Иво

Първа част Какво е това хороскоп? Идеята, заложена в основата на астрологията е проста – положението на планетите на небето определя тенденцията за развоя на събитията на земята. Основният метод за прогнози, прилаган в астрологията се свежда до построяване на небесна карта за някакъв момент от времето, който може да се счита за време на раждане на някакво същество (в това число човека), предмет или дори общност от хора, например, партия или цял един народ. За построяването на такава карта обаче, не е достатъчно да се знае само точното време на събитието. Много е важно да се знае мястото на Земята, където е станало това събитие, защото координатите на картата се пресмятат от локалния хоризонт и положението на планетите относно него са основен предмет на по-нататъшното разглеждане на картата. Така, планетите, намиращи се в момента на раждането под хоризонта влияят по-силно върху индивидуалните качества на родения, а в същото време планетите, намиращи се над хоризонта – върху неговото обкръжение, способността му към адаптация и мястото, което той заема в света. Планетите, намиращи се в момента на раждането около изгрева и залеза (Асцендент и Десцендент), горната и долната кулминационни точки (Медиум Цели и Имум Цели) се смятат за особено значими и играят важна роля при интерпретацията на небесната карта. Споменатите четири главни насоки (изгрев, залез, горна и долна кулминационни точки) разделят цялата небес-на сфера на четири равни части, наричани квадранти на хороскопа. Всеки от квадрантите от своя страна се разделя на три равни части, наричани домове на хороскопа, които са общо дванайсет. Всеки от домовете на хороскопа конкретизира една или друга сфера на живота, определяйки областта на действие на планетите, оказали се в дадения сектор на небето. Тази конкретизация се осъществява на базата на: теория на времето, теория на информацията и дискретна математика. Домове на хороскопа Първи дом на хороскопа започва от точката на изгрева (началото на първи дом), стига до долната кулминационна точка (началото на четвърти дом), достига точката на залеза (началото на седми дом) и по-нататък се издига до горната кулминационна точка (началото на десети дом). Значение на четирите кардинални направления Изгревът или Асцендентът отбелязва същността на родения. Долната кулминационна точка отбелязва фундамента, основата за съществуване, Земята и Майката. Залезът или Десцендентът отбелязва окръжаващият свят. Горната кулминационна точка отбелязва целта, източникът на всякаква активност, Небето, Бащата. Характеристиките на домовете са съчетание от тези четири кардинални принципа и са доста многообразни, защото за всеки конкретен случай техният смисъл и значение могат да варират в зависимост от контекста на разглеждане. Например, разглеждайки хороскопа на човек, ще акцентираме най-вече върху дома, семейството, финансите, брака, децата и тем подобни общочовешки ценности. А изучавайки хороскопа на дадена организация, ще обърнем внимание на първо място върху отношението й със закона и властите, колектива, ефективността на вложените в нея пари, личната способност на ръководителите и т.н. Все пак, само външно тези проблеми изглеждат абсолютно различни. Както ще видим, всички те се разделят на дванайсет големи групи, които са свързани с дванайсетте дома на хороскопа. I дом е свързан с личността, нейната индивидуалност, умението й да се представи, а също себеизявата и себереализацията й. Не е важно каква карта разглеждаме – на човек, събитие или организация. Във всеки случай, планетите, попадащи в този сектор, ще влияят върху личните качества на всеки, който се е оказал в полето на разглеждания хороскоп (човек, ръководител на организация, хора, въвлечени в дадено събитие). II дом е свързан с материалното благосъстояние, движимото имущество, парите, а също тялото, вродените таланти и способности. Забележете, че след първи дом – същността на личността – идва нейната материална обезпеченост, външната форма във вид на втори дом. III дом е свързан с контактите, комуникациите, началното обучение, кратките пътувания, съседите, близките приятели и роднини, освен родителите. Трети дом представлява свързващото звено между личността и нейният фундамент – ІV дом. Той показва вътрешната динамика на това, което става в непосредствена близост до дома, семейството и предците. IV дом е свързан непосредствено с дома, семейството, възпитанието, предците, особено с майката, а също със земята и недвижимостта. Това са фундаменталните основи на живота, без които нищо не може да се развива и живее пълноценно. Този дом показва също Майката на всяко събитие. V дом е свързан с любовта, децата, творчеството, а също с развлеченията, удоволствията, хобито, шоу-бизнеса и почивката. Този дом, на първо място показва осъществяването на основният родов принцип – раждането на деца, продължаването на рода, и външната форма на фундамента, основите на съществуването, в частност, семейството и всичко, което е свързано с него. VI дом е свързан с работата, дългът, службата, слугите, медицината и домашните животни. Този дом показва вътрешната динамика на процесите на взаимовръзката на личността с окръжаващия свят, когато й се налага да се приспособява, да се адаптира във външната среда. VII дом е свързан с брака и брачните партньори, а също с договорите, законите, юриспруденциите, съдилищата, откритите врагове и партньорите. Това е същността на отношенията между личността и нейното обкръжение. VIII дом е свързан с икономиката, колективните материални и енергийни ресурси, в частност с банковото дело, финансовите операции и бюджета (в това число и семейният), а също с окултизма, магията, екстремалните ситуации, смъртта, наследството и секса. IX дом е свързан с идеологията, философията, науката, религията, висшето образование, далечните пътешествия, а също с роднините на брачния партньор, тоест, роднините, с които се сдобиваме в резултат от действието на VІІ дом. Този дом показва вътрешната динамика на външната активност, властта, издигането и поставянето на целите. X дом е свързан непосредствено с властта, кариерата, професията, целта, която си поставяме, славата и издигането, а също взаимоотношенията ни с бащата, с началниците и висше стоящите инстанции. Този дом показва източникът на всякаква активност, Бащата на събитието. XI дом е свързан с обществените организации, приятелите, съветниците, личната свобода, а също с изпълняването на желанията. Това е външната форма на властта, резултатът от постигането на целите и осъществяването на надеждите в бъдещето. XII дом е свързан с тайните, с интригите, с дълбоките психологични преживявания, сънищата, секретните организации, затворите, болниците, другите места за уединение и ограничаване на свободата, а също с дивата природа и дивите животни. Този дом показва вътрешната динамика на личността, дълбоките, скрити преживявания и подсъзнателни процеси, всичко, лежащо в дълбочините на непознатото, неизученото. Като пространствена представа домовете на хороскопа изглеждат като 12 равни части, образувани от “разрязването” на небосвода по осите север-юг. Така границата на десети и четвърти дом съвпада съответно с горната и долната половини на небесния меридиан, а първи и седми дом – с източната и западната части на хоризонта. По такъв начин, всяка планета, изгряваща на дадено място ще се окаже точно на границата на първи дом, кулминиращата нагоре – на границата на десети дом, залязващата – на границата на седми, а кулминиращата надолу – на границата на четвърти. Приведената по-горе интерпретация, е безусловно изчислена основно за човека и близките му сфери на живот. Ако се задълбочим в разглеждането на животинското и растителното царства, ще бъдем принудени да преразгледаме напълно ключовите понятия на всеки дом, но при това техният дълбок смисъл ще остане непроменен. Ако на небето нямаше планети, ние бихме се проявявали еднакво хармонично във всички дванайсет сфери, даже без да се замисляме за това, и не бихме познавали нито скръбта, нито щастието в нищо. Все пак, без да прекъсват пътя си нито за миг в продължение на хилядолетия, по небето се движат небесни тела – в астрологията обобщено ги наричат планети или подвижни звезди. Те ни даряват с живот и смърт, лишения и блага, победи и поражения, война и мир. В зависимост от това, в кой от домовете се е оказала една или друга планета, в тази именно сфера на живот следва да очакваме проявите на нейните качества. Втора част Планети В астрологията е прието за планети да се смятат десет небесни тела: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. При това Слънцето и Луната понякога, когато се налага да се разграничат от останалите планети, се наричат светила. Планетите се разделят на благоприятни, неблагоприятни и неутрални. За благоприятни се смятат Слънцето, Юпитер, Венера, Нептун. За неблагоприятни се смятат Луната, Сатурн, Марс, Плутон. За неутрални се смятат Меркурий, Уран. Едновременно съществува и друго деление - на индивидуални (миньорни) и колективни (мажорни). Към колективните са отнасят Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Смята се, че тези планети въздействат не върху конкретния индивид, а върху цели общности от хора. За сметка на своите големи цикли, тези планети формират цели поколения и продължителни периоди от живота на всеки от нас, затова трябва да им се обръща особено внимание. Сред колективните планети се отличават най-много Юпитер и Сатурн, тъй като техният цикъл (съответно 12 и 29 години) е най-съизмерим с продължителността на човешкия живот. Така средния човек преживява около шест цикъла на Юпитер и два и половина цикъла на Сатурн, докато в същото време много малко хора преживяват пълния цикъл на Уран (84 години). Обратно, индивидуалните планети, а именно Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс въздействат по-силно върху личността на родения, върху собствените му вътрешни ритми, които са подложени на колебания и промени през всяка година. А сега да се спрем по-подробно на всяка планета. Слънце Като първа благоприятна планета привлича вниманието на личността към проблемите на дома от хороскопа, в който се намира, пробужда желание за преуспяване в делата, но при това не обещава безусловен успех. За да имаме резултат в делата на дома, в който се намира Слънцето е необходимо или да имаме в този дом други благоприятни планети, или да положим определени усилия. Ако в този дом се окажат негативни планети, то целият живот ще бъде стремеж към недостижима цел. Във всеки случай положението на Слънцето в хороскопа показва, какво пове-че от всичко му се иска на неговия притежател. Юпитер От памтивека наричан “Звездата на Кралете” или Голямото Щастие обещава най-голям успех, сполука и късмет във всички дела на дома на хороскопа, в който попада. Ако Юпитер е единствената планета оказала се в един или друг дом, или в този дом се намират само благоприятни и неутрални планети, можем да гарантираме абсолютен успех във всички дела на дадения дом. Във всеки хороскоп Юпитер показва онова щастие, което искаме повече от всичко и, което е много важно, получаваме просто така, без никакви усилия, въз основа само на едно желание. Разбира се, това става само в случай, че в същия дом на хороскопа няма неблагоприятни планети. Венера Hаричана в астрологията “Малкото Щастие”, тя обезпечава равновесие, хармония и спокойна увереност в делата на дома, където е попаднала. Делата в тази област вървят по-добре, отколкото у средностатистическото болшинство, при това за разлика от Слънцето и Юпитер, Венера действа незабележимо, без да привлича вниманието към делата на дома. Всичко като че ли върви от само себе си, но в същото време по-успешно, отколкото в другите домове. В хороскопа Венера показва онова щастие, което идва при нас само, без нашите усилия. Hептун Обещава тотална хармонизация в делата на дома, в който се намира. Всичко върви равномерно и гладко като по масло. Положението на Нептун в хороскопа показва онова Голямо Щастие, което ние получаваме независимо от нашите стремежи или желания. Луна Като първа от неблагоприятните планети също привлича вниманието към проблемите на дома в хороскопа, в който попада. Но в за разлика от Слънцето, тя не само че не обещава успех, а обратно, препятства го. В делата на дома, където се намира Луната, не трябва да разчитаме на много, а само на най-необходимият и достатъчен минимум. Затова можем да разрешим тези проблеми само чрез смирение и покорност към съдбата, а главното е чрез липса на желания да достигнем нещо, каквото и да е в делата на този дом. Щом изчезне желанието, делата се нормализират от само себе си. Щом желанието се появи отново, ви се отнема даже най-необходимото. Колкото по-силно е желанието, толкова повече ви се отнема. Сатурн Който в древността са наричали “Голямото Hещастие” не ни дава такова право на избор като Луната. Домът, в който попада Сатурн, определя в какво ни постига най-голям неуспех, лишения и ограничения чак до летален изход. Ако Сатурн е единствена планета в дома или тук се намират само неблагоприятни и неутрални планети, може да се гарантира, че неуспехът в тези дела ще бъде абсолютно фатален. Сатурн показва онова нещастие, което ние получаваме просто защото ни има. Най-добрият път за разрешаване на тези проблеми се състои в преодоляване на страха, самопознание и