-
Общо Съдържание
3939 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
20
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Иво
-
I. Замисъл По целия път на духовното израстване на личността егото е подложено на всевъзможни преживявания, фрустрации, ситуации и ред други влияния, които за целта на писаното по-долу от мен ще наричам общо възможности за избор (ВИ) . Тези гвъзможности за избор са детерминирани, както от биологичната, така и от динамичната природа на човешкото развитие. Тъй като човек е структура, променяща се постоянно, върху възможностите за избор ще действат комплекс от фактори (външни и вътрешни), които ще определят неговото решение. От тук изникват въпросите: Всичко ли и предопределено? Къде отива съзнателния избор? Свободен ли е човекът? Или както казват философите: “Човек е осъден да бъде свободен” – Ж. П. Сартр и “Човек се ражда свободен, но въпреки това цял живот е във вериги” – Ж. Ж. Русо. Как личността преодолява екзестенциалния стрес? Дали преди раждането човек е свободен? Това са въпроси, на които са дадени всевъзможни отговори, но нито един не е успял да дефинира произхода и смисъла на вечните въпроси: Кой съм аз? Защо съм тук? От къде идвам? На къде отивам? Какво трябва да свърша тук? Има ли нещо или някой, който да ми помогне? Сам ли съм във всичко това? ... И още много въпроси, които провокират будните умове. Отворените съзнания (Духовно Съзряло Его) имат желанието да открият или поне страстта да търсят отговорите, но тогава човекът се изправя пред възможности за избор и кръгът се затваря! Какво остава тогава?! Правилно да решим всяка ситуация, да разберем механизмите за да можем да контролираме възможности за избор, а не те да определят бъдещето. Това е сложен механизъм на справяне със средата, изискващо бързодействаща способност за адаптация и системност на действието. За систематизирано представяне на действието на защитните механизми (ЗМ) в различните възможности за избор, представям следната структура, по която ще се водя при описанието на подбраните персонажи. 1. Проява на защитни механизми. 1.1 Разпознаване – избягване или редуциране на отрицателно емоционално състояние - тежко преживяване – стрес, фрустрация, силна тревога (ВИ) . 1.2 Изкривяване на действителността; 1.3 Хората често не осъзнават използването на защитните механизми; 2. Наличие на компоненти за надскачане на проблема: 2.1 вид подкрепа; 2.2 потенциал близък до затруднение; Задействал ли се е защитен механизъм? 3. Развиване на годности за справяне с проблема (надскачане или оцеляване). Наличие на бяло петно. 4. Хаби ли Егото енергия за да държи вратата затворена? При отваряне това травматично ли е ? 5. Вегетативни компоненти на защитните механизми. 6. Негативни защитни механизми 6.1 изтласкване на съдържателната или емоционална страна. Харчи ле се така по-малко енергия; 6.2 прояви в сънищата; 6.3 проекция – наличие или липса на контрол, критичност; възприемаме ли го като част от нас или знаем, че е отделно? Суеверието като елемент на контрол 6.4 рационализация – наличие на създадени емоционални връзки. Контрол на асоциативните връзки – контролира ли се ситуацията. 7. Позитивни защитни механизми. 7.1 фантазия 7.2 сублимация – има ли зрялост, устойчивост на Егото? Удоволствие от трансформиране на енергията от психична трудност в нещо друго. 7.3 Компенсация – умения за контрол и трансформация на енергията в противоположното на дефицита 8. Други защитни механизми. Целта на тези размисли е да опише какви защитни механизми се задействат, когато Егото е изправено пред различните възможности за избор по пътя му към духовно съзряване и съвършенство. За целта ще използвам няколко книги, които за мен достатъчно описват и отговарят на замисъла на избраната от мен тема, както и провокират само будните Азове. Но тъй като това е изключителна, разтеглива и обширна тема ще се огранича да давам примерите със следните книги, като съпоставям и правя аналог между тях - Птица – Ричард Бах – “Джонатън Ливингстън Чайката”, Зрял човек (Мъж) – Ричард Бах – “Илюзии – приключенията на един месия по неволя”. Същевременно с това ще представя и мотиви за защитни механизми с книгата на Ана Фройд - “Егото и защитните механизми”и Зигмунд Фройд – “Детската душа”. Влечението ми да използвам приказките, като източник на възможности за избор произлиза от приемането на теорията на К. Г. Юнг за архетипите и заложената в тях информация под различен вид, един от които са приказките. Тъй като в избраните от мен книги защитните механизми се един вид преодолени и имат съвсем бегъл оттенък ще използвам за информация под формата на тълкуване, анализ и примери книгата на Антоан дьо Сент Екзюпери “Малкия принц” за тази част от хората, които не са успели да надскочат проблема и ясно се визират задействаните защитни механизми. Това е наложително поради факта, че една личност стремяща се към съвършенство има достатъчно добро самопознание и умело би трябвало да преодолява проблемните ситуации. Систематизираните ми знания за защитните механизми, оперирането и използването им за интерпретация в различните възможности за избор е по-пълноценно и ползотворно от преразказването на част от книга. Различаването, анализът и намиране на връзка между отделните персонажи, както и свързването им ще бъде по-ползотворно както за мен така и за хората проявяващи интерес към подобен род проблематика. Сложната задача на анализ, на защитни механизми и връзката им с възможности за избор, ме провокира да представя мислите си в подробности, относно общия замисъл посочен в заглавието. Това обаче е изключително трудоемка задача, която поради естеството на два от персонажите (Чайка и Месия) изместват темата от научното към езотеричното. За съжаление липсата на метод и инструменти за регистриране на събития от подобен “фантастичен” род крие риск написаното по-долу да се приеме като художествена творба. Аз ще се опитам в най-общи линии да съпоставя духовната страна на човека (духовно му съзряване и съвършенство) в “съюз” с защитните механизми проявяващи се във възможностите за избор. II. Кракти сведения за психическия апарат Зигмунд Фройд (1856-1939) е популяризирал идеята за съзнаваното срещу несъзнаваното. Съзнателното е това, което осъзнаваме във всеки един момент. Подсъзнателно е това, което лесно може да стане съзнателно. Но те според Фройд не са така важни, както несъзнателното, т.е. нещата, за чието съществуване не съзнаваме. Според Фройд, несъзнаваното е източник на нашите стремежи, независимо дали това е елементарна нужда от храна или секс, невротични импулси, или мотивите на един учен или художник. В своята клинична работа Фройд работи от една страна с изтласкано безсъзнателно – това е съдържание, което по-рано е било съзнателно. Подсъзнателно –съдържание на психиката, което актуално не осъзнаваме, но без чужда помощ можем да изведем в съзнанието си. Филогинетично безсъзнателно – инстинктивно, онаследено, което се носи от инстинкта и психологически се преживява като влечение, като потребност. Структурата на психичния апарат се разделя на: То - Спада към несъзнателното. Резервоар на неорганизирани инстинкти - доминира първичния процес. То – това са инстинктивните импулси. То действа в съответствие с принципа на удоволствието, необходимостта да задоволим нуждите си веднага. През първата година от живота на човек една част от то се превръща в аз. Аз - съдържа части от съзнателното, незъзнателното и пресъзнателното. Екзекутивен (изпълнителен) орган на психиката: контролира мотолитета, перцепцията, контакта с реалността, модулира експресията на инстинктите. Аз свързва организма с реалността посредством съзнанието му и търси обекти, които да задоволят нуждите на то. Тази дейност се нарича второстепен процес. Аз-ът функционира според принципа на реалността. По време на този процес аз-ът среща някои пречки (майката, която ще накаже детето, ако то удари малкото си братче) и си съставя “списък на непозволените неща”. Този списък се превръща в свръх-аз. Той все още не е оформен до 7-мата година на детето. При някои хора това никога не става. Функции на Аз-ът са много: Контрол на инстинктите; Съдийство - кое е добро и зло; Връзка с реалността - медиира контакта вътре-вън; чувство за реалност; тестване на реалността; адаптация; Връзки и контакти с обектите; Синтетична функция – обобщителна; Защитни механизми. Свръх Аз - моралната съвест на базата на комплексна система от идеали взаимствани от родителите. Свръх-азът има два аспекта: единият е съвестта, а другият – идеалът. От тях идва чувството на гордост, срам и вина. Фройд смята, че човешкото поведение е изцяло е мотивирано от подбудите или инстинктите, които от своя страна са неврологичен израз на физиологичните нужди. Първоначално той ги смятал за инстинкти на живота. Мотивационната им енергия нарекъл либидо (от латинската дума желая). По-късно Фройд започнал да вярва, че тези инстинкти не разкриват цялата истина. Освен тях има и инстинкти на смъртта (несъзнателното желание на всеки човек да умре). Фройд ги отнесъл до принципа на нирвана (нирвана е будистка идея, често превеждана като рай, но всъщност със значение издухване; свързана е с несъществуването, нищото, свободата, празнотата). III. Проявата на защитните механизми Защитните механизми са психични стратегии, чрез които хората редуцират или избягват негативните състояния като конфликт, тревожност, фрустрация и стрес. Приема се, че повечето хора са мотивирани да редуцират тези негативни състояния и са известни много разнообразни стратегии. Когато Егото не е в състояние да реши конфликта между то и свръх-аз, се появява чувството на безпокойство. На помощ идват защитните механизми (аз-ът несъзнателно блокира импулсите или ги превръща в по-приемлива форма). Аскетизмът е отхвърляне на нуждите. Изолацията (понякога наричана интелектуализация) включва лишаване от емоция, поради заплашителен импулс. Изместването е преориентация на импулса към някакъв заместител. Проекцията е склонността да виждаме неприемливите си желания у другите. Алтруистичният отказ е форма на проекцията: човек се опитва да реализира потребностите си косвено, чрез другите. Формирането на реакция (вярването в противното) е превръщането на неприемливия импулс в неговата противоположност. Едното от двойката противоречиви чувства остава постоянно неосъзнато, докато другото се засилва в съзнанието. Развалянето включва магически жестове или ритуали, които имат за цел да премахнат неприятните ни мисли или чувства. Идентификацията е приемане на чужди качества за свои, защото така се преодолява някаква емоционална трудност. Регресията е движение назад в психологическото време. Рационализацията е познавателно изопачаване на фактите, за да превърнем импулса или събитието в по-малко застрашаващо ни. Джонтан Ливингстън Чайката - Ричард Бах Основните ситуации, в която ще разглеждаме защитните механизми са времето преди и след изгонването на Джонатан от ятото. В тези моменти на възможности за избор той задейства най-често защитния механизъм сублимация. Интересното, че действителността изкривена през погледа на една чайка е невъзможно да се дефинира от което произтича и невъзможността за нейното сравнение и описание. Обширната символиката, в която е описан образа на чайка предлага всевъзможни идентификации на читателя. Джонатан се опитва да бъде като другите чайки, но започва да чувства тежест в душата си. След това се връща към летенето “гладен но щастлив”. Ограничен от собствената си природа в него инстинкта за храна надделява над желанието му да лети. Не осъзнавайки това, той използва двата компонента за да надскочи проблема, (ВИ) която в контекста е изгонването му. Първия е потенциалът близък до затруднение – това е падането във водата и силното разочарование от собствената си физика. Вторият е подкрепа, която в книгата е представена като едно непоколебимо желание и силна нестихваща страст към летенето. Той развива годности за справяне с проблема. Надскача го, което и белег за устойчиво Его. Дадените обещания за отказване за Джонатан не са бреме защото “оня, който, учейки, се е докосвал до съвършенството, няма нужда от подобни обещания.” В началото възможността за избор е много травматична, но при отваряни на вратата Егото не хаби енергия, а се разтоварва. По този начин Джонатан изпитва удоволствие от удържането на тази травма “той беше пълен със сили, още тръпнещ от радост, горд, че бе овладял страха си.” Липсата на негативни защитни механизми произлиза от факта, че все пак това е персонаж, който е надскочил развитието си хиляди пъти за много кратко време и не може да си позволи да угажда на всеки инстинкт. Пътя към съвършенството е осъзнаване, вяра и разбирането на значението на доброто и любовта. Джонатан открива съвършенството и го предава нататък. Ако предположим, че се е включил защитни механизми компенсация това ще е някъде съвсем в началото на съзряването на Егото му. Тук се намесват и социалните връзки на Джонатан. Той среща двама ученика, на които предава знанията си, както неговия учител му ги е предал. Проблема за Свободата и възможността за избор! Тук се говори за начини за справяне с негативните влияния действащи под най-различни форми, от които Джонатан е успял да се отърве – “…каквото и да пречи на тази свобода, то трябва да бъде отхвърлено, независимо дали е обичай, предразсъдък или каквото и да било друго ограничение.” Това е “възпитание за виждане на доброто в хората”. Историята за чайката може да се интерпретира по най-различни начини. Основната идея в книгата са трудностите по пътя, който той е избрал. В тези ситуации, поради приписването на човешки черти се задействат защитните механизми. Включването на защитни механизми само в най-критични моменти, ще бъдат кратки поради това, че Джонатан е формирал един устойчив Аз, готов да следва вътрешният си подтик – стремежа му към летене и да убеждава другите, че са свободни, защото “очите показват само границите”. Илюзии - Ричард Бах Този персонаж е с изключително тайнствена и трудно за представяне предистория. Месия по неволя?! Богочовек преодолял всички земни несъвършенства, се среща с друг такъв месия, който обаче е забравил тези си способности. Като предположим, че това е изтласкване ще видим и белезите му: каква по-голяма отговорност от това да знаеш всичко? Кой ли не би изтласкал подобна емоция? Доказателството, че Ричард помни съдържателната страна от миналото и затова лесно отключва вратата на Егото, като това не го натоварва. Разбира се, че ако разглеждаме инкарнацията, ще отпадне това предположение. Изкривяването на действителността е в обратна форма, т.е. знаещия е станал не знаещ, не виждащ…но това е временно. В тази книга става въпрос за припомняне на информация, която е била латентна, т.е. намирала се е подсъзнанието и лесно е можела да се възстанови. Тук ясно се вижда наличие на компоненти за надскачане на проблема: подкрепата от “старшия” месия и потенциал близък до затруднение – ситуациите, в които поставят Ричард. Тук не става въпрос за развиване на годност за справяне а просто припомняне на същите. “Първородният грях – това е да ограничаваш Аз-а. Недей!” – това правило от наръчника на месията, както и много други са опит да се разбере вечната проблематика за свободата. “Винаги разполагаш със свободата да размислиш и да избереш друго бъдеще или друго минало” – дали това не е метод за преодоляване на екзестенциалния стрес? Има само един начин да разберем: като опитаме! Детската душа – Зигмунд Фройд В тази книга на Фройд се разглежда детската сексуалност, анализ на фобия на петгодишно момче и ролята на психоанализата при детските неврози. Аз ще се спра на последната част от книгата му, където в процеса на полово съзряване и трансформация се задействат защитните механизми на изстлакване и сублимация. Изтласкването е крайният резултат, когато в процеса на развитие някой от свръхсилно заложените компоненти стават обект на изтласкване, който не е идентичен с прекратяването. Възбудите могат да бъдат най-различни но различни психични пречки не им позволяват това и те биват изтласквани по други пътища, докато се проявят като болестни симптоми. Тези случаи са добре познати от изследването на невротици. Сексуалния живот на такива лица е започнал така, както и живота на инвертираните, значителна част от детството им е изпълнена с тяхната извратена сексуална дейност, която понякога продължава дълго след период на полово съзряване. След това по редица вътрешни причини още преди настъпването на половата зрялост, а понякога и дори по-късно настъпва обрат в изтласкването и от този момент вместо перверзия се явява невроза. Фройд постулира два вида изтласкване: първично, което включва “отказ на влизане в съзнанието” на заплашващия материал. При този тип изтласкване, сякаш човекът изобщо не е възприемал материала. Вторият тип изтласкване е т.нар. истинско или послеизтласкване – след като е бил осъзнат, материала е изтласкан и човек вече не го съзнава. Изтласкването премахва нежелани тенденции, “забравяне”, “контракатексис”; потискане - не се снема напрежението между Аз и То. Процеса на сублимация, при което пред изключително силната възбуда, произлизаща от отделните източници на сексуалността, се открива изход и приложение в други области, така че от опасното само по себе си предразположение се стига до значително повишаване на психичната работоспособност. Разновидност на сублимацията е потискането чрез реактивни образувания, което започва в латентния период. Интересно, е че това което наричаме характер на човека, е изградено в значителна степен от материала на сексуалните подбуди и се състои от фиксирани още в детството нагони, от придобити чрез сублимиране конструкции и от такива конструкции, които са предназначени да потискат ефективно перверзиите, осъзнати като неприложими мотиви. Можем да заключим, че по този начин общото перверзно сексуално предразположение от периода на детството е източник на редица наши добродетели, доколкото чрез реактивни образувания дава тласък за тяхното изработване. Сублимацията е трансформирането на неприемливия импулс в обществено приемлив, дори продуктивен. Разбира се, всички защитни механизми са лъжи, дори без да го осъзнаваме. Но това не ги прави по-малко опасни. Лъжите пораждат лъжи и ни отвеждат все по-далеч от истината. След известно време е възможно аз-ът да не е в състояние да се грижи за нуждите на то или да не обръща внимание на свръх-аза. Чувството на безпокойство ни връхлита отново и просто рухваме. И все пак Фройд вижда необходимостта от защитните механизми, но единственият, който смятал за положителен, това е сублимацията. Малкия принц – Антоан дьо Сент Екзюпери Уникалният сюжет на тази книга, според мен изобразява етапът в развитието на Егого, когато се сблъсква с по-сериозни възможности за избор – разказите за различните му пътешествия. Удивителните последни страници от тази книга описват взаимоотношенията и развитието между малкия принц и летеца, в най-чиста човешка форма. Разказа за опитомяването на лисицата и начина, по който заминава принца докосват най-тънките струни в човешката душа. Тук защитен механизъм има от гледна точка на рутината и чисто физическата връзка и което е ограничение на две същества. Защитни механизми няма да има ако разгледаме случая от гледна точка на опитомяване в чистия духовен смисъл тук комуникацията е на друго ниво. Няма да се впускам в анализ и интерпретация поради риска да превърна тази част от реферата в художествена интерпретация примесена с езотерични и философски размисли. В разказите на малкия принц си проличават патологията и личностните разстройства на индивидите, както и неспособността на човекът да се отърси от недостатъците си. IV. Ана Фройд – ориентация на процесите на защита според източника на тревожност. Причините за опасностите, срещу които егото се защитава се възприeмат по различен начин. Възприемането на определено нахлуване на някакъв инстинкт като опасно могат да варират. Ще разгледам няколко мотива, които според Ана Фройд са мотиви за защита срещу инстинктите. Те са: тревожност от суперегото при неврозите на възрастни; обективна тревожност при неврозата в ранно детство и инстинктивна тревожност.Тревожността от суперегото изхожда от позицията, че някакво инстинктивно желание иска да навлезе в съзнанието и с помощта на егото да получи задоволяване. Тук обаче се намесва суперегото, то протестира и егото се подчинява, като започва да води борба срещу инстинктивния импулс с всичките последствия. Интересното е, че егото не възприема дадения импулс като опасен. За суперегото инстинкта е опасен, защото забранява неговото удовлетворяване и ако той постигне целта си, със сигурност ще постави началото на борба между его и суперего. Следователно егото на възрастния невротик се страхува от инстинктите, защото изпитва страх от суперегото. Защитата му е мотивирана от тревожността на Суперегото. Ако в този контекст разглеждаме супергото като вдъхваща страхопочитание сила то ще бъде първоизточника на всички неврози. Супергото издига стандарти, според които сексуалността е забранена, а агресията е обявена за антисоциална. Тук егото е лишено от независимост и си превръща в инструмент за изпълнение на желанието на суперeгото. Резултат е, че то се настройва враждебно към инстинкта и е неспособно да се наслаждава. И тук възникват въпросите: какво суперeго трябва да има човек за да е свободен? Как да го формираме за да не пречи на To и на егото? Каква е златната среда за психическо здраве? Според мен това става чрез компромис между To и суперeгото. Той се прави с помощта на егото и защитния механизъм на сублимация. Всеки от описаните по-горе персонажи е пред възможност за избор, в която той сублимира инстинкта под натиска на супергото и го впряга за самоусъвършенстване. Така To действа в полза на суперeгото. Егото е доволно и инстинкта е задоволен. Обективна тревожност при неврозата в ранно детство. Установено е, че малките деца се отнасят към инстинктивните си импулси по същия начин, за да не престъпят забраните на родителите си. Подобно на егото на възрастните, егото на малките деца не се сражава с инстинктите доброволно. То разглежда инстинкта като опасен, защото възпитаващите го са забранили тяхното удовлетворение и защото нахлуването на инстинкта влече след себе си ограничения и налагане или заплахи от наказание. Детското его се страхува от инстинктите, защото се страхува от външния свят. Неговите защити са мотивирани от ужаса от външния свят, т.е от обективната тревожност. Когато се формира неврозата, е без значение с какво е свързана тревожността. Именно тя задейства защитния процес. Симптомите, които навлизат в съзнанието като краен резултат от този процес, не ни помагат да определим кой тип тревожност в егото е създала. Инстинктивна тревожност – Егото е дружелюбно към инстинктите само докато самото то е диференцирано от To. Но егото не е благоприятна почва за безпрепядствено удовлетворение на инстинктите. Това се дължи на неговата еволюция от първичния към вторичния процес, от принципа на удоволствието към този на реалността. Враждебността на инстинктите се идентифицира до степен на тревожност на егото ако то се почувства изоставено от предпазващите сили или инстинктивните импулси станат много силни. V. Изводи, заключения, поуки Включването на защитните механизми в различните възможности за избор карат егото да се адаптира към новата ситуация. Невъзможността от трансформирането на някакъв инстинкт води до тревожност и изтласкване на съдържателната или емоционална част от възможностите за избор. За мен сублимацията е единствения защитен механизъм, чрез който човек може да придобие някаква способност за контрол (частичен) над нахлуващите инстинкти. Слабото самопознание на индивидите, неспособността им да се отделят от възможностите за избор детерминира автоматичното и почти обречено примирено поведение на сляпо подчинение на всеки инстинкт с малка, почти незабележима доза осъзнаване. Ако възпитанието на супер егото се осъществи в традиция на съюз, а не на противопоставяне с To, то при изникването на някакво желание егото няма да страда от борбата по между им. Тук отново сублимацията може да се използва. Вместо егото да хаби енергия за да държи вратата затворена то трябва да я освободи и да я трансформира в творческа и ползотворна дейност. Така отварянето на вратата няма да е травматично. Такава е и целта на всички учения, който предлагат най-различни варианти. Само ще спомена Тантра, Кама Сутра – те използват сексуалния инстинкт за достигане на другите нива на съзнанието. Подкрепени с философия и практически съвети тези методи биха дали добри резултати. Естествено има и други методи, които не са така сексуализирани: медитация, паневритмия, различни видове визуализации, изследваниията на Монро и музиката по време на т.нар осъзнато сънуване и много други. Дали сублимацията е единственият ни шанс за контрол и управление на живота и висшите стремежи? Може ли само с нея да достигнем съвършенство? Как да възпитаме свръхегото? Има ли съзнателен избор и може ли да променяме нещата? Това за сега остава в зоната на търсене на отговори и личен избор! За контакти с автора: Email: eeriecrow@yahoo.com ICQ: 43482264 Skype: gogek78 GSM: +(359) 887 821447
-
