Иво

Който не знае причината на дадена болест, той не може да я лекува. Всяка болест има своя далечна или близка причина. Като върви в правия път на живота, човек лесно решава задачите си, не нарушава законите на природата. Всяко нарушение или отклонение води към заболяване, Отклонението може да е станало преди много години, но последствията идват днес. Който намери причината на заболяването си, лесно се лекува. Не я ли намери, болестта не го напуща. Болестите се дължат на нарушаване на Божествените закони. Който не се ръководи от тези закони, в организма му се събират различни утайки, в стомаха - различни киселини, и той заболява. Природата обича онези, които изпълняват нейните закони. Тя ги повдига, дава им живот преизобилно. Който не изпълнява законите й, тя го счита недостоен за нейните блага и го лишава от всички граждански права на своето царство. Такъв човек е изложен на ред болести и нещастия. Вие можете да се лекувате, ако изправяте вашите прегрешения. Вашите грехове са създали болестите ви. Как се обяснява, че болестите се дължат на духовни причини? Отрицателната или разрушителната мисъл или чувства са отначало в невидимите тела на човека: астрално, умствено и пр. После те със своите трептения слизат в етерното тяло, а от етерното във физическото. Като слязат във физическото тяло, нападат онези органи със своите трептения, с които са сродни по характера на трептенията си. Могат да нападнат бъбреците, черния дроб, сърцето, белия дроб и да ги разрушат или да ги предразположат към болест. И тогава поради най-малката външна причина, органът заболява. Помни: всяка болест е последствие от извършеното престъпление в миналото или в настоящето. Като не знаят това, лекарите мислят, че могат да се справят с болестите. Докога ще продължава това? Докато хората дойдат до съзнанието да търсят причините на болестите у себе си и като ги намерят, да ги отстранят. За да боледуваш, има две причини: или ти не обичаш, или тебе не обичат. Всички болести се дължат на грехове и престъпления. За да може лекарят да лекува болния, трябва да вникне в причините на болестите. Природата изпраща болестите като начин на изправяне на престъпленията. Някои се плашат от закона на наследствеността, но този закон е едно благословение, защото по този начин една погрешка, която се предава до четвъртото поколение, се ликвидира. Една добра мисъл се предава до много родове, значи доброто е по-силно от злото. Ако в това време не направите друго престъпление, хиляди години ще се ползувате от едно направено добро. Ако направите една погрешка и не я поправите, от четири до десет поколения съдбата ще ви преследва. Понякога, ако бащата е гениален, синът не излиза такъв. Бащите са слаби да предават гениалността си на децата. Майките могат да предават повече неща на синовете си, отколкото бащите. Гениалността се предава по женска линия, по линия на чувствата. Причините за болестите се крият в астралния свят, а последствията се явяват във физическия. Затова хората се оплакват от болки в главата, в сърцето, в белия дроб, в стомаха и др. Който иска да се лекува, първо трябва да намери причината за заболяването си в астралния свят. Щом премахне причината, болестта го напуща. Има органични болести, които крият своя произход далеч в миналото на човека. Когато някоя болест се загнезди в астралното тяло, постепенно минава в мисълта, а оттам и във физическото тяло. За да се излекува човек, тази болест трябва да се махне от мисълта му. Едно горчиво чувство, една противоречива мисъл причиняват физически болести. Щом се махне причината и самата болест изчезва. Много от болестите се дължат на смущения в чувствата. Много от болестите се дължат на смущения на ума. Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето, черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Болестите и болезнените състояния се дължат на липсата на музика и хармония в човека. Заболи ви глава - причината е в стомаха. Заболи ви корем - причината е в главата. Болестите идват по закона на отражението. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото Битие. Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете един човек, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и светлината. Когато покрай него минава една от тъмните нишки, той ще бъде неразположен. Ако минава някоя от светлите нишки, ще бъде разположен. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава добрите или лошите състояния. Нишките на виделината трябва да надминават тези на тъмнината. Хубавите, светлите, благородните, моралните чувства са плод на нишките на виделината. Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използуват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам как пристигат тия същества. Те идват групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще прави той. Зад всяка болест се крият същества от различна степен на развитие: силни и слаби, добри и лоши. Повечето от тях са лоши, с ниска култура. Това не е научно обяснение на болестите, а за мнозина е заблуждение, Въпреки това казвам: зад всяка болест се крият същества, изостанали в своето духовно развитие. Когато бащата и майката се карат, децата почват да боледуват. Там, където има обич между родителите, децата са здрави. Направиш ли една погрешка, ще почувствуваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакътя, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб. Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил. Особена медицина има природата. Ако някога сте се присмели на болестта на някой човек, тази болест непременно ще ви посети. Намерете човека, на когото сте се присмели, искайте извинение от него. Щом се извините и докажете, че влизате в положението на страдащите, болестта ще ви напусне. Когато един човек ви мрази, той изпраща с погледа си огнени струи към вас и ако нервната ви система е разклатена, може да ви сполети нещо лошо. Някои хора кълнат и думите им са толкова силни, че клетвата може да се сбъдне, изречените думи да улучат. Много от вашите състояния и болести са чужди, възприети от вас чрез внушение. Видели сте някой някой човек със счупен крак, преживели сте неговото състояние и след време и вас ви заболи на същото място. Понеже е дошла болката по пътя на внушението, пак по този път трябва да си отиде. Земята като живо същество си има свой хороскоп, свой път, по който си върви. Нейният път сега не е тъй гладък, като е било по-рано. Земята понякога минава през известни пертурбации. Хората често се заразяват от тия влияния на Земята и от това се зараждат разните епидемични болести. От тия болести понякога измират хиляди и милиони хора. Дойде лекар, претупа болния, пипне му пулса, напише рецепта и излезе. Така не се лекува, Има болести, които произтичат от обезсърчение, от преумора, от простуда. Причината може да е задната част на мозъка; някои болести може да се дължат на разрушителните способности, трети се дължат на прекомерно или безразборно ядене. Болестта може да се дължи и на смесване на разнородни храни, други - от раздвоение между ума и сърцето; трети - от нарушаване закона на любовта, и хиляди още причини могат да се изредят. Ако се наруши законът на вярата - разстройва се нервната система. Между симпатичната нервна система и мозъчната нервна система има ли раздвоение, пак се поражда разстройство. Обезсърчи ли се човек, изгуби ли надежда, става разногласие между мускулите и костите, на едни места приижда повече кръв, на други места повече се насъбира енергия. Някои болести пък се дължат на това, че човек е влязъл в стълкновение с хората или в стълкновение със себе си. Та никак не е просто да си един истински лекар, а не само да имаш етикет, фирма. Причината за ревматизма не е влажната стая. Ако влагата беше причина за ревматизма, как ще си обясните заболяването на човек, който живее в хигиенична, комфортна обстановка, където влага не прониква? Всички болести в света са резултат от неизпълнението на Божия закон. Причината на всяка болест трябва да се търси много отдалеч. Живеем ли по Божествен начин, ще дойде ден, когато моментално ще се изчисти тялото ни от всякакви утайки, които днес предизвикват болестта. Някои физици допущат, че ако се употреби електричество от 10-20 хиляди волта или 100 000 волта върху човешкия организъм, той би се обновил в много кратко време. Ако задържите едно Божествено желание в себе си, вие съзнателно се подпушвате, вследствие на което се излагате на ред болести. Всички болести се дължат именно на това подпушване, предизвикано от неизпълнение на Божествените желания, които ви подтикват към правене на добро. Хората заболяват по единствената причина, че прекъсват връзката си с Божествения свят, вследствие на което се лишават от енергиите на този свят. Пресищане има в материалния свят, в духовния и в Божествения. Светът е пълен с преситени хора. Всички болести водят началото си от пресищането. Докато човек спазва Божиите закони, всяка клетка в неговия организъм е подложена на обновяване. Щом престане да спазва тия закони, клетките му започват постепенно да се рушат. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство предизвикват особени сътресения, особени експлозии в клетките на човешкия организъм. Тези сътресения се отразяват болезнено върху неговия организъм. Причината за всички болести се крие в човешката крива и отрицателна мисъл. Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата - в междуатомното пространство на симпатичната нервна система. В това именно се заключава разликата между мислите и чувствата на човека. Ако човек подпуши някоя своя мисъл, т.е. не й даде възможност да се реализира, тя ще предизвика взрив в мозъчната нервна система. Ако пък подпуши някое свое чувство, то ще предизвика взрив в симпатичната нервна система., Мнозина се упрекват от силното слънце, казват, че действува зле върху органите им. Причината за това не е слънцето, а в мислите и чувствата на хората. Лошите мисли и чувства образуват един тъмен пояс около Слънцето, който така пречупва слънчевите лъчи, че задържа голяма част от тях, тъй наречената черна светлина на Слънцето. Тия черни лъчи са причина за много болести, както и за почерняването на хората. Оттук може да се извади заключение, че началото на всички болести се крие в особено вътрешно пречупване на слънчевата светлина. Светлина, която се пречупва в низходяща степен, всякога произвежда болезнени състояния в човешкия организъм. Никога не стой под сянката на дърво или под сянката на човека. Това е правило, което всеки може да опита. Много болести се дължат на сенките. Всеки лъч, попаднал върху човека, се поглъща от организма му и после отново излиза във вид на мъртва светлина. Под сянката на цветето, на дървото или под сянката на къщата пак има светлина под влиянието на преките слънчеви лъчи, а не на косвените, т.е. лъчите на сянката. Никога не стойте на сянка. Нищо не вирее под нея. Човек не може да държи известна идея в ума си, без тя да произвежда известен физиологически ефект върху мозъка и нервната му система. Като знаете силата на мислите, на чувствата и на постъпките си, трябва да бъдете внимателни към тях. Една мисъл, едно чувство, една дума може да произведе върху мозъка и сърцето на човека такова напрежение, че да го осакати. Няма по-силна отрова от отрицателните мисли, чувства и състояния на човека. Страхът, омразата, съмнението, подозрението са такива отрови. Те са утайки, които се наслояват в кръвта и я тровят. Може ли при такива състояния човек да бъде здрав? Дисхармоничните мисли разстройват мозъчната нервна система: дисхармоничните чувства разстройват симпатичната нервна система, а дисхармоничните постъпки разстройват мускулната и костната система. Физическият и психическият живот са тясно свързани. Нашите нечисти мисли и желания по. някой път оставят утайки в съзнанието ни, вследствие на което се зараждат ред болезнени състояния. Тези утайки се натрупват върху духовното тяло на човека и произвеждат вътрешни пертурбации. Някои болести не са нищо друго, освен резултат от заклинания от миналото. За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство-и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване. Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали. Мощна сила е човешката мисъл. Както каруцата разтърсва човека, така и трептенията на грубите думи, на отрицателните мисли и чувства произвеждат сътресение на нервната система. Страшно е човек да държи в ума си лоши мисли за някого. Неверните мисли се наслояват върху съзнанието на човека като утайки и му причиняват големи мъчнотии и страдания. Отрицателните мисли правят човека нервен и неразположен. За да се освободи от лошите и отрицателни мисли, човек трябва да работи върху самовъзпитанието си. Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си. Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво. Внесе ли една нечиста дума в езика си, той петни мисълта. А щом мисълта му е опетнена, той внася отрова в организма си и след време заболява. Всяка лоша дума се отразява вредно върху черния дроб. Хигиената забранява на човека да си служи с отрицателни, дисхармонични думи. Върви ли против хигиената, човек разстройва черния си дроб. Щом се разстрои черният дроб, разстройва се и нервната система, както и храносмилането. Изобщо, лошите думи се отразяват зле върху здравето. Ако искате да бъдете здрави, служете си с добри, положителни думи. Топлината и светлината, които се образуват от човешките чувства и мисли, се отразяват или благоприятно върху организма, или разрушително. Това зависи от техните трептения. Колкото по-високи и многобройни са техните трептения, толкова по-благотворно е действието им върху човешкия организъм. Всяка неприятна мисъл не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на земята, не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте й една песен, поприказвайте й. Всички тъжни мисли, които ви нападат, са скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Човек трябва да мисли само 50% за себе си, това трябва да е един максимум, и 50% за окръжаващите го, ако иска да изпълни Божия закон. Човек не трябва да занемарява себе си, но не може да занемари и своите ближни. Вследствие на това се раждат боледувания. Щом се увеличи умствената дейност на човека, намалява се дейността на физическото тяло. Тази е причината, задето повечето хора днес са много нервни. Колкото е по-голяма дейността на ума, толкова по-слаб е човек. За да не се изтощава нервната му система, част от умствените сили трябва да се прелеят в сърцето. Силите на организма са резултат на сумата от силите на ума и сърцето. Ако търсите причината за заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка. Когато функциите на задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болка в очите и в ушите. Когато слепоочната част на мозъка не функционира правилно, човек се оплаква от болки в устата. Като знаете, че мозъкът е причина на много заболявания, дръжте го в изправност. Когато говорим за изправност на мозъка, имаме предвид мислите, които минават през него. Ето защо за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето - чувствата. Всяка мисъл носи на човека или благо, или отрова. Същото се отнася и до чувствата и желанията на човека. При това има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време. Казвам: внесете в ума даже на най-силния човек две противоположни мисли и той непременно ще се побърка. Те произвеждат голямо сътресение на нервната система, нарушение на вътрешната хармония в човека, или на окултен език казано, излизане на човешкия двойник вън от тялото. На негово място се настанява друго същество. Който разбира законите, може да върне двойника назад и да възстанови нормалното състояние на човека. Две причини могат да предизвикат отслабване на очите: тревоги и неправилна мисъл. Ако могат да се преодолеят, зрението ще се усили. Бог не е създал човека с очила. Причината за отслабването на зрението е, че сегашните хора нямат дълбока философска мисъл, каквато са имали първите човеци, хората на древната мъдрост. Днес хората живеят, без да знаят защо живеят. Те са смутени, не знаят какво им носи утрешният ден. Какво ще отговорите на въпроса, защо живеете? Живеем, за да се усъвършенствуваме, живеем за Бога. Ако ви поставят на изпит, ще издържите ли? Когато живее за една идея, човек е готов на всички жертви. Ето защо идеята, за която човек е готов на всички жертви, трябва да заслужава това. Очите на човека са в услуга на неговия ум. Докато умът му функционира правилно, и очите му ще бъдат здрави. Започне ли умът да отслабва, и физически очите на човека постепенно отслабват. Човек, в когото милосърдието работи, винаги има здрави очи и уши. Защо човек ослепява? Защото не е живял съобразно със законите на разумната природа. Когато човек се тревожи много, тревогата произвежда сътресение първо на стомашната му система, оттам сътресението се предава на дробовете, от дробовете - на мозъка, а от мозъка на очния нерв. Щом очният нерв отслабне, човек започва постепенно да губи зрението си. За да възстанови зрението си, човек трябва да започне по обратен път да възстановява нормалното състояние на органите си: първо на мозъка; после на дробовете и най-после на стомаха, дето е дошло първото сътресение. После трябва да намери причината, която е произвела сътресението, и тя да се премахне. Според окултизма всички слепи, всички сакати хора, които днес срещаме по земята, са все ученици, които не са издържали изпитите си, вследствие на което са напуснали школата. Тази неврастения, която съществува в цяла Европа, е едно разслабване на бялата раса. Всички умове са пълни само с мисли за къщи, пари, удобства. Материалните блага са изместили чистите мисли, чистите желания, които дават сила на човека. Ако праведният се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грешникът не се тревожи и пази своя вътрешен мир, всякога ще бъде здрав. Бог е дал ум на човека да мисли, а не да се тревожи. Забелязано е, че добрите мисли и чувства се отразяват благотворно върху храносмилателната система, а лошите - неблагоприятно. Лакомството и чрезмерното желание на човека да се удоволствува разстройват стомашната му система. Когато стомахът не работи, и мозъчната система се разстройва. Срещнете ли човек с изсъхнало лице, жълт, неразположен за работа, ще знаете, че храносмилателната му система не е в изправност. Той не може да работи, гледа на всичко мрачно, няма вяра в живота. Главоболието се дължи на нарушаване законите на правата мисъл. Изправете мисълта си и главоболието ще изчезне. Сприхавостта и нервността на човека се дължат на излишна умствена енергия, която се натрупва в носа. Излишната умствена енергия разстройва нервната система, затова не претоварвайте мисълта си с излишни грижи и дребнавости. Питате: на какво се дължат нещастията в живота ни? Една от съществените причини за това е безразборното изтребване на млекопитаещите, на безразборното убиване на хора. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, те внасят условия за нервни болести и разстройства между хората. Убитият разбойник се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава чувство за отмъщение. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни. За да се освободите от тези страдания, трябва да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек. Не смятайте, че мислите на животните са много слаби. Не, те са много опасни за света. На добрия човек краката са здрави, на справедливия - ръцете, на разумния - ушите, на истинолюбивия - очите. Ако човек обича Бога, и умът му ще бъде добре развит. Когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва онзи орган, който е в услуга на тази добродетел. И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва да се атрофира: краката, ръцете и останалите органи. Днес хората страдат от различни болести и като не знаят причините за тяхното появяване, не могат да се лекуват. Причините на болестите са психически. Например причината на тумора се крие в извратяване проявите на любовта. Яви ли се у човека алчност, това показва, че известен брой клетки в организма се диференцират, искат да живеят самостоятелно, да не се подчиняват на общия ред в организма. По този начин те създават свое собствено жилище, като образуват нова държава със свободно управление. Така работят те дни, месеци, години, докато лекарят със своята артилерия дойде срещу тия непокорни поданици и започва да ги бомбардира. Някога той успява да ги изпъди навън, а някога се явява усложнение, което отправя човека на другия свят. Обаче има и друг начин за лекуване - чрез присаждане. Както става присаждане в плодните дървета, така може да става присаждане и в организма на човека, да се заставят соковете да вървят нагоре. Когато енергиите в живия организъм спрат, на мястото, дето става спирането, се появява известна подутина, която лекарите наричат тумор. Значи, който разбира законите на присаждането, той ще може по един или по друг начин да насочи енергиите в организма да потекат и през подутината. Щом потекат и през нея, тя напълно изчезва. Ако новите клетки успеят да вземат соковете на клетките, които образуват тумора, той няма да има условия за развитие и напълно ще изчезне. Ако всички служите на любовта, болни няма да има. Щом имате ревматизъм, малка ви е любовта. Всяка болест се дължи на един вътрешен недоимък или на недоимък на светлина, или на недоимък на доброта, или на недоимък на сила. Човешката любов трябва да се пречиства, иначе тя внася нечистотии в организма. Тя е причина за нечистата кръв в организма. Да пречистиш човешката любов, значи да я заместиш с Божествената. Не можеш да обичаш и да бъдеш болен, това са две несъвместими неща. Щом обичаш, лицето ти не може да бъде тъмно, очите ти не може да бъдат мъгливи. Любовта носи живот. В мозъка се намалява фосфорът, понеже любовта се е намалила. Всички елементи, които съществуват на физическото поле, се подчиняват на любовта, а също и тези елементи, от които са създадени духовният и умственият свят. Щом се намали надеждата у човека, идват болести. Щом се намали вярата - идват други болести. Щом се намали Любовта, идват най-лошите болести. Когато ги усилите - болестите ще си отидат. Хората боледуват, защото са нарушили закона на истината. Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлюби истината. Всеки един недъг на физическото поле се дължи на духовни причини. Мразите някого - ще пострадат гърдите, там някаква болест ще се яви. Завиждате ли, ще ви стегне сърцето. От завист, ревност, съмнение, подозрение - ще пострада черния дроб. Угаждате ли си много в яденето - ще заболее стомахът. Гневите ли се - ще дойде запичането. Обещавате ли и не изпълнявате - главоболие идва. Щом намерите причината за заболяването, ще се възстанови равновесието, ще настане хармония. Щом ви заболи глава, ще се стремите да изправите отношенията си към Божествения свят. Ако страдате от гръдобол, ще изправите отношенията си към духовния свят. Ако страдате от корем, ще изправите отношенията към физическия свят. Всяко заболяване на човека има дълбоки причини, то не е произволно. Съвременната наука и медицина не търсят вътрешните причини на нещата, те разглеждат всички явления в природата и живота в тяхната вътрешна материална страна. На какво се дължат например бодежите по известни части на тялото? Те се дължат на свиване на капилярни съдове. Известно е, че капилярните съдове служат при кръвообращението. Те разнасят кръвта по всички части на тялото. Когато капилярните съдове на гръдната област се свиват, електричеството в организма, което носи светлината, не може да функционира правилно по целия организъм, вследствие на което се натрупва повече в известни области, както водната пара в парния котел, и предизвиква бодежи. Често атмосферното електричество се съединява с електричеството на човешкия организъм и се образува малък взрив, който човек усеща като болка. Какво трябва да правите, за да се освободите от бодежите? Внесете повече топлина в организма си. Това значи да измените състоянието на чувствата си и тогава вие изпращате повече кръв в онази част на тялото си, в която усещате бодежи. Щом тази част се стопли, бодежите изчезват. Значи човек може да се лекува със силна мисъл, със силни и положителни чувства, а също и с гореща вода. Човек трябва да живее нормално, да спазва законите на природата, да не става чрезмерно свиване на капилярите. Свиването предизвиква възпаление, а оттам и различни подувания, бодежи, припадъци и т.н. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и лоша постъпка стесняват капилярните съдове и прекъсват теченията на електричеството и магнетизма в човешкия организъм, изменя се ритъмът им, настава дисхармония и човек заболява. Хората представляват система от скачени съдове, според която ако един човек се разболее или страда, хиляди хора боледуват или страдат заедно с него. Природата си служи със символи и с отпечатъци. Няма престъпление или добро, което човек да е направил и за което природата да не е турила отпечатък върху неговото тяло. Тя отбелязва всички престъпления и всички добродетели. Всяка болест се дължи на някаква духовна причина. Неправилните отношения между близките хора - майка и деца, братя и сестри, мъж и жена - причиняват различни болести. Щом те оправят отношенията си, болестта изчезва. Ако между мъжа и жената в един дом има несъгласие, децата им непременно ще боледуват. Децата са здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живеят в хармония и в съгласие помежду си. Някои жени нямат деца, защото не е трябвало да се женят или преждевременно са се оженили. Ако синът дойде в стълкновение с баща си и мисълта на бащата е по-силна, синът ще си замине по-бързо от бащата. Ако мразите майка си, тя ще си замине по-скоро. Ако ли майка ви ви мрази, вие няма да живеете дълго. Ще обичате майка си, баща си, брат си, сестра си, от здравословно гледище, понеже ако ги предизвикате с вашата омраза, техните мисли към вас ще ви разрушат. Може, когато мразите и когато ви мразят, да се ограждате постоянно с молитви и формули. По-хубаво е в дадения случай да използувате закона на Любовта и когато се препоръчва да се възлюби ближния, то причината е да бъдат хората здрави. В едно семейство, ако всички се обичат помежду си, то болести в такъв дом не идват. Ако дойдат, бързо си отиват. Ако скъсаме връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като следствие на това ще се измени и здравословното ни състояние. От животинското в себе си не се освобождавайте - животните поддържат стомашната система, трябва да бъдете разумен, да създадете правилни отношения с животните. Има три свята (животински, човешки и ангелски), които се намират в известно вътрешно съотношение, в известна зависимост, следователно стомахът трябва да бъде в хармония с белите дробове, а белите дробове - с мозъка. Смисълът не е в това да се освободим от животинското, но да го регулираме, да го възпитаме, да подчиним нисшите желания и чувства на висшите. Причината за всички язвички в стомаха се крие все в лъжата. Лъжата изменя химическия състав на кръвта и на тъканите на организма. Как се обяснява тази промяна в организма? Със страха. Когато лъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите. Всяко преяждане във физическия, духовния