духовни практики. Марс Заслужил у древните прозвището “Малкото Нещастие”, ще посочи, къде ние сами си създаваме проблеми чрез прекалената си активност, рязкост и агресивност. Марс привлича конфликтите, противоречията, създава опасните, напрегнати ситуации. Той показва онова малко нещастие, виновници за което сме си самите ние, за това народът казва “сам си го направи”. Да се борим против тези нещастия можем само чрез самоконтрол и самодисциплина. Плутон Като Марс, Плутон отговаря за взривоопасните ситуации, конфликти и противоречия, само че в по-голям мащаб. Той ни въвлича в ситуацията на големите маси от народа и обещава конфликти не от междуличностно, а от между-групово ниво, когато се сблъскват интересите на няколко колектива или интересите на личността с интересите на колектива. Положението на Плутон ще ни покаже онези нещастия, които се сгромолясват върху нас когато сме против волята на болшинството, или, както казва народът, “плюем срещу вятъра”. Всички тези нещастия са резултат на нашата собствена глупост, затова единственият начин да ги избегнем е да бъдем по-далновидни и да можем навреме да направим компромис или да напуснем бойното поле. Меркурий Меркурий ни дарява с умението да се приспособяваме, да лавираме, да използваме ситуацията в своя полза и да намираме общ език с другите. Тази планета винаги се присъединява към по-силното. Ако Меркурий се намира в дома заедно с благоприятни планети, той ще засилва тяхното положително въздействие, ако той се намира редом с неблагоприятни планети, той ще засили тяхното негативно влияние. Във всеки случай Меркурий помага да се намери изход от всякаква ситуация, свързана с дома, където той се намира, но без да излиза от рамките на обичайното, прието в обществото поведение. Уран Позволява да проявим необичайните си способности в делата на дома, в който той попада, позволява да се намерят нестандартни и нетрадиционни методи за изход от ситуациите на този дом. Понякога той може да ни доведе до екстравагантно разрешаване на тези проблеми. Също като Меркурий, засилва позитивните или негативни планети, намиращи се с него в един и същи дом. Във всеки случай Уран дава голяма свобода във всичко, което е свързано с дома, в който се намира. Както виждаме, благоприятните планети ни даряват с радост в живота, неблагоприятните ни заставят да работим над себе си, а неутралните ни позволяват да се измъкваме ловко от ситуациите. Трета част За какво може да се построява хороскоп? А сега накратко ще обясня за какви моменти от времето има смисъл да се построяват хороскопи и как след това да се интерпретират. Първо, има смисъл да се построява хороскоп за момента на раждане на човека (както и за всяко друго живо същество), а за момент на раждането се смята момента на първия вик. Този хороскоп ще покаже основните тенденции в живота на новородения – в какво той ще бъде щастлив, в какво – не, и тем подобни неща, които вече обсъдихме. Второ, има смисъл да се построява хороскоп за момента на началото на дейността на каквато и да е организация (официално откриване, първо събрание, първа презентация, и всичко останало в тази връзка). Той ще покаже как ще работи в бъдеще организацията и с какво ще се занимава, с какви проблеми ще се сблъска и как ще ги преодолее, как и кога ще прекрати съществуването си. Трето, има смисъл да се построява хороскоп за всяко събитие, с цел да се определят неговите възможни последствия: към възникването на какви проблеми ще доведе то (положението на неблагоприятните планети), за разрешаването на какви проблеми ще помогне (положението на благоприятните планети и отчасти на неутралните) и т.н. При това, за събитие може да се смята всичко, дори телефонно позвъняване с предложение за нова работа или условия за изгодна сделка (но, ако по това време Сатурн попада във втори дом, да не дава Бог да се съгласите!). А сега кратичко ще засегна въпроса за това, как можем да съпоставим хороскопите на различни хора, организации, събития и т.н., за да определим взаимното влияние между тях. Основната идея се състои в това, да наложим графиката на единия хороскоп върху планетите на другия. Получената карта ще покаже как влияе притежателят на планетите върху притежателя на графиката на първия хороскоп, какви качества придобива притежателя на първия хороскоп при взаимодействие с притежателя на планетите. По такъв начин можем не само да преценим как си взаимодействат хората, организациите и събитията, но и просто да правим прогнози за определен промеждутък от време, като разглеждаме текущото положение на планетите относно картата на интересуващия ни хороскоп. За интерпретацията на хороскопа Въпреки, че всичко това може да ви се струва доста лесно, първите стъпки в каквато и да е работа, в частност и в астрологията, са трудни и не се отдават лесно на всички. Затова, не се отчайвайте когато се сблъскате с първите трудности. Няма нищо сложно в интерпретацията на хороскопа. Важното е да усвоите принципите, изложени в този кратък справочник и да се научите да ги прилагате самостоятелно. Може би най-сложно е, да се ориентирате в случаите, когато в един и същи дом на хороскопа попадат едновременно и благоприятни, и неблагоприятни планети. Това показва, че успешните периоди ще се редуват с неуспешни. А кои периоди при това ще преобладават, може да се определи като се пресметне общият коефициент на дома. За тази цел можете да използвате следната скала на коефициентите на планетите: -----------T----- ¦ Слънце ¦ +1 ¦ ¦ Юпитер ¦ +3 ¦ ¦ Венера ¦ +2 ¦ ¦ Hептун ¦ +2 ¦ ¦ Луна ¦ -1 ¦ ¦ Сатурн ¦ -3 ¦ ¦ Марс ¦ -2 ¦ ¦ Плутон ¦ -2 ¦ ¦ Меркурий ¦ 0 ¦ ¦ Уран ¦ 0 ¦ L----------+------ Ако сумата от посочените коефициенти на планетите, попаднали в някой дом е повече от +2 или по-малко от –2, може съответно да се гарантира успешно развитие или провал на делата в дома като цяло. А ако сумата е +2, +1 или -2, -1, може да се смята, че преобладават съответно положителни или отрицателни тенденции. Ако сумата е равна на нула, не бива да се казва нищо определено – всичко зависи от текущото положение на планетите по отношение на този дом, а в такъв случай, за да получите точен резултат, ще се наложи да съставите прогнози за конкретния период от живота. Ако в определен дом на хороскопа попадат няколко планети, не е задължително да са противоположни според влиянието си, техният ред на разполагане в дома ще покаже общата картина на развоя на събитията. И така, ако първа планета е Юпитер, а втора Меркурий, отначало ще имате успех, а след това ще се наложи да лавирате и да се приспособявате, за да се задържите върху постигнатите позиции. Или, ако на първо място е Луната, а на второ Венера, то отначало ще ви се наложи да се задоволите с малко, след което ща настъпи хармонизация. Колкото по-отдалечени са планетите една от друга, толкова по-отдалечени във времето ще бъдат периодите на техните влияния. Колкото по-близко са те до началото на дома, толкова по-рано ще се проявят. Най-късно се проявяват планетите, които се намират в края на дома. Ако в някой от домовете на хороскопа не попада нито една планета, значи в делата, свързани с този дом, няма да има нито щастие, нито нещастие – всичко ще бъде идеално, както трябва да бъде у всеки. За външният вид на хороскопа За да ви бъде по-удобно при интерпретацията, можете на лист хартия да начертаете ръчно хороскопа, без линийка и предварителни бележки. Вместо римските цифри, обозначаващи номерата на домовете, трябва да нанесете символите на планетите в домовете, в които попадат. В най-горната част на листа трябва да напишете датата, времето, мястото на събитието и името на човека. Ако разглеждате взаимодействието между едно събитие с друго, то има смисъл да нанесете върху рисунката на хороскопа както планетите на дадената небесна карта, така и планетите на картата, която налагате върху нея, като ги обозначите с различни цветове. Така веднага ще видите помага ли изследваната карта да се разрешат някакви проблеми в базовия хороскоп или само ги увеличава. По аналогичен начин се прави и така наречената транзитна карта, в която текущото положение на планетите се добавя към домовете и планетите на изходната карта, наричана в предсказателната астрология радикс (radix). Транзитната карта се интерпретира също като наталната, с единствената разлика, че транзитът описва конкретен момент от времето, а радикса – цялото време на съществуване на изучавания обект. Все пак, при интерпретиране на транзитната карта следва да се взема под внимание това, че колективните (мажорни) планети (Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон) се движат много бавно и тяхното преминаване през един дом на хороскопа може да продължи от едно полугодие (за Юпитер) до двайсет и пет и повече години (за Плутон). При съставянето на прогнози винаги трябва да се взема под внимание колко време мажорната планета преминава през един или друг дом и още колко време ще остане в него. Това ще покаже дали тя се намира в началото, в средата или в края на своето влияние върху делата на дадения дом. Освен това, преминавайки през дом изпълнен с планети, транзитиращата планета ще инициира проявите на онези от тях, с които ще встъпи в съвпад. Такъв съвпад дава сплав от качествата на транзитиращата и радикалната планета, което значително усложнява тяхната съвместна проява. За да се определи качеството на такъв съвпад, се изисква да съберем коефициентите на тези планети и да направим извод, аналогичен на този, който направихме за домовете. При това можем да смятаме транзитиращата планета за по-активна и генерираща събитието, а радикалната – за пасивна и възприемаща, иначе казано, да ги разглеждаме съответно като метод и средство. За изчисляването на хороскопа За начинаещият астролог изчисляването на хороскопа е доста сложна задача, тъй като това предполага добро познаване на астрономията. Ще се опитам максимално да облекча задачата ви. Единственото, което се изисква от вас е да въведете (в астрологичната програма) правилно изходните данни (дата, време, часови пояс, име и координати на мястото, а също да отбележите “лятно време”, ако то е действащо в интересуващия ви момент). След като сте натиснали бутона “Далее” (“По-нататък”) и на появилата се след това страница – бутона “Координаты” (“Координати”), пред вас ще се появят точните координати на всички планети относно посоченото от вас място. Тук са и координатите на планетите в знаците на Зодиака, но това е отделна тема и засега не ми се иска да я засягам. Още повече, че за чисто събитийната прогноза те не са необходими. Както ще забележите, за всяка планета е посочен не само домът, където е разположена, но и градусите, минутите и секундите на този дом. При това нулевият градус съответства на началото на дома, а трийсетият – на неговият край. Та нали, ако кръгът се състои от 360 градуса, разделяйки го на 12 части, ще получим сектори по 30 градуса. И така, остава ви само да нанесете символите на планетите върху рисунката (графиката) на хороскопа (когато чертаете хороскопа ръчно). Съветвам ви да разполагате планетите в дома според нарастването на техните координати от 0 до 30 градуса. Можете дори да напишете до самия знак и координатите на планетата, като правило, са достатъчни само градусите. Ако разглеждате взаимодействие между два хороскопа, въведете данните на втория хороскоп в раздела “Прогноз совместимости” (“Прогноза за съвместимост”), като при това посочите “Вид анализа: индивидуальный” (“Вид на анализа: индивидуален”), и клекнете върху бутона “Далее” (“По-нататък”), а на следващата страница върху бутона “Координаты” (“Координати”). Тоест, тази карта ще показва какво придобива първият хороскоп от взаимодействието си с втория. (Тук става дума за руските астрологични програми, но мисля, че и програмите с английски интерфейс имат аналогични функции). Нанесете символите на планетите на втория хороскоп върху първия, по-добре с друг цвят. Ако разглеждате хороскопа на брачна двойка, има смисъл да се построят два индивидуални хороскопа и да се поместят във всеки от тях планетите на партньора, за да имате пълна представа за тяхното взаимно влияние една към друга, и да ги разглеждате само според това взаимно влияние. Същото може да се каже за всички, тясно взаимосвързани хороскопи, например, за хороскоп на дадена организация и нейния директор, за хороскоп на майката и детето и т.н. Не бива да се разглежда едното, напълно игнорирайки другото. Помнете това! Завършвайки темата за изчисляването, ми се иска да отбележа, че най-доброто средство за изчисляване на какъвто и да е хороскоп са астрологичните програми, които пестят и усилия, и време. И още нещо. Не възприемайте всичко казано дотук за истина от последна инстанция. Астрологията е много бързо развиваща се наука и онова, което вчера е било истина, утре вече може да не е, също както Нютоновата механика е вярна само за определени граници, а зад пределите на тези граници управлява теорията на относителността. Астрологията едва сега започва да се възражда на базата на съвременните открития, такива като теория на времето, теория на информацията, последните постижения на математиката, в частност, неясната логика, моделирането на детерминирания хаос и т.н. Би било чудесно, ако и вие вземете участие в този процес, особено важно е, ако като специалист в професионалната си област приложите и астрологията.