Отправна точка в изучаването на моралното развитие е процесът, чрез който човекът интернализира социално одобрените правила и ограничения и започва да ориентира поведението си съобразно тях. Теориите и изследванията са се центрирали върху три концептуално разграничими аспекта на това развитие. Обикновено в проблема за моралното развитие и неговите стадии се разграничават три аспекта: 1) нравствената преценка - морално мислене или съждение, морален избор - как оправдаваш, интерпретираш, обосноваваш своя морален избор “защо си постъпил така”; 2) морално поведение - какво си извършил, вече консумираната постъпка; 3) нравствени емоции морални чувства - удовлетвореност или неудовлетвореност от извършването на една или друга постъпка - проблемът за качеството на емоциите, за култура и социализация на чувствата, насочващи към едно или друго деяние. I. Когнитивно-еволюционния модел на генезиса на моралните съждения. Жан Пиаже – стадии и източници на моралното развитие Според Ж. Пиаже в когнитивното развитие съществува двуетажна прогресия: изместване от хетерономния морал на задръжките до автономния морал на сътрудничеството. Тези два етапа се различават по вярата в иманентната справедливост, използването на изкупително наказание срещу възстановяване, едностранно подчинение на авторитета. Повечето изследвания са се фокусирали върху това, дали преценките се основават на обективни последствия или субективни намерения. Жан Пиаже изследва морала, наблюдавайки детската игра - игра на топчета. Той се интересува дали децата разбират, че в играта има някакви правила (моралът най-общо е следване на правила, за да не се стига до хаос). По-късните изследвания върху моралните съждения - в някаква история се вмъква морален конфликт и преднамерено в играта се причинява някаква пакост или по непреднамерен начин се предизвиква по-голяма пакост. Въпросът е чия пакост е по-голяма - преднамерената с по-малки последствия или непреднамерената с по-големи последствия. Анализът води до разграничаване на две категории социални взаимоотношения, всяка от които поражда два различни морала - моралното развитие е свързано с промяна на системата на моралните взаимоотношения: 1. Взаимоотношенията на ограничения и принуда, произтичащи от връзките на авторитета, властта и еднопосочното уважение. Тяхната същност е да наложат на индивида отвън една система от правила със задължително съдържание. Тази система поражда морала на задълженията или на подчинението, характеризиращ се с конформизъм или хетерономия. Това винаги са отношения по вертикала: доминиращ-доминиран или асиметрични отношения. Тук моралът е да се подчиняваш на задължителната норма. 2. Отношения на кооперация, основани на взаимно уважение, включващи вътрешно разбиране на правилата. Това са равностойни хоризонтални отношения, морал на доброта, дефиниран чрез понятието за автономия и реципрочност. Според Жан Пиаже моралното развитие се осъществява с преход от взаимоотношения, градящи се върху авторитета (властта) и доминирането към отношение на коопериране чрез доброволно усвояване на правилата и подчиняването на тях, завоюване на самостоятелност на поведението и развитие на операциите за реципрочност. Отношенията дете-възрастен са от тип 1. и не са достатъчни за социализацията на детето. Дори когато родителите и възпитателите се опитват да поддържат с детето отношения на реципрочност, те не могат да избегнат своята роля да действат чрез принуда. Причината на това е в престижа, с който се ползват, и който придава на думите им, както в сферата на интелекта (мнения), така и в сферата на морала (правила), силата на закон. Принудата на възрастния има като ефект засилване на детския егоцентризъм, основна пречка за кооперацията. Според Жан Пиаже отношенията между децата спомагат и развиват кооперацията, защото елиминират феномените на детското мислене, егоцентризма, интелектуалния и морален реализъм и подпомагат прехода от хетерономен към автономен морал. Жан Пиаже разграничава тези два прехода и ги подрежда в разгърната система с шест стадия. Жан Пиаже разглежда прехода като процес, стремящ се към равновесие, никога недостижимо. Един идеал за реципрочност във взаимоотношенията, към който се стреми индивидът и обществото, е никога непостижим. Този преход е около деветата година, но изследванията показват, че може да е и по-рано. Жан Пиаже разкрива следните различия при прехода между тези две форми, свързани с възрастта: - Преди 8-9 години детето е на стадия на моралния реализъм, подобно на интелектуалния реализъм. Децата се подчиняват на правилата, създадени от възрастните под въздействието на уважението и имат една обектна концепция за отговорността. Те оценяват действието, без да вземат предвид намеренията, които са го мотивирали, и разглеждат сериозността на едно нарушение според материалните последствия. Степента на материално съответствие на правилата, което представлява същността на обектната отговорност е основното, което се отчита в тази възраст, за разлика от субектната отговорност, където акцентът е поставен върху намеренията. - След 9-10 години децата разбират и осъзнават, че правилата са конструирани на базата на взаимен договор и оценяват отговорността според критериите за преднамереност. Принципът на взаимно уважение се развива постепенно с прехода и промяната на структурата на отношенията. Теорията за моралното развитие следва принципите за развитието на интелекта, както и моралните механизми следват развитието на когнитивните структури. Преходът е развитие чрез прогресивна децентрация 1. Егоцентризъм и хетерономия. - от гледна точка на когнитивното развитие и моралното развитие до 7-8-та година детето е неспособно да вземе предвид оценката на другия. То е центрирано върху самото себе си, то играе индивидуално със социалния материал - в това се изразява егоцентризмът и в интелектуално, и в морално отношение. Детето играе за самото себе си чрез нормите, създадени от възрастните и по този начин, естествено противопоставящи се на самото него. Тази хетерономия (получаване на правилата отвън) е свързана с детския егоцентризъм и морален реализъм. 2. Кооперативна децентрация и взаимно уважение - след усвояването на понятието за реципрочност в когнитивен план, стадият на конкретните операции (след 7-та година) детето може да развие поведение на коопериране предимно във взаимоотношенията с децата. Новите взаимоотношения са базирани на взаимно съгласие и коопериране - това е взаимно уважение. Малко по малко детето става способно да взема предвид предварителните намерения и гледната точка на другия. От 8 до 9 години то може да вземе предвид и своите собствени поведения и оценки. Това е децентрацията на егоцентризма към кооперация, което ще роди взаимно уважение и понятия за справедливост и правосъдие. Както теорията на Пиаже, така и тази на Колберг, се гради върху понятието за справедливостта или нормата. II. Лоурънс Колбърг – равнища, стадии и детерминанти в развитието на моралните съждения Най-известната теория за моралното развитие е предложена от американския психолог Лоурънс Колбърг преди около 40 години. Тя може да се представи като преминаване през определени стадии започващи от морала на послушанието и наказанието (Стадий 1) до морала на следването на универсални нравствени принципи (Стадий 6). Най-общо Лоурънс Колбърг може да бъде определен като интелектуалист в интерпретацията на моралното развитие. С други думи, Колбърг схваща моралността като следствие от интелектуалното развитие. У Колбърг, както и в неговия учител Ж. Пиаже, се проявява убеждението, че стадиите на моралното разсъждаване следват съответните стадии на развитие на интелекта, но общо взето следват със закъснение от няколко години. Стадиите на морално развитие са резултат на лонгитудно наблюдение на решаването на нравствени дилеми от 50 момчета. Колбърг установил, че никое от тях не преминало отвъд Стадий 4 и половина, проследено до 25 годишна възраст. Двата следващи стадии са извлечени от логически съображения и не са потвърдени емпирично. Може да се предположи, че Стадий 6 остава перспектива за развитие на индивиди при идеални условия. Колбърг смята, че стадиалната схема на развитие, предложена от Пиаже, може да се пренесе и в сферата на нравствените разсъждения у детето. Подобно на Пиаже, той е убеден, че всеки стадий на нравствено разсъждаване е (1) по-сложен от предходния и се надстроява над него; (2) че не може да се прескачат стадии, а задължително се преминава последователно през всеки от тях и (3) че съответната за всеки стадий компетентност, в случая нравствена, се прилага във всякакви жизнени ситуации. За да диагностицира нравственото развитие Колбърг изобретява набор от нравствени дилеми (случки, при които както и да се постъпи, би имало неблагоприятни последици за участниците) и проследява лонгитудно развитието на нравствените съждения на 75 момчета в продължение на 20 години. В резултат той създава скала за нравственото развитие с 6 стадия. Стадий 1 у Колбърг върви паралелно на пред-операционалния интелект у Пиаже, Стадий 2 съответства на операционалния интелект, а Стадии 3 и 4 на формалните операции у Пиаже. Стадий 5 Колбърт и сътрудниците му наблюдават в около 10% от изследваните момчета след 16 годишна възраст, докато Стадий 6 не бил достигнат от никой в лонгитуда на Колбърг дори и след 20 годишна възраст. Колбърг се колебал дали да отстрани 6-ти стадий, но го запазва като необходим идеал за нравствено развитие. Колбърг приема, че нравственото развитие изисква като своя предпоставка определено равнище на познавателна зрялост, но все пак не се свежда до нея. Тъй като нравственото развитие протича в 5-6 стадия, то проявява значителна автономност. Може да се предположи, че в известен период, да речем юношеството, нравственото развитие започва да "изтегля" след себе си, да "води" познавателните възможности на детето. III. Емпирична вирификация на инвариантната последователност на стадиите Към теорията на Колбърг се предявяват множество възражения. Ще се спра само на едно от тях - че в обсъжданата теория се приема нравствен универсализъм, чрез който се абсолютизира моралната ценностна система на западните общества. Колбърг е прав, че моралът трябва да се проявява и утвърждава като общочовешки, иначе това не е морал, а конкретните предразсъдъци на някаква социокултурна общност. Нравственото развитие по същността си е насочено към надчовешки инстанции - Бог, култ към живото, нравствен закон, иначе това би бил съвкупният егоизъм на човечеството. Така нравственото развитие става разновидност не на социалното, а на духовното съзряване на човека. В тази връзка си струва да се отбележи още нещо: докато природата се е погрижила да изведе всяко физиологически нормално дете на едно доста високо равнище на познавателна компетентност, то нравственото развитие е по-проблематично и негарантирано. Пост-конвенционалното равнище на нравствени съждения се достига според Колбърг от твърде малко хора в края на детството. Затова трябва да се обръща много повече внимание на нравствените аспекти на обучението и на детския живот изобщо, отколкото това обикновено правят родители и учители. Докато на пред-конвенционалното равнище нравствените съждения за добро и зло са ограничени от емоционалните последствия и от моралните санкции на възрастните, на конвенционалното равнище започва да укрепва реципрочността на нравственото действие. То се схваща като размяна на "услуги" и като "пазарене". Детето след 7 годишна възраст започва да изпълнява някои неприятни за себе си неща, ако другите са готови да удовлетворят определено негово желание. Всъщност за това помага и нововъзникналата способност за децентрация от собствената гледна точка. Колбърг е показал, че включването на детето в системата на общественото възпитание (детска градина, общности на връстници и пр.) ускорява нравственото развитие на детето, но в някакви предели. IV. Значение на моралното развитие. Влияние върху регулацията на поведението и справянето с негативните жизнени събития В ролевите и характерологическите ориентации към личността, в съответстващите им способи на поведение, познание и практическо действие се реализира връзката на човека със социалната група, с ценностите на конкретното общество. Но не всичко в битието и структурата на личността може да бъде обяснено чрез непосредственото влияние на обществото върху нея. Съществуват такива душевни и духовни свойства, такива стремежи, които са продукт на цялата история на културата... В личността се намират дълбинни психически слоеве, структури, сами по себе си изразяващи културното развитие в продължение на много хилядолетия. Към тях се отнасят, в частност, диалектическият разум, съвестта, естетическото съзнание. Израз на тези структури се явяват такива чувства като свобода, любов, надежда, съмнение, грижа, вяра, вина разкаяние, наричани понякога екзистенциални преживявания, поради което и съответните им структури е удобно да се нарекат екзистенциални. От тях зависят основният тон на светоусещането и емоционалното оцветяване на съзнанието. Доколкото са интимно-личностни, те се проявяват като непосредствена жизнена реалност, която е почти невъзможно да се определи и изрази в рационални, крайни понятия. V. Диференциално-психологическа ревизия на подхода на Колбърг. Керъл Гилиган – равнища и стадии в моралното развитие на жените Най-известният критик на теорията на Колбърг е психоложката Керъл Джилигън, която оспорва аргументите му от феминистки позиции. Нейното основно възражение е, че стадиите, установени от Колбърг, изразяват един маскулинен (мъжки) морал, който не важи за жените. Според нея основата на фемининния (женски) морал е не абстрактното благо и принцип, а грижата. Да си нравствен в женския модус значи да си грижовен към другите, да си обладан от едно внимание и заинтересованост към живото и отзивчиво да помагаш за утвърждаването му. Така постъпват истинските жени според Джилигън. Аз мисля, че Керъл Джилигън е права, но не съвсем. Нима грижовността прави мъжа женствен или по-малко мъж? Нима да се грижиш за хора и за живото изобщо е израз на слабост и уязвимост, или привилегирована способност на половината човечество? По-вярното е, че грижата е практическата основа на морала на обикновените хора, независимо дали са мъже или жени. Концепцията на Колберг се отнася до мъжкия морал. Разпространена е и върху жените. Оказва се, че жените изостават и не стигат до 6-ия автономен стадий. Гилигън прави изследване за женския морал въз основа на критерия “морал на загрижеността”, а не на справедливостта. За него е типично хуманизъм, разглеждан като съпреживяване. Стадии на моралното развитие според Колберг: той разглежда три нива на моралното развитие, всяко от които съдържа по два стадия. Във всеки стадий се извършват трансформации в разбирането на морала и моралните съждения. Моралното развитие обхваща морални съждения, действия, преживявания и чувства. За да се направи морален избор, първо се мисли, второ се действа, трето се преживява чувство за удовлетвореност или неудовлетвореност. Чувствата зависят от това какво влагаш: различните хора могат да преживяват едни и същи неща с различна степен на морална удовлетворителност. Първо ниво - предконвенционално - предморален етап. Контролът на поведението е външен за субекта, действията се оценяват като добри и лоши, според практически критерии, а не по отношение на абстрактни ценности и значения: 1 стадий: субектите се съобразяват с последствията на действията, наказание или награда, запазване на властта и богатството от хедонистични съображения и загриженост за собственото удобство. Те се подчиняват на оценката на личности, отличаващи се с власт и престиж. На този стадий се отчита само индивидуалната субективна егоцентрична гледна точка, както и последствията за индивида от неговите действия. Не се отчитат подбудите и намеренията. Най-общо детето е послушно и остава подчинено на авторитета на възрастния, за да избегне наказание и цели изцяло егоцентрична удовлетвореност от действията си. (Стадият продължава до третата година.) 2 стадий: индивидуализъм и инструментална размяна, справедливо действие е това, което кореспондира с потребностите на Аз-а и евентуално на другите. Започва да се взема предвид перспективата на другия, детето захитрява, започва да се подмазва. Това е разхлабване на отношенията по вертикала. Субектите сега могат да осъзнават релативизма на гледната точка. Всички хора нямат по необходимост едни и същи интереси и еднакви цели, но тази децентрация е преди всичко прагматична и инструментална. Второ ниво - конвенционален морал - морал на конвенционалната конформност. Това ниво предполага репрезентациите за ценностите и очакванията на социални групи и семейството. Субектът смята за нормално и морално да се съгласува с очакванията и да спазва конвенционалния ред. Най-общо за този стадий е интернализацията и поддържането на очакванията на другите, което води до междуличностно доверие, лоялност, толерантност, както и до запазването на социалната система, чиято част е индивидът. Договорът в междуличностните отношения за спазване на някакви правила е основа за изграждането и на обществената система. Тук отношенията са взаимни: обществената система трябва да осигури поддръжка на човешката система чрез санкции и закони, а хората на свой ред също поддържат системата. На това ниво личността се идентифицира и интернализира правилата и ограниченията на другите индивиди и на социалната система. 3 стадий - конформност: на тази фаза субектът оценява, че той действа добре, ако е учтив, ако се харесва, ако помага на другите, ако другите го приемат (според Валон това е стадият на грацията, на благодарността); важното тук е фактът да бъдеш в съгласие с другите, да бъдеш обичан, а впоследствие запазване и персонализация на морала и чувствата 6-7 година). На този стадий е налице конформност спрямо стереотипите и вземането под внимание на намеренията, за да се оценят действията. Появява се известна концептуализация на подбудите, започва се преодоляване на импулсивността в поведението, има изнасяне напред на подбудите в известна степен. 4 стадий - ориентация към социална система, закона и реда: социалните правила и конвенции са приети безусловно; необходимо е да се върши това, което трябва да се върши и моралността на социалния ред има предимство пред всички други съображения; индивидът трябва да подчини своите потребности и изисквания на групата и в интерес на самия индивид е да предпазва социалния ред и да се утвърждава. Индивидът осъзнава значението на социалната система, където всеки реагира според своята позиция; той изпълнява своите задължения и следва закона, за да допринесе за социалното равновесие и за своето лично равновесие. Трето ниво - постконвенционално - принцип на автономния морал: налице е отново връщане към индивида, субекта на моралното разсъждение, но по други съображения, различни от тези в стадий 1 и 2. Това ниво е идеологически интересно, защото се касае да се отграничиш от социалния ред, разглеждан като предписан, за да вземеш предвид релативизма на ценностите и правилата. Това ниво предполага способността на индивида да прави разграничение между основни човешки права и задължения, нещо, което се запазва в различни исторически епохи и култури, за разлика от обществените и правните правила, които се променят от социо-културния контекст. На това ниво индивидът може да конструира универсални морални принципи, като диференцира своята собствена морална гледна точка от правилата и очакванията на значимите други и обществото. Тук човечността е над всичко, не се променя от исторически и правни норми, които са подвижни и диференцирани навсякъде по света. 5 стадий: демократично приемане на закона: налице е осъзнаването на факта, че моралните норми зависят от съгласието на членовете на социалната група. Това е моралността на социалния договор и демократичното приемане на законите. Задълженията са резултат на този договор. Тук индивидът стига до прозрението за съществуването и функционирането на социалния договор, базиран върху индивидуалните права и задължения, взети чрез общо решение за доброто и равенството на всички. 6 стадий: автономен морал, базиран върху принципите на универсалната етика - над властта на групите и на социалните институции има изграждане на универсални етически принципи, които могат да доведат индивида до взимането на различна позиция по отношение на социалната група, може вече да се разсъждава за екзистенциалното значение на ценности като живота и смъртта, щастието и страданието. Дори емпиричните изследвания показват, че 5 и 6 стадий са пожелателни, не всички стигат до тях. Всички стадиални теории дават вътрешнопсихичната организация за възможните вероятности за действие на човека и възможните качествени степени, в които човек може да функционира, но не трябва да се възприемат като абстрактно задължителни. В психологията на жизнения път като основен проблем е поставено универсалното общо значимо нормативно развитие, със стадии, от които не може да се избяга. Три фундаментални въпроса, които се отнасят към всяка стадиална теория: - дали е инвариантно; - дали следват точно тази последователност; - дали стадиите са универсални - дали всички преминават през тях. В контекстуалните модели развитието е двупосочно (и прогрес, и регрес). Силата на личността е в това по какъв начин да разреши тези противоречия, така че да преодолее регреса и да утвърди прогреса. 1. Влияние на фактора възраст върху регресията на генетичната наследственост - колкото повече се увеличава възрастта, напредва ли моралното развитие. 2. Влияние на пола - полов диморфизъм 1. и 2. са биологично зададени детерминанти на човешкия живот. Процедурата на Колберг за изследване на ефекта на възрастта е да се категоризират съжденията според възрастта, а не субектите. Съждението е независима променлива и кривите, които се изграждат отразяват честота на съжденията, съответстващи на отделните възрасти. Според Колберг децата до 7 години се разполагат предимно на първия стадий - 72%, и на втория стадий - 23%. Останалите 5% могат да се отнесат към третия стадий. Отбелязва се важността на прехода между 8-10-та година, където спадат 1 и 2 стадий, нараства 3 - 25%, и четвърти стадий - 10%. 8-10-годишните, както при Жан Пиаже извършват преход между доморално ниво и конвенционално, свързан с конкретните операции в мисленето и възможностите за децентрация. Следващият важен преход е юношеството, където се констатира важна прогресия на съжденията, кодирани в четвърти и пети стадий - има преход от конвенционално към постконвенционално или автономно равнище на морала. През това време стадий 6 е представен с много малко съждения и прогресира твърде слабо. Колберг твърди, че юношеството по отношение на когнитивното и морално развитие е завършващ етап. В по-късните изследвания в резултат на реинтеграцията на лонгитюдни изследвания се установява, че много малко юноши прехвърлят прехода между 4 и 5 стадий. Установява се, че автономният морал е по-скоро свойствен за ранната, средна и късната възрастност, и много малко възрастни мислят на постконвенционално ниво. Преобладаваща част от хората мислят конвенционално и нормативно от гледна точка на закона и нормата, отколкото от разглеждане на морала в общочовешки екзистенциални категории. Може би критичните ситуации в човешкия живот, изискващи морален избор, който да е надситуативен, т.е. свободен от доминирането на нормата, придърпват по-висшите общочовешки нива на разсъждения и редефинират моралните избори. Все пак преходът между 4 и 5 стадий е възможен и вероятен и е много важен за юношата, защото 5 стадий съответства на истинско интериоризиране на социалните норми и надхвърля елементарната конформност към външния морал, разглеждан като важен сам по себе си. Лонгитюдните изследвания на Колберг показват регресия в юношеството в моралните съждения, т.е. юноши, които са достигнали постконвенционално ниво в горен училищен курс, регресират до предконвенционално ниво по време на следването си във ВУЗ. Причината: личността отново се концептуализира, има връщане към себе си на по-висше ниво и тук се появява “шум” между установяването на равновесие на личната позиция с тази на обществото. По отношение на теориите за генетична последователност на 6-те стадия Колберг прави едно допълнително допускане - всеки от последните три стадия може да се разглежда като различен тип зрели морални съждения. Зрелостта може адекватно да функционира на всеки от тези стадии. Различието между тези стадии съответства на противопоставянето на една морална нагласа, по-конвенционална и авторитарна от гледна точка на законовите норми, което може да се наблюдава при възрастните, и една нагласа, по-хуманистична и по-афективна, която отчита значението на човешките преживявания, на емпатията, съчувствието и загрижеността. По тази линия съществуването на два типа морал на справедливостта и нормата и на загрижеността и емпатията - Гилигън оспорва концепцията на Колберг и разработва своя концепция за т.нар. женски морал. Това е диференциалнопсихологическа хипотеза за различията в моралното развитие от гледна точка на половия диморфизъм. Гилигън прави опит да изследва по-прецизно моралната психология на жените, като е убедена, че тя се различава съществено от тази на мъжете, но не е по-низша от тяхната, както се подразбира от трудовете на Колберг. Експериментални и начално-теоретични основи: в началото на 80-те заедно с няколко сътрудници Гилигън провежда изследвания за моралните съждения на жените при морален избор. Тя използва ситуацията решението за аборт: за студентската младеж с нейните права и отговорности. Осмислянето на данните води до написването на книга: “С различен глас”, където е изложено емпиричното откритие за женската психология, което не съответства на класическата теория на Колберг за моралното развитие. Женската психология се характеризира с етиката на загрижеността, а мъжкият морал се основава преди всичко на етиката на справедливостта, закон и норма. Откъде идва това различие в тенденциите за морално съждение и как може да се формализира женското развитие - това са въпросите, поставени в изследователската работа на Гилигън. Изгражда се нов подход към психологията на жената. В резултат на различни анкети се установява, че мъжете и жените обикновено мислят, артикулирайки две различни централни морални понятия - справедливост и загриженост. Докато етиката на първото се основава на принципа на равенството (всеки човек трябва да бъде третиран по един и същи начин), етиката на грижата почива върху предписанието за ненасилие (никой не трябва да бъде нараняван). В общия случай всяка личност, независимо от пола, изглежда използва тези две основи на морала, женското мислене обаче се фокусира повече върху втората - доброжелателност, емпатия, докато мъжкото - върху правото, равенството, истината. Тези две основи се съвместяват при моралния избор. При мъжкия тип, когато акцентът е върху закони и норми, човешките чувства могат да бъдат пожертвани, докато при жените силата на емпатията, нежността, любовта позволява нарушаването на някои норми. Но моралният избор трябва да включва и двата принципа, защото човешката природа е единна. Когато има морални чувства, чувството за отговорност не е конформност, а жизнен принцип. Гилиган определя 3 последователни стадия в развитието на етиката на грижата: оцеляване, доброта, рефлексивно разбиране на грижата. Индивидът преминава през загрижеността, засягаща само собствената му личност; загрижеността, засягаща само другите, накрая достига до равновесие между първите две. Оформят се 5 равнища: 1 равнище- на оцеляването: да се грижиш за себе си, да осигуриш собствената си защита и щастие, да избегнеш страданието. Това е нивото на първичната мотивация, в основата на която лежат прагматични аспекти. Чувството за грижа съществува, но не е основано на истински морални ценности. Равнище 1-5 (структурирането става от гледна точка на последния стадий) - преход между оцеляване и отговорност. Тук се появява критика на първото равнище, защото възниква чувство за вина, изградено върху понятието “егоизъм” - признак за привързаност към другите. По добро разбиране има на отношенията между Аз-а и другите, но все още доминира центрирането върху собствената личност. Чувството за вина говори за някяква отговорност. Когато се появи чувството за вина детето започва да си оспорва егоизма, усеща се, когато наранява, но това е интуитивно. 2 равнище - на конвенционалната доброта: към отговорността се прибавя майчинския морал - по-слабият трябва да бъде закрилян. Човек иска да е добър и да помага на другите дори и в степен, в която това е в негов ущърб. Този стадий е белязан от подобна саможертва. Равнище 2-5 - на прехода между конвенционална грижа и доброта и взаимна грижа и доброта. Тук се наблюдават два критични момента: 1. приемане на универсалността, за да отхвърли юношата страха, че ако приеме норми, които не се споделят от обкръжението му, той няма да може да утвърдисебе си като личност. Социалното обкръжение трябва да предложи гаранции за универсалността на нормите и че те носят защита срещу собствената и чужда агресивност. Способността да групираш нещата и да осъзнаваш необходимостта да спазваш правила не са достатъчни, ако социалното обкръжение не предлага гаранции човек се дезориентира.Теориите за моралното развитие и идентичността разглеждат този преход като критичен: връщане към его, но от гледна точка на автономни морални съждения. Социалното обкръжение трябва да предлага достатъчна подкрепа за универсализация на възгледите. Равнище 3 на грижата към себе си и към другите, личността осъжда експлоатацията и страданието в универсален план, но критерият за доброта е вътрешно преосмислен. Личността става автономна, това води до ново преосмисляне на отношенията Аз-другите и нови основополагащи принципи на моралното мислене и вземането на решение. Именно в този момент се разкрива връзката между развитието на моралното мислене и идентичността. Тази нова формализация на моралното р-е постепенно извежда на преден план значимостта на отчитането на понятието за идентичност в теориите за моралното мислене и развитието на идентичността от самоотрицание към самоутвърждаване. Много е важен периодът на юношеството, в който се извършва последователна еволюция на личността, преживяна различно в зависимост от пола. В юношеството се усвояват полово-ролевите стереотипи. Диференциация в сферата на моралното р-е има още през детството. Момчетата и момичетата развиват добре диференцирана полова идентичност и вследствие на това през юношеството развиват различно морално мислене. Развитието на идентичността е много различно при мъжа и жената и това обуславя различията в моралното развитие. Според Гилиган това разминаване нараства прогресивно като в крайна сметка води до два почти отделни типа морално мислене, съответстващи на двата пола. Според Гилиган формирането на женската идентичност се извършва в контекст на отношения на непрекъснатост, защото майките показват тенденция да възприемат дъщерите си като себеподобни и свое продължение. От своя страна момичетата се идентифицират и с пола, и с майката така процесите на привързаност и формиране на идентичност се сливат. Освен това майките възприемат синовете си като тяхна противоположност и момчето трябва да се отдели от майката за да се самоопредели като принадлежащо към мъжкия пол. Скъсването на емпатичната връзка с майката има за резултат факта, че мъжкото развите включва много по-енергична диференциация на личността, индивидуация и укрепване на границите, които малкото момче определя постепеннов хода на преживяванията си. Според Гилиган момчетата се отделят от обекта на привързаност (майката), разграничават се от стила на нежност и гъвкавост, по-голяма способност за отчитане на чувствата. Момчето започва да търси други обекти на привързаност, за да задоволи потребността си. За да има критично отношение към тези връзки, той трябва да има сигурност в себе си. Много е важно поведението на бащата в тази възраст - той трябва да бъде нежен, съпреживяващ по отношение на своя син. Това дава на момчето сила и възможност да погледне на себе си с нови очи. За контакти с автора: Email: eeriecrow@yahoo.com ICQ: 43482264 Skype: gogek78 GSM: +(359) 887 821447