или умствения свят води към пресищане. Пресищането пък е причина за ред болезнени състояния. Казва се, че човек трябва да работи повече, но не чрезмерно. И в работата не се позволява пресищане. Човек трябва да работи, докато му е приятно. Истинска работа е онази, която организира силите на човека. Има едно състояние, което вие не съзнавате, а именно, че само вземате. Искате само доброто, а нищо не давате. При това положение злото се явява като процес да отнеме онова, което вие вземате. Ще даваш, за да се чистиш. Ще даваш, за да се подмладяваш. Ще даваш, за да растеш. Ще даваш, за да си здрав. Който обича, дава. Бог постоянно дава. Божественият закон подразбира непрестанно даване. На какво се дължи полудяването на хората? Когато хората са близо, между тях става сблъскване. Щом се сблъскат, двойниците им могат да се преплетат, при което единият от тях може да се умопомрачи. Полудяват всички ония, които водят един порочен живот. Полудяването е допустимо при една разнебитена нервна система, при един порочен живот. Туй да го знаете. Но за един човек, живял чист живот, полудяването е абсолютно изключено. Причината за полудяването на сегашните хора се крие в техните минали съществувания. Днес те се натъкват само на някакъв повод за полудяване, но причината се крие в тях. Страданията, които съвременните хора преживяват, се дължат на тяхната лакомия. Страданията показват,че всеки човек е взел повече от благата, отколкото му трябва. Вратът не трябва да е пълен, понеже в него има жлези, които изпълняват отлични функции и той не трябва да е тлъст, за да си извършват правилно работата тези жлези. Ако се натрупат там много мазнини, зараждат се различни гръдни болести, сливиците заболяват и ред други болезнени състояния, свързани с неправилното функциониране на тези жлези. Ракът, туморите, от които сега страдат хората, се дължат на противоположност или противоречиви чувства, на дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система, на порочен живот, на алчност. Болестта се локализира там, където е именно лакомията. Нужно е дълбоко вътрешно единство, хармония, бани със слънчева вода, обливане с виолетовия цвят, всеки ден да се яде кромид лук, също да се присажда нова тъкан, нови клетки - така, както се прави присаждане на едно дърво. Мъже, жени, деца - всички са нервни. Защо? От престъпленията си. „Майка ми ме е родила неврастеник” - казват някои. Не, ти със своя непорядъчен живот създаде своята неврастения. Кога става човек нервен? Когато носи по-голям товар, отколкото са възможностите му. На какво се дължи неврастенията? На излизане на двойника. Често двойникът излиза 1 - 2 см навън, понякога – повече. Щом излезе повече, отколкото трябва, човек става крайно нетърпелив. За да не се гневи, той трябва да се бронира. Мекотата е броня на човека. Затова казвам: колкото по-чувствителен става човек, толкова по-мек език трябва да има. Съвременните хора са станали неврастеници поради това, че често се гневят. Казвам: ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите. Как? Ще приложите волята си. Разстройството на черния дроб причинява различни болести. Например неврастенията се дължи също на разстройство на черния дроб. Изправете черния си дроб, за да оправите мисълта си. Разстройството на черния дроб се отразява върху умствените способности и чувствата на човека, както и върху духовните му прояви. Под черен дроб разбирам дейността на нисшия свят в човека. Нисшите чувства влияят на черния дроб, както термитите, които изяждат всичко. Неврастенията се дължи на пропуквания в нервната система, отдето нервната енергия изтича навън. Страхът също предизвиква пропуквания в нервната система. За да се освободи от неврастенията, човек трябва да спре изтичанията на нервната енергия. Много хора заболяват от неврастения благодарение на топлината, която известен род чувства произвеждат в задната част на мозъка. Тази топлина се отразява вредно върху стомашната система, както и върху дробовете. Лекуването на тези хора става чрез превръщане на топлинната енергия в магнетизъм, който повдига жизнената сила на организма. Има лекари магнетизатори, които освобождават човека от вредната за организма топлина. Водата, взета в хомеопатическа доза, играе важна роля в това лекуване. Влезе ли по този начин в мозъка, тя намалява горенето и болният оздравява. За да има успех в лекуването лекарят трябва да притежава освен диплома от медицинския факултет, но и от живата природа. А именно силите на неговия организъм да са в хармония със силите на разумната природа. Ако чувствата и желанията на човека не се задоволяват, той става неврастеник. Поставете някакво препятствие при реализиране на някои стремежи и желания на човека и ще видите, че в скоро време той ще стане неврастеник. Махнете препятствието от неговия път, неврастенията ще изчезне. Колкото по-големи и повече са желанията, толкова и по-големи са страданията. Когато желанията у човека са нерегулирани, идва гневът: гневът е неправилно употребена енергия. Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и то го подчини. Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всяко желание вън от тебе е проява на същество, което стои по-ниско от тебе или по-високо от тебе и ти въздействува. Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него. Всяко желание в човека е връзка с други същества, които живеят вън от него, и тази връзка не е само външна. Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество. Съвременните хора се оплакват от неразположение на духа, от изтощаване, от нервност. Коя е причината за тези състояния? Многобройните им желания. Те имат много желания, а малко почва. За да израсне, да даде плод, растението се нуждае от земя.Ако не знае да трансформира правилно енергиите на своите нисши желания, човек може да заболее. Това заболяване ще се отрази върху чувствата му и върху неговия духовен живот. Ето защо едновременно с анатомията и физиологията на физическото тяло човек трябва да изучава анатомията и физиологията и на астралното тяло. Болестите на съвременните хора се дължат на неразбиране закона за превръщане на енергиите. Вървите и махате с ръцете си, приказвате и махате с ръцете си. Трябва да се справите с неестествените движения. Свивате веждите си, свивате устата си, свивате очите си, с тези неестествени движения изопачавате чертите си. Безпокоите се, начумервате се, с тези движения си пакостите. Когато хората са много нервни, остава повече захар в кръвта. Веселите, разположените хора нямат захар в кръвта. Многото желания също увеличават захарта в кръвта. Космите са израснали под влияние на топлината. Когато топлината почне да се намалява, космите падат, главата оголява. Падането на косата се дължи на недоимък на топлина, която е свързана с магнетизма. Косата пада от губене на магнетизъм, от много тревоги, от болезнени състояния, от тежки заболявания. Когато главата започне да оголява, умът взима надмощие и над сърцето, мозъкът е крайно активен. Неблагодарността осакатява и преждевременно състарява човека, а благодарността оживява, възраства и подмладява. Защо боледуват хората? Защото са неблагодарни. Какво да правим, за да се излекуваме? Приложете благодарността на живота. Бъдете благодарни за най-малкото благо, което ви се дава. Понякога при един грях могат да измрат по 50 - 60 хиляди клетки, а понякога и до 100 хиляди клетки. При голямо безпокойство, при голямо отчаяние измират с хиляди клетки в организма. Всички болести на ума произлизат от недоимък на светлина. Всички болести на сърцето произлизат от недоимък на топлина. Всички болести на душата произлизат от недоимък на истина. Съмнението е един от опасните паразити, който се размножава бързо. В 24 часа той е в състояние да отрови кръвта на човека и след това той трябва да прави големи усилия, за да пречисти кръвта си отново. Лекуването трябва да почне 20 години преди да се е появила болестта. Бъдещите лекари ще лекуват болните още преди да са заболели. Каква болест е ракът и на какво се дължи? Причините за рака се крият в противоположността на чувствата. Когато някой човек започне да живее порочен живот, той непременно ще заболее от рак. Когато човек се откаже от възвишената идея, която го е вдъхновявала в живота му, непременно ще заболее от гръдна болест и ще стане песимист. Така се явява и туберкулозата. Колкото чувствата на един човек са по-необуздани, толкова и паметта му е по-слаба. Паметта на хората отслабва и от големи скърби и страдания, от голям страх и от силни умствени сътресения. Който страда от сърцебиене, е горделив човек. Който страда от коремоболие, също е горделив. Който страда от главоболие, е тщеславен. Причините за сърцебиенето са психични. Тези причини са образували ред отрови, които са влезли в организма. Те са чужди елементи, полуорганични вещества, които трябва да излязат вън от организма. Сърцебиенето се дължи на ред противоположни мисли, чувства и желания, които са непотребни за сърцето; за освобождаването от тях има различни методи. Един от новите начини за лекуване е музиката. Има болки, които се лекуват, като им се свири на цигулка, други - на китара, на флейта и т.н. Различните инструменти оказват различно влияние върху отделните хора. Сърцето ще лекувате с песни, които почват с тона „до”, взет не по камертон, а естественият. Ако основният тон „до” е взет правилно, човек може да възприема животворна енергия от Слънцето и да я предаде на всички органи. Когато болният пее, той създава условия в себе си да се лекува. Ако усещаш сърцебиене, това показва, че в твоите чувства има някакво раздвояване. Сърцебиенето е резултат на борба между две чувства. Премахнете борбата и сърцебиенето ще изчезне. Както има опасност от пресищане при яденето, така също има опасност от притъпяване на чувствата при голяма радост. Тъй както е създадена нервната система на човека, тя не е в състояние за издържи на трептенията на голямата висша радост, каквато изживяват възвишените същества. Попадне ли човек в трептенията на такава радост, нервната система, както и мозъкът му ще се разстроят, защото той не е пригоден да издържа нито на висшите, нито на нисшите трептения на някои същества. С усилията на волята, вие ще усилите и тялото си. Всички органи ще почнат да работят добре. Отслабването на волята е условие за заболяване. Болестите са необходими за каляване на волята. Ако един орган се развива за сметка на друг, ако едни клетки се подмладяват за сметка на други, явяват се различни болести като рак, тумори и други. Когато едни способности и чувства се развиват за сметка на други, организмът пак заболява. В някои хора изстиват краката. Внесете любовта в себе си, ще имате топлина и на края на пръстите. Щом ви изстиват пръстите, вашата любов е банкрутирала. Неправилните чувства оказват влияние върху кръвообращението. Подобрят ли се чувствата, подобрява се и то, а с това и пръстите на ръцете и краката се затоплят. Това, което българите наричат „уроки”, се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му е причинил вреда. Днес хората се плашат от всяка епидемична болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. Първата причина за аномалиите в живота се дължи на онази неестествена храна, която туряте в стомаха си. Бог е направил човека да се храни с плодове, а вие ядете месо. Месната храна е внесла такива отрови във вашия организъм, че той днес представлява сбор от нечистотии. Ако бихте имали обоняние непокварено, вие бихте бягали далеч един от друг - такъв смрад се носи от ония, които ядат месо. Ако някой боледува, първото условие, за да се подобри, е да подобри храната си. Плодната храна, както и месната съдържат в себе си различни елементи, които предизвикват две различни състояния, които в далечното бъдеще на нашия живот ще произвеждат два различни резултата. Съвременните хора, като ядат месо, страдат. Само една микроскопична част от храната се асимилира, а другата е излишък. Този излишък трябва да се изхвърли навън. И всички болести днес се дължат на този излишък, а въпреки това всички проповядват, че трябва повече храна. Не, по-малко храна е нужна на човека и тя трябва да се приеме и асимилира така, че от нея да остане по възможност най-малък излишък. Щом храната не се смила добре, и кръвта не може правилно да се пречиства. Тогава около ставите се натрупва полуорганическа материя във вид на утайки. Тези неправилности в организма създават неразположение на духа, песимизъм. За да не изпадате в песимизъм, чрез силата на волята работете за подобряване на стомашната си система. И ако днес хората са болни, нервни, страдащи, това отчасти се дължи на храната, която употребяват. Те се ползуват от плодовете на земята, която е напоена с кръвта на хиляди и милиони жертви - хора и животни. Земята е пропита от човешка кръв и тя трябва да се пречисти. Тя може да се пречисти само като мине през Божествения огън - огънят на любовта. Неврастенията у сегашните хора се дължи на чрезмерното употребление на месото. Единствената здравословна храна за сегашния човек е растителната. Тя смекчава грубото му естество. В бъдеще човечеството ще достигне до такова развитие, че ще може да извлича необходимите хранителни вещества направо от живата природа и тази храна ще бъде чиста, съвършена и напълно здравословна. В тази фаза на развитие няма да има животни на земята. Когато човек употребява неестествена храна, в него се събират много утайки, които привличат бацилите на разни болести - холера, чума, петнист тиф и други - обаче всички хора не умират от тези болести, защото кръвта им е чиста; чистият човек нищо не го хваща. Чистият и с вяра човек може да ходи между холеричните и нищо да не го хване. Ако болният страда от стомах, колкото и малко храна да приема, всякога част от нея не може да се смели и се натрупва във вид на полуорганични вещества около ставите, около прешлените на гръбначния стълб и причинява усложнения в организма. Според медицината „ревматични заболявания”, а на духовен език - „духовни тръни”. Когато храната не е смляна добре, не прониква в кръвта и не може да храни клетките. Наслагва се във вид на утайки около ставите, както и в капилярните съдове - тази е причината за заболяване на човека от ставен ревматизъм. Колкото по-дълго се задържа храната в устата, толкова по-лесно се всмукват част от хранителните вещества и от храната. Така те отиват направо в нервната система. Ония сокове, които не се всмукват в устата, отиват направо в стомаха, дето става пълно смилане. От какво произтича главоболието? От ядене на мъчносмилаема храна, която оставя излишъци в стомаха. Тогава пречистването на стомаха не става правилно, вследствие на което се явява главоболие, а стомахът и устата започват да миришат. Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва. Щом те не са в изправност, човек страда от главоболие. За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после да изчисти червата си. Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава. Виенето на свят крие причините си в стомаха. Някога вие усещате тежест в стомаха, но не знаете причината за това. Ако сте запознати с функциите на симпатичната нервна система, ще разберете, че тази тежест, това неразположение в стомашната област е във връзка с чувствата ви, със симпатичната нервна система. Вие сте яли някаква храна, вибрациите на която не отговарят на тия на вашата симпатична нервна система, вследствие се явява известна дисхармония. Като премине това болезнено състояние по някакъв начин, вие започвате да усещате умствено неразположение. Значи болката се е прехвърлила в главата, в слепите очи, където изпитвате голямо напрежение. Ето защо човек трябва да бъде внимателен в храненето си, да знае каква храна е нужна за неговия организъм. От преяждане се явява задръстване на нервната система, а оттам и кръвообращението не става правилно, мозъчната енергия не изтича и не приижда правилно. Тогава настава процес на втвърдяване на артериите, при който те губят своята пластичност. Най-после човешкият дух се принуждава да напусне тялото. Българинът страда от преяждане. Ако яде по-малко, всичко ще се оправи. Като яде, да стигне до 20 хапки и там да спре. Болестите се предизвикват от инертната материя в човека, но зад тази материя се крие едно разумно същество, добро или лошо. Някои болести разрушават човешкия организъм, а други го пречистват. Ще кажете, че не виждате разумното същество, което се крие зад инертната материя. Това е друг въпрос. Вие виждате, че някой човек е прободен с нож и пада на земята. Ножът е инертната материя, но зад нея се крие ръката на разумно същество, което направлява ножа. И зад микробите, които причиняват различни болести, се крият разумни същества, които действуват върху човека така, че създават условия, при които бактериите се развиват. За да познаете коя храна е чиста и здравословна, следете как се отразява върху мислите, чувствата и постъпките ви. Ако храната внася известно понижаване на умствения живот на човека, тя не е хигиенична. Например хората обичат свинското месо, ядат го с разположение, но то внася такива мисли и настроения, от които човек мъчно може да се освободи. Храната оказва влияние главно върху слабите хора с неорганизирани сили. На разумните хора храната не може да оказва силно въздействие. Те сами знаят каква храна да употребяват. За да възстановите паметта си, вие трябва да освободите мозъка от натрупаната в него млечна киселина. Как ще се освободите? С пречистване на мозъка, на кръвта в целия организъм. То се постига с промяна на храната, с чисти мисли, чисти чувства и постъпки. Причината за болестите се крие в запушените пори. В която област на организма става подпушването, там се явява болестта. Организмът не търпи никакви нечистотии, никакви чужди вещества в себе си. Съберат ли се някъде такива нечистотии, организмът заболява. Всяко заболяване има предвид освобождаване на организма от чуждите вещества. Ако става подпушване на някои от каналчетата на гръбначния стълб, човек губи своята жизненост. Гръбначният стълб има свойство да поглъща праната (или жизнената енергия) от въздуха и да я предава на целия организъм. Когато кръвообращението на човека не става правилно, въглеродът се натрупва в кръвта във вид на въглероден двуокис и я прави нечиста. Когато електрическата и магнетичната енергия не текат правилно в човешкия организъм, тогава в нервната система се натрупва излишък от азот, вследствие на което става подпушване в организма, което пък затруднява функциите на дихателната система. Ако очите пожълтяват, черният дроб не действува добре. Черният дроб е свързан с храносмилането. Храносмилането - с кръвообращението, а от последното зависи чистотата на кръвта. Нечистата кръв помрачава съзнанието, изкривява мисълта. Изстиването на крайниците се дължи на нечиста кръв в организма. Нечистата кръв произвежда електричество в организма, а чистата - магнетизъм. Електричеството произвежда студ, а магнетизмът - топлина. Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той. Както пречистваш кръвта си с дълбоко дишане, така ще намериш начин за пречистване на своите мисли. Болестите се дължат на нечиста кръв и на нечиста храна, която внася нечистотии в стомаха, които постепенно тровят кръвта. Нечистата кръв носи болести - причинява неразположение, песимизъм, леност. Човек с чиста кръв се отличава с голяма енергия и пъргавина. Човек, който диша през устата, не може да бъде здрав. Като изучавате процесите на човешкия организъм, забелязвате, че едни енергии излизат от центъра на всяка клетка и отиват навън в пространството. Други енергии идат отвън и се отправят към центъра на клетката. Там, където се срещат тия енергии, се извършва дейността в живота. Ако едно от тия течения на енергии (външното или вътрешното) се подпуши, явяват се различни болезнени състояния на организма. Всяко подпушване нарушава правилния ход на кръвообращението. Щом кръвообращението не е правилно, организмът се излага на различни заболявания. Натрупването на слънчева енергия в някои части на тялото в по-голямо количество създава за останалите органи ред болезнени състояния. Изобщо, боледуват тези органи, които са лишени от нужното количество енергия. За да се излекуват, мислено трябва да им се предаде необходимата енергия. Вие трябва да изучавате законите, как да трансформирате енергията на един орган в друг. Всички заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно. Защо страдаме от главоболие? Главоболието се дължи на натрупване на космически енергии в мозъка. Формата на сегашните хора не е нищо друго освен прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, раждат се болестите, а когато праната не е еднакво разположена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието. Физическото огрубяване започва с огрубяването на кожата, която е проводник на жизнените енергии от природата. Щом загрубее кожата, течението на тия енергии става неправилно и човек заболява. Огрубяването на кожата не се заключва в почерняване, напукване или закоравяване; признаците са други. Ако бихме разгледали с окото на ясновидеца нервите, артериите на един неврастеник, ще видим на много места пукнатини, от които изтича енергията. Такъв човек е слаб. Кои са причините? На първо място, това са необузданите човешки страсти. Причината за полудяването се дължи на факта, че и двете части на мозъка са положителни или отрицателни. За да бъде човек в нормално състояние, в едното полушарие на мозъка трябва да тече положителна енергия, а в другото - отрицателна. Стане ли човек много остър, т.е много електричен, в лявата част на мозъка си трябва да вложи мекота, т.е. магнетизъм. Ако турите ръката си върху главата на някой здрав човек, ще усетите две течения: едно топло, а друго - студено. Обаче поставите ли ръката си върху главата на някой неуравновесен човек, ще усетите само едно топло течение. За да си помогне, той трябва да помоли някой свой приятел, здрав човек, да тури ръката си върху главата му, за да регулира енергиите на неговия мозък. Стремете се да трансформирате излишната енергия в себе си, особено тази в задната част на мозъка. Тази енергия е причина почти за всички болести, за всички отрицателни състояния. Понякога тази енергия се натрупва зад ушите, както и около слепите очи на човека, и го прави нервен, раздразнителен, готов да се сърди, да се обижда за най-малкото нещо. Една от причините за неврастенията е слабата връзка между човешкия организъм и слънчевите енергии. Ако засилите тази връзка, неврастенията ще изчезне. Който е свързан със Слънцето, той води добър, разумен, морален живот. Чрез самообладание човек асимилира излишната енергия на своя организъм. Неврастеникът обаче не може да асимилира тази излишна енергия в себе си, вследствие на което тя се разпръсква, изтича навън. Неврастенията се дължи на пропуквания в нервната система, отдето нервната енергия изтича навън. Страхът също предизвиква пропуквания в нервната система, което причинява изтичане на нервна енергия. За да се освободи от неврастенията, човек трябва да спре изтичането на нервната енергия. Коя е причината за болестите? Отслабването на жизнената енергия в човека, при което тя се превръща в потенциална или пасивна. За да се лекува, човек трябва да превърне потенциалната енергия в кинетична. Това се постига чрез различни лекарства, които възбуждат пасивната енергия. Понякога българите лекуват трескавия, като го заливат със студена вода; по този начин произвеждат силна реакция и ако пасивната енергия се превърне в активна, болният оздравява. Кашлицата е простуда, а простудата показва, че организмът е загубил своята първоначална жизнена сила или трептенията при които здравето може да се прояви. Повдигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ще изчезне. В света има само един Лекар, всички други са Негови асистенти. Всякога кашлицата иде от демагнетизиране на организма. Демагнетизирането може да бъде частично и общо. Ако един орган заболее, той се демагнетизира; може да се демагнетизират гърлото, дробовете или цялото тяло. Тогава усещаме една голяма слабост и трябва да се възстанови магнетизмът на организма. Ако заболеете от простуда, от хрема, потърсете причината на заболяването. Ще видите, че причината се крие в надмощието на отрицателните енергии в организма. И тогава не остава нищо друго, освен да ги превърнете в положителни. Значи, всяка болест се дължи на излишък от отрицателни енергии. Ако не можете да ги превърнете в положителни, намерете отдушник, отдето да изтече излишъкът. Отрицателната енергия в организма е неканен гост, от който трябва да се освободите. Когато енергиите на човешкия организъм имат стремеж към центъра на земята, той заболява. За да се излекува, тия енергии трябва да се обърнат към центъра на Слънцето. Ако двойникът на човека влиза и излиза правилно, стомахът работи добре, мозъкът е в изправност, човек е здрав. Повечето неразположения се дължат на аномалия в мозъка. Затова първата ви работа е да регулирате мозъчните енергии да текат правилно. Поставяйте често ръцете над главата или прокарвайте пръстите си през косата от горе до долу, както се решите с гребен. Много от болестите се дължат на напрежение, предизвикано от природното електричество или от магнетизма върху дадени органи. Например някой човек се оплаква от болки в главата, в сърцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество оказва върху тия органи. Човек трябва да знае по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм. Понякога магнетизмът в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, вследствие на което той изпитва известни болезнени състояния. Като изучава организма си, човек дохожда до положение да разбира, че много от неговите болезнени състояния се дължат на атмосферните влияния. Щом водата се намалява, и човешкият живот се намалява. Каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма. Водата е причина за топлината на организма. Липсата на вода охлажда организма. Много вода пък сгорещява. Липсата на вода в организма прави човека нервен, сух. Той започва да се дразни, става рязък и готов да се сърди и кара с всички. Как може да се въздействува на нервността? Чрез гореща вода. Вземете чаша гореща вода и пийте лъжичка по лъжичка. През това време наблюдавайте след коя лъжичка ще се успокоите. Ако нямате гореща вода, може да направите опита и със студена. Когато в организма се насъбере много вода, която не може да се асимилира, произвежда много болести: воднянка, плеврит и други. Забелязано е, че известни болести се дължат на излишно количество вода в човешкия организъм. За да се освободи от излишната вода, лекарите поставят човек под такива условия, при такава топлина, при която излишната вода да се изпари. Ако желязото е в излишък, необходимо е човешкият организъм да се постави при такива психични условия, при които желязото се топи и се изпарява. Запекът се дължи на недоимък на вода в кръвта. Гръдоболът - недоимък на топлина в чувствата. Когато чувствата на човека са топли, краката, ръцете и цялото му тяло са топли, вследствие на което той се чувствува разположен. Всички болести се дължат на дисхармония между симпатичната и мозъчната система.. Казвам: нервната система ли е разстроена? Не е разстроена, но е подпушена. Боли ме коремът. Защо? Запушени са онези нерви на гръбначния мозък, чрез които слиза енергията за стомаха и корема. Излагайте гръбначния си стълб на слънце, за да се отпушат нервите ви. Ако не се отпушат, болките неизбежно ще ви следват. Болестите се дължат на недоимък на енергия. Подпушване става не само във физическото тяло, но и в останалите тела. Тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом почне да се губи, да намалява азотът, в хората се заражда едно безпокойство. Това, че някои полудяват или получават апоплектични удари, се дължи на липсата на азот - на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма, кръвообращението не става правилно, приижда повече кръв в главата, която не може да се оттегли назад, блокира центрове, предизвиква удар и тия блокирани центрове или органи се парализират. Болестите, които нападат хората, се дължат на минали и сегашни прегрешения. Нищо не остава безнаказано. Микробите, които днес тровят човешкия организъм, не са нищо друго, освен отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошките, агънцата са изпитали към човека, когато ги е клал и убивал. Възможно ли е това? Възможно е. Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така и страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм. Знайте, че в човека се загнездват ония микроби, към които той има известно предразположение. Те стават съдружници с него и започват да черпят от неговата енергия. Незабелязано той заболява и става жертва. Невъзможно е да се загнезди в тебе микроб, с който да не си в съгласие. Колкото по-голямо е количеството на златото в кръвта, толкова по-здрав е човек. Болестите се дължат на недостатъчно количество злато в кръвта на хората. За да се увеличи това злато, човек трябва да води чист, възвишен живот. Златото е символ на Слънцето, на енергията, на здравето, на чистотата. Много от болестите се дължат на липсата на органическото злато в кръвта. Слабостта и малокръвието се дължат на недостатъчно количество желязо в кръвта. Когато мисълта на човека е неподвижна, това показва, че той има малко фосфор в кръвта си. Ако в кръвта преобладава желязо, то произвежда един род мисли, ако преобладава мед - друг род мисли. Изобщо всеки елемент - желязо, мед, калай, олово, сребро, злато - произвежда специфично влияние върху мислите и чувствата на хората. Всяко разстройство във физическото тяло, било в симпатичната или нервната му система, показва, че липсва някакъв елемент в кръвта му. Този елемент се набавя не само чрез храната, но и чрез мислите и чувствата. Ако разгледате ръката на човека като ясновидец, около нея ще забележите една светла, подвижна ръка, която е двойник на физическата. Докато двойникът на човешката ръка действува правилно, и физическата ръка е нормална. Осакати ли се нещо двойникът, и физическата ръка ще се осакати. Не само ръката, но цялото тяло на човека има специфичен двойник. Ако двойникът изцяло или частично се отдели преждевременно от физическия човек, явяват се различни осакатявания, болести и т.н. Общата или частичната парализа се дължат на преждевременното отделяне на двойника от физическото тяло на човека. Преждевременното отделяне на двойника се дължи на неправилно приемане на природните енергии чрез ръцете и краката. Главната причина за болестите се дължи на дисхармонията между двойника и физическото тяло. В предната част на мозъка се намират особен род бели мозъчни влакна, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание, което е свързано с двойника. Двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите на природата. Физическото тяло живее благодарение на своя двойник и ако отношенията между тялото и двойника не са правилни и хармонични, зараждат се ред болестни състояния. Припадне ли някой, ще знаете, че се е изгубило за момента отношението на двойника с тялото, връзката е прекъсната. Страданията, особено при духовните хора, се дължат на тяхната чрезмерна чувствителност, на това, че етерният, астралният двойник излиза повече, отколкото трябва навън, вследствие на това приема повече впечатления и, разбира се, страда, повече. Цялото тяло на човека отвън и отвътре е обвито с особена материя, наречена матрикс. Когато матриксът е здрав, човек се чувствува добре, разположен е, здрав е и силен. Щом стане някакво пропукване на матрикса, в организма на човека се извършват ред химически процеси, които се отразяват болезнено върху него. Щом човек поддържа неестествени мисли, чувства или се съмнява, подозира, одумва, неговият матрикс всякога може да се пропука. Много от болезнените състояния и неразположения на човека се дължат на свиването на капилярните съдове. Свиването и разширяването на капилярните съдове става под влиянието на електричеството и магнетизма. Човек трябва да живее нормално, да спазва законите на природата, да не става чрезмерно свиване на капилярите. Кои мисли и кои чувства предизвикват свиване на капилярите? Отрицателните. Значи, всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка стесняват капилярните съдове и прекъсват теченията на електричеството и магнетизма в човешкия организъм. Електричеството и магнетизмът се движат по известни линии, имат специфичен ритъм. Когато линиите на движението и ритъмът се изменят, в организма настава известна дисхармония и ние казваме, че човек заболява.Стремете се към хармонични движения на очите, на ръцете, на цялото тяло. Пазете се от дисхармоничните движения, като неестествени, чужди. Пазете се от подражания. Дисхармоничните движения разстройват организма, както лошата и развалена храна. Наблюдавайте малките деца до 6 - 7-годишна възраст - движенията у тях са много правилни, естествени, но между 7 и 14-годишна възраст техните движения стават изкуствени. Те пораждат разни болести. И досега още човек не знае правилно да ходи. Като върви, той цял се тресе, вследствие на което става сътресение на гръбначния мозък. Това сътресение се предава на главния мозък, а оттам и на цялата нервна система, След всичко това хората се чудят защо са нервни. Очите отслабват, когато човек не прави нужните упражнения. Много хора не гледат, както трябва. Те отварят широко очите си, блещят се, но това не е гледане. Правилно е, когато искаш да видиш нещо, да не въртиш главата си на една и на друга страна, но да движиш очите си. Ще движиш очите си нагоре, надолу, настрани, в посоката, дето е предметът за наблюдение. Причината за хремата е слабото дишане. Който заболява от хрема, той трябва да знае, че в дишането му има някакво отклонение - дишането не е ритмично, вследствие на което не се приема достатъчно количество въздух. Щом дишането се подобри, и хремата ще изчезне. С хремата природата предупреждава човека, че трябва да работи. Ако не вземе под внимание това предупреждение, тя му изпраща треската. Някой се оплаква, че не може да диша свободно или че сърцето му бие неправилно. Той вика лекари, пие лекарства, но нищо не помага. Причината е в диафрагмата, тя се е повдигнала и натиска стомаха, натиска дробовете и сърцето и така страда целият организъм. Затова дишай дълбоко, за да се изпълнят дробовете с въздух, да се намести диафрагмата. Вие страдате, защото сте в дисхармония с цветовете. Коя е причината за болестите? Отсъствието на известен цвят в човека. Ако му липсват червеният цвят на любовта, жълтият цвят на мъдростта или синият цвят на истината, той непременно ще боледува. Ето защо, за да не боледувате, трябва да внесете тези цветове както в организма си, така и в своята психика, т.е. в чувствения и умствения си живот. Науката на бъдещото човечество, която е наука на шестата раса, ще започне именно със закона на координацията. Всеки орган в човека трябва да се координира с всички останали органи. По закона на координацията на човека е определено да изминава дневно по 2 - 3 - 5 - 10 километра път. Ако той се изплаши и не изпълни това, което природата му е определила, няма да се мине дълго време и тя ще му наложи глоба за неизпълнение на нейните закони. После природата е определила на човека да се храни с чиста и проста храна. Освен това определено е на човека по колко пъти в минута трябва да диша. Някои поемат въздух безразборно, дишат неравномерно, вследствие на което няма координация и между другите органи. Няма ли пълна координация между всички органи, ще се родят ред болезнени състояния.

Бебетата в утробата, които имат нормален слух и нормална стимулираща среда, комуникират без помощта на думи, срички и фрази. Както знаем, езиковите способности започват да се появяват година или две след раждането. Плодът комуникира чрез движения, които са израз на неговите нужди, интереси и чувства и са или самоволни или като реакция на дразнители. Този модел на комуникация протича не само в утробата, но и след раждането и в продължение на целия жизнен цикъл, като представлява наистина универсален невербален език. В зависимост от развитието на сетивата си по време на напредването на предродовия процес, плодът извършва непрекъснат взаимообмен със средата около него. Езикът на тялото на бебето служи като реакция на разнообразни сетива: отговор на резките вкусови и обонятелни промени – като израз на удоволствие или неудоволствие. Реакция на силна светлина, шум, налягане или болка чрез жестове на самозащита или бягство. Реакция на различни стилове музика или чрез диво ритане или чрез успокояване и забавяне на движенията като израз на задоволство и почивка. Би трябвало да се вслушваме в езика на тялото на детето! Ултразвуковите наблюдения на поведението в утробата разкриват, че плодът е способен на силни емоции. Наблюденията правени межди 16-тата и 20-тата седмица от бременността по време на процедурата по амниосинтеза (amniocentesis) ни разкриха преживяванията на плода, включващи страхови реакции с екстремни вариации в сърдечния ритъм и отдръпване от нормалното поведение за часове и дори дни. При повишаване употребата на амниосинтеза, бременните и лекуващите ги лекари са станали свидетели на агресивни действия към инжектиращата игла, като бебетата са я атакували интензивно и се опитвали всячески да я отместят и спрат интервенцията! Наблюденията с ултразвук над близнаци ни разкриват вроден език на тялото, който включва ръкостискане, целувки, игра, взаимно ритане и удряне. Способността за предродова комуникация е новост за психологията и медицината. Способността за сигнализиране на стрес чрез плач е твърде позната способност на младенците. Плачът може да бъде неудържим. На бебетата не им трябват уроци как да плачат, макар че възрастните имат нужда от уроци как да интерпретират плача на децата си. Техническите изследвания показват, че плачът съдържа много информация за болестта, вредната диета на майката и генетичните дефекти. Бебетата са чувствителни към плача на други бебета и правят разлика между животински, човешки или електронно възпроизведен плач. Най-силно реагират на плача на връстниците си – младенците от същата възраст като тях. Емоционалното вълнение, което провокира плача, вече присъства в утробата и плачът може да бъде чут ако в областта на ларинкса на плода достигне въздух. Вътрешноматочният плач се нарича „vagitus uterinus” (буквално: “утробен плач”) и е документиран както в литературата на древната, така и на съвременната медицина. Съществуват описани повече от сто случаи. Езикът на тялото на малкия човек е твърде красноречив по време на раждането: стиснати юмручета, изразяващи гняв или релаксирани жестове или дори усмивка, показващи удоволствие. Новородените ясно изразяват как се чувстват чрез кривенията на лицето, извивките на тялото си, маханията на ръчичките и крачетата си, като се изчервяват ядосано като раци, побледняват или посиняват опасно или гукат и бълбукат доволно. Тези очевидни способности за комуникация на неродените и новородени деца са следствие от впечатляващите им възприятийни способности. Бебетата започват да учат майчиния си език още от утробата. Изследванията с акустична спектрография показват, че първият плач на 900г. недоносено бебе вече съдържа интонацията, ритмите и други речеви специфики, които съвпадат с тези на майката. Това доказва, че в 26-тата седмица от бременността бебето вече е придобило някои от спецификите на майчиния си език. Скорошни изследвания разкриват, че плодът е способен на запаметяване на пасаж от история или рима, докато е в утробата – убедителна демонстрация на ранните способности за памет и учене. След раждането си, бебетата показват явно по-силен интерес към разговорите на неговия майчин език, отколкото на други непознати за него езици. Езиковите изследванията демонстрират, че бебетата на една година възприемат най-малките звукови единици на езика – фонемите – дори по-добре от възрастните. Установени е много високо ниво на четене по устните при бебетата, когато те бързо разпознават кой от записите които слушат съответства на образа на говорещо лице. Също толкова бързо те избират подходящ емоционално запис на говорещото лице пред тях. Като допълнение на способностите за четене по устните, бебетата, включително и недоносените, притежават толкова добри способности за лицево възприятие, че могат моментално да имитират широко отворена уста, изплезен език, мимическите експресии за щастие, тъга или учудване – наистина удивителни способности за комуникация. Новородените пристигат на този свят вече снабдени с универсалния човешки език на знаците, който започват да изразяват още от десетата седмица на бременността чрез целенасочените си движения. Тези движения са в отговор на цял спектър от развиващата се сетивност за: тактилност, топлина, вкус, обоняние, слух, зрение. Движенията на невербалната комуникация на плода са в отговор и на емоционалното и когнитивно състояние на майката, предавано директно по биохимичен път чрез пъпната връв. Комуникативният репертоар на неродените и новородени деца включва вербална и невербална експресия, цвят на тялото, емоционални реакции, плач, отдръпване, жестове с ръце, поредица от лицеизражения и имитация. Така, всяко дете е в състояние да комуникира с родителите си, да води диалог, да изпраща и получава съобщения – далеч преди развитието на уменията на вербалния език. За контакти със съставителя: Email: orlinbaev@gmail.com GSM: 0878/260634 site: http://orlin.bravehost.com