Има на Земята една ложа от учени, които се събират да разискват разни научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за Земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до бъдещето на Земята и те не го знаят положително, и те правят предположения за него. Освен тази ложа от посветени на Земята има на Слънцето друга една ложа от велики Посветени, които знаят положително не само миналото на нашата планета, но и нейното бъдеще. Но и едната, и другата ложи са само органи на онзи велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на Земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на Великия Божи Дух. И като се има пред вид разумното устройство на цялата Вселена - с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети; като се има пред вид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди - какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - Братя на Любовта; херувими - Братя на хармонията; престоли - Братя на волята; господства - Братя на интелигентността и радостта; сили - Братя на движението и растенето; власти - Братя на външните форми и изкуствата; началства - Братя на времето, състоянието и такта; архангели - Братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представят великия Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според нас, има три вида слънчеви системи. Първите, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя. И Небето, за което се говори в свещените писания, не е онзи син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват Небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината. Той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на Земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика Любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с онези велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие. В своята велика самоотверженост тези любящи служители на Бога сами слизат на Земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на Земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които помагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа сред техните братя. В съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. Те се отличават с високо организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на Земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, Божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на Земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени "синове Божии", в чиито духове и души Бог живее, които са свързани с целия разумен свят, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи, са онези именно велики души, Учители на човечеството, които са достигнали най-високите прояви в мисъл и дело - във всички направления. Те са онези мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на Земята, зад всяка духовна проява стоят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант или художник стоят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на Земята, трябва хиляди гениални души да се обединят и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос? - Христос е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и живот. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно братство. И звездата, за която се говори в Евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представлявала сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само тримата мъдреци от Изток - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда. А тези трима мъдреци бяха също служители на Великото Всемирно братство. И така, помнете: Единствената Велика общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно братство. Онези членове от Великото Всемирно братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, не образуват някакво видимо за хората общество или организация. Те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, сред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на това Братство е тук или там, сред този или онзи народ. Всички тези Велики братя, които работят в духовните сфери на Земята, са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат "Братя на Любовта". Други принадлежат на Мъдростта и се наричат "Братя на Мъдростта". Те поддържат науките и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат "Братя на Истината". Те внасят свобода в човешките умове и сърца. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкият ум и сърце свободни - свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат "Братя на Справедливостта" - те носят правда на човечеството и се разпореждат с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат "Братя на Добродетелта", шести - "Братя на Красотата", и най-после идват онези, които носят името "Йеховисти". Това обаче не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Тези Братя не са така обикновени, както хората си мислят. Всеки един от тях може да вдигне Земята на ръката Си и да я метне като топка в пространството! А те могат да направят това, защото зад тях стои нещо още по-мощно, по-велико, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират дълбокия смисъл, който се съдържа в понятието "Бял Брат". Ако е въпрос за сила, тези Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават функциите на човешкия мозък, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представляват и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики братя? Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят хората сами да опитат нещата, макар с цената на хиляди страдания, защото само страданията са в сила да ги облагородят и изправят. И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - синовете Божии - са най-разумните същества, които живеят според Божия закон и вършат Неговата воля. Няма да остане народ в света, който да не изпита силата и могъществото на тази правова държава. Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно братство. Черното братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото братство работи в клоните и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното братство работи в корените на живота. Докато Бялото братство работи в главата и гърдите на космичния човек, Черното братство работи в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно, е свързано с положителните сили, с Доброто, а Черното братство - с отрицателните сили, със Злото, в най-широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче са нужни засега за проявата на живота. Службата им е строго разпределена. Освен тези две школи, има една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните, и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са онези Велики Учители на Всемирното братство, които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието онези възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата. Те са създали и устроили Първичната "космична" земя, някогашния "рай". На тази "космична земя" и досега живеят онези съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството. Тези Творци на миналото, тези велики Предци и днес пак слизат на нашата земя. И те ще я превърнат в рай. С тях ще дойдат и онези сто четиридесет и четири хиляди души, за които се говори в Откровението, и между които има представители от всички народи на миналото и настоящето. Ще дойдат всички светии, адепти и Учители от памтивека. Те ще впрегнат с мощния Си дух всички пробудени души от четирите краища на Земята и всички заедно ще въведат истински ред и порядък в света. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при новите условия. Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим свят. Така е работило, работи и ще работи Великото Всемирно братство в света. И то ще работи дотогава, докогато единната Любов, единната Мъдрост и единната Истина обхванат цялото Битие. Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония.

Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тези термини, защото липсват други, по-подходящи думи и най-вече, защото будят у хората познати образи и идеи. Тези думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните, можете да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите нито в Стария, нито в Новия Завет, нито в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тези четири категории хора в света, ще си послужа със следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на Земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това, или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на Земята, дават ви тяло, като се ползвате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на Земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползвате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния. В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а когато дойдете като ученик на Земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тези четири колективни течения, които действат в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: Старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека. Мнозина са се мъчили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват, като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими. Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва, когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тези четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на Земята. Тям предстои разрешаването на тази трудна задача. И когато човек минава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като минава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на втория. Най-сетне, всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По този начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тези четири вида живот. Различни са изворите на тези четири живота и различни са условията, при които те се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тези четири живота, като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: "Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи на всичко." Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с грешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот - животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика. И ако Ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за Мъдростта и Истината - за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните времена. Сега на учениците им трябва Любов, но не без Светлина, Светлина, но не без Мир, Мир, но не без Радост. На тях им трябват Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тези неща са свързани в едно. Съвременните хора нямат в себе си ни Мир, ни Радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни. Когато един ученик изнася една своя опитност, тя трябва да бъде опитност на Любовта, в която има Светлина; тя трябва да бъде опитност на Светлината, в която има Мир; тя трябва да бъде опитност на Мира, която носи Радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които Аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, едничките техни изразители в живота. Разбира се, Аз само загатвам за тези велики области, в които ученикът навлиза. Те представят една велика и обширна наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек Любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до Божествения свят. Велико нещо е човек да опита Светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи по своя път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действа в света, до разбиране на причините, които заставят великите Учители да идват да работят между хората. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от този плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот - живота, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай!" И Аз ви казвам сега: "Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните, и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне." Учителят има в света четирима ученици, които обича. И ако тези четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мирът и Радостта, той ще ви приеме. Ще отвори вратите на школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при своя Учител, преди да сте раздали вашите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. Ако отидете при него с всичките труфила и накити на тези три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, Великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратата на школата. Ученикът трябва да има за живота само едно разбиране. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата. Ученикът може да има само един Учител в живота. Помнете една велика истина: В света има само един Учител и всички учители са произлезли от него. В света има само един Ученик, и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: Може да го обича само онзи, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Питате кои са първите стъпки по пътя на ученика? Правило е: Ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към светлината, след това към мира и най-после към радостта. Ученикът ще носи радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи целия свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието слово - те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, Божествена идея за пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага Любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви този път, пред него ще се открие великият път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта, който е най-трудният. Любов, Светлина, Мир и Радост - ето етапите в пътя на ученика. Като говоря за ученика, Аз имам пред вид, преди всичко, идейния ученик. Този ученик се учи и тук на Земята - в този свят, и горе - в невидимия свят. Той никога не напуска школата - денем се учи в лабораторията на Земята, а нощем отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На следния ден той пак се връща на Земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Идейният ученик знае, че всякога е ученик - бил е , е и всякога ще бъде такъв. И след време, когато Земята, както и цялата слънчева система завършат своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име. Думата "ученик" е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в това понятие. В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на Земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в истински смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в Духовния свят, който има съзнателна връзка с него. Животът на ученика след пробуждане на неговото съзнание е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него обаче се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. За най-малкия недостиг, веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата Любов. В Царството Божие по благодат на се влиза. Христос определя в един стих какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царството Божие, за да придобие вечния живот: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа." Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само чрез него се придобива живота. Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е безполезно. Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина на онзи процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие - там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа, ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателят на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: "Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко и освен Тебе няма други Бог!" И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: "Ти искаш да Ме познаеш и опиташ? Приготви се тогава за работа! Настана първият ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: "Да бъде виделина!" И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе "Да бъде виделина!" - и в него ще настане виделина. "Да бъде виделина!" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението, и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. "Да бъде виделина!"

