресия и губят желание за живот. Някои хора идват при мен, мислейки, че аз мога магически за кратко време да им реша всички проблеми. Има, обаче, клиенти, които гледат на моята роля по-реалистично, те виждат в мен човека, който може да им помогне да открият смисъл в това, което става с тях. В повечето случаи периодите на стрес, резки промени съвпадат с времето на транзитите на Сатурн, Хирон, Уран, Нептун, Плутон или прогресиите, засягащи тези планети. Всяка от тези планети носи със себе си специфичен проблем, свой особен вид изпитания. Конфликтът, свързан със Сатурн има различна природа от конфликта имащ отношение към Уран; объркването, предизвикано от Нептун има малко общо с натиска на Плутон, който ни напомня поговорката, че “живота прилича на камък – той или ни спъва или ни полира”. Понякога две, три или четири планети едновременно засягат няколко важни точки от рождената карта, сякаш Космосът е решил сериозно да “връхлети” човека. Но каквито и конфликти, травми и дилеми да носят със себе си планетите, едно нещо наблюдаваме във всеки случай: те не искат да ни оставят в това положение, в което първоначално са ни заварили. Дейн Ръдиър писа веднъж, че “не събитията се случват на човека, а човека се случва на събитията”. Човек среща определени събития затова, защото той има нужда от тях, за да стане именно такъв, какъвто е той в потенциала си. Затова се разбира, че нашето отношение към кризите ще влияе на това как минаваме през такива периоди: ако считаме, че кризата – това е нещо ужасно и основната ни цел е да върнем времето назад и да се избавим от кризата колкото можем по-бързо, твърде вероятно е да останем в кризисната ситуация по-дълго време. Обаче, ако вярваме като древните китайци, че кризата се явява възможно обновление, ние увеличаваме нашата способност да използваме тези периоди конструктивно. Има хора по-късметлии: в самия разгар на кризата могат да видят рационалното зърно във всичко това, което става с тях. Те могат да видят кризата от гледна точка на своя ръст и развитие, и това разбиране им помага да минат през трудностите. За други е необходимо по-продължително време, за да започнат да осъзнават смисъла на нещастията, които са се струпали върху тях и възможностите за обновяване, които им предлага дадената ситуация. За нещастие има хора, които не могат да излязат от кризата – те продължават да гледат не на бъдещето, а на миналото, те се вкопчват за старото – опитват се да направят живота такъв, какъвто е бил преди кризата, и пропускат шанса да започнат нов живот. Нашето отношение към тези фази на жизнения процес влияят не само върху начина, по който минаваме такива периоди, но също така и върху това как в качеството си на астролози взаимодействаме с нашите клиенти. Ако сме склонни да виждаме в кризисните периоди само негативното, как ще можем да помогнем на хората да открият смисъл в трудностите, които те преживяват? Ако самите ние имаме тенденция да избягваме конфликтите, изпитанията, болката с всякакви средства, ние по-скоро непосредствено или косвено ще съдействаме нашите клиенти да правят същото. Ще се стараем да решим всички проблеми и да “спасим” хората, колкото се може по-бързо; без да осъзнаваме, че постъпвайки по този начин, ние ги лишаваме от силите или шанса да се променят, който им се дава от кризата. Целта на тази книга е да се разберат всички кризи, свързани с транзитите на Уран, Нептун и Плутон, и да се покаже възможността за израстване и трансформация, които те предлагат. Там, където е възможно аз съм включил примери от собствената си астрологическа практика, а в последната глава разглеждам три случая детайлно. Тази книга може да се използва като пособие за интерпретация на транзитите на висшите планети, но се надявам, че тя ще даде възможност на читателя по-дълбоко да разбере как да превърне кризата във възможност. Говард Саспортас, Лондон, 1988 Част 1. Сътрудничество с неизбежното. Първа глава В търсене на смисъла “Тежко на този, който не вижда смисъла на своя живот, не вижда целите, към които се стреми. Той скоро ще загуби себе си” Виктор Франклин К.Г.Юнг писа веднъж:”Ако виждахме смисъла, то много лесно бихме могли да понесем, практически всичко”. Наличието на смисъл ни помага да понесем трудностите. Ще се справим с болката и кризата, ако намерим някакво значение или цел в това, което се случва с нас. Едва ли ще намерим по-добър пример за това, отколкото в книгата на Виктор Франкел “Човекът в търсене на смисъла”. В тази книга Франкел описва годините от 1943 до 1945, когато той се намира във фашистки концлагер. Това време бележи преврат в западното самосъзнание, то поставило под съмнение всичките ни понятния за морал, за добро и зло, за самото съществуване на Господ. Опирайки се на своя опит, Франкел осъзнава, че (ако оставим настрана чистата случайност) затворниците, които са можели да видят някакъв смисъл в своите изпитания, винаги са имали по-голям шанс да оцелеят. Някои хора са намирали смисъл в убеждението, че Бог ги подлага на изпитание, докато други са намирали по-конкретен личен мотив да останат живи “Длъжен съм да остана жив, за да видя своето семейство”, самият Франкел успява да понесе всички ужаси в концлагера, защото се е стремил на всяка цена да разкаже на другите през какво е преминал. Франкел описва деня, когато той почувствал, че повече не може да издържи това, когато вятърът бил прекалено студен, когато той болен и гладен е бил принуден да измине много километри с изранени крака. Той искал да умре. Но изведнъж пред него се появило видение, той се видял да стои на сцената на комфортна лекционна зала, срещу внимателна аудитория, която е дошла да чуе неговата лекция за психиката на заключените в концлагер. Това видение му помогнало да оживее, то дало смисъл и цел на това, през което е трябвало да премине. Той трябвало да оживее, за да разкаже на света какви ужаси са вършили в концлагера. В този момент Франкел осъзнал нещо, което никога не забравил и което по-късно станало негова философска основа на неговата собствена форма на терапия (логотерапия): “Затворените, изгубили вяра в бъдещето – своето бъдеще – са обречени. С загубата на вярата в бъдещето той също губи и психическата устойчивост, той губи духовния ориентир; той се отпуска и се оставя на умствено и физическо разлагане. Той просто се предава”. Ницше писа:”Този, който има за какво да живее, може да понесе почти всяко как”. Както било открито от Франкел от неговия страшен опит, ако можем да намерим някакъв смисъл в тежко изпитание, ако ние макар и да сме само отворени за възможността да открием смисъл, ние можем да мобилизираме ресурсите, за да посрещнем кризата открито. Ядрото на човека и карта на раждане. Една от възможностите да се намери смисъла на живота видях в убеждението, че всички ние имаме дълбоко ядро, което насочва и регулира нашия растеж и развитие. Също, както ябълковата семка знае, че й е съдено да порасне в ябълка, а не в круша, така и някаква част от нашето същество знае, какво ни е съдено да станем и какъв път трябва да изминем, за да станем такива, каквито ни е съдено да станем. Такива концепции като “индивидуация”, “самореализация” описват процеса на превръщане в това, което ни е предначертано. Пиеро Феручи в “Какви можем да станем”, описва своето виждане за това как протича развитието на човека съгласно определени вътрешни механизми:”Явно съществува за всяко нещо свой път на развитие, вътрешно присъщ на даденото нещо: те стават такива, каквито са предназначени да бъдат. Аристотел нарича края на този процес ентелехия – пълна и завършена реализация на това, което се намира в потенциално състояние”. Проявява ли се това в момента, когато пеперудата излети от своята какавида, или когато зрелият плод пада от дървото, или когато от желъда израства дъб, всеки от тези процеси ясно показва качеството на хармонията и плана на Създателя: съгласно доктрината на Дхармата на източната философия, всеки от нас е призван да постигне особена жизнена цел... всеки от нас е длъжен да се опита да открие тази цел и да съдейства за нейната реализация”. Именно тук рождената карта може да бъде особено полезна за откриване природата на нашето семе: тя ни информира за това, което нашето най-дълбоко “АЗ” е приготвило за нас. Рождената карта ни казва нещо за това какъв вид семе се явяваме или както казва Лиза Грин какво сме ние – леща, авокадо или брюкселско зеле. Астрологът-консултант Кристина Роуз сравнява изучаването на рождената карта с изучаването на картинката върху пакета със семена. Вие може да видите на тази картинка какво точно ще порасне от тези семена, какви ще станат те. Във въведението към “Транзитите на планетите” Роб Хенд прави подобна забележка:”Аз съм напълно уверен, макар, че не мога да го докажа тук, че във всеки от нас съществува творческо съзидателно ядро, което активно твори Вселената, или като създава всяка част от нищото, или съгласявайки се предварително, преди нашето физическо въплъщение да разиграе определена игра по определени правила. В този случай хороскопа се явява показател за вашите намерения, а не разписание на всичко, което трябва да ви се случи. С други думи характерът е съдба”. Представата за това, че съществува дълбочинно “АЗ”, което ръководи нашето развитие, ние срещаме при Лиза Грин, макар, че тя е предпочела да го нарече по друг начин:”Опитът ми от работата с астрологическите клиенти ме води до заключението, че съществува нещо – не е важно как ще го наречем: съдба, Провидение, закон на природата, карма или безсъзнателно – което винаги много силно реагира при нарушаване на областта на неговата компетенция или когато то не вижда от страна на човека уважение или стремеж за сътрудничество. То, явно, притежава “абсолютно познание” за това какво е нужно на дадения индивид и даже какво може скоро да му потрябва за понататъшното развитие... Нямам претенции да знам какво представлява това “нещо”, но съм склонна да го нарека съдба”. Разписание на растежа на семето Рождената карта е спрял момент от време – картина на небесната сфера, как изглежда тя по време на раждането от мястото на раждане. Но планетите не спират след раждането на човека: те продължават да се движат и настъпва момент, когато те се връщат на това място, което са заемали по време на раждането на човека, или минават през мястото, което е заемала друга планета, или правят аспект с друга планета. Транзитите показват къде се намира планетата в дадения момент по отношение местонахождението на планетите по време на раждане. Друг вид временен анализ на картата – Прогресиите – показват в символична форма как движението на планетите след раждането влияят върху хороскопа. Рождената карта показва вида семе, което ние се явяваме, а транзитите и прогресиите ни показват разписанието на растежа на това семе. Узряло ли е нещо? Ще пусне ли нов израстък? На едно семе са му нужни няколко седмици за пълно узряване, на друго – години. Всеки от нас се намира в процес на непрекъснато развитие, и аз съм убеден, че транзитите и прогресиите ни показват, какво иска от нас във всеки момент от време нашето дълбоко “АЗ” да правим. Нашето ядро оживява рзлични аспекти на нашата душа, различни части от рождената ни карта в зависимост от това какви задачи на развитие се поставят пред нас в дадения момент от време. Транзитите и прогресиите ни разкриват какво се стреми нашето вътрешно “АЗ” да предложи на нашето внимание, какво сме длъжни да отработим. Ако искаме да си сътрудничим с нашата еволюция, ние сме длъжни внимателно да се вслушваме в това, което става вътре в нас. Само тогава ще възприемем транзитите и прогресиите като сигнал, идващ от самия център на нашата индивидуалност. Обаче, ние не можем да отричаме, че транзитите и прогресиите много често се свързват с външни събития, които ни се стоварват от ясно небе. Даже, ако това е така, аз пак съм уверен, че тези събития са синхронни с външните прояви на вътрешните промени, с други думи нашето вътрешно ядро може да използва външните събития, за да станем това, което ни е определено. Аз само цитирах Роберт Хенд, който счита, че рождената карта ни показва намеренията на нашето вътрешно, творческо “АЗ”. А ето какво той пише за транзитите и прогресиите:”Както транзитите, така и прогресиите показват различни фази в развитието на първоначалния вътрешен “АЗ”. Макар често да използвам терминологията “причинност”, аз не вярвам, че планетите се явяват причина за каквото и да е. Те са просто проява на знаците на първоначалната интенция , която частично се преживява като минаваща през нас воля. Тази интенция, която вие осъзнавате. Друга част от интенцията се преживява като минаваща извън нас. Можете да наречете това фаталност, съдба или обстоятелства, съществуващо извън нашия контрол. Но това става също с вас, нужно ви е да се издигнете до осъзнаване на това. Една от задачите на астрологията е издигане на индивидуалното съзнание по такъв начин”. Ако не се вслушваме, не обръщаме внимание на пътя на развитие, който ядрото на личността е избрало за нас, ние по-скоро ще привлечем външни събития, които ще ни накарат да се променим или да се приспособим. Например, когато транзитния Уран съвпадне с нашата Венера, настъпва време за преоценка на взаимоотношенията. Ако сме настроени на нашия вътрешен свят, ще разберем това и можем да направим всичко, което е необходимо. Но, ако започнем да се съпротивляваме и неохотно да приемаме ураническия импулс, транзитът може да се прояви като външно събитие, което ще ни накара да се променим. Нашият партньор може да си отиде, подтиквайки ни към промени в тази област от живота. С други думи нашето ядро ще действа чрез събития, които ще ни помогнат да осъзнаем какъв вид развитие се очаква от нас в определен период от нашия живот. Отново цитат от Хенд, описващ връзката между вътрешните психологически значения на транзитите и видовете външни събития, които ние привличаме:”Уверен съм, че в крайна сметка транзитите бележат измененията, протичащи в нас самите – психологически изменения, но психологически изменения в широкия смисъл на думата. Обаче, вие може да преживеете тези вътрешни изменения или като психологически изменения в обикновения смисъл във вид на социални взаимодействия или като събития, протичащи напълно във външния свят. Събитието може също да се усеща във вид на болест. Ето по такъв начин вашите вътрешни енергии могат да се преживяват на различни плоскости на съществуване. Това нещо трябва добре да се разбира, т.к. ако вие не разбирате по какъв начин сте въвлечен в събитията това означава, че ще действате безсъзнателно и няма да контролирате ситуацията”. Лиз Грин в “Астрология на съдбата” приписва свръхестествен интелект на това, което тя нарича съдба и което аз отнасям към ядрото на личността:”То се проявява в това, че се създават обстоятелства особено удивителни, сблъскващи един човек с друг, или с външна ситуация точно в нужния момент. При това всички изменения се усещат еднакво и на вътрешен, и на външен план. Това се проявява както на физическо ниво, така и на психическо, на лично ниво и на колективно, може да сложиш маската на Мефистофел, а може да се представиш и за самия Бог... Аз чувствам, че ако разбирахме тези неща по-добре, бихме могли да отидем много по-далеч, помагайки на нашите клиенти, без да говорим за нас самите”. Как да намерим смисъл в транзитите и прогресиите Ако астрологът правилно разбира транзитите и прогресиите, те му дават възможност да види смисъла на периода, който преживява клиента или фазата на развитие на неговата индивидуалност. Изучаването на картата с помощта на тези методи ясно показва кои части от личността са съзрели за съзнателна интеграция или трансформация. Основната част от работата на астролога-психолог се заключава в това да намери пътища, сближаващи неговия клиент със неговото собствено “АЗ”. При установяването на такъв контакт консултантът може успешно да насочи клиента към сътрудничество с неговото ядро на личността, към провеждането в живота на такъв план, който е приготвен за него от вътрешното ядро. В Психосинтеза, разновидностите на трансперсоналната психология, разработена от италианския психиатър Роберто Асаджиоли, следващата крачка в развитието на личността се казва задача. Задачата отразява намерението на вътрешното ядро във всеки момент от време и, като правило, има непосредствено отношение към жизнените проблеми на клиента, към това, което най.много го интересува в даденото време. Анализирайки транзитите и прогресиите, астрологът може да си зададе следните 3 въпроса за изясняване на това, което е планирало вътрешното ядро за човека: 1. Какво може да се прояви, да се роди чрез решаване на даден проблем? 2. Какви архитипически качества вътрешното ядро на клиента се стреми да извади в неговото съзнание? 3. Какъв е следващия предел, на който вътрешното ядро иска да изведе дадения човек? Въпреки, че френския философ Паскал е твърдял, че “клонката не може да знае какъв е замисъла на дървото”, Франкел, напротив, е по-оптимистичен. Той е смятал, че ние можем да разберем замисъла на нашето вътрешно “АЗ”. Франкел описва поведението на маймуните, които са пробвали вкуса на ваксината против полиомиелит, която редовно са им инжектирали. Маймуните не са имали никакъв шанс да разберат смисъла на процедурата, но човек е устроен другояче – неговия високоорганизиран мозък е способен да осъзнае защо му се случва нещо. С помощта на рождената карта и системата на транзитите и прогресиите ние можем да определим смисъла на този опит като позитивен, така и като негативен, който ние създаваме или привличаме в нашия живот. Понякога е много лесно да се разбере към какво клони нашето дълбочинно ядро. В други случаи причините поради, които ядрото на нашата личност ни превежда през периоди на криза не винаги са очевидни и лесно определими. Не вярвам, че нашето вътрешно “АЗ” ни устройва изпитания , които да ни мъчат просто от садистично удоволствие. Вътрешното “АЗ” не може да работи по този начин. Целта на вътрешното ядро е да предвиди и да насочи нашето развитие към пълно разкриване на индивидуалността. По такъв начин, каквото и да внася в нашия живот вътрешното ни “АЗ”, даже ако това е травма, стрес, упадък на силите – всичко е свързано с процеса на растеж. Вътрешното “АЗ” може да изисква да преживеем периоди на болка и стрес за развитието в нас на определени качества, които иначе не биха се развили. С други думи, конфликтите, от гледна точка на перспективата на нашето развитие, могат да играят творческа роля. Също така, ако ние сме се отклонили от пътя на индивидуалното развитие, известна доза негативни емоции може да е полезна, за да ни помогне отново влезем в контакт с нашата истинска индивидуалност, да ни върне на пътя, който е предназначен за нас. Болката може да бъде индикатор за това, че не се държим правилно, че нарушаваме разписанието на нашето развитие. Ако в течение на определено време ние постоянно пренебрегваме основните потребности на нашата личност, получаващата се дисхармония ще се прояви във вид на напрежение, болест, стрес. Дали се вслушваме ние в тези симптоми или не физическата отпадналост или други жизнени трудности често се явяват опит на нашето вътрешно “АЗ” да ни информира, че някъде сме кривнали от правия път. Някои хора проявяват в живота само част от своята рождена карта, игнорирайки констелациите, които ги карат да се чувстват дискомфортно. Биат Бишоп – практикуващ астролог и психотерапевт в лекция за членовете на астрологическата асоциация на Великобритания акцентирала върху разясняване последствията от подтискане на определени части от нашето естество и съответно на части от нашата рождена карта. Една от нейните клиентки – жена със Слънце в Лъв и Луна в Овен, Асцендент в Риби, била склонна да изживява само нептунианската страна на своята личност, а проблемите, които възниквали засягали проявата на нейните огнени знаци – Овен, Лъв, Стрелец – тази част от нейната натура, която била по-екстровертна и по-волева. Следвайки линията на възходящите Риби, тя постоянно пренебрегвала своите собствени интереси, помагайки на другите, посвещавайки целия си живот на мъжа и на семейството. Когато транзитния Уран в Стрелец минавал през МС, пренебрегнатата огнена страна на рождената карта се проявила в следните симптоми: нощни кошмари, пристъпи на паническо безпокойство и неврози. Изводът на Биат Бишон трябва да заинтересува всеки, който използва астрологията като инструмент за консултация:”струва ми се, че хора, които не приличат на своите карти, които на са преживели основните фактори на своите карти, рано или късно ще намерят в себе си физически симптоми на вътрешен конфликт. Жената от моя предишен пример се спаси доста леко от своите нови кошмари и дневна паника, но можеше да бъде доста по-зле...” Физическите симптоми на тази жена са били начина да бъде информирана, че е загубила контакт с основната част на своята истинска природа. В резултат болката и дискомфорта са я заставили да търси помощ, сякаш нейното вътрешно “АЗ” е прибягнало към тези средства, за да й даде да разбере, как трябва да организира своя живот. Не може да се каже, че дискомфорта е бил твърде силен, но е бил достатъчен, за да задейства самолечебния процес. В следващата глава ще разгледаме по-подробно как стреса и кризата служат на нашата трансформация, и, в частност, каква е ролята на Уран и Плутон в този процес. Втора глава Да паднеш, за да се промъкнеш “Бог е редом, макар че не е просто да го разбереш. Но се появява опасност и защитните сили растат” Галдерин Отнасяме ли го това към проява на съдбата или към работа на нашето вътрешно “АЗ”, транзитите на Уран, Нептун и Плутон проверяват издръжливостта и разрушават нашата представа за собственото “АЗ”, за да може да го пресъздадат по новому. Обаче преди да обсъдим спецификата на тези планети, трябва да стигнем до общо разбиране на термина “Его”; също така ни е нужно да разберем нещо за това как се развива нашето его в детството. “Егото” обикновено се определя като част от психиката, която се усеща като индивидуалност, с други думи – това е нашето чувство за “Аз”, усещането “Аз съм тук и сега”. Ние не се раждаме с ясното съзнание за “Аз”. В утробата ние нямаме съзнание, че сме отделна личност. Ние считаме, че всичко наоколо е нашето “Аз”; мислим, че заемаме цялата Вселена. Раждайки се, ние придобиваме тяло, и осъзнавайки, че имаме тяло, ние осъзнаваме също, че имаме и граница; моето тяло свършва някъде, а другото тяло някъде започва. Ние наричаме това “телесно Его”. С течение на времето се развива “ментално Его”: усещане, че имаме собствено съзнание и собствени чувства. Хората могат да разделят нашите мисли и чувства, но в общия случай това, което ние мислим и чувстваме винаги съответства на това, което мисли и чувства останалия свят. “Егото” – нашето усещане за отделеността на собственото “Аз” със своето тяло, чувства, мислене веднъж установено продължава да се разширява, включвайки в себе си все повече и повече различни атрибути... Започваме да мислим за себе си като за умна, приятна и щедра личност или като за глупава, безполезна и непоносима личност. В нас се появяват различни потребности и цели, някои от които приемливи и ние ги допускаме в своето съзнание, други – предизвикват страх, и ние ги подтискаме, обикновено затова, защото околните не ги одобряват в нас. По такъв начин ние започваме да живеем, мислейки, че сме целия свят, но постепенно, нашето самоопределяне се стеснява и включва само определени качества и характеристики. Нашето “Его” е ограничена проява на нашата същност, съставено от тези страни на нашата натура, които са приемливи за нас. Нашето самоопределяне изглежда като погранична линия. Всичко, което е от тази страна на границата ние определяме като “ние”, всичко, което е зад тази линия – това е “не-ние”. Най-общата демаркационна линия се явява кожата. Това, което е вътре в моята кожа – това съм “Аз”. И това, което е вън от моята кожа – това е “не-Аз”. Нещата извън пограничната линия на моята кожа могат да ми принадлежат – моя автомобил, моя дом, моето семейство – но те не се явяват мен. Обаче нашата кожа не е единствената граница, която ние създаваме. Ние провеждаме граница и вътре на нашата кожна покривка. Някои неща и процеси, които протичат вътре в нас, ние допускаме в нашето Его, а други се стремим да отхвърлим. Можем да приемем тази част от самите нас, която ни се струва приятна, любяща, творческа и т.н.; и да отхвърляме разрушителната, нетърпима част от себе си. Някои правят обратното: идентифицират се с твърдата и хладнокръвна част от своята личност, и не признават меката и чувствителна част. По такъв начин, даже вътре в себе си ние по прежнему правим разграничение между “Аз” и “не-Аз”. В Юнгианската психология това се нарича граница Его-сянка, или граница между това, което осъзнаваме в себе си и това, което остава неосъзнато – граница между това, което показваме на света и това, което остава скрито и тъмно. От гледна точка на астрологията, кожните покрови и функцията на разграничаване на своето и чуждото символизира Сатурн. В своя положителен израз Сатурн ни помага да определим кои сме, помага ни да се концентрираме, стабилизира нашата енергия в границите на дадена структура и форма. Сатурн ни учи на дисциплина и отговорност. Сатурн представлява също тази граница, която ние прокарваме между тези части на личността, които ние допускаме в собственото “Аз” и тези, за които входа в нашето “Аз” е забранен. В този смисъл Сатурн символизира стремежа на Егото да се структурира – защитната система на Егото – механизма на построяване и поддържане на статукво, определено от самоидентификацията. Тази способност на Сатурн може да се прояви и негативно – той може да ни “защитава” от всичко ново, да пази неприкосновени отживелите чувства, мисли и поведение. Всеки, който знае военната стратегия разбира, че граничната линия е потенциална линия на фронта, около която се разгръщат военните действия. Щом създадем граница между себе си и другите, между различните части вътре в нас, ние създаваме възможност за конфликт между елементите, намиращи се от двете страни на границата. Уран, Нептун и Плутон са настроени враждебно към всяка граница и в този смисъл те са антиподи на Сатурн. Транзитирайки през рождената карта, те заплашват стабилността на нашето Его, понеже тяхната енергия разрушава границите, построени от Егото. Уран, Нептун и Плутон унищожават границите между нас и околните, и ни помагат да осъзнаем нашето единство с всичко, което се случва в света, с целия живот (това се отнася предимно за Нептун). Още по-важно е, че те разрушават стената между осъзнатото и безсъзнателното, скритата от нас самите част. По такъв начин се налага да имаме работа с тази част от нашата психика, която се е намирала в подтиснато състояние. Разбира се Сатурн ще се старае да възстанови статуквото и да върне нещата в изходно положение, но в края на краищата Сатурн губи. Или ние сами ще тръгнем по пътя на промяната, или ще ни заставят да го направим Уран, Нептун и Плутон, но повече няма да можем да живеем по старому. Ще се наложи да очертаем новите граници на нашето Его. Теория на дисипативните структури През 1977 г. Нобеловата награда беше връчена на белгийския химик Иле Пригожин. Той създал теорията на дисипативните структури и неговата работа научно продемострирала това, че в Древен Китай са знаели много добре: стреса и кризата играят много важна роля в процеса на трансформация. Резултатите на Пригожин са имали същия смисъл, както и китайския израз Вей-Чи: паденията и възходите в нашия живот се явяват възможности за преход на ново ниво на съществуване. Пригожин е изучавал това, което във физиката се нарича “открити системи”. Открита система – това е система, която е въвлечена в определен вид енергетически обмен с околната среда. Градове, села, учреждения, групи от хора – всичко това са открити структури. Градът, например, не е изолиран от околния свят: неговата промишленост използва суровините на съседните области, а после в преобразуван вид тази енергия постъпва обратно в тези райони. Така, както и ти и аз можем да се променяме, взаимодействайки си с обкръжението или под въздействие на несъзнателната част на нашата психика, нашето съзнателно его също представлява открита система, която описва теорията на Пригожин. Съгласно тази теория, ако флуктоациите и сътресенията, внасяни в откритата система не преминават определени предели, системата на саморегулация е способна да поддържа своето съществуване и идентичност. С други думи системата може да се справи с всички нарушения чрез обикновено функциониране и няма да се разруши. По същия начин неизбежните вътрешни и външни сътресения могат периодически да нарушават плавното протичане на нашия живот. Но ако тези въздействия не са много силни, хомеостатиката на нашето его позволява да се приспособяваме с лекота, без да променяме сериозно нашия начин на живот. Ние леко се пренастройваме, оставайки почти такива, каквито сме били и по-рано. Обаче, ако въздействието върху откритата система надхвърли някакво ниво, то довежда системата до състояние на “творчески хаос”. Всичко, което е било по-рано и което е имало смисъл, сега не може да продължи по старому. Прекалено голямото сътресение прави невъзможно съществуването в предишните форми, възниква криза. Ако системата е способна въобще да оживее, тя е длъжна да мине на друго ниво на съществуване. Такава е природата на израстването и трансформацията. Когато нашия живот протича в спокойно русло, няма никакви причини за трансформация. Само, когато всичко върви срещу нас, когато страдаме, когато започват да ни преследват провали във всички важни области от нашия живот, ние се замисляме над промяна на нашето съществуване. Когато привичните отношения се рушат, умира партньор, умира дете, губим родители; когато е фалирала философията, в която сме вярвали, когато нашия живот е заплашен от сериозна болест, ние сме принудени да трансформираме живота си. Става невъзможно да продължим това съществуване, принудени сме да преоценим целия си живот, нашите отношения, мотиви. Връзката между теорията на дисипативните структури и възможните последствия от транзитите на Уран, Нептун и Плутон е очевидна. Както вече споменах Сатурн се асоциира с формата, границата и структурата; а Уран, Нептун и Плутон в този смисъл се явяват врагове на Сатурн. Те сриват съществуващите структури, за да може нещо ново да се случи на това място. От една страна Сатурн представлява сам по себе си хомеостатически принцип на нашето его – стремеж да поддържа статуквото. А Уран, Нептун и Плутон, всеки по своему, внасят флуктуации и сътресения: те разбиват нашия живот с цел да го започнем отново. Понякога тяхното въздействие е доста неприятно: болест, депресия и т.н. Но размириците могат да бъдат и положителни: брак, любов, покупка на дом, неочакван успех и даже печалба от лотарията. Тези на пръв поглед положителни събития предизвикват не по-малък стрес и нарушават реда в нашия живот, отколкото негативните. Каквато и да е природата на разрушителните сътресения, по какъвто и начин Уран, Нептун и Плутон да се стараят да ни изхвърлят от коловоза, винаги това е призив да започнем нов живот. Не винаги е лесно да се правят промени. Хората в по-голяма степен са същества на навика, те губят много енергия, за да избягат от болката и кризата. Повечето от нас трудно се примиряват със загубата на нещо, с което са свикнали, даже, както отбелязва юнгиянски психолог Сали Никълс, с нашите “развалящи се зъби и падащи коси”. Особено ни е жал да загубим вещите, с които е свързано нашето чувство за “Аз”, с което се индетифицираме: отношения, работа, доходи, идеали, принципи. Отживели части на нашето психологическо устройство, нещо като стари навици, негативните образи на “Аза”, или това, което в Транскатния анализ наричат “скиптъри”, които в действителност никога не са ни носили особена полза, предизвикват същата болка при раздялата, както и загубата на близки хора. Махариши Махеш Йоги обичал да разказва притча за семейство, което се преместило да живее от колиба във великолепен дворец, но продължавала да тъгува по тази мръсна, стара колиба, която те така добре познавали. Елизабет Кюблер-Рос, работейки с безнадеждно болни отбелязала 5 етапа, през които трябвало да преминат нейните пациенти преди да се смирят с неизбежната смърт. Наблюденията на Кюблер-Рос се съгласуват с тези реакции, които предизвикват транзитите на Уран, Нептун и Плутон в хората. Т.к. тези планети се стремят да ни променят, те заплашват със смърт нашето его, а ние можем да се съпротивляваме на тяхното въздействие по същия начин, както пациентите на Елизабет Кюблер-Рос не искали да приемат за факт своята обреченост. Повечето болни, научавайки за неизлечимостта на своята болест, о