-
Музиката във физическия свят е потребна, за да организира дезорганизираната материя. Физическият свят е дезорганизиран. Чрез музиката материята ще трепти хармонично. Музиката е Божествен метод за успяване в света. Чрез музиката по-висши същества достигат до нас. Вие, ако пеете, ще спомогнете по-напреднали същества да дойдат и да ви помогнат. Ако не пеете, няма да се интересуват от вас. Окултната наука препоръчва пеенето като метод за превръщане на отрицателните енергии в положителни. Музиката организира тялото, а оттам и мисълта, организира мисълта, а оттам и всички клетки. Музиката повдига вибрациите на организма. Музиката от най-стари времена се прилага като метод за трансформиране на енергиите и за лекуване. Пеенето е зов на човешката душа към природата. Като отзивчива тя изпраща своите разумни, съграждащи сили към човека да му помагат по-скоро да оздравее. Днес музиката може да се впрегне като метод за лекуване. Ако накарате болния всеки ден да пее по малко, той скоро ще оздравее; и обратно, ако здравият престане да пее, той лесно ще заболее. Музиката е на границата между физическия и духовния свят. Чрез нея човек може да трансформира енергиите си. Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия. Ако си нервен, неразположен, започни да пееш. Състоянието ти веднага ще се измени. Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият. За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, той може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си. Пеенето не е развлечение, то е средство за тонизиране на енергиите. Трябва да пееш, за да придобиеш известни енергии. Ако болният не пее, ще умре преждевременно. Той трябва да пее, за да набави изгубената енергия на организма си. Когато пее, човек трябва да вложи в песента и душата си, и духа си. Те изменят трептенията, повишават ги, а всяко повишаване на трептенията се отразява здравословно върху организма. Когато пеете Любовта, Мъдростта и Истината трябва да вземат участие в пеенето, да дадете израз на всичко, което Бог е вложил във вас. Много от сегашните лекари, особено на Запад, лекуват болните с музика. Българинът по естество е песимист, затова е създал хороводните песни да се лекува от песимизма си. Веселата музика действува здравословно. Има тъжни песни, които турят и здравия на легло. Българските хороводни песни са лечебни. При всяка болка има свиване на капилярните съдове. Като почнеш да пееш, става разширяване и престава това свиване на капилярните съдове, престават болките. Музиката е метод за трансформиране на човешките състояния. Има състояния, които без музика по никой начин не могат да се сменят. Вие още не сте си послужили с музиката като средство за лекуване и за развиване на вашите способности. Чрез музиката може да произведете сила в себе си, да премахнете обезсьрчението си или да премахнете болките си. Ще изпеете един, два, три, четири, пет пъти един тон или цялата гама и ще видите как ще се смекчи положението. Някой ви обрал. Какво ще ходите да разправяте тук-там какво ви се е случило или пък да търсите крадеца, кажете си: „Чакай, ще дам един концерт." Музикалните тонове са свързани с човешкия организъм. Мозъкът има свои определени тонове и вибрации. Сърцето има свои определени тонове и вибрации; стомахът има свои определени тонове и вибрации; черният дроб има свои определени тонове и вибрации; мускулите, костите на човека също така имат свои определени тонове и вибрации. За в бъдеще музиката ще играе главна роля за лекуването. Болният по цял ден трябва да пее, за да оздравее, а здравият също да пее; за да запази здравето си. Колкото по-правилно човек взема тона „ре", толкова състоянието на дробовете се подобрява. Сърцето представя тона „до", дихателната система „ре", черният дроб „ми", бъбреците „фа", далакът „сол", жлъчката „ла", храносмилателната система „си". Когато дихателната система на човека действува музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония наричаме заболяване. Щом се понижат трептенията на стомаха, идва стомашна болест; щом се понижат трептенията на белите дробове, иде болест на белите дробове. Тогава можеш да употребиш музиката, за да се повдигнат трептенията на тялото и да оздравееш. Има музика, с която се укротяват зверовете. Има песни, с които може да се лекувате и с които и смъртта може да изгоните. Смъртта се бои и бяга от тези песни. Който пее, малко боледува. Ако заболее, лесно се лекува. В това отношение музиката е добро лечебно средство. Някой път влизам при някой болен, гледам го, останал сам и той, като седи, ту си попее, ту си поплаче, но плачът му, пак във вид на песен. Аз зная, че това плачене е музика и си казвам: този човек ще оздравее. Престане ли да пее, няма да оздравее. Ако един болен пее на болестта си, ще оздравее. Без музика, без пеене, човек се демагнетизира. Душата също се тонира чрез музика. Често се оплаквате от болести и страдания. Казвам: пейте на болестите и на страданията си. Ако си болен и не можеш да движиш ръцете и краката си - пей. Дойде обед - пей. Цяла година пей на болестта си, да видиш какъв ще бъде резултатът. Който знае да пее както трябва, той може да лекува и себе си, и ближните си. С различна музика се лекуват различни болести: главоболие, гръдобол, ревматизъм и т.н. Материалният свят произхожда от хаоса, затова е неорганизиран. Слънчевият свят организира неорганизираната материя. Ревматизмът е неорганизирана материя, натрупана по ставите и пречи на кръвообращението. На тази материя ще пеете. Като пеете, създава се едно движение, което изчиства калта. Пеенето е мощно течение, което чисти целия организъм, но това пеене, в което пее всяка клетка, всяка фибра, природата пее, птиците през май пеят, уханието на цветята е пеене. Щом заболеете, не се страхувайте, не търсете веднага помощ отвън, но почнете да се разговаряте с болестта. Питайте я отгде е дошла и какво иска от вас. Като разберете намеренията й, попейте й малко, не я пъдете, тя ще ви погостува малко и ще си замине. Всеки човек иска да бъде здрав, но не знае как да придобие здравето. Има болни, които се лекуват, като им се свири на цигулка, други - като им се свири на китара, трети - на флейта и т.н. Различните инструменти оказват специфично влияние върху отделните хора. Ако болният обича да слуша цитулка, ще му посвирите нещо, но с възходящи вибрации, а не минорни песни. Сърцебиенето например се лекува с песни, които започват с тона „до", обаче не тона „до", взето по камертон, но естественият тон „до". Ако вземете този тон вярно, веднага ще почувствувате в себе си успокоение, малка радост, като че сте придобили нещо. Колкото малка да е тази радост, тя внася в душата ви светлина, проблясък, като че слънце е изгряло. Основният тон „до" е ключ за живота. Всеки може да прави опити в това направление, да провери тази истина. Когато иска да пее, човек предварително трябва да се настрои, за да попадне в естествения тон, в естествения ключ. Той ще се изправи, ще постои спокоен 10-15 минути, докато се освободи от всички мъчнотии и противоречия, които съществуват в ума му, ще помисли за разумността в живота и ще запее. Това значи, че този човек е успял да завърти правилно един от музикалните ключове, който му е даден. Това значи още да изгрее слънцето в него и разумната енергия да потече в организма му. Ако тонът „до" е правилно взет, човек може да възприеме животворната енергия от Слънцето и да я предаде на всички органи в своя организъм. Ако имате анемия, взимайте често тона „до", той е тон на живота. Чрез него ще внесете малко злато в организма. Който е малко твърд, груб по характер, да свири Шопен. Той ще му предаде мекота. Който е изгубил смисъла на живота, да свири Бах. Който не иска да чете и не обича да мисли, да свири Бетовен. Който не обича поезията, да свири Моцарт. Всеки музикант представлява един хубав плод, ще избереш от едно или друго според разположението си. Не е безразлично дали ще ядеш ябълки, круши, череши, грозде, или друг плод. Думите „зум-мезум" в окултната музика регулират, те са равнодействуващи сили, които регулират всичко. Тъй че когато искате да се тонирате, може да пеете упражнението „Сила жива, изворна, текуща". Вкъщи накарайте болния да пее и той ще се излекува. „Сладко, медено" го накарайте да пее, после другите упражнения, така може да се излекува. Като се готви, трябва да се пее. Като се копае лозето, трябва да се пее. Като се сее и жъне нивата, трябва да се пее. Пеенето е една формула. Пеенето е правата мисъл. Болни ли сте, гладни ли сте, пейте песента „Благост, благост". След всяко смущение идва болест. Когато двама души се скарат, идва простуда или някаква рана, или инфекция. В този случай пейте „Сладко, медено". Не всички болести обаче могат да се лекуват с музика. Болен ли си и си беден. Не можеш да отидеш на лекар, пари нямаш. Изпей си една песен като нашата песен „Красив е животът на нашата душа, що изпълня цялата земя", изпей я три пъти и ще оздравееш. После изпей „В начало бе Словото". Ама наистина ли ще оздравея като я изпея? Като не я изпееш, ще оздравееш ли? Изпей я, не умувай. Щом пееш, ще оздравееш. В бъдеще лекарите ще лекуват с музика и песни. Вие се смеете на това, но хората не подозират колко са смешни и изопачени без музика. Музика в отношенията, в движенията, в чувствата, в мислите, в постъпките.
-
Музиката е сила. С музикалността в чувствата, мислите и постъпките всичко може да постигнете. Там, където умът, сърцето и волята вземат участие, музиката се проявява като една мощна сила. Нищо не може да се постигне без музика. За в бъдеще музиката трябва да се постави като строго научен метод при възпитанието на децата. Затова е казано в Библията: „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си". Ти не можеш да мислиш правилно, ако не пееш и не свириш. Не може да чувствуваш правилно, ако не пееш и не свириш. Дали си музикант, или не, то е друг въпрос, но вътре в себе си трябва да имаш добре развито музикално чувство. Музикантите носят в себе си магическата пръчица, магическата сила, с която могат много нещо да направят. С музиката човек свършва една работа с най-малките разноски по най-лесния път и с най-добрите резултати. Музиката е най-добрият проводник на Божествените сили. Музиката като изкуство на ангелите е съединително звено между ангелския и човешкия свят. Музиката е такт в живота и чрез нея може да моделирате всичките си органи. Може да моделирате веждите, носа, устата, ушите, космите, стомаха да направлявате как и колко храна да приема. А чрез нея може да направите живота си здрав и приятен. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музикални трябва да станат ръцете, краката, очите, ушите - всичко. Всичко да трепти в едно музикално състояние. Всяка хармонична мисъл се приема добре от клетките. Музикално трябва да се говори на тялото. Нито здраве, нито растене може да има без музика. Сърцето без музика не бие правилно, нито мозъкът може да е хармонично направен без музика. В сегашния живот големите тревоги и тия бързи промени, които минавате, от едно радостно настроение в едно скръбно, оставят известни утайки от отрови. Затова музиката се употребява като едно средство против тия отрови. Когато музиката завладее света, няма да има болести; дори и да има болести, чрез музиката лесно ще се освобождавате от тях. Когато пеете, Божественият свят се отваря и вие приемате Божествения живот. Ако не пеете - губите. Каквото и да ви се случи - пейте. Трябва човек да пее. Тези класически песни, тези мантри, които индусите имат, европейските псалми, те всички са връзка за минаване от един свят в друг - физическия, духовния и умствения свят. Музиката действува добре върху храносмилането; опитайте и ще се уверите. Пейте, за да сте здрави. Доброто здраве се познава по разположението на човека да пее. Мажорната гама е умът, минорната гама е сърцето, а хармоничната - волята. Човек е музикално направен. И сега трябва да се върнете към онази музика, с която сте направени. Господ поставя всичките ноти на място в човешкото тяло. Човек трябва да започне да мисли, да чувствува, да пее тъй, както Господ го е направил, за да може песента на цветята да чува - уханието е тяхното пеене. Песента на звездите, на целия всемир. Сега схваща само статичната, определената музика, но цветята по съвременната музика не пеят, нито водите, нито звездите, нито ангелите пеят така, както днес се пее. Сега и ушите ни не са пригодени за друга музика, но за в бъдеще тази музика ще я слушате. Докато човек има музика в себе си, той мисли правилно, защото всяка права мисъл, всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Има една музика не с пет, а с шест линии - шестолиние. Шест кардинални линии и други спомагателни. Много ви говоря за музиката, но вие казвате: "Ние сме стари, пеенето е за младите". Каква е песента на младите и каква на старите? Младият пее: изправих се. Старият пее: изкривих се, значи станал е криволинеен с още един център, с нов център. Човек, когато си мисли музикално, навежда си главата, защото му тежи. Мисли: това не е уредено, онова не е уредено, тук го боли, там го боли. Ако пее на болното място, понеже нататък е съсредоточена мисълта, повече кръв ще приижда, скоро ще оздравее. Без пеене капилярните съдове се стесняват и кръвообращението става неправилно. Хората, които имат нежни чувства, имат музика. Те могат да пеят и свирят и по съзнание стоят по-високо. Тоновете са свързани с планетите, с всички небесни тела. Целият свят е една музикална композиция. Всички планети имат особен тон. Всички безбройни светове пеят на разни гами. Възвишените същества и всички висши йерархии пеят. Без музика изключено е да бъдете щастливи. Без музика не можете да разберете християнството. Първите песни на християните бяха обикновени и тъжни, понеже ги гонеха и музиката не беше така достъпна. Има същества в природата, които не позволяват да се пее. Българите също мислят, че един стар човек не бива да пее. Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал. Ако ги пеете, както трябва, ще се ползувате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Това са песни, които не умират. Сега ли мислите се създават те? Изпейте една песен на Господа. Ако сте направили погрешки в пеенето, не се смущавайте. Песента, като мине през ангелите, те ще я поправят и като стигне до Господа. Той вече така я коригира, че тя става най-хубавата симфония и тогава ви я връща обратно. Като дойде един брат, сестра и ви помоли да му изпеете нещо, изпейте му веднага една, две, колкото иска. Не казвайте никога, че ще развалите гласа така. В музиката трябва готовност, щедрост. Ако пеете, ще придобиете. Винаги който пее, придобива. В ангелите на музиката няма певец, който да е пял и да е пропаднал, но всички, които не пеят, са пропаднали. Всички тонове са живи същества в невидимия свят. „До” е един специфичен тон само на известни разумни същества. „Ре" е тон на други същества и т.н. Когато пеем гамата, ние сме във връзка с тези същества. Щом пеем, те прииждат и се обменяме с тях.Умът и сърцето са основа на законите на пеенето. Всички, като работим едновременно, ще постигнем онова, което Бог иска. Много същества, като пеят, като мислят, мисълта върви правилно. Човек сам да мисли е много трудна работа. Като пеете, мислете, че ви помагат гените на музиката. Сегашният свят само по този начин може да се избави от мъките. Хората, като започнат да пеят, ще престанат да мислят лошо.
-
- Всеки човек, който иска да пее, трябва да има светла мисъл и пластична воля. Има музика светла, има музика топла, наричат я и музика на чувствата. Но тя не е музика на чувствата, а е музика на Любовта. Музиката на Любовта не е позната още на хората. Сегашната не е музика на Любовта, тя е музика на чувствата. Има музика, която пътува с биволска кола, друга - с конска. А има музика, която пътува сама. Аз обичам музиката, която пътува сама. Музиката и поезията трябва да вървят заедно - ръка за ръка. И философията трябва да ги следва. Музиката ще бъде авангард, поезията ще носи материалите, а философията ще ги подтиква. Когато човек пее или свири, той влага форма, съдържание, философия, т.е. смисъл. Музиката се явява в три свята: в идеалния, в реалния, и в материалния. В идеалния свят музиката няма дисонанси. В реалния свят има един дисонанс, а в материалния свят има петдесет дисонанса. Всеки тон има особена вълна, вълна със своя амплитуда. Вълните на тона „фа” имат кръгообразна форма, обгръщат себе си, затварят се. Един тон е красив, когато има светлина, топлина и Сила. Светлината засяга ума, топлината - сърцето, Силата - душата. Някои песни носят повече светлина, други -топлина, а трети - Сила. Едни хора се влияят от красотата на тона, други - от топлината, а трети - от енергията, която той внася. Това са трите основни качества. Като се прибавят съчетанията, пермутациите, стават седем. В старата музика стремежът е бил към мекотата. Но като стане много мека, музиката изгубва своята сила. Такава музика става сантиментална. Ако хармонията преобладава, музиката става груба. Има повече от 300 октави. Например тонът „до” се повтаря повече от 3000 пъти. Горните октави са във висшите светове и човешкото ухо още не може да ги чуе. Новата раса, която иде, ще даде нов подтик на музиката. Да кажем, у някого се зароди желание да извърши нещо лошо. Като слуша новата музика, ще се откаже от това желание. Тя ще събуди Божественото в човека. Той ще се подчини на него. В музиката громкото не е толкова важно, колкото нежното и красивото. В нежното и красивото има голяма мощ. Ако пеете силно, ще привлечете по-нисши същества. Ако пеете меко, тихо, ще привлечете по - напредналите Същества. Евангелието на музиката е Любовта. Един цигулар може да е дал много концерти с материален успех, т.е. за пари. Обаче най-важният му концерт ще бъде онзи, в който той ще разсее неразположението на един човек или ще събуди у слушателите си желание да бъдат добри, благородни, да обичат, да имат Любов към Бога. Музиката събужда в човека центъра на причинността, стремежа към красивото и възвишеното в света, развива центъра на времето и пр. Ако музикантът работи повече с ума си, когато слушаме неговата музика, всички свещи във вас ще се запалят. Ако той работи със сърцето си, ще почувствате топлина в себе си. Ако работи с волята си, ще почувствате подтик, сила да направите нещо, да тръгнете напред. Във всеки тон виждам три ангела: на волята, на сърцето и на ума. Сопранът отгоре носи повече Светлина, басът отдолу - повече топлина. Ако свириш или пееш бас, чувствата вземат повече участие. Тенорът носи Силата, волята, а алтът - опаковката. Басът е турен, за да хване корен. Сопранът дава красотата. Божествената красота на нещата е сопранът, а всичко друго се нарежда около него като украшение. В съвременната музика игривостта трябва да носи здраве. Игривите песни носят здраве. Здравето е Божествената хармония в Природата. Като се дойде до темпото, андантето е узрял житен клас - бавно се движи. Алегрото може да се сравни с момента, когато конете вършеят. Ако вземете на цигулката един и същи тон с първия пръст, с втория, с третия и пр. има разлика, тоновете не са еднакви. Музикантите имат степени на вдъхновение. У тях умът и слънчевият възел трябва да вземат участие в творчеството. Някой път само умът взема участие или само слънчевият възел. В последния случай няма яснота. Гласът, за да отива надалеч, трябва най-напред да се предаде на етерното пространство, а после на въздуха. Човек, за да свири добре, трябва да тури двойника си в цигулката. Цигуларят като свири трябва да превежда, да направи песните си достъпни на слушателите. Как ще превежда? Трябва да мисли като свири. Музикантите имат ръководство отгоре. Всички музиканти се смущават, когато излизат на сцената. Спъват се от мисълта, че ще ги критикуват. Музикантът трябва да бъде напълно свободен. Когато пее или свири, между него и публиката трябва да има обмяна. Човек, като излезе пред публиката, кое ще му помогне да пее хубаво? Трябва да обича публиката. Музикантът трябва да преживее душата на народа. Има основен ритъм за цялото човечество - общ ритъм, а за отделните народи има специални нюанси. В някои песни на съвременната музика думите не отговарят на мелодията. Например думата може да е възходяща, а мелодията - низходяща и обратно. А трябва да има съгласие. Когато един добър музикант свири, Божественото от музиката отива по цялата Земя и ползва всички. Когато ангелите свирят, дърветата цъфтят. Цялото растително царство се гради чрез музиката. Когато растат цветята, ако имате слух, ще чуете музика. Ангелите, като пеят и свирят, растенията растат, пукат клони, развиват листа, цъфтят и зреят. Музиката става реалност. Плодовете са резултат на тяхната музика. Ако един цигулар или певец отиде да пее на дърветата, на нивите, плодовете и класовете ще станат по-големи, повече жито и плодове ще има. Могат да се правят опити в това направление. За да се види дали някой е добър музикант, ще се направи опит: ще го помолим да свири и ще видим дали ще цъфнат цветята. Когато се съчетае музиката с движение, по-лесно се трансформират състоянията на човека. Когато човек говори, да говори музикално, не еднотонно, а с различни тонове. Като изкаже думата, да прозвучи музикално. Когато музикантът твори, хиляди Същества от Невидимия Свят вземат участие. Един даровит музикант е колективно Същество. Който пее и свири от Любов, той се намира в обществото на музикалните Същества. Те са около него и го вдъхновяват. Пеене без вдъхновение е механично. Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния Свят. Тогава работата ти върви добре. Не си ли вдъхновен, не си свързан с тях, не върви работата. Когато някой виден музикант дойде, у хората се увеличава подтикът за свирене и пеене. Вълнението, което обзема големите музиканти преди концерта, е признак, че от Невидимия Свят присъстват гениални музикални Същества. Това прилича на богат човек, който носи скъпоценности и се страхува да не би да му ги вземат. От музиката на Паганини лъха нещо свежо, весело. Той е живял при ограничителни условия, затова е създавал весела, свежа музика, чрез която е освобождавал себе си. Затова виждаме в неговата музика нещо свежо, младенческо. У него подражателността е била много силно развита. Бетховен също така се е борил да придобие свободата, да освободи своя дух и затова в неговата музика има борба и освобождение. Бетховен чрез своята музика казва: „Музиката, която освободи мене, ще освободи и вас.” Невидимият Свят е поставил Бетховен в нещастия и страдания, за да пише и търси Истината. Иначе, той нямаше да даде това, което даде на човечеството. Известни места в музиката му показват, че той е добил прозрение за Любовта на Бога, придобил е прозрение за света на Великата Реалност. Моцарт е венерин тип. Неговата музика е весела. Песните на Шопен показват голямо изпитание, през което ще мине полският народ. Една сестра попита: - Учителю, кажете нещо за приложението на музиката във възпитанието? - Първото нещо, с което трябва да започне възпитанието, е музиката. Тя ще даде подтик за всички красиви мисли и красиви желания. Съвременните хора трябва да прилагат музиката като възпитателно средство. Децата трябва да учат най-първо песни за Природата, и то най-напред за плодните дървета: череша, ябълка, круша и пр.