Днес хората делят Христа на "историчен", "космичен", "мистичен" и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос - това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "историчен", като "космичен" или "мистичен". Защото и като историческа личност, и като космическа същина, и като мистично преживяване, Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на Земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в Космоса - вън, и в мистичните дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава как трябва да се схващат думите "историчен", "космичен" и "мистичен" Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, Той е "историчен". И времето тогава хроникира и свидетелства за Него: "Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината, и който ги прилага." Познат вътрешно, той става "мистичен", а схващан и познаван като проявения Бог в света, той става "космичен". И тогава, физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички Божества, събрани в ума на Христа, представят Божествената му страна. Това е "космичният" Христос - проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - Великия брат на човечеството, Първият образ на човека, Първородния в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, Който е развил и проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този Велик брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат хората ту като "историчен", ту като "космичен", ту като "мистичен". Всички тези думи трябва да оживят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни "историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като дух, който ще пребъдва на Земята "до скончание на века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. "Идете и проповядвайте", казва Той на учениците Си, "и Аз ще бъда с вас до скончание века." Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си неговите думи: "Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята." Христос е, който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма "Космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма "мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството. За това свидетелства и Свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. За това загатва и сам Христос в думите: "За мене писаха Мойсей и пророците." Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един Всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: "Аз съм Пътя, Истината и Живота." Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата. Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проява на единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, където се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. "А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа." Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на Земята, той отговаря: "Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината." Тези думи обаче са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христа на Земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие. Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механично, както те си мислят. Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на Земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, "Синът Божи", слезе на Земята, работниците от цялото Небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело. В Евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния дух на разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята - за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище, Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. "А вечен живот е", казва Христос - "да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа." Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди две хиляди години? Познават ли го и днес? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна. Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно, човек като всички други хора, дори и учениците Му не Го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа неговото "лице", т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те Го видяха и познаха такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше "синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам Себе Си нарича "Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което той е направил, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това обаче съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: "Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?" Като говори за "небесните неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той обаче е разбирал и "земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката Си с невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него. И когато Христос се е молел, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания. За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било "писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината. Едно обаче може да се каже с увереност - Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не Любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията - онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша и по такъв начин ликвидира веднъж-завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел, какво ще стане, не можеше ли той да предотврати страданията, които са го чакали? Пред него е стояла алтернативата - или да призове "ангелските легиони", с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпънаха, от гвоздеите, с които го приковаха, от копието, с което го пронизаха, той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бича, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта - едничкият огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато Аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях Той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората Му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението Си победи смъртта. И така, както в страданията нему се разкриха тайните на миналото, така във възкресението той получи откровение за бъдещето. В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля - и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: "Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той сам го възкреси. Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция - Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението Си Христос беше сам - в ада Той беше вожд на цяло войнство от ангели, които очистиха ада от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди две хиляди години на Земята, Христос ни показа само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпънат. Христос не може да бъде разпънат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения - всичко онова,което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, Който внася живот, светлина и свобода за всички души, Който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило? Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на Земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тези външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: "Христос е благовествал преди две хиляди години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на Небето, докато настъпи Второто пришествие, когато ще дойде пак да съди живите и мъртвите." Ала Аз ви казвам: "Христос във време и пространство не е благовествал! Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на две хиляди години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което Той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което Той е говорил в течение на тези две хиляди години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото Си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва, преди всичко, великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. И сега великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: "Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители!" Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора. Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци - творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него. Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на възкресението. Защото ние видяхме, какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, в които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта. Защото Любовта е единствената сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на новия живот. Това е новото, което Христос носи днес на човечеството. Това е Словото на Великото Всемирно братство, това е, което Учителят говори. Но няма ли тогава много вярващи, които се наричат християни, да се съблазнят от Неговото слово? И ще го познаят ли? Те ще продължават да спорят за "разпънатия", за "историческия" и "космически" Христос, за Христа така, както Го схващат разните църкви, а духът на Неговото живо слово ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, Който сега действа в света, Който действа в душите на човеците. За този Христос ви говора Аз - не за "историческия" или "разпънат" Христос. Най-сетне, като историческа личност, хората достатъчно Го познават, но като жива Любов те не Го познават. За живия Христос ви говоря Аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си живот, Който носи живото знание и светлина, Който носи истината и свободата. За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в "йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно, какво място в Цялото заема Христос, така както знаят, какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те - да Го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал, преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек? Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други примеси. Тръгни по пътя, който води към този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш от самия извор жива вода, която ще освежи завинаги твоят ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, където блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога. Не пожелавай да останеш там, а слез долу при своите братя! Слез долу и приложи като ученик, като брат и като служител, живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на своята Любов. Тези нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.

Отдавна още, във епохи най-отдалечени, пророци праведни, отшелници и риши, аскети строги и монаси, и дервиши постигнали са истина неоспорима: че “над” земята свят невидим има. Той съществува и не съществува; Царство на сенки и на привидения. За някой - свята истина, за други пък лъжа. Убежище от всякакви тежнения или каторга за човешката душа. Отдолу – ад, отгоре – рай, чистилище в средата, но не за “златната среда” тук става дума или за “пътя златен”, начертан от Буда, а за онази област сумрачна, в която безличните и безхарактерните пребивават. За праведните – Рай: прекрасни плодови градини, с реки от вино, мляко, мед или нектар, постелки меки, чернооки пламенни девици – хем непорочни, хем за наслада отредени на правоверните, извършващи намаз. Зелени пасища, потоци бистри и пенливи, свещени дойни крави – за млеко и гхии; пастири с флейти, увенчани гопи, танцуващи в захлас на лунна светлина – за предано-отдадените, жертващи храна. За не позналите молитва, пост и благочестие - лъжци, крадци, убийци и прелюбодейци – казани врящи със катран сред дим от сяра, където виковете им за милост само нови мъки, все по-ужасни и болезнени ще им добавят. Така религиозната фантазия с картини страшни на мъки нечовешки и сега заплашва чедата божии, отдали се на Сатаната или с примамливи и чувствени наслади към праведност и непорочност ги приканва. Дори Христос - самият Той докрай възвишен, в беседите си прости пред тълпата, за да повярват и да си спасят душите, използвал е картината открай позната: че там, във рая, щастие смирените очаква. Ала наред с познатите ни догми и легенди, създадени да всяват страх или надежди в незнаещата праведния път тълпа, за търсещите истинската Светлина доктрина друга, много по-богата има. За Свят обширен, светъл и красив, където вечният стремеж към Истината свята- преследван, поругаван и подтискан на земята- освободен от плътските си букаи се устремява без баласт към звездни висоти. Там също има планини, реки, морета (защото “както на земята, тъй и на небето”) и градове, и общини, и слънчеви зари, но и сумрачни области, лишени от лъчи, където не виделите духовна светлина във сън до новия живот ще пребивават. Но съградилите си дом с основи здрави, с духовен устрем срещнали “смъртта”, във облик нов живота продължават; талант и сили неуморно като влагат в труда безкористен намират радостта. Там всеки облика си с мисъл сътворява и ако този орган в някого е неразвит, поради слаба употреба в земния му бит, той ням и глух задълго ще остане, ако застъпник и водач пред него не застане. С тържественост и вдъхновение се запасете- те ключ вълшебен са за тежките врати- и “Царството небесно” тутакси отварят на чистите сърца, лишени от поквара, щом огънят на любовта във тях гори. Затуй “покойниците” близки изпратете не с погребален звън и траурни слова, а с пожелание “на добър път” и химн тържествен, за да не бъде поривът и устремът естествен на вечната душа прекършен от скръбта.

Сила Една усмивка, две усмивки, понякога три, понякога без, но със радост в сърцето. Понякога... Често - така ми се иска да ти опиша усещането, онова, което ме кара да крача напред през живота, по пътища - разни, през пек и мъгли. И даже през сълзи, без смисъл, през жажда ме води напред, дърпа, дори да боли. И там е, присъства със тихата сила и носиш го с кръста - невидим, суров. Онази приятелю, която и в теб се е скрила, рисувайки времето, онази съседка - любов. Амулет Обичам онези малки неща. По-ценни от думи дори изписани на лист хартия. Като полъх остават. Частица от твойта душа. Топлят дланите ми. Съдържат магия. И ги докосвам когато си мисля за теб. И те чувствам тъй близо, толкова истински. А навън вече светло е. Страхът изглежда нелеп. А самотата - вече не e така потискаща. Защото знам - посветено на мен значи - мислил за мен. Значи вложил послание. Някак.. вид амулет за по-тежкия ден като знак за подкрепа от близко съзнание. Толкова малко, а с толкова тежест и сила. Толкова крехко и плътно и... Някак с история. Някак божествено. Сякаш не твойта ръка му е вдъхнала сила. Като копнеж. Като идея. Една съвършена мелодия. Нежност И тихо до тебе аз пак ще приседна. Спокойно и леко ще протегна ръка. В очите ти, сините, без страх ще погледна и с взор ще изтръгна от тях аз всяка тъга. И с длан от лицето ти с любов ще измия умората тежка, ще избърша прахта. Със приказка лошият спомен от теб ще изтрия и на моето рамо ти ще облегнеш глава. Всичко тепърва предстои Зная, че нужната част от мечтите ни може да стане реална, повярвай ми. Трябва ти само надежда, че всичко е мост към успеха, частичка от тайната. Виждаш - животът сурово наказва ни, щом за миг заблудени с теб решим, че грешим. Но във пътя, ти знаеш, той скътал е тайните. и за тях ще се борим, все със цел ще вървим. И не трябва да казваш "това е безсмислено". светът е създаден без невъзможни неща. Трябва ти само сила (а ти имаш) и само малко, наистина да повярваш за миг в чудеса! Знай, че няма реалност без капка илюзия, без преплетена в нея мечта. И когато запиташ се "хъм... честно, струва ли си?" знай, че съдбата изграждаш сама.