Трета глава Интерпретация на транзитите: практически инструкции. В реалната практика трябва да се изучи цялата карта, преди да се оцени влиянието на транзитите в нея. По тази причина “ астрологическите книги с рецепти” за транзитите имат очевидни ограничения, обаче, въпреки тези ограничения, те дават храна на нашия ум за оценка на възможните прояви на транзита. Трудно е да се опише тази област без да се използва езика на причинността. Например, мога да напиша, че Уран носи разрушения или че Нептун изисква подстройки под окружение, или че Плутон ни разкъсва в известен смисъл. Но аз не вярвам, че планетите, като такива правят това с нас, че те изобщо правят нещо с нас. Транзитите на планетите не се явяват причина за събитията, но те символизират психическите енергии и сили, които работят върху нас, и които определят какво ще срещнем и от какво ще бъдем привлечени. Като отчитаме това, преди да изучим специфичните транзити на Уран, на нас ни е необходимо да установим няколко положения за изследване и интерпретация на едни или други транзити на външните планети. Въпрос на орбисите Какви орбиси трябва да ползваме, разглеждайки транзитните аспекти? В Астрологията има различни гледни точки по този въпрос. Но моят личен опит ми позволява да направя някои заключения по повод транзитите на Уран, Нептун и Плутон. В случай на съвпад, квадрат или опозиция на транзитна външна планета към натална планета ние обикновено забелязваме тяхното влияние 5 градуса преди точния аспект, а в някои случаи и по-рано. Процесът започва да се разгръща и ако ние се вслушаме в това, което става вътре, можем да почувстваме нарастване на безпокойството и неудовлетвореността. Ще видим, че се появява желание за промяна, че ни се иска нещо ново. Такива усещания са прелюдия към събития, които могат да настъпят, когато аспекта стане точен. За тригон и секстил бих съкратил орбиса до 3-4 градуса преди точния аспект. Убеден съм, че ние напълно можем да се подготвим, както трябва към транзита на висшата планета преди аспекта да стане точен. Например, ако знаем, че се задава важен аспект на Уран, можем да започнем да експериментираме с нововъведения, ставайки внимателни с тази част от нашето същество, която изисква обновление. Не е нужно напълно да унищожим старите структури, просто трябва да освободим място за новото. Ако ние изпреварим аспекта и се стремим към сътрудничество с него, то тогава едва ли той ще ни завари объркани, връхлитайки ни с пълна сила. Обаче, ако не осъзнаем необходимостта от промени и не предприемем нища, за да интегрираме нещо ново в живота си, то транзитния аспект, набирайки пълна мощност ще ни повали. В резултат промените ще настъпят без контрол, ще приемат крайна форма, ще дойдат отвън и ще действат принудително. Бети Ландстед в своята книга:”Транзити: Времето на вашия живот” използва орбис от 10 градуса и нейната обосновка на този голям орбис не е лишена от смисъл:”Транзитите бележат период на растеж. Ако искаме да използваме транзитите за нашето развитие, в интерес на нашия растеж, сме длъжни да започнем от момента, когато семената на транзита са попаднали току-що в земята... Много астролози се опитват да се оправят с транзита, когато той вече е отминал, доколкото започват да работят с него, когато реколтата вече е узряла и тази реколта може да бъде доста неприятна, ако не сме осъзнали достатъчно бързо въздействието на тежкия транзит. Аз използвам 10 градусов орбис при сходящ аспект. В такъв случай аз имам време да трансформирам енергията с разбиране и съзнателно”. Трейси Маркс казва:”Ако не искаме Космоса да изгори нашите домове, да унищожи нашите автомобили и да изпрати нашите жени и мъже в чужди легла, за да ни накара да помислим върху това, което се случва, ние сме длъжни активно да преживяваме транзитите. Длъжни сме да се настроим към енергията на транзита още в самото начало и да разработим начини за конструктивно използване на транзитната енергия”. Роб Хенд разработил доста сложна система за проследяване на транзитите. Тази система включва, първо, наблюдение върху транзитите на вътрешните планети, които стартират транзитите на висшите планети. Например, ако транзитният Уран прави квадратура към наталната ви Луна, вие ще забележите резултата от този транзит най-добре, когато бързата планета Слънце или Марс направи аспект с транзитния Уран или с вашата натална Луна. За по-подробно запознаване с метода на Хенд заинтересования читател се насочва към глава втора на неговата книга “Транзити на планетите”. Като правило ние продължаваме да усещаме влиянието на транзита на висшата планета даже след като се е отдалечила на 2-3 градуса след точния аспект. Обаче оценката на влиянието на разпадащия се аспект се усложнява от ретроградността, към обсъждането на която ще преминем сега. Ретроградност Терминът ретроградност бележи видимо обратното движение на планетата. Слънцето и Луната никога не са ретроградни, но всички останали планети след директното движение замират за известно време (фаза на стационарност) и се обръщат назад. След периода на обратно движение планетата отново замира за известно време и тогава продължава да се движи напред. Директното движение, стационарността и ретроградното движение на Уран, Нептун и Плутон е необходимо да се взима под внимание, когато изследваме техните транзитите. Когато една от тези планети прави аспект към натална планета, трябва да се захванем с преустройство на тази област от нашия живот, която се символизира от наталната планета. Обаче, ако транзитната планета е ретроградна, то всички изменения, които ние поискаме да осъществим, вероятно, ще бъдат блокирани. Може да отслабне и самото желание да се внесат промени в живота. Когато планетата отново се обръща и тръгва към точния аспект в директно движение, всички препятствия на пътя на промяната ще отпаднат и ще ни бъде много по-лесно да осъществим замисленото. При обръщането на транзитната висша планета тя временно ще спре – настъпва период на неподвижност. Ако стационарната планета се намира в границите на 1 градус от наталната планета, то ние ще усещаме много силно влиянието на транзитната планета. Период на транзитния аспект Разглеждайки транзитите на Уран, Нептун и Плутон и техните аспекти към наталните планети, аз групирах тригоните и секстилите заедно и ги нарекох меки или хармонични аспекти, а съвпадите и основните трудни аспекти – квадрат и опозиция, отнесох към категорията на напрегнатите и сурови аспекти. Въпреки това, приканвам читателя да бъде гъвкав по този въпрос. Тригонът на транзитния Уран може да предизвика много сериозни изменения и в това отношение ще се прояви като напрегнат аспект. И обратно, съвпада на транзитния Уран или неговата квадратура, може да даде усещане за подем и да се преживее като много щастливо време, като в същото време тригона и секстила от Нептун и Плутон могат да предизвикат същите напрежения, както при опозицията и квадрата на тези планети. За оценка на резултатите от съвпада на транзитната висша планета с наталната планета е необходимо да се анализира как тази планета е аспектирана в рождената карта. Ако, например, транзитния Уран аспектира Марс в рождената карта, а той има квадрат с Юпитер и опозиция със Слънцето, то такъв транзитен аспект най-вероятно ще доведе до доста голям конфликт. Но, ако транзитният Уран аспектира Марс в рождената карта, който има тригон с Юпитер и секстил с Венера, то това едва ли ще доведе до сериозно напрежение. На вътрешно психологическо ниво транзитните планети предизвикват подобна реакция. Обаче, ние сме склонни да възприемаме опозицията като външно въздействие, което или стимулира промените, или ги затруднява. По-долу са дадени положения, които заслужават внимание при анализ на квадратите и опозициите на транзитните висши планети. 1. Сфера от живота, която е свързана с аспектираната планета, се намира в стадии на обновление. 2. Необходимостта от промени се усеща много по-интензивно, отколкото в случай на меките аспекти: тригон и секстил. 3. Много е вероятен вътрешен конфликт между тази част от нашия живот, която се стреми към промяна и тази част от нас, която не иска промени. В случай на транзитна опозиция източник на забавяне могат да бъдат външни обстоятелства, но това е само отражение на нашето вътрешно състояние на двойственост. Вярно е и обратното, в случай на транзитна опозиция външните причини могат да ни принуждават да правим нововъведения, но, най-вероятно, това е само отражение на скритото в нас недоволство от текущото състояние на нещата, което не се осъзнава напълно от нас. Макар, че не разгледахме транзитния куинконс, полуквадрат и 1350, бих ви посъветвал да ги интерпретирате така, както опозицията, квадрата и съвпада. Тяхното въздействие не винаги е толкова силно и проявено, но все пак те могат да окажат доста мощно влияние върху хода на живота, особено това засяга куинконса. Точно така е нужно да се подходи към полусекстила и квинтила, които аз отнасям към групата на леките аспекти – тригони и секстили. Включване на натални аспекти Аспектът на транзитната планета към наталната активира всички натални аспекти на тази планета. Имайте това предвид, когато използвате справочните глави на тази книга. Например, ако при раждането си сте имали Марс в 280 Риби, а Юпитер в 40 Козирог, то при напрегнат аспект на транзитния Нептун към Рак, ще се включи и наталния Юпитер. Транзитният Нептун ще изяви, ще извади навън рождения квадрат Марс и Юпитер. При анализ на аспекта на транзитния Нептун към наталния Марс е необходимо да се отчита влиянието на наталния Юпитер. По такъв начин разтревожените инстинкти на Марс/Нептун трябва да се натъкнат на съображения от етичен порядък на Юпитер. Влиянието на аспекта на транзитния Нептун към наталния Марс ще продължи, докато Нептун не мине през точния аспект към наталния Юпитер. Транзити към мидпоинт и към прогресивни планети Аспектите на транзитните висши планети към мидпоинт са много важни и могат да съвпаднат по време с дълбоките кризи и ключови събития в живота на човека. Ако в рождената карта Слънцето се намира в мидпоинт Марс и Плутон, то при преминаване на транзитна планета през Слънцето ще бъдат също активирани принципите на Марс и Плутон. Средните точки на рождените квадрати и опозиции са особено важни. Когато транзитната планета минава през такава средна точка, наталния квадрат или опозиция се активират. Транзитите, аспектиращи средната точка, нямащи аспекти в наталната карта, се явяват също значимо нещо. Например, ако 150 Везни е средна точка между Венера и Марс, то транзитната планета, минавайки през Везни ще стимулира и Венера и Марс. Не бива да не се дооценяват транзитните аспекти към прогресивните планети. В справочния раздел аз разглеждам транзитните аспекти на висшите планети към наталните планети. Но това може да се използва при анализ на транзитните аспекти на висшите планети към прогресивните планети. Няма причини, които да пречат на този подход. Транзити и Домове Транзитите на Уран, Нептун и Плутон по домове в наталната карта показват промените, напреженията и разрушенията в сферите от живота, които тези домове управляват. Висшата планета върви през дома доста дълъг отрязък от време, но това не означава, че ние преживяваме изменения в течение на целия период, докато планета се намира в дома. Освен момента на влизане на планетата в дома, за важен трябва да се счита съвпада на транзитната планета с наталната, намираща се в същия дом, аспекта на транзитната планета от този дом към друга натална планета и момента, когато друга транзитна планета ще образува аспект с висшата планета, минаваща през дома. Когато транзитната висша планета аспектира планета в рождената карта, под влияние се оказват домовете, които се управляват от аспектираната планета. Например, ако Уран аспектира наталния Сатурн, то домовете, където са Козирог и Водолей на върха или вътре в дома ще реагират на дадения транзитен аспект. Очевидно е, че трябва да се вземе под внимание и дома, в който се намира Сатурн и дома, през който минава Уран. Няма повече да повтарям тези общи забележки, когато стане дума за специфичните транзити на Уран, Нептун и Плутон, затова дръжте ги сега в ума си. Втора част Транзити на Уран Уранически кризи Сякаш идеите избират време за своята проява. Френският астролог Пиер Лемоне (1715-1799) е видял, в крайна сметка, 12 пъти Уран, но не е могъл да си представи, че тази малка точка може да бъде планета. Може би му е било трудно да си представи, че такова правилно устройство на Слънчевата система с 7 тела, въртящи се около Слънцето, ще престане да съществува. Той не е можел да знае, че точно Уран символизира разрушаването на установените представи, преодоляване на стария ред. Заслугата за действителното откриване на Уран принадлежи на Уилиям Гершел (1738-1822). Той докладвал за своето откритие в Кралското общество на астрономите на 26 април 1781 г. Любопитно е, че първооткривателя на Уран не е бил професионален астроном, а музикант, който се занимавал с астрономия като хоби. Не е ли истина, че това много подхожда на Уран – планета на ексцентричността и сюрпризите? Уран се намира два пъти по-далеко от Слънцето, отколкото Сатурн и неговото откриване увеличило размерите на Слънчевата система два пъти. Появата на Уран обяснила някои сътресения, грешки в движението на известни планети, които отдавна мъчат астрономите. От самото начало Уран се изявил като нарушител на законите, без да изпитва и най-малко уважение към установената космическа схема. И в пълно съответствие с теорията за синхрона появата на Уран съвпаднала с 3 огромни социални революции, насочени към разрушаване на съществуващия ред. Американската и Френската революции вдигнали угнетените срещу съществуващите авторитети. Индустриалната революция отбелязала невиждан пробив в науката и техниката. Появилите се изобретения, особено средствата за комуникация изменили до неузнаваемост света. На нивото на личността транзитите на Уран са свързани с промените, с времето на преобразуване, когато нещо ново се стреми да влезе в нашето съзнание. Това е период на търсене и експерименти, период, когато е нужно да се рискува и да се пробват нови подходи към стари проблеми. Понякога ние съзнателно вървим към промени, понякога външните събития ни карат да направим това. Във всеки случай Уран ни обръща внимание върху неизследваните страни на нашето същество. Там, където ние от съображение за безопасност сме построили силна броня, Уран ни дава да разберем, че старите рамки са тесни и ограничават нашия растеж. Дали искаме или не Уран действа като будилник, вдигайки ни от сън в новия ден. Някои хора с готовност скачат от кревата и се хвърлят срещу новите възможности; други се завиват с одеалото и не искат нищо да знаят за това, което ги очаква. Уран в митологията Не е писано много за Уран в митологията, но основния мит, засягащ това божество, ни помага да си изясним действието на транзитите на Уран. При гърците Уран е играл ключова роля в епопеята на творението. В началото бил Хаос, от който се появила Гея или Майката-Земя. Гея родила Уран и макар, че той бил неин син, станал неин мъж. Гея управлявала Земята, като в същото време Уран властвал над звездното небе и в безкрайния Космос. Още оттук може да се заключи, че Уран не е свързан с материалните неща; той е женен за Земята, но сам има отношение към въздуха, към пространството, към областта на мислене. Той управлява в царството на идеалното, и не е свързан с конкретна ежедневна действителност. Всяка нощ звездното небе покрива Земята и в резултат на света се появяват доста странни деца. Отначало това са били Титани – расата на гигантите, които според преданието са сложили началото на племето на хората, после се появили на света Циклопите и други великани със стотици ръце и глави. Уран не харесал създадените от него деца. Те му се сторили уродливи. Съвсем не си ги представял такива. Като не искал да ги вижда, той ги скрил отново в лоното на Гея – метафора, отразяваща процеса на изместване в подсъзнанието на това, което ние не считаме за достойно. В умаУран създал идеална представа за своите деца, но това, което той видял в реалността съвсем не отговаряло на неговия идеал. Точно така повечето хора със силен Уран в рождената карта стигат до разочарование, когато се опитват да сравнят своите виждания с конкретна действителност. Те, например, създават в мислите си идеален образ на партньорство, но когато встъпват в реален съюз, се получава нещо съвсем друго, много далеко от това, което са си представяли. Или такъв човек може да обмисля зряло образа на съвършената социална система, но, когато проекта се осъществи в живота, него го обхваща неминуемо разочарование. И тогава такъв човек се обръща към друг проект. След ураническия тип се влачи цял шлейф от незавършени проекти. Точно така, минавайки през произволен дом, Уран предизвиква чувство на неудовлетворение от делата на този дом. В него се появява желание да промени хода на събитията, да премине на друг коловоз и ние се хващаме за всичко, което ни обещава друг, нов живот. Майката Земя, естествено, не е била в голям възторг, когато Уран връщал нейните деца обратно в матката, затова направила сърп от стомана и научила един от своите синове да кастрира бащата Уран. Кронус или Сатурн много отговорно подходили към тази задача. Когато през нощта Уран се спуснал да легне върху Гея, Кронус му отрязал фалоса и го изхвърлил в морето. Кастрирането на Уран от Кронус означава астрологически, че Сатурн лишава Уран от творчески импулс. Този сюжет е метафора на най-важния конфликт в човешката психика: Сатурновият стремеж да се запази и да се поддържа съществуващия порядък на нещата противостои на подтика на Уран към промени и разнообразие. Една част от нас се опитва да запази статуквото (принципа на хомеостазата), а друга се стреми към растеж и развитие. Сатурн строи, охранява и предпочита всичко, което е проверено от времето; Уран иска да разруши всичко старо и да даде път на това, което все още не е станало. Дилемата Сатурн-Уран Митът – това е винаги случващото се, но немогъщото няма как да се случи. В психологически план Сатурн кастрира Уран всеки път, когато силите на задържане (вътрешни или външни, а понякога и двете) пречат на активността в нова, непозната посока. Ние можем да блокираме Уран по ред причини. Това може да бъде чувството за дълг, отговорността пред някой или нещо; това може да бъде потребност от безопасност и страх от неизвестното. Отдавайки дължимото на Сатурн, ние се спираме и се затваряме, но ураническият порив въпреки това не изчезва, а просто дреме вътре в нас. Последиците от кастрацията на Уран от Кронос ясно са описани в мита. Не много кръв от отрязания фалос паднала на Земята и породила раждането на фуриите, чиито имена се превеждат като завист, отмъщение, безкрайност. Ако подтискаме импулса на Уран към промени, вътре в нас оживяват фуриите. Външно ние можем да останем спокойни, но вътре в нас кипи недоволство към тези, които ни се струва, че ни пречат да вървим напред, да се развиваме, да достигнем върхове. И ние също, дали си даваме сметка или не за това, сме пълни с недоволство от самите нас. Уран изисква от нас да вършим някакви действия, но щом стоим на едно място, енергията, която би отишла за изпълнение на тези дейности, нямайки изход, започва да ни атакува, предизвиквайки болест. Или тя може временно да се притаи дълбоко навътре, а в един прекрасен ден да се втурне навън неконтролируемо, помитайки всичко по пътя си. Или ние губим толкова сили да задържим Уран, че не ни стига енергия за всичко останало в живота. Ето защо не е чудно, че ставаме раздразнителни, апатични и уморени. Транзитите на Уран не се свързват с умората, слабостта и депресията; но ако такова състояние съпровожда ураническите транзити – това означава, че енергията на Уран е блокирана. Сега да си представим, че сме решили да се подчиним на нашия уранически импулс и да разрушим обичайните структури в името на нещо ново. С други думи, какво ще стане, когато Сатурн си вземе отпуск? Сега Уран е на кон, а Сатурн трупа злоба. Ако действително действаме в духа на Уран и нарушаваме статуквото, фуриите се нахвърлят върху нас от страната на тези, които са заплашени от нашите революционни действия. Ние сме предприели всичко, за да реализираме ураническите белези и фуриите нямат енергия вътре в нас, но сега те идват отвън. Такава постановка не е рядкост, например, в случаите, когато се развалят отношенията. Точно правех карта на жена, която живееше в брак с мъжа си години наред, и когато Уран се приближил до нейната Венера, тя започнала да изпитва остра неудовлетвореност от отношенията си с този мъж. По явен и неявен начин нейният партньор й давал да разбере, че тя не може да има големи претенции, пречел й да се развива. Той бил против това тя да посещава вечерните занимания по астрология, на които тя възлагала надежди не само в смисъл на самоусъвършенстване, но и в смисъл на разкриване на нови професионални хоризонти. Даже, когато Уран минал първия път през Венера и се върнал назад, тя се въздържала и не изказвала недоволство. Фуриите бушували вътре в нея. Тя се опитвала да обсъди положението на нещата с партньора си, и първоначално той се стараел да промени отношението си към нея, но после отново се връщал към стария начин на мислене и поведение. Когато Уран се обърнал в директно движение и за трети път минал през Венерата на жената, тя не искала повече да търпи ограниченията, които й налагало партньорството и заминала в друг град. Първата нейна реакция било чувство на облекчение. Тя изпитала известно съжаление по повод края на отношенията, но във връзка с откриващите се перспективи нейната тъга не продължила дълго. Сега нейния живот бил толкова одухотворен. Тя била уверена, че е направила верен избор. Страдал мъжа й: той бил извън себе си от ненавист към нея. Фуриите повече не я мъчили отвътре. Но още няколко месеца след като тя си заминала фуриите на мъжа й стигали до нея чрез телефона и пощата. Тази история показва, че фуриите са доста живи същества, и те намират хранителна почва не само в семейните отношения, но и в правителствените учреждения, където те оживяват от разногласията, раздиращи правителството. Семействата също образуват структури, определящи поведението на човека. Неписани правила и повтарящи се транзакции създават модели, регулиращи допустимия тип поведение в семейството. Кой какво може да прави или говори. В случай, че някой от членовете на семейството започва да се държи по начин, който създава заплаха за стабилността на семейството, върху такъв човек се спускат всичките фуриите. Нещо подобно станало с един млад човек, когото консултирах в течение на няколко години. Доведе го майка му. Тя искаше той да учи счетоводство – това била специалността на нейния съпруг. Обаче, на младия човек Слънцето беше в Риби в 5 дом, а в 10 дом се намираше Луната в Лъв. И той не показвал голям интерес към кариерата в областта на икономиката и финансите. Той мечтаел да стане артист. Майка му се надявала, че с помощта на психотерапията ще й се удаде да му набие в мозъка, че това ще му помогне да стане по-практичен и ще се съгласи с нейните изисквания. Докато продължаваха нашите занимания с него, транзитния Уран мина през неговия асцендент в Скорпион и образува квадратура с наталното Слънце. Вместо да се съгласи с изискванията на майка си, младия човек още по-упорито провеждаше своята линия. Постепенно майката разбра, че терапията няма да доведе до желаното. Тя и всички членове на семейството започнаха да тормозят моя клиент и правеха всичко, за да не може той да посещава психотерапевтичните сесии. Юношата се оказа между два огъня. – от една страна ураническите импулси отвътре, от друга – фуриите на родствениците. Той изпадна в депресия и озлобление. Но в края на краищатаУран победи, и той постъпи в училище по театрални изкуства. Раждането на Венера За щастие фуриите не са единствените същества, родени при сблъсъка на Уран (промяната) и Сатурн (съхраняване на стабилността). Съгласно мита Кронус хвърлил отрязания фалос на Уран в океана, където, смесвайки се с морската пяна, той създал Афродита или Венера. Какво означава това? Тази част от мита предполага, че Венера - принципа на любовта, красотата, хармонията и равновесието – може да се появи при конфликт между сатурианските сили на реда и хомеостазата, и ураническите сили на разрушение и промени. Раждането на Венера показва, че съществува възможност да се представят нови идеи и алтернативи доста тактично, без да се наруши сериозно установения ред. Неудържимия от нищо Уран се стреми да разбие на дребни парчета оковите на Сатурн, а Сатурн до смърт защитава статуквото. Обаче, ако действията на Уран са оцветени, Венера успява да постигне по-голяма гъвкавост от Сатурн. Уран с венериански оттенък е способен да представи своите нужди в мека форма:”Нека да се съхрани доброто от старото, но трябва да се предостави място и за новото” или “Слушай, Сатурн, аз харесвам много от това, което ти правиш, но може би има и други начини, други подходи към работата. Ами, ако опитаме да действаме малко по-иначе?” С помощта на Венера Уран може меко да подготви Сатурн към необходимостта от промяна. Например, да допуснем, че трябва да вършим работа, която не ни харесва. Вместо просто да захвърлим тази работата, можем известно време да я запазим, като използваме свободното си време за търсене на нова работа или за преподготовка. Ако е възможно, ние можем да отделим от работното си време допълнително няколко часа, за да се занимаваме с въпроса, който ни интересува. В крайна сметка ние дотолкова ще усвоим новата област, че ще можем да си намерим работа по вкус. Действайки по такъв начин, ние създаваме в старата ниша място за появата на нещо ново. Ние сме минали от Сатурн към Уран, но по мек, венериански начин. Или да предположим, че сме постъпили на новата работа и сме забелязали, че много аспекти могат да бъдат усъвършенствани. Ако веднага се втурнем към началството и му връчим списък с възможните реформи и нововъведения, твърде вероятно е ръководителят, мълчаливо, поглеждайки ни, да си помисли:”От младите, но ранен. Ти си тук от една седмица преди да е минала година, а си мислиш, че знаеш повече от всички!” С други думи, ако твърде рязко въставаме срещу съществуващия ред на нещата, против съществуващата система, този ред и тази система ще започнат без съмнение да се съпротивляват. Обаче, ако известно време си държим езика зад зъбите и спокойно работим по старите правила, печелейки авторитет; то после ние ще се окажем в по-добро положение, когато поискаме да се изкажем по повод назрелите реформи. Постъпвайки така, ние придаваме повече тежест на думите си, и началството ще уважава нашето мнение, и няма да може просто да се отдръпне от промените, които ние предлагаме. Но, ако дипломацията и тактиката не помагат, и съществуващата система не иска да отстъпи, ние нямаме друг избор освен открито да й отправим призив и да застанем лице в лице с всички възможни последствия. Понякога не ни остава нищо друго, освен да разрушим отживелите структури и да застанем на пътя, който ни подхожда повече, който е създаден за нас. Освен ролята си на богиня на красотата и любовта, Венера може да действа и като фактор на възстановяването на справедливостта, баланса и равновесието. Ако ние, например, се намираме в партньорски отношения, които пречат на нашата самореализация, може би ще ни се наложи да прекъснем тези отношения, за да започнем да живеем в съответствие с това, което е приготвено за нас от нашето дълбочинно “Аз”. В този случай, чрез конфликт, ние се връщаме към състояние на вътрешна хармония, хармония с нашата истинска природа. Свобода на Избора или Принуждение Ако при транзит на Уран сме въвлечени в нещо, което не съответства на нашите потребност и не отговаря на нашата дълбока природа, ако ние не променим това положение, не се постараем да внесем новото в ситуацията, тогава външните събития могат да ни накарат да го направим. С други думи, ефекта от транзитния Уран ще се прояви или във връзка със свободната воля или по принуда. Когато нашата работа или нашето партньорство блокира нашето развитие, а ние избягваме да внесем корекция в живота си и да застанем лице в лице с потребностите на момента, вътрешното Аз по някакъв начин организират външните обстоятелства така, че да ни принудят към промени. Нашият партньор може да ни напусне, началството може да ни уволни и т.н. Когато това стане, нашата първа реакция може да бъдат обвинения, хвърлени по адрес на другите хора. Ще обвиняваме именно тях за това, което е станало. И действително, възможно е, нашият партньор да ни е бил неверен или нашия шеф да не ни е дооценил; и все пак от гледна точка на намерението на нашето вътрешно Аз да ни отвори очите за новите пътища на развитие, ние можем да намерим смисъл в тези, на вид неблагоприятни събития. Всичко казано по-горе се опитах да втълпя на една французойка, която дойде при мен на консултация преди няколко години, в нейната рождена карта Сатурн във Водолей се намираше в “дръжката”: Сатурн беше единствената планета в едната половина на картата. Той също така правеше квадратура към съвпада на Слънцето и Венера в Телец. Цели 6 планети се намираха в стихията Земя. Точно такива хора, при които акцента е върху стихията Земя и отделен Сатурн, се сблъскват с най-много трудности при транзитите на Уран. Сатурн и земните планети се стремят да запазят статуквото, те държат на консолидацията, безопасността и стабилността на структурите. Земните типове, като правило, се съпротивляват на вътрешните уранически импулси. Те се страхуват от неизвестното и не искат да рискуват излишно, даже ако в резултат се открива много благоприятна възможност. Те нямат такава увереност в крайния благоприятен изход, която имат огнените знаци, те нямат убеждението, че в крайна сметка все нещо ще се образува. И тази жена не беше изключение от това правило. В момента на нашата среща не ми се наложи даже да погледна в нейната рождена карта, за да разбера, че тя се намира в шоково състояние. В течение на 25 години тя била омъжена, и изведнъж мъжа й избягал с младо момиче. Транзитите на Уран за този период бяха доста показателни. Движейки се бавно през средата на Скорпион, транзитният Уран станал стационарен срещу нейното натално Слънце в 130 на Телец. Слънцето много често символизира мъжа в женската карта. Когато Уран, накрая, тръгнал напред той веднага направил квадрат с нейния Сатурн в 150 Водолей и застанал в опозиция към наталната й Венера в 170 Телец. Бедната жена, помислих си аз, какво прави с нея този Уран, и още този мъж негодник, който я захвърлил след толкова години брак. Обаче, като започнахме да обсъждаме ситуацията, се откриха някои допълнителни факти. Да, тя била вярна жена в течение на много години, но си призна, че по-голяма част от времето е била неудовлетворена от този съюз. Съжителство без любов. Тя беше толкова честна, че призна, че е поддържала брака от чувство за дълг, заради страха да загуби стабилния живот и безопасност, който той й подсигурявал. Тя се страхувала от самотата и неизвестността. Каква ще бъде тя, ако престане да е омъжена жена? Какво още можела да прави? И така, това продължило до момента, когато транзитния Уран, минавайки през Скорпион, не разрушил този съюз. Тя не искала да признае цялата истина за своя брак, но след време, когато Уран дошъл до средата на Скорпион, повече да се залъгва било невъзможно. Уран не понася лъжата, и когато той, накрая, застанал в опозиция на Слънцето и Венера, нейния мъж станал агент на Уран и разрушил всичко фалшиво и отживяло. Пренебрегвайки вътрешните си уранически импулси и отказвайки да прекъсне празния живот, тя създала ситуация, в която външните сили били принудени да изпълнят вместо нея тази работа. С други думи заставили са я да тръгне срещу Уран – това не е бил нейния свободен избор. Ако вие работите там, където ви е непоносимо да бъдете повече, и искате да се махнете, но се боите да направите тази крачка, вашата фрустрация може да приеме различни форми. Вие може постоянно да закъснявате или да намирате основания за неприязън към началника. Тогава е въпрос само на време вашето уволнение. Вие започвате да мислите:”Погледни само какво направи този никаквец с мен”, въпреки че в действителност вие несъзнателно сте провокирали своя шеф да направи това, което вие сте били длъжни да направите – да измените вашата ситуация. Може да се предположи, че нещо подобно се случило с брака на тази жена. Нейното скрито усещане за нещастие, недоволството от мъжа й и техните отношения, е трябвало да се проявят в стотици малки неща, въпреки нейните опити да бъде образцова жена и стремежа към външно благополучие. В края на краищата, той направил това, което тя не могла да направи сама. Астрологически, всичко това се случило по време на опозицията на транзитния Уран – изглеждало сякаш Уран й донесъл всичко отвън, но в действителност тя се сблъскала със своите собствени подтиснати импулси на Уран чрез посредничеството на друг човек. Опитах се да й обясня всичко това, но тя не пожела да ме чуе. Прекалено погълната от фазата на озлобление, тя не беше готова да види, че всичките тези години е подтискала собствения си стремеж да прекрати отношенията. И този стремеж има непосредствена връзка с заминаването на мъжа й. Тя не беше готова да разбере, че разрушаването на брака й, означава освобождение от ненужния товар и възможност да намери нещо ново в живота. Тя по-скоро искаше да обвини мъжа си във всичко:”Как можа да направи това с мен?” Тя предпочиташе да споделя с мен множество планове, как да получи реванш и да му отрови живота. Ставаше ясно, че тя най-много се нуждаеше от това да се нареве и да се оплаче. На следващите консултации се опитах да й обясня, че не всичко е загубено, опитвах се да й покажа, с какви възможности разполага за повишаване на самооценката, за укрепване на независимостта и безопасността извън брака. Независимо от някои проблясъци на разбиране, тя беше прекалено озлобена и възбудена (обхващаха я фуриите, родени от твърде продължителната кастрация на Уран), за да се отнесе сериозно към това, което й говорех. Тя не искаше да види как тази раздяла може да направи живота й по-осмислен и по-щастлив. Афродита все още не беше се родила от пяната. Уран и Прометей Ако подтискаме ураническия импулс, това поражда фурии вътре в нас. Ако следваме тези импулси, фуриите спускат върху нас тези, на които нашите смели действия не им харесват. Така или иначе, ни се налага да платим някаква цена за нашите действия. Даже ако сме уверени, че правим необходимото, благородно дело, встъпвайки в противоречие с установения ред, ние сме длъжни да бъдем готови към наказание. Историята на Прометей в този смисъл изяснява много. Прометей е бил един от титаните. Името му означава способност да вижда в бъдещето, да предсказва развитието на събитията. Когато Зевс се борил с титаните, Прометей предсказал изхода от битката – победа на Зевс – и застанал на негова страна. В началото Зевс и Прометей били верни съюзници и си правели много услуги. Прометей, например, помагал да се роди Атина от главата на Зевс; Атина в отговор учела Прометей на астрономия, математика и други науки. В резултат Прометей постигнал мъдрост. Но идилията не продължила дълго. С времето Прометей все повече не харесвал несправедливостта, която се вършела наоколо: защо боговете държали монопола върху знанията и ползвали всичко най-добро в живота? Опитвайки се да подобри положението на обикновените смъртни, Прометей започнал да обучава хората в науките. Зевс, комуто не се харесал опита на Прометей да направи хората равни на боговете, наказал хората като им отнел огъня. Тогава Прометей въстанал срещу боговете, откраднал огъня и го отнесъл на човечеството. За отмъщение Зевс приковал Прометей към скалата и наредил на лешояда да долита всеки ден и да изкълвава черния дроб на Прометей. Прометей представлява във всеки от нас ураническия импулс към прогрес и съвършенство, към изменение на съществуващото положение и търсене на по-добър живот. Прометей представл

Пета глава Транзити на Уран през планетите и домовете Уран-Слънце Сам по себе си тригона или секстила на транзитния Уран към Слънцето обикновено не предизвиква сериозни проблеми. Въпреки това, той очертава времето, когато ние се намираме в съгласие с нашата вътрешна потребност да се развиваме по такъв начин, по какъвто още не сме се развивали до сега. Някаква част от нашето същество се стреми да се разкрие и да експериментира с живота и ние можем да използваме хармоничните аспекти на Уран към Слънцето, за да последваме този стремеж. Възможностите за промени могат да тръгнат от срещнати хора, нова работа, обучение. Домът, където се намира транзитния Уран, домът, където се намира наталното Слънце, и домът, на върха на който се намира Лъва, показват сферите на живота, където най-много е възможен ръст и експанзия. Както и при произволен транзит на Уран към Слънцето, някои от съществуващите структури в нашия живот ще бъдат длъжни да отстъпят място на новите възгледи. Доколко силно преустройство ще е необходимо, зависи в голяма степен от това колко силно аспектирано е Слънцето в рождената карта. Ако Слънцето няма напрегнати рождени аспекти към Сатурн и висшите планети, процесът на промяната няма да бъде прекалено болезнен. Обаче, съвпада, квадрата и опозицията на транзитния Уран към Слънцето често довеждат до сериозни изпитания. Ако по натура ние сме склонни да изпитваме удоволствие от промените, няма да ни е трудно да се справим с тези транзити. Но, ако се страхуваме от неизпитаното и неизвестното – ако правим всичко възможно, за да запазим съществуващия ред на нещата, даже ако той не ни радва – тогава няма да ни се услади. Такива транзити се съпровождат от чувство на остро безпокойство. Ние можем да усещаме, че сме попаднали в капана на обстоятелствата. Ще ни се иска да обвиним другите за нашите неуспехи:”Ако имах друга жена (мъж, началник, майка, баща), нямаше да попадна в такова затруднено положение. До известна степен това може да бъде действително така, но все пак може би хората наоколо не са длъжни да се променят, а ние на първо време трябва да се променим. Длъжни сме да обърнем внимание на тази част от нашето същество, която е недоволна и обезпокоена, и да създадем възможност за навлизане на новото в нашия живот. Вътрешното Аз иска ние да се променим и, ако ние се противим на тези намерения, по-скоро ще привлечем деструктивни сили отвън, които ще ни заставят да се променим. Или поради това, че ние губим много енергия да задържаме нашите революционни импулси, в крайна сметка, се разболяваме или изпадаме в депресия. Сложните аспекти на Слънцето с Уран не изискват задължително преустройство на целия ни живот, но може би е необходимо да внесем нещо ново, за да дадем възможност на нашата личност да се развива по-нататък. Отново обръщам вашето внимание, че ключовете трябва да се търсят в домовете на рождената карта, които се засягат от тези транзити. Слънцето се явява символ на бащата, и транзитният Уран към Слънцето често сочи промени в отношенията с него. Отново много зависи от това как Слънцето е аспектирано в наталната карта: ако Слънцето има напрегнати натални аспекти, тригона или секстила на транзитния Уран осигуряват подкрепата на позитивни изменения в отношенията с бащата. Общуването може да стане по-интензивно и изходните негативни качества в отношенията ще се изменят в посока на по-добро разбиране и откритост. Обаче, съвпада, квадрата , опозицията на транзитния Уран към напрегнато аспектираното натално Слънце ще доведе до проява на вътрешни противоречия между вас и вашия баща. Някои от моите клиенти с такива транзити чувстваха потребност да въстанат срещу баща си, да отправят предизвикателство към неговата авторитарност, неговата власт над тях или неговите изисквания. Настъпва време на раздяла с бащата; време да се изясни кои са те всъщност. Транзитният Уран, правещ аспект към Слънцето, може също да символизира откриването на “Бащата” вътре в нас – става дума за способността да се носи отговорност за нашия собствен живот, способност да си контролираме поведението. В този период не е леко да се адаптираме към нуждите на околните, особено ако е в разрез с това, което ние самите чувстваме. По-скоро ние ще предявяваме изисквания към другите, отколкото самите да се приспособяваме. Транзитите, свързващи Слънцето с Уран ни позволяват да осъзнаем нашата собствена сила, и това може да се изрази в борба с фигурите, облечени във власт, в заставане срещу хора, на които по-рано сме позволявали да ни контролират и да ни влияят. Ако жената не е познала своята вътрешна сила и не е развила настъпващата част от своето същество, в този период е необходимо да направи това. Освен възможността да се самоутвърди, тя може да изпита нови усещания от среща с мъжете, например, тя може да срещне мъж със силен Уран в наталната карта, или да срещне някого, чиито транзитен Уран също прави значими аспекти в хороскопа. Това може да бъде смел динамичен човек, който ще внесе в нейния живот много ново, ще отвори нови перспективи и нов поглед върху нещата. По такъв начин, тя ще внесе Уран в своята вътрешна сфера, променяйки личността си. В някои случаи жената в момента на минаване на транзитния Уран през Слънцето осъзнава, че с нейния партньор стават сериозни промени. А в резултат на тези промени се мени и нейния живот. Независимо от пола, при напрегнати аспекти на Уран към Слънцето ние можем да загубим спокойствие, да станем лесно възбудими и непредсказуеми. Ще ни се иска да се освободим от всички ограничения, налагани от традициите, могат да ни обхванат нови идеи и нов поглед върху нашия живот. Ако сме способни да приемем и да асимилираме тази енергия и да направим необходимите промени, тогава тези транзити, колкото и да са трудни на пръв поглед, ще отбележат огромна крачка в нашето самооткриване. Уран-Луна Докато Слънцето описва начините за нашата самореализация и самоутвърждаване, Луната е свързана с нашите емоции и усещания – тя показва, как ние инстинктивно реагираме на действията на другите. Луната също описва нашия домашен живот, нашата майка и всичко, което засяга нашите отношения с жените. Когато транзитния Уран аспектира наталната Луна във всичките изброени области трябва да се очакват промени. Ако Уран прави тригон или секстил с Луната, ние обикновено с лекота вървим към промяна. По такъв начин нашите чувства могат да бъдат развълнувани и ние сме готови да възприемем новия емоционален опит. И мъжете и жените по това време разширяват спектъра на своите емоционални реакции. За мъжете това често е свързано със среща с жена. В женските карти хармоничните аспекти на транзитния Уран по отношение на Луната показва по нататъшното развитие на нейното женско естество. Например, жена, станала за първи път майка, когато Уран направил тригон към нейната Луна. Ако си сменим жилището, когато Уран прави хармоничен аспект към нашата Луна, тази промяна ще се окаже за добро, даже ако на пръв поглед се е показала разрушителна. Тригонът и секстилът също могат да се изявят във вид на позитивни промени в отношенията с нашата собствена майка. Нараства възможността да се разбираме един друг и ние откриваме, че можем да бъдем откровени с нея, можем да общуваме с нея, без помощта на емоционално прехласване. Ние сме в състояние да се отделим от нея и в същото време да я разгледаме по-ясно. Обаче, при напрегнати транзити на Уран към Луната проблемите с майката са неизбежни. Ако нашата индивидуалност е прекалено свързана с майчината, то в този момент ние можем да въстанем, за да отбележим по-ясно своята индивидуалност. Съвпада, квадрата и опозицията на транзитния Уран към Луната могат също да определят времето, когато нашата майка изпитва промени в собствения си живот. Някои млади майки с напрегнати аспекти на транзитния Уран към Луната могат да изпитват фрустрация, свързана с ограниченията, които внася в техния живот майчинството, и позитивния подход за тях може да се заключава в търсенето на други аспекти за самоизява. За жените от по-стара възраст такива транзити често съответстват периода на климакса, показвайки, че е необходимо да се търсят нови методи за изразяване на лунните потребности да се безпокоят и грижат за другите. Мъже с транзити на Уран към Луната могат да привлекат жени с уранически натури, които променят техния поглед върху живота или могат да срещнат жена, която сама минава пред период на ураническа преоценка, което е неизбежно да се отрази и върху живота на мъжа. Деца с транзитен Уран към Луна обикновено изпитват това влияние във връзка с отношенията към майката, която сама преживява много труден период. Съвпад, квадрат и опозиция на транзитния Уран към Луната могат също да описват много необикновено емоционално състояние. Ако принадлежите към хората, които не е лесно да бъдат трогнати, вие можете изведнъж да заплачете по най-глупав повод. Ще удивите не само другите, но и себе си с чувства, които изпитвате в този момент. Някои хора с напрегнати транзити на Уран към Луната са толкова наплашени от новите емоции, че им се струва, че имат нервен срив, и те напълно губят контрол над себе си. Чувствата, които до сега са контролирали, избухват в съзнанието и отхвърлят всички задръжки, които са ги държали. Ако транзитния Уран засяга Луна, лошо аспектирана в наталната карта, възможно е да се наложи консултация със специалист по психология и да се проанализират чувствата ви. При мен веднъж дойде жена, с транзитен Уран минаващ през нейната Луна, която в рождената карта се намираше в квадрат с Плутон. Тя неотдавна родила своето второ дете и изпадна в много силна след родова депресия. Обикновено квадрата на наталната Луна към наталния Плутон описва тъмните или интензивни чувства, които са били активизирани от транзитния Уран. Тя чувстваше вина заради деструктивни фантазии, които имали отношение към нея самата и новото дете, но обсъждането на тези преживявания й помогна да достигне до обективно разбиране на случващото се. Луната открива много важни неща в ранния опит на общуване с майката и околните и когато транзитния Уран засегне Луната старите модели на поведение излизат навън изпод маската. Уран в домовете 12 дом Традиционно 12 дом описва потребностите и стремежите, които действат несъзнателно, но въпреки това доста определят нашето поведение и избора, който ние правим. Всичко, което е недостъпно за съзнателния ум, всичко, което той отказва да признае, е заключено (се съдържа) в 12 дом. Уран минавайки през 12 дом принуждава неосъзнатите комплекси и скритите стремежи да излязат на повърхността, да застанат пред светлината на съзнанието. Например, ако имате подсъзнателен страх да не бъдете отхвърлени, то по време на транзита на Уран през вашия 12 дом, вие по някакъв начин се привличате от ситуации, които ви принуждават да обърнете специално внимание на този страх, да го изпитате в най-неприкрита форма и да научите този урок. Ако формулираме кратко, то Уран в течение на целия транзит през 12 дом ни променя, проявявайки всичко, което е скрито и се пази в тайника на нашата душа. Много от това, което ние ще открием за самите себе си може да се окаже плашещо и неприятно, но този транзит е способен също така да открие достъп до позитивното и печелившото съдържание на нашата психика. Безсъзнателното, както е показано във 12 дом е не просто склад за негативни модели и минали усещания, той е също така и резервоар на позитивен потенциал, който ние сме длъжни да развиваме. Времето на минаване на транзитния Уран през 12 дом е благоприятно за дълбоко психологическо изследване, необходимо е “да се гмурнем” в този воден дом или с помощта на психотерапията или някой друг метод. В този случай ние ще сътрудничим на Уран в неговите усилия да разкрие нашия психически потенциал, който е бил недостъпен за нашето съзнание. В течение на този транзит хората и обстоятелствата от нашето минало неочаквано влизат в нашия живот отново, давайки ни възможност да завършим незавършените работи. Те могат буквално да се появят на нашия праг или да дойдат при нас, в нашите сънища и фантазии. Във всеки случай нашето минало ще се върне, за да ни поздрави или изплаши. Срещата с миналото може да бъде изцеляваща и очистваща процедура, подготвяща нашето възраждане при преминаването на Уран през асцендента на наталната карта. Когато Уран минава през 12 дом, границите между нас и другите хора се разрушават. Това може да се прояви като поредица от психически инсайтове и откровения. Това е време, когато ние необикновено фино сме настроени на мислите и преживяванията на околните. Нашият приятел може да е на хиляди километри от нас, но ние по някакъв начин знаем точно през какво преминава той. Или ние мислим за някакъв човек, и той изведнъж ни звъни или чука на вратата точно на следващия ден. Някои наши прозрения могат да носят много остър и тревожен характер; други инсайти могат да бъдат позитивни и обнадеждаващи… трудно е да се каже в каква степен може да се доверим на тези прозрения, макар понякога аспектите на транзитния Уран към другите планети от рождената карта могат да дадат ценни указания в това отношение. Това е време, когато ние необичайно фино сме настроени на процеси от глобален характер, улавяме и най-малките промени в световната политическа атмосфера, всякакви промени в общата менталност. Дванадесети дом така или иначе има отношение към обществените институти и учреждения, особено към болници, затвори, музеи, благотворителни организации. Ако сме свързани с подобен вид учреждения, при нас по време на транзита на Уран може да се появи чувство на неудовлетвореност, стремеж да се направят кардинални реформи. Повечето хора, преживели транзита на Уран през 12 дом, описват усещанията си така:безпричинно безпокойство, желание да промениш всичко, но неспособност да намериш това звено, след което да потеглиш, трудности със старото. Промените назряват, но едва ли те ще започнат преди момента, когато транзитният Уран пресече асцендента…. Нептун Нашата съдба, нашата душа, всичко най-съкровено е неразривно свързано с безкрайното и само с него. Вордсворт. Тези думи, написани от великия поет на английския романтизъм, дават представа за същността на Нептун. Стремежът да отидеш зад пределите на собственото си същество и да се съединиш с нещо много по-величествено. Макар че ние често говорим за важността да намерим себе си, т.е. да определим своята уникална индивидуалност, да изберем свой път, в нас съществува и противоположен стремеж – нептунианска потребност да се загубим, да се разтворим в голямото цяло, да излезем извън границите на собственото си изолирано Его. Но преди да разберем, какво означава на практика да се разтворим в голямото цяло и да излезем от пределите на Егото, ние трябва да си спомним какво е това Его. Казано накратко, Его е чувството за самия себе си като отделна индивидуалност, с други думи – това е усещане за собственото Аз. Да бъдеш индивидуалност, Аз означава способността да определим какво съм Аз и какво не съм Аз. Да се определи границата, която ни отделя от другите хора. Важно е да се отбележи, че ние не се раждаме с чувството Аз, и когато се намираме в матката, ние не осъзнаваме себе си като отделна същност; ние представляваме едно цяло с майката, а майката за нас се явява целия свят. По такъв начин ние считаме, че сме целия свят, мислим, че всичко наоколо сме ние. Изпитваме усещания, които Фройд е нарекъл “океански” усещания за реалността. Обаче след раждането започваме да различаваме къде сме ние и другите хора. Постепенно се учим да се отделяме от другите, учим се да определяме къде свършва нашата индивидуалност и започва на другите хора. Нептун се явява разтворител на граници. Той размива границите между нас и другите хора. Когато Нептун минава през Слънцето, например, ние можем да се разтворим в друг човек или да изпитаме чувство на единство с всичко живо. Но Нептун може да разруши също така и вътрешната граница между съзнанието и подсъзнанието, наводнявайки нашето Его със съдържание от безсъзнателното. Ако ние съзнателно се идентифицирахме със силна, уверена и отговорна личност, под действието на Нептун можем да открием слабата и безпомощна част на своята натура. Нептун разтваря, разпилява и разтваря концентрираната енергия, било то кариерни планове или убеждения, засягащи нашите възможности да действаме в околния свят. Ефектът на Нептун може да разшири нашите представи за единство на всичко живо, за нашата връзка с всичко съществуващо. Не е толкова лесно да се осъзнае единството на всичко живо. Съвременният човек, възпитан в европейската култура, е убеден, че неговото “Аз” свършва някъде и другия човек започва някъде, докато, източните, както и западните мистици винаги са говорили за друго измерение на реалността, в която нищо не съществува изолирано. Будистите имат израз:”Всичко е в едно и едното е във всичко”. Тази идея се среща в Майстор Екхарта, християнски мистик на 13 век, който писа:”Всичко, което човек има в множеството, принадлежи на Единния”. Макар, че на пръв поглед Аз се отличава от Ти и масата съвсем не прилича на стола, на по-дълбоко ниво на съществуване всичко е включено в някакво Единство. Нептун символизира стремежа да се преодолее отделеността на индивидуалността и да се възстанови фундаментното единство на всичко живо. Някои съвременни физици стигат до заключението, че мистичните откровения за същността на единството на всичко живо не са толкова далеч от научните представи. Физиците на миналия век разглеждали Вселената като сбор на различни части, които са отделени в пространството и времето една от друга. Но в зависимост от развитието на научните методи и оборудването, реалната картина на света влезе в противоречие с механичната концепция, представяща света като часовников механизъм, който може да се отдели на детайли. Когато учените започнали да изследват микрочастиците, те открили за своя изненада, че електрона не може да се локализира в пространството и времето. Ако частиците, съставящи атома не могат да бъдат привързани към едно място, как може атомът да се разглежда във вид на конкретна и измеряема същност.? Ако атомът се държи като дискретна същност, как могат хората и вещите, състоящи се от атоми да бъдат изолирани един от друг? Това, което по-рано се считаше за отделна частица приличаща на вълна, разпространяваща се във всички страни на безкрайността, английският физик Ричард Просер счита, че тези вълни са поглъщат една друга навсякъде, освен в неголям участък, в който ние намираме частицата. “В определен смисъл всичко се намира навсякъде, не се проявява само в определена точта.” Психологът трансперсоналист, водейки диспут за развитието на физиката през 20 век, казва:”Ако говорим накратко, то квантовата физика ни показа, че реалността не може повече да се разглежда като съвкупност на отделни предели, разделение от граници. Това, което сме считали за различни неща, се оказа преплетени аспекти един на друг. По някаква непонятна за нас причина всяко нещо и всяко събитие във Вселената се оказват взаимосвързани. Светът сега се представя не като струпване на билярдни топки, а като едно гигантско поле”. Днес даже физиката потвърждава това, което се считаше за митично откровение: в основата на своето съществуване ние всички сме взаимно свързани. Нептун представлява в нас тази част, която иска да изпита единство с всичко живо. Когато Нептун се активизира в нашата рождена карта изменените състояния на съзнание, даващи ни преживяване за единство с целия свят, възникват спонтанно – във всяко място и всяко време. Често тези състояния са свързани с определени действия и събития: общуване с природата, прослушване на музика, групова медитация, любовни преживявания, приемане на наркотични препарати... Нептунианските периоди от живота се характеризират с повишена религиозност и мистично настроен ум. Такава настройка е свързана главно с неудовлетвореността от живота. Ние можем да достигнем материално благополучие и въпреки това дълбоко в душата ни като трън да седи въпроса:” И какво сега? Нима това е всичко?” Търсенето на щастието във външния свят няма да ни донесе чувството на удовлетворение, външните удовлетворения все пак не дават усещане за реализираност. И тогава ние обръщаме своя поглед навътре в себе си, започваме да търсим смисъла в духовния свят. Гуруто и религиозните групи могат да ни насочат в правилното русло, но както предупреждаваше поета Кабир, ние сами сме длъжни да бъдем съзнателни, за да не попаднем в капана на илюзиите:”Смея се като чувам, че рибата страда от жажда във водата. Ти не разбираш, че няма нищо по-живо, от това, което е скрито в твоя дом; И затова ти скиташ от един град в друг със смутен вид. Върви където искаш – в Калкута или Тибет. Ако ти не можеш да намериш къде е скрита твоята душа, светът никога няма да стане реален за теб.” Загуба на Его Разтварянето на границите на егото не означава, че вие автоматически изпитвате екстаз от усещането за безкрайността на своята индивидуалност. Губейки границите на егото, ние губим контрол над съдържанието на съзнанието. То се изпълва с това, което е било скрито до сега в нас, и ние вече не разбираме, къде сме, а къде е другото нещо. Нептун влече към първичното състояние на неидентифицираност, към излизане от реалността в илюзорния свят. Това може да доведе до алкохолизъм, наркомания, даже до самоубийство. Нептун ни учи на това, че има сили превъзхождащи нашите способности да разбираме. Време ни е да се подчиним на тези сили, да се покорим на съдбата. За много хора не е толкова просто да се пуснат по волята на течението, напълно да се доверят на висшите сили. Те се стремят на всяка цена да си върнат контрола над ситуацията, да се ръководят от здравия смисъл и ясните критерии. Но колкото и да са упорити тези опити, Нептун всичко размива по пътя си и някога надеждните опори се разпадат, губи се земя под краката. И едва, когато човек напълно капитулира, се появява възможност да види, как в живота става нещо, което ни превежда на нов стадии, включва нова форма на самоусъвършенстване. Историята за любовта на Орфей и Евридика е пример за това, което се случва, когато той има активиран Нептун. Орфей е нептуниански персонаж. Той бил музикант и поет, неговите прекрасни песни карали дърветата да плачат и скалите да се топят. С помощта на музиката той повдигал на другите настроението, помагал на хората да почувстват красотата на мирозданието. Митът започва с деня на сватбата на Орфей и Евридика. Орфей трябвало да бъде изпълнен от щастие, но се случило непредвиденото – Евридика била ухапана от змия и тя загинала. Това, което трябвало да стане триумф на любовта, станало трагедия. Нептун често предизвиква подобен род случаи, когато това, което обещава щастие се обръща в ужасно произшествие; в същото време това, което ни се струва нещастие в крайна сметка се оказва благоденствие. Нептун, размивайки всички възможни граници, размива границите между доброто и злото, насладата и болката. Орфей не могъл да се примири със загубата на своята любима и избрал тактиката на преговорите, за да си върне Евридика. Също като много хора, изпитващи страшния удар на съдбата, той се опитал да върне времето назад, да върне нещата каквито са били преди. Орфей със своите песни успял да приспи Цербера – кучето, което пази входа в преизподнята – влязъл в царството на Плутон и Персефона и започнал да ги моли да пуснат Евридика горе, в света на живите. Плутон и Персефона, обикновено твърдо следели за реда в своето царство, но този път се трогнали от молбите на Орфей и решили да изменят на правилата – още един пример за въздействието на Нептун, смекчаващ строгите правила. Плутон и Персефона разрешили на Орфей да вземе Евридика със себе си в света на живите, но с условие, Орфей нито веднъж да не погледне Евридика, докато не се окажат на повърхността. Орфей повел Евридика след себе си към светлината, без да се обръща. Оставало само няколко стъпки преди двамата влюбени да се окажат в света на живите и тук Орфей не се сдържал и се обърнал. Много му се искало да погледне в очите на любимия човек. Но в същата минута, когато той направил това, Евридика се разтворила във въздуха. И всичките надежди за завръщане на щастието изчезнали заедно с нея. Какво накарало Орфей да погледне Евридика? Нали са го предупредили да не го прави, ако иска да се изпълни желанието му. Най-вероятно в него се е появило съмнение в честността на властелина на света на мъртвите:”ами ако те се подиграват с мен и вместо моята Евридика са ми подхвърлили някой друг”. На Орфей не му стигнала вярата, той започнал да проверява ситуацията, да я анализира и това довело до беда. Много често в периода на активизиране на Нептун, когато ни носи потока, ние искаме да спрем и да се убедим, че ни носи в правилната посока. Ние даже искаме гаранции, че ще бъдем на нужното място. Но Нептун не дава такива гаранции, той иска да му се доверим напълно, без да знаем какво ще получим в замяна. Нептун ни учи, че понякога решението на проблема идва само, щом само прекратим опитите да търсим изход на всяка цена. Щом нашето Его изчерпи всички ресурси, всички традиционни методи се окажат непригодни, възниква ситуация, позволяваща да се открият нови пътища към решаването на проблема. Карл Юнг казваше по този повод:”... безсъзнателното се стреми винаги да създаде глупаво положение, за да застави индивида да прояви скритите си ресурси. В противен случай човек никога не би узнал за своите възможности. Нужна е екстраординарна ситуация, когато волята и разума буксуват и не остава нищо друго, освен да се довериш на безличностната сила, даваща импулс за растеж”. Под въздействието на Нептун ние можем за известно време да се окажем в задънена и заплетена ситуация....Всичко, което можем да направим, това е с вяра и надежда да чакаме избавление и рано или късно решението ще дойде... Веднъж при мен на консултация дойде човек, който си беше избрал кариерата на артист – една от типичните за Нептун. В момента на нашата среща транзитният Нептун минаваше през Стрелец и правеше квадрат към неговото Слънце в Риби. В случая с Джо всичко започнало успешно и едва завършил актьорското училище бил взет в престижен театър и скоро постигнал широко признание, получавайки даже награди за актьорско майсторство. Всичко изглеждало така, сякаш кариерата е успешна. Но при транзитите на Нептун в нищо не бива да бъдем уверени. И действително, в началото на транзитния квадрат на Нептун към Слънцето, без видима причина Джо се оказал без работа, изгубил популярност..