-
Има музикални дни в Природата. В такива дни вслушвайте се - даже в шума на далечния живот има музика. Да се пее и свири в тези дни е тъй естествено, както и да се диша. Песните на Учителя ние пеехме всякога, когато се събирахме около него. Това беше естествен израз на единния общ Живот. Но в такива дни попадахме в особени гами на Природата. Песните звучаха като нови, хармониите идваха естествено, мелодията добиваше особен смисъл, пълнота и релефност. В такъв един ден бяхме събрани около нашия обичан Учител. Повдигна се въпросът за музиката в Природата. Учителят каза: - Има Същества Разумни, които пеят в хор в гората и се движат. Хармония има в тяхната музика. Това пеене не се схваща с физическите уши. То е етерно пеене. Това пеене е реално. Вятърът, бурята са музикални, само че човешкото ухо не е така музикално, за да схване тази музика. Кой е най-хубавият концерт? Изгревът на Слънцето. В бурята, в гръмотевицата, в падането на дъждовните капки слушам музика. Това е велик концерт. Ще направим опит със слънчевата светлина - тя да ви проговори. Музика се крие в нея. Няма по-красиво съчетание на тоновете от това, което произлиза от трептенията на слънчевите лъчи. Всяко полюляване на листата на дърветата е тон, който неразвитото още ухо схваща като шум. Вие посещавате концерти, слушате музика на Шуман, Моцарт, Бах, Бетховен. Ако ухото на сегашния човек беше развито, той би предпочел да слуша музиката на люлеещите се листа, отколкото най-великите музиканти. Свържете се с музикалния свят. Слушали ли сте музиката на цветята, когато цъфтят, или хора на зреещите плодни дръвчета? Слушали ли сте хора на текущите води? Слушали ли сте песента на летния зефир, който милва дърветата? Ще кажете че всичко това е илюзия. Не, ухо е нужно, за да чуете тази песен и да се слеете с нея. Всичко в Природата е живо. Във всичко, създадено от Бога, има велик смисъл. Във всичко има музика и песен. Всяко живо Същество произвежда звук. Представете си, че цялата Природа е голям оркестър. Кукувицата бие тъпана - един, два, три удара и спира. Всяко животно в оркестъра издава свой звук. Какъв величествен оркестър е цялата Природа. Според функциите, които извършват органите на човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. Например сърцето представлява тонът „до”, дихателната система тонът „ре”, черният дроб - тонът „ми”, бъбреците – „фа”, далакът – „сол”, жлъчката – „ла”, храносмилателната система – „си”. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на гамата нейният тон се изменя, минава в друг тон и това създава дисхармония в някои от нейните органи. Тази дисхармония наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболее някой, той трябва да пази чистотата и броя на трептенията на своя тон. Ако разбирате ключа и тоновете на вашия организъм, вие ще можете да си въздействате, ще можете да трансформирате състоянията си, да държите функциите на вашия организъм в пълна изправност. Енергиите от сърцето минават към черния дроб. Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето няма. Като знаете това, не трябва да допущате в сърцето си никакви отрицателни чувства, които биха се отразили вредно върху черния дроб. Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някой заболял орган. Ако има някаква повреда в дихателната система, ще пее или свири музика, в която често се повтаря тонът „ре”. Жлъчката се лекува с тона „ла”. Всеки уд от човешкото тяло може да го сравним с един инструмент, а цялото тяло - с един огромен оркестър, не от 50-60 души, а от хиляди инструменти и хиляди души, които пеят и свирят, а човекьт дирижира. Големи диригенти сте вие. Човек има милиарди души поданици - това са клетките на тялото. Всички органи на човешкото тяло издават тонове, радиовълни, които са музикални. Ангелите са много музикални. Сега има музикални произведения, написани на ноти, а от миналото няма запазена написана музика. Сега тя се търси в архивите на ангелската музика. Можеш ли да възприемеш музиката, която има 300, 500 хиляди трептения? Това е ангелската музика. При нея желязото и златото се топят. Тая музика е в състояние да излекува и най - неизлечимите болести. Има музика, чиито трептения разрушават. Какво направиха евреите със своите тръби? Като ги надуха, те обикаляха с тях седем дни йерихонските стени и те паднаха. Ако и вие си послужите с такава музика, в седем дни вие ще можете да съборите стените на вашите мъчнотии и препятствия. Казваш: „Наранено ми е сърцето.” Пей и свири! Няма по-добро средство от това. Сутрин рано в Природата пеят Напредналите Същества. Една сестра разправи следната своя опитност: - В 1928 г. като се спрях при петото езеро Махабур (бел.: Име, дадено от Учителя Петър Дънов на езерото „Бъбрека”, от Седемте рилски езера), чух хор от Висши Същества. И друга една сестра каза, че е чула хора от тези Същества при Петото езеро. Учителят каза: - Не че там, при Петото езеро, са били събрани тези Същества, но по радиото се е предавало тяхното пеене и вие сте го чули там. Привилегията е там, че това място при Петото езеро е свято и там може да се възприема като по радио хорът на тези Същества. Всички велики музиканти са слушали музиката на висшите светове и каквото са слушали, са го записвали. Когато се чува такъв хор, отначало като че хорът се приближава, приближава и после постепенно отдалечава, отдалечава. Първата сестра каза, че е била с един брат, но той не чул нищо. Друга една разправи подобна своя опитност при вътрешния Близнак (бел.: Южната част на езерото „Близнака” четвъртото от Седемте рилски езера): - Бях с една сестра на брега на вътрешния Близнак. Времето беше съвсем тихо, към залез Слънце. Беше съвсем спокойно, нямаше вятър. Аз бях застанала в размишление. По едно време долових, като че ли много отдалеч звуци, по скоро звуци от вода, от водопади, които издават музика. Вслушах се тогава внимателно и разбрах, че това не е чуване с моите физически уши. Разбрах, че това е по-тънко чуване. Тези звуци се усилваха, като се разрастваха в хор с възходящи мелодии, чуваха се тенори, баси, сопрани. Звуците бяха тържествени - ту заглъхваха, ту се усилваха. И при усилването се долавяше като, че ли това е славословие - хвалебна песен на Бога, като „Алилуя” -песен, пята от хиляди гласове, които се преливаха в едно и образуваха един мощен полифоничен глас. Това нещо продължи половин или един час. Ако бях стояла, може би щях да слушам дълго, но се мръкваше и се прибрах. Казах на другата сестра да слуша, но тя не схвана тази музика. Друг път, вечерно време, в ясна лунна нощ отидох нарочно на същото място, пак да изпитам същото и пак чух музика. Учителят каза: - Ангелите сега трябва да отворят музикалните центрове на хората, за да чуят песните, които се пеят, да чуват музиката, която е горе. В бъдеще човек ще слуша музиката на ангелите. Има още по-велика музика - Божествената музика. Щом чуеш тази музика, всичко забравяш и като се върнеш вкъщи, ще кажеш: „С мене всичко е свършено. Отсега нататък ще служа на Господа.” Човешкото пеене е за ангелите като музика за грамофонните плочи. Земната музика е взета отгоре. Музиката е дошла в помощ на човечеството. Тя иде от Невидимия Свят да помага на човечеството. Някои писатели, музиканти казват, че са измислили нещо. Всъщност никой нищо не е измислил. Един музикант ми каза: „Кажи ми новото в музиката.” Казах му: „Не мога да го кажа, понеже ще възникне спор помежду ви кой го е измислил.” Хоровата и инструменталната музика са свалени от висшите светове. Музиката излиза от светилището на храма. По-рано тя е била там, а сега си позволи да излезе.
-
Музиката неизменно съпътстваше Учителя. Тя бе негова естествена среда. Учителят работеше по законите на музиката. За него тя беше не само тоново изкуство, но самият Живот. „Добрият живот е музика” – казваше Учителят. И сам свиреше на цигулка и пееше. Той създаде много песни, които са образци на новата музика. Понякога Учителят ни показваше как трябва да се изпълняват някои песни. Неговият приятен, дълбок глас можеше да предаде всички нюанси. И не само гласът, но и образът му, позата, дълбокото преживяване, единството на мисълта и чувството придаваха необикновена сила на песента. Понякога той придружаваше пеенето с движения, тогава се разкриваше още по-пълно нейното съдържание. В своите лекции и беседи Учителят говореше много върху музиката, като разкриваше многостранното й приложение и дълбок смисъл. Тук привеждаме няколко разговора: - Използвайте музиката за своето развитие, както това правят напредналите Същества в разумния живот горе. Новата раса, която иде, ще даде нов подтик на музиката. Някой иска да направи нещо лошо. Свири му и той ще се откаже. Събуди Божественото в човека и той ще се подчини на неговия глас. У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете – да има някой да ви слуша. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика. Когато почнете да пеете, цялото Небе ви слуша. Отгоре имате най-хубавата преценка. Не се страхувайте, че горе няма кой да ви слуша. Има публика, която ще оцени пеенето ви. Някой път не можете да се примирите със своя ближен. Като запеете една песен, у вас ще се появи готовност да се примирите. Това е силата на музиката. Защо човек трябва да пее? За да не изгуби това, което има. Ти си близо да постигнеш нещо хубаво – ще пееш, за да не го изгубиш. Който пее е силен, който не пее е слаб. Пейте, защото Любовта изисква да пеете. За да живееш, трябва да пееш. Музиката е проводник на истинския Живот. Без музика няма култура. Вие трябва да посетите едно събрание на адепти, да видите каква музика има там. Да бъдете при тия адепти, когато пеят; да видите какво разбиране имат те, да видите какво нещо е музиката! За да станеш ученик на такъв адепт, трябва да се запознаеш първо със съвременната музика. Трябва да си първокласен певец и тогава, когато влезеш при тях, ще можеш да разбереш тяхната музика. Когато музиката завладее света, няма да има болести. Ще има болести, но ще ви бъде приятно при болестта, лесно ще се освобождавате от нея. Като пеете, Божественият свят се отваря и вие приемате Божественият Живот. Ако не пеете, губите. Какво и да ви се случи – пейте! Добре е да знаете да рисувате хубаво, хубаво да пеете, хубаво да свирите, да знаете да вършите всяка работа. При пеенето в човека влизат ония трептения, които лекуват. Когато болният пее или слуша да пеят – оздравява. Чрез музиката може до известна степен да реализирате нещо, което желаете. Чрез музиката нещата се реализират. Това, за което пее човек, може да се реализира. А онова, за което не пее, не може да се реализира. Не може да отидете при Бога, ако не пеете. Не можете да бъдете поет, ако не сте музикален. Не можете да отидете при хората и да ви обичат, ако не пеете. При друг случай Учителят каза: - Истинският образ на Любовта е музикален. Който не пее, той и за любовта да ви говори, за каквото и да ви говори, ще спи. Повдигане, развитие не може да има без пеене. Който не знае да пее не може да бъде ученик. За ученика от Божествената Школа музиката е един от важните елементи, които му служат като броня, да го предпазват от външни и вътрешни неблагоприятни условия. Между музикалното чувство и разсъдителността има известно съотношение. Колкото по-музикален е човек, толкова и разсъдителните му способности са по-добре развити. Пеенето трябва да съдържа три елемента: то трябва да се подтиква от разумната Любов; трябва да се прониква от вярата и надеждата, т.е. човек да пее с идеята, че онова за което пее, може да се реализира. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик на живота. Без пеене сегашният живот би заличил всичко благородно в човека. Музиката е прилагане на божествените добродетели. Имам предвид музиката като метод за прилагане на Любовта. Ако не сте музикални, не можете да обичате хората. Любовта е велико благо за всички. Първото нещо, което тя дава на човека, е музиката. Какво нещо е Любовта? Наука за музиката. Сама по себе си Любовта е неуловима. Само музикалният може да я разбере. Когато човек носи Божествената Любов, той говори музикално. Като внимавате, вие преживявате тоновете. Вие може да достигнете музиката да стане за вас говор, реч. Всички хора, в които чувствата са загрубели, нямат музика в себе си. А хората с нежни чувства имат музика. Те могат да пеят, да свирят и по съзнание стоят по-високо от онези, които не пеят и не свирят. Когато човек пее, трябва да има обект. Ако пее за Бога, ще бъде вечно млад, ще добие безсмъртие и след заминаването си ще продължи да пее в Невидимия Свят. Ако човек пее за света, светът ще го забрави. За музиката трябва да имате просветен ум, просветено сърце, просветена душа. Да нямате два морала! Един идеал трябва да имате – да служите на Господа. Какво ще кажат хората за вас? Нека си говорят каквото си искат. При пеенето трябва да мислите за вътрешната публика. Сега хората нямат представа какво нещо е музиката. Гениалният музикант е проводник на Божествената енергия, а онези, които го слушат, ще приемат тази енергия. Добрият музикант трябва да бъде добър проводник на Божественото – да дава. Човек трябва да пее с вдъхновение. Като пее хубаво, ще възприеме красиви мисли и чувства. Като слушате талантливи певци или музиканти, вие се свързвате с напредналите Същества, които се проявяват чрез тях. Трептенията на тези Същества се разнасят далеч в пространството чрез гласа на този певец и повдигат душите. Малко песни има, които се разнасят в Пространството. Редки са случаите, когато може да се улови някоя древна египетска или индуска песен. Песен, музика, която не остава в пространството, не е истинска музика. При пеенето трябва да взимат участие подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Който иска да пее добре, трябва да бъде вътрешно спокоен. Не можете да пеете и свирите, ако имате лоши мисли и чувства. Мъдростта си служи с музика. Отсега нататък музикалният свят принадлежи на Мъдростта. Изпълнението, външната страна на музиката не може да се прояви без мъдрост. Велико изкуство е музиката. С нея може да се изразят характера, мислите и чувствата на човека. Как ще изразите музикално трептенията на ума и на сърцето? Сърцето трепти бързо, а умът – тържествено. Възвишените Същества лесно прилагат музиката, но обикновените хора мъчно си служат с нея. Нека се опита един обикновен музикант да изправи една своя погрешка чрез музиката. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото човек е по-музикален, толкова характерът му е по-издръжлив. Тъжен си. Щом си цигулар – свири и състоянието ти ще се смени! Даже ако вземеш само един тон, може да се смени състоянието ти. Сега има много повече инструменти, отколкото в миналото. Може да си помагате с тях, да сменяте вашите състояния. Никога не е имало толкова много инструменти, както сега. Добри музиканти са тези, които знаят да сменят положителната енергия в отрицателна и отрицателната – в положителна. Ти свирил ли си, пял ли си на някое свое горчиво чувство, за да го превърнеш в сладко? Така ще опиташ силата на музиката. Добре е човек да употребява силата на музиката за трансформиране на състоянията си. Когато човек е уморен или тъжен, трябва да пее. При други случаи Учителят казва: - Музиката има влияние върху храносмилането. Когато стомахът ви не работи добре, пейте и ще видите какво влияние оказва музиката при храносмилането. Ученикът трябва да отделя всеки ден по 10, 15, 20 минути за пеене и след това да започне да работи. Развитието на дарбите и способностите на човека зависи от пеенето. При пеенето ще дадете възможност да се развият вашите способности. Всяка песен може да се пее силно или тихо, меко. Ако пеете силно, ще привлечете по-нисшите същества, ако пеете тихо, ще привлечете по-напреднали Същества. Който не е музикален, у когото не е развито чувството за време, той не е търпелив и точен, няма усет за ред. Между музикантите рядко се срещат убийци и престъпници. Понеже не са тонирани, хората имат различни състояния и затова не на всички допадат едни и същи песни. Народи, които са имали хубава музика, са се повдигали. Някой се възмущава, че съвременната музика се свири и пее в кръчми и кабарета. Обаче свиренето и пеенето в кръчмите и кафенетата е допринесло твърде много за повдигане на човека. Човек трябва да пее, понеже в него се набира музикален прах, от който трябва да се отърси. Когато се опитваме да пеем или свирим Божествената музика, винаги ще правим грешки. Не че грешката съществува в Божествената музика, но се изисква време, за да се научите да не правите грешки. Трябва да се научите да се тонирате. Щом не искате да пеете, вие сте в болезнено състояние. Щом имате желание да пеете, вие сте здрав. Може да се долови музиката, която излиза от човека. Някой мисли, че лесно може да стане гениален човек. Един човек трябва да слугува хиляди години на гениален певец, да го вижда как работи, какво прави; тогава и той ще стане гениален певец. Знайте, че без музика никъде не можете да отидете. Или ще пеете или ще свирите. Нещастията на човека се дължат именно на това, че той нито пее, нито свири. Грешките се изправят чрез музиката. Има области в Природата, чиито врати се отварят само тогава, когато човек владее магията на музиката.
-
Следобед прекарахме няколко музикални часове. Изпяхме, много песни и след това естествено се поведе разговор за музиката. Учителят каза: - Инволюционната музика е почнала много добре, но като е слизала постепенно в по-гъста материя, песента е все повече изглаждана и хората са изгубили онова, което са имали горе, отдето са слезли. Сега, при еволюционната музика трябва да възстановим изгубеното. При грехопадението хората са изгубили музикалното състояние, което са имали първоначално. Източните песни слизат. Те са инволюционни. Западните възлизат нагоре. Сега ще има подем на музиката; движението е от по-гъстата среда в по-рядка. При слизането на музиката от рядка среда в по-гъста тоновете са едни, а при качването от по-гъста среда в по-рядка тоновете са по-други, т.е. музиката на еволюционната епоха се различава от музиката на инволюционната. Източната музика, като слиза, от разбраната мелодия отива към неразбраната, а западната музика като се изкачва отива от неразбраната хармония към разбраната. Като излизаме от Бога, имаме минорна гама, като се връщаме към Него - мажорна. В първия случай има нещо меко в гласа, има тъга в съдържанието, оплакване. В източната музика преобладава мелодията, в западната -хармонията. Източната музика е музика на сърцето, западната - на ума и волята. Аз разделям музиката на следните видове: музика на полярната област, на умерената област и на тропическата област. Славянската музика е музика на топлия пояс. При залеза на една култура и при изгрева на друга има различна музика. Сега трябва да се създаде нещо ново в музиката. Така, както са пели преди две хиляди години, не може да се пее. Сега как трябва да се пее? Новото в музиката трябва да дойде като една прибавка на това, което е изработено досега. Какво струва сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? Бъдещият музикант и певец ще бъдат вдъхновени. Тяхната музика ще може да направи преврат в падналите души, да събуди подтик за наука в този, който никога не е пожелавал да учи. В сегашната музика на хармонията е изразена цялата съвременна култура с нейния оптимизъм, песимизъм, материализъм, скептицизъм и пр. Иде нова музика. Музиката тепърва има да се развива. Досегашната музика е само предисловие. Бъдещата култура трябва да се създаде по музикален начин. Онези, които са се проявили чрез Бетховен, Бах, Моцарт и др., пак ще се проявят един ден и ще дадат на света нещо много по-хубаво от това, което са дали. Днес няма още условия за проявление на възвишената музика. Не е лесно да се създаде истински гений. За да се роди такъв човек, преди всичко той трябва да има идеално, организирано тяло, да издържа на голямото напрежение на силите, които ще се проявят чрез него. Музиката има смисъл само тогава, когато служи за облагородяване на човека. От външната музика човек трябва да премине в музиката на Космичното съзнание. Който не може да развие музикалното чувство на Космическото съзнание, не може да влезе в Божествения Свят. Бог сега ще вдъхне дихание на Живот чрез ушите. Затова всички хора трябва да се научат да пеят. След тези събития ще се усили значението и влиянието на музиката. У всички ще се усили желанието да пеят. През войната се развива жестокостта, хората огрубяват. Сега има груби тонове на картечници, на оръдия, на бомби и други. Те са най-грубите тонове. Музиката иде от Невидимия Свят да помага на човечеството. За в бъдеще хората ще се раждат с развита музикална способност. В миналото не е имало такава музика както сега. В музиката на латинската раса е проявен женският принцип, в тази на англосаксонците е проявен мъжкият принцип. В музиката на славянската раса е проявен пак женският принцип, само че в по-високо поле. Славяните са музикални. Понеже са минали през много ограничения, в песните им е изразено тяхното страдание и те го приемат с надежда и възход. Когато пееш песните на един народ, трябва да разбираш епохата, когато са били създадени. Русите, както и българите, са претърпели много страдания и това е отразено в някои от песните им. Музикалният век иде. Славянството ще даде нов подем на музиката. То носи по-добра "глина", от която могат да се направят по-добри грънци.