Първи закон: Травмата е като детонатор Всяка болест е причинена от емоционална травма, която ни среща неподготвени, това е травма, която преживяваме в самота и която не знаем как да разрешим. С цел да се продължи вида, човешкият индивид, с течение на времето, е развил биологични програми за оцеляване, които са станали автоматични и са се записали в неговия мозък, в неговите клетки. Съществува една неразрушима триада: ум - мозък – тяло, три части, които действат винаги заедно. а) Мозъкът не е в състояние да прави разлика между реално и символично, между реалност и въображение. б) Програмирани сме да оцеляваме, следователно болестта, от биологична гледна точка, е съвършеното решение на мозъка за оцеляване. в) Всеки път, когато един индивид е поразен от емоционална травма, тя има следните характеристки: - изживяна е драматично - срещнала ни е неподготвени - емоцията взема връх над разума - изживяна е в самота, размишлявайки непрекъснато над проблема - не се намира удоволетворяващо решение. Тогава и само тогава мозъкът влиза в действие, като пуска в ход специална биологична програма за оцеляване на индивида. Интензитетът на емоционалната травма ще определи сериозността на болестта, а видът емоция ще определи локализацията в тялото. Следователно болестта е едновременна неуравновесеност на психическо, мозъчно и физическо ниво, дължаща се на емоционална травма. Без конфликт няма болест, да си дадеш сметка за това е първата стъпка към оздравяването! Втори закон: Нищо не съществува без своя антипод Живеем в полярен свят, няма ден без нощ, здравето е безмислено без болестта и т.н. Официалната медицина е установила около 1000 болести, подразделяйки ги на "студени" болести и "топли" болести. "Студените" са: постоянно състояние на стрес, безсъние, рак, ангина пекторис, невродермити, психопатологии и др., а "топлите" са: инфекции, ревматизми, алергии, езантеми и др. Всъщност не съществува "студена" или "топла" болест, а по-скоро съществуват сменящи се "топли" и "студени" фази. Всички болести проявяват точно две фази: "студена" фаза, наречена симпатикотония, и "топла" фаза, наречена ваготония. Винаги "студената" фаза идва първа, последвана от "топлата" фаза или фазата на възстановяването, след като вече емоционалната травма е била преодоляна. Преодоляването на травмата е основата за преминаване във фаза на възстановяване. Студена Фаза При наличието на емоционална травма, която ни среща неподготвени, неспособни за действие, понеже живеем в самота и не знаем как да разрешим тази травма, трите нива на съществуване (ум - мозък - тяло) влизат във фаза на реакция, за да можем да оцелеем: - на психично ниво: пациентът продължава да премисля проблема си, стресиран е, не изпитва вече глад, отслабва, трудно заспива. При това постоянно състояние на тревога всички енергии са мобилизирани с една единствена цел - да се преодолее травмата. - на мозъчно ниво: произвеждат се концентрични кръгове (огнища) в определена зона на мозъка, която направлява функционирането на точно определен орган. При скенер на мозъка без контрастираща течност огнищата на Хамер са ясно видими. - на физическо ниво: мозъкът може да даде само 4 команди: да създаде маса (тумор, киста и т.н.), да издълбае дупка (лизис), да блокира, да отблокира орган. Топла Фаза Тази фаза започва само в момента на разрешаване на конфликта. - на психическо ниво: започваме да си поемаме дъх, стресът се разсейва, конфликтът е разрешен. Връща се апетита, крайниците започват да се затоплят. - на мозъчно ниво: в областта на мозъка, където е станало "късото съединение", започва да се формира отока на възстановяването. Веднъж приключило възстановяването, криза, подобна на епилептичната (треперене, студена пот, стрес, уринно незадържане) ще установи дали конфликтуалното събитие е било напълно преодоляно, и ако това е така, отокът ще бъде евакуиран чрез диуреза, ако ли не, ще се прояви с последвали сменящи се фази - ту на рецидиви, ту на разрешение на проблема, които ще имат като последица образуването на мозъчна киста на мястото на отока. - на физическо ниво: още преди епилептичноподобната криза, болестта престава да се развива и мозъкът се възстановява. Във фаза на ваготония (топла фаза) пациентът влиза в състояние на възпаление; всички енергии сега са напрегнати за мозъчно и физично решение: може да има трескави състояния, болки на различни места или пък локализирани, и много умора. Всички възпалителни състояния са възстановявания, тук се включват и инфекциозните болести. Трябва да се има предвид, че възстановителната фаза може да бъде дори по-опасна от самата болест. Трети закон: Онтогенетична система на туморите и на еквивалентните болести Терминът онтогенетичен се отнася за ембрионалния живот на индивида и се говори за "еквивалентни" болести, защото не само туморите, но и другите болести, се проявяват съгласно изложеното в 5-те закона. Причината за всяко биологично поведение води началото си от дълбока древност и започва с появата на първата клетка на нашата планета. Вече казахме, че човекът нямаше да може да оцелее до днес, ако не беше интегрирал в мозъка си биологични програми за оцеляване, насочени към преодоляването на всякакъв вид препятствия, които в хода на хилядолетията са се явявали по пътя на неговата еволюция. Веднъж преодоляно препятствието, решението се предава на бъдещите поколения: през първите два месеца от вътреутробния живот зародишът въплътява цялата тази памет от началото на живота до днес. - първи етап на еволюцията: Клетката, за да продължи, трябва да диша, да се храни и да се възпроизвежда. В течение на вековете нашата клетка се обединява с др. клетки и става многоклетъчен организъм, адаптирайки се по този начин на конюнктурните обстоятелства. Ако например, живее на място, където кислородът не достига, влиза във фаза на стрес и намира решение на проблема, увеличавайки специализираните клетки за дишане. Ще създаде нещо като тумор, клетъчна пролиферация. Следователно, на този стадий на живота, оцеляването е гарантирано чрез увеличаване на клетките там, където е необходимо, и командата за пролиферация ще подаде една архаична мозъчна структура, която ще стане tronco cerebrale (зона, която освен рефлексите контролира и много вътрешни органи, също и центровете, които регулират дишането и телесната температура, бел. на прев.) Онова, което става в майчината утроба, по някакъв начин преминава отново през всички стадии на еволюцията и това е така, зашото в хода на своето развитие ембрионът ще изглежда веднъж амеба, после попова лъжичка и така нататък. Какво е наследил съвременният човек от първия етап на еволюцията на живота на Земята? Кои са конфликтните събития? Това са конфликти, които се отнасят до ...залъка! Залък хляб, глътка въздух, залък за изхвърляне, залъка в преносен смисъл (хранене, дишане, отделяне). Когато човек усеща, че всичко му се стоварва отгоре, мозъкът задържа течностите. Що се отнася до репродуктивната функция, конфликтите ще засягат ендометриума и част от простатата. - втори етап на еволюцията: Тук наблюдаваме преминаването на живите организми от водна среда към земна. Сега организмът трябва да се защитава от новия свят, който го заобикаля; там, където ще е атакуван от слънчевите лъчи, мозъкът ще произведе уплътняване на мембраните, за да избегне смърт от изгаряне. В майчината утроба зародишът продължава да се усъвършенства, заяквайки всички мембрани: дерма, плевра, перитоний, перикардий. Кои психични следи ще останат регистрирани в паметта на съвременния човек? Най-общо всички конфликти относно страха да бъдем нападнати, да претърпим агресия над физическата си цялост на височината на гръдния кош (mesotelioma pleurico), на коремната кухина (mesotelioma peritoneale), на сърцето (mesotelioma del pericardio). Тук влизат и всички конфликти, отнасящи се до това да се чувстваме по някакъв начин поразени в собствената си морална цялост, замърсени: преживени атаки срещу кожата ще дадат повод за меланоми. Кожата е онази част от нашето тяло, която първа влиза в контакт с другите индивиди. - трети етап на еволюцията: Сега вече е време нашият малък организъм да се движи, да проучва заобикалящия свят. Ще трябва да развие скелет, мускули и сухожилия. Ако обаче светът, към който се стреми (земята) не е по-добър от този, от който идва (водата), ще реши да се върне назад и затова ще трябва да загуби органите, които специално е развил: ще трябва да направи лизис ( клетъчна редукция, некроза), да загуби вещество. В майчината утроба започва, и е точно това моментът, когато се появява костната и мускулната система. Тази фаза съответства на развитието на собствената стойност. Тук конфликтите са обезценяване на Аз-а (остеопороза). - четвърти етап на еволюцията: Това е по-нататъшно усъвършенстване на предишните етапи, преходът от "премествам се на повърхността и се съизмервам с новата околна среда" към "влизам в комуникация с другите индивиди." Сетивните органи стават по-фини. В психичен план наблюдаваме проекция на себе си в един все по-обширен и сложен контекст. Ако се страхувам, че ще умра, биологичното решение на мозъка ше бъде това да увеличи белодробните алвеоли, за да поеме повече въздух и да оцелее, в крайна сметка клетъчна пролиферация, рак на белите дробове. Ако обаче "ми отнемат дъха", "липсва ми въздух" или пък е конфликт, зависещ от моето отношение с другите, решението ще бъде да се разрани дроба, за да премине повече въздух. А ако конфликтът е свързан с това да се върви едновременно в 2 различни посоки и не знаем какво да решим, биологичното решение е парализа на краката (функционално блокиране). В заключение: При наличието на неочакван конфликт, без видимото му решение, конфликт, изживян в самота, патологията се изразява едновременно на психично, мозъчно и органично ниво. - на психично ниво има състояние на постоянен стрес - на мозъчно ниво се осъществява късо съединение в специфична зона на мозъка - на органично ниво става клетъчна пролиферация (тумор) или пък лизис (загуба на вещество) или още функционално блокиране (парализа). Елиминирането на конфликта е ключът, който позволява преминаването към фаза на възстановяване. Четвърти закон: Микробите са в служба на мозъка Микробите са наши съюзници, те са тези, които се занимават с оправянето на щетите по време на втората фаза. Мозъкът е този, който изпраща заповед на нашите приятели вируси, гъбички или бактерии. Всички микроби идват, размножават се и изчезват, за да благоприятстват възстановяването според една много точна логика, в синхрон с нашия мозък и с нашето тяло. Те са част от биологичната програма на Природата. Човек съжителства с микробите: тялото ни съдържа десетки пъти повече бактерии отколко човешки клетки – сто хиляди милярда. Пети закон: На квинтесенцията Всяко поведение на човека (а и болестите) е определено от специални програми за оцеляване, записани в мозъка от най-дълбока древност. Болестта е биологично решение на мозъка, последната възможност за оцеляване. Всеки жив организъм притежава мозък, повече или по-малко развит, който е в състояние да улавя несъзнателно информацията, идваща от света, който го обкръжава. Клетките, бактериите, които живеят в нас, различните органи, всичко функционира в унисон със същия ритъм на главния мозък. Болестта винаги има смисъл. Тя е полезна, необходима, жизнена за индивида и за еволюцията на вида. Още информация в интернет На български: Германска нова медицина - статия във вестник Лечител За д-р Хамер и неговата медицина във форумите на all.bg Победих рака без да се лекувам - историята на известна италианска актриса Германската Нова Медицина на д-р Хамер - във форумите на bg-mamma.com Кратка биография на д-р Рике Герд Хамер За левкимията - по д-р Хамер Рак на гърдата - от д-р Хамер На английски: The New Medicine - official english site The Five Biological Laws of the New Medecine - presented by Dr. med. Ryke Geerd Hame What is New Medecine German New Medicine - site German New Medecine PDF Rationality and Irrationality in Ryke Geerd Hamer's System for Holistic Treatment of Metastatic Cancer Breast Cancer by Dr. med. Ryke Geerd Hame Healing Cancer naturally - a holistic medical approach На немски: Заболявания и симптомите им по азбучен ред (Списък на български) Таблица на д-р Хамер на болестите За книги и още информация Видео - 52мин На други езици: Препратки с връзки към други езици

Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре! Защо трябвало да ги бият, те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: „Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре." Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: „Бог да благослови!" Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: „Бог да благослови! Бог да наспори!" След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: - Какво още искаш? Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост! - отговорил беят. Хора като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: „Стига, стига!" Всеки, който казва на Божието благословение „стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.