Съдържание 1. Въведение и история 1.1 Що е осъзнато сънуване 1.2 Осъзнатото сънуване през вековете и до наши дни 2. Кратко научно обяснение на сънуването. REM сън 3. Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване 4. Техники за инкубиране на осъзнато сънуване 5. Заключение. Накъде да поемете? Изтегли като мини книга в Word формат ТУК “Будни бъдете!” Беинса Дуно 1. Въведение и история 1.1. Що е осъзнато сънуване “Въпреки че може да ви изглежда фантастично, докато сънувам, аз съм в пълно владение на своите всекидневни способности. Мога да мисля по-ясно от всякога, мога свободно да си припомням детайли от будния живот, мога да вземам съзнателни решения. И все пак нищо от това не намалява яснотата на сънищата ми. Парадоксално или не, аз съм буден в своите сънища.” - из дневника на един осъзнато сънуващ. Осъзнатото сънуване е състояние на съзнанието, по време на което човек спи и в същото време осъзнава, че спи. Терминът “осъзнато сънуване” или ясно сънуване (англ. lucid dream) е въведен от холандския учен Фредерик Уилямс Ван Еден през 1913 г. Той е един от първите учени, които провеждат сериозни научни наблюдения по въпроса. Изследвал и систематизирал над 352 свои осъзнати сънища за период от около 14 години и през въпросната 1913 година ги е представил на тогавашното “Общество за Психични Изследвания” . Преди да бъде въведен терминът “осъзнатo сънуване”, това състояние на съзнанието е било наричано по различен начин от различните автори: сън на знанието (Оливър Фокс), полусън (П.Д. Успенски), сънувана истина (Робърт Мос), сън на опита, ясен сън, съзнателен сън, граничен сън, сън на силата, буден сън и др. 1.2. Осъзнато сънуване през вековете и до наши дни “Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на своите сънища.” Елеонор Рузвелт Сънищата са интересували хората от незапомнени времена. Осъзнатото сънуване не е скорошно откритие. Може да се предполага, че то винаги е съществувало. Най-древните писмени свидетелства за по-особени сънища са от около 3000 години преди Христа (според други източници 26-27 века преди Христа) от Вавилонско време, описани в “Епоса на Гилгамеш”. Още в първия таблет, запазен от това произведение, се казва, че великият владетел Гилгамеш имал два съня, които помолил да бъдат изтълкувани от неговата майка . Друг митичен Шумерски владетел е Гудея, живял около 2300 г. преди Христа. Когато Шумер е бил нападнат и цялата държава тънела в разруха и глад, Гудея посещава един от храмовете и извършва жречески ритуал с молба към богинята на мъдростта Нисаба да му помогне. Гудея сънува много ярък сън, в който богинята му казва, че ако построи храм в нейно име, тя ще го закриля. Дава и предсказание, че когато храмът е готов, ще задуха силен пустинен вятър и една ярка звезда ще изгрее точно на входа на храма. Богинята дава и много точни указания как да бъде построен храма и как да бъде ориентиран, с какви зали и т.н. Гудея изпълнява заръката и наистина веднага след построяването на храма една звезда осветява входа и задухва силен пустинен вятър. Гудея живял дълго и държавата му процъфтяла. Прославил се като велик жрец, ръководител и светец. Повечето египетски божества са имали храмове за сънуване. Древните египтяни, а и по-късно гърци, са строили хиляди храмове (англ.dream temples) специално за инкубиране на сънища. Думата “инкубиране” идва от латински: in – върху и cubare - лежа и се отнася за сънуване в храм. Търсещите са посещавали храмовете, извършвали са обикновено някакъв ритуал за пречистване и подготовка и са оставали да пренощуват за един или повече дни, за да получат съновидение – за лечение, за напътствие, важна крачка в живота и др. Древноегипетската дума за сънуване е етимологично свързана с дума, означаваща “да бъдеш буден”. Интересно е да се отбележи, че сънуването при древните египтяни се е записвало със символ, представляващ отворено око. Те са разбирали, че чрез сънищата могат да се докоснат до знанието, което им е принадлежало преди да навлязат в този живот. Напреднали осъзнато сънуващи са практикували телепатия, пътуване във времето, изследване на реалността отвъд смъртта, ясновиждане, дистанционно наблюдение и ментална комуникация с други храмове или административни центрове. От фараона, при навършване на тридесет години, се е изисквало да докаже своето право на управление, извършвайки пътуване отвъд смъртта. Воден от Анубис, черното куче и пазач на Сириус, фараонът е трябвало да слезе в подземния свят, да “докосне четирите страни на земята”, да се превърне в Озирис и да се върне с нови дрехи – робата и духовното тяло на трансформацията. Египтяните са знаели, че чрез сънуването търсещият може да достигне звездите, особено Сириус. Това е звездата, смятана от египетските посветени за източника на космично съзнание, крайната точка на напредналите души след смъртта и място на високо напреднали същества, които особено се интересуват от Земята. При ацтеките най-главното божество е било това на сънищата. При северноамериканските индианци има специални стаи за съновидения. Старейшините на племето тълкували сънищата, които получавали по време на обредите и в съответствие с това вземали различни решения. На езика на индианците думата “шаман” означава “човек, който има сънища”. Живеещите около река Амазонка казват, че “всеки, който сънува е малко шаман”. Австралийските аборигени имат запазена история във вид на легенди от преди 40 000 години. Това древно време те наричат с дума означаваща в превод “сънно време” (англ. dreamtime). В Библията се споменава приблизително 121 пъти за сънуване и 89 за спане. Има описани случаи на много хора, които в живота си са се ръководели от сънища. Сънищата в Библията често са проводници на Божията воля. В книга Числа глава 12 например се казва: “Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря”. Друг пример е Йосиф който, правилно интерпретирайки съня на фараона, предсказал седем богати години, а след това седем години на нужда. Според хиндуистката митология светът представлява съня на бог Вишну. Великият египетски посветен Хермес Трисмегист, живял няколко хиляди години преди Христа, е смятан за основателя на всички основни съвременни науки. В произведението му “Кибалион” е описан първият от седемте херметични принципа: “Цялото е Ум, светът е ментален” – т.е. ние живеем и се движим в съзнанието на Бога; ние сме част от съня, медитацията на Върховния Разум. През 50-те години на 20 век подобна теза е защитена от известния физик от Лондонския Университет Дейвид Бом и невролога Карл Прибрам. Светът според тях е гигантска холограма, проектирана от по-висше измерение и ние се движим в нещо като сън. Мозъкът, включително и очите ни, са също холографски устроени. В “Tолтекската книга на мъдростта” от дон Мигел Руиз се разказва легендата за един човек, който търсел знанието на древните. Това било преди около 3000 години. Човекът искал да стане лечител и една вечер сънувал сън, в който видял тялото си отгоре. Погледнал в съня си ръцете и тялото си и казал: “Аз съм направен от светлина; аз съм направен от звезди... Всичко е направено от светлина” . Няколко хиляди години по-късно в книгата “Пътуване към Икстлан”, толтекският учител дон Хуан учи Карлос Кастанеда, че сънищата са толкова реални, колкото и будния живот. И продължава: “Ако трябва да сравняваме нещата, мога да кажа даже, че сънят е по-реален. В съня ти имаш сила, ти можеш да променяш нещата, можеш да откриеш безбройни тайни, можеш да котролираш каквото си поискаш.“ Осъзнатото сънуване е основата на будистката практика, наречена “Йога на състоянието на сънуване”, за която се знае, че датира от преди поне хиляда години. За тази практика се говори още в “Тибетската книга на мъртвите”. За разпространител на този вид йога се смята будисткия учител Падмасамбхава от около 8 век, който пък получил техниката от мистериозен афганистански майстор, наречен Лавапа. Тибетските методи за сънуване са се предавали от поколение на поколение до ден днешен. Съществува и ръкопис “Йога на състоянието на сънуването”, който е съставен около 16 век и описва главно медитативни и дихателни техники за индуциране на осъзнато сънуване. Негово светейшество 14-я Далай Лама казва следното за събуждането на сънното тяло и връзката му с духовния прогрес: “Казва се, че има връзка между сънуването, от една страна, и по-грубите нива на тялото, от друга. Но също се казва, че съществува и “специално състояние на сънуване”. В това състояние специалното сънно тяло се създава от съзнанието ни и от виталната енергия прана. Това специално сънно тяло е възможно да се отдели напълно от физическото и да пътува другаде”. Има източници, които сочат, че философите Аристотел, Платон, Шопенхауер и Рене Декарт са знаели за феномена осъзнато сънуване. Аристотел например казва: “Често, когато човек спи, има нещо в съзнанието, което му разкрива, че това, което му се представя, е сън”. През 1619г. Рене Декарт сънувал сън, в който “Духът на Истината” му разкрил тайната на науката, на която база той открил декартовата равнина и геометрията на координатите. Фридрих Ницше е писал, че понякога по време на нощен кошмар е разбирал, че спи и че всичко, което му се случва, е сън. Свети Тома Аквински, известният християнски светец, е писал: “... понякога, когато човек спи, може да се осъзнае и да разбере, че това, което вижда, е сън” Свети Августин също е бил запознат с феномена на осъзнатото сънуване. Има запазени свидетелства, в които той описва сънищата на бивш римски физик Генадиус от около 415г. преди Христа. Генадиус започнал да сънува сънища, в които му се явявал млад човек, водач, който го ръководел и му помагал да разбере по-добре мистерията на живота и смъртта. В един от сънищата водачът попитал Генадиус къде се намира тялото му и Генадиус отговорил, че в момента тялото му било заспало. Свети Франциск от Асизи е основал Францисканския Орден на базата на сън, в който Христос му казал “отиди и сложи моята къща в ред” (бел. ав.: на английски думата order означава ред и орден; най-вероятно става въпрос за игра на думи) Китайският философ Чуан Дзе, на чиито поучения Лао Дзе е основал таоизма, един път сънувал, че е пеперуда. След като се събудил, дълго се чудил дали е човек, който е сънувал, че е пеперуда или пеперуда сънувала, че е човек. Хипократ, бащата на медицината, е посещавал храма на Асклепиус, посветен на лекуването чрез сънуване. Хипократ е развил теория, според която сънищата отразяват здравословното състояние на човека. Пророкът Мохамед е получил голяма част от Корана от сънищата, които е имал. Големият суфи светец от испански произход Ибн Ел Араби, наричан в ислямския свят “най-великия учител”, през 12 век е учел учениците си на техники за контрол на менталната дейност по време на сън. Той е твърдял, че “човек трябва да контролира мислите си по време на сън”. “Тренирането на този вид будност ... ще произведе голяма полза за индивида.” – казва той, “Всеки би трябвало да развие тази способност, която има толкова голямо значение.” Хазрат Инаят Хан, суфи учител от началото на 20 век, говори за две специфични състояния, практикувани от суфите: самостоятелно предизвикан сън и самостоятелно предизвикан дълбок сън. И продължава: “Да се извърши това е цел на мистицизма. То е толкова просто, че може да бъде обяснено с няколко думи и в същото време е тъй сложно, че аз се прекланям пред всеки, който го постигне. А то може да се постигне чрез концентрация и медитация.” Данте Алигиери е написал своята “Божествена Комедия” на базата на сън, състоял се на Велики Петък 1300г. Когато през 1321г. той умира, част от свитъка е изгубена. Малко по-късно синът му намира загубената част, след като сънува сън, как баща му показва къде се намира. Николас Фламел, френски алхимик от 14 век, една вечер сънувал, че му се явява ангел. Небесният пратеник му казал следните думи: “Погледни добре тази книга, Николас. Първоначално няма да разбираш нищо от нея, нито ти, нито който и да е друг човек. Но един ден ти ще видиш в нея това, което никой друг не би могъл да види.” След време, докато Фламел работел в книжарницата си, дошъл просяк, който поискал да му продаде много стара книга, която се оказала същата, като тази от съня му. Двадесет и една години той се опитвал да разчете написаното в книгата, смесица от различни езици, фигури и схеми с древна мъдрост. Oбикалял из различни страни, говорил и разпитвал много хора. Благодарение на разчетените текстове, Николас Фламел открил философския камък и елексира на живота. Построил десетки болници и църкви. Прославил се като един от най-великите алхимици за всички времена. Менделеев измисля известната Менделеева таблица насън. Една вечер през 1869г, след дълго прекарани часове в размисъл, той заспива. По-късно през нощта “вижда в съня си таблица с всички елементи поставени по местата им.” Емануил Сведенборг, шведски учен, философ и визионер от 18 век, често е изпадал в състояния, близки до осъзнатото сънуване. “Бях поставен в състояние на неподвижност, въпреки че вътрешния ми свят оставаше непокътнат.” - описва той. Така е можел да запомня и после да записва своите наблюдения. По-късно идеите на Карл Юнг, наричан още баща на аналитичната психология, са били силно повлияни от тези на Сведенборг. Според Юнг символите в сънищата са архетипния език на душата. Идеята за двойно спираловидната форма на ДНК се появила на Джеймс Уатсън по време на един негов сън. Една нощ му се присънили две змии, които се усуквали една покрай друга. Той веднага се събудил и извикал: ”Може би това е което търся? Може би ДНК е двойна спирала, усукана около самата себе си?” Той проверил тази хипотеза, разгадавайки по този начин тайната на генетичния код, за което по-късно бил удостоен с Нобелова награда. Томас Едисон, откривателят на електрическата крушка, докато е работил върху изобретенията си, е използвал комбинация от техники за медитация и релаксация, за да поддържа съзнанието си в т.нар. хипнагонно състояние на съня (бел ав.: това е състоянието точно преди заспиване, на границата между будност и спане). Едисон е имал навика да си поспива през деня и често се събуждал с идеи за нови открития. Дори един ден възкликнал: “Никога нищо не съм измислял, моите сънища го правят.” Ели Сингер, откривателя на шевната машина, е завършил своето откритие на сън. Докато мислил как би трябвало да работи иглата в шевната машина, една вечер сънувал туземци с копия с дупки в техния край. Доктор Фредерик Бантинг, блестящ канадски лекар, е открил химическия състав на инсулина насън. Присънили му се точните стъпки, които трябвало да направи, за да открие така дълго изплъзващата му се формула. Фредерик Кекуле, немски химик от 19 век, открива пръстенообразната структура на бензеновата молекула по време на сън. Една вечер, след дълга работа по проблема, задрямал на стола си. Атомите продължавали да плуват пред очите му. Изведнъж видял в съня си змия, която е захапала опашката си, образувайки по този начин кръг. Това му помогнало да разгадае дълго търсената структура. Много години след откритието той разкрил на официална вечеря, че идеята му е дошла по време на сън и накрая възкликнал: “Господа, трябва да се научим да сънуваме!” През 1913 година австрийският физиолог Отто Лоеви стигнал до идеята, че нервните импулси в тялото се предават по химически път, а не по електрически, както тогава се е смятало. За жалост обаче той не намерил начин да докаже твърдението си. Седемнадесет години по-късно, вечерта преди неделята от великденската седмица, той се събудил и записал на малко листче някои мисли, хрумнали му в съня. В шест часа сутринта се събудил с мисълта, че е открил нещо важно. Погледнал листчето си, но не успял да го разчете. За негов късмет сънят се повторил следващата нощ. Събудил се в три часа сутринта и веднага отишъл в лабораторията, за да извърши хрумналия му експеримент. За своето откритие през 1936 година получил Нобелова награда за медицина. Физикът Нилс Бор, получил Нобелова награда през 1922г. за работата си върху структурата на атома, казва, че е измислил модела на атома на базата на сън, в който той седи върху слънцето, а планетите свистят наоколо, закачени на тънки въженца. Беинса Дуно, българският пророк и учител, още в началото на школната си дейност започва да учи учениците за значението на съня, за това как да е ориентирано тялото по време на сън, към какво да е насочена мисълта преди заспиване, какво да правят учениците през деня, за да могат вечерта да се докоснат до висшите светове и на другия ден да приложат наученото в живота. Сънят е своеобразно училище и контактна точка на духа с разума. В динамичната медитация - Паневритмия, още в първите две упражнения се говори за събуждане, и то с любов. Участниците се призовават към будност със следните пълни със символика думи: “ставайте от сън деца”. В книгата си “Нов модел на Вселената” Петър Успенски, руски философ от началото на 20в., пише, че най-интересните му идеи идват от сънищата. “Исках да проверя една интересна идея, която ми хрумна още в моето детство” – пише той. “Възможно ли е човек да запази съзнание, докато спи; да знае, че спи по време на сън и да мисли съзнателно по същия начин, както когато е буден?” Състоянието, което постига в резултат на търсенето на отговора, той нарича “полусън”. “В състояние на полусън аз имах същите сънища, както обикновено” – пише философът - “но с тази разлика, че бях напълно съзнателен.” Успенски взаимства и доразвива техники за пробуждане на съзнанието от Гурджиев - друг известен руски философ от началото на същия век. Известни са поне два случая, когато американския пророк Едгар Кейси е бил молен да разтълкува осъзнати сънища. Кейси е бил наричан “спящия пророк”, тъй като в състояние на сън е отговарял на различни въпроси, давал е методи за лекуване, правел е предсказания. Д-р Рудолф Щайнер - немски философ и учен от началото на 20в., в книгата си “Как се постига познание за висшите светове” описва как сънищата на търсещия, в хода на духовното му израстване, напълно се видоизменят и стават все по-съзнателни. Писателят Робърт Луи Стивънсън е вярвал, че най-интересните му истории идват от сънища. Като малък често е сънувал кошмари и се научил да контролира съня си, превръщайки кошмарите в по-приятни сънища. Племето сенои, обитаващо планините на Малайзия в началото на 20в., е имало специално разработени техники за сънуване. Смята се, че благодарение на специалното им отношение към съня, цялото племе е имало изключително здравословен и високо морален живот - без болести, без престъпления и насилие, без кошмари. Много композитори, сред които Моцарт, Бетовен, Вагнер и Тартини, са разчитали на сънищата като източник на вдъхновение. Песента на Стинг “Сънят на сините гълъби” (The Dream of the Blue Turtles) също е вдъхновена от сън. Известната песен на Бийтълс “Вчера” (“Yesterday”) е хрумнала на Пол Макартни по време на сън през 1965г. Зигмунд Фройд също е знаел за съществуването на осъзнати сънища. Във второто издание на “Тълкуване на Сънища” той пише, че: “има хора, които са напълно съзнателни по време на нощта, че спят и които притежават способността да насочват своите сънища” От 13-годишна възраст френският маркиз Леон Дервей Дьо Сент Луис води дневник на сънищата си и през 1867г. издава труд, озаглавен “Сънищата и начините да ги насочваме”. Маркиз Леон е един от пионерите на 19 век, който показва, че осъзнатото сънуване може да бъде научено от всеки. Харолд Вон Моерс-Месмер - немски физик и доктор, е един от учените на 20в., които лично са изследвали осъзнатото сънуване. Той е първият, който предлага техника за увеличаване продължителността на осъзнатото сънуване чрез гледане в земята с цел стабилизиране на съня. През 1959 год. немския учен и психолог Пол Толи измисля т.нар. огледална техника за индуциране на осъзнато сънуване след изследвания, направени към Университета “Йохан Волфганг Гьоте”. Техниката се състои в това, постоянно да се поставя на изпитание реалността и да се задава въпроса ”Спя ли, или съм буден? “, както и да се правят критични наблюдения, особено когато се случва нещо необичайно наоколо. Самия Толи 4 седмици след използването на този метод успява съзнателно да индуцира първия си осъзнат сън. Сънува, че вижда починалата си леля и изведнъж осъзнава, че това не е възможно и че е сън. Други изследователи, които в наши дни много са подпомогнали за изследване това и подобни състояние на съзнанието, са: Робърт Монро – автор на “Пътуване извън тялото” в три тома; д-р Реймънд Муди – автор на книгата “Живот след живота”; д-р Кейт Хари – учен и изследовател на осъзнатото сънуване в университетска среда, автор на книгата “Как да индуцираме осъзнати сънища за 30 дни.” и “Как да преживеем пътуване извън тялото за 30 дни“ ; Селия Грийн – парапсихолог, автор на книгата “Осъзнати сънища”, издадена през 1968г. , д-р Патриция Гарфийлд – автор на публикуваната през 1974г. книга “Осъзнато сънуване” ; Чарлс Тарт – “Променени състояния на съзнанието”; Робърт Мос – “Сънувана истина”, “Съзнателно сънуване” и мн. др. Много изследователи са правели проучване върху осъзнатото сънуване, но никой от тях като че ли не е допринесъл толкова много за популярността му в съвременния свят, както Стивън Лаберж. Интересно е да се спомене накратко как младия Стивън се докосва до този феномен. Като малък, до около 5-годишен, е имал осъзнати сънища, но за известен период те са изчезнали. На около 20-годишна възраст той посещава семинар по будизъм, воден от Тартанг Тулку, тибетски будист от Есаленския Институт в Биг Сур и продължител на традицията “Йога на състоянието на сънуване”, завещана от Падмасамбхава. На семинара се преподават техники и знания за 24-часова непрекъснатост и будност на съзнанието. Няколко нощи след края на семинара осъзнатото сънуване му се случва отново. Сънува, че изкачава К2, вторият по-големина връх на Земята, по къси ръкави. Изведнъж си казва, че това не е възможно и разбира, че сънува. Впечатлен, решава да изследва феномена по-подробно и през септември 1977г кандидатства за докторска разработка по темата към Станфордския Университет. Години по-късно той се превръща в докторът по психофизиология Стивън Лаберж (Ph.D Stephen LaBerge), световно признат авторитет и лектор, както и един от пионерите-изследователи на осъзнатото сънуване в научна среда към Станфордския Университет (Stanford University). През 1987-1988г. основава Институт по Осъзнато Сънуване (Lucidity Institute). Основната му цел е да популяризира и да помогне на хората да разберат що е осъзнато сънуване, как се постига и как помага в живота. Една от първите крачки е човек да се научи да си спомня сънищата сутрин и да ги записва в дневник.

Съдържание 1. Въведение и история 1.1 Що е осъзнато сънуване 1.2 Осъзнатото сънуване през вековете и до наши дни 2. Кратко научно обяснение на сънуването. REM сън 3. Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване 4. Техники за инкубиране на осъзнато сънуване 5. Заключение. Накъде да поемете? Изтегли като мини книга в Word формат ТУК 2. Кратко научно обяснение на сънуването. REM сън. ”Най-истинският ни живот е когато сме будни в нашите сънища.” Хенри Дейвид Торо Ако човек е буден или зает с някаква активност, мозъкът обработва информацията, идваща през сетивата и заедно с паметта конструира в главата ни модел на света около нас. Ако сме будни, но физически неактивни, фокусът на възприятието се премества от външната информация към вътрешната такава. Умът блуждае сред образи и картини. Част от съзнанието ни моделира определени ситуации, които могат да ни се случат. Фокусът лесно може да се върне към външния свят, ако се появи някакъв външен дразнител. Според Лаберж нещо подобно се случва в процеса на сънуването. Тъй като умът не получава външна информация чрез сетивата, използвайки връзката между съзнанието и подсъзнанието, той конструира някакъв модел на света, който се базира на наличната вече информация като страхове, желания, очакване, спомени, памет и т.н. Създаденият сънен свят, разбира се, е различен от това, което всеки ден наблюдаваме. Понякога картините и образите са несвързани, друг път са като цели сцени, а понякога и като филми. Благодарение на открития през 50-те години на миналия век принцип за измерване електромагнитните трептения на мозъка, учените разбират, че съществуват различни фази на сън. Сънят не е просто пасивно откъсване от външния свят, както са го мислили до скоро. Различията в психичната активност по време на сън се дължат на различните фази, през които минава съня. Според учените има две основни фази на съня: фаза на бърз сън и фаза на бавен сън, които се различават по своите физиологични, психологични и поведенчески реакции. При бавния сън спящият диша бавно и много дълбоко, съзнанието почти не присъства, обмяната на веществата е сведена до минимум. Събудени в тази фаза, хората са дезориентирани и рядко си спомнят какво са сънували. Промяната към бърз сън е много осезателна. По време на бърз сън, наричан обикновено “сън с бързи очни движения” или “REM-сън” (REM – Rapid Eye Movements), очите под затоворените клепачи извършват изключително бързи движения. Дишането става много по-бързо и неравномерно. Мозъкът изразходва много енергия, почти толкова, колкото в будно състояние. В тази фаза именно на ускорена мозъчна и физиологична активност човек вижда сънища. Въпреки ускорения психофизиологичен ритъм, тялото остава почти напълно отпуснато в “сънна парализа”. Любопитен факт е, че след излизане от REM-сън и събуждане е възможно “сънната парализа” да не се изключи веднага и тялото да не се поддава на волеви команди. Това е съвършено безобидно и е достатъчно събудилият се да изчака няколко минути парализата да отмине. На диаграмата по-горе са изобразени три вида изследвания – ЕЕГ (електроенцефалограма), ЕМГ (електромиограма), ЕОГ (електроонкулограма) съответно по време на будност, REM сън и дълбок сън. ЕЕГ измерва електрическите импулси в мозъка, ЕМГ измерва мускулната активност, а ЕОГ – движението на очите. Забелявза се, че диаграмата на REM съня и тази на будността при ЕЕГ и ЕОГ измерване са много близки. Бавният сън се дели на 4 фази. Първата е преходна фаза между будно състояние и сън и често е наситена с т.нар. “хипногонни” образи (бел. ав. – “хипногонни” идва от гръцки и означава “водещи към сън”). Втората фаза е на по-дълбок сън и умствената активност тук леко наподобява процесите на мисленето. Около 20-30 мин. след заспиване спящият навлиза в третата и четвърта фаза, дълбок делта сън, през който мистиците твърдят, че “всички ограничения на личностното несъзнаване са разтворени в ясната светлина на най-висшето съзнание”. След приблизително 30-40 мин. спящият се връща отново във фаза 2 от бавния сън. След около 70-90 мин. спящият за първи път навлиза в стадий на бърз сън или REM-сън. След 5-10 мин. REM-сън и вероятно кратко събуждане следва отново връщане към фаза 2 и 3 на бавен сън. Следващия REM-сън се случва след около 90 мин. и този цикъл се повтаря така през цялата нощ. Диаграмата на приблизително разпределение на фазите на сън през нощта е следната: Важно е да се отбележат няколко факта: първо, с течение на сънуването продължителността на REM-съня се увеличава всеки следващ път, като последният REM сън може да продължи около час. Второ, интервалите между две REM фази на сънуване намаляват до около 15-20 минути след 8 часа сън. И трето, за 5-6 периода на REM фази на съня човек се събужда 10-15 пъти на нощ, но обикновенно не помни за това. Именно фазите на REM-съня са тези, през които е най-вероятно човек да преживее осъзнато сънуване. Събитията, които човек преживява по време на REM-сън, оказват на мозъка влияние, много подобно на това в будно състояние. Правени са много изследвания за доказателство на това твърдение. Примерно при ускоряване на дишането в осъзнат сън се ускорява и дишането на тялото. При преминаване от пеене - дясна хемисфера, към броене - лява хемисфера, в мозъка се активират същите центрове, както в будно състояние. Казано накратко, от гледна точка на нашия мозък, както и от гледна точка на някои психофизиологични процеси да извършим нещо на сън е равносилно да го извършим наяве. Това обяснява защо сънищата изглеждат толкова реални. За нашия мозък те са истинки. А щом като те са реални за нашия мозък и могат да влияят върху голяма част от нашата психофизиология, то те могат да бъдат използвани за подобряване на имунната система например, или за подобряване качеството на живота в мнoгo аспекти от житейската ни дейност. Според д-р Лаберж една от основните задачи на мозъка от психологична гледна точка е да ни предпазва и да контролира резултатите от действията ни. За тази цел мозъкът създава модел на света, който се базира на поредица от схеми. Схемите представляват ментални модели на получената и обработената чрез сетивата информация. Ние си имаме схеми за всичко - от това, какво е компютър, до по-абстрактните схеми като тази, какво е истина, морал, любов и т.н. Нови схеми се създават чрез модифициране или комбиниране на стари схеми, някои от които наследяваме генетично, а други изграждаме в хода на нашия живот. Съвкупността от всички схеми съставя нашата лична теория на реалността, която в НЛП (невро-лингвистично програмиране) се нарича “карта на реалността” . Кои схеми да бъдат активирани в даден момент както от будния, така и от сънния ни живот, зависи от две основни неща: мотивацията и очакванията ни. Ако постоянно се придържаме към старите схеми, ние никога не бихме се развивали като човешки същества. Ако в съня ни се случи нещо странно, например да полетим, ако се придържаме към схемите си, които имат тенденция да рационализират, те биха ни предложили теорията, че може би в момента просто сме в безвъздушно пространство. Ако обаче съзнанието ни има известно ниво на будност, то ще забележи, че това е сън. Според д-р Лабереж сънищата представляват модел на света, създадени от нашия ум в спящо състояние. Следователно, чрез осъзнаване в сънищата и наяве ние можем да работим върху себе си, създавайки нови схеми или да префинираме старите, с цел по-дълбоко разбиране мистерията на живота и по-добро осъзнаване за мястото ни във вселената. 3. Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване ”Ние сме много по-интелигентни, по-мъдри и по-способни да вземаме правилните решения, когато спим, отколкото когато сме будни.” Ерих Фром Когато хората чуят за първи път за феномена на осъзнатото сънуване, те често питат: “Защо бих искал да имам осъзнати сънища? Каква е ползата от тях? Какво може да се постигне чрез тях?” В осъзнатите сънищата единствените ограничения, които имате, са тези, поставени от вас самите. Mожете да приживеете всичко, абсолютно всичко, което можете да си представите. Преживяването е изключително реалистично и вдъхновяващо и в същото време не е опасно. Всичко се случва във вашия ум. За някои хора такъв тип преживяване е едно от най-важните и дълбоко трансформиращи в живота им. Осъзнатото сънуване може да бъде използвано за усъвършенстване на личността, развиване на по-високоа самоувереност, творческо решаване на проблеми, научни наблюдения на връзката между ума и тялото, преодоляване на кошмари, разбиране на подсъзнанието ви, получаване на вдъхновение, транформиране и разбиране на сексуалността, придобиване на нови умения или усъвършенстване на стари, отказване от вредни навици и лекуване, довършване на дела, за които нямате възможност в будния си живот, мисловно моделиране, емоционално пречистване, изследване на възможния изход от дадено решение, проектиране и създаване на позитивно бъдеще, репетиране за будния живот, отваряне към трансцедентални преживявания, медитация и път към просветление. В сънищата вие действате по начин, който е подобен на този в будния ви живот. Ако обаче знаете, че сънувате, вие можете да направите така, че да преживеете най-красивите си фантазии, примерно да летите, преодолявайки гравитацията и пътувайки до всяка точка на сънната вселена, преоткривайки себе си. В осъзнат сън вие можете да преживеете всичко, което можете да си представите, точно както в холодека от Стар Трек. В осъзнат сън мозъкът ви симулира реалността, всичко изглежда много истинско, но с тази разлика, че вие не сте ограничени от законите на физическата реалност. Не е нужно да спазвате нейните закони, нито предразсъдаците на обществото с неговите мерки за това, кое е морално и кое не е. Сънят е вашето лично пространство за експериментиране: полетете като Супермен или като феята от приказките, използвайте силата на джедаите като Люк от филма “Междузвездни Войни”, победете дракона, правете страстна любов на самотен остров, избавете света от надвисналата опасност, спасете дамата на сърцето си и спечелете правото да живеете дълго и щастливо като крал и кралица в магическото царство. Можете да използвате осъзнатите сънища като виртуален тренажор за решаването на проблеми. Ако не сте сигурни как да постъпите в дадена ситуация, разиграйте всички варианти в осъзнат сън и вижте какъв ще е крайния резултат. Как се чувствате? Кое решение е най-добро за вас? Не случайно шаманите казват, че в сънищата си вие избирате пътя, който ще следвате в будния живот. Както когато слънцето свети и вие не виждате звездите, така и в будния ви живот притока на сетивна информация заслепява вашите скрити възможности. В осъзнат сън този приток е сведен до минимум и това отваря голям потенциал за съзнателна творческа дейност. Открийте отговора на труден въпрос, помислете върху новата си книга или сайт, потърсете вдъхновение и идеи, попитайте висшия си Аз как да постъпите, създайте си магическа сънна лаборатория и вземете за консултант Айнщайн или някой духовен водач, подобрете творческото си мислене, докоснете се до неизразимото знание – всичко това е напълно възможно по време на буден сън. В традиционната западна култура сънищата не се смятат за важни и хората не им обръщат внимание. В други култури обаче, както при племето сенои например, сънищата са от изключително значение – те помагат за подобряване качеството на будния живот. Осъзнатите сънища могат да се използват за репетиция за будния живот, за моделиране на житейски ситуации и развиване на добродетели. По този начин можете да изработите ценни качества и навици на характера, като например развиване на по-голяма самоувереност или добиване на гъвкавост на мисълта. Имате проблеми с говоренето пред хора? Притеснявате се как ще проведете бизнес разговора си утре? Учене, спорт, бизнес, среща с партньор, промяна на характера, справяне с трудна житейска ситуация - моделирайте ситуацията в своя осъзнат сън, изследвайте я от всички гледни точки, развийте по-голяма самоувереност, справете се с тревожността, и после приложете наученото в будно състояние. Тъй като мозъкът по време на сън реагира както в будно състояние, невронните схеми, необходими за активиране на дадена способност, могат да бъдат установени в осъзнат сън. Изграденните вече невронни връзки през нощта могат да бъдат използвани в будния ви живот през деня. Проучванията показват, че колкото по-реално изглежда умственото упражнение на даден навик или действие, толкова по-веорятно е то да помогне за действителното изпълнение на съответния навик или действие в будния живот. Осъзнатите сънища са едни от най-ярките умствени картини, които можете да преживеете, много пъти по-ярки и от най-ярките ви фантазии. Поради тази причина осъзнатото сънуване е подходящо за развиване на нови сензомоторни навици и за усъвършенстване на стари. Това може да се използва особено активно от спортистите. “Една нощ, сънувайки осъзнах, че съм в сън и реших да усъвършенствам играта си на тенис.” – разказва дванадесет годишно момче. “Използвах това, което бях виждал по телевизията ... и към края на съня се справях доста добре с подаванията, защото бях отработил техниката прецизно. По време на турнира успях да победя всички и си тръгнах с наградата.” “Сънищата са картини от книгата на живота, която вашата душа пише за вас.” - казва Марша Норман. Осъзнатите сънища биха ви помогнали да разберете по-добре себе си, многото си лица и аспекти, да си зададете важни житейски въпроси и да потърсите отговора им. Какво съм аз? Кой съм сега? А кой съм бил преди да бъда? Какво искам от живота? Коя е следващата стъпка? Бихте могли да развиете един по-отворен подход към реалността. Що е реалност? Що е съзнание? Щом тялото ми спи и аз съзнавам, че сънувам, аз моето тяло ли съм? Или съм нещо повече? Има ли смърт? Често хората сънуват, че са други личности, занимаващи се с различни професии в съня си или извършват действия, несвойствени за тях. А какво би станало, ако в този момент осъзнаят, че сънуват? Дали не биха разбрали по-добре различните аспекти на личността си, своите мечти и копнежи? Осъзнатите сънища дават възможност да задоволите желания, които биха били пагубни за вас през деня, да ви помогнат да се откажите от вредни навици. Защо да не задоволите желанието за пушене насън? Това ще ви помогне да откажете цигарите. Една жена споделя, че използвала осъзнатото сънуване като метод за отслабване. “Събуждах се удовлетворена... и ако през деня изпитвах потребност да ям нещо, си казвах: “Ще го изям довечера в съня си.” Така и правех.” Осъзнатото сънуване може да ви помогне да разберете по-добре сексуалността си. Сънищата са вашето най-интимно и съкровено кътче от съзнанието ви и вие можете да правите с тях каквото решите. Защо да не правите страстна любов на плажа с любим актьор или с вашият приятел, който в момента е в чужбина? Кое е морално и кое не? – Вие преценявате. Във филма “Виж кой говори 3” съпруг, който често пътува извън града по работа, и съпругата му имаха споделен осъзнат сън и го използваха, за да бъдат отново заедно. Има физиологични и психологични причини да се смята, че осъзнатото сънуване е особено благоприятно за сексуална активност, факт, който може да се използва от сексуалните терапевти например. Затворник, който от години не е имал физическа възможност да преживее интимност, е използвал осъзнатото сънуване, за да задоволи тази потребност. Патриция Гарфийлд, опитна осъзнато сънуваща и известен авторитет в областта на сънуването, споделя, че интимните й преживявания по време на осъзнат сън са “като експлозии, разтърсващи единството на душа и тяло... с усещане за цялостност, което изключително рядко се преживява в будно състояние.” Въпреки че в сънищата няма опасност за физическото ви тяло, емоциите, които изпитвате по време на сън са реални. “Правете нещата, от които най-много се страхувате, и краят на страха ви е сигурен.” – съветва Марк Твен. В тази връзка, изправянето срещу страховете и преодоляването им е едно от най-големите предимства на осъзнатото сънуване. Според “ефекта на сянката”, открит от Карл Юнг, вие проектирате отхвърлените аспекти на личността си върху другите и понякога този процес се отразява във вашите сънища във вид на кошмари. “Страхът е най-лошият враг в сънищата ви” – обяснява д-р Лаберж.”Ако му позволите да ви обземе, той ще става все по силен, а вашите съмочувствие и осъзнатост все по-слаби.” В осъзнат сън, вие знаете, че чудовищото в съня ви няма да ви нарани. Обърнете се към него и го погледнете в очите. Защо да не го попитате какво иска, защо ви плаши, какво е дошло да ви научи, с какво можете да му помогнете? Излъчете любов и приемане към него. Това чудовище е част от вас самите, част, която иска приемане и разбиране, а не борба или отхвърляне. Може би всичко от което се страхувате е в дълбоката си същност, нещо безпомощно, нещо което иска вашата любов и внимание. Ето защо чудовищата често се превръщат в дружелюбни същества или пък приятели, когато се изправите смело срещу тях в осъзнат сън. “Най-дълбоките ви страхове са като дракони, които пазят най-дълбоките ви съкровища” – казва немския поет Рейниър Рилке . Ето защо след като успеете да се справите с чудовището в съня си, някои изследователи препоръчват да поискате от него подарък. Целта е да стане пълна трансформация на отрицателната емоция - страха, в нещо позитивно. Ефекта в будния живот е поразителен. Осъзнатите сънища ви дават много по-голям потенциал за тълкуване и разбиране на света на сънищата и тяхното значение във всекидневния ви живот. Няма нужда да търсите в съновници, просто попитайте участниците във вашия сън защо присъстват в него, какво е посланието им за вас. Един осъзнато сънуващ споделя, че когато бил преследван от войник от Втората Световна война, разбирайки, че всичко е сън, се обърнал към преследвача и го попитал: “Кой си ти?”. Войникът се превърнал в малко момиченце, което отговорило: “Аз съм твоят страх от неизвестното”. Сънуващият се развълнувал и прегърнал малкото момиченце, разбирайки, че страхът от неизвестното го е карал да избягва определени ситуации в будния живот. Не случайно Буда казва: “Няма лоши сънища”. Ние помъдряваме и добиваме вътрешна сила, учейки се да се справяме с трудностите в живота. Предизвикателствата ни карат да си задаваме важни въпроси за това кои сме всъщност, кое е най-важното за нас в този момент. Неприятните преживявания могат да бъдат нашите най-големи приятели и учители. Когато се сблъскате с проблемна ситуация в осъзнат сън, може би е по-разумно да не опитвате да промените магически ситуацията или да избягате, а да разрешите конфликта, променяйки своето отношение към него. Пол Толи, психолог и пионер в осъзнатото сънуване, даже препоръчва съзнателното търсене на проблеми и подтискащи ситуации в съня и изправянето срещу тях с терапевтична цел като метод на самолечение. Шестдесет и шест процента от изследваните от него лица станали по-позитивни личности, по-адаптивни, по-креативни, по-малко тревожни и по-емоционално уравновесени, в резултат на това, че съзнателно се изправяли срещу проблемите в своите сънища вместо да ги избягват. Осъзнатите сънища могат да ви предадат чувство за дълбок смисъл на живота. Могат да ви помогнат да излекувате емоционални рани, да довършите дела, за които нямате възможност в будния живот. Какво бихте казали, ако можехте още един път да се срещнете с починал роднина или любим? Може би да поискате прошка, да кажете “довиждане” или “обичам те”? Жена, която дълго време не можела да се примири със смъртта на баща си, споделя срещата с него в своя осъзнат сън: “Той започна да ми говори много спокойно, че ме обича и че е добре. Каза ми, че вече мога да го оставя, за да живея собствения си живот със семейството си. Когато се събудих, си дадох сметка, че съм започнала да приемам смъртта му.” Осъзнатите сънища могат да бъдат проява на вашата най-висша същност. Преди да влезете в осъзнат сън или след като вече сте в него, концентрирайте се върху желанието си да бъдете водени от своята най-висша същност. Вижте какво ще последва. “Усетих чувство на дълбока свързаност с всичко, чувство на преливаща благодарност и благословение” – споделя един опитен сънуващ след един такъв осъзнат сън. “Отново съм свободен” – това били първите думите на един практикуващ в момента на осъзнаване, че сънува. В осъзнатите сънища присъства изключително чувство на свобода, на възможност за съзнателен избор, на смисъл на нещата. Какво би станало ако цяла нощ сънувате, че търсите ризата си и на сутринта разберете, че това е сън и усилията ви са били напразни? Даже и да намерите ризата си, вие не можете да я вземете със себе си в будния живот. Това е цяла нощ, пропиляна в търсене и притеснение, даже стрес, които са може би без смисъл. А какво бихте направили ако бяхте буден в съня си и имахте право на избор? Може би бихте прескочили тези безцелни преживявания и бихте вършили нещо много по-ценно и по-интересно за вас? Учените са доказали, че “образите на желани събития от бъдещето имат тенденция да способстват за поведение, водещо с голяма вероятност до реализирането им”. Следователно ясно е, че можете да използвате осъзнатите сънища за създаване на позитивно бъдеще. Какъв модел на бъдещето ще създадете в своя сън? Какъв живот ще изберете да живеете? Пълен с неприятни изживявания или с радост и дълбоко удоволетворение? Осъзнатите сънища могат да се използват от хора с физически недъзи, тъй като в този вид сънища вие имате пълна физическа свобода. Няма го ограничението на физическото тяло. След осъзнат сън хората споделят, че настроението им разко се повишава, което понякога продължава няколко дена. Други разказват случаи, в които са излекували болки в тялото си, използвайки осъзнат сън: “Казах на физическото ми тяло, че го обичам и го уверих, че то ще оздравее. Когато се събудих на сутринта бях в състояние да не вземам обезболяващи медикаменти.” Наблюдаван е и терапевтичен ефект от осъзнатото сънуване при справяне с фобии и депресии, намаляване на болката, възстановяване на нервномускулните функции при наранявания на гръбначния мозък, сексуални смущения и др. Благодарение на силата на образността и въображението осъзнатото сънуване може също да помогне за по-бързо оздравяване и възстановяване от травми. Осъзнатите сънищата са добро място за развитие и усъвършенстване на екстрасензорни възприятия. Опитни осъзнато сънуващи твърдят, че могат да лекуват болести - свои и на други хора, чрез силата на съня. Други - че могат да изследват физическата реалност от състояние на сън. Някои споделят, че могат да предсказват бъдещето или да получават предупреждения насън за предстоящи опасности. Споделените сънища също не са рядко явление сред опитните сънуващи. Телепатия, разговори със заминали за другия свят, дистанционно наблюдение, 360-градусово стерео възприемане, промяна на сънната форма, припомняне на минали животи, пътуване във времето, пребиваване на две или повече сънни места едновременно, среща с духовни водачи – изглежда нищо не е невъзможно. В осъзнат сън имате усещане за лично присъствие, за живот, за реалност. “Никога преди не съм бил така буден” – казва един практикуващ след първия си осъзнат сън. Научните изследвания показват, че яснотата на случващото се, наситеността на цветовете в осъзнатите сънища са поне толкова високи, колкото и в будния ви живот, а често и много повече. Нивото ви на будност в осъзнат сън пряко зависи от нивото на будност в будния ви живот. Един път попитали известния суфи учител Идрис Шах каква е най-голямата грешка на съвременния човек. Той отговорил, че най-голямата грешка на съвременния човек е да си мисли, че е буден, когато всъщност “спи в чакалнята на живота”. Ако се научите да бъдете будни във вашите сънища, ще бъдете много по-будни и съзнателни и във всекидневния си живот. Обратното също е вярно. Тартанг Тулку, будисткият експерт по сънуване, казва, че чрез редовното практикуване на осъзнато сънуване преживяванията в будния ви живот ще “стават по-живи и разнообразни, като следствие от развитата способност за осъзнаване.” Според някои учения сънят символизира “малка смърт”. В гръцката митология например, богът на съня и богът на смъртта са близнаци. Есеите, учение от времето на Христа, посрещали всеки ден като нов живот. В края на деня, преди залеза на слънцето, всички спорове преставали и се изглаждали. Преди заспиване правели преглед на деня, обмислели случилото се и прощавали. В тази насока на мисли, осъзнатото сънуване може да ви помогне да преосмислите отношението си към смъртта и даже да служи като подготовка за естествения край ма живота. Навлизайки съзнателно в съня си, вие се подготвяте да навлезете съзнателно в смъртта. Шардза Ринпоче, тибетски майстор практикуващ йога на сънуването, през 1934г навлиза съзнателно в състояние на физическа смърт. Дематериализира тялото си и от него остават само ноктите и косата му. Осъзнатото сънуване може да бъде използвано за преживяване на Божественото. Свами Рада, ученичка на Свами Шивананда и една от първите прeнесли йога на запад, с повече от 30 години практика в преподаването на методи за сънуване, казва, че работата със сънищата “може да отвори вратата на Божественото вътре в нас”. Опитен сънуващ пожелал в един осъзнат сън да потърси Всевишния. “Веднага след като се отдадох на неговата воля, колата ми се стрелна към небето” – разказва той. “Когато се изкачих още по-нависоко в облаците, навлязох в Космоса, който ме порази със своята мистична безграничност – огромна пустота, която преливаше от любов и безкрайно пространство, което усещах като свой дом.” Осъзнатото сънуване може да бъде използвано като метод за духовно израстване. Според Чарлс Беля, таоистки учител, сънят е “естествено време за практикуване на медитация”. Той твърди, че “един час медитация по време на сън е равна на един месец практика в будния живот”. Според други автори, крайната цел на практиката на будното сънуване е постигане на Върховната Реалност. “Целта на йога на сънуването е просветление” - казва тибетския учител Тензин Вангиал. Ако приемем тезата, че животът се измерва с моментите, в които сме съзнателни, осъзнавайки се в сънищата си вие в действителност удължавате живота си. Вместо да проспите сънищата си, защо да не живеете по-дълго, влизайки всяка вечер съзнателно в света на сънищата? Осъзнатото сънуване би ви помогнало да промените и одухотворите мирогледа си. Променяйки и усъвършенствайки своите мисловни схеми, вие променяме своята “карта на реалността” и израствате като човешки същества. “Този вид осъзнатост, основана на практиката в състояние на сън, може да ни помогне да постигнем вътрешно равновесие” - казва будисткия учител Тартанг Тулку, и продължава: “ Осъзнатостта подхранва съзнанието по начин, който развива целостта ни. Осъзнатостта осветява непознатите дълбини на нашето съзнание и ни посочва пътя към познаване на нови измерения на реалността.” Осъзнатото сънуване би ви помогнало да имате един по-осъзнат подход към живота и вашето място в него, към вашите цели и стремежи. В тази връзка Карл Юнг казва: “Сънищата ще ви покажат и къде се намирате, и накъде вървите. Те ще ви разкрият вашата съдба.” Може ли осъзнатото сънуване да бъде опасно? Твърди се, че осъзнатото сънуване е напълно безопасно за хора с “нормална невротичност”. Съществуват различни степени на будност по време на осъзнат сън. При по-високо ниво на будност вие напълно осъзнавате, че всичко, което се случва, е сън и вие спите в леглото си. Вие осъзнавате как се казвате, в коя държава живеете, в кой град, на кой адрес и т.н.. При по-ниските нива на осъзнатост вие разбирате частично, че спите и частично ви се струва, че всичко е реално. Дали не трябва осъзнатото сънуване да бъде естествен процес, който да се случва спонтанно? И да, и не според мен. Бих отговорил така: вие всеки ден се храните; мислите ли, че знаете как да се храните? Храненето е една естествена нужда на организма, точно както сънуването. Това, че всеки ден се храним, значи ли, че сме съзнателни за този процес, разбираме ли го и използваме ли го по най-ползотворния начин? Същото се отнася за сънуването. Така или иначе се храним и спим, защо да не го правим осъзнато? Всяка вечер ние влизаме в света на сънищата и там се случва нещо. Защо да не сме съзнателни за този процес? Повече от 1/3 от живота си прекарваме в спане. Трябва ли наистина да “проспим това време”? Можем ли вместо това да го използваме за израстването ни като човешки същества, за по-доброто разбиране на нас самите и на реалността около нас, за духовната ни еволюция?