България Мир, любов и светлина- ето моята страна ! Утро на молитвения връх със пътечка флейта -пръв, докоснал до мечтите, бели гълъби в лъчите. Сърца, приятели и песни, братските молитви честни, кръг пулсиращ в светлина сред седем бистри езера. Хармония от звездоброя с полет волен над покоя оглеждат се във езерата събор на Рила със слънцата. Ето моят роден храм- България, за всички нам! Пясъчен часовник Пясъкът изтича в колбата едва в двете полусфери грее светлина. Минало и бъдно светят във едно- малки песъчинки зад едно стъкло. Всички отброяват пясячния ден в преход отминават и отиват в плен. Нашето пребъдно в минали мечти и зовът на вечно зад стъкло звучи. Само в малък процеп зад една от тях се превръща в смисъл на тъга и смях. Тя се озарява в жива светлина и брои с наслада- днес сега сега... Пясъчен часовник с две полустрани древни пирамиди в пясъци сами. Тъжно преминават в нечия страна всички отброяват времето „ сега „ Двете половини те като едно вливат се преливат, своето „ защо „ Мярката подържат вечен кръговрат на земята малка между рай и ад. Грее светлината, вечна и добра Свързва двата свята с времето „ сега„ Мини песъчинки в хор единен зрял няма полувинки и светът е цял! Привличане Представяш ли си ако доброто днес на хората ни приобщи да полетим в пространството? Какви ли нови светове ще се открият в цветовете и домовете от магия във нас с любов ще се разкрият. От безпределното общуване в безкрайното във мир, добруване и в полет истина прозрем- със нея дар да отдадем. На светлината да приличаме и светейки да се привличаме

Благодаря Tи, Господи, За всичко хубаво, Което във ръцете ми поднесе! Благодаря Tи, Господи, За всички трудности, С които по земята ме понесе! Благодаря Tи, Господи, За всички радости, С които се здрависах и разминах! Благодаря Tи, и за пътя мой, Трънлив и стръмен, По който, Моля Tе, Без Диря да не мина.

Аурата е красиво сияние, което обгръща човека - трепка при всяко небесно влияние с тръпка цветуща и мека. Тя със небето е нашата връзка, с Рая и Ада в земята, в етера наш'те желания пръска, пази от болест телата. Свети тя с краски, нюанси различни - сини, червени, лилави, зелени, но доминират окраските лични - нашите мисли стаени. И ясновидци по нея разчитат всичките тайни в сърцето -в нея те всички до капка се вплитат, мигар укрити в лицето. Колкото по ни са мръсни душите, мислите, чувствата наши, толкова по са нечисти чертите - багрите мрачни са каши. А през мътилката трудно прониква Божата жизнена сила, болест там скоро от нейде пониква, нашата воля надвила. Погледът наш преминава през тази аура наша чудата - като през цветен балон тя пази на цветовете във всичко следата. Затова някои виждат живота тъмен, злокобен и мрачен, смъкват се още по-близо до скота, с нрав безутешен, невзрачен. Хора такива не могат да видят Божия лик в небесата, в Бога не вярват и да предвидят те не успяват съдбата. Други пък виждат през розова краска - всичко е в синьо и блясък, с радост посрещат живота кат ласка, като милувка на морския плясък.

1 Презрял завоите към всеки мирен кът, - пътеките към завет и огнище, развихрил мантия, продран в бурята и в страшните веявици на огнено прозрение, с коси разпръснати по рамената (коси като посърнала трева по селски гробища), окъсан, бос, висок – подобно скелет от загадки : ти летиш нанякъде...- къде? (Та кой ли знае, де свършва дългий друм на горделивеца, проклет от Бога?) И ето : твой подслон е вечното съмнение, А твой печат е вечний Бунт. С окъсана душа, в парцалите На много царствувания облечен, И с кървави петна по дланите на мисълта, Що се векове катерила по страшните стени На всяко пъклено “защо?” – - ти скиташ по света ; обходил седем пъти цялата земя, от полюс, до полюс, под огнения гроздобер на кървави звезди, узрели за божествения лин, очакващи ръката на Лозаря да ги сложи в потира на световния Покой ; - под бурята на уморени ветрове, които молят сърпа на Жътваря да им отреже тънките нозе ; - под вихрите на черна полунощ, която би желала – слънце да не изгрее никога : ти скиташе по света – и все едно ти е, къде ще бъдеш утре. Душата ти е сита и пресита На царски гозби и вина : Ти преживя до сетна тръпка всичко, Що са живяли хората ; узна До сетна тайна всичко скрито, по което е ламтял Скъпернишкия разум на човека, На мъдрост ненаситен ; Високия ти череп се издигна Над всичко Що е човека трупал векове И пастрил, сякаш пастри Алмази, от небесните слънца Откъртени. Предълъг беше Деня ти, Ахасфере : ден без край... И днес ти всичко Тежи : душата ти прилича На лакома оса, потънала в море от мед, Осъдена да се отрови От лудий сок на свойта ненасита. (Защото в оня ден, когато Той направи от своята стопена мъка на творец вселенната – накичена като алмазнобагра пеперуда -, когато – прав над бездните от мисъл, над лулите от творческо страдание - , простря ръце над новозачнатия свят, - простря ръце като крила на серафим, за нови тайни жаден, огнеок, велик, стопил новородени свтлини в плавилнята на своята пламенна Воля - ти, Ахасфере. Негова сянко, От завист разклокоти в буря своя злобен кикот) 2. Нагизден с горди бръчки на безмълвна мъка, Днес ти споделяш мълчаливата вечеря На някой сиромах бездомен – И чужди сълзи ще разкалят твоя друм На напасти, страдания, беди Но пак не ще заплачеш, Ахасфере! (Защото твоите очи са сухи : помниш ли, когато Синът Му, от света разпънат на кръст, в последното си гърчене от мъка изпъна наболелите си жили и вцепенените си стави и разклати огромний кръст, до половина впит в земята – в оная каменлива пръст ; - - Когато Майката на Назарянина, Припаднала до белите нозе, Облени с кръв Измиваше Му раните с горчиви сълзи ; - когато младият Йоканаан погледна с мъртър поглед към кръста и се разтрепери от страдание като човек, ужилен от оси на сто места ; - когато целий Рим, загледан към Голгота, извърна своята глава, накичена с венец от лаври, за да не види – как ще сбърчи вежди Милостивеца за стене път : - помниш ли в тоя вечерен, от мъка черен час каква жестока канара търкулна от Голгота твоя смях? Помниш ли, че рухналата в бездни Скала на безчовечната ти гордост потопи В морето на страданието половина свят? ....

На златна есен златните везни със румен плод отдавна натежняват и в отмалели от умора дни Венците горски тихо пожълтяват. На птиците крилата удължени стремят се към отвъдни брегове. Душите чакат нещо съкровено, неизповядано във стихове. Тъгата ни към радостите тича със пръстчета, опарени от жар, и всякое сърце по детски срича на щастието чудния буквар. Ще прочетем във него, но какво ли! Дали за обич мъдрия завет, написан със перо като топола от най-дълбокия в века поет, или – ужасния Апокалипсис на хората, лишени от небе – развяни както есенните листи от вихъра по земното Кълбо? Вникни във есенната революция, помитаща безсочните листа. От пъпката - нетърпеливи внуци ще разповие утре пролетта. И есента, която днес настъпва с тревожно ярки чувства и бои, в сърцата неусетно ще разпъпва отвъдното в безлистните ни дни.

ПОЛЕТ Отвъд е свободата, истината и живота. Отвъд сме ние. Но пределът бавно ни поглъща, измамно вкопчва ни в понятия, загубили отдавна свойта плътност Обречена е волята ни, дамгосани мечтите. Само понякога почти на сън усещаме ухание на теменуга и багост пъстроцветна измива погледа ни спрял. Тогава втрурваме се бясно към предела с копнежа на единственото чувство, опитвайки се да откопчим частици светлина. Но защо крилете ни се сгърчват, съзнанието ни поглъща се в безумната игра, забравяме самодоволно за свойта същност и живеем пак на колене. ДЪЖД Зелени капки нежно галят снагата на притихнало дърво. Преливащата свежест отмива кротко настръхналите спомени. Обвивките ми изглеждащи безкрайни, разпадат се сега откривайки там уязвимото дете. Ведрия му поглед минава като птица през тежкия лабиринт на хиляди условности, където възрастни залутани треперят над утопии от злато, зазидани в стени от илюзорна сигурност. Не искам да се връщам там и моля се дъждът да ме остави зад хоризонта.