-
Учителят отделяше изключително внимание на музиката. Песните придружаваха всяка наша работа, ние всякога пеехме. Денят започваше с музика и свършваше с Музика. Всяка беседа на Учителя започваше и свършваше с песни. Музиката беше за Учителя среда, необходима като въздуха. Пеехме общо, едногласно или хорово. Понякога солисти изпълняваха песни на Учителя. Върху музиката Учителят работеше постоянно. Изучаваше тоновете, гамите, модулациите, ритъма, тяхното Въздействие и изразна сила. Посочваше ни значението и смисъла им в разумния Живот. Той превеждаше един висш Живот на езика на музиката. Когато Учителят донасяше цигулката си в клас, всички с радост очаквахме какво ще ни изсвири днес. Той отваряше голямата двойна кутия, изваждаше отвътре прекрасния блестящ инструмент, обвит с меко кадифе, почистваше го внимателно с кърпичката си и после изваждаше лъка. Всяко движение на Учителя беше красиво, изящно, пълно с внимание. Учителят свири тихо, нежно, без технически ефекти, но със съвършена техника, лекота, чистота и изразителност. Музиката му събуждаше образи, въздействаше дълбоко. Често той дълго импровизираше мелодии и вариации свободно, естествено като извор, който си тече на воля. Тъй едно голямо музикално богатство остана незаписано. Учителят създаваше пред нас песен върху текст от него или почваше с малък мотив - един, два такта и мелодията се развиваше просто, раждаше се нова песен. Друг път, като вземаше повод от състоянието на някой ученик, в отговор създаваше малка мелодия, която имаше магическата сила да трансформира това състояние. Обикновено Учителят даваше завършени песни, съвършени музикални творби, на които не можеше да се прибави, нито отнеме. Учителят даваше новите песни в клас или пред група ученици, от които другите в последствие ги изучаваха. С каква обич се отнасяше Учителят към всяка нова песен - като към скъп, очакван гост. Тази обич се предаваше и на учениците. Такъв е законът. Учителят пееше вдъхновено. Гласът му дълбок, проникновен, имаше богати, неизчерпаеми възможности. Той можеше да предаде всички оттенъци на чувството и мисълта. Застанал прав, със затворени очи, Учителят понякога придружаваше пеенето си с красиви изразителни движения. Той беше недостижим изпълнител. Учителят насърчаваше всички да свирят и пеят. И почти нямаше между учениците такива, които да не свирят на някой инструмент или поне да не пеят. Учителят беше заобиколен с музиканти. С тях той работеше постоянно. През последните години извикваше някои от тях редовно, в определени часове, за работа. На тях той предаде последните песни, които дълго време беше пазил - свещени песни. Той ги пееше или свиреше, показваше им как да се изпълняват, докато ги научат добре, за да могат после да ги запишат и предадат на учениците. Все в това време той даде много концерти, художествени песни, богати мелодично и модулативни. Това са образци на новата музика. В някои разговори той е дал обяснение за законите, върху които те са построени. Музиката беше любима тема на нашите разговори с Учителя: - Нашите песни, песните на Бялото Братство и след хиляди години няма да се изменят. Песните „Светъл ден” или „Изгрява Слънцето”, например - всякога ще има светъл ден и всякога ще изгрява Слънцето. Песента „Аз ще се подмладя” не е измислена. Този мотив съществува в Природата. Съществата в Божествения Свят го живеят. Една сестра попита: - Те как го живеят? - Като го живеят, те го пеят. Нашите песни ги има горе и оттам са свалени. И ние като ги пеем, Възвишените Същества идат и ни поддържат. При нашите песни ние отиваме при тях и те идат при нас. Всяка наша песен е снета отгоре, по песните, които съществуват в Божествения Свят. Всяка наша песен е построена по плана на висшите гами които съществуват горе. И ако ние тука, при пеенето или свиренето съвпаднем със същинския характер на небесните песни, които са снети, ще получим благословение от Божествения свят. Когато човек пее с чистота, с Любов, с пълна хармония между ума, сърцето и волята, насочени и трите към Божественото, тогава именно се свързваме с ритъма на небесните песни, от които нашите са взети. И тогава получаваме Божествената струя - Благословението. Тези Божествени песни вечно се пеят горе, там вечно звучат. Чрез тях се създава и гради Вселената. Моцарт, Бах, Бетховен и пр. в своите композиции са свалили малка част от онова, което е на Небето. В бъдеще материали за опери ще се вземат от нашите песни и от някои паневритмични упражнения. После, за оперите ще се вземат сюжети от живота ни на езерата, от живота на Изгрева и пр. В тях ще се преплитат нашите песни. Всички наши песни са образни, носят постижения. Всички думи имат едно значение. Ние обличаме песента в образи. Младата красива мома, за която се говори в една наша песен, това е красивата мисъл, красивата идея, Божественото в човека. Ние ще представим на човека новата мисъл в образа на младата мома и младия момък. В нашите песни не се говори за минало, а за настояще. Нашите песни са минорни и мажорни, смесени. Някои започват минорно и завършват мажорно, а други обратно. Песента „Изгрява слънцето” е мажорна, а „Махар Бену” започва минорно и свършва мажорно. Минорното е отиване да печелиш, а мажорното е връщане със спечеленото, връщане от бойното поле. Песента „При всичките условия на живота не губи своя мир” е за солово пеене. При изпълнение на тази песен се иска патос. В музиката важи същият закон, както и при скъпоценните камъни: някои камъни са образувани при голямо налягане и голяма топлина. Трябва да дойдат хора, които да ценят песните. Един скъпоценен камък невежите ще го оставят и ще кажат: „камък”. За да оцени човек музиката, трябва да я изпее и да я изслуша, когато другите я пеят. Това не е нещо, което само теоретически може да изучаваш. От обед до залез имаме едно разположение за пеене, а от изгрев до обяд - друго. Някой пее „Изгрява Слънцето”, но не я пее както трябва. Когато изгрява, трепти сърцето на Слънцето. То гледа да даде нещо на всяка тревичка. на всяко камъче, всички са доволни от него, а ти пееш тази песен по обикновен начин, без да изразиш това. Песента „Напред, напред за слава, в бой за царя Сионски” съм дал в 1888 в с. Хотанца, преди да ида в чужбина. Има още песни, които съм дал и които не са изнесени. Песента на „Блудният син” съм свирил само няколко пъти. Учителят замълча и след това изпя една нова песен: „В зарите на моя живот аз рано се пробудих и Слънцето посрещнах. То ми донесе радостната вест, че Бог ме люби." След това Учителят продължи: - Тая песен е вътрешна, много свещена, мистична и затова не е за широк кръг. След това Учителят изсвири една нова песен на цигулка и каза: - Тая песен значи следното: Всичко в Живота е възможно, когато знаеш как да го направиш. Песента е път, по който трябва да се изправя Животът. Днес ние сме най-музикалното общество. Никъде няма толкова нови песни, колкото ние имаме. Ние сме едно духовно общество, което има нова музика. Едни песни помагат на ума, други - на сърцето, трети - на волята. Аз имах четирима учители по музика в България. Първият беше лирик, вторият - класик, третият го наричам Моцартов тип - на жизнерадостната музика. После дойде класикът. Когато отивах при него на урок, той ми свиреше. На Изгрева трябва да се образува малък оркестър. Трябва да се даде концерт в София с новата музика. Стана въпрос за нашите песни, които трябва да се въведат в училището. Един брат каза, че приготовлява сборник от нашите детски песни за печатане. Учителят каза: - Трябва да се знае как да се предават нашите песни на децата, по кои методи. Трябва да се събудят вътре в човека музикални състояния, тогава хората ще дадат прекрасна музика. Методът при предаване песните на децата е следният: първо, чрез подготовка трябва да оживее Природата за децата и тогава да пеят. Какво ще пее за реката, за извора, за черешата и пр., когато те не се оживели за тях. Те трябва да оживеят.
-
Обикновено след общите беседи при езерото Елбур изпявахме няколко песни, а понякога музикантите даваха концерт. Те изпълняваха песни от Учителя или някои класически творби. Веднъж, след един такъв концерт, Учителят заговори за музиката: Не може да има музика, дето няма разумност. Трябва да се изучи влиянието на всеки тон, както влиянието на седемте краски. Човек не може да бъде ученик без музика. Човешката мисъл е построена по законите на музиката. Любовта е най-великата музикална симфония. В живота по-велика симфония от Любовта не съществува. Достатъчно е да изпеете на умрелия един тон, който носи живот, за да възкръсне. В музиката има тонове, които могат да спрат бурята. Но те не всякога могат да се прилагат, понеже ще причинят зло. Ако бурята спре, това може да причини по-голямо нещастие. Човек с пеенето придобива своята свобода. Има връзка между пеенето и човешката мисъл. Когато човек пее, засягат се мислите и чувствата му. От способността му да пее зависят неговата мисъл и неговата Любов! Когато писателят стигне до крайния предел на своята мисъл, ще стане или музикант, или поет. Когато музиката стигне до своя горен предел, сменя се с молитва. Тихото пеене означава, че нещата идат от далеч, от Божествения свят. А високото пеене означава, че нещата идат от близо, от физическия свят. Хората не развиват музикалното чувство и вследствие на това са нервни. Музиката е носител на велика култура. В музиката сега се внася нов ритъм - съединение на западната и източната музика. В Египет, в Халдея, в древните времена музиката е била инволюционна. А сега започва еволюционната музика. Тогава се е отивало във все по-гъста материя, нещата са се раздробявали, а сега става разширение, от малкото се отива към голямото. Българските народни песни по-рано са били религиозни танци, а после са станали хороводни. Бъдещето носи големия подем на музиката в славянството. Хубаво е да се даде един концерт със заглавие “Новата музика”. Чрез новата музика искам да върна красотата на вашите лица. Новото ще победи чрез музиката. От невидимия свят ще дойдат музиканти, които ще организират света. Светът ще се оправи чрез музиката. Музиката на Бетовен изразява борбата на човешкия дух със средата. Който иска да се подмлади, да стане като децата, да свири Моцарт. Който иска да се усили волята му, да бъде смел, да свири Бетовен. Който иска да се запознае с природата, да свири Бах. Който иска да познава сърцето на мъжа и жената, да свири Шопен. Хендел и други са коментатори. Музиката трябва да служи като възпитателно средство. Онзи, който не е минал през скръбта, не може да пее хубаво. Онзи, който е минал през скръбта, добива дълбочина. Когато някой пее по обикновен начин, той прилича на гримиран човек. Той не чувства дълбоко нещата. Когато човек пее духовни песни, трябва да отвори душата си към Божествения свят като цвят и да има разположение на невинно, разумно дете.
-
Когато хората са излезли от рая, те са изгубили истинската музика. Пеенето подобрява здравето и внася хармония в сърцето и ума на човека. С пеенето ние привличаме също висшите разумни същества и те идват да ни помагат (да свършат работата ни в най-скоро вре-ме). Има музикални часове през деня, които трябва да ги знаете. После накарайте някой музикален човек да ви пипне гърлото, за да ви даде нещо на гласа. Когато готвите, излейте 3 песни (когато ври яденето) и тогава, които го яде, ако има някаква болка, може да му мине. Същото и шивачът, ако е музикален - може да ползва другите. За да ви върви, правете всичко музикално. Да шиете с музика, да готвите и пр. Тъмните сили нападат човека, когато той престане да пее. Когато отидете при някой болен (неговите трептения са слаби), попейте му 20 минути и трептенията му ще се повишат и той ще се почувствува добре (ще оздравее). Затова, молете се на Бога, да ви даде някое голямо изкуство - глас или нещо друго. Всеки от вас може да свири, ако се упражнява. Смели бъдете и не се бойте от нищо. Музиката е като лекарството - действува обновително, повишава трептенията, страданията изчезват, като пее човек, сменя значи отрицателните си състояния - трансформира мислите, чувствата и постъпките си (енергиите си). Където има музика, там има и живот. Така, че ако човек не пее и другите работи не може да постигне. Змиите се укротяват чрез музиката, също и змийските чувства у човека, чрез музика може да се облагородят. Вие трябва да се научите и да говорите музикално. Музикалният човек почва да мисли правилно. Без музика няма прогрес, няма бъдеще. Пеенето е външен израз на любовта. След светската музика идва окултната музика, в нея има сила, тя е Божествен метод за служене на Бога. музиката трябва да се приложи в живота - при ставане сутрин, при болест, сиромашия и работа и пр., трябва да се пее, за да може да се подобри живота ви. Музиката е естествен метод, чрез които човек може да се развива. Които не пее, той е егоист (живее за себе си само). В истинския музикант има самоотричане. Един ден вие ще бъдете музиканти, но трябва да работите. Един музикант може да направи големи добрини, да отвори сърцата на хората и да внесе Божествени мисли (щедри, добри, искрени, да обичат и пр.), да направи тласък в човешката дута. Ако човек живее музикално, това ще се отрази и върху лицето му. Първият Божествен тласък е даден на музиката с класическата музика. Вторият ще се даде в шестата раса и бъдещият цигулар на шестата раса, като засвири цигулката му ще говори, той ще си играе с нея, като магьосник. Сега музиката е още механическа, но ще дойде и хубавата музика - музикалните гении идват. Светът ще се оправи, когато хората станат музикални. Ще дойде време, когато човек ще може да слуша музиката на природата, тези нежни, фини вълни и тогава, той ще стане много чувствителен, за да може да ги възприеме. Постепенно ще се развие у него и този усет. Ако разглеждаме музиката като обикновено изкуство, тя става като занаят. Но трябва ние да вземем музиката - първо с нея да служим на Бога, после на душата и най-после на обществото и другите. Знайте, при болестта, най-важното е, да се повдигнат трептенията на организма с пеене. Където няма пеене (музика) има смърт. Затова, прилагайте музиката и нейния дълбок смисъл. Всички наши мисли, значи, трябва да вървят по закона на музиката, защото, ако нямате хармония между мисли, чувства и воля, то колкото и да пеете през деня, ще има фалш, т.е. във всички работи през деня ще се спъвате и ще страдате. Който пее (правилно живее), той стопява всички свои мъчнотии.
-
“Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си”. Учителят Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секунда. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват. Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на “хармонията на сферите”, която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: “Музиката свързва небето със земята”. Всъщност, цялата Природа е проникната от музика. Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата Природа; всичко в Природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да укаже по-голямо влияние върху растежа й. В свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането й до онази висока, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието е един мир на хармония, внася хармония и в самата душа и тяло. От там можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото.
-
При Учителя обикновено завършвахме обяда с песни. Пеехме едногласно. Хармонията идваше от различията на гласовете. Музиката дава възможност на човека да се вдълбочи и съсредоточи, да почувства великата хармония и единство на Живота. Учителят казва: - Казано е, че Бог направи човека по свой образ и подобие. Тогава човек представлява Божествената книга. Като изучавате човека, почвате да разбирате и Природата. Вие не можете да обичате нищо, което не е Божествено. Това, което още не разбирате докрай, внася Радост. А това, което сте разбрали, е само опаковка на Незнайното. Не е невежа този, който, който не знае, а онзи, който не изучава Незнайното. Като изучавате Незнайното, то ще остане пак Незнайно за вас. Великото Разумно Начало се разлива и изявява в множеството. Защо Бог създаде света? За да се изяви. Няма какво да търсите Бога на онзи свят. Той е в този свят и в онзи свят. В Него са включени всички същества. Когато помислите за Бога, да почувствате най-възвишеното, да почувствате Живота в неговата целокупност. Да бъдете в хармония с Бога това значи да разбирате целокупния Живот. Трябва ли тогава да казвате, че светът не е хубав? Всичко, което Бог е създал, е ценно, но човек не оценява това, което го заобикаля. Същественото в живота е това, което твори формите. Незнайното е, което твори. Знайното е превозно средство на Незнайното. Има един господар в света. Това е Бог – Единствената Реалност, на която човек може да се моли, от която всичко може да получи. Бог е вложил капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, а изпълнението е вложено в сърцето на човека. Някой има да ви дава, а казва, че няма да ви дава. Той знае в себе си, че ви дължи, но така казва. Също и тези, които отричат съществуването на Бога, вътрешно знаят, че има Бог. Казват:”Бога никой никъде не е видял.” Това се отнася до физическия свят. Вие казвате:”Не сме видели Бога и ангелите.” И Бог си видял, и ангелите, но сляп си бил, нищо повече. Ще дойде време, когато всички хора в света ще виждат проявите на Бога. Има ад, но Бог не е създал ада. Има и рай, но Бог не е създал и рая. Той е създал нещо много по-велико.
-
Слънцето нагряваше големите камъни край езерото Елбур и те излъчваха топлина. По водите на езерото тичаха отблясъци по стъпките на светлината. Ние бяхме насядали около Учителя на малката полянка край езерото. Във въздуха се носеше лек, сладостен дъх. Някакво малко цветенце разкриваше душата си. Върховете в околовръст подпираха големия небесен купол, изпълнен с благоухание и светлина. Учителят каза: Истинската църква е горе. Когато ви питат: “Вие кои сте?”, кажете им: “Ние сме от една много велика църква!” Един брат каза: Във Франция има намерени документи, от които се вижда, че богомилите приемали прераждането. Учителят отговори: Време е вече да излезем да говорим по-открито за богомилите. Прераждането е метод за самоусъвършенстване. Самоусъвършенстване без прераждане не може да има. Детето нали расте и се променя? Променя се, за да стане господар на условията, при които живее. “Прерада” - т. е. идва, за да преработи своето минало, нищо повече. Понеже “рада” значи още “работя”. Щом вчера е работил и днес ще работи. Сега някои религиозни хора считат, че Бащата трябва да работи, а човек да не работи - наготово да се живее. И Христос дойде на земята да помага, да работи. Втори път пак ще дойде, но в душите. Организирането на света се дължи на Бялото Братство. Всички религии са методи на Бялото Братство. Пратениците на Бялото братство са създали религиите. В архивите на Бялото Братство се пазят всички тайни. Няма нищо пропуснато. Всички светии са негови членове и действат от Негово име. Бялото Братство е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога и с Христа. В края на века всички светии ще бъдат на земята. Те са вече тук на земята. Не казвам, че са тук на земята в плът, но в една или в друга форма са на земята и работят. Учението на Бялото Братство е неизменно. То е основано на канара, която не може да се разбие. В това учение още от създаването на света, още от самото начало има ред факти, които са записани и се пазят. И един ден, когато вие се развиете, ще четете това, ще видите, каква е историята за създаването на света от началото до сега. Ще разберете всички стадии, през които сте минали, ще почнете да виждате тези фази. Те ще се явят пред вас като живи картини. Струва си да бъдете ученици на великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всичката архива на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По-голямо благо от това няма. Ще се стремите да придобиете това изкуство. Изведнъж няма да дойде, но постепенно. Един ден ще си кажете: “Благодарим, че тръгнахме в този път”. Колкото по-рано тръгнете, толкова по-добре. Колкото по-късно тръгнете, и по-късно ще стигнете. Щом сте верни на закона на Любовта, няма да има никакви изключения и тогава всичко ще се научите. Сега искам да запиша за ученици онези от вас, които искат да влязат в първия клас на Любовта. Учениците, които влязат в класа на Любовта, ще почнат да се записват постепенно. Белите Братя ви отварят място в своята школа. Първото нещо е да имате една беззаветна Любов. Ще влезете с пълно сърце, ум и душа. Но ще започнете всички с Любовта. Това е Божественият път. Бялото Братство върви по пътя на Любовта. Като влезете в този път, ще видите, че той е един от най-добрите. Няма друг по-хубав път. И в един живот няма да го научите. И в два, три, десет живота няма да го научите. Пътят на Всемирното Бяло Братство е път на Любовта, Мъдростта и Истината едновременно. Основната цел е Любовта, а Мъдростта и Истината крепят Любовта. Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите. Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона. И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена. Първият клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр. Вторият клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и пр. Третият клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата, или български клон. Той от Египет отива в Индия, от там в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега в България работят и трите клона. Тези три клона - Египетски, Палестински и Богомилски в тесния смисъл на думата - идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят трите клона, са посветени. Най-рано е излязъл първият, египетският клон, после палестинският и най-после българският или богомилският клон. Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло Братство. В Гърция те се наричат орфисти, в Палестина - есеи, в Египет - херметисти, в Персия - маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, египетския клон. Първият клон е построил в Египет пирамидите. В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет - повече научен материал. Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр. Първият клон имал за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи. Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството. Богомилите не са успели в България поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура. Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура. Първото име на богомилите е било съвсем друго. В България са им дали името богомили. Ще ви кажа по-нататък тяхното име. Може да се напише книга, в която да се прокара идеята, как българите като изгониха богомилите, пострадаха и попаднаха под турско робство. Да се напише съчинение: “Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това”. Най-виден богомил е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник, разпространител. Чешкото братство в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите и пр. са произлезли все от богомилите. После реформацията се разрази в богомилски дух. Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели. Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: “Докажете го исторически”. А ние ще кажем: “Опровергайте го исторически”. Законът е такъв: “Дето е текло вода, пак ще тече”. Един брат каза: В списанието “Училищен преглед” има статия против богомилите. Учителят отговори: Кажи на автора така: “Ти си писал за богомилите без свещ. Запали си свещта”. Тук се работи за Царството Божие на земята. Някои проповядват национализъм. Оставете тези идеи. Национализмът е идея на старата култура. Всеки народ е уд на Цялото. Краката работят за тялото и тялото за краката.