Средновековната система (с присъщите и феодални порядки, догматика и схоластика) е широко известна с потъпкването на основни човешки материални и духовни права. Това са: свободата в избора на място на живот и в избора на мироглед; по-масовата достъпност на актуалната информация и образованието, както и на здравнохигиенната, битовата и юридическата помощ; собствените решения относно желаните контакти и роли в общуването, професията, хобитата и т.н. Тези елементарни предпоставки за нормалното хармонично развитие просто са били изринати от полезрението на повечето тогавашни хора, сякаш самото им обсъждане като възможности е било безпредметно. Въпросът обаче е: доколко сме по-добре в момента? За да отговорим обаче на него, нека отначало да си изясним, какво ще се съгласим да разбираме под „добре”... Към какво се стремим ние в действителност? В нашето многознайно и разнопосочно време самочувствието ни като носители на постиженията на една развита цивилизация подозрително контрастира с неудовлетвореността ни от собствения ни живот като цяло. Тя е правило, не изключение - и ако се вгледаме по-внимателно в т.нар. „щастливи” люде, почти в 100% ще забележим, че под пяната на едно или друго тяхно преходно опиянение от нещо, което е прието да се нарича „постигнат успех”, се простира блатото на безпокойството и безперспективността... Какво сме загубили, печелейки безспорните предимства на научно-техническите и информационно-комуникационните революции? Можем да изброяваме отделни минуси, но е далеч по-важно да стигнем до корена: изгубили сме в огромна степен смисъла, който се поражда естествено от хармоничното човешко битие! Психологията става все по-необходима за индивида и обществото именно поради тази базисна дезориентация. Но нека тук да се снишим мъничко „под нивото” на високопарните теории за нуждите и мотивациите, като останем достоверни и разбираеми в главното. Ще класираме истинските общочовешки стремежи в три големи групи: I. Към добро самочувствие всеки за себе си (т.е. като индивидуално същество). Тук влизат здравето, добрата „форма” на тялото и ума, както и (често пропускан фактор!) – дълбочинното усещане, че човек е на мястото си в този живот; за по-претенциозните откъм терминология можем да наречем това фино усещане за благополучие „екзистенциално равновесие”. II. Към пълноценно общуване с подходящи хора Към тази точка можем да причислим опитностите във всичките „етажи” на нашите социалните контакти: случайни (вкл. виртуални), професионални, приятелски (както индивидуални, така и общностни - по интереси), интимни и семейни. III. Към духовност в широкия смисъл на думата (за някои това ще са духовни практики от едно или няколко избрани направления или просто по-глобален усет - за Живот, по-обширен от индивидуалния; други пък, може и без да се смятат за духовни, ще реализират същия импулс чрез дълбоко общуване с природата, чрез доброволен общественополезен труд или посредством изкуството). И сега: ако тези потребности се удовлетворяват редовно, достатъчно и по индивидуално подходящ начин, удовлетворението и от животите ни като цяло ще бъде факт - поне в степента, която е изобщо възможна за масовия човек от настоящата степен на еволюция. А защо тогава това съвсем не се получава по най-добрия възможен начин? Та нали ние уж имаме много повече „свободи” от средновековните средностатистически личности? Oт репресия към подмяна на ценностите Отговорът е, че подтискането (репресивният модел) по отношение на повечето от тези ценности е отстъпило място на косвеното им „изблъскване” към периферията и това е - най-точно казано - фалшификацията на ценностите в съвременния свят. Механизмите за нейното осъществяване са многобройни, но по-важните за отделния индивид явно са: а) Виждайки, че обединените усилия на обществото водят до по-бръз прогрес в някои отношения, външните изисквания към индивида са най-високи именно в тези направления, а те далеч не винаги съвпадат с нещата, оптимални за неговата същностна хармония. Например, колкото и да успеем професионално и да получим аплодисменти отвсякъде, ако това стане за сметка на здравето, общуването или духовността ни, определено ще бъдем разочаровани от живота си! б) Парите, социално полезните (но не и собствено удовлетворяващи!) контакти и различните знания са важни средства за постигането на някои от същностните ни стремления. Толкова важни, че често ги превръщаме в самоцел. Обаче всяко маскирано като цел средство жестоко отмъщава на притежателя си и на околните хора - чрез признаци, вариращи от уж случайни сривове в настроението, до траен негативизъм, болезнено честолюбие или чувство за малоценност, както и чрез цяла върволица от психосоматични диагнози... Освен това в нашата цивилизация елементът спешност често спуска завеси пред ясното осъзнаване на съображението важност. Натрапчивият звън на телефона, подмамващата оферта за бърза печалба и масово предлаганите развлечения с шарени етикетчета („и аз съм човек”) лесно изместват действителните човешки потребности от смисъл в живота, добро самочувствие и пълноценни отношения. в) По-лесната достъпност на някои от същностните удовлетворявания е уловка за пренебрегване или подценяване на други важни потребности. А те не са взаимозаменяеми! Основна потребност е да се храним, ала колкото и да преяждаме, нуждата от любов ще си остане. Важно е да споделяме с приятели, но необходимостта на организма от почивка (вкл. посредством тишина) не се интересува от това, докога е насрочен съответният купон. И рано или късно „бушоните ни прегарят”... Или може би търсим единствено в резултатите от фитнеса онзи смисъл, който би ни осенил единствено чрез музика или молитва? Във всички подобни случаи ние се опитваме да подменим едни същински ценности с други, които фалшификации можем да наречем „вътрешни заместители” , докато подмяната на която и да е същинска потребност с несъщинска е някакъв „външен заместител” , както личи и от таблицата: <table border="1" cellpadding="2" cellspacing="0" class="art_table"> <tr> <th><i>Вътрешни (същински или базови) потребности и примери за вътрешни заместители</i> </th> <th><i>Примери за външни заместители</i> </th> <th><i>Външни или несъщински отправления (полезни или не като средства, опасни като компенсации) </i></th> </tr> <tr> <td><b>Здраве</b> - </i>или „А”; или „Б”? </i></td> <td>‹ Външен заместител „А” (чрез химически или сетивни стимулатори се имитира същинското добро самочувствие)</td> <td>‹ Стимулирано самочувствие</td> </tr> <tr> <td>÷ Вътрешен заместител „Б” (който не е съпричастен, може да се плаши повече за себе си, а който пренебрегва себе си - да търси разтуха в прекаленото себераздаване)</td> <td> </td> <td> </td> </tr> <tr> <td><b>Общуване</b> – <i>или „Б”, или „В”, или „Г”? </i></td> <td>‹ Външен заместител „В” (известността се явява като сурогат на близостта)</td> <td>‹ Престиж</td> </tr> <tr> <td>÷ Вътрешен заместител „Г” (и неспособният да се чувства комфортно сам, и боящият се от тълпите отшелник, са фрагмен-тирани и нещастни създания)</td> <td> </td> <td> </td> </tr> <tr> <td><b>Духовност</b> – </i>или „Г” или „Д” или „Е”? </i></td> <td>‹ Външен заместител „Д” (търсят се конкрет-ни определения за същностни състояния, които могат само да бъдат изживяни, а не концептуализирани)</td> <td>‹ Точна наука</td> </tr> <tr> <td>÷ Вътрешен заместител „Е” (не е истинска духовност онази, която уврежда здравето; а то като самоцел също не е достатъчно)</td> <td>‹ </td> <td> </td> </tr> <tr> <td><b>Здраве</b> - </i>или „Е”? </i></td> <td>Другите възможности са дадени по-горе</td> <td> </td> </tr></table> Забележете, че външните заместители, ако се превърнат в лъжливи потребности, ни отдалечават повече от нашата същност, обаче силно изявените вътрешни компенсации също водят до разрушаване на хармонията в живота! И двата вида фалшификации често приемат формата на различни пристрастявания. Болестните зависимости са все повече „на мода”... Пристрастяването в действителност представлява трайно формирана зависимост от определен заместител – външен или вътрешен. И най-адекватните към своите потребности хора (особено в днешното объркано време) могат от време на време да залитнат към някакъв заместител, особено при преходни или кризисни моменти в живота си. В известен смисъл, това дори може да им помогне да оценят по-добре приоритетите си, тъй като при тях е запазена „обратната връзка” – компенсаторното състояние се възприема като нехармонично и човек се старае да изпада в него колкото се може по-рядко. Само че при пристрастените обратната връзка е изопачена! Щом като не може да постигне трайно усещане за благополучие от нормално количество храна (интимни контакти, словесно или виртуално споделяне, физическо разкършване, сън, сапунени сериали или духовни практики), силно свързаният със същинските си потребности човек ще потърси допълващите ги други отправления. Докато в същото време страдащият от зависимост ще увеличава до абсурдни, разрушителни размери едно единствено направление... Нещо повече, хармонията може да се наруши не само от „големите” отклонения, илюстрирани в таблицата (или други подобни). Съществуват и включени заместители, които са още по-вътрешни от вътрешните, т.е. създават илюзията, че могат да заместят друг компонент от собствената си същностна група. Например, такива зблудени са някои спортисти-маниаци, които не се впечатляват от неправилното си хранене. Или самотни родители, опитващи се да запълнят празнината от интимното общуване единствено с денонощни грижи за децата си. Или творци, които изпитват силни подеми, но и резки спадове във връзка с прозренията си в изкуството – те не осъзнават, че стабилизирането е възможно, но само чрез присъединяване на духовното самоизследване към техните (иначе спорадични) вдъхновения. Ако включим всички форми на големи и малки, външни, вътрешни и включени заместители, едва ли има някой от нас, който да е свободен от зависимости! Първата стъпка обаче към това, което може да се направи в това състояние, е: да осъзнаем факта на тяхното съществуване! Защото сега може навсякъде да се сблъскаме с Масови дезинформации в името на разрушителни „изгоди” Тъй като (почти) всички ние сме повече или по-малко „фалшифицирани”, естествената житейска хармония от подразбираща се е станала екзотична, а изкривените модели – най-привични. Обратният път е свързан с кризи на осъзнаването и промени във вкоренените навици. Реалният изход е труден, а навсякъде се търсят и съответно лансират най-вече лесните „решения” – това са именно фалшивите заместители. Ако бяха много по-малко и към тях не се пристрастявахме толкова лесно, те сами по себе си биха били безобидни, но на дело това изобщо не е така. Да гледаш по две-три интересуващи те предавания по телевизията седмично при иначе балансиран живот е едно, съвсем друго е да „висиш” по десетина часа почти всекидневно, изоставяйки повечето си истински нужди. Или да изкарваш пари по 7 часа, напълно забравяйки за бизнеса през другото време, си е чудесно – в противовес на това да бъдеш работохолик „на пружини”, който съжалява, че часовете в денонощието не са 25, а месеците в годината – 13. Но малко хора чуват да им се напомня постоянно, че това е зависимост, че те се нуждаят от нещо различно, а не да трупат повече количество от същото нещо, за да се осмисли и балансира животът им. Вместо това е далеч по-вероятно да ги примамят с реални или предполагеми обогатяващи перспективи, с лъскави реклами за филми, със съмнвителни „оздравителни” или „разкрасяващи” услуги, с докарани на вкус кулинарни „боклуци” или със сексуална консумация без истинска близост... А защо не – и с добре звучащи научни или псевдодуховни теории?! Средновековните диспути са били като например „колко дявола могат да се съберат на върха на една игла”, но много от сегашните отново не са далече от подобни абсурди. Особено ако отливките от формули, закони, хипотези и „откровения” се превърнат в щитове срещу материалните и духовни практики в „баналното” всекидневие. Само че повечето от стойностните неща, които човек може да направи за себе си и отчасти за другите, не носят максимални печалби на големите фирми-производители и на медиите, нито подхранват наполеонското его на „величията” от всяка една разновидност! Тези приоритети за твърде много (и твърде влиятелни) хора и унии са съпроводени с почти пълното пренебрегване на ред жизненоважни зони - като екологията в природната и битовата среда, етиката и естетиката в общуването и възпитанието, оптималната профилактика и терапия, професионалното ориентиране, същностното информиране и предпазването от манипулации. Необходимо е да признаем че, с редки изключения, именно парите, властта и информационните „наркомании” управляват този свят, при това в съвременността ни - повече от всякога. Те получават от нашето внимание „до преяждане”, докато много по-важните ни измерения хронично „гладуват”... Все пак и тук можем да видим „светло прозорче” – в предизвикателството за някои индвиди да се развиват хармонично, въпреки общата обратна тенденция. Лесно е да си балансиран при съответно общество и възпитание, но е истинско постижение да го направиш, въпреки непрестанните странични „набези”. Съвременни пътища към хармонична (същностна) реализация на човека Едва ли посилната за повечето от нас задача за „хармонизиране днес” значително се облекчава, ако успеем да разделим целия си път на няколко важни отрязъка. Може би сме стигнали твърде далече в „затъването”, така че да не можем да правим всичко, което е необходимо за изцелението ни, едновременно. Тогава да се опитаме стъпка по стъпка... 1. Самоотчет. Да си дадем искрено сметка какво е състоянието ни по трите основни показателя, т.е. здраве, общуване и духовност. И също така – за сметка на какви заместители части от тези стълбове са преждевременно разнебитени. Пишещият тези редове и 99% процента от склонните към работа над себе си хора, които познава, признават, че разрушенията са неимоверни – и то най-често в името на незаслужаващи си или очевадно нереалистични цели и постановки. 2. Акцентиране върху настоящето. След преглеждане на слабо плодотворното минало и, по всяка вероятност, утопичните надежди за по-голям късмет в бъдеще - накрая разбираме, че можем да функционираме истински единствено тук и сега. Фактът, че имаме стари поуки и далечни перспективи ще помогне, вместо да попречи, ако му отделяме части от процента, а не десетки проценти от времето и вниманието си. Така ще имаме на разположение по-изобилна психическа енергия, а всяка истинска (и особено трудна) промяна става с нейната решаваща помощ! 