Съдържание 1. Въведение и история 1.1 Що е осъзнато сънуване 1.2 Осъзнатото сънуване през вековете и до наши дни 2. Кратко научно обяснение на сънуването. REM сън 3. Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване 4. Техники за инкубиране на осъзнато сънуване 5. Заключение. Накъде да поемете? Изтегли като мини книга в Word формат ТУК 4. Техники за инкубиране на осъзнато сънуване ”Аз съм повече от физическото си тяло. Тъй като съм повече от физическа материя, аз мога да възприемам това, което е по-велико от физическия свят. Ето защо дълбоко желая да преживявам, да разбирам, да използвам, да регулирам такива по-високи енергии и енергийни системи, които могат да бъдат добротворни и конструктивни за мен и за тези, които ме следват. Също така аз дълбоко желая помощта, съдействието, разбирането на тези индивиди, чиито мъдрост, развитие и опит са равни или по-големи на моите. Аз моля за тяхното напътствие и защита срещу всяко влияние, което може да ми донесе по-малко от това, което заявих, че желая.” Робърт Монро Тибетските писания твърдят, че е нужно не по-малко от 21 дена всяка сутрин да си казвате, че искате да “разберете природата на състоянието на сън“, преди да започнете наистина да разбирате. Преди да разгледам някои от основните техники за индуциране на осъзнато сънуване, първо искам да наблегна на факта, че трябва да се научите да запомняте сънищата си. Ако човек не помни сънищата си, как би могъл да си спомни дали е имал осъзнат сън и какво се е случило? Всеки човек сънува, но не всеки помни какво е сънувал. Препоръчително е човек да помни поне един сън на нощ преди да се заеме с техниките за осъзнато сънуване. За целта трябва да си водите дневник на сънищата, където да си записвате всички сънища, които си спомняте, с най-големи подробности: ситуации, хора, мисли, чувства, странни явления, които се случват. Преди да заспите си кажете “Аз помня своите сънища”. Записвайте си всичко, което сте сънували веднага след съня, както и ако по-късно през деня възникне спомена. Записвайте всички асоциации, които ви идват наум, докато мислите за съня. Опитайте се сутрин преди да отворите очи и да се раздвижите да си припомните целия сън и после го запишете. Тъй като REM-сънищата се случват на приблизително всеки 90 минути, можете да си навиете часовника да ви събуди във време, кратно на 90мин. Например: 4.5, 6, 7.5 часа след началото на съня. При всяко междинно събуждане записвайте (може да рисувате и скици) детайлите, които си спомняте, иначе има голяма вероятност да забравите какво сте сънували. Слагайте име на съня и дата. Оставяйте по една празна страница след описанието на всеки сън за по-късен анализ. Там записвайте изводи, до които сте достигнали, правете анализи или описвайте размисли и асоциации, които са ви хрумнали. Когато имате достатъчен брой сънища за изследване, поне десет на брой от по една страница описание, може да продължите нататък. Техника на знаците, че сте в сън За да разберете, че сте в сън, трябва да го идентифицирате като такъв. За тази цел е добре да изследвате своите сънища и да видите кои са признаците, които ви показват, че сънувате. Според едно деление, предложено от д-р Лаберж, пет са основните категории, които трябва да изследвате: вътрешна осведоменост (как сънуващия възприема себе си – мисли, емоции, усещания, възприятия); действие (активности и движения в света на сънищата), форма (странни и променящи се форми на неща, местности, хора) и контекст (да се окажеш на място, на което не можеш да бъдеш, да срещнеш други персонажи на необичайни места, да играеш несвойствена роля). Изследвайте тези категории в последните 10 и повече съня, като опишете за всеки сън поотделно от коя категория знаци има. След това направете анализ и вижте в коя категория най-често попадат сънищата ви. След като разберете коя е основната ви категория, започнете всеки ден много концентрирано и внимателно да наблюдавате всичко необичайно около вас, което е свързано със съответната категория. Ако при някои от наблюденията ви се случи нещо наистина необичайно, ще разберете, че сте в сън (може да правите проверка на реалността всеки път, когато забележите нещо необичайно – виж техниката за проверка на реалността по-долу). Анологично може да изследвате какви образи или сцени се повтарят много често в сънищата ви и да ги наблюдавате с особено внимание през деня. Техника на отложеното спане Изследванията показват, че много осъзнато сънуващи имат най-много осъзнати сънища сутрин, най-често след разсъмване. Забелязано е също, че вероятността за осъзнато сънуване се увеличава с всеки следващ REM период, като за 8 часа сън може да имате 6 REM съня, като половината от тях ще се случат през последната четвърт от съня. Това значи, че ако се лишите от два часа сън, ще намалите наполовина шансовете си да имате осъзнат сън. Изводът е, че ако искате да увеличите вероятността да имате осъзнати сънища, трябва да спите поне 8 часа, а и повече. Естествено, това не е особено практично в днешния забързан свят и учените са измислили метода на отоложеното спане. Методологията е следната: ако нормално спите по 8 часа, в деня, в който планирате осъзнато сънуване, намалете спането си с два часа и поспете 6 часа. След това станете и за 2 часа вършете някаква друга дейност. Препоръчително е през тези 2 будни часа човек да се концентрира и да опише подробно осъзнат сън за какво иска да има, как ще изглежда съня, как ще се чувства в него и т.н. или да чете литература за осъзнатото сънуване. След 2 часа легнете за още 2 часа, като при заспиване може да използвате техника за индуциране на осъзнат сън, например МИОС (виж по-долу). Изследванията показват, че има голяма вероятност през тези допълнителни 2 часа да имате един дълъг REM сън или даже два. Техника “проверка на релността” Това е най-често използваната и една от най-лесните на пръв поглед техники за индуциране на осъзнати сънища. Многа хора, използвайки тази техника, са индуцирали осъзнат сън още след първите няколко дена на опити. Техниката, наречена още огледална или рефлективна, е измислена през 1959г. от Пол Толи и по-късно усъвършенствана от редица други изследователи. Според Толи в съзнанието ни вървят паралелно два процеса - един на наблюдение и асимилиране на информация, и един процес на критичност на реалността. Имено вторият процес на критичност и оценяване на реалността, или по-точно казано на проверка на реалността, е този, който се използва в тази техника. Нека да направим един опит: запитайте се “Буден ли съм или сънувам в този момент?” и отговорете сериозно и аргументирано. Колко често през деня се питате дали сънувате? Ако не се занимавате с философска литература или техники за сънуване, най-вероятния отговор е николко. А колко често според вас ще си зададете този въпрос на сън? Отговорът отново е нито веднъж, защото това, което човек прави и си мисли в сънищата, е подобно на това, което човек прави и си мисли в будно състояние. От тук идва извода, че можете да се опитате да пренесете навици от дневния живот в съня си и да се попитате дали спите, докато сънувате. За да се направи това, трябва да превърнете в навик този въпрос в будно състояние. Задавайте си възможно най-често през деня критичния въпрос: “Сънувам ли, или не”. Задавайте си го по няколко пъти - и преди лягане, и веднага след ставане (възможно е да имате фалшиво събуждане – сън в съня). Изследвайте вашите сънища и вижте за често повтарящи се действия. Всеки път, когато срещнете тези действия в будно състояние, правете проверка на реалността. Така има вероятност при една от поредните проверки да разберете, че сте в сън. Честите проверки в будно състояние имат за цел да държат постоянно активна онази част от съзнанието ви, която извършва критичност на реалността. Тази част от съзнанието изглежда, че често е неактивна по време на сън и целта с това упражнение е да я държим активна. За да може обаче да намерите правилния отговор на “критичния върпос”, трябва да знаете какво точно да изследвате. Ето няколко възможни примера. Подскочете няколко пъти във въздуха и ако се задържите дори половин секунда повече от обичайното, това е сън. Подскочете и се опитайте да полетите. Намерете нещо написано и го прочетете веднъж, след това се обърнете настрана и после отново се опитайте да го прочетете. Ако надписа е друг или се е променил по форма, цвят и т.н., това е сън. Погледнете електорнния си часовник два пъти - ако показва различно време или има други странни симптоми, значи сте в сън. Включете няколко пъти какъвто и да е електричен или механичен уред, който има наоколо. Ако работи не както обичайно, това е сън. Уредите често не работят в сънищата. Огледайте се за цветовете. Ако са необичайно ярки, това е сън. Ако мисълта ви е твърде ясна и силна, това може би е сън. Ако изпитвате силно емоционално състояние, отново възможно е това да е сън. Опитайте се да си спомните няколко предишни събития в точна последователност. Попитайте се какво правихте преди този момент, в последните няколко часа. Ако не можете да си отговорите, това най-веорятно е сън. Опитайте се да преместите избран от вас обект чрез силата на мисълта. В осъзнатите сънища вие можете да променяте действителността около вас с мисъл. Правете проверка на реалността възможно най-често през деня, използвайки критериите, описани по-горе, за да разберете дали сънувате или не. При повече късмет някоя вечер ще направите тази проверка и насън. Най-общо казано, ако искате да различавате сънищата от будното състояние, трябва да запомните, че сънищата, въпреки че по всичко изглеждат много реални, са много променливи. Всичко, което трябва да направите, за да разберете, че сте в сън, е просто да се огледате критично. Техника на намерението Наблюдавайте през деня всичко около вас и мислете за него като сън (т.е. че преживяванията са продукт на собственото ви съзнание), решени да разберете истинската му природа. Преди да си легнете твърдо си кажете, че ще осъзнаете състоянието на сън. Ако сте вяращ или следвате духовен път, помолете се на своя учител или вътрешен водач/висшето Аз за съдействие. При повече късмет, ако прекарвате достатъчно време през деня мислейки, че всичко е сън, е възможно някоя нощ това да стане и в съня ви. Вариация на тази техника е през деня често да си припомняте, че искате да разпознаете състоянието на сън. След това през деня да визуализирате как бихте искали да изглежда сънят ви и да се опитате да откриете знак, че сте в сън. Друга вариация е първо да правите проверка на реалността и после, ако си отговорите, че сте будни, да се запитате: “А какво бих преживял, ако сега съм в сън.” След това си предствете как откривате, че сънувате. В момента, в който живо успеете да си представите, че сънувате, си кажете: “Следващия път, когато сънувам, ще разпозная, че сънувам.” Опитайте се да изпълните тази вариция на техниката преди заспиване няколко пъти докато заспите. Техника МИОС (Мнемонично Инкубиране на Осъзнато Сънуване) (бел. ав.: “мнемоничен” означава който помага да си спомним, лесен за запомняне) Тази техника е разработена от д-р Стивън Лаберж, докато е писал докторската си степен, свързана с осъзнатото сънуване. Забелязъл е, че всеки път, когато си каже преди заспиване “Тази нощ ще имам осъзнат сън”, вероятността да преживее това състояние на сънуване се увеличавала многократно. Това се подсилвало и от предсънното му намерение да разбере в самия сън, че това, което му се случва, е сън. По-нататъшната практика в усъвършенстването на тази техника му е помогнало да има до 4 осъзнати съня на нощ и до 26 на месец. Въпросът, който си поставил, бил как да направи така, че да си спомни по време на сън, че трябва да си зададе въпроса дали сънува или не. Тъй като мозъкът по време на сън работи по подобен начин на този в будно състояние, следващия логичен въпрос бил: как помним, че трябва да свършим дадена работа през деня? Естествения отговор е, че това става чрез използване на мнемонични устройства: бележник с телефони, списък със задачи, обърнат на обратно часовник и т.н. А как става така, че си спомняме, че трябва да направим нещо без външни помощници? Това е мотивацията. Ако човек е високо мотивиран да свърши нещо, очаква го с нетърпение, желае го, това активира мозъчната система за постигане на цел и я държи в активност, докато не постигнете целта си. Ако целта е много важна за вас, вие постоянно проверявате дали не е дошло време да постигнете целта си, т.е. целта никога не остава напълно несъзнавана. Ако например решите един ден да купите електрическа крушка, следващия път, когато влезете в магазин за ел. части и видите например лампа, ще се сетите, че трябва да купите ел. крушка. Това ни разкрива и другия важен фактор за запомнянето - асоциативното мислене. Следователно способността да си спомним нещо пряко зависи от два основни фактора:1) силна мотивация да си спомним и 2) мрежа от асоциации, при какви обстоятелства какво точно трябва да си спомним. Асоциативността може да бъде подсилена с техники за визуализация. На базата на тези разсъждения и изследвания Лаберж създава МИОС техниката. Предварителните изисквания за МИОС са да си направите списък от ситуационни мишени за всеки ден от седмицата. Всеки път, когато ситуационната мишена ви се случи през деня, правете проверка на реалността, отбелязвайте си успеха и си повтаряйте, че следващия път, когато мишената се повтори, ще я забележите. Когато станете достатъчно добри в това, вече сте готови да започнете да използвате МИОС. Стъпките за МИОС следните. 1./ Преди да си легнете си кажете, че ще се събудите и ще записвате сънищата си след всеки период на сънуване (или ако ви е по-удобно след 6ч. сутринта) 2./ Когато се събудите, опитайте се да си спомните колкото се може повече детайли от съня. 3./ След това си кажете, че следващия път, когато сънувате, ще разберете, че сънувате. Опитайте се да го пожелаете истински, фокусирайки мислите си само върху тази идея. 4./ В същото време си представете, че сте отново в съня, но този път разберате, че това е сън. Потърсете знаци, които ви го подсказват и когато го видите, си кажете: “Аз сънувам”. 5/ Повторете стъпките от 3 до 4, докато не затвърдите намерението си. Ако мисълта ви се разсее по време на упражнението, не се безпокойте, просто внимателно я върнете обратно. Уверете се, че последното нещо в съзнанието ви преди да заспите е намерението да разпознаете, че сънувате. 6./ Ако всичко върви добре, след като заспите ще си спомните да отбележите, че сънувате. При някои хора техниката проработва още след една-две нощи, а при други отнема повече време. Тази техника може да доведе до голямо майсторство в осъзнатото сънуване и възможност за култивиране на няколко осъзнати съня за една нощ. Техника на самовнушението Тази техника, за разлика от МИОС, изисква ненапрегнато намерение за осъзнато сънуване. Техниката се състои в това, преди заспиване да се отпуснете напълно и след това да си обещаете, че тази нощ или някоя от следващите нощи ще преживеете осъзнат сън. Очаквайте съня, но без да насилвате нещата или да го ограничавате с някаква форма или време. Техники за индуциране на осъзнати сънища от състояние на будност Само ще спомена накратко, че такива техники съществуват. Базират се главно на пасивно наблюдение на хипногонните образи (или концентрация върху друга дейност или образ, които се поддържат активни докато заспите), които възникват преди заспиване, без активно въвличане в сцената, която наблюдавате. В същото време могат да се използват техники като например броене: 1. Аз сънувам, 2. Аз сънувам - и така, докато бавно навлезете в състояние на сън. Основната идея е да задържите съзнанието си будно, докато тялото ви бавно заспива. Техники за индуциране на осъзнати сънища с помоща на електронни устройства Съществуват различни устройства, които могат да се използват като спомагателни средства при инкубирането на осъзнати сънища. Делят се основно на два вида: звукови и светлинни. Основният принцип, който се използва, е да се засича кога спящият навлиза в REM сън и тогава да се подават сигналите. NovaDreamer например представлява маска, разработена от Института за осъзнато сънуване. Маската се поставя на очите преди заспиване и има вградени сензори за следене на движението на очите. Когато те станат много бързи, маската отчита REM сън и започва да подава червени светлинни импулси през определен интервал от време. Тези сигнали обикновено се инкорпорират като някакъв проблясък или странен светлинен ефект в съня. Единствената задача на спящия е да запомни, че всеки път, когато види интересни светлинни ефекти, ще разбере, че това е сън. Звуковите сигнали работят по анологичен начин. Някои се подават по време на REM сън и гласово напомнят на спящия, че сънува. Далай Лама разказва, че подобен метод е използван в будистките храмове. Докато монасите спели, един от тях обикалял и шепнел в ушите им: “Ти сънуваш. Ти сънуваш...”. Някои аудио методи представляват комбинация от музика и глас, които синхронизират мозъчните полукълба на практикуващия преди заспиване и така го подготвят за осъзнато сънуване. Пример за това са разработените аудио програми във вид на компакт дискове за домашно ползване на Института Монро. Съществуват и компютърни програми, които помагат за анализирането и тълкуването на сънища, например Liquid Dream II или Alchera Dream. Lucille е друга, макар и много семпла програма, която ви напомня да правите проверка на реалността през зададен интервал от време. Много приятна и в същото време изключително полезна програма. 5. Заключение. Накъде да поемете?“ Нека най-хубавите ви сънища се сбъднат!” Робърт Мос Ако вече сте се научили да инкубирате осъзнати сънища, не си мислете, че това е последната спирка на това вълнуващо пътуване. Предстои ви много повече. Можете да се научите да задържате нивото на осъзнатост в съня за продължително време, да си правите собствени експерименти и открития, да пишете статии по въпроса или да учите други ентусиасти на изкуството на осъзнатото сънуване. Направете списък с близки и далечни цели и ги следвайте смело. Поинтересувайте се от свързаните с това състояние на съзнанието феномени като опитности извън тялото, преживявания на прага на смъртта, силата на съзнанието, медитацията, духовно израстване и др. Потърсете литература по върпоса, включете се в някои научен проект или интернет форум, “търсете, и ще намерите”. И както споменах в секцията за приложение - единствените ограничения, които имате са тези, поставени от вас самите. Успех и нека най-хубавите ви сънища се сбъднат! Използвани източници: 1. An Introduction To Lucid Dreaming (http://www.spiritcommunity.com/dreams/jamescha12-1.html) 2. Gilgamesh (http://www.wsu.edu/~dee/MESO/GILG.HTM) 3. Лекции на Румен Колев по Вавилонска Астрология, Варна, юни 2004 4. A study of dreams (http://www.american-buddha.com/study.dream.htm) 5. Dream Yoga, Peter Ochiogrosso (http://www.natural-connection.com/resource/yoga_journal/dream_yoga.html) 6. L'art de diriger ses rêves (http://sommeil.univ-lyon1.fr/articles/savenir/lucide/hervey.html) 7. History of Lucid Dreaming (http://home.nikocity.de/fabianweb/history.html) 8. Tibetan Dream Yoga (http://www.plotinus.com/zhine_tibetan_dream_yoga_part2.htm) 9. Кибалион, от Тримата Посветени 10. Dream History (http://library.thinkquest.org/11189/nfhistory.htm?tqskip1=1) 11. Principles and Practice of Lucid Dreaming (http://www.psywww.com/asc/ld/spinning.html) 12. Как се постига познание за висшите светове, Рудолф Щайнер 13. Overview of the Development of Lucid Dream Research in Germany, Paul Tholey (http://www.sawka.com/spiritwatch/overview.htm) 14. Толтекска Книга на Мъдростта, дон Мигел Руис (електронен вариант) 15. Becoming Accessible to Power, Carlos Castaneda (http://www.american-buddha.com/become.accessible.htm) 16. Lucid Dream History (http://www.angelfire.com/realm2/amethystbt/dmluciddreaminghistory.html) 17. The History Of Lucid Dreaming (http://members.tripod.com/~o45tu/history.htm) 18. Осъзнато сънуване (http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=234) 19. Дватa Пътя, Младежки Клас – година 1, Беинса Дуно 20. Waking the Dreamer, interview with S. Laberge Ph.D (http://www.futurehi.net/docs/Laberge_WakingDreamer.html) 21. Светът на Осъзнатото сънуване; Стивън Лаберж, Хауърд Рейнголд; изд. Лик 2001 22. Lucid dreams in 30 days, Keith Harry Ph.D and Pamela Weintraub, New York 1999 23. Have an out-of-body experience in 30 days, Ph.D Keith Harry and Pamela Weintraub, New York 1999 24. Подсъзнанието може всичко, Джон Кехо (електронен вариант) 25. A History Of Dreaming - From Ancient Egypt To Modern Day (http://realmagick.com/articles/81/1181.html) 26. Мистични медитации. Учението на суфите; Хазрат Инаят Хан (електронен вариант) 27. The Science and Magic of Invention (http://www.nolo.com/lawstore/products/product.cfm/ObjectID/139AEDE9-69A0-4810-A7A87D2AD5422664/sampleChapter/6) 28. The holographic paradigm (http://asklepia.tripod.com/Chaosophy/chaosophy11.html) 29. Холографската Вселена, изд. Изток-Запад, 2003-05-25, ISBN 954-8945-28-2 30. Лечители през времето, Брайън Л. Уейс (електорнен вариант, глава Хипноза и Регресия) 31. How to remember your dreams (http://lucidity.com/NL11.DreamRecall.html) 32. About Edgar Cayce (http://www.edgarcayce.org/Edgar-Cayce.html) 33. Wild Ideas (http://www.entrepreneur.com/article/0,4621,294629,00.html) 34. Who said dreams were important (http://www.dr-dream.com/hist.htm) 35. The Temple of Esclepius (http://www.dr-dream.com/aes.htm) 36. Принципи на невролингвистичното програмиране, Джоузеф О’Конър, Ян Макдермът, София 2000 37. Lucid Dreaming, Stephen LaBerge (http://www.home.no/lucid/lucid/LaBergeStephen_LucidDreaming.htm) 38. Bible – dreams and symbols (http://www.dreamhawk.com/bible.htm) 39. Lucid Dreaming (http://www.ou.edu/cls/online/lstd4800/index_files/lucid.htm) 40. Emanuel Swedenborg – a LD dreamer? (http://www.dionysus.org/forums/showthread.php?goto=newpost&t=201) 41. The trigger of psychic vision (http://www.near-death.com/experiences/triggers14.html) 42. Акордиране на човешката душа т3, съставител Боян Боев 43. The secret world of dreams. A connection to the afterlife. (http://www.near-death.com/dreams.html) 44. Viewpoint: P. D. Ouspensky (http://www.trionica.com/asp/viewpoints/Ouspensky.htm) 45. Dreaming like an Egyptian, Robert Moss (http://www.mossdreams.com/egyptian.htm) 46. Gateway Experience, CD2, Monroe Institute (http://www.monroeinstitute.org) 47. Learn from the Senoi, the dream-people of Malaysia (http://home.wanadoo.nl/vanvugt/senoi.html) 48. Dream quotes (http://www.quotegarden.com/dreams.html) 49. Dream quotes (http://www.consciousdreaming.com/lucid-dreaming/lucid-dream-out-of-body-experiences-resources.htm) 50. Dreaming True, interview with Robert Moss (http://www.newconnexion.net/article/09-00/RbtMoss.html) 51. Lucid Dreaming FAQ (http://www.lucidity.com/LucidDreamingFAQ2.html) 52. Dream Yoga (http://www.natural-connection.com/resource/yoga_journal/dream_yoga.html) 53. Coast to coast radio interview with Stephen Laberge, mp3 format (http://home.no/lucid/link.htm) 54. Live ''Longer'' Through Dreaming (http://www.philosophistry.com/archives/lucid_dreaming.html) 55. Lucid Dreaming for all (http://ld4all.com/) 56. NovaDreamer (http://www.lucidity.com/novadreamer.html) 57. Yesterday (http://www.brainyencyclopedia.com/encyclopedia/y/ye/yesterday.html) 58. Kekule (http://members.optusnet.com.au/~charles57/Creative/Brain/kekule.htm) 59. Dream Facts & Quotes (http://www.geocities.com/koala3_2000/dreamfacts.html) 60. Scientists who were inspired by dreams (http://www.paperveins.org/dreamroom/scientists.shtml) 61. A 2 minute history of dream creation, Robert Moss (http://www.mossdreams.com/two%20minute%20history.htm) 62. Nicholas Flamel, (http://www.alchemylab.com/flamel.htm) 63. Lucid dreaming – A Concise Guide to Awakening in Your Dreams and in Your Life, Laberge, Korea 2004 64. Conscious dreaming. A spiritual path for everyday life., Robert Moss, New York 1996 65. Dreamgates. An Explorer’s Guide to the World of Soul, Imagination, and life beyond Death., Robert Moss, New York 1998 66. Dreamtime. What is dreaming? (http://www.dreamtime.net.au/indigenous/spirituality.cfm# 67. The Tibetan Yogas of dream and sleep, Tenzin Wangyal Rinpoche, New York 1998 68. Принципи на сънищата, Сузи Холбех, изд. ЛаковПрес 2000 69. Овладяване на Любовта. Книга за мъдростта., Дон Мигел Руиз (електронен вариант) 70. Библия (http://www.bibliata.com/) използвани картинки: Гилберт Уилямс, Жозефин Уал, Лиляна Димкова и др. използвани диаграми: дигитално обработени диагарми взаимствани от сайтове за изследване на сънуването използвани снимки: на 14-я Далай Лама Версия на документа 0.6 08-10.2004г, Варна, България За контакти с автора: i_stanev2000@yahoo.com

Трескавата дейност и напрежението, характерни за съвременния човек, са много вредни. Те водят до физически и психически увреждания на организма. Все по-често чуваме хората да се оплакват от преумора, но въпреки това те продължават да търчат наляво и надясно, без да спират нито за минутка. Това, че искат да бъдат активни, е добре, но за да останат такива, без да изпитват умора, трябва да умеят да си почиват. И не само веднъж или два пъти - това не е достатъчно, - а десет, петнадесет, двадесет пъти на ден, щом намерите по-свободен миг, независимо къде: на червено пред светофара, на опашка, вместо да се нервирате за изгубеното време и да оставяте мисълта си да се лута, възползвайте се от случая, за да се концентрирате, да се успокоите, да възвърнете равновесието си. След това ще продължите дейността си с нови сили. Главното е да успеете да прекъснете ускоряващия се ритъм, който ви превръща в машина, движена от неуправляем мотор. И така спирайте се многократно през деня поне за минутка и мислете за някой или за нещо, което обичате, което ви успокоява, вдъхновява и ви дарява с решителност. А ако е възможно, оттеглете се в тиха стая, легнете по корем на леглото или на пода, отпуснете ръце и крака и се потопете в океан от светлина... Не мислете за нищо друго, освен за светлината... Една минута само и вие ще се изправите заредени. Има и друго лесно и ефикасно упражнение. Научете се правилно да се храните. Понеже в този случай ви се налага да спрете и да седнете, вместо да се храните шумно, изнервено и в надпревара, използвайте храненето като възможност да направите едно упражнение за отпускане, концентрация и хармонизация на всички ваши клетки. Със самото сядане на масата постарайте се да изгоните от мислите си всичко, което би могло да ви попречи да се храните в спокойствие и хармония. Ако това не ви се удаде веднага, продължете, докато се успокоите. Когато се храните развълнувани, разгневени, недоволни, вие вкарвате в себе си раздразнение, объркани вибрации, които се прехвърлят върху всичко онова, с което се залавяте след това. Дори и да се опитвате да създавате впечатление, че сте спокойни, че сте човек, който се владее, от вас ще се излъчва безпокойство и напрегнатост. Вие започвате да допускате грешки, да влизате в конфликт с хора и предмети, да изричате неуместни думи, които разбиват приятелства и затварят врати... Но ако се храните в състояние на хармония, вие по-добре ще разрешавате проблемите, с които ще се сблъсквате впоследствие. Даже да сте принудени да тичате насам-натам, ще чувствате у себе си спокойствие, което вашата работа не ще може да наруши . Щом като от самото начало тръгнете от малките неща, ще можете да стигнете далеч.

Какъв е езотеричният смисъл на парите? Вие със сигурност знаете какво представляват парите. В края на краищата, те ви придружават през целия ви живот и ги използвате почти ежедневно. Или им позволявате те да ви използват? Каквато и да е ситуацията, как мога да ви кажа нещо ново за парите! Вярно, през краткия си живот съм спечелил малко от тях и по един или друг начин съм похарчил много. Ако очаквате да споделя с вас няколко полезни съвети от личния ми "опит на милионер" и да ви науча как да забогатеете по-бързо, за съжаление ще трябва да ви разочаровам. Не искам да ви направя нещастни като ви лъжа, че колкото повече пари имате, толкова по-щастливи ще бъдете. Лично аз постигнах щастие едва когато осъзнах, че за мен е по—важно да боравя с парите разумно, отколкото да имам много или малко от тях. Бих искал да ви покажа как може да се отнасяте към парите така, че да се чувствате щастливи и да разпръсквате щастие около себе си. За да успеете да го направите, първо трябва да се научите да виждате в нова светлина това чудесно средство за лекуване на хората и обществото. Само когато разберем духовното измерение на парите, те могат да станат за нас талисман, който да ни носи късмет в истинския смисъл на думата. И така, какъв е езотеричният смисъл на долара? Езотеричен означава "скрит". Под повърхността на това, което на пръв поглед изглежда очевидно, са скрити съществени неща. Езотеричният смисъл на парите се крие в способността им да служат като средство за пренасяне на енергия. Това е очевидно за всеки човек. Точно както кръвта в тялото пренася хранителните вещества до всяка отделна клетка, така и парите пренасят ефикасно енергията до всяка "клетка" на обществото. Чрез тях енергията достига до вас и до мен. Когато работите и ви плащат за това, получавате кондензирана работна енергия (нарасналата стойност, която сте създали). След това вие давате пари на други хора, в замяна на различни услуги, които са ви предложили. Никак не е лесно да сложиш енергията направо в джоба си, и точно по тази причина е възприет общопризнат символ с пазарна стойност, който отговаря на определена сума. Кое е езотеричното във всичко това? Когато парите са символ на съхраняването и пренасянето на енергия и когато са заредени с личното излъчване на човека, който ги харчи, те носят със себе си и други енергийни качества, които допълват стойността на тяхната вибрация. Тези качества зависят от индивидуалния подход към работата и материалните неща на всеки отделен човек.* Ако харчим пари за неща, които не са ни нужни в настоящия момент, с които дори може да навредим на себе си и на другите или не сме наясно какъв може да бъде резултатът от действията ни, парите също ще бъдат заредени с тази вибрация и ще повлияят на хората, които влизат в досег с тях. Степента на въздействието им ще бъде по-силна или по-слаба, в зависимост от силата на характера на човека, от състоянието на ума му в момента и от размерът на сумата, за която става дума. От друга страна, съзнателното и честно харчене на пари, когато с радост и уважение ги даваме в замяна на някаква услуга или когато задоволяваме истински човешки нужди, ще разпространява вибрацията на осъзнаване, любов и хармония сред обществото. Така всеки път, когато харчим пари, ни се предоставя благоприятната възможност да помогнем за придвижването на цялото общество към малко повече съзнание, радост и любов. Звучи страхотно, нали? Точно за това съществуват парите - една от многото прекрасни възможности за развитие, които Творецът е дал в ръцете ни. Единственото, което трябва да направим, е просто да се освободим от предразсъдъците, които сме натрупали, да осъзнаем как действа хармоничният и духовен подход към парите и да започнем да живеем в съзвучие с него. От духовна гледна точка съществуват много размишления за парите и за това как да използваме всички благоприятни възможности, които това чудесно средство за трансформация на личността и обществото ни предлага. Защо хората използват пари В така наречените примитивни общества не съществуват пари. Обменът се извършва преди всичко с природни продукти. Сравнително малък брой хора са включени в процесите на обмен. Преработката на продуктите не преминава през много етапи и количеството на стоките е относително ограничено. Хората, включени в процеса на обмен, обикновено се познават помежду си и са информирани примерно за "курса на пилетата или зелето". В този контекст директната размяна на едно нещо с друго работи безотказно. Колкото повече хора се включват в икономическия процес на обмен, толкова повече купувачът се отдалечава от продавача, а колкото е по-голямо разнообразието на стоките и услугите, толкова по-труден става обменът на природни продукти. Какво бихте си помислили, например, ако получите една коза, двадесет яйца, две зелки и петнадесет паунда картофи от работодателя си за работата, която сте свършили? Къде ще държите всичко това, докато настъпи моментът, в който имате нужда от него? Как бихте го използвали така, че да направите спестявания за къща или за ваканция? Какво бихте направили, ако имате нужда от нещо със съвсем малка стойност - например свещ - а ви е останала за размяна единствено козата, която продавачът на свещи няма да иска да вземе, тъй като навесът му е препълнен с кози. Както виждате, в едно толкова сложно общество като нашето не е възможно да се избавим от парите. Никой от обществените механизми не може да действа без тях! Ето защо, за да направят живота на всички ни по-лек, умни хора са изобретили парите. По своята същност парите са форма на енергия. Там, където енергията тече безпрепятствено и свободно, трудно ще се получи някакво натрупване, което да доведе до нарушаване на равновесието. Течащата вода се пречиства сама. Само в един басейн, който не е снабден с входяща и изходяща тръба, може да има застояла и мръсна вода, от която можем да се разболеем, ако пием. Откриването на парите е направило възможни много неща - как бихме могли в Америка да съберем дарения, за да се построят домове в Индия, ако не съществуваха парите? Ако за тази цел събирахме "природни продукти", само цената, която ще трябва да заплатим за транспортирането им, ще е астрономическа и ще постави под въпрос смисъла на цялата акция. Наистина, за момента не съществува алтернатива за премахването на парите. Ето едни кратък преглед на предимствата, които ни предлагат парите: • Лесен обмен на стоки и услуги. • Средство за натрупване и спестяване на ценности за по-мащабни планове, което не създава усложнения. • Безпроблемно предаване на средства на големи разстояния и за големи периоди от време. Обменна стойност, която е лесно установима, разбираема и относително стабилна за всеки (разменената коза може да се разболее и да умре на следващия ден и това да стане причина стойността й да е почти равна на "О". Стойността на парите обикновено е много по-стабилна). Необходимо е минимално пространство за съхранение. *В езотериката отдавна е прието, че предметите носят отпечатък от личностните енергийни модели на хората, които ги докосват. Например, когато вземем дреха, която е била носена от друг, махалото може да направи уместни твърдения за човека, който я е носил. Ето и друг пример - някои хора завиват тестетата си с карти Таро в копринен плат, като по този начин ги изолират и защищават от енергийните влияния на другите и не ги дават на никого без тази защита. Когато се използват за лечебната работа, скъпоценните камъни обикновено се почистват енергийно преди употреба, като чрез това се цели да предават само желаните вибрации. Ако имат възможност, някои хора предпочитат да правят духовни упражнения в стая, в която преди това е било установено енергийно равновесие. За целта се прави енергийното пречистване с треви (градински чай) или се използват методите от втора степен Рейки. Това важно познание може да бъде приложено и към парите, които минават през безброй хора и на практика се насищат с много различни енергии.