-
Планинската Школа на Учителя при Седемте Рилски Езера Висше Духовно Училище за себепознание и самовъзпитание Ние сме дошли тук в планината на височина 2230 м, за да се освободим малко от своите обикновени мисли, както и от тия на останалите хора. В ниските места, гдето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, низши мисли, от които трябва да се освободим, за да възприемем чистите Божествени мисли. На Училище Сега вие сте дошли на планината да научите нещо. Тук вие сте на училище. Училището е само за онези, които мислят правилно, а които не мислят право, да си вървят. Селището на учениците тук е школа. Свещената наука Тук на планината се изучава свещената наука на всички времена. Тук ние се учим да не се боим от резките промени на времето, от бурите и стихиите, а да ги обикнем. Важна задача Трябва да знаете всички, че тук на езерата ви предстои важна задача. Тук имаме да свършим важна работа. Тези, които са ви довели тук, са ви дали задачи. Изучаване на планината Изучавайте планината. Съставяйте си всеки ден по една малка програма. Събирайте се, четете заедно, изучавате геологията на планината, метериологията, минерологията, астрономията; изучавайте камъните, тревите, цветята, водите, насекомите, небето, облаците, върховете. Учете се да рисувате. Изучавайте всичко, което ви обърне внимание, а същевременно и влиянието, което указва върху вас. Проява на Вечното Когато наблюдаваме заобикалящия ни свят, трябва да помним, че чрез него се проявява Вечното. Ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си, ще ни се открият велики тайни. Ако не можете да изучавате външния свят, как ще изучавате вътрешния? Когато отивате всред планината, считайте, че това са форми, в които Бог се проявява. Ако не гледате така на планината, тогава какво ще разберете от нея? Връзка между физическия и духовния свят Ние сме дошли на планината, за да разберем Волята Божия и да я изпълним; да се облагородим и се върнем обновени. Ние сме дошли на планината, за да образуваме връзка между физическия и духовния свят. Ако мислите, че никой няма на планината, много се лъжете. Цялата планина е пълна с очи; където минавате, те ви гледат. Ако ви се отворят сега очите, ще видите тук пред себе си един друг свят. С интерес и усилие На планината трябва да си създавате разнообразна работа. Без усилие нищо не се постига. Трябва да правим усилие, да проявим интерес. Само като видят от разумния свят, че правим усилие, тогава дават знание и сила. А като чакаме в пасивно състояние, няма да ни се даде нищо. Слънцето Едно от най-хубавите явления на планината е Слънцето. Планината има свой живот - величествен, тайнствен. Обхода към Слънцето Работете върху себе си, да придобиете правилна обхода към Слънцето, природата, ближните си и към себе си. Аз съдя за човека по отношението му към Слънцето. Това е мярката. Чрез Слънцето се изявява Божественото в света. Ако не видите Божественото в човека, не можете да имате правилна обхода към него. Оценявайте, почитайте всичко, което ви е дадено: вашия ум, сърце, воля, тяло и всичко около вас. Лечебното действие на Слънцето Много слънчева енергия има набрана, складирана в планината. Енергиите на планината, вложени в камъните, лекуват. Използвайте заоблени, гладки, твърди камъни, изложени на юг или на изток, огрявани от Слънцето, като седите на тях към обед, когато са топли и Слънцето ги огрява. Това действа лечебно като съгревающ компрес. Енергии на планината Планините представляват акумулатори на енергии. Тези върхове са акумулатори, трансформатори на слънчеви енергии, които идват на земята. Духовното богатство на планината Тук са складирани грамадни енергии във въздуха, скалите, водите, дърветата и цветята. Тези енергии влияят на човека и той може да ги използва за свое добро. Обнова на човека Зад енергиите на планината има разумни сили, с които човек влиза във връзка. Това действа за неговата физическа и духовна обнова. Великият план Тези форми тук са работени в течение на милиони години от разумни същества по един велик план. Духовната атмосфера на планината Духовната атмосфера на планината е чиста и там по-лесно се свързва човек с възвишените същества. Ученикът трябва да влиза в нейния свещен храм и да я обикне. Тук, на планината се влива в човека повече жизнена сила - прана. Закони на здравето Първото нещо е: трябва да спазвате законите на здравето. Като изгуби човек своето здраве, постиженията му стават малки. Фактори на здравето Чистотата е един от важните фактори и първо условие за здравето. Всяка култура трябва да започва с чистота в къщата, тялото, дрехите и тогава да се пристъпи към вътрешна чистота. Поставете чистотата за основа на физическия живот, за да възстановите здравето си. Измиване Ако искате да се ползвате от условията тук, по три пъти на ден трябва да си измивате краката до коленете. Измивайте и лицето си с топла вода. Ще ви дам една задача: всеки от вас да се окъпе с топла вода, като вземе вода от чешмичката и види какви ще бъдат резултатите. Трябва да пазим тялото чисто. Направете задачата поне един път. Гледайте да се измивате добре, порите на кожата да бъдат отворени. Не се обленявайте, а запалете огън и стоплете вода. Хигиенични правила Тук пийте само топла вода. Топлата вода е едно от средствата да не се губи вътрешната топлина. Ще ядете преди да е залязло Слънцето. Планината иска да сте добре облечени; голи хора не иска. Пазете се да не изгубите нормалната топлина на тялото си. Краката да бъдат топли; да имате вълнени чорапи. При изпотяване преобличайте се. Тези хигиенични правила трябва да бъдат настолни. Чистота Планината обича чистотата. Пазете като свещен завет чистотата на планината. Всичко нечисто трябва да се отстранява. Говорът на планината Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са зависими една от друга. Щом имаш външна чистота, има условие и за вътрешна. Само в чистотата можем да чуем говора на планината. Напредналите същества Пазете чистотата, за да се свържете с напредналите същества, които ще ви помогнат. Разумните същества тук обичат чистотата, тя е необходима. От всички иска да държите чисто, да не хвърляте остатъците дето ви попадне. Трябва да имате чистота - физическа, умствена и сърдечна. Чисти мисли На планината трябва да имате чисти мисли. Първата задача в живота на човека е да пречисти своята мисъл. Пречисти ли мисълта си, той има ясна представа за всички неща, за Бога. Дребнавостите в живота нарушават неговата чистота. Своето небе Който не живее в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците скриват Слънцето от погледа на човека. Красиви образи Искате ли да продължите живота си, свържете се с чистотата. За тази цел дръжте в ума си красиви образи на явленията в живота. Вечният живот Първото условие за придобиване на вечния живот е чистотата. За нея копнеят душите. Да бъдем чисти, това е нашият идеал, нашето верую. Чистотата е първото стъпало към вечния живот. Осъществяване на идеята за чистотата Тази година нека посветим на чистотата. За да се осъществи тази идея, нека няколко души да заработят върху идеята за чистотата. Дълбоко дишане Тук прилагайте упражненията за дълбоко дишане. Паневритмия Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как да приемат силите на природата. Всеки човек, който възприеме тези движения, можем да му говорим. Има закон в природата: което направите отвън, направено е и вътре във нас, в света на вашите мисли и чувства; което направите долу, направено е и горе. Всичко, което направите тук, има отражение и в социалния, всеобщия живот. За да познаем себе си Ние отиваме в свещеното царство на планината, за да се потопим в живота на планината, да освободим душата си от всички грижи, да почувствуваме своето истинско естество, да намерим, да познаем себе си. С други очи Тук се учим да гледаме с други очи на планината, на всичко около нас. Така планинският свят ни се разкрива все по-величествен и обширен. Животът на планината Когато дойдете на планината, за да се ползвате от нея, трябва да се потопите в нейния живот, да приемете нейното разположение. Бог ни отвори Сега Бог ни е отворил път да дойдем тук. Ако не бе Той, пътят ни щеше да бъде затворен. Обмяна са енергиите на планината Като се качва човек по високите върхове, става обмяна с енергиите на планината, човек се храни духовно. Колкото съзнанието му е по-будно, толкова обмяната между него и планината е по-интензивна и по-пълна. Повдигане на духа Като работи човек на планината вътрешно и интензивно, използва условията тук за повдигане на духа. Всичко, което вършите с разположение, е Божествено; а което вършите с неразположение, е човешко. Уединение Смисълът на живота не е в уединението, в отделянето от хората. Бог е създал хората, за да работят заедно. Привилегия е да общуваш с което и да е същество, понеже е създадено от Бога. Хубавите неща Хубавите неща, хубавите картини, които останат във вас, те ще ви ползват. И когато сте в София, като помислите за тях, то известни енергии ще потекат към вас и ще ви обновят. Място за размишление и молитва Планината е място за повдигане на мисълта, за размишление, за проява на любовта, за молитва. Тези места са за онези, които мислят за Бога. Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно. Отивайте на молитвения връх и се учете да се молите за най-важното през деня - да вършите Волята Божия. Като се изкачвате на върховете и където ходите, ще се молите. Свещенодействие Ходенето на планината е поклонение, свещенодействие. Като дойдете на планината, трябва да имате разположението на планината. Благодарност Като благодарите на планината, тя дава. Когато човек е благодарен, има условия да черпи от нея, той е в състояние на възприемчивост. Без грижи и тревоги Планината обича да нямате никакви тревоги и грижи, когато отивате всред нея. Потребно й е най-малко една седмица, за да ви освободи от всички тия неща и после да влее във вас от своето съдържание. Дръжте в ума си мисълта, че работите на света и на цялата вселена са оправени. Понеже вие сге част от нея, то и вашите работа са оправени. Художествена изложба Природата е жива и разумна. Тук има изложба, приготвена от хиляди години. Трябва да чувстваме, че има нещо повече от това, коего виждаме отвън. Материалният свят е въплътена мисъл. Проява на Бога Бог, Любовта се проявява чрез храната, водата, въздуха, светлината и чрез всички същества, чрез целия Всемир. Великият закон Чувствайте, че планината е свят на Бога, на Любовта, че сте потопени в този свят и трябва да изпълните великите му закони. Човек се ражда на земята, за да обича Бога. Няма по-голямо постижение от това. Великият урок Вие сте пратени на земята, за да научите един велик урок: да бъдете доволни, благодарни при най-голямото нещастие, което ви се случи в живота. Не да стоите пасивни, бездейни, но да работите, за да отстраните мъчнотиите. Висше образование Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас. Ако навсякъде, където минете, работите за Бога, ще добиете висше образование. Аура на планината Всяко място на планината си има своя специфична аура. Планината във всеки момент е различна. Планината е много разнообразна, понеже зад формите, които виждаме, стои една разумност, която е проява на Бога. Погледът ни трябва да проникне зад формите в тази разумност, за която цел трябва да имате достатъчно светлина в съзнанието си. Душата Душата не е отделна от Бога, тя е едно с Него, както реката е едно сьс своя извор. Събуждане на Божественото у нас Като се събираме тук, на планината, ние имаме за цел да събудим Божественото у нас или ние да се събудим за Божественото, да го оценяваме. Считайте, че вятърът вее за вас, реките текат за вас, слънцето грее за вас, планината е създадена за вас. Връзка с напредналите същества Като съзерцаваме величествения свят на планината, когато сме в досег с камъните, цветята, езерата, ние се свързваме с най-напредналите същества. Символи Ако ви питат какво сте научили като сте ходили на Седемте рилски езера, ще кажете, че сте се качвали по върховете и сте обикаляли езерата. Но това още нищо се значи. Това не е никаква наука. Върховете, езерата са символи, които трябва да се разберат. Божествени мисли Божествената мисъл се изразява в различни форми: звездите, слънцето, луната, човекът, животните, растенията, минералите и всичко около нас. Ние трябва да се учим, за да се свържем с Божията мисъл. Свържи се с Божията мисъл и здравето в теб ще се възстанови. Мисълта е сила, която може да лекува. Нашата цел е да образуваме връзка с Бога чрез външната природа. Като седим тук на планината, ние ще приемем Божествените мисли и ще ги изпращаме по целия свят. Развитие на ума От това, какви предмети гледа окото, зависи развитието на ума. Чрез очите ние приемаме висшите енергии на природата, които действат върху нас. Резултат от Рила Резултат ще има този, който може да се потопи в живота на планината, да се слее с нея, да стане едно с нея. Който има силен стремеж към чистотата, само той може да се ползва от богатството на планината. Образец за всички Проявеният живот на природата е образец за всички. Но този образец човек може да пресъздаде в своя живот. Ще изучавате природата, същевременно и своя ум. Работа над себе си Да наблюдаваме и изучаваме природата с цел да преустроим нашия живот, това наричаме работа над себе си. Умствени стремежи За да се ползват от умствените енергии на природата, хората трябва да знаят как да я привлекат към себе си. За тази цел се изисква общество от хора с умствени стремежи. Те са в състояние да привлекат тези енергии. И ние се събираме тук на планината да приемем Божествените мисли, които обновяват. Божествените мисли са чистите, светлите възвишени мисли. Божествената връзка Ние сме дошли тук, за да възстановим връзката си с Бога. В планината имате най-добрите условия за възстановяване връзката с Бога. Работете съзнателно върху себе си, за да се свържете с Бога. Божественото слиза периодически, за да ни помогне да възстановим Божествената хармония. Сега сме в такава епоха. Ако не я използвате, ще чакате дълго време. Божествената връзка е ключ на всички тайни. Напътствия за хармонична работа на учениците Сега ще се съедините всички и ще работите по закона на хармонията, по закона на любовта, да създадете една приятна атмосфера и ще започне да се отваря пътя ни, ще дойдат Божии мисли у вас. Така ще започне обмяна между вас, ще се разведри съзнанието ви и умът ви ще заработи. Божият Дух ще ви даде известни внушения и аз ще се радвам, ако от вас излязат някои хубави работи. Нека целта на работата да бъде: Пробуждане на Божественото естество у нас. Пазете следната идея: в една работа внесат ли се дребнавости, лични чувства, амбиции, стремеж към първенство, за материално осигуряване, тя се разваля. Не мислите, че всяка работа ще бъде съвършена. Ще имате опущения, грешки, несполуки, но като постоянствате и се уповавате на Божия закон, съществата, които са заинтересовани, ще помагат и вие сами ще намерите погрешките и ще ги коригирате. Сега, разбира се, вие още не сте виртуози, но ще направите един малък опит. Това ще бъде едни импулс да събудите способностите, които имате и един друг ще си придадете от вашите енергии. Тази деятелност е важна не само за вас, а и за външните хора. Ще дадем един малък модел, с който да покажем как трябва да се работи. С труда си вие ще създадете една вълна на работа. По този начин ще се стремим да приложим Христовото учение в практическия живот. "Аз ви казвам, че и да имате мьчнотии, няма да бъдат такива, които да не ги преодолеете." И тъй, Господ ви поздравява и казва, че ще ви помага. Обичайте Го, вярвайте в Него, надявайте се на Него и през годината ще проверите дали са верни думите ми или не. Събрал из Словото на Учителя: брат Илия Узунов София, Изгрев; март 1960 г. Учителя за планината Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем Волята Божия и да я изпълним. Ако се качваме на планината да разберем какво Бог иска от нас, това качване има смисъл, и ако слизаме в долината, за да занесем на хората това, което сме придобили на планината, това слизане има смисъл. Ние сме дошли на планината да се радваме на именията на своя Баща. Щом сме дошли тук, нека забравим всичко старо. Във възгледите ни трябва да стане преврат. Който е дошъл тук, трябва да се освободи от някой свой лош навик, недъг или болка. В планината човек има сто пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха някакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората, да се учат и ползват от тях. Да се движи човек по планините съзнателно, това значи да изпитва истинска Божествена радост. В древността всички Учители и посветени са отивали в планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, да получат просветление и нови идеи. Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Има идеи и чувства, които се проявяват на височина 3000 метра; други се проявяват на височина 3200 - 4000 метра. Всеки от вас може да провери този закон. Ако се качвате на Хималаите и през ума ви минават идеи, които са характерни за височина 5000 метра, ще кажете, че височината, на която сте стъпили, е 5000 метра. Например, един месоядец се качва на планината и по едно време в него се явява мисълта за вегетарианството. Това показва, че е стигнал на височина, на която се ражда тази мисъл. Тази височина е 8000 метра. Като стигне човек на 9000 метра височина, той забравя своята националност. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-високи идеи ви занимават. Изкачването на високи планински върхове подразбира влизане и един висш свят. Следователно изкачването на връх Мусала не е нищо друго, освен отиване при Бога, т.е. изкачване на някое духовно място. Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места. В този смисъл човек всеки ден може да се изкачва по високи върхове, да се освежава, да повдига мислите и чувствата си. Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия: Оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти от високите места са възприемали музиката и после са я сваляли в низините между хората. Човек може физически да се движи в долината на живота, а умствено и духовно по височините. Формата и положението не определят човека. Сега, като се качвате и слизате по върховете, вие трябва да възприемете по една нова мисъл, върху която да работите през деня. Като строихме чешмичката на Рила, вложихме в нея новите идеи. Който пие от тази вода, ще възприеме нещо от тези идеи. Не може да бъде носител на светлина и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планините, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва на планините. Всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снишаване и след време ще бъдат полета. А полетата ще бъдат планини. По-рано Витоша е била по-висока, отколкото днес. Черни връх е висок 2286 метра, а Големият Резен е с 4 метра по-нисък от него. Витоша е планина на знанието, за усъвършенстване. А Мусала е връх на самоотричането. Който иска да се самоусъвършенства по пътя на самоотричането, да отида на Мусала, а който иска да усъвършенства своето знание, да отида на Витоша. Като наблюдавате местностите около езерата, виждате, че те имат особен строеж, особена архитектура, която никой обикновен човек не може да изработи. Тук са работили съвършени, възвишени същества, пред които и най-учените хора на земята са деца от забавачницата или от първо отделение. Тези места са най-красивите места на Рила. Езерата са седемте музикални тона. Първото езеро наричайте "Махарзи". Това значи "Голямата почивка". Там ще си починеш. Първото езеро е физическият живот. Второто езеро, гдето е нашият стан, наричате "Елбур". Това значи "Бог е силният". Елбур може да наречем още "Езерото на изпитанията". Това езеро отговаря на низшата област на астралния свят. Третото езеро наричайте "Балдер-Дару". Тези думи преведени означават "Онзи, Който дава благата". Това езеро отговаря на висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро се казва "Близнаци". Това езеро е свързано с умствения свят. Петото езеро наричайте "Махабур". Това означава "Големият и Силният". Това езеро е свързано с причинния свят. Шестото езеро е "Сърцето". Това езеро е свързано с будическото съзнание или нирвана Седмото наричайте "Главата" или "Шемхаа". Това е име на Мъдростта. То означава Божествения свят. От преди хиляди години разумните напреднали същества са знаели, че ще отидем на Седемте рилски езера и са ги приготвили за нас. Желанието на човека да се качва по високи места има отношение към неговия стремеж да се повдигне. Ако човек може да преодолее Мусала, да се качи на този връх, ще преодолее и много други мъчнотии, но в неговата душа трябва да има вяра. Човек като е дошъл на Мусала, продължава му се животът с една година. При изкачване на по-високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъда съсредоточена, без раздвоение. Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата. Качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални неща, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни. Добре е човек да се качва по високите върхове, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Това са постижения, които внасят нещо в характера. Колкото по-големи са мъчнотиите на човека, толкова повече се калява волята му. Ако се качваш на един връх, той трябва да бъде пълен с енергия, да ти предаде нещо. Харамията е електричен връх, той повече взема, по-малко дава. Мнозина се качват на него, за да не се изложат пред хората. Всъщност човек трябва да постъпва така: първо ще внимава да не се изложи пред Бога, после пред себе си и най-после пред хората. Да се качва човек по високи върхове, това значи да се обменя със силите на природата. При изкачване на планините, понеже пътят е разнообразен - има равни и стръмни места, предизвиква се дейността на всички органи и човек става по-здрав. Всеки ваш отлив коригирайте с едно изкачване на планината. Когато сте сред природата, между гъсти зелени гори, с чист, свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете. Всред природата човек отваря сърцето си и за своите ближни и за околната обстановка, като приема повече или по-малко от Божието благословие. Животът сред природата е един от методите за подмладяване на човека. В ранна пролет наблюдавайте виолетовия цвят на планинските склонове. Това е прилив на прана. Това е краската на праната. Планината обновява човека. Качи ли се на планината, човек се обновява от чистия въздух, от светлината и топлината на планинското слънце. Благодарете на планината, на въздуха, на водата, за благата, които ви се дадоха. Благодарете за енергията, която придобихте. Сега трябва разумно да използвате всичко, което сте придобили тук. Искате ли да се качите по върховете, ще бъдете тихи и спокойни. Първо ще си направите молитва, ще закусите, ще благодарите, че ви се дава възможност да се поразходите. След това ще тръгнете бавно и постепенно ще ускорявате хода си. При екскурзии не трябва да се бърза, но да се върви полека и всичко да се наблюдава. Изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалите и земните пластове. Когато се качваме по планинските върхове, се налага мълчание и когато слизаме, също. На планината не мислите никога за отрицателни и лоши работи. Изгубването на равновесие на планината има своите дълбоки причини. Следователно, който не може да се качва по планините и не може добре да ходи по тях, той и в равнината не може да върви добре и ще пада. Обаче онзи, който има здрави крака за планините, той и на равните места ще върви добре, без да пада. Значи планината е пробен камък за човека. Едно нещо трябва да имате предвид: щом сте дошли на планината, вие трябва да пазите абсолютна чистота. Ако не пазите правилата на чистотата, ще ви бият на общо основание. Дойдете ли на планината, не мислите, че можете да живеете както искате. Не, вие трябва напълно да се съобразявате с условията на планината. Дето мръднете, каквото направите, считайте, че много очи ви следят, наблюдават и преценяват. И сами да сте, знайте, че около вас има много същества, които виждат всичко. Не се ли съобразявате с правилата, които планината налага, вие ще се подадете на влиянието на лукавия. Той ще ви каже: "Няма защо да се безпокоим, планината е широка, навред могат да се хвърлят боклуци. Не бъдете толкова глупави, да разпилявате силите си напразно. Толкова хора има тук, други нека чистят. Вие си почивайте." Наистина, никой не е задължен да чисти. Тук всичко се върши доброволно, по любов. Никой никого не може да съди, защото няма закон за съдене. Като говоря, че трябва да се пази чистота, това се налага от хигиената. Важно е, че всички имате добро желание, правите усилия да пазите чистотата. Ако искате да познаете доколко даден човек е чист, ще го заведете на планината. Ако пази чистотата на планината, може да се каже, че е чист. Като дохождате на планината, всеки трябва да си носи лопатка за нечистотиите си. Когато нечисти хора отиват на чисти места, планината не ги пуска. Времето се разваля и те се връщат. Когато нечисти хора отиват на чисти места, планината не ги пуска. Времето се разваля и те се връщат. Когато нечисти хора отиват на чисти места, планината не ги пуска. Времето се разваля и те се връщат. Питам, какво правят съвременните хора като се намерят пред някой чист планински извор -изведнъж натопяват вътре калните си обуща, да ги измият. Не, приятелю, намериш ли се пред такъв извор, ще се спреш пред него с благоговение, ще свалиш шапката си, ще измиеш лицето си, ще пиеш от водата му и ще кажеш: Господи, помогни ми да изчистя сърцето си и да просвета ума си като водата на този извор. Изворът е живот от хиляди години; при него седи някой възвишен дух и работи, изпълнява своето предназначение. Затова, отидете ли при някой извор, пийте от водата му, измийте се и благодарете. Трябва да благодарите на клековете, че стават жертва за вас. Ако вие използвате разумно благата, които планината ви дава и обработите полученото, както за вас, така и за ближните си, тази жертва е оправдана. Тогава и клековете ще минат от по-ниско в по-високо състояние. Условията, при които те живеят тук, са неблагоприятни. Следователно от вашата разумна работа Зависи и подобрението на техните условия. Питам, какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно скъсахте обущата си, скъсахте тук-таме дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти. Те идват при него със заявление, с писма и изтеглят известна сума. Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината. Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено и после, като се върнете в света, в полето, ще обработвате онова, което сте приели. Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа. Планината крие много тайни, много богатства, но още не ги дава на хората. Защо? Защото ги намира невежи. Ако им открие богатствата си преждевременно, тя ще ги спъне в техния път. Когато отидеш на планината, остани на това място, което те привлича. Има места, на които, като седне човек, получава вдъхновение. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-високи идеи ще ви занимават. Красиви места са тези, гдето човешки крак не е стъпвал. Търсете тези места. На някои места в Рила има от този първичен елемент и ако човек стъпи на такова място, моментално ще се обнови. Един ден и вие ще трябва да стъпите на такива места. От този момент ще настъпи нова епоха в живота ви. В природата има живи места, живи фокуси, които придават на човека възвишени сили. Да се качва човек по високи върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се храни физически, така той се качва на планините да се нахрани духовно. Освен физически, човек се обменя с енергиите на планината и духовно. Колкото по-духовен е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата да се обнови, така той трябва да се свърже и със знанията на възвишените същества, да се поучи от тях. Щом дойде до положение да създаде правилна връзка с възвишените същества, човек знае как да се отнася и с по-долустоящите същества от него. За такъв човек се казва, че е готов да направи път на мравките. Високите върхове са динамични центрове. Те представляват резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с вътрешните земни сили, както и с космичните сили. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Ако сте неразположени, качете се на висока планина - ще се почувствате освежени и ободрени. Възли на електромагнитни течения има на следните места: с. Арбанаси, при Сините камъни до Сливен, в Света гора, Атон и в Хималаите. В Хималаите и Алпите има центрове, обиталища на Белите Братя. Клон на Агарта има и на Рила, между Рупите и Мусала и на Седемте езера. На езерата има врата, която води към жилището на Агарта. Мястото на Бели Искър до Рупите, местността "Скакавците", е светилището на Рила. Рупите са най-свещените места на Рила. Думата "Рупи" има в корена си "Рух", което означава "Място на Духа". В Рила е най-старата школа. Хималаите са нови планини. От Хималаите идват да се учат в Рила. В Рила има стар институт, та някой път и от Хималаите идват да се учат в библиотеките на Рила. И в Алпите има школа, но в Рила е най-старата школа. В Рила са складирани знания за Египет, за Индия, все от Рила е тръгнала културата. Всички духовни центрове - на Рила, Алпите, Хималаите и други планини, са свързани. Какво е значението на тия свещени центрове? Те работят за Новата култура. Аз отивам на планината, за да говоря с ангелите. Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от духовния и от Божествения свят, които работят за повдигане на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божествените блага. Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята - физически, духовен и Божествен, той става маг. Достатъчно е да удари с пръчицата си, за да постигне всичко, каквото желае. Вие сте във връзка с Белите Братя. Вие сте и в общение с тях. За тях не е толкова приятно да се явят на физическото поле, защото средата е много гъста, материална, не е благоприятна. И трябва да правят големи приготовления, за да се явят. А по-добре е вие да се пренесете на планината - там има добри условия за бъдат видими. И при това трябва да се избере не само чисто място, но и място, дето няма да те следят други. Никой да не знае и да не види, че ви се явяват. Дето отиваме на екскурзия на Рила, това беше целта. Който разбира, разбира. На Рила има по-добри условия, отколкото на Витоша за явяване на напредналите същества. Като отидем на езерата, аз ще ви покажа къде може да отидете за тази цел. После има условия на Рупите. После в дясно, дето има върхове между Мусала и Рупите в местността Скакавците, дето човешки крак рядко стъпва. Там можем да отидем някой път. Човек трябва да мисли, така да поддържа връзката. Ако си отворите очите, ще видите сега картини от "Хиляда и една нощ". Тук присъстват Разумни същества. Трябва да влезете във връзка с тях. Тия светли същества не се явяват на хората, освен когато хората имат любов към тях. Обърнете се към тях и ги поздравете със следните думи: Мили братя, ние ви поздравяваме и желаем Господ да ви благослови. Тогава те ще ви отговорят: "Това, което казахте за нас, да се върне и на вас." Събрала из Словото на Учителя: сестра Мария Златева
-
Аз отивам в планината, там, при живите цветя. И от тях аз да се уча, като тях да получа – красота, чистота. (2) С красотата, с аромата цветята славят Господа. (2) Там нека вятър да ме вее, нека слънце да ме грей, нека роса да ме роси и дъждец да ме вали. (2) Да изгрее в мен Мъдростта. Да възрасне Любовта. (2) С Мъдростта си, с Любовта си и аз да славя Господа. (2)
-
Веднъж, като възлизахме към върховете, Учителят каза: Най-чистите места са на полюсите. После, някои върхове на Хималаите. И в Америка има чисти места, дето човешки крак не е стъпвал. Тези планини около вас са затворена книга. Тук пластовете първоначално са били в хоризонтално положение. После са се наклонили. Ние казваме: “Това е станало с катастрофи”. Обаче това е катастрофа от наше гледище. За нас е катастрофа, но за разумните същества не е. По тези пластове може да четете миналото: какви растения и животни са живели; може да се предскаже и бъдещето - какво ще стане. Една сестра каза: Само ясновидецът може да знае това. И ясновидецът не знае. Той вижда нещата отвън. При мравките и вие сте ясновидци. Вие виждате това, което те не виждат. Ясновидството е още външната страна на нещата. Някой отишъл в невидимия свят, видял ангели, форми. Казвам му: “Говори ли с ангелите?” - Не. - Ти си видял само формите. Не знаеш езика на тия разумни същества. Тогава ти не си бил още в онзи свят. В невидимия свят има места, където ти не можеш да стъпиш. Там за нищо не те пускат. Някои искат да отидат на онзи свят. Защо не пускат там всички? Защото ще оцапат. Тук някой може да влезе с кални обуща, обаче това там не се допуща. Тези места към “Езерото на чистотата” са по-чисти, понеже тук по-рядко стъпва човешки крак. Върхът “Харно ми е” е за меки хора, за да придобият твърдост. Той е електричен. А за електрични хора трябват меки върхове като, например, “Кабул”. Там човек придобива разположение. И “Дамга” е мек връх. Тук - всред природата - трябва да си създавате разнообразна работа. Един ден ще разглеждате небето, друг ден ще изучавате цветята, ще събирате камъчета. Ако си недоволен, направи няколко бани и недоволството ще те остави. Онова, което остане във вас - хубавите неща, хубавите дни, хубавите спомени - то радва човека. Съставяйте си всеки ден по една малка програма. Представете си, че ви попитат как ще прекарате днешния ден. Какво ще кажете? Важна работа имаме да свършим тук! Как прекарвате деня? Четете ли? Събирайте се, четете заедно, събирайте камъни, изучавайте пластовете, тревите, водите, насекомите - всичко, което ви обърне внимание. Наблюдавайте облаците, линиите им, върховете. Учете се да рисувате. Изучавайте външните форми и отношения тук. Когато човек е недоволен, нека седне на някой камък. А като е доволен, да седне на тревата. Трябва да се организира една екскурзия за проучване на местността. Хубаво е да се проучва геологическия строеж на пластовете. После да се изучават метеорология, астрономия, тъй че времето да се използва. Трябва да се изучат тук скъпоценните камъни, техния състав. При образуването им са участвали Разумни Същества. Скъпоценните камъни са проводници на известни енергии. Без тях земята би се лишила от тия енергии. На Рила има скъпоценни камъни. Защо носите скъпоценен камък, а не обикновени камъни? Защото скъпоценните камъни са талисмани, а простите не са. Един скъпоценен камък допринася нещо. Ако аз съм на вашето място, ще отида при езерото, ще почерпя вода и ще полея тревите. Като видя някой рибар, че лови риба, ще му кажа: “Колко струва тази риба?” - Толкова. Давам му тая сума и пускам рибата във водата. А на рибата казвам: “Не се лакоми за червейчета.” Ако вали дъжд, ще съблека палтото си и ще направя баня. На Бога може всякога и във всяко време да служите. Колко богатство има тук на планината, но не ги знаете! Затворени са с ключ. Не е позволено да се вземат. Само като служиш на Бога, касите тук веднага ще се отворят. Картините на природата са чисти и възвишени, подтикват човека към наука, към изучаване на законите, които управляват природата. Ще дойде време, когато и болните, и слабите ще отиват на планината. Докато сте здрави, ползувайте се от планината! Сега вие сте дошли на планината, за да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава. Ще ги изучавате, както лекарят, за да научите, какви лечебни свойства се крият в тях. Ще изучавате минералите, както минералогът ги изучава. Ако не можете да изучите външния свят, как ще изучите вътрешния? Ще дойде време, когато чрез апарати ще може да се възпроизведе цялата минала история на тези планини и то както външната им история, така и вътрешния им живот. Смисълът на живота не е в уединението. Бог е създал хората да работят заедно. Всяка душа е излязла от Бога! Привилегия е да общуваш с един човек, с една мушичка, с едно живо същество. Привилегия е да общуваш с тях, понеже са създадени от Бога. Като минаваш и навсякъде виждаш работите на Бога, ще добиеш висше образование. Оня, който владее Божествената наука, като види планината, знае през кое пространство е минала земята. Пространството е празно. Като идехме от Сапарево, казваха, че тук няма извори. Аз казах, че има. Защото аз чувствах изворите, чувствах нишки, които ме свързват с еманацията на изворите. И ги намерих. Стига човек да има интуиция, като се успокои, може да почувства де има извори. Духовният човек изведнъж знае де има извор, но физическият човек не е чувствителен. Трудно се предава от духовния човек на физическия. Не само духовният човек трябва да знае, но и слугата - физическият човек - трябва да е умен и да възприема.