По дългия път, изминат от Човека, личат криволици, бездни, кръстопътища. Тук таме стърчи по някой мраморен изтукан, който сочи върховете, дето сгърчена ръка е драскала е драскала с разкървавени пръсти, за да се вкопче в канарата. Всеки от нас минава тоя дълъг път, всеки драще с ръце жестоките скали, всеки се стреми към върха – волю-неволю. Грехът разяжда мнозина, негли всинца ни, мами нашите души, омагьосва ги, държи ги в плен. Ала царството на Нощта е недълготрайно: за всекиго изгрява слънце. В тия борби на човека със себе си се развива – стих по стих – вечната поема на душата; човек се стреми да разбере Земята, защото нещо общо оживява и него и нея, той е част от нея, неин син, нейна гордост, неин позор. Страшните въпроси, които си задава човек във време на тия лутаници, са счупили не един череп о стената на мрачния затвор, наречен Съдба. Без да помни това, сам затворникът някога си е съградил тоя затвор, дето сега се мята душата му, кълне, моли се, зове Непознатото за помощ. Образите на тоя затворник – многолик, самин за себе си страшен, често жалък, понякога велик – давам в тая книга. Назовах песните си “Вечни Поеми” не затова, че по форма или замисъл ще пребъднат (знам тяхната преходност: те са мост, а не Млечен Път), а поради това, че в тях се Вечните и за Вечното. Във всеки от изнесените типове се проявява, струва ми се, целият човешки под – и за това те са вечни. Заглавието не трябва да лъже никого: не казвам че са вечни моите поеми за тия люде, а – че съм написал онова, що са пробудили у мене Вечните Поеми за исполините на духа. Кои са тия исполини? Техните пътища кръстосват земята, защото народите не могат без шепота, бляна и наитието им; светът се развива под тяхно вдъхновение. Мъже и жени, зрели плодове на миналото, те дирят още скъсаните жили, що са свързвали някога Човек със Земя. Те са вечни обелиски на людския стремеж, Млечен Път над човечеството, златен рог, из който шурти опиването на душата, стрели, с които Великията между Великите лучи челата на избранниците. Всеки от тях е по един век. Всеки е алмазна сянка на Човека, хвърлена от Слънцето върху Земята. Затова изглеждат много. А те са – Един. Човек не е хубав нито паднал, нито гордо възправен. Хубав е – когато се възправя. От всички белези на стъпки по пътя аз съм харесал само стъпките, що се лутат. От Човек до Земя: то е друм на лутане. Хората вървят окъсани, морни, прегладнели, изнурени от ход и мъка. По храстите се веят парцали коприна от нечии дрехи. По пясъка се вдълбяват кървави стъпки. Рядко се чува песен, ала когато се чуе, тя е хубава. Вихърът разнася клетви, молитви, бълнуване, шепот. А когато човек преполови пътя, потребно му е да спре малко на отмора, да изгледа минатото, да се замисли; някои тогава начеват да се молят, други почват да вярват в призраци, трети се изповядват. На минувачите това се вижда смешно. Но ако обичаш човека, ти ще го разбереш. Коя майка се смее на сина си, когото другите смятат за луд? Давам тая книга – с хубавото и грозното, що има в нея – на малцината, които биха я обикнали; дано тя бъде каменен стълб, макар и окълцан от груба ръка; дано посочи нещо, дано изведе някого, дано не бъде безполезна. Тя носи онова, що съм живял дълги години. За мене беше нужда – да я напиша. Желаех - тя да бъде зряла като мене; ала що да правя, когато поколението, към което принадлежа, е поколение на предходници? От нас не излезе ни един водач. Ние проправяме път за песента на по-имотните сърца. Книгата ми, разбира се, не носи откровения. Но тя е писана с обич към всички, които са носили много рани, защото са летели твърде нависоко. Почит има в нея. И скръб. И разкаяние – понякога. Писал съм я с вяра, че край нас подрастват сърца – по-изобилни с любов, по-мъдри воли, по-лъчезарни умове. Те ще узреят в ония дни, когато нас не ще ни има. Но не е ли все някакво участие в тяхното велико дело и това – поне да им протегнеш ръка? Ако някой от тях удостои тия стихове, които звучат негли не като песен, а само като копнеж за песен – ако ги удостои със своя поглед и намери в тях поне езика на своя баща и майка с нещо от неговата хубост, аз ще му бъда безкрайно благодарен. Затова моля тия бъдни избранници на нашето племе да се не оскърбяват, че тям, тъкмо тям посвещавам тая книга. Във всеки случай, тя дава това, което съм живял – и затова настоявам да бъде четена като изповед, а не – да се разглежда като някаква bibles pauperum. Иисус Христос Последен от боговете 1 Христос – алмазена Змия, извита По звездното небе на всички векове. Аз искам – огнено длето в гранита На изполинския обелиск да изкове Лъчиста извивка На светлата Змия Обвила в звездна сянка цялата земя. Аз искам лъчезарната Змия от камък да извая И с изумруди да обкитя гъвкавата низ От пръстени : да трепне жарствена омая В мощта на поглед властен и лъчист. Погледна ни апостоли, апостоли бездомни, и се вкаменихме Пред огннеия лик на въплътено Слово. От слънчеви потири звездно вино пихме – Лъчи и пламъци на жъртвата Христова. Пророчески език Обжегна се огън дух новороден. През бездни от светлик поведохме народа Към Царството Господню: От мрачни преизподни Към свтозарния четог на въплътено Слово. Аз искам лъчезарната Змия от камък да извая И с аметисти да напъстря светъл низ От люспи, но властта на млата късо трае: Не светва под длетото погледа лъчист. Обходихме света, дванадесет апостоли бездомни, Творихме рай сред мъката На всеки пъкъл, Простряхме невод от лъчи по цялата вселена – Да уловим душите заблудени, Които плачат, хълцат, стенят, Притиснати от ноктите на вечното страдание. И ние, уморени странници Към слънчеви земи, Към светозарния чертог на въплътено Слово, Събрахме вси души, обречени на жертва, И ги поведохме по светлата пътека. 2 Залутани влъхви низ мрачна пустиня Друм тежък минават в среднощна тъма. Звезда огнелика ги води. Рой звезден се сипна, стопи се. Отмина И глух полунощ. Притихна земята, Заспаха стозвездни кервани. “Къде е Фуха, що изходи на Тайната пътя към огнена скиния?” Мълчат мрачините, Задиплени в тежки савани, От скръб изтъкани. Най-сетне звездата се спря Навръх планината, що дига гранитно чело Над ширни пустинни. Пръст огнен разсече небесното лоно, Зорница червена изгря – И рукнаха звездни порои ; И кипна море от обрадвани песни, От звуци тържествени, строги, магесани, Които отвеждат душата в чертога небесен, В алмазния трем на предвечното Слово.

Тесен е пътят към страната на градовете и стръмна е пътеката, що ни води към свободата на Тангра. Ти си минал незнайни земи, дето героичното ехо носи легенди за незнаен народ, потънал в забрава. Свещеният град на древните българи е пред теб. Аркаим. Ти си пребродил планините уралски, за да се спуснеш на юг, дето древни мистерии преплитат снага с волния вятър. Святи места се разкриват пред тебе и долини, които пазят помена за хиляди гласове. Ти си прекосил много води, но при река Караганк те отведоха твоите стъпки – да дириш това, което е в теб. Волни коне се спираха кротко, сякаш чакаха някой да ги яхне. Ти си дошъл да видиш смелостта на амазонките. Душата ти ще усети полъх забравен – чувство, хранено от много сърца. От тук ти ще се върнеш при себе си – сякаш надарен с орлови криле. ............................................................................................................................................ Свещеният град на древните българи е пред теб. Аркаим. Като нежен танц на двама влюбени Аланбайка и Караганк се вливаха една в друга, за да се слеят завинаги. Над планината на девиците смугъл орел отвисоко наблюдаваше всичко. Свещеният град на древните българи е пред теб. Аркаим. Конска опашка, окичила копие показваше де се крие вятърът. ............................................................................................................................................ Като тежка мечка, от север дошла, незнайна сила тъпчеше и рушеше земята. Като писък на орел се чу викът на много племена. Ти си дошъл да чуеш легенда за гордия лъв и песента на воини-девици. Свещеният град на древните българи е пред теб. Аркаим. Душата ти ще зашепне молитва на незнаен език. От тук ти ще се върнеш при себе си – тъжен като книга, потънала в прах и забрава. ............................................................................................................................................ Орелът кръжеше над древно дърво – едно то помнеше времената на славни деди. Сянка на мечка покриваше долината, сякаш се стремеше да закрие слънцето. Останки на стара крепост водеха неравна битка, като че защитаваха своя народ. Водеха битка с времето. Земята се бе напукала в усилието да скрие в недрата си съкровището на една приказка. Ти си дошъл – да сънуваш изново онуй видение отпреди Потопа. Свещеният град на древните българи е пред теб. Аркаим. И твоето видение растеше като огрято от много лъчи – и вече нямаше кой да го спре. Свещеният град на древните българи отвори врати пред теб. Душата ти като песен на светлината тръгна да буди много сърца. От тук ще се извърнеш към себе си, за да зърнеш Лъва – страшен и едновременно горд.

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде... Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали: - Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари. - Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва? Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си. Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коне. - Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия. - Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?! Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат! След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят: - Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие. - Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем. След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца обаче, останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали: - Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия. Старецът отвърнал: - Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син си е останал вкъщи.Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие... Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...

Един българин работил в чужбина няколко години и като се връщал, вече богат и припечелил, разбойници го нападнали и обрали. Останала му една единствена кибритена кутия, която носил във вътрешния си джоб. А било зима и като се лутал из снежната планина, съвсем замръзнал, но се добрал до една хижа. Пред студеното огнище стоял един княз, който имал всичко на разположение, но нямал кибрит и зъзнел. Българинът разправил как са го обрали разбойниците, но като бръкнал в джоба си, зарадвано казал: - Само кибритената кутия спасих! Князът извикал: - Носиш ли кибрит, положението е спасено. Запалим ли огъня в огнището, тогава каквото имам, ще го делим.