Троскотът лекува всичко. Хрянът дава нещо, което от никъде другаде не може да се получи. Хлябът съдържа всичко. Лещата засилва очите. Бобът помага на бъбреците. Хубаво е да се яде зелен фасул. Грахът дава хубав тен на кожата. Крушите дават мозъчна енергия. Ябълките успокояват нервите. Празът дава хубава обхода. Лукът е полезен - суров, печен или варен. Да се употребява чесън. Крушата е символ на мъдростта. Ябълката - на любовта. Сливата - на истината. Яденето на сливи помага за духовното издигане на човека. За болни - картофена супа с моркови и гулия. Болният да пие житена вода. Жито - една чаша, четири чаши вода, варене един час. Захлупва се с хартия, отгоре с кърпа. Консумиране след 4 часа. Винаги слагай продуктите в кипяща вода. Всички ястия да се варят на умерен огън, никога да не стоят на огъня след като се сварят. Морковът е най-труден за варене (около 1/2 час). Изобщо, едно вегетарианско ядене, освен сухия боб, не трябва да ври повече от 20-30 минути. Продуктите се приготвят, когато водата започва да ври. Нито зеленчуците, нито другите продукти трябва да се държат във вода. Избели лука, изплакни го и веднага го нарежи, след това морковите и другите. Не дръж никога обелени и нарязани продукти. Повечето витамини не издържат на светлина, други на топлина и т. н. Спанакът не трябва да се държи нито минута във вода. Измий го в топла вода, в две три води и го постави да ври. Ако прибавиш нещо друго към спанака, сложи го 5-6 минути преди сваляне от огъня. Никога не слагай сода в боба или в кое и да е друго ядене или сладкиши. Много от витамините се разлагат и унищожават. Доматеното пюре или доматите са предпазно средство против унищожаване на всякакви витамини. Обикновено 30 на сто се губят при готвенето. Не трябва да се отваря капакът, докато яденето ври. Сложи и последния продукт, виж часовника и отдръпни яденето на определеното време. Ако е на котлон, сметни, че ще се свари 10 минути след изключването на котлона, но не го оставяй да изстине на котлона. Приготви яденето така, че да е готово в момента, когато седнеш да ядеш. Яденето не бива да се затопля втори път, защото се губят витамините. Добре е да се готви само за обед или само за вечеря. Добре е при всяко ядене да има нещо сурово за салата, защото там витамините се запазват. Половин час след като е снето от огъня, млякото започва да се разлага. Стърганите моркови след 7 минути на светлина се разлагат. Свареният морков най-добре запазва хранителността си, но за лечебни цели сокът от моркови, приготвен набързо, е отличен. Всички подправки, като магданоз, джоджен, копър, да се слагат накрая, преди снемането от огъня. Доматите да се варят от 3 до 5 минути. Готвиш ли, пей! Бъди радостен, за да се радват и тези, които ще го ядат. Не дръж продуктите на светло и влажно. Копривата се запазва в затворена тенджера, също и спанакът, лукът, джодженът, магданозът и пр. Предпочитай пресните продукти. Когато се яде топло ядене, химическите процеси в стомаха се улесняват. Не се препоръчват изстинали храни. Не се позволява да се ядат и горещи храни - развалят се зъбите и стомаха. Силно калорични храни са всички видове ядки. Нямаш ли време да се нахраниш, нахрани се с 10 ореха и хляб, бадеми, фъстъци. Основната храна у нас е хлябът. Най-калоричен и витаминозен е пшеничният хляб (500 грама съдържа 1220 калории.) Мазнините се употребяват при всяко ядене. За възрастни от 40 до 60 грама растително масло. Вегетарианецът не трябва да се лишава и от прясно краве масло. Витамин А се намира в маслото и яйцата, но да не се злоупотребява - да се употрябяват умерено. Маслото да е прясно, да се държи на сухо (не във вода) и на тъмно. Възрастните да вземат 400-500 грама месечно масло. За деца и юноши в повече. Липсата на масло се отразява зле на зрението. Лукът се употребява при готвене на всякакви храни. Да не се пържи, а да се пуска на едри парчета или на цели глави във вряща вода. Ножът по-малко да влиза в продуктите. Лукът да се обели с ръка и да се чука с дървено чукче. Същото и с чесъна. При граха също да се избягва ножа. Много вкусни стават всички храни с малко вода, като кипне да се сложат продуктите и да не се отваря много. Суровият лук е полезен и против ракови заболявания. Картофите си запазват хранителността най-добре варени, като се ядат още топли. Да не се държат във вода. Картофената яхния да не ври повече от 15-20 минути. Добре е възрастните да ядат един ден само картофи, без белтъчини и сол, а децата - с белтъчини - сирене, кашкавал, масло, мляко и пр. Чесънът е необходим за здравето на организма. Той дезинфекцира, действа срещу склерозата и високото кръвно налягане. Той е магическо средство и служи като предпазител от болести и зарази. Бобът е също много употребявана храна. Бобът и яйцата заместват при вегетарианеца онези белтъчини, които другите приемат чрез месото. Поне веднъж в седмицата да се яде боб - в събота. Бобът е храна на Шестата раса. Днешният човек не може да се ползва от всичките елементи, които той съдържа. От него става отлично пюре или супа като се слагат малки, препържени залъчета хляб. Да се вари с коренчета - моркови, пащърнак, целина, магданоз, лук, а някои слагат и спанак, но в никакъв случай да не се слага сода. Първата вода, която подлежи на изхвърляне, може де се употребява от болни с бъбречни смущения. За тях тя е лечебна. Бобът да се употребява най-много два пъти седмично. Добре е да му се поставят сушени червени чушки, които са богати на витамини. За предпочитане е на боба да не се слага мазнина, той съдържа в себе си такава. Най-добре се вари боб в гърне на слаб огън, като се задушава - капакът се облепя в краищата с тесто и не се отваря докато се свари. Жълтъкът на яйцата е необходим. В него има витамин В1. Най-малко три сварени яйца са необходими за един възрастен човек през седмицата. Младежите и изтощените организми трябва да употребяват повече. Ако бъбреците не са в ред, не се лишавай поне от жълтъка. Ако яйцата се поставят във вряща вода, да се варят две минути. Лещата е също много калорична - равнява се на един килограм месо. Един път през седмицата да се вари леща и тя да се готви без мазнина, с всички видове коренчета, а на края да се прибави чесън и чубрица. Лещата усилва зрението. Грахът се вари също като боба. Може и да се пасира и да се залее с масло. Не търпи други подправки освен черен пипер. Прясното зеле - добре да се сварява. Слага се 1-2 лъжици вода и като се задуши 15-20 минути, е готово. Подкиселява се с доматено пюре. Освен черен пипер, слагат се няколко скилидки чесън при снемане от огъня. Сокът от прясно зеле е много полезен при гастрит, колит, язва и изобщо стомашно-чревни смущения. Зелето се настъргва с пластмасово ренде и се прецежда през двойна марля в съд с топла вода, която след прецеждане се изпива. Зелевият сок е много полезен и за здрави хора. Празът е зимна храна. Най-витаминозни са зелените му външни листа. Суров се препоръчва против хрема. Да се прави салата от праз, настъргана ряпа и моркови. Чушките и доматите са полезни, приготвени по разни начини. Те са много богати на витамини. През целия сезон не сядай да ядеш без салата от домати, печени чушки, лук, магданоз и зехтин. Но с доматите не трябва да се прекалява, защото съдържат оксалати. Ряпа - за зимна салата, заедно с моркови, целина и други добавки. Сок от ряпа е полезен за жлъчката. Пие се половин час преди ядене. Не е приятен, затова може да се добави захар. Ряпата е богата на калций. Спанак, лобода, киселец - на пюрета или да се задушават в по-сгъстен вид. Магданозът, освен за салата, за подправка, служи и като лекарство. Джодженът е много витаминозен. Китка магданоз, китка джоджен, лук, чесън - стават отлични кюфтета. Нарязват се на ситно, измачкват се със сол, като омекне, смесва се с едно яйце, черен пипер и се бърка с дървена лъжица. Пускат се във вряща мазнина, без да се зачервяват. Само се задушават в мазнина и така запазват витамините си. Поднасят се съвсем топли. За зимата - корени от пащърнак - много са витаминозни и полезни. Мазнините - за възрастните по 40 - 50 грама на ден, а за младите по 60 - 80 грама на ден. Най-лесно се възприемат мазнините от орехите. Зехтинът от слънчоглед и маслини е също много полезен. Най-богато е фъстъченото масло. Предпочитай растителните мазнини, но не се лишавай и от кравето масло. 300-400 гр. краве масло на месец е крайно необходимо за добавяне на важния витамин А, който се набавя освен от маслото, още от яйцата и млякото. Орехът е много необходима храна. Пресните орехи са богати на витамини. Те укрепват нервната система. Десет ореха се равняват на една бромова инжекция. Употребяват се десет дни и десет дни се почива. За година човек трябва да изяжда по сто ореха. Може също да се слагат в ядене от коприва. Но да не се прекалява с тях. Бадемите са полезни за сърцето. Лешниците са много калорични. Те правят човека много магнетичен. Семки от тиква са добри и варени, и печени. Като зародишни продукти, те съдържат всички елементи, нужни за израстването на новия организъм. Щом зеленчуците могат да се ядат сурови, предпочитай ги в този им вид. От много плодове и зеленчуци могат да се приготвят сокове. Суровоядството има привърженици. Но да не се прибягва до такива крайности. Суровоядството огрубява човека. По хранителност морковът, целината и други са по-хранителни сварени. Ако е въпрос за режим, лечебен или обновителен, от същите корени по-добре е да се пият соковете им. Добре е за една седмица или десет дни да се подложим на плодов или зеленчуков режим. Може и цял месец да употребяваш сокове, но само сутрин, а след това да се храниш с обикновената си храна. Не пропускай никога режим от сокове през пролетта и есента. През пролетта, за да обновиш изтощения си организъм, а през есента, за да се запасиш с повече жизненост. Сокът от моркови не бива да бъде повече от две чаши дневно, сок от червено зеле също. Изобщо, соковете да не надминават 600 грама. От зелето само една чаша, но може и повече, в зависимост от състоянието на стомаха, и то да се приема на интервали от 40 минути. Това важи и за другите сокове. Сокът от целина не бива да надминава една винена чаша. Сок от лук - една кафяна чаша, но да се подслади, защото иначе е неприятен. Полезен е при болки от язва в стомаха и в червата. Лукът тонира цялата нервна система. Режимът със сок от лук може да продължи 40 сутрини - половин час преди закуска. Независимо от това дали си болен или здрав, провеждай си тези режими, защото те обновяват и лекуват. Сок може да се приготви и от ябълки до 600 грама, на два пъти сутрин. Гроздов сок - Получава се, като се смачква гроздето с ръка или с дървено чукало и се прецежда през гевгир. Може да се взема всеки преди обед на два пъти сока, изстискан от 1 кг. грозде. Това е един от най-богатите сокове. Някой ще възрази, че гроздето може да се яде и така, но трябва да се има предвид, че соковете закрепват червата. А при възпаление на червата, при колит или гастрит, не бива да се яде грозде с люспите, а сокът действа прекрасно. Всички продукти, изцедени заради соковете, да се приготвят много бързо, за да се запазят витамините. Правете сокове и ги пийте веднага. За лекуване на склероза - Употребяват се глави целина, настъргана, така че сокът да остане една винена чаша. Добавя се половин лимон и една лъжица захар или мед. Може да се прави 40 до 60 дни само сутрин. Може да се направи 20 дни през пролетта и 20 дни през есента. И да си здрав, прави този режим по 10 дни. Всеки плод или зеленчук внася свой, съответен елемент за култивиране на определени качества в човека. Ябълките създават добрата обхода в човека. Те внасят мекота, възпитават чувствата. Крушите са за ума. Черешите - внасят жизнерадост, повишават чувството на надежда, внасят веселие, действат на сърцето и кръвта. Ягодите и малините - пречистват кръвта и укрепват нервната система. Препоръчват се при неврастения и ревматични смущения. Докато трае сезона, можеш да си направиш режим - до обед на три пъти да изяждаш един килограм - значи на три пъти по 300 грама, като спазваш интервал от един час между всяко ядене. С пречистването на кръвта се повишава и самочувствието на човека. Дините - внасят бодрост и добро разположение на духа. Сутрин да се изяжда по един килограм диня. Те пречистват бъбреците и жлъчката и са великолепни бани за всеки организъм. През целия сезон приемай диня преди закуска - половин или един час, в зависимост от стомаха. Най-добре е да се изчака един час, за да могат да преминат през червата. Не е добре да се ядат непосредствено преди ядене. Лимоните са богати на витамин С, а в кората им има рутин и употребата на кората заедно със сока е равностойно на употребата на други лекарства, които се препоръчват при склерозата. Лимонът се измива добре и се изяжда половината от него. Понеже витамин С не издържа на светлината, останалата половина се захлупва с чинийка, за да се запази за следващия ден. Сутрин една чаша вряла вода с изстискан половин лимон и лъжица мед ободряват човека, а понякога действат очистително, ако е с повече мед. Взема се един час преди закуска. За 10 дни човек може да изяжда по половин лимон на ден, а като си почине (няколко дни) отново може да си направи режима от десет дни. Може също така десет дни да се употребява по един лимон, а следващите десет дни (след почивката) да се употребява по половин лимон. А като лечебно средство за сърцето, човек може да употребява десет дни по два лимона на ден и по 150 - 200 гр. мед, като ги изяжда на обед и вечер един час след ядене, а може и само вечер, в зависимост от състоянието на стомаха. Изобщо, лимонът трябва да замести употребата на оцет и лимонтузу в салатите, защото те се отразяват зле върху витамините. Щом излязат пресните домати, те отчасти заместват лимоните. Лимоните са чиста храна и не оставят утайки в организма. Медът е богата на витамини храна. Той също не дава никакви утайки в организма. Съвременните хора упорито държат на употребата на захарта, но има вероятност медът и някои други подсладители да я заместят. За предпочитане е човек да изяжда по една лъжица мед, вместо захар. За успокояване на нервите добре е вечер преди лягане да се изяжда по една лъжичка мед. Най-много медът е необходим през пролетта и през зимата, когато липсват плодове. За укрепване на организма през пролетта човек може да изкара режим от 10 дни, като приема по два лимона и 150-200 гр. мед. Портокалите - освен витамините, имат и органично злато, те превъзхождат лимоните. Също и мандарините, чиято кора е много полезна. Добре е да се нареже на ситно, да се постави в мед и да се взема по една лъжичка след ядене. Може за вкус да се постави и малко лимонов сок. Те са богати плодове и не трябва да се скъпим за тях. Ще дойде време, когато хората ща избягват храна, в която не могат да се запазват витамините и жизнените сокове. Далеч е от нас мисълта да посочваме един напълно точен режим на храните, чрез които човек да поддържа живота си. Това са само известни насоки за по-природосъобразен начин на хранене, при който човек може да избегне много нарушения на здравето и живота си. Прекрасно е човек да може да се храни само с плодове и хляб, но организмът на човека не е пригоден за такъв начин на хранене. Затова е нужен и по-друг начин на живот, т.е. условията на живота трябва да се променят. Проблемът за храненето, за начина на приготвяне на храната, за това какви материали трябва да се употребяват за направата на съдовете, занимават науката. За изменяне на състоянията си, човек може да прави известни опити, когато има плодове и да поддържа режим с даден плод само за една седмица, но с хляб. Изобщо, добре е човек да яде плодове с хляб, не само плодове. За вегетарианството назряват ред възможности и условия: много болести медицината вече лекува чрез вегетарианския режим. Много са правилата, които човек трябва да спазва при храненето, ако иска да хармонизира силите на живота в организма си. Много правила има да учи човек, за да може начинът на храненето да върви в унисон с неговото духовно развитие. Храненето не е процес, изолиран от духовния живот на човека. Ако човек води егоистичен живот и е приел вегетарианството само по хигиенични съображения, какво ще го ползва това? Ако човек за своите интереси е готов да унищожи брата си, какъв вегетарианец е той? Следователно, човек не трябва механично да прилага определен режим в храненето си, а трябва да застъпи и съответните психологически промени в него. Той трябва да сложи за основа на живота си доброто и любовта. Трябва да култивира онези качества в себе си, които да го направят проводник на Любовта. Човек, посредством съзнателното хранене, може да култивира в себе си редица качества, т.е. той трябва да води съзнателен живот, за което са нужни знания и воля за приложение на това знание. Поколения наред човек трябва да вегетарианства, за да се превъзпитат всички клетки в организма му, за да престане да убива. Например, кажеш ли за някого, че от него човек няма да стане, все едно че в друг свят си извършил убийство и за това ще те държат отговорен. Какъв вегетарианец е човек, ако постоянно извършва убийства от този род, постоянно одумва и критикува хората, постоянно ги съди? Вегетарианците трябва наред с храненето да култивират в себе си възвишени чувства и мисли. Храненето е процес, свързан с изявяването на Любовта на физическия свят. Каквато е храната на човека, такава ще бъде и кръвта му - такива ще бъдат и мислите му. Каквито са мислите му, такива ще бъдат и чувствата му. Каквито са чувствата му, такива ще бъдат и делата му. Казано е: "По делата им ще ги познаете". Както неправилното хранене, така и неправилното мислене и чувстване еднакво довеждат човека до смъртта. Има хранителни режими, които действат не само лечебно на човека, чрез тях той може да възпитава и известни качества в себе си. Житото възпитава чувство на жертвеност, но човек все още не знае как да извлича всички хранителни елементи от него. Може в продължение на месеци човек да се храни всяка вечер с варено жито. Може да се подслади с мед и счукани орехи, но най-добре е само жито, по 120 грама на вечер. През месец февруари, когато почне разсипа на луната, може да се изкара за 10 дни житен режим с по 200 грама жито на ден, с малко мед, лимон, орехи и гореща вода. Това е прекрасен режим за пречистване от зимните утайки. Добре е врялата вода да се употребява 15-20 минути преди ядене на житото и най-много до един литър. Сто грама покълнало жито е отлично за обновяване на сърцето. Зародишите са извънредно богати на витамини. Добре е да се употребява 20 минути преди ядене. Покълването на житото става така: сто грама жито се изчиства и измива, поставя се в чаена чаша с вода, като житото се изплаква още веднъж. Водата да е един пръст над житото. Така стои 24 часа. След това водата се изцежда, като се оставя само една супена лъжица вода, но нова, като житото отново се изплаква. В това положение то трябва да се завие добре с вълнено парче, защото е нужна известна температура. Ако си спазил това, след 24 часа житото ще покълне. Опитът ще научи човека как да се добере до тази температура. Изчаква се докато се появи покълването: появяват се бели стръкчета. Тези 100 грама жито се изяждат на три пъти. За вегетарианците е особено важно и необходимо да спазват този режим. Добре е да се поддържа 10 дни, да се почива 10 дни и пак да се продължи. Ако сърцето е болно, добре е да се поддържа цял месец. Може да се прибегне и до съвета на лекар. Ръжта - Зародишът на ръжта е също източник на витамини. Ръжта прави човека устойчив и събужда в него висок идеал. Може леко да се препече до зачервяване и да се употребява смляна вместо кафе. Ръженият хляб регулира червата и се употребява против запек. Просото - прави човека смирен. В някои държави го лющят и го употребяват вместо ориз. Просото е полезно за лечебни цели. Боза, направена от просено зърно или брашно, е отлична храна за майки-кърмачки (за повече мляко). Ечемикът - От ечемика се пълнее. За силно изтощени организми след продължително боледуване: взема се по една шепичка от ечемика, просото, ръжта, овеса, житото и се поставя в два литра вода да ври, докато остане един литър. Пие се след ядене. Същата смес може да се свари още два пъти. Обновява и най-слабия организъм. Дюлятa - Полезна е за компот. Печена на фурна, семената спират кашлицата и премахват раздразнението на трахеята. Те се сваряват добре и водата се пие топла. Магданозът - за болно сърце. 40 грама магданозови листа се счукват в дървена гаванка и се вземат заедно с другите продукти в приготвената за салата смес. Който има здрави зъби, да си нарязва магданоза направо в салатата и да дъвче добре. Отглеждането на магданоза в градината е здравословно, прави човека здрав. Сините сливи разхубавяват човека. Ако стомахът е нередовен, накисват се 30 сушени сливи и се изяждат сутрин половин час преди закуска. Добри са и сурови, и на компот. Прасковите правят човека разположен, подобряват и намаляват кръвното налягане. Кайсиите са полезни за сърцето. Обновяват и целия организъм. Яжте повече и през целия сезон. Всеки плод, всеки зеленчук, заедно с хранителността, носи известни сили, които определят дадени качества. Употребявай ги съзнателно и в необходимото количество. Давай на организма си от всички плодове и зеленчуци. Във всеки плод природата е вложила сили, които поддържат живота. Добре е човек да се храни в определени часове, за да приучи стомаха си да изпраща необходимия сок в определено време. Не е ли възможно, яж когато си гладен и благодари на Бога за приетата храна. Ако си неразположен, не яж, докато не си изпил 2-3 чаши вряла вода. Нямаш ли разположение към храната, не яж. Разположението към дадена храна е от голямо значение за пълното и правилно усвояване от организма. Лакомията е в това, да си сипеш повече ядене и да режеш дебели парчета хляб. Ще си сипеш по-малко ядене и ще режеш тънки, малки филийки хляб, разрязани на две. Безразборното хранене показва, че съзнанието не е извисено - кръвта е постоянно в стомаха и мозъка се лишава от необходимата му храна. Грешниците и скърбящите ядат много. Понякога човек храни и други същества в себе си. Многото и безразборно хранене прави човека ленив. Който веднъж преяде, се изключва от Школата. Добре приготвената храна и наредената трапеза събуждат апетита и създават настроение в човека и звучат като музика. Затова не оставяй леността да определя менюто ти за деня. Това правят тези, които са сами - нямат настроение да си приготвят храната. Колективният живот стимулира човека. Нужно е храната да бъде разнообразна. Еднообразието убива апетита. Не ти ли се яде, наложи си половин ден пост, като изпиеш няколко чаши вряла вода. Добре е един ден през седмицата да се пости. Много пъти учениците на Окултната Школа се връщат на земята за неспазване на това правило. Но както и да се храни човек, не положи ли доброто за основа на живота си, не е ли изпълнен с добро разположение към всичко живо, няма ли светла и възвишена мисъл, няма ли висок идеал, той не ще разбере този велик процес на храненето и не ще може да се възползва от скритите сили на природата, вложени във всички хранителни продукти. С всяко отрицателно чувство и мисъл човек внася отрова в организма си. Злото е материя, която предизвиква процес на разлагане, на гниене в организма на човека. С всяка отрицателна мисъл, чувство и проява човек внася отрова в организма си, която съкращава живота и понижава цялото му съществуване. Натрупват се разни утайки в човека и животът му започва да изтича. От натрупване на утайки в кръвта, в кръвоносните съдове се появява атеросклероза. Затова човек трябва да се пази от отрицателни изживявания, да не проявява злото и да не се занимава с него, като с най-опасен враг на живота. Човек за една отрицателна проява е готов да унищожи другия. Затова се препоръчва прошката, като велик процес на пречистване, на изхвърляне отровите от съзнанието, за да не тровят кръвта ни. Когато жизнения сок престане да действа в ставите, явява се ставния ревматизъм. Човек обаче разполага с възможности да се справи с всички болести, ако знае как да се свърже с живите сили на природата. Ако не разбира законите на природата и не знае как да ги ползва, той никога не ще стигне до извора на живота. И така, науката за храненето е необятна област, която трябва усилено да се изучава. Храни ли се човек механично и безразборно, целият му живот протича така. Затова седнеш ли да се храниш, отправи своята благодарност към Този, който ти е дал всички блага, чрез които поддържаш живота си. Помисли колко Същества и сили са взели участие в създаването на всички блага и отправи благодарност към Тях. Взел си плод в ръка, не бързай да го изядеш! Погледни го и благодари на дървото, и на слънцето, и на земята, и на всичко, което е съдействало за създаването му и тогава пристъпи към изяждането му. Приемай храната си с благодарност, и ще видиш как неусетно доволството и радостта ще станат спътници в живота ти. Положи доброто за основа на живота си, насочи мисълта и чувствата си към доброто, за да останеш вегетарианец и в другите светове. Човек не трябва да раздвоява съзнанието си, за да не служи и на едните, и на другите сили. Тогава той не може да се храни правилно. Храненето е наука на бъдещето. Много процеси все още не са проучени от човека. Човек не се е научил на най-важното изкуство - изкуството да живее. И така, изпълни сърцето си с благодарност към Източника на живота и неусетно ще се доближиш да неговите живителни струи. Любовта е най-съвършената хигиена! Вложи Любовта като основа на живота си и тя ще те научи как правилно да се храниш, как правилно да живееш.

Какво е добро? Морална категория, която е трудно да бъде измерена, качество на душата, състояние на духа? Всеки има собствени представи за добро и зло, това, което за един е добро, за друг е зло. Кой човек може да бъде наречен добър на физически план? Какъв е критерият, според който да оценим доброто? “По плодовете ще ги познаете”. Но какви са плодовете на един съвременен човек, който работи в едно предприятие за производство на мебели например? Той влага в работата уменията, знанията, силите си в производството и в края на месеца получават заплата. Но дали парите, които получава са плодовете на неговия труд? Все още не, но те са семената и според начина, по който ще се използват те, ще принесат добри или лоши плодове. Ако с парите, които получаваме нахраним семейството си, образоваме децата си или ги дадем за някое добро дело, то ние на физически план сме добри. Ако ги изхарчим за цигари и алкохол, изиграем ги в някое казино, където нашите пари преминат в ръцете на мафията и бъдат употребени за закупуване на оръжие или наркотици, то ние, колкото и да се мислим за добри, на физически план сме лоши, защото нашата енергия, овеществена под формата на пари е допринесла за увеличаване на насилието и престъпността в света. Тоест, ако даваме парите си за добри неща и на добри хора, ние работим за увеличаване на доброто в света, за икономиката на Доброто. Давайки парите си на хора с престъпно съзнание, ние ставаме волни или неволни участници в икономиката на злото. Когато пазаруваме от магазин за хранителни стоки собственост на престъпник, който чрез него “пере” парите си, но ние не знаем това, ставаме неволни съучастници в икономиката на злото. За съжаление една много голяма част от българския народ е превърната в неволен съучастник на икономиката на злото. Всички големи фирми, мултинационални компании имат за цел да прикрият собственика и да заличат следите на паричните потоци. Когато пазарувате от някой хипермаркет и на касата давате парите си на някое усмихнато момиче, вие никога няма да разберете дали те няма да бъдат използвани за реализиране на нечисти цели. Същевременно собствениците на малки магазини, които работят с нисък процент печалба и я използват, за да издържат своите семействата, все повече се задъхват под натиска на ниските цени. Те са наложени от големите фирми, борсите и хипермаркетите, които предлагат стоки със недоказано качество и непопулярен производител и благодарение на ниските цени (,но с висока печалба вложена в тях) привличат клиенти. Какъв е мотива, който движи съвременната икономика? Застрахователните компании съществуват благодарение на страха от смъртта или други бедствия. Банките съществуват, защото ни е страх да държим парите си вкъщи, или се опасяваме да оперираме с големи суми, за да не ни оберат. Търпим унизително ниските заплати, защото ни е страх, че ще останем без работа. Плащаме ненормално високи сметки за ток и вода, защото ни е страх, че могат да ни лишат и от тях. Фирмите, които плащат реални данъци го правят от страх, че могат да ги санкционират, ако нарушат закона. Затваряме консерви от страх, че няма да има какво да ядем през зимата. Запасяваме се с хранителни продукти, защото ни е страх, че ще вдигнат цените. Доскоро плащахме, а някои дори и сега плащат данък “страх” на престъпни групировки. Силата, която понастоящем движи икономиката ни е страхът. Какъв е резултата от страха – застой, стагнация, бедност Даваме пари за осигуровки, които едва ли някога ще получим. Парите, които стоят в банките се обезценяват поради инфлацията или се стопяват поради банковите комисионни по преводите. Храните, които консервираме се развалят. Групировките, на които директно или индиректно даваме нашите пари ги изнасят зад граница, за да се подсигурят за “лоши” времена. И те се страхуват. Съгласяваме се да даваме подкупи, защото ни е страх, че ще ни лишат от някой лиценз. Дори се страхуваме да се оплачем в полицията, защото “и те са като тях”. Така реалната икономика, която работи и произвежда стоки и услуги е лишена от финансови потоци, фирмите-производителки фалират. Предприемчивите и честни българи вече ги е страх да започнат бизнес в България и търсят начин да се реализират в чужбина. С какво можем да заменим страха? Единствено с неговата противоположност – доброто, любовта. Тя трябва да стане движещата сила на икономиката. Как? Като се стремим да открием добрите хора. Като възлагаме работа само на добри хора. Като заплащаме с любов за работата и услугите, които добрите хора извършват. Като се стремим да даваме повече на добрите хора, независимо от цената която ни искат. Като разберем, че доброто струва скъпо, а злото не струва нищо. Като разберем, че зад всичко, което е безплатно, стои нездрав користен интерес. Като не се интересуваме толкова от цената на продукта, а от неговото качеството. “Не съм толкова богат, за да купувам евтини стоки” Като спрем да работим заради парите и започнем да работим заради любовта ни към хората и работата. Тогава парите ще започнат да идват при нас по естествен начин. Като спрем да възлагаме работа на хора, които не оправдават доверието ни или на непознати. Като оценяваме по достойнство труда си. Като не пазаруваме от магазини с неизвестен собственик, а от магазини, чиито собственик познаваме. Като предпочитаме българските стоки пред чуждите. Като заедно с другите добри хора участваме в съграждането на икономиката на Доброто За да изясня механизма на функциониране на икономиката на Доброто, ще си послужа със следния пример: Нека да оприличим една фирма на воденица, която работи благодарение на водата, задвижваща колелото й. Аналога на енергията, която върти колелото, на водата, в реалната икономика са парите. Какво става с водата, след като премине през колелото? Тя отново се влива в реката, реката в морето, оттам водата се изпарява, образуват се облаци, вали дъжд, водните капки проникват в земята, образуват се подпочвени води, които намират излаз пра някой извор, дават началото на ручей, който става поток, вливащ се в реката, чиято вода задвижва отново воденичното колело. Така би трябвало да работи нормалната икономика. Но сега, в нашите икономически условия, по-нагоре по реката има някой, който отбива водата за собствени нужди, строи басейн напр., и потока достигащ до нас става все по-слаб и по-слаб и воденицата върши все по-малко работа. Можем да ускорим дейността на воденицата при новосъздалите се условия по няколко начина: 1.Като отстраним човека, който отбива водата – това на практика е невъзможно, защото той е по-силен от нас и не е само един. 2.Ние се впрягаме да въртим колелото, само и само да работи воденицата. Този начин е предпочетен от повечето българи. Все повече хора трябва да работят по 10-12-14 ч. дневно, за да посрещнат нуждите си за насъщния. 3.Да върнем водата преминала през колелото отново в него, за да направи втори, трети и т.н. обороти. За една истинска воденица това е практически невъзможно, защото ще се изразходи голямо количество енергия за пренасянето на водата. Но в реалният живот, където водата е заместена от парите, този проблем е разрешим. Как? Като съзнателно регулираме паричния поток без да го разпиляваме, а го насочваме отново и отново към работещите воденици. Водата в природата е постоянна величина за един относително дълъг период от време. Парите обаче се увеличават, тъй като те са еквивалент на свършената от хората работа, която постоянно нараства. Следователно, като създадем система от фирми и хора, в която парите не се разпиляват, а правят оборот за кратки периоди от време, то водениците (фирмите) ще получават все по-силен поток от вода (пари) и ще извършват все повече работа. Коя е силата, която ще събира водата и ще я влива отново във воденичното колело? - Съзнанието на хората, които ще участват в икономиката на ценностите. Какво би накарало хората да не разпиляват безразборно енергията, а да предпочетат да я вложат във воденица от системата? Воденичарят! Ако разбира се той е добър професионалист, мели отлично житото, има добро отношение към нас и разбира се не разпилява енергията, която му даваме, а я влага отново в икономиката на Доброто. Какво представляват безработните? Воденици, до които не достига вода! Как да бъде решен този проблем? Като съзнателно се насочи енергиен поток към тях, който те да впрегнат в работа и придобитото не разпилеят, а вложат обратно в системата, която отново ще ги захрани с енергия. Всяко задържане на потока (парите) води до намаляване на продуктивността на системата. Всяко влагане на пари в системата води до създаване на работа, следователно до увеличаване на енергията, която ще се връща при нас умножена. Всяка работеща система в природата се нуждае от център (ядрото в клетката, Слънцето в слънчевата система), която да организира и координира дейността й и да я захранва с енергия. В нашия пример с водениците този център е извора, който ги захранва с вода. Какъв ще бъде центъра в икономиката на Доброто, каква е неговата функция и откъде той ще получи енергията, която да раздава? Функции на ЦЕНТЪРА: Да захранва елементите от системата с енергийни потоци (пари). Да създава и съдейства за реализирането на проекти, които да създават работа на участниците в системата. Те от своя страна чрез дейността си, ще творят блага за хората. (благо-творителност). Да информира и обучава участниците в системата къде и как да влагат енергията си по най-добър за тях и системата начин. Да осигурява на всички участници в системата необходимото и достатъчно количество енергия, тъй щото те да могат пълноценно да използват и развиват уменията, дарбите и талантите си. Да създава условия за увеличаване броя на участниците в системата. Да ускорява енергийните потоци, като ги насочва по ефективен начин Пример Ако за една година успеем да завъртим в сегашната икономика един път 100 000 лева с печалба 10% ще получим финансов резултат от 10 000 лева. Ако завъртим ефективно в икономиката на Доброто само 1000 лева с печалба от 10%, като влагаме печалбата отново в оборот, финансов резултат от 10 000 лева ще се постигне 25-тото завъртане на парите. На петдесетото завъртане на парите резултатът ще е равен на 110 000 лева. На 178-то завъртане сумата, която се получава е равна на външния дълг на България. Нарастването на парите в икономиката на Доброто в този пример е следствие на работата, която участниците в икономиката на Доброто извършват, както и на увеличаването на техния брой. За да се осъществи това нарастване, е необходимо да се минимизира изтичането на енергия от системата, както и липсата на задържане на паричните потоци от страна на участниците. Именно това са факторите, които липсват на сегашната икономическа система и поради това тя е неефективна, и макар че българите работят колкото французите например, получават 20-30 пъти по-ниски заплати. Поради невъзможността на правителството да запуши дупките в системата, опитите му да съживи икономиката напомнят на човек, който пълни бъчва без дъно. Единствения изход е да се съгради нова бъчва, нова икономика, която да възникне постепенно сред руините на старата. Но пътят за съграждането й е отдолу нагоре, от основите, както се гради къща. И строителите сме всички ние. Тази икономика ще функционира дълго време заедно със старата, няма да има нужда от териториално или друг вид обособяване на нейните единици. Единственото разграничаване ще бъде в съзнанието на участниците в нея. Как ще се генерират средства в ЦЕНТЪРА на икономиката на Доброто?Като всички участници в икономиката на Доброто отделят десятък от приходите си към центъра на системата. Този десятък ще бъде влаган веднага в икономически проекти, които ще се реализират от членовете на новото общество. Така водата, енергията ще потече от извора и ще задвижи воденичните колела на всички, които ще участват в изграждането на икономиката на Доброто. Какви да бъдат хората, изграждащи този ЦЕНТЪР и координиращи паричните потоци? Това ще бъдат най-добрите хора, тези с най-голям принос в съграждането на икономиката на Доброто. Хора добродетелни, кристално чисти, желаещи да посветят живота си в служба на Цялото. Хора с идеи и същевременно дейни, доказали с дела способностите си. Какви ще са хората, които ще участват в икономиката на Доброто? Преди всичко добри хора, които са осъзнали себе си, дейни, работни. Хора, които не се страхуват, мотива, който ги движи ще бъде любовта. Но не някой от ЦЕНТЪРА ще определя кои са добрите хора, а те ще се самоопределят спрямо икономиката на Доброто. Всеки, който приема нейните принципи и ги прилага е добър. Постепенно, все повече хора ще се приобщаватт към икономиката на Доброто с нарастването на тяхната осъзнатост и тя ще стане единствената икономика. Върху какви икономически парадигми ще бъде построена новата икономиката? Тя ще функционира въз основа на законите за търсене и предлагане на качествени стоки и услуги. На тях е стъпила всяка пазарно ориентирана национална макро-икономика с тази разлика, че е извадила от законите понятието качество (добро) и работи само с количествени показатели. Всеки участник в икономиката на Доброто ще допринася най-голяма полза за себе си като работи качествено и ефективно за другите, за Цялото. В момента, в който започне да задържа средства или намали интензивността и качеството на работата си, ще намалее и потока от енергия към него. Същия принцип откриваме и в човешкото тяло. Когато един мускул работи, притока от кръв към него се увеличава. Необходимо е само да приложим този модел на практика в нашето общество и да изградим заедно икономиката на Доброто. Основният закон в икономиката гласи: “Търсенето определя предлагането” т.е. потребностите на хората от стоки и услуги обуславят необходимостта те да бъдат произведени и доставени на пазара. фиг.1 Съществува (фиг.1) правопропорционална зависимост между качеството на продукта и неговата цена – по-високо качество -> по-висока цена. Понастоящем, за продукти с по-ниско качество потребителите са склонни да заплащат по-високи цени от пазарните, докато за продукти с високо качество, цените, които потребителите са склонни да платят са по-ниски от пазарните. Затова реалната крива на цените на предлаганите стоки е ACB1. Така производителите и продавачите на некачествени стоки реализират огромни печалби, а за качествените стоки трудно се намира пазар. Какво разбираме под понятието качество? Качеството е съдържанието, което е вложено в формата на продукта – вида на материалите, сръчността и уменията на производителя, степента, до която продукта удовлетворява потребностите на хората. Когато говорим за качество, трябва да вложим в това понятие и една невидима съставка, която обаче е от първостепенно значение при ръчно изработените продукти – вибрацията на човека, или както казваме, неговата душа. Чрез научен експеримент е установено, че енергията, която изтича от нас се запечатва върху материални носители и може да бъде разчетена впоследствие. Не случайно, когато искаме да кажем за някой, че е сръчен в занаята употребяваме прилагателното добър майстор, т.е майстор, който върши работата си с любов. В европейските страни, стоките, които са изработени ръчно струват по-скъпо от фабрично изработените. фиг.2 В икономиката на Доброто, като следствие на по-високото съзнание на участниците в нея, търсенето на продукти с по-високо качество ще се увеличи, за сметка на тези с по-ниско качество. Така производството на некачествени продукти ще намалее, докато се преустанови напълно. Кривата CA1(фиг.2) описва цените на предлаганите стоки според качеството им. Какъв ще бъде резултата от предлагането на все по-качествени продукти на пазара?. фиг.3 Тъй като за производството на един качествен продукт е необходимо повече време, то ще се редуцира количеството на предлаганите продукти. (фиг.3) Вместо да се произвеждат огромни количества некачествени стоки, ще се произвеждат по-малко на брой, но по-качествени. Така и наличните природни ресурси ще се използват по-ефективно Ще се цени не формата, а съдържанието на стоката. Търсенето на качествени стоки ще е устойчиво. Цената ще бъде фактор, който ще регулира съотношението количество/качество на предлаганите стоки, според ресурсите и възможностите на икономиката на Доброто. фиг.4 Съществува обратнопропорционална зависимост между количеството на един продукт и цената, която сме склонни да платим за него (фиг.4). Като следствие, колкото повече единици еднотипна стока има на пазара, толкова повече цената й намалява. Това ще обуслови производството на стоки с уникални характеристики, които най-точно да отговарят на потребностите на всеки човек. Този факт отново води до производството на по-качествени стоки. Така кръга качество-количество-цена-качество ще се затвори. В настоящия момент цената (печалбата за производителя и икономията за потребителя) е основният движещ мотив на икономическият живот. В резултат имаме намаляване качеството на продуктите за сметка на увеличаване на тяхното количество (и създаване на изкуствено високо потребление, което не съответства на реални човешки потребности) и като следствие намаляване на цените на стоките и услугите. В икономиката на Доброто ще имаме увеличаване на качеството на продуктите и редуциране на количеството им до това на нормалните човешките потребности и като следствие ще се наблюдава плавно покачване на цените на качествените продукти. То ще бъде естествено следствие на увеличените доходи на участниците в икономическият живот, нарастването на паричната маса в обръщение и търсенето на все по-качествени стоки. Намаляването на количеството стоки произвеждани от един човек, за сметка на тяхното качество ще доведе до увеличаване на трудовата заетост и намаляването на безработицата.