-
Тази сутрин Молитвеният връх беше обвит в мъгли. Те скриваха света на формите и погледът, като не намираше опора отвън, се насочваше навътре към необятния свят, който ние гледаме през себе си. Всичко беше натегнало от влага. През нощта беше валял дъжд. Въздухът беше пресен, измит, хранителен. От долините идеше шумът на води. Той възхождаше нагоре като глас на голямо множество. На Молитвения връх цареше дълбоко мълчание. Учителят беше седнал на обичното си място - на камъка. Присъствието на всички повече се чувстваше. След утринното Слово ние слязохме при второто езеро, където играхме паневритмията. Над езерните води се носеха пари, от ниско натегналите облаци се спущаха светли мъгли, които вземаха странни, променливи форми. Те бавно се издигаха и спущаха, наподобяващи същества от друга свят, които играеха някакъв тържествен танец над димящите води на езерото. От време на време тежките завеси от облаци се отдръпваха и откриваха върховете. Ние се бяхме събрали около Учителя. По косите, по брадата, по дрехите Му се бяха полепили безброй малки капчици. Той ги поглеждаше, без да ги докосне и им се усмихваше като на приятели. Картината напомняше нещо от първите дни на творението. Като се събрахме всички, Учителят почна да говори: Човек има един съвършен барометър за времето. Например, ако ви боли вратът, коляното или кръстът, това показва какво ще бъде времето дали ще има град, дъжд, сняг, ветрове. После, по това може да узнаете разните течения. Малцина могат да разполагат с този деликатен инструмент. Много скъпо струва поддържането му. Нервните хора са много чувствителни. Те чувстват влагата, депресията, която съществува, и са неразположени. Когато нервният е неразположен, времето ще се промени. Когато такъв човек се сърди, не трябва да го осъждаме - депресия има отвътре. Той показва, че такова ще бъде времето и отвън. Също така и когато се радва, това показва, че отвън времето ще бъде хубаво. Интересно е че някога, като наблюдавате времето при изгрев слънце, небето може да е ясно, но ако предстои промяна, макар и да няма облаци, можете да познаете депресията, ако сте чувствителни. Сутринта при изгрев слънце, гледате, че небето е ясно, но след 2 - 3 часа настава коренна промяна. Има и други признаци. Да кажем, че е топло, но вечерно време вие усещате, че пръстите на краката ви почват да изстиват. Няма студ. Топло е, но чувствате студ на пръстите си. Това показва, че времето ще се развали. Обратно, има 20 градуса студ, но вечер, като си лягате, ако сте чувствителни, усещате топлина в пръстите на краката си. Това показва, че времето ще се подобри. Краката са много чувствителни. И затова човек трябва да ходи бос известно време, за да възприема теченията, които идат от земята. Но не трябва да ходи много време бос, за да не загрубеят краката. Сега хората, с тези обуща на краката, изгубват чувствителността си. В града, в праха не считам за добро да се ходи бос. В града трябва да ходите обути и никога боси. Като излезете в природата, може да ходите боси по тревата 2 - 3 часа, за да стане обмяна между енергиите на земята и вашите. Земята ще ви предаде нещо и ще приеме нещо от вас. Събуйте си обущата, измийте си краката. Даже три пъти на ден може да правите това. Като пасат трева - устата на тревопасните животни е антена - те влизат във връзка със земните енергии, дават и вземат. А човек като ходи, влиза във връзка с тези енергии чрез краката си. За да бъде човек в нормално състояние, трябва да гледа краката му да са топли. Ако са студени, трябва да ги стопли. На влажно място не трябва да се ходи бос, но по суха трева или по нагорещени камъни. Дето камъните са остри, там човек трябва да е обут. Когато времето ще се развали, хората са недоволни, кисели, понеже има голяма промяна, свиване в капилярите. Когато има подобрение на времето, в капилярите има разширение и хората са разположени, весели. Явяването на бодежи в раменете, на гърба, в краката и пр. пак е свързано с метеорологическите промени. Това означава разваляне на времето. И може да се знае, каква метеорологическа промяна означава, според това в кой орган е болката. Болките в зъбите са свързани с резките промени на времето. Онзи, който разбира астрология, ще гледа в какво положение се намират планетите и по това ще познае промяната на времето. Пръстите са свързани с планетите и по промените в пръстите може да се познае какви промени, какви положения имат планетите по небето. Някой път този или онзи пръст ще ви заболи, например показалецът, средният пръст ще трепне, ще усетите бодежи или болка. Това е свързано все с планетни влияния. И от пръстите си можете да предскажете явленията. И ако вашите предсказания се сбъдват, това е вече наука. Има течения от планетите към слънцето и от слънцето към планетите. Тези две течения минават през човека. А това течение, което иде от слънцето, трябва да го схванем и да приемем живота. После трябва да се разбере и другото течение, което иде от планетите, минава през земята и отива към слънцето. Трябва да се знае през кои дни тези течения действат - има дни, когато се очакват тези приливи в природата. Но една наука трябва да се разбира. Щом не се разбира, тя става суеверие. Фатализъм няма в природата. В природата има разумност. Човек със своите мисли до известна степен упражнява влияние върху времето. Известни мисли на множество хора могат да причинят депресия. Ако десет милиона хора имат известен род мисли, те са като динамо, действат като мощна сила. Първото нещо е: трябва да спазвате законите на здравето. Като изгуби човек своето здраве, постиженията му са малки. Без усилие нищо не се постига. Ние не можем да очакваме, че наготово ще дойде знанието. Трябва да правим усилия, да проявим интерес. Само като видят от разумния свят, че правим усилия, само тогава може да ни се дадат знание и сили. А като чакаме в пасивно състояние, няма да ни се даде нищо. Ще ви дам една задача: Всеки от вас да се окъпе с топла вода, като вземе вода от чешмичката. Да видите какви ще бъдат резултатите. Човек трябва да се ползва от Божиите блага. Трябва да пазим тялото чисто. Тази задача да направят онези от вас, които разполагат с време. Ако не можете повече, направете задачата поне веднъж. Гледайте да се измивате хубаво. Порите ви да бъдат отворени. На вас трябват ред лекции, за да научите какво нещо е обхода, начин как човек да живее. Това е цяло изкуство. На планината ще пиете само топла вода. Обливайте се с топла вода. По три пъти на ден измивайте краката си с топла вода. Стопляйте водата на огъня. И лицето си мийте тук с топла вода. Това са хигиенични правила, които трябва да ви бъдат настолни. Дъждът мъчно изгасява силния огън, но слабия лесно се угасява. Ако си слаб огън, не се сравнявай със силния огън. Ако си слаб огън, малко капки дъжд могат да те изгасят. Имай това предвид. В топло време, денем, може да ядете краставици, но вечерно време или в студено време не яжте. Едно от правилата за тук е: всичко ще ядете тук, преди да е залязло слънцето. След като залезе, не яжте. Вода може да пиете. Залезе ли слънцето, никакво ядене. Стойте гладни. То е за предпочитане. Съзнанието ви ще бъде будно. Дето е будна мисълта, не е опасно. Студената вода не утолява жаждата, а топлата вода я утолява. На планината, особено на тази височина, обливането да става с топла вода, понеже от студената вода капилярите се свиват и се явяват много неприятни последствия. Например може да стане затваряне на мехура. Не се обленявайте, всякога носете в себе си кибрит; запалете огън и стоплете вода. Планината иска да си добре облечен. Тя казва: “Гол човек не искам при мен. Голите долу, а облечените при мен да идват”. Планината изисква първо да не губите нормалната топлина на тялото си. Човек трябва да е добре облечен, особено сутрин и вечер. После, краката му трябва да бъдат топли. Трябва да има вълнени чорапи. Ако имате тук кашлица, употребявайте отвара от синята едностръка тинтява. Когато се простудите, изпийте 4 - 5 чаши топла вода. Първото нещо е: човек трябва да пази нормалната топлина на тялото си. Топлата вода е като едно средство, за да не се губи равновесието на вътрешната топлина. Когато организмът не може да си образува достатъчно топлина, трябва да вземе нужната топлина от горещата вода, за да се възстанови равновесието. При изпотяване се преобличайте. Всеки трябва да носи най-малко две, три ризи. Дето и да отидете, преобличайте се. Който има астма, трябва да се качва на височини. Ако болният от астма се изкачва два пъти на ден, ще му мине астмата. Тези, които имат астма, да се изкачват на този хълм няколко пъти на ден. Планината има влияние и върху черния дроб. Освен че планината тонизира човешката нервна система, но действа и благоприятно върху черния дроб. Така се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа. Тук прилагайте упражненията за дълбоко дишане. Англосаксонските народи, които взеха индуските методи за дишане, се натъкнаха на големи трудности. Тези методи имаха катастрофално влияние върху тия, които ги приложиха. Те са неприложими за западната култура. Индусите с векове са се упражнявали и затова за тях е лесно приложението им. За европейците, които само от 10 години се упражняват, те са мъчни. На планината не крачете бързо. По стръмните места на всеки 100 метра се спирайте и си почивайте. Във време на почивка ще добивате енергия. На един километър се спирайте 10 пъти по 30 секунди почивка - всичко 5 минути. На най-високите места се върви бавно: човек трябва да се приспособява на действащите там сили. Иначе те ще ви противодействат и вие ще си хабите енергиите напразно. Тръгвайте напред с десния си крак. Когато тръгвате към един връх, турете в ума си мисълта да възлезете на върха, но никога не определяйте за колко време ще направите това Когато човек прави екскурзия, по-добре е да не се връща по същия път, а да направи кръг. Ако мине по същия път, няма нищо, но по-хубаво е като направи кръг. Но да се върнем към енергиите на планините. Камъкът лекува. Да седнем към обед на един камък, огрят от слънцето. Това действа лечебно. По-добър загряващ компрес от този няма. Камъните поглъщат топлината, преработват я и като седнете на тях, дават тази енергия на вас. Когато камъкът е студен, тегли човека и вреди. Вие гледайте да избирате тези места, дето е действало слънцето. Хубаво е сега да използваме магнетичните камъни. Те са тези, които са изложени на изток и на юг - изобщо на слънце. Те изобщо са заоблени. Да не са разцепени, остри. Ако искаме да използваме енергиите на скалите, трябва да избираме такива скали, чиято сила на сцепление е много голяма. Учителят показа един къс кварц и ни каза: Този камък е на 100 милиона години. Преди сто милиона години той е почнал да се сгъстява. Колко много слънчева енергия има набрана в този камък! Но планината има и друго по-дълбоко значение. Като се качва човек по високите върхове, става обмяна със силите на природата. Човек се качва на планината, за да се храни духовно. Човек се обменя с физическите и духовни енергии на планината. Колкото съзнанието му е по-будно, толкова обмяната между него и планината е по-интензивна и по-пълна. Щом дойде до това положение да създаде правилна връзка и с по-долните същества. Ще бъде готов да даде път на една мравка. Тези върхове в планините са постове, които приемат енергии от по-високи полета и ги направляват в разни посоки в света. С други думи, тези върхове са трансформатори на космичните енергии, които идат към земята. Ако не вземеш и дадеш на природата, ти не си учен. Но ако вземеш, ти вземаш нещо, което струва на хиляди пъти повече, отколкото външните блага. Като ходите тук, благодарете. Всяко едно място тук е място за събиране на специфична енергия. Един брат каза: Дните, които прекарваме тук, са дни на почивка. Учителят отговори: Под почивка се разбира да възприемате нещата. Възлизането на планината е много важно! В нея има скрити енергии, богатства! Когато отидем в София и помислим за тук, то известна енергия от тука ще протече към София, ще се образува течение. Всяко място на планината си има специална аура. И ако седнем да изясняваме известен въпрос на това място, мислите, които ще ни дойдат, не могат да дойдат в нас никъде другаде както тука на това място. Планините са акумулатори на грамадни енергии. Силите в тези камъни чакат в бъдеще разумни същества да ги възприемат и приложат. Ако не ги възприемат, тези сили така си остават. Говедата така си минават, без да се ползват от тях. Планините са места, откъдето ще почерпите сили. Тези места тук са места на силата. Тук човек трябва да бъде внимателен. Иначе може да пострада. В планините има силови линии. Тези камъни са наредени като тераси. Те са свързани със силовите линии на водата, която пада надолу. Онези, които са създали света, са имали замах, предвиждали са много векове напред, за да има какво да работят поколенията, които идат. Тук, на планината, в човека се влива повече жизнена сила - прана. Този масив над нашия бивак е малък и затова ултравиолетовите лъчи минават през него и идват до бивака. Всеки човек трябва да е добър проводник на силите. Цялата местност тук изобщо е магнетична. Тези места са по-топли. Скалите се рушат от електричеството и магнетизма. Топлината, светлината и водата са също фактори в това отношение. Първите са главните работници, а последните три са малките работници. Езерото “Елбур” откъм нашия лагер е магнетично, а от другата страна е електрично. Планината във всеки момент е различна, колкото и малко да бъде различието, което се чувства. И различието се причинява от начина, по който планината възприема и отразява слънчевите енергии. Трептенията, които планината отлъчва като отражение на слънчевите енергии, всеки път са различни. Затова планината е толкова различна. Всъщност това разнообразие, което има на планината, е най-важното. Но вие не можете още да го схванете, понеже нямате достатъчно светлина в съзнанието. Планината е много разнообразна, понеже зад формите, които виждате, е онази разумност, проява на Бога. Погледът ни трябва да прониква зад формите в тази разумност. Мойсей, като стъпи на едно свещено място, доби сила и свърши своята работа. Той беше член на Бялото Братство и като такъв нямаше право да убива. За да изкупи убийството, сторено от него в Египет, той трябваше 40 години да пасе овцете. И трябваше да роди убития като свой син, за да изкупи убийството. Голямо търпение прояви той. 40 години е бил овчар - човекът, който е имал всичкото знание на Египет. На свещеното място е имало разговор между него и Бога. Това е една история в човешкия живот. Като мине човек големите изпитания на живота, един ден, като му се изяви Господ, да знае какво да Му говори. Божиите пътища са велики. Работата е, че вие като Мойсея не искате да напуснете овцете. Мойсей каза: “Гъгнив съм”. Той жалеше за овцете. Господ му каза: “За гъгнивостта си вземи Арона на помощ. Ще напуснеш овцете”. Той остави овцете, взе тоягата си и тръгна за Египет. Четиридесет години пасъл овцете и четиридесет години води израилския народ. Бъдете благодарни за днешния момент. Какъв ще бъде следващият час? Той ще се погрижи за себе си. Казвате: “Когато идем горе, какво ще стане?” Вие мислите за сегашния момент. Ако Бог е с вас тук, Той и горе ще бъде с вас. А ако не е с вас тук, то и горе ще бъдете в това положение.
-
Беше един от онези светли дни в планината, каквито се случват само няколко през годината. Ние ги наричаме празници на природата. В такъв един ден ние седяхме с нашия обичен Учител горе на Върха на Размишлението. Пред нас се разкриваше гледка тъй мощна и величествена, че спираше дъха. Веригата на Рупите се открояваше в прозрачния въздух със своите странни, недостъпни върхове. Днес те изглеждаха по-големи и по-близки от всякога. Зад тях се виждаше Мусала, а в далечината се губеха многобройните върхове на Родопите. Ние бяхме насядали около Учителя на една от малките тревисти тераси и съзерцавахме планинския скат. В душите ни възникваха много въпроси и мълчаливо очакваха отговор. Като посочи чудната гледка, Учителят каза: Всички тези форми са направени от други същества и сега вие се ползвате. Тези форми тук са работени в течение на милиони години. Това е за онзи, който разбира. Господ е турил всеки камък на мястото му. Колко същества и колко време са работили, за да направят нещо подобно на тая гледка, която виждаме. Не са работили хора, а високо интелигентни същества, които не са грешили. Като гледам тези места, виждам колко труд са употребили ангелите тук. Напредналите същества са работили тук по един велик план. Това е грандиозен строеж! Строенето на тези планини от разумни същества, това е цяла история. Каква разумност се крие сега в тази затворена книга! Като дойде човек на земята, трябва да е съсредоточен и да знае, че всичко е закономерно. Той трябва да вземе всичко предвид, но да не се безпокои. Онези, които са строили тази местност, са строили за разумните хора. Когато някой човек пише книга, не я пише за глупавите, а за умните. Вятърът вее за вас. Реките текат за вас. Слънцето грее за вас. Земята е построена от същества, които са завършили своята еволюция, и като последна задача им е било дадено да създадат земята, като са им дали всички материали. Във всички форми, които са направени, те са вложили своите идеи, своите мисли. Затова ние изпитваме особена приятност, когато се намираме всред природата. Когато сме в досег с камъните, цветята, езерата, ние се свързваме с идеите на напредналите същества и със самите тях. Земята не е завършила още своето развитие. Върху нея сега работят и ще работят още върху нейния строеж тези съвършени същества. Нашата задача в бъдеще ще бъде да продължим работата им. Понеже ние вървим по техните стъпки. Колко работници има тук! Тук идват милиарди работници, които работят и сега. Те са строили езерата. Ако речем да приказваме по този начин, някой ще помисли, че това са приказки от 1001 нощ. Рупите са непристъпни, там живеят Възвишени. Напреднали Същества. Някой може да мисли, че като отиде на Рупите, може да яде и пие и да има обикновени мисли. Тези места са за онези, които мислят за Бога. Мойсей като дойде при горящата къпина, чу глас: “Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш е свято”. Мойсей научи, че има свещени места. И тук има свещени места. Свещените места са опасни. Ако идеш там и не си подготвен, ще се случи някое нещастие. За там човек трябва да е подготвен. Далеч са тези свещени места, но ако някой попадне там, да има предвид. По-хубаво е, че са по-далеч. Ако една напреднало същество е далеч девет милиона километра, за 30 секунди може да дойде при тебе. Човек не трябва да се смущава, но да работи. Животът е велика работа, в която всички вземат участие. Всеки човек, доколкото работи, участва във великата работа на природата. Ако ви се отворят сега очите, ще видите тук пред себе си един друг свят! Земята е една затворена книга. Колко неща има написани в нея!Неизчерпаеми богатства съдържа тя. На днешната беседа на Молитвения връх имаше много приятели от невидимия свят. Те дойдоха при вас и вие не ги познахте! Съществата, които живеят тук, имат свои центрове. Там човешки крак почти не е стъпвал. Тук има места, дето са стъпили ангели. Тези места са невидими. Тях фотография не ги хваща. Тези места са етерни. Тези центрове остават неизвестни. Те са свързани с други по-висши центрове. В България може да се внесе култура, понеже теренът способства. В Египет, за да се внесе култура, трябваше да се построят пирамидите. Върху тях почива египетската култура. Като нямаха високи места, египтяните ги създадоха, за да имат по този начин трансформатори на космичните енергии, които идат към земята от всемира. Планинските върхове възприемат космичните енергии, които идат към земята, трансформират ги и ги разпространяват навсякъде. Има специфични места, дето може да добиете специфични енергии. Всяка част на планината е свързана с една разумна сила в природата. И като се качите на един висок връх, помислете си каква служба изпълнява той, какво предназначение има. И езерото си има предназначение, колкото и да е малко. Мусала е главната, Рупите са черния дроб, а Седемте рилски езера съответстват на сърцето. Като гледам тези канари, чета как са живели хората в миналите епохи. Какви адепти са минали през тези места! Този масив между Олимп, Шар и Рила е бил голям. Той е бил над десет хиляди метра висок. Целият този масив е бил Олимп - място на боговете. Мусала е бил връх с височина 7 - 8 хиляди метра. Мусала е място, дето няма никакви утайки. Значи, не е бил под морето никога. Едно време тук на Балканите е имало тропически климат. Рило-Родопският масив е бил център на разумните сили, които са работили. Той е бил опорна точка за тяхната строителна дейност. Тук е имало ложа на Всемирното Бяло Братство от най-дълбока древност. Някои планини се снишават и след много хиляди години ще бъдат равнини, полета, а вместо тях ще се издигнат нови планини. Старите планини ще станат полета, а старите полета - планини. Тази почва, която е под водата, ще излезе. Сега се приготовлява един нов континент за новата раса. След време ще спре това спадане и ще почне пак повдигане.