Въведение За нас е голямо удоволствие да представим на вниманието на учениците и изследователите на Тайните учения тази малка книга, основаваща се върху древното Херметично учение. По този въпрос е написано твърде малко, независимо от многобройните позовавания върху Учението в много от книгите, посветени на окултизма. Така че мнозина ревностни изследователи на Истините на Мистериите без съмнение ще посрещнат благосклонно появата й. Целта на тази книга не е да изложи някаква специална философия или учение, а по-скоро да даде на учениците една теза за Истината, и тя да послужи за помирение на различните части от окултното познание, които привидно са противоположни едни на други, я това често обезкуражава и обърква начинаещия в неговото изследване. Намерението ни не е да издигнем нов Храм на Знанието, а по-скоро да предоставим в ръцете на ученика Универсален ключ, с който да може да отвори много вътрешни врати в Храма на Мистерията, през чиито главни врати той вече е преминал. Нито една друга част от окултното учение, притежавана от света, не е така старателно пазена, както фрагментите на Херметичното учение, което е достигнало до нас през вековете, изминали от времето, когато е бил жив неговият велик създател, Хермес Трисмегист, "писарят на боговете", живял в древен Египет по времето, когато днешната човешка раса е била в своята младенческа възраст. Съвременник на Авраам и ако легендите са верни, наставник на този преподобен мъдрец, Хермес бил, и е, Великото централно Слънце на окултизма, чиито лъчи са осветлявали безбройните учения, провъзгласени оттогава насам. Всички основни и фундаментални концепции и учения, залегнали в езотеричните учения на всеки народ, могат да бъдат проследени обратно до Хермес. Дори корените на най-древните учения на Индия несъмнено се крият в оригиналното Херметично учение. От земята на Ганг мнозина напреднали окултисти се отправяли към земята на Египет и отдавали почит на Майстора. От него придобивали Универсалния ключ, който обяснявал и примирявал различните им възгледи, и по този начин твърдо било установено Тайното Учение. От другите страни също пристигали образовани хора, като всички, без изключение, признавали Хермес за Майстор на Майсторите, а влиянието му било толкова голямо, че въпреки многобройните отклонения от пътя от страна на различните Майстори, живели през вековете в тези различни страни, все още може да се открие фундаментална прилика и съответствия, лежащи в основата на множество, често твърде различни теории, защитавани и проповядвани днес от окултистите от тези страни. Изучаващият сравнителни религии ще бъде в състояние да разбере влиянието на Херметичното учение във всяка религия, достойна за името си, известна днес на хората, независимо дали е мъртва, или е в пълната си сила в наше време. Винаги съществува определено съответствие, независимо от противоположните характеристики и Херметичното учение функционира като Великият помирител. Жизненото дело на Хермес като че ли е по посока на планиране на великата Зародишна истина, която е израснала и разцъфтяла в толкова много странни форми, вместо да установи една школа по философия, която би доминирала световната мисъл. Независимо от това обаче оригиналните истини, преподадени от него, са били пазени непокътнати в първоначалната им чистота от неколцина мъже във всяка епоха, които, отхвърляйки голям 'брой полуобразовани ученици и последователи, спазвали Херметичния обичай и пазели своята истина за малцината, които били готови да я възприемат и овладеят. Истината се предавала от ръка на ръка между избрани. Във всяко поколение в различните страни по земята винаги имало малцина Посветени, които пазели жив свещения пламък на Херметичното учение. Тяхното желание винаги е било да използват своите фенери, за да запалят отново по-малките лампи на външния свят, когато светлината на истината се замъглявала и заоблачавала заради отхвърляне и когато по фитила започвала да полепва чужда материя. Винаги са съществували избрани, които да се грижат за олтара на Истината, върху който непрекъснато горяла Вечната лампа на Мъдростта. Тези хора посвещавали живота си на делото на любовта, което поетът е изразил така прекрасно в своите стихове: "О, нека пламъкът не гасне! Разпалван век след век в неговата тъмна пещера - в неговите свещени храмове разпалван. Разпалван от чистите служители на любовта - нека пламъкът не гасне!" Тези хора никога не са търсели популярност, нито многобройни последователи. Те са безразлични към тези неща, защото знаят колко малко във всяко поколение са тези, които са готови за истината или коитo биха я познали, ако тя им бъде представена. Те запазват "силната храна за мъжете", докато на останалите доставят "мляко за бебета". Запазват своите бисери на мъдростта за малцината избрани, които оценяват стойността им и които ги носят в своите корони, вместо да ги хвърлят на материалистичните вулгарни прасета, които биха ги стъпкали в калта и размесили с отвратителната си мисловна храна. Но все пак тези мъже никога не са забравяли или пренебрегвали оригиналните учения на Хермес, що се отнася до предаването на словата на истината на онези, които са готови да ги приемат - учение, което е изразено в Кибалион по следния начин: "Когато се следват стъпките на Майстора, ушите на онези, които са готови за това Учение, се отварят широко." И на друго място: "Когато ушите на учениците са готови да чуят, се появяват устните, които да ги напълнят с мъдрост." Но обичайното им отношение винаги е било стриктно в съответствие с друг Херметичен афоризъм, също от Кибалион: "Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането." Има хора, които са критикували това отношение на херметиците и са твърдели, че те не изразяват истинския дух чрез поведението си на уединяване и сдържаност. Краткият поглед назад към страниците на историята обаче ще покаже мъдростта на Майсторите, които били наясно с безполезността на опитите да учат света на това, което той или не е готов, или не желае да възприеме. Херметиците никога не са се стремели да бъдат мъченици, като вместо това скромно са наблюдавали отстрани със състрадателна усмивка на безмълвните си устни, докато "непосветените вдигали яростен шум относно тях" при обичайните си забавления на умъртвяване и подлагане на мъчения на честните, но заблудени ентусиасти, които си въобразявали, че могат да наложат върху варварския народ истината, а тя можела да бъде разбрана единствено от избраните и напреднали по Пътя. И духът на преследването все още не е умрял по земята. Има някои Херметични учения, които, ако бъдат публично провъзгласени, ще навлекат на проповядващите ги страхотното презрение и хулите на тълпата, която отново ще крещи "Разпни го! Разпни го!" В тази малка книга сме се постарали да ви дадем представа за основните учения на Кибалион, стремейки се да ви предоставим работните принципи, като ви оставим да ги приложите сами, вместо да се опитваме да разработваме учението в подробности. Ако вие сте истински ученик, ще успеете да разработите и да приложите тези принципи - ако не сте, трябва да се развиете, тъй като в противен случай Херметичното учение ще бъде за вас просто "думи, думи, думи".

Силата на любовта, която се излъчи от същината на Твореца, прие образ. Това не е днешната жена, която е израз на поляризирания живот на земята, а образът на субстанцията Любов, която първоначално е създала небесните селения. Животът се движи от най-висшите духовни мирове към материалната вселена и взима най-разнообразни форми. Любовта, един от трите Божествени принципа, е влязла в образа на Девата, която е космичната жена и изразява чистотата и светлината. В нея няма поляризация, защото тя съчетава двата принципа на Мъдростта и Любовта. Най-после стигаме до образа на земната жена, която е единият от двата полюса на живота — негативният, в който се проявява животът на положителния полюс. Така виждаме, че жената е носителка на живота и негова ваятелка. Но силата на първичните образи е в мъжа, който е положителният полюс и изразява принципа на мъдростта. Ум и сърце — това са други форми на мъжкия и женския принцип в поляризирания живот. В мистичните глъбини на творението навлизаме в неизяснените понятия за смисъла и мисията на жената. Необятен е нейният свят, велики са възможностите й! Както Любовта е силата, която дава форма и дреха на идеите, които носи Мъдростта, така и жената облича във форма идеята на зародиша. Женският принцип е облякъл природата в чудните й дрехи; той е изявлението на скритата красота в недрата на творческия принцип. Как чудно се изявява животът чрез жената! Тя е вестителката в храма на живота, тя е пазителката на свещения огън, който е символ на вечната любов в Творението. Каква чистота и живот носи тя на земята и с каква дълбока почит трябва да се отнасят към нея! Жената, свързана така силно с живота, чува и разбира гласа на Твореца и го изявява на света. Тя е била непрестанен съветник на мъжа и това е нейното призвание — да облече в мисъл-форма смисъла на живота и да ги изяви на мъжа, който ги реализира със здравата си ръка. Издигането на човечеството зависи от издигането на жената-дева, жената-майка, жената — духовен съветник на мъжа. В новата култура, която иде на Земята, на мъжа и на жената ще се гледа като на души — изявление на Бога. Тогава няма да бъдем ни мъж, ни жена. Новата култура ще бъде култура на Любовта, в която жената ще изпълни върховната си роля като неин изявител.