Тук са показани Е-станадартите на EU, като тези номера са тествани за безопасност и са разрешени в нея. Числата без Е са разрешени във Великобритания, но е вероятно да не бъдат разрешени за употреба във всичките стани от Европейската общност. САЩ използуват друга система за класификация. Независимо от това тук ще предостави информация за хора, имащи алергични реакции, да разберат дали тези добавки се отразяват върху тях. Вижте най разпространените хранителни алергии, кой ги причинява и какво трябва да избягваме. По долу е списъкът на всичките Е - номера, използвани от Европейските производители на хранителни продукти по типове и номера. От тук може да видите какво представляват ензимите и ролята им в организма. 1. Оцветители (E100-E181) 2. Консерванти (E200-E290) 3. Киселини, антиоксиданти, минерални соли (Е296-Е385) 4. Гуми, емулгатори, стабилизатори (Е400-Е495) 5. Минерални соли (Е500-Е585) 6. Овкусители (Е620-Е640) 7. РАЗНИ (E900-E1520)

Градът Кротон е в края на Тарентския залив. Наред със Сибари е най-процъфтяващият град в Южна Италия. Слави се с дорийското си обществено устройство, с атлетите - победители в Олимпийските игри, с лекарите си. А сибарийците са известни с разкоша и с разпуснатите нрави. Въпреки своите добродетели, кротонците вероятно щяха да бъдат забравени, ако не бяха приютили школата на Питагор -майка на Платоновата Академия и прародител на всички идеалистически учения. Няколко са причините Питагор да избере именно тази дорийска колония за център на своята дейност. Целта му е не само да предаде учението си на група избрани, а да създаде школа за посвещаване на народа. Това означава преобразуване на обществото съгласно идеите му. Но нито една от републиките на Елада или Пелопонес не приема нововъведения. Питагор намира разбиране за реформите си в лицето на кротонския сенат. Намеренията му отиват отвъд Гърция. Той предвижда еволюцията на идеите и края на елинизма. Като основава школата си в Тарентския залив, той дава на Запада същността на източната мъдрост. Появата му в Кротон предизвиква истинска революция. Порфирий и Ямблих описват първите му изяви по-скоро като магьосник, отколкото като философ. Той събира младежите в храма на Аполон и с изумително красноречие ги измъква от мрежите на разврата. Събира жените в храма на Юнона и ги убеждава да поднесат златните си накити в дар на храма като доказателство за победата над суетата и изтънчеността. Благородната му осанка, омайният глас венчаят неговия триумф. Жените го сравняват с Юпитер, младежите - с Аполон Хиперборейски. Но сенатът е разтревожен от подобно влияние. Привикан е да обясни въздействието си върху хората. Появява се удобен случай да представи идеите си за възпитанието на младите. Като приобщава към плана си богатите и влиятелни граждани, предлага им да създаде школа. Братството ще живее в специално построена сграда, но гражданските задължения остават. Младежите се допускат до различните нива на посвещаване според дарбите и волята им. В началото се подчиняват на правилата за обществен живот и прекарват деня под контрола на учителите. Членовете на братството предават имуществото си на доверено лице с правото да го получат обратно. Посвещават се и жени. Проектът ентусиазирано е приет от сената и след няколко години в околностите на града израства сграда с китна градина. Тя е център за възпитание, академия на науките, образец на общност. Това е най-внушителният опит за светско посвещаване. Да влезем там с новопостъпващия ученик. Изпитанията Бялата сграда се откроява на хълма сред кипариси и маслинови дървета. Отдолу, от брега на морето, се виждат покритите галерии, градината, гимназиона. От лявото крило на сградата излизат жени в пъстри дрехи и се спускат към храма на Церера. От дясното крило излизат облечени в бяло мъже и се насочват към храма на Аполон. Две са божествата-покровители на школата: великата Богиня разкрива тайните на Жената и на Земята; слънчевият Бог разкрива тайните на Мъжа и на Небето. Малката общност от избрани привлича мнозина, но всички знаят, колко труден е достъпът. Питагор казва, че «не от всяко дърво може да се издялка Меркурий». Необходимо е време за проверка. Младежите, препоръчани или от родителите, или от някой учител, първоначално имат достъп само до гимназиона, където упражняват различни игри. Новодошлият веднага забелязва, че залата съвсем не прилича на другите подобни в града: няма викове и себеизтъкване, няма демонстрация на сила; тук царят учтивост, изящни маниери, добронамереност. Ученикът любезно е поканен да участва в беседите и никой не си позволява ирония или насмешка по негов адрес. Сетне младежите се упражняват в бягане и мятане на копие. Разиграват се военни игри под формата на дорийски танци, но Питагор строго забранява борбата като смята, че наред с ловкостта се трупат лъжливо самочувствие и злоба. Новодошлият е поощряван свободно да изказва мнението си. Очарован от вниманието, става бъбрив. Учителите внимателно го наблюдават. Питагор е също там, следи жестовете, думите. Отдава особено значение на походката и на смеха. Смята смеха за индикатор на характера - никакви преструвки не скриват злия човек. Питагор по човешката физика чете душата. След няколко месеца подготовка идва ред на изпитанията. Техен прототип е посвещаването в Египет. Тук те са адаптирани към гръцката душевност, която не би понесла ужаса на гробниците. Кандидатът прекарва нощ в пещера, населена, според мълвата, с чудовища и привидения. Нравственото изпитание обаче е по-сериозно. Без да бъде предупреден, ученикът е отведен в празна килия. Дават му плоча и му казват да посочи скрития смисъл на някой от питагорейските символи, например какво означава триъгълник, вписан в окръжност. Ученикът прекарва дванайсет часа на хляб и вода. Сетне в залата за събрания го очакват всички ученици. Сега те са длъжни да го подиграват. «Ето го - подвикват му - новия философ! Я разкажи откритията си!» Изтощен от глад, раздразнен от сарказма, унизен от безсилието си да отговори на задачата, ученикът полага огромно старание да се владее. Някои плачат с гневни сълзи; други грубо се защитават; трети захвърлят плочата и хулят школата, учителите. Тогава Питагор спокойно обяснява, че човек без самообладание не може да остане в школата. Кандидатът си тръгва засрамен. Но понякога се превръща във враг, като Цилон, изправил школата пред катастрофа. Младеж, който устои на хулите и запази присъствие на духа, тържествено се обявява за приет. Първа степен: Подготовка Новопосвещаването, наречено подготовка (paras-keie), е най-малко две години, стига пет. По време на уроците слушателят (akoustikoi) пази мълчание. Няма право на възражения, въпроси. Длъжен е да слуша и да размишлява. Пред ученика е статуята на Музата на мълчанието - с палец на устните. Упражненията по диалектика преди да бъде усетена истината подготвят бъдещи претенциозни софисти. Затова Питагор се стреми да развие интуицията. Той тръгва от любовта към родителите, свързва идеята за бащата с тази за Бога, Твореца на вселената. Майката сравнява с всеотдайната природа. Питагор обяснява, че родителите са ни дадени не случайно, свързани са с минало, подчинено на определен висш ред. Те трябва да бъдат уважавани, а приятелите – избирани. На ученика се обяснява, че различните богове са всъщност едни и същи при всички народи, понеже съответстват на действащи в цялата вселена разумни сили. Търпимост към различните религии; единство на народите в еволюционния път; равнопоставеност на религиите в езотеричната наука - за новодошлия тези идеи са непознати. Ученикът се докосва до божествената Психея, човешката душа. Разбира за съществата над човека, за посредниците между хората и Бога. Античните мистерии свеждат всички богове до един върховен Бог. Разбирането се пази в тайна до последното посвещаване. Все пак ученикът се докосва до истината чрез Музиката и Числата. Седемте свещени лада, построени на седемте тона на седемструнната лира, съответстват на седемте цвята, на седемте планети и на седемте вида съществуване, повтарящи се в материалния и духовния свят. Дълг за посветения е да побеждава чувствата и желанията. Питагорейският идеал за живота обаче е далеч от аскетизма, а бракът за тях е свещен. И докато от учениците се изисква целомъдрие, за посветените въздържанието е напълно осъзнато. Питагор питае доверие към посветените жени и е недоверчив за добродетелите на непосветените. На един ученик, който го пита кога е позволено да се сближи с жена, Питагор отвръща: «Когато ти омръзне спокойствието ти». Ето как минава денят на питагорейците: при изгрев слънце те пеят химн в чест на Аполон и изпълняват свещен дорийски танц. След ритуалното обливане с вода обикалят храма в пълно мълчание. Беседите са под сянката на дърветата или в храма. По пладне се изрича молитва за духовете закрилници. Смята се, че добрите духове приближават земята със слънчевата светлина, злите търсят тъмнината. Обедът е хляб, маслини, мед. Следобедът е за гимнастически упражнения, медитация и самоподготовка. След залез е общата молитва, пеят се химни в чест на Юпитер, Минерва, Диана, гори се тамян в олтар под открито небе. Денят приключва с обща трапеза. Годината се изчислява по големите астрономични празници. Завръщането на Аполон Хиперборейски и мистериите на Церера свързват новопостъпили и посветени; мъже и жени. Брачните и погребалните ритуали са по-интимни. Щастлив, «златен ден», както го наричат, е онзи, в който Питагор приема нов ученик. Истинска привилегия е непосредственото общуване с Учителя. Новоприетият минава през вътрешния двор, където се допускат само последователи. Оттук е и определението езотерически (вътрешен), противопоставяно на екзотерически (външен). Започва същинското посвещаване. Питагор нарича учениците «математици», понеже обучението започва с учението за числата. Свещената математика разглежда Числото не като абстрактно количество, а като качество на върховната Единица, на Бога. Тя е наука за живите сили, за работата на божествените качества в макро- и микрокосмоса. Свойствата на числата и разнообразните им съчетания предоставят материал за основаната на разума теология. Истинската теология съдържа в себе си всички науки. Такава е ролята в египетските храмове на науката за Свещеното Слово, именно тази идея съдържа питагоровата Наука за Числата. Питагор наставлява в храма на Музите, построен по негов план в близост до дома му. Само ученици от втората степен имат право да влизат там. В храма са мраморните статуи на деветте Музи. В средата е тайнствената Хестия. За гърците, както и за римляните, Хестия, или Веста, е пазителка на божественото начало, тя има свой олтар в делфийския храм и край всяко домашно огнище. В светилището на Питагор тя олицетворява божествената наука, теософията. Урания се грижи за астрономията и астрологията; Полимния владее науката за отвъдния живот на душата и пророческото изкуство; Мелпомена с трагичната си маска представя живота и смъртта, трансформацията и превъплъщенията. Тези три музи представят космогонията, или небесната физика; Калиопа, Клио и Евтерпа представят психологичните науки и изкуства - медицина, магия и етика. Последната група Терпсихора, Ерато и Талия е свързана със земната физика, с минерали, растения и животни. Музите, казва Питагор, са земен образ на божествените сили. Те съзерцават огъня на Веста. Така и човекът следва да се потопи в централния Огън, в божествения Разум, за да премине към видимите му прояви. Питагор откъсва учениците от света на формите и ги отвежда при великата Монада, в несътвореното Битие. Питагор я нарича Единица, която съдържа цялата хармония, тя е мъжкото начало на Огъня, самозадвижващият се Разум, тя е Единият, Вечният, Неизменяемият, скрит зад многообразието от форми. Бог, Неделимата Същност, има като свое число Единицата, която съдържа в себе си Безкрайното; притежава име - името на Бащата, на Създателя или на Вечно-Мъжкото; има свой символ - живия огън, символа на Духа. Ето първият принцип. Съгласно Питагор великата Монада действа чрез творческата Диада. От момента на проявяване Бог е двойствен, той е неделима същност и делима субстанция; мъжко, активно, творящо начало и женско, пасивно, пластично начало. Диадата е сливането на Вечно-Мъжкото и Вечно-Женското в Бога. Орфей поетично говори: Юпитер е едновременно Съпругът и Съпругата. Всички политеистически системи интуитивно придават на Бог ту мъжки, ту женски образ. Самата Природа, великата божествена Съпруга, е не само земната, видимата природа, но и небесната природа, недостъпната за физическото ни зрение Душа, първичната Светлина, Майя, Изида, която трепти от божественото въздействие и съдържа в себе си същността на всички души. Тя е и Деметра-земята с всичките въплътени в тела души. Тя е Жената, спътницата на Мъжа. При човечеството жената е природата. А съвършеното подобие на Бога не е човекът сам по себе си, а мъжът и жената. Оттук е и тяхното непреодолимо привличане; оттук е и упояващата любов, която е наситена с мечти за безпределно творчество и с предчувствието, че Вечно-Мъжкото и Вечно-Женското ще постигнат своето съвършено сливане единствено в лоното на Бога. Монадата изразява същността на Бога. Диадата -способността му да създава, да твори, видимо да присъства в пространството и във времето. Проявеният свят е тройствен. Както човекът се състои от три различни същности, споени заедно - тяло, душа и дух, така и вселената се дели на три концентрични сфери - природен свят, човешки и божествен. Триадата, троичният закон, присъства на всички стъпала от жизнената йерархия - от органичната клетка до над-физичните структури на човека, вселената и Бога. Произлязъл от Бога, човешкият дух е безсмъртен, невидим и действен. Духът е това, което се движи от само себе си. Тялото е делимата, смъртна и пасивна част. Питагор отбелязва, че душата е тясно свързано с духа, но се състои от трети посредничещ елемент, който произлиза от космическия флуид; душата е подобна на етерно тяло, което духът изтъкава за себе си. Без етерното тяло материалното е безжизнена, инертна маса. Душата има формата на тялото, което обитава, и надживява смъртта. Тогава тя се превръща, по израза на Питагор и Платон, в лека колесница, която отнася духа в божествените сфери. Както човешката Психея се мята между привличащия дух и ограничаващото тяло, така и цялото човечество се лута между природния, животинския свят, където са земните му корени, и божествения свят на чистите духове, към който се стреми да се издигне. Посочените на човешко ниво процеси се повтарят на всички планети и във всички слънчеви системи. Ако разтеглим кръга до безкрайност, ще открием творческа мисъл, астрален флуид и светове в процес на еволюция: дух, душа и Божие тяло. Може да се каже, че тройственият закон е крайъгълният камък на цялата езотерична наука. Всички създатели на религии го знаят. Зороастър казва: Числото три царува в света, Монадата е негово начало. Както космическата троичност се концентрира в Божието единство, така човешката тройственост е във волята и самосъзнанието, където се сливат всички способности на тялото, душата и духа. Човешката и божествената тройственост, побрани в Монадата, образуват свещената Тетрада. Но човек съвсем условно реализира единството си. Волята не може да действа едновременно в чувствата, в душата и в разума. Вселената и Бог му се представят поред отразени в тези три огледала. Първо, гледан през призмата на чувствата, Бог е многообразен и безкраен; от тук е политеизмът. Второ, отразен в разумната душа, Бог е двойствен - дух и материя; от тук е дуализмът на Зороастър. Трето, отразен в чистия Разум, Бог е тройствен - той е дух, душа и тяло; от тук е вярата в Троицата в Индия (Брама, Вишну, Шива) и в Светата Троица в християнството (Отец, Син и Свети Дух). И накрая, опознат чрез волята, в която се слива всичко, Бог е Един; такава е основата в строгия монотеизъм на Мойсей. Тук няма олицетворяване или въплъщаване, тук се навлиза в царството на Абсолюта. Различията в религиите идват от това, че човек опознава Бог през призмата на своето относително и ограничено същество, докато Бог неуморно осъществява единството на трите свята сред всеобща вселенска хармония. Това е магическото значение на Тетраграмата. Тя съдържа принципите на науките и законите на еволюцията, религиите и тяхното единство. Питагор смята за основни първите четири числа; като ги събираме или умножаваме едно с друго намираме останалите числа. Така и разнообразието във вселената се постига при съчетаване на трите първични сили материя, душа и дух с божествения импулс, който ги смесва и диференцира. Питагор придава особено значение на числата седем и девет. Като сбор от три и четири, седем означава свързване с божеството. Седем е числото на посветени, то олицетворява еволюцията, миналото през седем етапа осъществяване. Десет е образувано от сбора на първите четири числа и съдържа в себе си седем. То е число на божествените принципи развитие и единство. В края на беседите Питагор се спира на деветте Музи, които заедно с Веста образуват свещената Декада. Третата степен: Съвършенство Науката за числата е подготовка за голямото посвещаване. Сега на ученика предстои от висотите на Абсолюта да слезе в дълбините на природата, да осъзнае материализирането на божествената идея и еволюцията на душата. Материалната и духовната еволюция са противоположни, но са успоредни по стълбата на битието. Едната обяснява другата, а двете заедно - света. Материалната еволюция е проявлението на Бога в материята чрез действието на Всеобщата Душа. Духовната еволюция е нарастване на съзнанието в индивидуалните монади и усилията им да се съединят отново след определен цикъл животи с Духа Божи. Тръгва се от материалната еволюция, от види мия свят. Осъзнали творчеството на Духа в материята и развитието на монадите, стигаме духовните позиции, от формата навлизаме в същността. Такава е представата на Питагор, за когото вселената е жива Същност, одухотворена от Душа и Разум. Затова втората част от учението му е космогония. Дошлите до нас езотерични откъси сочат, че питагорейската астрономия е сходна с птоломеевата: земята е неподвижна, а слънцето и цялото небе кръжат около нея. Но принципите и говорят за символизъм. В центъра на вселената Питагор поставя огъня (слънцето е само негово отражение). В източния езотеризъм Огънят е символ на Духа, божественото Съзнание. Земята притегля в подлунната сфера, наречена кръг на ражданията. Така посветените подсказват, че земята е място за телесен живот. Тук е въплъщаването и развъплъщаването, освобождаването на душата. Аристотел твърди, че питагорейците знаят за движението на земята около слънцето. Коперник разказва как идеята за въртенето на земята около оста си му идва, докато чете Цицерон, който пък обяснява, че Хицетий от Сиракуза говори за денонощно движение на земята. Питагор разказва на учениците си за двойното движение на земята. Той знае, както и египетските жреци, че отделилите се от слънцето планети обикалят около него, а звездите са слънчеви системи, подобни на нашата, подчиняват се на същите закони и заемат определено място във вселената. На всяка слънчева система съответства духовен свят със собствено небе. Планетите са отделните стъпала към него1. Видимият свят, небето и звездите са една от формите на всеобщата Душа, която събира разпиляната из безкрая материя, а сетне я разхвърля като космически флуид. Всеки слънчев вихър притежава частица от всеобщата Душа, която в продължение на милиони векове се развива в лоното му и носи неговата енергия и мяра. Що се отнася до силите, царствата, видовете и живите души, те идват от Бога, спускат се от по-висшия духовен ред и от предходната материална еволюция - угаснала слънчева система. Някои от тези духовни сили са абсолютно безсмъртни и ръководят създаването на нови светове; други очакват раждането в състояние на космически сън. В същото време слънчевата душа и нейният централен огън, непосредствено движен от великата Монада, работи с разтопената материя. Планетите са дъщери на Слънцето. Всяка е създадена от присъщите на материята сили притегляне и въртене, притежава полусъзнателна душа, отделена от слънчевата, и играе определена роля в еволюцията. Четирите елемента, от които са сътворени планети и същества, са четирите състояния на материята. Първият, най-плътният, е най-несъвършеният проводник на духа; последният е най-финият и най-съвършен негов проводник. Земята представя плътното, твърдото състояние; водата - течното; въздухът -газообразното; огънят - безтегловното състояние. Петият елемент, етерът, е астралната светлина. Питагор разказва за планетата според преданието. Разтопената земя е заобиколена от газообразна атмосфера, която постепенно се охлажда и образува водите. В древната алегория моретата са сълзите на Сатурн, космическото време. Идва ред на природните царства. Невидими зародиши витаят в аурата на земята, притеглят се от морската утроба и от изплувалите континенти. Растенията и животните се появяват почти едновременно. Учението разглежда измененията в зоологичните видове не като естествен подбор, а като действие на един основен закон - проникването на земята на свръхфизически сили, въздействие на разумното начало върху всичко живо. Ако на земята се появява нов вид, това означава, че през дадена епоха души от по-висш тип се въплъщават в потомците на даден вид с цел да го издигнат на по-високо стъпало. От позициите на земната еволюция човекът увенчава всички предхождащи видове. Идеята обяснява появата му толкова, колкото и на водораслото в морето. Всяко раждане се нуждае от проникването на сили, творящи живот. Появата на човека се предшества от царството на духовния човек. То ръководи развитието на земния човек и изпраща потоците души, които се въплъщават и озаряват с божествена светлина това безпомощно и все пак смело същество, което едва напуснало животинския мрак, се бори с природата, за да съществува. Питагор е запознат със земните цикли от египетските и източните учения. Те говорят за древен континент, родина на червената раса, където процъфтява могъща цивилизация, наречена от гърците Атлантида. Тайната доктрина обяснява редуващото се потъване и изплуване на континенти с колебанията на полюсите. Човечеството ще преживее шест потопа. Всеки цикъл между два потопа е свързан с господството на една от човешките раси. Но зад временни и частични паузи всеобщата еволюция на човечеството не секва никога. Каква е тайната на тези изплуващи от морето и отново потъващи континенти, на сменящите се цивилизации? Тук Питагор преминава от физическата към духовната космогония, от земната - към еволюцията на душите. Учението е известно и като преселване на душите (трансмиграция). Ни една част от тайната доктрина не е така преиначена, както тази. Дори Платон предлага само детайли от небесната повест на Психея. Какво е човешката душа? Частица от всеобщата Душа, искра от божествения Дух, безсмъртна Монада. Но ако бъдещето й е сред сиянието на божественото съзнание, тайнственото раждане се отнася към първичните начала на материята. За да достигне сегашното състояние, трябвало е да мине през всички природни царства, да изкачва стъпалата чрез безброй съществувания. Духът, който сгъстява космическата материя в грамадни маси, различно действа в природните царства. Смътна и сляпа в минерала, индивидуализирана в растението, поляризирана в животинските инстинкти, през цялото си бавно придвижване тази сила се стреми към съзнателна Монада; елементарната монада всъщност вече присъства в низшето животно. Така душевният и духовният елемент съществува във всичките царства, макар в низшите да е непробуден. В низшите царства душите съществуват в зародишно състояние, пребивават там в продължение на необятни периоди и преминават във висшето царство едва след големи космически промени и вече на друга планета. В рамките на една планета те могат да се издигнат по-високо само с няколко вида. Къде започва монадата? Толкова е трудно да се каже, както и часът в който слънцето грейва за пръв път. Но онова, което е същността в човека, е трябвало да се изкачва в продължение на милиони години по стъпала от планети, да преминава през всички низши царства като запазва индивидуалното си начало. Тази все още неясна, но неразрушима индивидуалност е божественият печат в монадата. Колкото повече израстват организмите, толкова повече раз вива монадата своя потенциал. Поляризираната сила става сетивност, сетивността става инстинкт, а инстинктът - разум. И колкото повече се разгаря факелът на съзнанието, толкова по-независима от тялото става душата. Флуидната и неполяризирана душа на минерали и растения е свързана със земните елементи. Когато напусне тялото, душата на животните, силно привличана от земния огън, известно време пребивава в него, сетне се завръща на повърхността на земята, за да се въплъти отново в своя вид, без изобщо да напуска низшите слоеве на космоса.2 Тези слоеве са населени с елементали, с душите на животни, които участват в живота на атмосферата и оказват голямо окултно влияние върху човека. Единствено човешката душа идва от висшите светове и след смъртта отново се завръща там. В кой момент от съществуването елементарната душа става човешка? Преображението е възможно само с помощта на вече оформени човешки души, които развиват в елементарната душа нейното духовно начало и като огнен печат наслагват божествения първообраз3. Но колко още странствания и въплъщения предстоят, колко цикъла трябва да преминат, за да стане душата онзи човек, когото ние познаваме! Съгласно тайните учения днешните обитатели на земята започват човешкото си съществуване на други планети, сред неплътна материя. Тялото е почти прозрачно, а въплъщаванията стават с лекота. Добре са изразени духовните възприятия, а разумът и интелектът едва се зараждат. В това полутелесно и полудуховно състояние човек вижда духовете; всичко красиво сияе пред погледа, слухът чува хармонията на сферите. Той поглъща звуци, форми, светлина; подобно сън минава от живот към смърт. Орфиците наричат това състояние небе на Сатурн. Според Хермес човекът се материализира, като се въплъщава на все по-плътни планети. Като приема по-плътната материя, човекът губи своето духовно съзнание, но развива разума, интелекта и волята си. Земята е последната степен на това спускане в материята, което Мойсей нарича «прогонване от рая», а Орфей «падение в подлунния кръг». От тук насетне, чрез множество въплъщения, той може бавно да се издига и със свободните си ум и воля да си възвърне духовността. Едва тогава, с огромен собствен труд, добива божествено съзнание, става Син Божи. Коя е Психея, душата? Богатата на символи гръцка поезия я сравнява с крилато насекомо, което ту пълзи като червейче, ту лети като пеперуда. Колко пъти е била гъсеница и колко пъти пеперуда, едва ли ще узнае, но пък чувства, че има крила! Не можем да си представим по-трагична съдба. От момента на пробуждане в тежката земна атмосфера тя е пленница на плътта; чрез нея живее, диша, мисли, макар самата да не е от плът. Човек инстинктивно усеща тройната си природа и в речта разделя тялото от душата, душата от духа. Пленена, душата се бори между двамата си спътника, между змея, оковал я във вериги, и невидимия гений, чието присъствие е трепет. Тя ту се отдава на плътта и живее с чувствата, докато не се ужаси от безмълвието на невидимия спътник, ту привлечена от него, се рее във висините на мисълта и забравя тялото, докато то властно не й напомни за себе си. Но тайнствен глас й казва, че връзката с невидимия спътник е вечна, а с тялото е временна, до смъртта. Каква е съдбата й? Отговорът на философите е различен; на посветените - неизменен. Те казват: душата е етерният двойник на тялото, който носи безсмъртния дух. Духът тъче и изгражда за себе си духовно тяло. Питагор го нарича «тънка колесница на душата», понеже след смъртта то има за задача да отдели духа от тленната материя. Духовното тяло е орган на духа, негова сетивна обвивка, волево оръдие, посредством което тялото живее. Този двойник става видим при умиращи или вече умрели. Степента на сила, финес, съвършенство на духовното тяло е различна според качествата на присъстващия в него дух. Между душите, изтъкани от астрални лъчи, но напоени с флуиди на земята и небето, разликите са много по-големи, отколкото между земните тела. Макар това тяло да е по-фино и по-съвършено от земното, то не е безсмъртно, за разлика от намиращата се в него монада. То обаче се променя и пречиства в зависимост от средата, през която преминава. Ето какво казва Питагор, който не приема абстрактната духовна същност, безформената монада. Творящият на небето и на земята дух има свой орган; това е живата душа, животинска или божествена, тъмна или светла, но облечена в човешки образ, който е подобие на Бога. Какво става по време на смърт? Обикновено душата предчувства раздялата с тялото и наблюдава земния си живот в ярки, бързо преминаващи картини. Когато цялото жизнено руло се разгъне, тя губи съзнание. Ако душата е чиста, духовните чувства вече са пробудени. Така или иначе преди смъртта е налице осъзнаване на отвъдното. Земята губи власт над душата, която напуска тялото, възхитена от свободата си, и усеща как сияйна вълна я отнася към духовните братя. Не така преживява смъртта един отдаден на материалното човек. Пробужда се в полусъзнание, като в кошмар. Няма ръце да хване, глас да извика, но помни и страда сред мрак и неведение. Той вижда своето тяло, с което вече не е свързан. Човекът със страх търси себе си. Умрял ли е, жив ли е? Подобно състояние може да продължава с години, но накрая новото състояние се осъзнава. Тогава душата се втурва във въздушните бездни и започва ожесточена борба за проникване във висшата сфера, която й принадлежи по право и където могат да я насочат само добри водачи. Понякога обаче е нужно много време, за да ги види и чуе. В религиите и митологиите този етап от живота на душата е посочен с различни имена. Мойсей го нарича Хорив; Орфей - Ереб; за християнството е чистилище или долина на смъртта. Гръцките посветени го наричат «бездна на Хеката» и го сравняват със сенчест конус, който земята постоянно тегли след себе си и достига луната. Според орфиците и питагорейците в този тъмен кладенец обикалят души и отчаяно се стремят да достигнат лунния кръг, но въздушен порив ги хвърля към земята. Омир и Виргилий ги оприличават с подхвърлени листа, с рояци обезумели от бурята птици. Езотеризъм отделя голяма роля на Луната. Смята се, че преди да продължат небесното изкачване, душите пречистват астралното си тяло на обърнатата към небето лунна страна. Там пребивават герои и гении, за да приемат тяло за поредно въплъщение. Луната един вид намагнитва душите за земното въплъщение и ги размагнитва за небето. Тези твърдения имат за посветения едновременно реално и символно значение и означават, че душата се пречиства преди да последва пътя си. Как ли изглежда завръщането «у дома» на пречистената душа? Земята чезне и сън, безпаметно очарование я обгръща като ласка. Тя не вижда нищо, освен закрилника-водач, който с бързината на мълния я отнася в дълбоките прос транства. Как да опишем пробуждането й сред етерна светлина, далеч от земната атмосфера, където всичко е изящно, разумно? Кои са светлите мъже и жени наоколо - богове, богини? Не, те са като нея души; мислите им са открити, прозрачните им тела излъчват нежност, мъдрост, любов. Вече няма прегради; ще обича, ще знае, ще живее според своята воля. Чувства се някак дълбоко свързана с всички. В отвъдното са заедно само тези, които се разбират. Сетне се устремява към светлината над нея. Водена от висшите същности, тя възприема стъпалата на божествената Любов; открива славните Духове - живите лъчи на Бога, и не издържа на ослепителното им великолепие, пред което всяко слънце бледнее. Уплашена от далечния полет, се връща; чува любими гласове и потъва в нежен сън... у дома. В езотеричните предания присъства представата за етерни планети, невидими за нас, които са част от слънчевата ни система; там пребивават блажените души. Питагор ги нарича антиподи на земята, огрени от божествената светлина. В края на Федон Платон описва тази духовна земя, казва, че е лека като въздух и има етерна атмосфера. Душата запазва в отвъдното индивидуалността си. От земното съществуване пази благородните следи, останалото потъва в забрава. Така ако човек е преживял само час вдъхновение или самоотречение, тази чиста нота ще се повтаря в прелестни съчетания. Но нима задгробният живот е някакъв сън, халюцинация? Небесният живот на душата може да продължи стотици и хиляди години, според степента й на развитие. Единствено преминалите кръга на прераждания души пребивават там до безкрайност. Те са с криле, неприкосновени са и управляват световете, защото виждат скритата същност. Що се отнася до дру гите души, неумолимият закон ги кара отново да се въплъщават, за да минат през нови изпитания и постигнат ли победа, да се изкачат на по-висше стъпало, или да слезнат надолу, окажат ли се победени. Небесният живот, както и земният, има своя разцвет и залез. Когато е напълно изживян, душата е завладяна от дълбок копнеж по земните борби и страдания. Тежестта в нея нараства, светлината гасне. Душата предчувства раздялата. И се кълне да помни светлината в един свят от мрак, истината - в свят на лъжи, любовта - в свят на омраза. Сетне се събужда в тежката атмосфера. Небесният спомен все още не е изгубен. Крилатият водач й показва жената, която ще бъде нейна майка и вече носи зародиша на дете. Ала зародишът ще живее, ако духът го оживи. И тогава се извършва най-неразгаданото тайнство в земния живот - въплъщаването и майчинството. Тайнственото сливане става бавно, постепенно, орган след орган. Колкото повече се потапя душата в горещите недра, колкото повече е уловена в гънките на плътта, толкова споменът за божествения живот бледнее и гасне. Сега между нея и светлината преминават потоци кръв и тъкани, които я притискат и изпълват с мрак. И ето, светлината се превръща в мъждукане. Страшна болка я сграбчва; мъчителна конвулсия я откъсва от майчината душа и влага в тръпнещо телце. Раждането преминава, появява се малко създание, ревящо от ужас. А небесният спомен потъва в съкровените дълбини на Безсъзнателното. Той оживява единствено с познанието или чрез скръбта, с любовта или в смъртта! Така въплъщаването и развъплъщаването разкриват смисъла на живота и смъртта. Този закон е основен в еволюцията на душата, разкрива ритъма и мярата, причината и целта на безсмъртието. Земното раждане е смърт, а от позициите на духовността смъртта е възкръсване. Смяната е нужна за развитието на душата, всяко от двете съществувания обяснява другото. Но кое доказва присъствието на душата, на монадата, в редицата въплъщения, щом самата тя ги забравя? Отговорът е въпрос: кое доказва тъждествеността ни насън и наяве? Всяка сутрин напускаме едно странно състояние, а вечер отново се потапяме в него. Поети и посветени определят съня като брат на смъртта. Воал на забрава отделя съня от будното състояние, раждането от смъртта. Тези смени в полюсите на душата са също толкова важни за нейното развитие, както цикълът от будност и сън за физическия живот. За да преминем от едно съществуване към друго се нуждаем от водите на Лето. Но забравата не е пълна. Ние се раждаме с цял «вързоп» неясни спомени, стремежи, предчувствия. Понякога в един скромен живот се среща висш идеализъм. Не е ли той свързан с обет, даден в отвъдното? Окултната памет на душата е изключително силна. Истинската вяра е безмълвната преданост на душата към себе си. Земният живот е място за придобиване на воля, небесният е духовен ръст и осъществяване на започнатото на земята. Редуват се животи, подчинени на общ закон, наричан от брахмани и будисти карма. Съгласно него постъпките в един живот съдбовно се отразяват в следващия. За Питагор всяко съществуване е награда или наказание за предшестващо. Престъпленията дават живот с изпитания. Един възвишен живот наследява творчески сили и щедра реализация. По пътя на еволюцията душата започва да участва в избора на въплъщаване. На низшето ниво тя е подчинена; по-развитата душа може да избира между няколко въплъщения; душа с висше призвание избира въплъщение за всеобщото благо. Пророците помнят предишните си животи. В редицата от животи душата се придвижва напред или се връща назад. Всеки живот е свързан с постоянен избор между доброто и злото, с приемане на решения с неизброими резултати. Но по пътя нагоре, който включва много въплъщения, ще има такъв живот, такъв ден, дори такъв един час, когато душата, осъзнала доброто и злото, ще може с последно висше усилие да се издигне на онази висота, откъдето не се налага да се спуска. Започва съществуването й във висшите сф

Ако сте се събуждали някога с болезнено усещане, че реалността, която ви чака е само малка част от РЕАЛНОСТТА, достъпна за човешкото съзнание – тази статия е за вас. В нея не се разисква тривиалното желание за бягство от света, а онази сърбяща духа потребност да погледнем навън от затвора, построен от собствения ни ум.Вероятно сте гледали “Матрицата”. Модерната кино-приказка, която разказва с езика на компютърните ефекти именно за това – как да се събудим. Ако не сте го гледали, накратко: Хакерът Нео е преследван цял живот от интуитивно безпокойство, от чувство на неяснота. Търсенията му го събират със загадъчния Морфей, съпровождан от група цинични странници. Чрез необикновените си способности те го убеждават, че съзнанието му живее в илюзорен, компютърно генериран свят. Този свят е наречен от тях Матрицата. Нео е изправен пред дилема – да забрави за тях и да се върне към тесния си стар живот, или да излезе с тяхна помощ “извън” Матрицата, каквото и да означава това. В момента на избора Морфей очертава мащабите на симулиращата свят програма: “Матрицата е навсякъде. Тя е всичко около нас, дори сега, в тази стая. Виждаш я през прозореца си или когато включиш телевизора. Усещаш я, когато отидеш на работа, като отидеш на църква или докато си плащаш данъците. Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината.” Идеята на филма, макар и смела, не е революционна. Учението за свръхреалността, от която човешкият свят е само малка част, е ядрото на почти всички задълбочени духовни системи. То е най-трудната за постигане истина, последното препятствие в будизма, хиндуизма и шаманизма, в мистичното християнство и в еврейската кабала. Тя е била, и все още е, прекалено сложна за рационално разбиране, тъй като излиза извън всяка теория и класификация на явленията. Но напоследък намеци за тази идея се появяват и в сериозната западна наука. Не броим психологията, чиито постижения все още се смятат за спекулации от хората с прагматично, естественонаучно мислене. Но когато такива дисциплини като физиката и когнитивната неврофизиология се намесят, човешкият интелект е изправен пред изпитанието да преразгледа своите възгледи за Вселената. Из основи. Физиката и неврофизиологията са всъщност науките за двете страни на реалността – външната и вътрешната. На мястото, където те се пресичат, вие имате възприятие за един тримерен свят от твърди обекти, където времето тече линейно от минало през настояще към бъдеще. Двама учени – квантовият физик Дейвид Бом и неврофизиологът Карл Прибрам, независимо един от друг стигат до революционен пробив отвъд границите на познатата наука. Те събират експериментални доказателства, че това, което се случва в пресечната точка, всъщност конструира светът. Възприятието поражда реалност, и тя е уникално различна за различните организации на живот. В търсене на подходяща метафора, с която да изразят сложността на своите открития, и двамата учени прибягват до езика на холографията. Едно от най-големите открития на миналия век, холографският образ,представлява триизмерен обект, “сътворен” с помощта на лазерен лъч. За да се получи смайващо реалният образ, лазерният лъч минава през холографска плака, върху която по специален начин е заснет оригиналният обект. Чрез холографията може да се сътворят иначе невъзможни визии – например рееща се във въздуха рибка. Плакатът не прилича на обикновен негатив, още по-малко на истинската рибка. С просто око тя по-скоро изглежда като повърхност на езеро, върху която капки дъжд рисуват разширяващи се и пресичащи се един друг концентрични кръгове. Холографското чудо на техниката става още по-удивително, когато натрошите плаката. Дори и с най-малкото парченце от нея, пак можете да пресъздадете цялата холограма (проявена през все по-малки парчета счупена плака, нашата рибка става само по-бледа, но не губи от целостта си или размера си). По-нататък в текста ще стане дума, че това свойство на нелокалност, или “частта-е-цялото”, е основно правило и в теориите на съвременните квантова физика и неврофизиология. Друго изненадващо свойство на техниката за триизмерни снимки е, че на една и съща плака могат да се запечатат различни образи, които после да бъдат проявени, като се променя ъгъла на лазерния лъч. По този начин, въртейки плаката, можем да накараме нашата рибка да плува на място над главите ни. Как точно Бом и Прибрам описват своите открития чрез сравнения с холографията? Карл Прибрам бил недоволен от доскорошния възглед, че мозъкът съхранява всеки бит информация в отделни (мрежи от) клетки. Все пак, алкохолиците никога не забравят само половината от името си или само част от физиономията на жена си, след като са отровили безвъзвратно някакво количество неврони. Чрез доста кълцане на мозъците на опитните си плъхове Прибрам открил, че спомените се съхраняват в целия мозък, а не в отделни негови зони. Например това обяснява защо при нарушени мозъчни центрове човек не забравя отделни операции от мозъчната програма за каране на колело. Той или я губи изцяло като умение, или я възпоизвежда пълноценно. Новата научна теория за паметта твърди: подобно на холографска плака, мозъкът запечатва информацията нелокално и я възпроизвежда на цели пакети, дори да са разрушени отделни негови части. И пак подобно на плаката, която на квадратен инч съхранява информация, равна на петдесет Библии, сивото вещество спокойно може да кодира холографски около 280 000 000 000 000 000 000-те бита информация на един средно дълъг живот. Тази информация наистина е множко и е още един минус на теорията за локализираната памет, защото по проста сметка нямаме достатъчно нервни клетки да запечатим всеки бит един по един. Холографските трикове на мозъка обясняват и ейдетичните спомени или т. нар. фотографска памет. Това е способността на някои хора да описват детайлно картини, показани им за секунда в минало. В експерименти с такива хора, очите им извършват движения, сякаш сканират образи пред тях, в момента. Вероятно ви се е случвало мирисът на парфюм от миналото да ви потопи в спомена за любовна сцена, която аха-аха да оживее около вас. Като оставим настрана носталгията, яркото събуждане на стари събития в цялата им пълнота е доказателство за силата на паметта да проектира холографски сцени. Друга недобре обяснена функция на мозъка, преди Прибрам да предложи своя модел, е самото триизмерно възприятие. Замислете се – как съзнанието ви конструира триизмерни обекти вън от вас, след като ретината на окото, обработваща зрителната информация, е двуизмерна, и би трябвало да доставя двуизмерни образи на ума ви? Защо тялото ви в огледалото ви се струва обемно, когато то е просто отражение на лъчи върху плосък пласт живак зад стъкло ? Още по-неудобен въпрос – как мозъкът трансформира биоелектрически импулси от перифирните нерви, така че ви кара във всеки момент да възприемате себе си като твърд обект сред други твърди обекти? Та нали тези импулси са само биовибрации с определена честота в ума ви – по какъв начин той сглабя това (усещане за) тяло в пространството? Защо понякога нервната система на сакатите хора ги лъже, че усещат липсващия си крайник? Натрапва се изводът, че “обективността” на обектите около вас са една доста изкусна, твърда холограма, проектирана специално за ВАС от собственото ви съзнание. Не вярвате? Затворете очи… Сигурен съм, че усещате местоположението на обектите на мястото, където сте. Зрителна информация или пряк контакт с тях липсва, рационално погледнато това усещане не би трябвало да се появява. Дори да не сте любители на триизмерната визуализация, мозъкът ви постоянно проектира подобен на холограма пространствен модел на най-близката среда. А ако притежавате добра съраунд-система, можете да си направите и звукова холограма. При добро разположение на тялото спрямо колоните и отново със затворени очи, звуковите вълни ще се материализират като почти видима, почти осезаема материя около и в главата ви. С отпускане на въображението, запис от стъпки на човек могат да доведат дори до усещане за физическо присъствие. Всички тези познати, но необяснени трикчета на ума, всъщност водят до теорията на Прибрам. Мозъкът не е просто машина за регистиране на реалността-такава,каквато е. Информацията се кодира, обработва и съхранява на холографски принцип – като мозъчни вълни, нямащи нищо общо с “оригиналния” образ. Съзнанието е лазерният лъч, който проектира през холографската плака от сиво вещество един гениален, уникално подробен материален свят. Чрез промяна на “ъгъла” на вниманието, мозъкът може да осветява отдавна забравени неща или да сътворява нови образи. За да демонстрира мощта на Матрицата, Морфей води Нео в симулатор на свят, контролиран от групата хакери. Там Нео поставя под съмнение чувството си за реалност, когато докосва и вижда дигитално генерирани обекти. На въпроса дали креслото под дланта му е реално, Морфей отговаря: “Какво е реално? Как дефинираш реалността? Ако имаш предвид това, което усещаш, помирисваш, виждаш или чуваш, то тогава "реално" е потокът от електроимпулси, интерпретирани от мозъка ти." Все пак ние не живеем в Матрицата. Не можем, подобно на героите от филма, да подскачаме от небостъргач на небостъргач, да надбягваме куршуми или да овладяваме кунг-фу чрез компютърна програма със скоростта на светлината. Тези неща наистина са достъпни на човешкото тяло-ум, но обучението в тях изисква малко повече време, усилия и решителност, отколкото повечето от нас могат да си позволят.Ако се вземат предвид само изводите на Прибрам, човек може да остане с впечатлението, че реалността е илюзия, конструирана и свободно манипулирана от човешката мисъл. Това донякъде е така. Но извън нас наистина има нещо. Тук се намесва холографският модел във физиката, предложен от Дейвид Бом. Обект на неговите търсения били загадките на квантовата физика. Квантите са онези най-малки частици на материята/енергията, до които стигнали физиците в научното раздробяване на атома, в стремежа си да открият фундаменталния градивен елемент на вселената. След революцията на Айнщайн, учените се натъкнали на напълно необясними парадокси, свързани със същността на реалността. Докладите от експериментите обединявали в себе си противоположности, които дотогава не били допустими. Квантите наистина се държали много "непослушно". Сменяли се от един вид в друг, не допускали да бъде измерено точното им местоположение и размер. Ту се появявали, ту изчезвали, един от тях понякога се разпадал на множество от други, подобни на него. Понякога едни и същи кванти имали характеристиката на вълнообразно разпространяващи се в пространството енергийни пакети, друг път – на компактни частици. Тези хем вълни – хем частици проявявали коренно различните си свойства в зависимост от метода на наблюдение. Физиците били принудени да признаят, че научното дълбаене в тайните на Вселената е стигнало до граница, отвъд която нещата са непредсказуеми. Нещо повече, на тази граница явленията зависят от наблюдението… което само по себе си е акт на съзнанието на експериментатора. Учените с нежелание доказали, че Вселената на това ниво зависи от ума. Старият идеал за обективно наблюдение на твърдата реалност, съществуваща независимо от нас и извън нас, рухнал безнадеждно – светът, който наблюдаваме, изведнъж започнал да се държи като наше творение. Бом отишъл още по-далеч, черпейки идеи от наблюденията си върху плазмата. Плазмата е газ със сгъстено съдържание на електрони и позитивно заредени йони. Удивителното свойство на плазмата е, че в това състояние електроните не се държат като самостоятелни частици. Движението на всеки един от тях поотделно и на огромното множество, взето заедно, изглежда на експериментатора напълно организирано и съгласувано. Плазмата поразително напомняла жива и разумна електронно-йонна амеба, грижеща се за целостта си и изхвърляща нечистите примеси извън сърцевината си. В друг експеримент два кванта били образувани от разпада на електрон и измерени, след като се отдалечили на голямо разстояние един от друг. Изненадата била пълна – при наблюдението те се държали по такъв съгласуван начин, все едно “знаели” какво прави другия. От тези и други необясними феномени Бом направил зашеметяващи, но спазващи правилата на логиката заключения. Светът около нас не само зависи от съзнанието ни, той самият притежава някакъв неразбираем вид съзнание. В поведението на квантите се наблюдава такава съгласуваност, сякаш съществува непроявен ред, който да ги организира във взаимосвързана и саморегулираща се мрежа от енергия, разпростираща се навсякъде. Този “замисъл” е толкова непостижим за ограничения ни ум, че е не по-разбираем за нас от честотните рисунъци върху холографската плака. Проявеният свят не е нищо повече от тримерна материална холография, в която ние се раждаме, живеем и умираме. Тя е удобна за нашето съзнание, но не трябва да забравяме, че е конструкция, правеща разбираема иначе прекалено сложната истинска РЕАЛНОСТ, реалността на невъобразимите честоти и енергии. Другото заключение на Бом е още по-объркващо. Ако всички кванти се държат, сякаш са части от едно цяло, то тогава може би в истинската реалност всичко е част от едно цяло. Нещо повече – всяка част Е цялото . Както можем да проявим цялата холограма през малко парче от холографската плака, така може би цялата реалност – минала, настояща и бъдеща – се съдържа в един квант, в една прашинка, във вашия мозък. Човешкото съзнание е ограничено и все още не е стигнало пълното си развитие и не може да поеме наведнъж цялостта на нещата. Затова то я разчленява, “начупва” на смислени парчета, от които “проявява” материя, време, пространство в такава последователност, която му е достъпна. По този начин от невъобразимата и непроявена истинска Вселена вие сътворявате вашите тела, нещата около вас, живота си. Но през цялото това време ВИЕ сте ЦЯЛОТО, както парчето плака съдържа нелокално цялата информация, за да се сътвори холограмата. Още малко от Матрицата. За да помогне на Нео да осъзнае събитията и да намери мястото си в тях, Морфей го води при Оракула. Това е най-обикновена на вид жена, попрехвърлила средната възраст, която пече курабийки в кухнята. Нейният ненатрапващ се външен вид крие факта, че тя е Знаеща. В друга стая главният герой среща деца с потенциали, доведени при Оракула. Някои от тях си прехвърлят психокинетично кубчета за игра, а едно обръснато като будист момченце огъва лъжици с поглед. Озадачен, Нео се приближава по-близо. “Не опитвай да огънеш лъжицата, това е невъзможно.”, заговаря го детето. “По-добре се опитай просто да осъзнаеш истината…” “Коя истина?”, пита Нео.”Че няма лъжица…”“Няма лъжица? ...”“Тогава ще разбереш, че се огъва не лъжицата – огъваш се ТИ.” Нека да обединим вътрешното и външното, психологията и физиката, идеите на Прибрам и Бом. Как изглежда реалността всъщност? Възприятието на човек създава за него една Вселена от прозрачен въздух, твърд бетон, зелени жилести листа, мирис на пролет, тяло на любим човек в леглото нощем. Възприятието на прилеп най-вероятно създава Вселена от ефирни вълни ултразвук, а възприятието на змиите – Вселена от подвижни и статични топлинни облаци. А всъщност,има полета и енергии, организирани в едно неразчленимо сложно цяло. Защо се различават различните Вселени, макар зад тях да стои едно и също нещо? Простият отговор е – всеки жив организъм конструира свят според приоритетите на живота си и според потенциала на интелекта си. Хората имат нужда от твърд свят, в който да се ориентират кои енергии стават за ядене, къде са детеродните органи на сексуалните им партньори. Имат нужда от точно определено място във време-пространството, за да не се окажат на пет различни точки едновременно, което е отвъд капацитета на съзнанието им. Имат нужда от разделяне на тялото си от външния обект, за да разпознаят заплашващата целостта им енергийна конфигурация на връхлитаща кола например. Интересно какво би станало, ако не ни се налагаше да се храним с груби молекули, за да ресинтезираме тялото и мозъка си… дали тогава изобщо бихме имали тяло? Холографската теория е само метафора, която може да събуди доста объркване. Светът в който живеем, е напълно реален, и в същото време е илюзия. Клавишът на клавиатурата, който ей-сега ще натисна, ще бъде твърд. И все пак той не съществува сам по себе си, поне не в този вид, в който го възприемам. Не мога дори да си представя как би изглеждал на мухата, която преди малко лазеше по него. Да не говорим, че и аз, и мухата, и клавишът сме просто парчета от “холограмата”, всяко от което съдържа цялата вселенска информация в непроявен вид… От изводите на модерната експериментална наука ме заболя глава.Философите на холографската парадигма твърдят, че различните хора конструират и живеят в един и същи свят, защото са “настроили” съзнанието си към едни и същи енергии. Това е полезно от гледна точка на оцеляването, но по тази начин всеки от нас е забравил за своята първоначална природа. А именно – че когато сме се родили, ние сме се отделили от непроявеното единство на всички неща. Сътворили сме свят, разгърнали сме време и пространство, за да преминем през линеен низ от събития, мисли и емоции. И само в сънищата се докосваме до безграничната природа на съзнанието. А когато в момента на смъртта губим формата си и се сливаме отново с непроявения източник на всички неща, осъзнаваме, че сме живели в “собственоръчно” построен свят. Сигурно се питате какъв е смисълът въобще на проявлението и живота, ако теорията за холографската Вселена е вярна? Може би милиардите възможни форми на живот на различни нива на интелектуално развитие са удобните форми, чрез които Вселената се самосътворява и самоосъзнава … Човешката холореалност сама по себе си е перфектно и детайлно произведение на изкуството. Един завършен свят. Но не е окончателният и далеч не единственият, достъпен на хората. В променени състояния на съзнанието или чрез практики за саморазвитие, лъчът на вниманието е способен да превключи на други честоти… и да възприема други холореалности. Макар да ми беше много трудно да я проумея, тази идея за мен не е само празна философия. Тя може да служи като рационална основа за практическо развитие на човешкия потенциал. Човешкото съзнание може би еволюира – усещането, че има нещо отвъд това, което сме се научили да възприемаме, напоследък набира скорост в колективното несъзнавано. Фактът, че излизат такива филми като Матрицата и че прочетохте тази статия докрай, може би не е случаен. * Виж за справка книгата “Холографската Вселена”

Благодарността е музикален отзвук на доброто, любящо сърце. Тя е сияние на ума ни, ухание на сърцето ни и песен на устните ни. Няма по-красива проява в човешката обхода от благодарността! Да съзнаеш доброто, което ти се прави, да намери то отзвук в теб е да си благодарен. Цялата природа непрестанно работи за нашето добро — светлината, която приемаме с очите си, въздухът, който дишаме, хлябът и водата, които поддържат живота ни, са неоценими блага за нас, но ние ги приемаме почти несъзнателно, механично и забравяме, че дължим поне една благодарност на природата за тях. Цялата ни просвета е сбор от огромните човешки усилия през вековете на онези хора, които са работили и работят за доброто на човечеството. Най-после животът, който ни е даден, като благодат от Бога, е това, за което трябва най-много да благодарим. Бог не се нуждае от нашите хвалебствия. Неговото величие не се увеличава от тях, но ние се приближаваме до него чрез тях. Ние с нищо не можем да Му се отплатим за всичко, с което ни дарява, освен с благодарността си. И нашата благодарност отлита като ухание към Бога. Тя е като топъл поглед в очите ни, като нежна усмивка на лицето ни. С какво се отличава човекът от животното, ако приема хляба без благодарност, без да отправи една добра мисъл към Дарителя на всяко благо? Благодарността е израз на нашата човещина, на нашето благородство. Колко е по-красив животът ни с нея!