-
През нощта беше валял проливен дъжд. Слънцето изгря зад планини от облаци с пламнали върхове. Изгря и се скри, и пак изгря няколко пъти, докато достигна ясното ведро небе и заля планината с обилна радостна светлина. Въздухът беше свеж, прохладен, скалите мокри, по тревите и храстите безброй капчици искряха с всичките цветове на дъгата. Облаците се оттегляха на запад ниско над върховете, мъглите прехвърляха горните хребети и се губеха в тях. След утринното Слово слязохме от Молитвения връх край второто езеро. Слънцето вече надничаше в езерната долина, нагряваше срещните склонове, от които се издигаха изпарения. Планината има свой живот - голям, първичен, тайнствен. Всред него човек се чувства малък, смирен и възхитен. След гимнастическите упражнения ние се събрахме около Учителя и Той каза: Планината обича чистотата. Пазете като свещен завет чистотата на планината. Всяко късче хартия, останки от храна, тор от добитъка, който е идвал тук - всичко това трябва да се отстрани. Само в чистотата можем да чуем говора на планината. Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са винаги зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна. Защо дойде този дъжд? Той дойде навреме. Пазете чистотата. Другояче след два-три деня могат да изпратят пак дъжд, но не заради нас, а за изчистване. Разумните Същества тук обичат чистотата. Тя е необходима. От вас нищо не искам, но искам да държите чисто, да не хвърляте остатъци, където попадне. Трябва да имате чистота както физическа, така и на ума и сърцето. Човек трябва да пречисти желанията си, да види кои от тях са животински, човешки и Божествени и всякога да задържа тези, които са човешки и Божествени. В Библията се казва, че Исус Навин срещнал един човек с меч. Разхождал се из лагера. Той бил ангел. И Мойсей казва: “Пазете чистотата в лагера, че като минават ангели, да виждат чистота навсякъде”. И тук някоя вечер се разхождат ангели! Първото нещо е чистотата. Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота. Непристъпните места в планините са чисти, понеже там човешки крак по-рядко стъпва. Светлите Същества, които живеят тук, избират чисти места за свои центрове. Цялата планина е пълна с очи. Където минавате, те ви гледат. Ако искате да се ползвате от условията тук, по три пъти на ден трябва да си миете краката до коленете. Тук, на планината, трябва да вървите внимателно. Като вървите по път, който не е направен, не гледайте настрани, не гледайте нагоре, а надолу. Иначе ще се препънете о някой камък. Днешният ден е хубав. Когато нашите мисли не са хармонични, и времето се разваля. Природата обича да нямате никакви тревоги и грижи, когато отидете всред нея. Потребна е, най-малко една седмица, за да ви освободи от всички тези неща и после да влее във вас от своето съдържание. Когато отивате всред природата, считайте, че това са форми, в които Бог се проявява. Навсякъде четете как Бог се проявява. Ако не гледате така на природата, тогава какво ще разберете от нея? В живота няма противоречия. Те са само външни, на повърхността, в дълбокото животът е без противоречия. Както морето: отвън, на повърхността има вълни, обаче дълбоко вътре има спокойствие, мир. Господ дойде да говори на евреите на планината, но те се уплашиха, и планината се облече в мъгла. Когато дойдете на планината, трябва да имате разположението на планината! Човек, който мисли за небето, не пада. Ако мисли за земята, пада. Когато се качвате на един връх, отдолу до горе трябва да се молите на Бога, и като слизате, пак трябва да се молите! Някой е паднал. Аз зная: той е прегрешил, не се е молил. Някой казва: “Защо стана така?” Защото не се е молил. Когато на планината няма хармония между хората, времето се разваля. Бомбите, които пускат хората в пространството, развалят времето. На планината трябва да имате чисти мисли. Щом нямате чисти мисли, ще има буря, ветрове, гръмотевици, ще стане цяла революция, ще се промени времето. Ако вие обикнете времето, и то ще ви обикне. Не трябва да се страхувате от него. Помнете едно нещо: планината, високото място, не търпи лоши мисли и желания. Планинските места са крайно опасни. Тук атмосферата е толкова чувствителна, че ако направите нещо отрицателно, ще пострадате. В града нищо няма да стане, но ако го направите тук, ще имате неприятности. Като вървите по планината, не бързайте, не се смущавайте. На малкото, което имате, бъдете благодарни. Дръжте в ума си мисълта, че работите на света са оправени. Понеже и вие сте част от космоса, то и вашите работи са оправени. Като благодарите на планината, тя дава. Ако не благодарите, всичко е заключено. Щом благодарите, отварят ви и ви говорят. Тогава планината ви дава ценни богатства от своята съкровищница. Когато човек е благодарен, има условия да черпи от нея - той е в състояние на възприемчивост.
-
Много години подред, в първите дни на лятото, когато снеговете по високите върхове се разкъсват и сивите студени багри се сменят с меки, магнетични, синкави тонове, ние се отправяхме с нашия обичен Учител към Рила и там горе установявахме нашия лагер край езерото Елбур. Достатъчно беше присъствието на Учителя, за да се уреждат нещата по най-добрия начин и лесно, като че от само себе си. Защото в Негово присъствие всеки се стараеше да прояви най-хубавото от себе си. Тази готовност правеше трудните неща лесни. Всяка работа се извършваше с любов и свобода. Това беше новият импулс, предвестник на новия живот, който вече почва да се пробужда в човешката душа. Пътуването се организираше от неколцина братя. Работата се разпределяше естествено и тогава в ранните зори голяма кола ни отнасяше до подножието на планините, откъдето почват горите. Там на поляните вече чакат нашите добри приятели власите - овчарите от планината. Със своите дребни, яки коне те вземат грижата за изнасяне на товарите. Нагоре по стръмните, едва проходими пътеки тия коне са незаменими. Скоро тежко натоварения керван се изгубва из зелените алеи. Звънците отмерено пригласят на бодрата, здрава стъпка на конете. Прохлада, свежест и шум на много води изпълват долината. Обгръща ни първичен някакъв полъх, още от зорите на времената. Пред нас се разкрива царството на природата, в което навлизаме със свещен трепет. Понякога подета от много гласове се издига песен на Братството. Тя звучи като хорал всред общата хармония, като понятен говор, който тълкува Словата на Вечния. Пътят през горите трае няколко часа. Учителят се движи обикновено начело с малка дружина. От време на време Той дава почивки, за да пристигнат останалите назад групи. Най-отзад вървят неколцина братя, опитни планинари; те имат грижата за онези, които се движат бавно и могат да изостанат в пътя. Друга малка дружина избързва напред. Горе, след като се изкачат първите височини, има поляни, край които тича весел планински поток. Оттук се разкриват гледки към върховете и свежият ароматен полъх от горните поляни разведрява пътниците. Когато дружината пристигне тук, огньовете вече горят и чайниците врят на тях. Всички сменят потните си дрехи, пият обилно гореща вода, прави се голяма почивка, изкачват се групите, които са изостанали и когато се съберат всички, насядали в кръг на тревата, правим общ обед. Оттук почват големите стръмнини към първото езеро. Пътеките извеждат над пояса на горите, през зоната на клековете до високите поляни. Колкото по-горе се изкачваме, планинският свят се разкрива все по-величествен и обширен - върхове, вериги, масиви със странни и страшни форми се издигат в пространството. В далечините багрите се смекчават във всички гами на светлината. Възлизането на тези стръмнини има своето благотворно влияние - откъсва човека от света на низините и го подготвя да влезе в чистия свят на планината. Същият ден край езерото Елбур възниква лагерът на учениците. За няколко часа само малките палатки, живописно пръснати по брега на езерото, са готови. Селището на учениците е школа. Тук се изучава свещената наука на всички времена - езика на Вечния. “Да знае човек каква е Божията воля за него и как да я изпълнява, това е свещено знание” Вечерта на огнището - край езерото Елбур - се запалва огънят.
-
Здравей, мое вътрешно Аз! Дълго време се опитвам да открия пътя към теб и след цял куп неудачи реших да ти напиша писмо. И може би този, епистоларния израз на мислите ми, ще ми помогне да стигна по-лесно до твоите двери, откъдето всъщност започвам самата Аз… Беше време, когато не се замислях за теб… Може би защото не знаех за съществуването ти, или пък не вярвах, че тая отговорите на всички незададени въпроси нейде из кътчетата на необятната си душа... Тогава всичко беше някак по-лесно: нямаше ги колебанията и вътрешните терзания; не се замислях дали постъпвам правилно в даден случай, защото това само би ми донесло угризения, ако някъде системата дадеше грешка. А кой обича да се терзае от неудобни въпроси, още повече, когато си е сложил най-розовите очила! Това беше период на безтегловен полет, когато мечтите са колкото звездите в небето, а трудностите се понасят по-леко, тъй като нерядко отговорността за тях не е изцяло лична. Но…, както е известно, на Земята все още действа с пълна сила Законът за гравитацията и рано или късно следва приземяване. За добро или зло, при мен сблъсъкът с реалността /тази, която не обича цвета на розите/, дойде твърде рано. Но все пак ми беше предоставено правото на избор – трябваше да реша или да порасна много бързо и да изоставя света на илюзиите, или да си остана за цял живот в него, с риск никога да не се науча да поемам отговорността за собственото си съществуване и за задачата, която ми е отредена. Започна период на невероятно лутане. Бях пусната внезапно в бесния водовъртеж на Живота и трябваше или да се науча да се боря с него, или пък да се удавя нейде из дълбоките му вирове. Но аз не съм от хората, които се предават лесно, затова избрах да оцелея. Надраснах болката, прогоних сълзите, не допусках завистта, опитомих омразата… Това ме направи още по-силна, по-уверена, по-устремена, но и още по-странна… Не бях една от многото, защото си бях Аз – нестандартна, неконвенционална, неконтролируема, непокорна. Вечно търсеща истината, вярваща в Доброто, диреща най-нежните струни в душите, влюбена в свободата - свободата на духа, волността на мисълта, порива на волята… 24.04.2003 KIARA Отговорът на вътрешното Аз , последвал след 3-годишно мълчаливо наблюдение Браво на теб, непокорно същество, ти надмина всичките ми очаквания! В началото се боях, че ще се изгубиш изцяло в света на илюзиите и мечтите, без да се осмелиш да видиш нещата такива, каквито са. Но това е било бял кахър! Сега притесненията ми са още по-силни и не знам до къде ще стигнат... Ти загърби всичко детско и наивно в себе си, прости се с идеалите си, прати в забвение исконните си ценности. Толкова здраво стъпи на земята, че онази идеалистка, която някога ликуваше победоносно в теб, наведе смирено глава и си отиде. Нейното място се зае от една друга – материалистка, на която приказките за разни идеали никак не й се слушаха. Тя дойде изведнъж, без никой да я е канил, но се настани в душата ти с такава сила и власт, че ти дори нямаше време да възроптаеш срещу нашественичката. Вместо това само слушаше жестоките й наставления, докато накрая те се превърнаха в твое верую. Стана така, че докато някога, ако те удареха по едната страна, ти подаваше и другата, сега отвръщаш на удара с удар. Още по-лошо – сърцето ти не трепва от това, ами го правиш толкова умело, че дори и скрупули не остават в тебе. Ако някога идеалите бяха за теб това, за което радееше с цялата си душа, сега единственото, което те кара да възтържествуваш, е удоволствието от победата, постигната в света на материалните блага. Спомняш ли си, когато някога четеше “Приказка за стълбата” на Смирненски и потрепваше от гнева на онеправданите, който се надигаше и в теб? Това време вече е далече; ти много бързо откри пътя на реалността и пое по него. И макар че този път е осеян с още по-големи препятствия от друма на бленуваните идеали, ти се справяше прекрасно с тях, защото лесно откриваше уловките по него и умело ги заобикаляше. Ще се изразя още по-директно, и ти нямаш право да ми се сърдиш, защото такава е истината: вече дори не си и спомняш какви бяха идеалите ти; само от време на време изпитваш някаква натрапчива носталгия по тях... Добре, ще кажеш, че това е цената, която е трябвало да платиш, за да оцелееш. Но не ти ли се струва, че плати доста скъпо, за да постигнеш това, което хората без идеали го имат като даденост? В устрема си да се докажеш, да обявиш съществуването си, ти не разбираш, че губиш нещо много по-ценно от това да имаш авторитет и самочувствие – губиш себе си. Да, добре ме чу, губиш онази своя същност, която имаше една много точна преценка кое е добро и кое – зло, и не си затваряше очите пред неправдите. Какво остана от стремежа ти към свободата? – само едното достойнство, дето още здраво си го пазиш, но знам ли до кога... Къде се изгуби онази нежна душа, която превръщаше всяко едно чувство в стих? Няма я. На нейното място вече ликува една самоуверена личност, която знае какво може и как да го покаже по най-добрия начин. Но това не е всичко – ти забрави мисията си, а именно да бъдеш винаги добра и да учиш хората да бъдат щастливи. Да, права си, отвреме на време те застигат проблясъците на прозрението, които те карат да се питаш: “Накъде изобщо съм тръгнала и знам ли до каква пропаст ме води този път?”. Именно заради тези мигновения имам надеждата, че все още не всичко е изгубено при теб. Все още вярвам, че ти ще намериш баланса, ще съумееш да съчетаеш уроците, които идеалистката и материалистката ти дадоха, и да ги споиш в една здрава основа, на която да се опреш по пътя си към себе си. Не забравяй - каквото и да правиш, където и да пътуваш, с когото и да се срещаш, с каквото и да се бориш – ти не можеш да избягаш от себе си. И добре, че е така, защото ти – това е целия свят, сбран в необятната ти душа, която винаги ще ти прощава залитанията, защото знае, че ти все пак ще намериш верния път и винаги ще те подкрепя... 30.05.2006 год. 00:26 ч.
-
В Европа има три основни центрове на Братството, които са най-често посещавани от последователите на Учението. Това са: - Изгрев в Севр (Sèvres) - Париж - Бонфен (Bonfin) на Лазурния бряг, Франция - и Виделината в Щвейцария Изгрев символизира Любовта, Виделината – Мъдростта, Бонфен – Истината. Братският център Виделината се намира на един хълм, на 950 метра надморска височина, наречен "Les Monts-de-Corsier", в района принадлежащ на град Вивей (Vevey ). Град Вивей е разположен на брега на Женевското езеро, близо до Лозана. Това е един силно развит туристичекси район. Много царе и известни личности прекарват своите ваканции тук. На съседния на Виделината хълм се намира тибетски будиски център, който е посещаван от време на време от Далай Лама. Поради големия интерес към Учението, след войната през 1945, брат Михаил изнася първите си лекции в Лозана. След тези лекции започват да се организират и първите братски групи в Щвейцария. Символ на братството стават: – слънцето, като източник на светлина – котвата и ръцете, от извора на Рила Този символ представя знака на Водолея със своите две течения – на водата и светлината, вестители на Новата Ера. През 1959 и 1960 година брат Михаил прави пътуване до Индия. При своето завръщане, той много прилича на Учителя. Това дава огромен импулс на братските групи (в това число и в Швейцария). През 1961, Швейцарското братство създава асоциация, за да може да купи терен на Върховете на Корсие (Monts-de-Corsier). Брат Михаил му дава името Виделината. В началото се построява малка сграда за братските срещи. Открива се извор, които покрива нуждите на центъра от вода. Построява се резервоар. През 1962 братята и сестрите построяват малка хижа. Този център е едно големо изпитание за братските групи, някои се отказват, когато научават, че трябва да дават пари за построяванеот на братския център. Независимо от всички пречки, Братството продължава да се развива. Тъй като започват да ивдат много хора, през 1967 година започва изграждането на голяма сграда, която да даде по-добри условия за духовна работа на братята и сестрите. Купива се нов терен, необходими са 30 години, за да се завършат строжите на този братски център. Някои от братята и сестрите носят български имена. На бъдещите родители, брат Михаил препоръчва избрани български имена, които те могат да изберат за своите деца. Има братя и сестри,които носят следните имена: Благословен, Алтимир, Силна, Милост, Верен, Благост, Любомир ... През 1971, Швейцарското братство решава да създаде издаделство, които да издава книги и да разпространява Учението. Купуват се печатни машини, които се инсталират в новата сграда на братския център. Започва издаването на брошури и книги. Брат Михаил избира името Просвета, давайки му следното значение – Pro-sveta – за светлината (така то бива по-лесно запомнено от французите). Започва създаването на издателсво Просвета в други страни. През 1976 издателсво Просвета Франция е създадено, печатните машини и персонала е пренасочен в Бонфен, Франция. Започват преводите на чужди езици. Братята и сестрите от Швейцария използват един прост метод за разпространие на книгите. Когато някой пътува в друга страна, той носи със себи си книги и ги подарява на градката библиотека, в града където е отседнал. Резултатът до сега – библиотеки от над 130 страни притежават книги от издателство Просвета. Малко по малко идеите на Братсвото наблизат в света. Съзнанието на хората се събужда все по-вече и по-вече, както пъпките на дърветата предсказват идването на пролетта.
-
Историята на Братството във френска Канада (провинция Квебек) е доста интересна. През 1953г. тук пристига брат Фюгюлен. Той е французин от Тулуза. Запознава се с Учението през 1938г. Тогава във Франция се среща с Михаил Иванов. Още с пристигането си в Канада започва да изнася лекции, посветени на Учението. Независимо от трудностите, които среща (баща е на осем деца), брат Фюгюлен не престава да пътува почти всяка събота и неделя от 1953 до 1981г., за да популяризира идеите на Братството. В началото в братските групи се четат книгите на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), но след първото идване на Михаил Иванов в Канада (идва още три пъти през 80-те години) през 1967 година настъпва промяна и започват да се четат предимно негови лекции. След разговорите, които имах с различни хора, разбрах, че това се дължи на фактите, че стилът на Учителя е много труден за разбиране от канадците (те са много по-рационални от нас) и на липсата на достатъчно преведени лекции и беседи на френски. След повторното идване на Михаил Иванов се основават два центъра: „Радост“ в гр. Лавал и „Благословение“ в гр. Шербрук. През този период кметството на гр. Монреал разрешава на Братството да ползва една огромна сграда в центъра на града и на друга – на хълма Монт Реал. През този период около 200 души четат лекции и посрещат изгрева. Тогава става едно интересно събитие. Един ръководител на група, практикуваща йога, решава, че неговият учител е Михаил Иванов, и заедно със своите 300 ученици отива във Братството. През 90-те години дейността на Братството се премества в центровете в Лавал и Шербрук. Братята и сестрите продължават ревностно да изучават и доколкото могат да прилагат Учението. Те са добронамерени към околните, готови са да помогнат с каквото могат. Много от тях носят български имена – Светлина, Божидар, Миляна и др. Днес брат Фюгюлен е на 82 години. Запазил е доста от своята подвижност. Продължава да бъде скромен и интелигентен. Затова много хора идват при него за съвет. Един път в месеца в дома му се провежда братска среща. Нарядът е подобен на нашия. Изключение прави лекцията. Тя е на Михаил Иванов. Но въпреки този факт, в центъра на малкия салон има огромен портрет на Учителя. Брат Фюгюлен много добре знае кой е Началото. Какви препоръки бих могъл да дам за бъдещите ни отношения с Братството в Канада? На първо място е необходимо да бъдат преведени на френски език подходящи лекции от Учителя. Те трябва да съдържат в себе си повече неща, приложими в нашето съвремие. Книгите тук (на фрeнски език) са предимно сборни („Учителят говори“, „Учителят“, „Учението на Петър Дънов“). Има и списание „Житно зърно“ (също на френски). Материалите в него са много добре подбрани и написани. Затова много се харесва. С голяма радост бе посрещната вестта, че е издадена в България книгата „Учителя Петър Дънов. Окултни упражнения.“ Братята и сестрите не могат да се начудят, защо такава ценна за много духовни хора по света книга не е вече приведена на френски и английски. Дори проявяват самоинициатива, като търсят някои да им преведе част от нея. Интерес будят и „Акордиране на човешката душа“ от Боян Боев и „Имам дом неръкотворен“ от Влад Пашов. От разговорите си с тях разбрах и нещо друго. Днес повече от всякога е необходимо в България братята и сестрите да се обединят в групи, където да работят по определени теми от Учението: музика, паневритмия, упражнения, хранене и др. Наученото трябва да бъде свързано с последните научни достижения, да бъдат орга-низирани дискусии, семинари и други. Изготвените материали, трябва да бъдат издадени в сборници, както на български, така и на френски и английски. Само така можем да привлечем трайния интерес на канадците (пък и на останалите чужденци) към делото на Учителя.
-
На 8 май в Монреал, Канада, бе представена програма посветена на 140 години от рождението на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Сътринта, при изгрев слънце, на връх Монт Роял се изигра Паневритмия. В 9ч. 30 мин. В сградата на Националната библиотека на провинция Квебек, започнаха да пристигат гостите. На всеки един от тях бяха подарени малка брошура с програмата за честването, кратка справка за учителя и календарче със снимка от Седемте Рилски езера. Около 10 часа в залата вече имаше около 100-120 души /французи, канадци/. За съжаление българите бяха само пет, макар, че българското културно дръжество в Монреал съобщи в своята интернет страница http://www.bgmontreal.org/V3/bg за предстоящо събитие. Честването откри Франсоа Амит. Той направи кратка географска характеристика на страната ни, а след това посочи и най-важните дати от неината история. Заедно с Александър /другия водещ/, представиха духовните традиции по българските земи и тяхното значение за останалия свят. След това проследиха живота и делото на Учителя. След лекцията струнен квартет изпълни негова музика. Изпълнението беше толкова въздействащо, че след неговия край, присъстващите останаха в тишина няколко секунди, а след това бурно ръкопляскаха. Във втората си лекция г-жа Наталия Колесар, доктор по философия от Сорбоната, разясни значениеро на духовните Учители за развитието на Човечеството. Тя Акцентира на особенното значение на Балканите и най-вече на днешните български земи. Лекторката разказа за духовното въздействие на Учителя и за значението на неговото дело за съвременния свят. Последва нов кратък концерт, изпълнен от струнен оркестър. Присъствашите бяха във възторг от изпълнението на “Слънчеви лъчи”. Много хора се разплакаха и бурно ръкопляскаха. След края на изпълнението те разгледаха изложба от книги, CD и големи снимки на учителя. Интересът беше много голям. Задаваха се много и различни въпроси. Една възрастна жена се разплака. Тя кяза, че дълги години е мечтака да срещне българин и плаче, защото най-сетне, мечтата й се е сбъднала. От все сърце благодари за всичко. След обедната почивка, програмата продължи с лякцията “Методите за работа в Школата на Учителя”. По време и на трите лекции на голям екран се прожектираха снимки на Учителя, пейзажи от Рила и елементи от Паневритмията. Беше прекрасно. Дойде време и за големия концерт. 33 души изпълнители, пропътували близо 3500км. специално заради Учителя, излязоха на сцената за да пеят на български език, макар, че никога не са имали свой учител по този език. Ето някой от песните които те изпълниха: “Бог е любов”, "Духът Божи”, “Нева Санзу”, “А бре, синко”, “Ходи, ходи”, “Киамет зену”. Изпълнителите пяха с голяма любов и професионализъм. По средата на концерта публиката не издържа, стана на крака и бурно запъкопляска. Много хора отново плачеха. Това, което стана, трудно може да се опише с думи. То може само да се преживее. След концерта всички бяха много развълнувани и щастливи. Непрестанно благодаряха. Така в една далечна страна аз видях и почувствах силата на Учителя и Уважението към него. Разбрах истинския смисъл на думите му: “Ако българите не приемат Учението, другите народи ще го приемат. Това е божествения план.” От все сърце благодаря на всички, които помогнаха са се реализира тази програма.