Какво е хомеопатия? Хомеопатията е алтернативна терапевтична система, основана на природният закон за лечението - "подобното се лекува с подобно". Този закон е открит от Самуел Ханеман през 1796 и е доказван експериментално и клинично в продължение на 200 години. Хомеопатията е революционна, природна медицинска наука. Тя е нежна и ефективна медицинска система. Използваните в хомеопатията лекарства се приготвят от естествени субстанции по прецизни стандартизирани методи и действат чрез стимулиране на собствената лечеба сила на организма. Защо хомеопатията да бъде предпочетеният избор на терапия? Хомеопатията е научна, логична, безопасна, бърза и изключително ефективна терапевтична система. Тя предлага дългосрочно или перманентно излекуване на повечето болести. Тя е изключително рационална система, що се отнася до концепциите й за здраве, болест и лечение. Хомеопатията не лекува повърхностно, само отстранявайки симптома, а лекува човека отвътре /*класическата хомеопатия-б.пр/. Несъмненно хомеопатията е медицината на бъдещето. Хомеопатията - холистична медицина Концепцията за болест в хомеопатията е, че тя представлява общо разстройство на тялото и съзнанието. Причината за заболяването не е в отделния орган, а в нарушаване функцията на целия организъм. Нарушение в жизнената сила на организма е причина за болестта. Затова хомеопатията не предписва отделни лекарства за различните "болежки" в различните части на тялото, а едно лекарство, което да покрива конкретното нарушение на жизнената сила на този конкретен човек /*отново става дума за класическата хомеопатия/. Хомеопатията третира човека като цяло, а не само болестта. Медицинската философия все повече се убеждава в тезата, че простото третиране на органи и симптоми може да помогне само временно и всъщност лечебната способност на самото тяло трябва да бъде повишена. Хомеопатията има холистичен, тотален и индивидуалистичен подход. Хомеопатията - магията на минималната доза Хомеопатията има уникален подход към приготвянето на лекарствата. В готовата си форма те съдържат само динамичната лечеба сила на изходната субстанция, без да съдържат дори молекула от нея.Чрез специален метод, наречен "потенциране", са приготвени повече от 2500-те хомеопатични лекарства от растителни, животински, минерални, химически и други продукти. Поради отсъствието на химически агенти в тях, хомеопатичните лекарства са абсолютно нетоксични и безвредни и предизвикват сигурно и безопасно излекуване. Те са динамични /*енергийни/ агенти, които лекуват чрез промяна на енергийния статус на органзима. Хомеопатията - идеална за бебета и деца По голямата част от детските болести, като кашлица, настинка, треска, повръщане, диария, дизентерия, колики, тонзилит, бронхит, астма, шарки, проблеми с никненето на зъбите, могат да бъдат лекувани много ефективно, бързо и без абсолютно никакви странични ефекти. За разлика от антибиотиците и други алопатични лекарства, хомеопатичните не нарушават храносмилането и не засягат защитните сили на организма, не предизвикват алергии или други нежелателни ефекти, дори когато са приемани дълго време /*това важи в случаите, когато лекарствата са правилно предписани от професионален хомеопат; самолечението с хомеопатия за сериозни или хронични заболявания е нежелателно./б.пр/. Хомеопатията е ефективна при поведенчески и емоционални проблеми, често срещани при децата, като раздразнителност, твърдоглавие, фобии и страхове, чести избухвания и "сцени", деструктивност, смучене на палеца, гризане на нокти, нощно напикаване и др. Ефективна е също при умствено и физически изоставащи деца. Хомеопатията - по-добрата алтернатива на антибиотиците Хомеопатията е ефективна алтернатива на антибиотиците при инфекциозни болести.Тя води до бързо излекуване без токсичност и странични ефекти.Хомеопатиятя предлага лечение на повечето инфекциозни болести, като синузит, тонзилит, бронхит, пневмония, туберкулоза, менингит, отит на средното ухо /с гнойни отделяния/, гастро-енетрит /повръщане, диария/, дизентерия, пикочни инфекции и др. Хомеопатиятя предлага най-добротот лечение на Вирусни инфекции Вирусните инфекции, като настинки, грип, рубеола, варицела, заушки, хепатит, вирусен менингит и др. се лекуват много успешно с хомеопатия. Алопатичната медицина няма лечение за вирусните инфекции, освен антибиотиците, под претекста от предотвратяване на вторични инфекции /*има някой антивирусни препарати, използвани при лечение на Хепатит С, СПИН и др., но те са рядко използвани и високо токсични /б.пр/ . Избягване на хирургически операции с хомеопатия Хомеопатията не е против хирургията. Хирургията е изкуство и наука сама по себе си. Хирургията е наложителна в случите, в които лекарствата не могат да помогнат или помагат съвсем малко, а операцията може да излекува или подобри състоянието. Съществуват обаче ред заболявания, определяни като хирургически, в които с хомеопатия може да се помогне и да се избегне опрацията. Такива например са: септичен тонзилит, хемороиди, фисура на ануса, фистула, апендицит /освен гангренозен/, хроничен секрет от ухото, възли на гласните струни, полипи в носа и ушите, бъбречни и жлъчни камъни /с малък размер/, миома на матката с /малък размер/, кисти на яйчниците, брадавици, мазоли и др. Хомеопатията - отговор за алергиите В модерния живот инфекциите са намалели за сметка на"разцвета" на различни алергични състояния. Хомеопатията предлага много ефективно лечение за всички алергии - например различни кожни заболявания като уртикария, екзема, контактен дерматит, а също предлага чудотворни резултати при астматичен бронхит. Хомеопатията - чудесна за психо-соматични заболявания Психо-соматични заболявания като мигрена, астма, киселини, пептична язва, алергии, улцераивен колит, са успешно лечими с хомеопатия. Хомеопатията винаги е признавала психологическият произход на соматичните /телесни/ симптоми. Хомеопатията винаги изследва умствената картина и лекарствата винаги се предписват така, че да повлияят на ума и тялото едновременно, като по този начин отстраняват болестта. Може би няма друга медицинска система, която по такъв превъзходен начин да третира психо-соматичните болести. Хомеопатичните лекарства повлияват състоянието на съзнанието. Те могат да действат специфично, така че да подобрят такива емоционални нарушения като тревожност, раздразнителност, несигурност, обсесии, неоправдана ревност, подозрителност /параноидна/, страхове, депресия, неврози. По този начин хомеопатията постига най-висшата цел в медицината - третиране на самия човек, а не на болестта. Хомеопатичните лекарства могат да лекуват умствени и емоционални разстройства. Консултацията с хомеопат - задължителна за нашето съвремие В тази ера на здравна съзнателност, когато човек се сблъсва със заболяване, неподдаващо се на никакви средства за лечение, хомеопатичният съвет е задължителен. Често пациентите губят ценно време, ходейки от един специалист при друг, отчаяно и без траен ефект и се съветват с хомеопат, само когато другите терапевтични системи се провалят. Хомеопатията не е само последна надежда За да има най-добри резултати от хомеопатичната наука, трябва да се обръщаме към хомеопат в ранните стадии на заболяването. Поради невежество и липса на информация за ефективността на хомеопатията за всякакви видове заболявания - от настинка до рак, много пациенти се обръщат към хомеопат късно, когато болестният процес е напреднал толкова, че хомеопатията не може да предложи много при заболявания, които биха били лечими в по-ранен стадий. Хомеопатичното лечение, предложено навреме, може да бъде благословия за боледуващото човечество. Хомеопатиятa - завършена медицинска система Хомеопатията не е ограничена до определени заболявания, а е универсално приложима към всяка болест. Време е хората да бъдат информирани за ползите от хомеопатичното лечение за различни често срещани заболявания. Хомеопатията трябва да бъде достъпна за нуждаещите се, тъй като може да помогне в 90% от заболяванията, които съществуват днес.

От създаването на хомеопатията преди 200 години от немския лекар д-р Самуел Ханеман, тя е спечелила престиж за възможностите си за лечение на новородени, бебета и малки деца.Днес много педиатри предпочитат хомеопатично лечение за собствените си деца и за пациентите си в най-различни случаи на детски блести. 5 причини, поради които хомеопатията трябва да бъде използвана за деца: 1-безопасна медицина Всяко лекарство, предписвано на деца, трябва да бъде нетоксично и без странични ефекти. Хомеопатичните лекраства са напълно нетоксични и нямат страничи ефекти. За разлика от антибиотиците и другите подобни лекарства, хомеопатичните препарати не увреждат храносмилането, не намаляват защитните сили на организма, не предизвикват алергични реакции и не вредят дори при продължително приемане. 2-ефективно и бързо лечение Хомеопатите са устновили от опита и наблюденията си, че децата, бидейки по-чувствителни, реагират по-бързо на хомеопатията. Хомеопатията е изключително ефективна практически за всички детски болести. Обратно на разпространеното мнение, хомеопатията е бързо действащ метод и възстановява здравето по най-бързия начин, независимо дали става дума за треска, кашлица, настинки, диария, астма и др. 3-естествена, научна медицина Хомеопатията се базира на принципа "подобното се лекува с подобно" Ефективността на хомеопатията може да бъде научно проверена и позитивните резултати могат да бъдат повтаряни отново и отново. Действието й се основава на солидни научни принципи. 4-засилва защитните сили на организма Децата често имат повтарящи се инфекции поради намалени защитни сили на организма. Хомеопатичното лечение, базирано на органичният подход, премахва болестта из основи, като по този начин засилва защитните сили на детския организъм. В резултат на това детето не боледува често. 5-харесвана от децата Хомеопатичните хапчета имат сладък вкус и са приемани с удоволствие от децата. Те никога не са горчиви, не предизвикват отвращение и по този начин се избягват проблемите, които иначе се получават при опит за даване на лекрство. Приемът на хомеопатичните лекарства е толкова лесен и безпроблемен , че дори и бебе на един ден може да ги приема, като по този начин се спестява огромното неприятно усещане и плача, който иначе съпровожда приема на лекарства. Хомеопатичните лекарства не се прилагат инжекционно и дори на дете в кома може да му бъде дадено хомеопатично лекарство, без да се налага инжекция. /*в течен вид. б.пр/ Кои болести лекува хомеопатията? Всяка майка трябва да знае болестите, които могат да се излекуват с хомеопатия. Освен долуизброените заболявания, за хомеопатия трябва да се мисли винаги, когато има трудно лечимо заболяване, неподдаващо се на стандратно лечение. а. Инфекции Децата са податливи на редица инфекции като настинки, бронхит, пневмония, рубеола, варицела, заушки, гастроентерит /диария и повръщане/, пикочни инфекции и инфекции на бъбреците и др. Родителите трябва да знаят, че хомеопатията има забележително бързодействащо лечение за споменатите болести, както и за туберкулозата. б. Алергии Детската астма /астматичен бронхит/ става все по-чест проблем сред децата, живеещи в градовете, и те често страдат от пристъпи на хрипове, кашлица и задушаване. Всяка майка на астматично дете знае агонията и страданието на детето в такива случаи. Хомеопатията предлага превъзходно лечение и за това страдание, което помага дълготрайно, а също и за острите епизоди на задушаване и хрипове, като по този начин детето може да бъде опазено от токсични медикаменти, като кортизони /стероиди/. Освен респираторни алергии, хомеопатиятя лекува "чудотворно" и кожни алергии - екзема, уртикария, хранителни алергии и др. в. Тонзилит-избегнете операция Острият, а също хроничен тонзилит /възпалени сливици/ с висока температура, е друго често оплакване у децата. Благодарение на хомеопатичната наука, милиони деца са опазени от скалпела на хирурга. Почти всички случаи на хроничен тонзилит /включително с нагнояващи сливици/ могат да бъдат излекувани напълно с хомеопатия. Винаги се съветвайте с хомеопат, преди да се решите на хирургично отстраняване на сливиците. г. Психични отклонения Хомеопатията е ефективна в случаи на различни емоционални разстройства при децата. Подходяща е за хипер активни деца с пристъпи на неконтролируем бяс и агресия. Подходяща е също за деца, страдащи от фобии, страхове, тревожност, ревност, чувство за малоценност, свенливост, депресия, страх от изпити, неспокоиствие, гризане на ноктите, клептомания, умствено изоставане и др. д. разни Различни психо-соматични разстройства, като нощно напикаване, главоболие, гастрит се повлияват позтивно с хомеопатия. Други проблеми, при които може да се помогне с хомеопатия, са: Колики, висока температура, проблеми с никненето на зъбите, повръщане, дизентерия, нефротичен синдром /заболяване на бъбреците/, проблеми, сързани с растежа, гърчове-епилепсия, екзема, жълтеница, менингит, гъбични инфекции, брадавици, алопеция /косопад/, болки от израстване, слаба концентрация, артрит при деца, псориазис, левкодерма /бели петна по кожата/, пъпки, проблеми с щитовидната желза и др. Когато другите медицински ситеми се провалят или не действат достатъчно бързо и ако искате детето ви да расте с естествени, безопасни, не токсични, ефективни и бързодействащи лекарства -обърнете се към хомеопатията

Има три форми на знание. Първата форма е тази на интелектуалното знание. Тя представлява всъщност информация и събиране на факти, както и използването им в бъдещи интелектуални концепции. Това е интелектуализъм. На второ място идва знанието на състоянията. То включва чувствата и всякакви особени състояния, в които човек си мисли, че е възприел нещо висше, но всъщност това не е така. Това е емоционализъм. На трето място идва истинското знание, което се нарича Знание за Абсолютната Реалност. При тази форма на знание, човек може да възприема директно какво е правилно и какво е истинно извън границите на мисълта и чувствата. Схоластиците и учените се концентрират върху първата форма на знание. Хората на чувствата или тези, които просто обичат да ескпериментират използват втората форма на знание. Други използват комбинация от двете. Само постигналите истината са тези, които имат връзка с реалността лежaща отвъд тези две форми на знание. Това са истинските Суфи, Дервишите достигнали просветление.

І - КАК Е УСТРОЕНА ВСЕЛЕНАТА Нека проведем кратка екскурзия в света на звездите, планетите и галактиката. Ще разгледаме само”материалната” част на Вселената, всичко онова, което може да се види с просто око или с телескоп. Строеж на Слънчевата система и мястото на Земята като планета. В центъра на Слънчевата система се намира Слънцето. Това е звезда. Вътре в Слънцето при температура няколко милиона градуса протичат термоядерни реакции, за чиято сметка свети и Слънцето. На повърхността на Слънцето температурата е шест хиляди градуса. Според химичния си състав Слънцето се състои от водород и, в по-малко количество, хелий. Между другото, хелият е бил намерен на Слънцето по-рано, отколкото на Земята, според спектъра. Според спектъра и се изучават химическият състав и температурата на звездите. Други химични елементи, които има на Слънцето са в малко количество, като цяло тежките елементи от таблицата на Менделеев се срещат значително по-рядко във Вселената от леките. Водородът е най-разпространеното вещество във Вселената. В ядрените реакции във звездите той се превръща в хелий, а по-нататък хелият се превръща в по-тежки елементи. Според размерите си Слънцето е 109 пъти по-голямо от Земята, а масата му е по-голяма от земната 333 хиляди пъти. А диаметърът на Земята е равен на 12740 км, това е средният диаметър, тъй като според формата си земята прилича на кълбо, но все пак е малко сплесната в полюсите заради бързото й въртене. Около Слънцето по своите орбити се въртят планетите. Ако слънцето е нажежено газово кълбо, планетите са сравнително студени тела. Меркурий, Венера, Земята, Марс и Плутон имат ясна твърда повърхност. А планетите-гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са газо-течни, въпреки че е възможно в центъра си да имат твърдо ядро. Най-голяма е планетата Юпитер. Тя е по-голяма от Земята 13 пъти според диаметъра си и 318 пъти според масата си. Самите планети не светят, а отразяват слънчевата светлина. Според отдалечеността си от Слънцето планетите се въртят около него в следния ред: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Около всички планети, с изключение на Меркурий и Венера, се въртят техните спътници. Спътник на Земята е Луната. Марс има 2 спътника, Юпитер – 16, Сатурн – вече около 20, Уран – 5, Нептун – 2, Плутон – 1. Става дума за естествени спътници. Днес планетите се изследват с космически апарати, които могат да са на повърхността на планетата или да станат нейни изкуствени спътници. Освен големите планети в Слънчевата система има множество малки (астероиди). Най-големият астероид е Церера и е бил открит през 1801 година, диаметърът му е малко по-голям от 1000 км, останалите малки планети са доста по-малки. Сега са известни няколко хиляди астероида, и астрономите откриват още нови, с по-малки размери. Повечето от тях се въртят между орбитите на Марс и Юпитер. Някои навлизат вътре в орбитите на Марс и Юпитер и дори се приближават към Земята. Като по принцип, винаги е възможен сблъсък със Земята, и наистина е имало такива, но вероятността това да стане днес е нищожна, освен това астрономите постоянно следят за такива астероиди. В Слънчевата система съществуват също така и комети. Ядрото на кометата се състои от камъни и лед, неговият диаметър е няколко километра. Орбитите на кометите са много удължени. Когато кометата се приближава към Слънцето, ледът се разтопява и се образува газо-прахообразен облак (кома), след което и опашката на кометата. След отдалечаването от Слънцето всичко това частично се разсейва в пространството, а частично замръзва отново. Някои комети се движат по незатворени орбити (параболи и хиперболи), напускат Слънчевата система и заминават към други звезди. Възможно е и пристигане на комети от други звезди. Някои тела, като например, Хирон, който се върти между орбитите на Сатурн и Уран, според природата си е нещо средно между астероид и комета. И накрая, в Слънчевата система има космическа прах и дребни камъни-метеорити (те могат да представляват отломки от малки астероиди). Понякога метеоритите падат на Земята и на другите планети. Принципът за построяването на Слънчевата система е бил открит от Коперник. Тази система се нарича хелиоцентрична (в която Слънцето е център). До това време е господствала системата на Птоломей. Тя е била геоцентрична (в която Земята е център). Сега ние знаем, че системата на Коперник отразява правилно истинското положение. Но, понеже ние живеем на Земята, понякога ни е по-удобно да се възползваме от геоцентрично построяване, още повече, че пресмятането на положението на планетите от едната система в другата е чисто математическа операция и тук не трябва да възникват никакви философски проблеми или проблеми с ми-рогледа. Звезди. Галактика. Вселена Слънцето е една от милиардите звезди. Има звезди доста по-големи от Слънцето (гиганти), има и по-малки от него (джуджета), според свойствата си Слънцето е по-близко до звездите джуджета, отколкото до гигантите. Има горещи звезди (те имат бяло-небесно синкав цвят и температурата на повърхността им е над 10000 градуса, а на някои до сто хиляди градуса), има и студени звезди (те са червени, температурата на повърхността им е около 3 хиляди градуса). Звездите се намират много далеч от нас, до най-близката звезда може да се стигне за цели 4 години, ако летим със светлинна скорост 300000 км/с, докато със същата скорост можем да стигнем до Слънцето за 8 минути. Някои звезди образуват двойки, тройки (двойни, тройни звезди) и групи разсеяни звездни струпвания. Съществуват и кълбовидни звездни струпвания, те съдържат десетки и стотици звезди и имат формата на кълбо, с концентрация на звездите към центъра. В разсеяните струпвания са събрани младите звезди, а кълбовидните струпвания са много древни, в тях звездите са стари. Редом с някои звезди съществуват планети. Дали има живот на тях, още повече цивилизация, засега не е установено. Но много е вероятно да има. Звездите образуват гигантската система – Галактиката. Галактиката има център (ядро), плоски спирални ръкави, в които са съсредоточени повечето звезди, и периферия, обемен облак от редки звезди. Звездите се движат в пространството, те се раждат, живеят и умират. Звезди като Слънцето живеят примерно 10-15 милиарда години, и Слънцето е звезда на средна възраст. Така че то ще свети още дълго. Масивните и горещите звезди “изгарят” много бързо и могат да се взривяват като “свръх-нови” звезди, оставяйки зад себе си много малки и свръх-плътни образова-ния – бели джуджета, неутронни звезди или”черни дупки”, в които плътността на материята е толкова висока, че никакви частици не могат да преодолеят силата на притегляне и да се измъкнат оттам. Освен звездите, Галактиката съдържа облаци от космическа прах и газове, образуващи мъглявините. Плоскостта на Галактиката, където има максимален брой звезди, газове и прах, се вижда на небето като Млечен Път. Нашата Галактика не е единствената. Съществуват още много милиони Галактики, състоящи се от огромен брой звезди. Например, Магелановите облаци, Мъглявината Андромеда, това са други галактики. Те се намират на невъобразимо голямо разстояние от нас. На нашето небе звездите ни се струват неподвижни, понеже са много далеч от нас и тяхното движение става забележимо само след като изминат десетки и стотици хиляди години. А очертанията на съзвездията не са се променили от времената на Древна Гърция и Рим и няма да се променят още дълго време. Съзвездието е условно очертана област на земното небе с всички попаднали там небесни обекти. Границите на съзвездията са били утвърдени през 1925 година на конгреса на Международния астрономически съюз. Звездите, влизащи в съзвездие, са близки между себе си в пространството, но това не е задължително. Някои от тях са близо да нас, други – далеч, но това не е съществено. Важно е те да се проецират върху дадения участък на земното небе. Слънцето, Луната и планетите също преминават на фона на съзвездията, но те се движат непрекъснато и след известно време се преместват. Думата “планета” в превод означава “блуждаеща”. Така древните наблюдатели са различавали планетите от “неподвижните” звезди. На фона на звездите най-бързо се премества Луната, за един месец тя прави пълен кръг, а Слънцето – за една година. Някои планети се движат по-бързо, а други по-бавно. ІІ - Астрологията - наука за ритмичните процеси Огледайте се наоколо. Спомнете си какво е ставало с вас, какво ви е вълнувало вчера, миналата година, преди няколко години. Ако сте внимателни, можете да забележите, че всичко в света е циклично, периодично. Подеми и спадове, периоди на успехи и неуспехи, на напрежение и спокойствие, на самочувствие, на парични доходи и разходи. А в природата – смяна на деня с нощта, смяна на годишните времена, плодородни и неплодородни години, в обществото – подеми и спадове на политическата активност – всичко това се променя според определена закономерност. И тези ритми са единни в Космоса и на Земята, в природата, в обществото и при отделната личност. Определение. Астрологията е наука за ритмичните, периодични процеси, за връзката на ритмите на Космоса с ритмите на земния живот и ритмите на човека. Астрологията е възникнала в дълбока древност. Познавали са я в древна Индия и Китай, във Вавилон, Египет. Системите са били различни, но смисълът един и същ. Отначало с астрология са се занимавали само посветените хора, например, жреците. Астрологията е била практическа наука, използвала се е за предсказания. Астролозите са били съветници на кралете и императорите. Астрологията е използвала данни от математиката и астрономията и сама е стимулирала развитието на тези науки. В древния свят не е имало разлика между естествените и така наричаните мистични, окултни науки. Един човек е могъл да бъде и математик, и мистик, като Питагор. Или астроном и астролог като Птоломей. На Изток и до днес научното, мистичното и езотеричното знания са единни. (Езотериката е система на скритите “съкровени” знания за “фините” процеси в света, за разлика от “грубото”, рационално, материалистично знание). В европейската цивилизация е станало разделение, разслоение на науката (рационална, материалистична) и на мистиката, религията, които са насочени към чувствата и вярата. От една страна това е позволило на европейците да станат властелини на материалния свят, а от друга – това е източник на постоянен психологически дискомфорт и напрежение. Източният човек вътрешно е по-хармоничен, въпреки че неговата нагласа навътре и към съзерцание е довела до това, че във външните постижения (производство, техника, материални удобства) Изтокът мал-ко изостава от Запада. Да съкрати в съзнанието ви разрива между рационалното и мистичното, между външното и вътрешното, между грубите и фините слоеве на света е способно изучаването на астрология, в която посоченият по-горе антагонизъм не съществува. Естествените науки днес също се отдалечават от това противоречие. Така, светът на механиката на Нютон добре описва “грубият” материалистичен слой на света. Действително, за да се опише движението на кълбото, автомобила, самолета, планетите по техните орбити, тези закони се изпълняват строго и по-добри от тях никой не може да измисли. Но вече в по-“финия” свят на атоми и електрони законите на Нютон не винаги са правилни. И Айнщайн със своята теория за относителността е направил следващата крачка. Неговата знаменита формула Е = МС2 е пробив към ново качествено ниво, връзката между двете фундаментални категории – материята и енергията, възможността за взаимния им преход една в друга. А сега ние правим следващата крачка – връзката между материята, енергията и информацията. Информацията е следващата фундаментална категория. Съществуват информационни полета, където е записано и миналото, и бъдещето. Съществува енерго-информационен обмен. Даже вакуумът (пустотата!) притежава запаси от енергия и информация. При определени условия “нулевите колебания” на вакуума могат да раждат напълно материални елементарни частици. Научното знание прониква в сферата на мистиката и религията. Например, със съответни прибори вече може да се измери биополето на екстрасенсите. Построени са психо-генератори и други устройства на принципите на информационното поле. Ние постепенно проникваме в тайните на фините слоеве на света. Разбира се, проникването във финия свят е много опасно. Човек може и сам да получи сериозни удари, и да постави под заплаха човечеството. Тук е уместна аналогията с излъчването на радиоактивност и използването на атомна енергия. Но ако сега вече сме усвоили атомните, ядрените процеси и сме успели да овладеем заплахата от ядрена война, то ситуацията с психотронното оръжие е потенциално по-опасна. Но това е само защото засега знанията ни за това са недостатъчни, за да можем да поставим под контрол човечеството. Но процесът на познанието е безкраен! Ако сме решили тези проблеми, след тях ще възникнат нови… Необходимо е да се кажат няколко думи за отношението между астрологията и религията. На Изток, както бе написано по-горе, в човешкото съзнание няма толкова остро противоречие между рационалното и ирационалното. И източните религии, на първо място будизмът, съдържат в себе си органично астрологичните знания. С християнството нещата стоят по друг начин. В каноничните християнски книги – Библията, Евангелието – няма никакво осъждане на астрологията. Напротив, влъхвите (астролози!) са предсказали раждането на Христос. Разривът е започнал по-късно, когато християнството е станало държавна идеология. Започнала борба за власт, за умовете на хората, за тяхното подчиняване – вече не от Бога, а от напълно земните управници. Именно тук астрологията е станала неугодна. Както впрочем, и много други науки. Нека да си спомним как църквата е посрещнала системата на Коперник, откритията на Бруно, Галилей. И как в близкото минало тоталитарният режим на свой ред преследваше самата религия, а също генетиката и кибернетиката. По такъв начин, конфликтът между християнството и астрологията придобива по-скоро социално-политически характер, отколкото характер на различен мироглед. Сред астролозите има и вярващи хора, и атеисти. Макар, че както грубите примитивни материалисти, от една страна, така и православните, фундаменталистите, фанатиците на религията от друга не понасят астрологията. И едните, и другите са твърде ограничени в мисленето си от дадените догми. Материалните закони са добри и правилни, но те не описват целия свят, а само част от него. Също така и законите на "финия" свят. Също, както е безсмислено да се описва движението на влака от позиция на мистиката, така е ненужно да се прилага закона на Нютон за описване работата на съзнанието и търсенето на смисъла на битието. Най-общите, фундаментални закономерности работят едновременно на много нива. Например, законът на Ломоносов за запазване масата на веществата при физичните и химични процеси е частен случай на закона за запазване на енергията. Законът на кармата е отражение на същата закономерност във финия свят на ниво информация. Астрологията е символично описание на общите закономерности, което може да се прилага на всички нива, за описване на всякакви житейски ситуации. Представата за Бога като за строг дядо, който наказва и прощава и който за шест дена е направил света от глина е наивна и смешна. Но в същото време е трудно да се отрича наличието във Вселената на всеобщото организиращо начало, Световният ред. Смисълът, движението към целта, своеобразният Световен разум, който, като цяло, може и да няма материален носител. Можем да наречем това Бог, можем да го наречем Космос или Абсолют. Думата “творение” може да се замени с “информация”. По такъв начин е възможно религията и атеизмът да се помирят. Атеистът се опира на научното, рационално знание и не се отнася към никоя рели-гиозна система. Религиозният човек върви по пътя на мистиката, вярата, откровението, но също може да получава необходимите знания за света. В крайна сметка и единият, и другият са способни да стигнат до общата Истина. Астрологът може да съчетае и двата пътя. Макар, че според своя начина на мислене и психиката, на един астролог първият път му е някак по-близък, а на друг – вторият.

Вие ме наричате Учител и Господ и право казвате, защото съм (Йоaн 13:13) За да завърши правилно и успешно своята еволюция, човек има нужда от духовен ръководител; само така той ще се удостои да влезе отново в жилището на Отца си, отдето е бил изпъден поради своето непослушание. Животът на земята, със своите добри и лоши условия, е училище за падналия човек, който съхранява дълбоко в сърцето си една искра от свещения огън на вселената. Небето е делегирало ангели да пазят тази искра. Освен това човек има родители, учители и духовни наставници, които се грижат да му посочат правия път, по който трябва да върви, за да излезе на добър край. При все това за ония, които усещат по-чувствително отдалечаването от бащиното си жилище и страдат от носталгия, всички тия учители и ръководители се оказват недостатъчни. Те желаят да имат за ръководител една по-силна ръка да ги крепи по-здраво, един глас, който да вълнува душата им, една усмивка, която да разкрива в дълбочината на очите им извора на свещените сълзи, на скъпоценните сълзи — сълзите на съвършената любов. Колкото и да сме недостойни за такава милост, Бог пак ни удостоява с нея щом покажем и най-малкото желание да се смирим, покаем и заработим за своето духовно съвършенство. Тогава Небето ни посреща в пътя с един пратеник на Духа, който се ангажира да ни упътва и ръководи. Само ония, които са се удостоили да се срещнат с такъв ръководител в своя духовен път, знаят какво голямо щастие е това. Христос казва: „Искайте и ще Ви се даде, хлопайте и ще Ви се отвори". Обаче, за да ни се даде и отвори, трябва да знаем как да искаме и как да хлопаме. Духовните учители и ръководители не са обикновени хора. В духовния път еволюцията е вечна. Ученикът на мистицизма ще може един ден да достигне своя учител, обаче когато той достигне стъпалото, на което се е намирал неговият учител, последният ще бъде заминал напред и изкачил се много високо в еволюционната стълба. Затова и Христос казва: „Не може ученикът да бъде по-горен от учителя си". Във вселената има борба между два принципа: Доброто и Злото. И двата принципа, които са духовни сили, имат на нашата планета свои представители, които са организирани в ложи и братства. Едните са известни под името тъмни сили и образуват Черната ложа, Черното Братство. Представителите на доброто образуват Бялата ложа, Бялото Братство. Целта на Черното Братство е да забави еволюцията на човечеството. Това са духове, които в своето падане от небето са повлекли със себе си и човешките души. Велика е тайната, която забулва падането на ангелските сили и на човешките души. Членовете на Бялото Братство, които са от по-висока еволюция, помагат на човешките души да завършат своята духовна еволюция. Бялото Братство изпраща периодически между народите свои членове, които да ги водят в пътя на истината. Те притежават по-голяма мъдрост и сила, и затова винаги излизат победители в борбата със своите противници, само че тази борба в разните полета е отнела много време и е погълнала големи жертви. Много пъти хората стават несъзнателни оръдия на тъмните сили и работят против своите братя и против своя собствен напредък. От горното следва, че има два вида учители: истински и лъжливи. Първите помагат на народите в тяхната духовна еволюция, а вторите ги заблуждават и спъват. Важно е за хората да познават кои са истински учители и кои - лъжливи. За да предпази своите последователи от примките на лъжливите учители, Христос им е посочил една мярка, чрез която да ги познават. А тази мярка са делата. „По делата, казва Той, ще познаете моите служители и последователи". Следователно, щом един духовен учител и ръководител има християнски дела, т. е. прилага учението на Христа в живота си, живее с него, той е член на Бялото Братство и е дошъл да пожертва себе си за народа, между който се е въплътил. Такива учители са били светиите и пророците, а Христос е началник на Бялото, светлото Братство. Характерни черти в поведението на лъжливите учители са гордостта и егоизмът. Това са хора с по-напреднала еволюция, станали оръдия на тъмните сили, съзнателно или не, и които причиняват големи пакости на обществата и народите. Между лъжливите учители има доста знаменити създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, писатели по окултизма и други. Всички тия самозвани учители, които познават и владеят известни окултни закони, могат да повдигнат само едно крайче от голямата завеса, която покрива тайните на вселената. И това е всичко, което могат да направят, защото те сами са още пътници на широкия път. Истинският учител е съвършено свободен в пълния смисъл на думата и той е достигнал това състояние по свръхестествен начин, а не както мнозина знаменити адепти-отшелници чрез отказване от живота, от страданията, чрез убиване на своите желания и чувства. Истинският учител не бяга от света: той живее посред съблазните, приема с благодарност всички страдания и изпитания, които Небето му праща и одухотворява всички свои желания чрез оная психическа алхимия, която превръща материалното, естественото, променливото в духовно, Божествено, съвършено. Свободен е само онзи, който може да избяга от връзките на времето, който преминава границите на пространството; онзи, когото законите на правосъдието, неумолимите отношения на причините и следствията, индивидуалните задължения не могат да докоснат. Ето, този е свободният човек, ръководител на своята съдба, който всичко може и има всяка власт, както над себе си, тъй и над ония, които е повикан да ръководи. Свободният човек, преди да стане такъв, е възтържествувал в борбата на живота през всички свои прераждания, победил е всички свои противници, понесъл е стоически всички свои тирани, простил е всички неправди, дал е всички жертви, забравил е всички страдания. Само тогава той получава кръщението на Духа, влиза в царството на Бога и взима участие в тържеството, в Божествената трапеза на вечното блаженство. Истинският учител е именно един от тия свободни човеци. Той е човек с неограничени права, който слиза на земята, за да изпълни една мисия. Неизвестен за света, ако живее на Небето, той се въплъщава и открива своята същност, само когато му е угодно, на разумните същества, които живеят на същата планета. Дори повечето време той трябва да мълчи, за да не спъне успеха на своето дело. Обикновено той предхожда раждането на един свят и присъства на неговия край. Понеже всичко в него е свръхестествено и неговото същество не съдържа нито едни молекула, заета от природата, той остава най-неизвестен за хората, най-малък и най-загадъчен. И само той може да каже с увереност: „Аз не съм нищо". Той е истински господар на своето тяло и има право да му наложи всякакви трудове и лишения. Той може да го вземе и остави, да се роди и да замине, когато пожелае. Той може да се пренесе в един миг от едно място на друго, на голямо разстояние и да се яви едновременно на много места. И тези явявания не приличат на ония, които описва Светото Писание, понякога те траят няколко дни и не са флуидични: навсякъде, се намира по едно физическо тяло. Такива явявания са констатирани в последно време във Франция, Русия, Англия и Америка. Тялото на учителя е от пречистена материя, одухотворена и един биолог не може да намери нищо особено в неговия химически състав, с изключение на няколко особени функции на коремните органи и някои анатомически особености, които го отличават от обикновения организъм. Това са само белези на извънредните способности на Божествения Дух, които го въодушевяват. Обикновените физически тела получават физическия живот посредством астралния Дух. Дух Свети предава на всичко, което се докосне до него, своя свръхестествен живот. Духовните прераждания на човешкото тяло се извършват по следния начин: когато аз върша един акт на милосърдие, цялото мое тяло взима участие и известно количество клетки от него трябва да се самопожертват. Обаче тези клетки могат да бъдат заставени от моята воля, поради личен интерес, който е егоистичен в основата си, да се възпротивят за извършването на това дело. И от няколко хиляди клетки, които взимат участие и ми помагат да дам милостиня на един бедняк, само две-три могат да действат искрено. Тук се подразбират духовни принципи, духовете на клетките, а не самите атоми, които са покривката и които само присъствието на един жив, разумен дух може да държи съединени и цели. И така тези две-три клетки, добри работници, които са изпълнили добре своята длъжност на самопожертване, напускат колективното същество, от което те съставляват част — моето тяло — и се отправят чрез специални и невидими агенти в отредено за тях хранилище, където ще чакат пристигането и присъединението към тях на всички други клетъчни духове, с които моята индивидуалност ще разполага през останалите мои земни животи и които ще изпълняват добре своята служба на самопожертване. Тогава аз, като човешки дух, ще бъда готов да приема истинско и окончателно кръщение на Духа Светаго н веднъж приет в дома на Отца си, аз не мога да намеря, в случай на мисия, всички тия, с хиляди, малки и пречистени духове, които ми принадлежат. Такъв е произходът на духовното тяло и затова естествените закони не могат да го докоснат. Свободният човек няма нужда нито от храна, нито от сън. И ако яде и спи, това той прави, за да предаде някоя нова добродетел на храната и да подобри света на сънищата. Всички негови действия на земния му живот, всичко без изключение, са: култури, лекуване и борба. Пратеникът на Небето, чрез когото работи Дух Свети, е Учител в пълния смисъл на тази дума, обаче уроците, които той дава, колкото и да са плодовити и живи, остават винаги в тайна и са достояние само на ограничено число хора, предопределени за такава висока култура. Всички прояви на живота в сферата, дето е слязъл той, са израз на неговите грижи. Той наблюдава организирането на геологическите пластове, канализира известни междупланетни влияния, грижи се за растенията и на духа на известен вид от тях предава някое ново свойство, а на друго семейство отровни растения подобрява свойствата. Грижи се за животните според тяхното предназначение, като оползотворява техните способности и развива в основата на техния дух по-деликатни усещания, oграничава растежа на изродените раси и се грижи за упокоението на изчезналите от тях. Той съблюдава и ръководи многото йерархии на невидимите, урегулира подпочвените огньове и атмосферните течения; урежда динамичните обмени между планетите и приготвя със столетия напред големите модификации на общата биология. Рядко Той заповядва, обаче когато стори това, всичко му се покорява: на неговия жест морето утихва, вятърът спира, завалява дъжд, или пък избухва буря. Понеже Той е безсмъртен, всичко, до което се допре, се съживява и ако докосне с крака си някой сух пън в гората, последният веднага се съвзема и пуска издънки. Учителят не е съдия; той идва само за да помага и поправя. Той обмисля начина за нови срокове, за да даде възможност на ленивите и непослушните да се опомнят и намерят случаи за изплащане. Само с един жест Той може да спре катаклизмите. Той приспива морските чудовища и ония, които живеят над планините, за да даде възможност на един град да се покае и поправи. Много пъти обаче неговите усилия остават напразни, защото хората, тръгнали веднъж по хлъзгавия път, мъчно могат да се опомнят и върнат назад. Болестите са подчинени на гласа на Учителя; Той лекува, както е лекувал Христос. Утешава обезнадеждните, изправя падналите, помага да напреднат предприемчивите и смелите, които не се уморяват от работа. Контролира падането на душите и тяхното повдигане, защото клишетата на съдбата му се подчиняват и Той може да ги изменя. Като погледне някое същество, Той го вижда такова, каквото е всъщност: пороци, добродетели, минало, настояще, бъдеще — всичко е пред него. Само с един поглед Той ускорява или забавя събитията. Богатства, фалити, осъждания, женитби, раждания, смърт — всичко минава пред неговите очи и се нарежда по негово желание. Различните клонове на индустрията, на теоретическата и практическата наука, на изкуствата нямат нищо тайно за Него; Той ги ограничава, намалява или увеличава: преобразува ги, праща ги в други планети, според както намери за добре. Той ръководи новите открития и си служи с лицата, мозъците на които са способни да вибрират в хармония с вибрациите на новите идеи и открития, за да ги възприемат и предадат на човечеството. Той спира преждевременните открития и съдейства за слизането на нови идеи от света на вечната мъдрост. По такъв начин се усъвършенства философията. Той поправя в умствения свят неправдите и пакостите, които са извършили служителите на тъмнината. Всичко това е твърда храна, която не може да се възприеме, смели и асимилира от ония, които са издигнали разума до трон и науката до олтар на храм. Нищо не е положително в света на формите. Една лечебна трева от XV столетие днес няма същите качества. Кой може да ни убеди, че формулата за притеглянето от времето на цезарите е същата днешна формула? Правата линия е най-късото разстояние между две точки само в Евклидовата геометрия. Две и две правят четири само в количествената аритметика. Свободният човек бди над расите, народите и цивилизацията. Той се застъпва понякога пред политически лица и Духът знае да му отвори, когато потрябва, и най-недостъпните и добре пазени палати. Историята на анекдотите, която би могла да се нарече истинска история, ни показва примери, когато хора „простосмъртни", са били въвеждани пред папи и императори, за да им напомнят забравени задължения, или да ги подготвят за важни събития. Учителят ръководи борбата между народите и щом не може да замени една война с друго наказание, допуска я, когато тя се явява като спасително средство за една раса или народ. С една дума, полето на неговата власт и сила е обширно. Ние хората се мислим свободни, обаче в същност ние сме роби на своите желания, страсти и грехове. Свободен е само оня, който се ръководи в живота от правдата и добродетелта и не е роб на греха. Учителят притежава абсолютната Истина и тя прониква цялото му същество. Материя, грешки и вериги — ето троичността на човека, който е роб на греха. Дух, истина, крила — ето троичността на свободния човек, в когото пребъдва Истината. Затова и Христос казва: „Истината ще Ви направи свободни". По тия причини свободният човек има право да заповядва на себе си и на останалия свят. Ако неговият поглед задължава всяко същество да му разкрие сърцето си, неговата сила внушава респект на всички, създава му власт и го издига на онова високо положение, на което той всякога трябва да стои. За него няма нищо скрито. Той може да узнава моментално всичко, което поиска. Всичко, което става в известни планети. Той може да узнае щом поиска това. Достатъчно е да хвърли само поглед върху една трева, за да узнае нейните сили и свойства. Само с един мислен въпрос камъкът, който влиза в изграждането на един паметник, му съобщава името на майстора, който го е дялал и поставил там. Материалните същества имат по един надпис, който могат да четат само ония, на които небето е просветило очите. И то открива тази тайна само на ония, които са се издигнали духовно много високо и които живеят в закона на Любовта. Свободният човек е получил тайната направо от устата на Отца, обаче никога по отношение на другите той не взима положение на господар. А по отношение на Бога той не извършва никакво чудо и никакво лекуване, нито си позволява каквато и да е инициатива в обикновения живот, без да поиска предварително позволение за това. Своята свобода, която обхваща духовните резултати на всички негови предишни трудове, той е сложил, като най-голямо свое почитание, в ръцете на своя Господар и се е задължил да няма друга воля освен Неговата воля. Такъв Учител остава винаги неизвестен и скромен. Тесният кръг от хора, между които се движи Той, макар и да откриват понякога нещо от неговите способности, пак не могат да Го разберат. Той оставя да се видят само най-външните отражения и изгледи, но крие грижливо всички начини, които биха дали възможност да се отгатнат неговите истински качества и да се узнае неговата истинска същност. Колкото по-велик е човек, толкова по-голяма нужда има той от мълчание. Колкото по-силен е той, толкова повече братството изисква от него да мълчи. Не всякога, обаче, това се налага. Величие, уединение и мълчание характеризират редките сърца. За простосмъртните абсолютната истина е неизразима, върховната хубост е невидима, съвършената доброта е невъзможна. Тях притежава само онзи, който може да каже: „Аз съм пътят, истината и животът". Притежават ги още, чрез непосредствено предаване, и приятелите — служители на Словото, обединени в него посредством закона на Любовта. Другите, а именно: философи, артисти, светии, макар и избраници, умират от усилията, които те са направили, за да съзрат истината — лицето на Отца, хубостта — формата на Господа и добротата — ръцете на Създателя. И надарен с такива вечни сили, Учителят действа непрестанно. Неговото тяло няма нужда от почивка, защото е чисто. И чрез изпълнение волята Божия; той поддържа живота си. Неговото сърце не копнее за друго, освен да работи и за да помага, той е напуснал онова блаженство, с което не могат да се сравнят сладостите на никакъв рай. И защо да се спира той? Учителят живее в такова свръхестествено място, дето нищо не може да се противопоставя на светлината; дето силите растат заедно с изразходването им; дето съществата се повдигат непрекъснато и се усъвършенстват безгранично. „Живот вечен". Тези две думи съдържат в себе си много неща. Това значи живот в непрекъснат прогрес, в който интелигентността и силата не срещат никога спънки, дето всички същества мислят само да помагат на другите, да растат духовно и дето нямат друга грижа, освен да помагат и да правят другите щастливи. Живот, на който началото, средата и краят имат една и съща субстанция — Любовта; живот, където всяко трептение е пожертване и всяко пожертване — неизразимо щастие; живот, в който всички участващи се повдигат взаимно чрез непрекъснато движение с увереността, че възлизат в една атмосфера, все повече и повече животворяща. Такова е състоянието на душата на свободния човек. Той съхранява в дълбочината на сърцето си чистото чувство на Небето. Такъв човек действа извън времето, пространството и условията. Той излъчва светлина далеч зад границите на творението. Природните закони не докосват нито него, нито онова, което извира от неговото пламенно сърце. Това, което върши той не се записва в книгата на съдбата. Неговите действия не влизат в сметките на вселената; те са само милости и великодушие. Правосъдието не се меси в неговите работи, защото не е увредено. Божественият човек нарежда работите така, че когато сваля товара от един, гледа да не товари с него друг; често той сам се нагърбва с него. Учителят може най-сетне да пише и в книгата на живота; той може да видоизмени индивидуалната и колективната карма (съдба). Понякога той упражнява чудноватата привилегия, за която споменава Христос: „От оня, който няма, ще си вземе и това, което има". Тук се подразбира за неоползотворените таланти. На някои в действителност Небето дава светлина, специални способности, повече интелигентност и те не се ползват от тях или ако се ползват, това правят, за да натискат своите съседи, своите ближни, да се прославят, като че ли те са придобили тия способности и качества чрез свои собствени усилия. За такива идва ден, когато Небето, чрез един от своите пратеници, ги лишава от тия дарби, които са служили само на тяхната гордост и ги предава на други, скромни работници, за да ги оплодотворят в светлината за добро на човечеството и по такъв начин да принесат признателност и слава на Небето. Когато в някой народ слезе такъв Учител, той се среща с една малка част от обществото. И между ония, които се познават с него, има такива, които не виждат и не забелязват в него нищо необикновено. Те са индиферентни, духовно останали назад и Божественото чувство е заспало у тях. Други успяват да открият нещо в него, но понеже са роби на своите страсти, а неговият чист живот е един вид изобличение за тяхното поведение, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети откриват нещо мистериозно у него, но те са лениви, излежават се и не искат да станат, нито пък да си отворят очите. Четвърти виждат тази светлина, но не в истинската и същност, а го приемат като магьосник, като хипнотизатор, като адепт, според науките, които те са следвали или според характера на своя ум. И само една много малка част вижда, чувства в него нещо необикновено, изучава го, влиза в неговия път чрез упражнение на добродетели и най-после успява да открие малко от неговата истинска същност. Тези са именно учениците, които един ден ще станат негови съработници. Индиферентните, невежите и даже противниците не са най-виновните. Най-виновни са ленивите, които грешат най-много, защото отказват да работят. Тежък е дългът, който те сключват и мъчно е изплащането му. Но Учителят е дълготърпелив, вечността е пред него; той знае, че по негова молба Отец ще продължи трайността на творението, за да даде възможност на едно от своите блудни деца да се съвземе и поправи. Той слиза даже доброволно в ада, без да обръща внимание на страданията, за да търси изгубената овца. Той би предпочел да се въплъти, отколкото да остави да пропадне и най-малкото от творенията. Нека използваме помощите, които срещаме на нашия път и ако всички наши братя трябва да бъдат спасени, нека не ставаме причина да се попречи на благополучието на нито един от тях. Когато се яви един Учител, той се издига като слънце в сърцето на ученика; всички облаци в него се разпръскват и нова светлина го озарява. Тогава човек забравя всички горчивини, отчайвания и неспокойствия. Бедното и отслабнало сърце се издига към лъчезарните пейзажи, върху които тихият блясък на вечността разгръща своята слава. Нищо не затъмнява природата; всичко е в съгласие, във възхищение, обожаване и любов. Никой ученик не може да влезе в Небето, докато не срещне втори път човека, който му е дал да вкуси на земята от първичния нектар на Божественото. Този върховен Учител със своите божествени ръце ще полее ученика с живата вода на кръщението на Духа. Той именно ще го измие от тежките петна на злото. Той ще измъкне, ще отскубне това сърце от временното прераждане, за да го посади в постоянното, вечното при Словото. Той ще представи това очистено сърце пред самото Слово, Христос, за да получи венеца на избраните, защото все Той го е защитавал при всяко осъждане, извинявал го е и издействал за него снизхождението на Праведния Съдия. Няма думи, с които може да се опише животворното опиянение на ученика, което той чувства в това психическо състояние. Нашата музика не е в състояние да изрази сладостите на този неизказан сбор от мелодии. Само мълчанието може да отпразнува достойно тези мистерии, защото благоприятства за проявяването на свръхчовешкото в нас, на ненаказаното, на свръхестественото; защото то представя, открива на нашето сърце онова, което Думите забулват и скриват; защото само в неговото безмълвие се запалва неугасимото желание на Небето. Ония от учениците на мистицизма, които са започнали изучаването на мистериите (тайнственото), нека съзерцават тези сцени в мълчанието и чрез мълчанието. И техните уши ще могат да доловят онова, което не е позволено да се открива и те ще разберат, че човешкият език не е в състояние да предаде мълниеносните думи на Словото. Най-верният знак, по който ученикът познава своя истински Учител, това е едно вътрешно предчувствие, което е много по-силно от всички съмнения на ума. Ученикът вижда, че всичко, както в личността на Небесния пратеник, така и в неговите постъпки е свръхестествено. Наглед Учителят живее подобно на всички хора и само по своето учение се изявява като Син Божи. Той учи и разказва това, което сам е опитал и знае и затова е категоричен във всичко. Божествеността на Христа, Неговото възкресение, милосърдието, невидимата вселена не са неща на вяра или прости наставления, както това е за нас; всички тия неща за него са положителни факти, защото ги е проверил. Братската любов за него е по-висока от всички посвещения и всички доброволни изпитания. Той се обявява за пратеник на Небето, защото подобно на истинския пастор, всякога „в л и з а п р е з в р а т а т а". Няма нищо необикновено в неговия начин на действие. Той не изисква никакви обещания, никакви клетви от своите ученици. Не изисква нищо, което разваля обичаите, благоприличието или законите; нищо преждевременно, насилствено фанатично. Не търси одобрителните мнения, нито реклами и никога не нарушава обществения ред. Да виждаш, да знаеш, че нищо не може да устои на неговата воля и при това да чака мълчаливо естествения развой на живота, което му дава възможност да действа предпазливо. Това е един урок от практична мъдрост по отношение на нашето нетърпение и нашата прибързаност. Нека се знае добре, че истинският Учител винаги влиза през вратата и никога не прескача през оградата на кошарата. Учителят не върви пред нас, той ни придружава. Неговото недосегаемо превъзходство се снишава до нашия уровен, защото ни обича. Той върви наред с нас. Говори на всеки на неговия език. Понякога той казва: Обичайте ближния си и за пример раздава всичко човешко, което има у него. Работете — казва той, защото сам работи неуморно и непрестанно. Понасяйте страданията — казва той, защото сам понася без роптание всички болки на душата и тялото. Когато е преследван, той не се защитава чрез атакуване на своите противници, както правим ние простосмъртните. На преследванията на своите противници той отговаря с материални благодеяния или подарява живот на техните деца. Винаги той отвръща с добро на злото, което му причиняват. Всички, които един вътрешен глас, едно вътрешно чувство влече към търсене на истината, Учителят ги познава. От дълго време Той ги следи, както следи и ония, на които очите са още затворени, но ще дойде и за тях ред, макар и по-късно. За всеки човек ще настъпи благословеният ден, когато ще се срещне физически със своя Учител. Ден единствен, знаменит между милиони дни. И в момента, когато тия две същества се срещнат и разменят първия решаващ поглед, чрез който ще се опознаят взаимно, според взаимните добродетели на признателността и на милосърдието, в този момент цялата вселена млъква и от дъното на бездната до престола на Бога, всички същества спират за момент своето дихание, защото „една изгубена овца е била намерена и спасена". Сега можем ли ние да ускорим тази минута, понеже е записана в книгата на съдбата? — Да, можем. След Христа, добротата замества, допълня правосъдието. Небето ще измени своята присъда, щом ние направим и най-малкото усилие да се опомним. Само една дума резюмира целия закон и целия живот. Тази дума е: Обичайте се един друг и вие ще ускорите тази Божествена среща. Обичайте се един друг и вие ще ускорите тази божествена среща за вашите братя. Обичайте се едни друг и вие ще облекчите поне отчасти задачата на този Непознат Човек, който лети към нашите сърца из дъното на пространсвото, от много векове, за да ни излекува, възпламени и възроди духовно. Блажени са народите, които се удостояват с такива небесни пратеници!

Всеки стрък, който излиза от земята, ще види лъчите на слънцето. Може да попитате защо седим на този дъжд. - Това е предметно учение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте. Когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израстат. Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посели, бодили и тръни ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самозалъгвайте. Животът не седи във външните прояви. Външността не носи Доброто. То е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър по сърце. Ако човек не може да обича Живота, който Бог е вложил в него, ако не може да оцени своята душа и ако Чистотата, като същина, е непонятна за него, как може той да учи другите? Ако за себе си не можете да постигнете Чистотата, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални да учудят света. Господ е дал на всички хора ум. Защо някои са разумни, а други - неразумни? Защото едните са обработили ума си, а другите не са го обработвали. Онзи, на когото Господ е дал ум и той не го е турил на работа, върви по широкия и хлъзгав път. За такъв човек казваме, че не е умен. Ние сме дошли на Земята да се учим. Земята е свещена, това трябва да се разбере! Човечеството с порочния си живот я опетни. Като не разбират какво нещо е Земята хората казват: "Земята е нечиста, грешна". Значи те преписват греха на Земята. А тази грешна Земя, на която се вършат всички престъпления, всички грехове, постоянно вади из недрата си нещо ценно: жито, ябълки, круши, картофи и други. Всички благословения, които приема отгоре, тя ги дава на нас. При това мнозина казват "тази грешна Земя" и плюят върху нея. Защо? Кой е крив? Земята ли е крива? Не, човек не трябва да плюва. Какво означава плюнката? - Тя означава всичко лошо, което се е събрало във вашия ум и във вашето сърце. Тя е отровен сок, който се изхвърля навън. Човешката плюнка е отровна, особено при раздразнено, гневно състояние. Защо се качихте на Мусалла? Защо ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? Това е езикът на Небето. Господ казва: "Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, Аз ще излея всичкото си благословение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат. С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото малко и да е останало, не могат да Ми служат". Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите. Вие можете да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение по целия свят. Красиво е да реализираме малките дарби, които Бог е вложил в нашите души! Красиво е да вършим това, което Бог иска от нас. Ще кажете: "Ами как ти е говорил Господ?" Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в пряк, и в преносен, и в идеен смисъл, тия са думите, които Господ ви казва. Аз виждам, между вас се заражда благородна ревност. Ревността е нещо хубаво, когато е за добро. Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение. Но когато излиза от непосятата нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, т.е. много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите. Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички сме така свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички; и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? - Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията Благост. Затова, ако проповедникът не изпълнява своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни Волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни. В Бога всякога има други възможности. В дадения случай ти, който си призван да бъдеш носител на Божественото благо, отвори сърцето и душата си, да мине Божията Благост през теб и да отиде у всички хора! Бог иска Неговата Благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, това е достатъчно. Ти трябва да кажеш: "Сега аз ще отворя сърцето си, ума си, да дойде Божието Благо". Това е Божията Воля: Неговото Благо да дойде върху нас, както идат слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой закове с гвоздеи капаците на вашите прозорци, ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Ако прозорците са заковани отвън, аз ще ги отворя. Ако за заковани отвътре, там е лошото. Някои казват, че хората не са добри. Каква философия има в това? Аз тълкувам така: от хиляди години хората са затворили душите си. В тях има набрана излишна енергия и като не могат да я употребят разумно, те създават пакости както за себе си, така и за окръжаващите. Какво трябва да правим? - Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея, както се ползваме от клековете, които горим сега. Те ще кажат: "Тия хора се качиха на Мусалла. Ние им помагахме, дадохме толкова жертви, заради тях животът ни отиде. Да видим те какво ще направят сега". Клековете ще бъдат свидетели на вашия живот. Днес те са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, ще се срещнете с тях и те ще заговорят. Помнете - те са живи същества. Вие мислите, че престъпленията могат да се скрият. Не, няма нищо скрито-покрито в Природата. И камъните ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че Природата е мъртва. Тя е жива. Всичко, което виждате наоколо, това са спящи същества. Когато проговорят, те ще кажат: "Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието и смирението". От милиони години Божествения чук е играл върху тия камъни, но те още не са научили своя урок. Вие ще кажете: "Ние не сме спящи същества, ние сме оживели". Вие, които сте оживели, защо ви доведоха на Мусалла? - Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не е мъчен езикът на Бога, но вие не го разбирате. Той ви казва: "Трябва да се обичате!" - "Как трябва да се обичаме, Господи?" Аз да ви питам как трябва да се обичате. - "Да си прощаваме всички грешки и обиди". - Това е наполовина право. Можете ли да простите на онзи, който не се разкайва? Сега аз искам да изтълкувам думите ви. Какво ще стане с умрялото магаре, ако Слънцето го пече цял ден? - То ще се разложи и ще почне да мирише. Какво ще стане с умрелия човек, ако го държим по-дълго време? И да се молим за него, той ще замирише. Мъртвият трябва или да го заровим, или да го занесем далеч някъде, да се разложи всичката материя и да се разнесе из пространството. След време Бог ще събере тази материя и ще направи нов човек от нея. Някога и живият мирише. Това показва, че в известно отношение той е мъртъв. Какво трябва да правим с него? Как трябва да проявим любовта си към този човек? - Ако магарето е живо, ще му дадем малко зоб и водица. Ако е болно ще го лекуваме. Щом оздравее, то ще зареве, а ревът на магарето е признак, че то е здраво и може да работи. Ти го питаш: "Какво има? Защо ревеш?" - "Сега вече можеш да туриш товар на гърба ми". А какво трябва да правиш с човека? - И на него ще дадеш това, от което се нуждае. Днес ние се качихме на Мусалла. Това е хубаво, но е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад. Това показва, че във всички няма още пълна готовност. Ако не знаем как да се изкачим горе, онези, които се върнаха, те ще ни спънат. Кога един човек може да ни спъне? - Ако този, който се качва на Мусалла, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога. Следователно, този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъваш нито себе си, нито другите. Казвал съм, че човек може да има недъг. Така е, но кога? - Докато е в закона на развитието. Дойде ли да служи на Бога, той трябва да бъде съвършен, без никакъв недъг. Като говоря за служене на Бога, разбирам онзи свещен момент на душата, когато пристъпваме към Бога с всичката си Чистота и Съвършенство, с Чистота и Святост в своите мисли, желания и действия. Само при Съвършенство на духа и Чистота на душата ние разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент. Питам как ще носите Новото учение в света? - Душите ви трябва да бъдат отворени. Ако влезете в света с недъзите си, ако имате същите желания, каквито имат и хората от света, какво благословение ще им занесете? Ако аз проповядвам Словото Божие и очаквам да ми платят, за да се облека с хубави дрехи, най-модерно, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от мен? Мислите ли, че по този начин аз проповядвам правилно Царството Божие? Кажете коя домакиня, като работи вкъщи или отива на нивата, облича венчалната си рокля? Разумната домакиня отива на работа със старите си дрехи. Това е правилно. Новите си дрехи тя оставя за специални случаи. За кога? - Когато отиваме при Бога. При Бога ще отидем с най-хубавите, най- чистите си дрехи, без никакво петно по тях. Помнете: когато нивата е посята, дъждът е благословение. Защо днес вали дъжд? - Защото човек има големи недъзи, той е голям егоист. Лош ли е човек? - Не, той е добър, но само за себе си. Тогава, да бъдем добри. Към кого? - Ако е да сте добри към себе си, вие сте такива. Важно е да бъдете добри към Господа и за Него. Доброто се проявява в три направления: човек може да бъде добър към себе си, той може да бъде добър към ближния си, а най-идеалното е да бъде добър към Бога. Човек е изучил изкуството да бъде добър към себе си, също така - да бъде добър към ближния си, а сега трябва да изучи изкуството да бъде добър към Господа. Това е най-важното, което се изисква от нас. Вижте майката, която отглежда детето си, не е ли добра за него? - Добра е. Малката пчелица, която изминава километри разстояние да събира прашец и да приготвя мед за своите ближни, не е ли добра за тях? - Добра е. Но пчелата не е научила, не е разбрала още великия закон да бъде добра към Бога. Вземеш ли малко медец, тя веднага те жилне - нищо не дава за Бога. За себе си всичко е наредила отлично, къщичката си също е наредила и изчистила, самата тя е трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра към Господа. И ние сме като пчелите. За себе си, за ближните си сме много добри, но дойде ли Господ да поиска от нас най-малкото нещо, ние Му показваме жилото си. Значи, отсега ще изучавате закона да бъдете добри към Господа. Това е най-великото нещо. Когато научите и приложите този закон, животът ви ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука. Ако тези камъни проговорят, какво ще стане? - Косите ви ще настръхнат от ужас и тази красива местност няма да ви побере. Знаете ли какви страшни работи бихте чули и видели? Това ще бъде цял ад за вас! Ако тия планини ви разкажат своята история, цяла София не би ви побрала. Тук може да видите двама гиганта, хора на миналото, как се убиват. Какво бихте научили от това? - Само ще се ужасите, нищо повече. Нужни са хиляди години, докато тези герои на миналото се повдигнат. Всичко около вас са кости на мъртви герои, на богове, живели в миналото. И сега Слънцето трябва хиляди и милиони години да грее, много дъждове да валят, за да се измият греховете на хората и да научат закона на служене на Бога. Те са служили на себе си, служили са и на ближните си, но не са работили за Бога. Казвате: "Нали сме излезли от Бога?" - Има излизане отдолу, има излизане и отгоре. - "Тогава, какво трябва да правим? Нали науката казва така". - Да, има човешка наука, но тази, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука и на светиите, и на ангелите, но има наука и на Бога. Казваш "аз зная много". Радвам се, че знаеш, но това знание е човешко. Ти изучи ли науката на светиите? Научи ли науката на ангелите? Науката на ангелите е за далечното бъдеще. Ами науката на Бога научил ли си? Аз не започвам с ангелската наука, не започвам и с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога. Това е един от най-разумните методи, с които се отличава моята наука. Аз започвам с най-мъчната наука. Хората започват от най-малките числа; учителят пита: "Иванчо, кажи колко правят едно и едно?" - "Едно и едно прави две". - "Две и две?" - "Четири". - "Три и три?" - "Шест". - "Три по три?" - "Девет"... Това е лесният път - пътят на лесната наука. От хиляди години ние сме вървели по лесния път и затова не успяваме. Който върви по лесния път, трудно добива резултати. За да започне с малките величини, човек трябва да има ума на Бога. Само Бог може да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си със следния пример: вземете едно дете, което плаче; ако му дадете една малка ябълка, ще престане ли то да плаче? - Няма да престане. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е сърдито, престава да плаче. Това е науката на Божествения Живот, науката на Божественото изобилие. В тази наука числата сами говорят. Достатъчно е да извикам числото 1 по име, то ще излезе и ще ви държи отлична лекция. Като извикам по име числото 2, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Така говорят всички числа. От тях ще разберете смисъла на Божествената наука, която държи целия Космос в хармония. В това се състои величието на Бога, че Той се занимава с нас - малки величини, бебета - и действа върху нас със своето изобилие. И за нас още преди тръгването ни от София Господ казал на своите служители: "Ще приготвите пътя на тези малки деца, ще изчистите всичко наоколо и горе, на Мусалла, ще ги приемете като добре дошли гости. Затова тук имаше дъжд, сняг, град. В Божията наука, която работи с малките величини, няма ядене и пиене. В човешката наука - обратното: навсякъде има ядене и пиене. Хората са добри, когато ядат и пият. Казвате, че трябва да си прощаваме. Хубаво е човек да прощава. Това е първото нещо. Велико е човек да прощава. Бог се отличава именно с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. За вас е важно още да обичате така, както Бог обича, а не както хората обичат. Ако обичаш както хората обичат, ти ще се изопачиш. Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете. Следователно, щом влезеш в Божествения свят, ще обичаш както Бог обича - ще прощаваш и ще работиш само за Господа. Ако мисълта за Бога стои постоянно в ума ви, вие ще бъдете благословени. Каквото работите, все за Господа мислете. Ако в ума ти дойде мисълта, че си грешен, кажи: "Зная, че съм грешен, но и друго нещо зная: че има Един в света, Който ме обича. Щом Бог ме обича, аз ще изпълня Неговата Воля, ще Му служа, както трябва!" Ако ме питат защо обичам Бога и защо Му служа, ще отговоря: "Защото и Той ме обича". На Любовта се отговаря с Любов. А Любовта се изявява чрез служене и работа. Ако не Го обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи. Следователно, който работи, той е в Любовта. Който не работи, той е онзи, когото любим. Бог работи отгоре, а ние - отдолу. И тъй, високият връх, който виждате оттук, е Мусалла. Работете съзнателно, за да разберете Доброто, което е вложено във вас. Ако изучавате великата Божествена наука, ще напредвате в развитието си, ще научите много работи, необходими за вас, и ще завършите така, както е определено за всеки едного още от началото на неговото битие. Как ще свършите, ако започнете с науката на ангелите и светиите? (Учителя откъсна едно стръкче тревица) - Ще израстете нагоре като тази тревица. Всяко цвете има двояк смисъл. Ако откъсна едно цветенце и се накича, това показва, че аз живея според науката на ангелите и светиите. Ако изучаваш тази наука, ще дойдеш до закона на растенето, на безкористието и на самопожертването. Стръкчето, което откъснах, се радва сега, защото е предметно учение за вас. Един ден тази тревичка ще ви срещне при Бога и ще каже: "Аз ще свидетелствам за тези хора". За какво ще бъде свидетел тя? - Че ви е говорено за Бога и за великата Божия наука. Тази тревичка сама говори. Ето защо, вие ще отворите сърцата си и ще направите пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, ще ги изправите. Ще отворите книгата на своя живот и ще направите щателен преглед на добрите и лошите си постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако, въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание, не можете да съзнаете някои ваши прегрешения и не можете да ги изправите, ние ще ги изправим. Някога и Учителя изправя грешките. Не е въпрос кой ги изправя. Ако ученикът изправя грешките си, добре прави. Ако Учителя ги изправя, пак добре. Ако ученикът не довижда и не може да си изправи погрешката, Учителя ще му я изправи. Все трябва някой да изправя грешките. - "Ама аз имам много недостатъци". - Нищо от това. Приеми, че тези недостатъци са допуснати от Бога. Например, вие се обиждате лесно. Защо се обиждате? Като се върнете в София, какво ще занесете със себе си? - Да изправим грешките си. Ще обичаме братята си, както Бог ни обича. Ще работим на Божията нива и ще направим една малка вадичка, през която ще прекараме Божието Благословение в София. Всичко, каквото мислите, вече е проектирано. Всичко, каквото казвате, става. Така е в Божествената наука. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. Кой ще отвори капаците на нашите прозорци? - Тази сутрин аз ги отворих. Не само капаците на прозорците, но отворих и покривите на къщите ви. Освен това смъкнах и дебелите ви зидове. Ако се огледате, ще видите, че нямате нито капаци на прозорците, нито зидове, нито покриви. Това е Светлината. Това е Свободата. Искам да запазите Свободата си, да не туряте главата си в ярема и да казвате "докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия; затова ли ме е родила майка ми?" Сега, ще помните Мусалла. Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение. Те ви правят пакости. Кой не иска свобода? Двама души се бият, карат се. Защо? - За свобода се бият. Като се набият един другиму, си казват "позна ли ме сега?" Някога духовете, които причиняват разправиите, дохождат при вас, искат помощ. Като не знаете как да им помогнете, почвате да се карате и биете помежду си. Значи, нужна ви е повече Светлина. Като отидете някъде, започвайте да отваряте капаците на прозорците, покривите и стоборите на къщите. Днес ще дам на всички по един спомен - една тревичка, един малък стрък. Тя ще ви служи като емблема. Колкото и да е малка, като я погледнете, кажете си: "Аз трябва да уча закона на растенето, закона на ангелите". Всяка тревица крие в себе си формулата: "Великата наука на Живота е служене на Бога". Ето, давам на всички от тази тревица. Да дадем ли на други от нея? - Ще им дадете, но ще вземете обещание да служат на Бога. Обаче, трябва да разберете закона "служене на Бога" като важен закон и да се спрете на него. Нямате ли тази идея в себе си, тревата, сама по себе си, е без значение. Така аз мога да ви събера цял кош трева. И тъй, във великата Божествена наука от всички се иска служене на Бога. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Като откъснете един лист, той трябва да представя образ на идеята "Божието Слово". Тази тревица да ви бъде образ, символ на идеята "служене на Бога". Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде като свещена книга без съдържание на Словото. Щом в нея са написани Божествените Слова, тя ще бъде ценна. В бъдеще, като сядате на тревата, ще имате предвид идеята "служене на Бога". Тя ще ви говори за закона на служенето. Като разбирате този закон, щом седнете на тревата, тя ще ви каже "добре дошли". Значи, на този, който има тази тревичка, прозорците и покривът му ще бъдат отворени. Който се заеме с изучаването на великата Божествена наука, покривът и прозорците му трябва да са отворени, Слънцето да го грее отвсякъде, а Земята да му бъде основа. И тъй, на когото дадете от тази трева, ще му кажете тези слова, които казах на вас. Сега, да довършим работата си. В светлината на тази велика наука - Божествената наука, под думата "свършване" се разбира започване на друга, нова работа. И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга. Като свършим дадената работа, ние няма да почиваме, но ще отидем на лозето да копаем. След копаенето има друга работа. Един ден ще отидем на лозе да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Казвате "да се освободим от света". Няма какво да се освобождаваме. Щом работим за Бога, ние сме свободни граждани. Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас. Тъй че, ако поддържаме мисълта да се освободим от света, значи да се считаме слаби. Основната идея на тази беседа е "служене на Бога". Ще започнем с най-мъчната наука - Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което душата ни копнее и към което духът ни се стреми. Защо се правят големи спънки в света? Де се правят най-здравите мостове? - Над големите реки. Защо? - Защото през големите мостове минават тежки товари. Колкото по-здрав е мостът, толкова по-големи тежести се пренасят през него. Колкото един човек е по-здрав, по-силен и по-учен, Бог го поставя на по-тежка и отговорна работа. Казваш: "Аз няма да стана мост!" Ако можеш да станеш мост от Бога към хората, да минават по гърба ти ангели, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим. Ако станем мостове на Божественото, ще се новородим. Думата мост подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото. Дръжте в ума си, че служите на Бога. Повтаряйте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко действие, даже най-малкото, и да знаете, че служите на Бога. Не казвайте, че на Бога не се служи лесно, че за това са нужни знания. Който отива да служи на Бога, може да бъде без знания. Много естествено: като отиваш при извора, ще си носиш ли вода? Като отиваш в градина с плодове, ще си носиш ли храна? Обаче, като отиваш в пустинята, трябва да си носиш вода. Науката, това е храна за хората. Като казвам, че отиваме при Бога, аз разбирам, че не ни трябва наука. Под наука аз разбирам Живата наука. Разбирам, че не ни трябват човешки знания, а Божествени - знания на Живата Природа. Казваш: "Аз не искам хляб". Разбирам, че не искаш обикновен хляб, приготвен от хората. То значи: отсега нататък аз ще искам хляб от Бога, от Него ще се храня. - "Не искам наука". - Подразбирам, че не искаш светската, човешката наука, но Божествената, във Виделината на която ще се развиваш. Като мислите така, ще разбирате великото и Божественото в света. Сега, аз не ви казвам да бъдете добри, но всеки от вас да бъде такъв, какъвто Бог го е създал. В човешкия свят, когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, пъдиш го. Светската наука така разрешава въпроса. В Божествения свят става обратно: когато не обичаш някого, най-много го храниш и гледаш; а когато обичаш някого, най-малко му даваш. На Небето и никак да не те нахранят, това е привилегия, дадена за малцина. Ако на Земята не те нахранят, ти ще се оплакваш и ще разправяш навсякъде "оставиха ме гладен, не ме нахраниха, изпъдиха ме". Ако не те нахранят на Небето, ти ще се радваш. Това се случва рядко, на хиляди години един път. Това е особена привилегия. Как ще разберете тази дълбока, Божествена наука? - Онзи, когото не са нахранили, има в себе си всичко, той може да дава на другите. Той казва: "Нека на всички се даде, а каквото остане последно, то е мое. Нека всички се нахранят. Аз се радвам, че те са получили Божественото благословение". На наш език преведено, то значи, че трябва да си отстъпваме. В какво да си отстъпваме? - Писанието казва "Молете се един за друг". За онези, които обичаме, ние се молим да им прати Бог своето благо. И за онези, които не обичаме, също се молим да даде Господ да ги сполети това-онова; все им пращаме благословение. Тъй щото, и които обичаме, и които не обичаме, ние се молим за тях. Обаче, има хора, които са по средата; тях забравяме. Аз искам да ви напомня за забравените - за тях да се молите. Иначе, доколкото зная, много се молите. Молитвата ви трябва да бъде от всичкото ви сърце. Абсолютна искреност в молитвата! Така трябва да се молите! Казвате: "Усилие, борба се изискват, докато се постигне това нещо". - Ще се борите дотогава, докато вашите добродетели вземат надмощие. Кажете: "Мога да служа на Бога през всички времена и при всички условия". Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си. И ние преодоляхме едно голямо препятствие - качихме се на Мусалла в дъжд, сняг и град. Който знае това, ще се чуди на ума ни как сме тръгнали по това време, в този ранен час, по тъмно на Мусалла. Казват, че сме налудничави. Ние пък мислим другояче по този въпрос. В хубаво време всеки може да се качи на Мусалла. Важно е в лошо време да се качиш. Ако ви питат толкова ли е нужно да се качвате по това време на Мусалла, ще кажете: "Това е предметно учение". Аз искам да задържите тази екскурзия в ума си като редките, паметни за вас. Ако тази екскурзия остане мъртъв спомен за вас, както паметниците по гробищата, нищо не сте придобили. Четете на някой паметник: "Тук почива млад герой, взел участие в двадесет и пет сражения." Аз не искам такива паметници и надписи. Паметниците на нашите герои са живи, а не от камък. Като отидем при някой от нашите герои, ние казваме: "Излез вън и покажи своето геройство!" Аз искам и вие да бъдете живи паметници. Искам първо да станете; ставането е възрастване, т.е. процес на растене; после - да оживеете и най-после - да възкръснете. Като ви заведа още един път на Мусалла, кажете: "Научихме как да станем и оживеем". Ако ви питат от кои сте, ще кажете: "От тези, които са станали". Както виждате, ние сме обиколени с мъгла. Какво означава тази мъгла? - Когато Мойсей се качи на Синайската гора, гъст облак го закри, гръмотевици се чуваха, но никой не виждаше какво става там. Така беше по-добре. И сега Господ казва: "Външният свят не е готов още да види Моето лице, нито да вижда, какво става тук". Затова днес мъглата се разстила пред нас. Дълго време трябва да работи Божественото рало върху вас, за да възприемете Божествената Светлина. За света иде такова разтърсване, че покрив няма да остане на къщите им. За какви покриви се говори? - Това са оковите, веригите на хората. Когато всички покриви се махнат, когато капаците на прозорците се отворят, тогава ще дойде Господ и вие ще бъдете свободни. Имали нещо лошо в това? Ще паднат веригите от ръцете и краката ви! Какво лошо има в това, че конят пасе свободно в гората , без никакви юзди и вериги? Де да търсим коня? - В гората. Като го видя, аз го потупвам по гърба и му казвам: "Радвам се, че си свободен от веригите и юздите". Както си пасе, конят ме погледне, вдигне главата си нагоре и пак продължава да пасе.Това е говор. Аз се разговарям с коня. С вдигането на главата си конят иска да ми каже: "Ти научи ли науката на светиите и ангелите? Пасеш ли трева като нас?" И волът казва същото. Питам: като сте изучавали науката на светиите и на ангелите, знаете ли защо конят и волът пасат трева? Казват за някого, че дъвче и преживя като вол. Според мене, човек трябва да се учи да дъвче, а не да гълта храната си. Дъвченето е символ на Живота. Като видиш един кон в гората, иди при него, спри се с почитание, поглади го по гърба, отправи погледа си към Бога и продължи пътя си. Ако видиш вол, направи същото. - "Какво ще стане с нас?" - Чудно, какво ще стане с вас! - Ще се пробуди Божественото във вас и Бог ще ви проговори. Душата ви ще се отвори за Великото в света и ще се възрадвате. Само така ще познаете Бога. Ушите ви ще се отворят за Неговото Слово и умовете ви ще Го възприемат. Само така ще бъдете братя и сестри помежду си. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива и не остава следа от него. Аз говоря за онова братство и сестринство, което нищо не може да го изтрие. Това е братство! И приятелство, което нищо не може да го изтрие, то е приятелство. Божието благословение да бъде над вас! Божията Любов да бъде с всички ни! Да ходите с тази Любов през цялата година! Сега, вие целувате ръката ми. Защо я целувате? - Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкувате с дясната ръка? - Това значи: когато двама разумни хора се съберат на едно място, всичко могат да направят. - "Искаме да имаме тази беседа". - Това е направено вече. Щом искате нещо, то става. - "На кого да се даде тази беседа?" - На всички, които се занимават с Божията наука. Казано и свършено. Тревицата, т.е. малкият стрък, който ви дадох, не се губи. Той винаги ще ви говори. Щом го потърсите от сърце, ще го намерите. Бъдете бодри, весели, радостни. От вас се иска служене на Бога. Да бъдем смирени като децата. Тази беседа не можа да се държи на Мусалла. Краката ви бяха изстинали. Щом слязохме долу, даде се беседата. Доброто у вас е в това, че имате смелостта да вървите и в лошо време. Щом можахте да се качите на Мусалла в такова лошо време, това показва, че ще можете и в духовно отношение да преодолявате всякакви мъчнотии и препятствия. Този ваш подвиг ме радва. От гледището на Божия закон, тоз, който дава, винаги придобива нещо. Каквото решите, всичко става; важно е умът и сърцето ви да бъдат отворени. Решихме да се качим на върха - качихме се. Колкото лошо да беше времето, можахме да се качим. Колкото по-нагоре се качвахме, гръмотевиците се оттегляха, постепенно намаляваха. Те казваха: "Който се качва горе, трябва да бъде чист като снега!" Ето, на върха има вече слънце. Трябва да се качим горе още един път, да видим Слънцето. Обикновено, хората се борят за първенство, кой да вземе първото място. Който върши Божията Воля, той е пръв. Който не върши Божията Воля, той е последен. От това гледище, всеки може да бъде пръв. Като се качвахме на върха, някои се уплашиха да не изстинат и се върнаха назад. Други пък искаха да слязат в Чамкория, страхуваха се да останат още малко с нас. Питат ме: "Да се върнем ли назад или да останем тук?" Понеже съм за свободата, казвам: "Щом се страхувате да не изстинете, по-добре си идете". Аз можех да им кажа: "Останете всички тук, утре ще има беседа". Понеже не им казах това, те си отидоха. Аз постъпих според закона на Свободата. В Бога няма обратни решения. Каквото Той обещае, става. Бог е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения. Той никога не изменя на Своите обещания. Той не знае какво "не може". Ако Бог не проявява своята милост, то е защото чака момента, когато всички могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е защото Той иска те да се пробудят и разберат защо е създаден светът. Например, вие не знаете защо е създадена тревата. Не е грешно, че не знаете. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но още колко остават! Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат трева. Кой философ би ви казал това? Казвате: "Колко би било добре да сме всякога с Вас!" Не е било време да съм бил извън вас. Както виждате, времето започна да се оправя. Времето се засмя и вие се зарадвахте. Щом вие сте радостни, и времето е радостно. Щом вие плачете, и времето е мрачно и плаче. Мнозина се оплакват, че никой не ги обича. Има едно Същество, което ви обича - то е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, който ви обича. Щом дойде Неговата Светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели. За вас сега е важно да възприемате напълно всичко, каквото чухте. Важни са следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават като този ден. Някои се оплакват, че краката им са мокри. Какво означават мокрите крака? - Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Мокрите крака са неблагоприятните условия на Живота. Желаеш да постигнеш нещо, но се явяват ред препятствия; това са все мокри крака. Речеш да си направиш къща, но пари нямаш; това е препятствие. Като започнем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще си направим такива къщи, каквито ни са нужни. Ще имаме толкова Светлина, колкото ни е нужна. Често вие се обезсърчавате и казвате "остаряхме вече". Какво означава старостта? - Когато изгуби вярата си, човек остарява. Когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога, човек остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, това е хубаво. Вие сте радостни днес и трябва да се радвате. Защо? - Радостта е такова едно извеждане навън. И тъй, онези от вас, които се качиха на Мусалла, добре направиха. И които не се качиха, и те направиха добре. В края на краищата всички ще слезем долу. - "Колко е хубаво да останем тук!" - Тук, значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога. Беседа от Учителя, държана на 13 юли 1925 година на Мусалленските езера