3. „Закърпване” на критичните зони. „Тук и сега” – кои са приоритетите? Знаейки къде да ги търсим, няма вече да се поддаваме инерционно на объркването между истинските ценности и външните средства към тях, нито ще бъдем беззащитни срещу уловките на вътрешните и включените сурогатни зависимости. Тъй като веригата се къса първо в областта на най-слабото си звено, ясно е: ако съвсем сме рухнали физически, това за нас в момента е приоритет №1 и следва да му отделяме поне по още един час на ден, каквото и да става в другите области на живота ни. А пък ако сме занемарили общуването, тогава не си измисляме повече причини да го отлагаме; ако чувстваме дълбока и неподдаваща се на утешаване, екзистенциална депресия, имаме свободата да изберем изпитаните духовни практики и запазилите се още чисти територии в изкуството пред замъгляващите съзнанието ни психофизикохимични „затрупвания” и т.н. 4. „Отвоюване” на свободни хармонични зони. Ето че имаме – кой повече, кой по-малко – възможности да провъзгласим като свободни (за интензивна работа в избраната насока) някои времеви и пространствени територии от живота си. Може да е по половин час рано сутринта и по седмица-две в годината – пак ще е нещо. Единственото изискване е автентично (цялостно) да присъстваме там и тогава – да изградим някакъв по-здравословен баланс в това защитено време-пространство, без да сме принудени да отбиваме атаките и изкушенията, характерни за останалото ни време-пространство. Постигнатите резултати могат и да са временни, но въпреки това все някога могат да ни послужат като един нов модел на живот – отправен пункт към финалната стъпка №5. 5. Цялостно балансиране на живота ни. Чрез разширяване на споменатите свободни хармонични зони, търсим да постигнем повдигане на всекидневието си на по-високо общо ниво. Това би включвало например: - да се грижим добре за тялото си по принцип, а не само, когато си мислим, че можем да си го позволим с оглед на другите работи; - да започнем да се поставяме на мястото на другите (за да ги разбираме истински), освен по време на усамотяване с близки хора и/или при предразполагащи психологични семинари, но също и при „по-незащитени” пространствено-времеви обстоятелства; - да чувстваме безкористна обич, и то не само когато сме влюбени в някого, впечатлени от произведение на изкуството или екзалтирани от спорадична духовна практика, но и когато преминаваме през особено критични житейски фази - с всякаквите им необозрими усложнения, неочаквани обрати и безвъзвратни загуби. Какво означава по-конкретно последователността на тези пет стъпки? Тя не е буквална, а преобладаваща. Нека отначало да се съсредоточим главно върху пункт 1, опитвайки само по малко от другите; после да стъпим здраво и върху пункт 2 и т.н. Правилното ориентиране на теория предхожда практикуването, но не го замества в никаква степен – ако наистина сме осъзнали важността на промяната, ще й отделяме редовно необходимите времеви и енергийни ресурси! Същностните неща – за разлика от лъжезаместителите – ще доведат до все по-добро оползотворяване на времето и до все повече налична енергия – един неоценимо важен критерий! Това, разбира се, са само най-едрите „километрични камъни” по пътя. Ала винаги се тръгва прагматично от тях; повечето от нас могат да си припомнят горчивия опит на не едно начинание, провалено от преждевременно впускане в подробности, преди да са били изградени основите. Така е и тук: най-важни са общата насока и готовността тя да бъде следвана с търпение, докато пък - както е показала практиката - подробностите често ще се изясняват по пътя... и сякаш от само себе си! Д-р Димитър Пашкулев е известен със своите книги, препарати и консултации в сферата на природната медицина. Той е и последователен привърженик на цялостния подход към живота, което личи от заниманията му с психология, универсална духовност, поезия и афористика. За повече информация, лични въпроси и предложения, посетете сайтовете: www.veridia.dir.bg и www.mirbg.info

Доста се чудих дали да започна да пиша тези мои разсъждения. Защото, колкото и пъти да съм опитвала да говоря откровено с хората, все не се получава, навличам си негативното им отношение. Истината е, че колкото и да се опитвам да говоря, да предупреждавам, че някои неща не водят до нищо добро, то най-добре е да оставя хората сами да изживеят собствените си уроци... “Човек разказва за себе си на другите ако иска да предизвика съчувствие или да поучи, ама кой ти прихваща от чужди думи?... “-Халил от бълг. филм-Константин-Кирил философ. Въпреки изтъкнатите от някои близки 100 причини, които имаха за цел да се откажа, от писането и че това, което казвам е безмислено и нищо няма да промени, все пак взех решение да пиша само поради една причина-за някого моето споделяне може да е полезно. И ето, скорпионският инат в действие. Може би на някого му харесва да се самосъжалява, да хленчи и критикува, да търси оправдания и вина, че животът му бил черен... Обаче аз си мисля, че не е така, че всеки човек, всеки народ си изгражда сам съдбата... Доброто си било отишло от България! И с това не съм съгласна. Докато чакаме от някъде, някой да ни помогне и да ни промени живота нищо няма да получим. Гражданското общество, гласът и действията на малкият човек не са без значение. Когато покажем ясно, но с добра воля нетърпимост към негативизма, лъжите, беззаконието. Когато всеки от нас израстне съзнателно и покаже, че е готов да направи всичко по силите си и с много любов на своето място. Да работи без лъжи, измами и оправдания за малодушие. Заради себе си! Без да очаква оценки и поощрения. Тогава ще се чувства свободен и независим. Ще промени света около себе си. А сега, какво-свободни сме само да се подчиним на по-силните... Тогава ще имаме самочувствието и чистата съвест да изискваме от другите да не нарушават нашето право на спокоен и щастлив живот. Има много хубави мисли-“Боговете не правят за никого това, което човек сам трябва да свърши!“ или “Бог дава, но в кошара не вкарва!“. Чувала съм, че България имала лоша съдба, лоша карма, но не е ли валидно и това – “Кажи ми как живееш днес, за да ти кажа какъв ще бъде животът ти утре... “? Колкото и да ни се иска даром да имаме щастлив и спокоен живот няма да се получи. Ще трябва да извикаме Неволята, да си плюем на ръцете и да се хванем на работа. Каквото и да прави човек нужно е първо да даде нещо от себе си, да вложи енергията на любовта. Т. е. да си вгради сянката, като старите български майстори. Независимо какво ще гради-дом, семейство, църква или държава. Не е лесно - трябва всеки да се ангажира, да носи своята отговорност и правилата и задълженията да се спазват от всички, да има взаимно уважение. Един човек, без самосъзнание и самочувствие, един човек, който не харесва себе си /затворил е болки, обиди, завист и злоба в сърцето си/, не знае от къде идва и на къде е тръгнал, няма да харесва и да се радва на нищо и на никого. Цялата тази чернилка е саморазрушаваща и разрушаваща. Това важи и за един народ. Когато е обезверен и разединен той бавно загива. А дали някого точно това не го устройва? Знаем, че слънчевият възел-сърцето е под влияние на черният дроб. Знаем, че черният дроб събира жлъчта, злобата завистта и ако не успее да пречисти тези негативни енергии той се запушва и заболява. Т. е . черният дроб се старае да не допуска тези енергии до сърцето, където ще причинят вреда на човека-ще го озлобят. Учителя - Б. Дуно ни е казал, че България е черният дроб на Европа. Следователно ако черният дроб се задръсти / в случая България/, то той ще разруши и тялото на човека-Европа и Света. Колкото по-правилно функционира черният дроб, / т. е. пречиства злобата и завистта /, толкова по-благородни чувства ще се зараждат у човека /респективно в Европа и Света /. (ползвани са материали от книгата - Здраве и болест - мисли от беседи и лекции от Учителя, изд. Бяло Братство.) За това си мисля, че колкото повече малки добринки правят хората, колкото повече усмивки и положителни чувства събуждаме в българина, толкова повече допринасяме и за Света. За това ми се иска българският народ да познава миналото си и да вярва в бъдещето си. Защото “ И ний сме дали нещо на света“! Родната ни земя - земя на Магове, легенди, билки и Вяра разказва, своите тайни в народните песни, където е излята душата на народа ни... Има и друго-не сме можели да работим заедно. Всеки се спасява поединично, като мисли, че неговият дом е застрахован или воден от шопското “Я не сакам на мене да ми е добре, сакам Вуте да е зле“. Т. е. всеки гледа да си намери някакво топло, що-годе изгодно местенце и забравя за другите около себе си, за идеалите... Е, за 17 години виждаме това до къде ни доведе. Аз и не искам такава сигурност, печалба, дето да ми приспива съвестта и да прави дупка в душата ми. “ Всичко добро на този свят е дошло от мисълта - Ние да сме добре. А всичко лошо, от мисълта-Аз да съм добре! “ Празните обещания, хвърлените на вятъра думи са си чиста злоупотреба със Словото. Използваме го безотговорно, за нашите си интереси без да ни интересува и без да си даваме сметка дали създаваме или рушим чрез него... Обиди, присъди, заклеймяване... “Раните на душата заздравяват по-трудно от тези на тялото, а белезите им са по-страшни...”- из филма Константин-кирил философ. Не е ли време да се усмихнем на човека срещу нас, да си простим глупостите и казаните накриво думи и да изградим общия си дом? Кой печели от нашето разделение? Това “Разделяй и владей” на кого е изгодно? От нас си зависи да изградим бъдещето си. Ако погледнем назад, в историята си ще видим, че не веднъж сме се изправяли след страдания, че сме горд и силен народ. За това му беше дадено и Словото, писмеността. Да помним миналото си и да не повтаряме грешките... На всички ни се иска да сме богати, известни, оценени, блазни ни славата. Внушава ни се, че ако не си богат и известен нямаш стойност. Материалните придобивки ни определят като хора. Трупаме злоба, завист... Да, ама Не! Бог всички ни е създал и не обича този повече, този по-малко... Идваме голи на този свят и си тръгваме без нищо... Просто трябва да разберем защо сме тук. “Свободата може да ни бъде отнета, но знанието – не!“ - абат Фария, от Граф Монте Кристо. Значи нещичко ни остава за оттатък. Сега на мода е шоу-бизнеса, но той е само продукт-добре напудрен и лъскав, за да се продава. А къде е творчеството, което възпитава, което докосва сърцето и ума?... Народът ни и в дни на робство е търсел знанието, науката, защо сега го загърбихме? Гледаме се подозрително, изпитателно, страхуваме се да бъдем добри, открити. Черни сме и се крием в сенките и докато все търсим грешките на другите-гледаме сламката в техните очи, но не виждаме гредата в нашето все нищо няма да излиза. Трудно е, тежко е да сме несигурни за утрешния си ден, да нямаме работа и да се чудим как да изхраним децата си... Всеки е прегърнал личната си болка и не иска и да знае, че и съседът му страда... Изгубихме веруюто си - Вярата. Мислим си, че Бог ни е изоставил... Но нима Той не ни е казал, че “Там, където са събрани двама в мое име, там съм и аз!” Все ни се внушава, че не сме достойни да се мерим с останалия свят и все трябва да му се подчиняваме. Но така ще е, защото не сме подредили собствeната си къща, а тръгнахме другите да учим на ред... Ако извадим на показ малкото хубави и добри неща от националния ни характер и ги доразвием, ако загърбим лошото и повярваме в Бога ще ни уважава и Света - “Народът ни ще трябва да се изравни по вяра с останалия, враждебен нему свят“- Теодора, от филма Константин-Кирил философ. “Нима Бог не ни е дал душа да го обичаме и ум, за да го разберем? Или Слънцето не свети за всички, или дъжда не пада за всеки?... …Искате да сте единствените тълкуватели на Бога и всички да ви следват... ...Трябва ви България, унижена, покорна! Та да отбива меча, за да сте спокойни вие... ...България винаги ще трябва някому, но никой освен българите няма да я има!...” - речта на Константин-Кирил философ пред сарацините, от едноименния филм. Може би сме си простички, може би народа ни не е богат в материално отношение, но притежава дух и сърце. Какво ли не понесохме, умеем да оцеляваме поне! Може би на силните държави им е изгодно да сме простички и бедни, България през всички векове на съществуването си е била апетитна хапка... Но пък имаме духовност. Трябва само да я поизтупаме от прахта и да я извадим на показ. Защото непреходната ни душевност ще ни обедини и представи пред останалия свят... Когото сивотата се окъпе в цветове И мрачното ни ежедневие отплува, Ще слязат Ангели, от други светове, от свят възвишен, който съществува. И музиката нежна, звучаща в нашите души, Със музиката на Земята ще се слее. А който се опита да я заглуши- ще се пречупи, няма да успее!

Децата, които всички смятат за особени, ексцентрични, хиперактивни. Новите деца. Защо идват в нашия свят и защо не ги приемаме, защо се дразним от тях, защо им нямаме доверие?...- Не ги приемаме, защото ни показват грешките. Показват ни, че не сме съвършени въпреки скъпите джипове и GSM-и, високите, модернистични сгради и уж високото ни самочувствие, което сме си изградили благодарение на тези материални блага. Те, децата, на днешният ден са различни, не ценят нашите постижения, защото ние просто забравихме да им покажем, че ги обичаме. А те все още носят чистотата и обичта в себе си и я търсят в света.... Децата, с които никой не иска да се съобрази и да чуе, защото те просто ни крещят Истината. Показват ни ясно, че не им харесва този фалшив свят. Светът, в който парите-бизнеса, лъскавите, скъпи вещи ни определят като хора, управляват ни и ни заробват. Светът, който ние, възрастните създаваме и им налагаме нашите правила. Стараем се да приличат на нас, знаещите правилата в матрицата. Понякога смятаме, че са жестоки, защото Истината е болезнена. Защото различното ни плаши, причинява ни дискомфорт. Или просто не ни устройва да ни казват Истината. Някой ще каже, че изкуството на дипломацията е сложно и е добре да се спазва. Обаче това може да стане само в общество, в което всеки спазва моралните и законови норми. В старанието си да подражава и да прилича на възрастните, детето започва да прави грешки. Хем опознава света, хем се старае да угоди, хем пък и то да получи своето си удовлетворение. Чрез подражанието се учи – първо в семейството, след това в детската градина-подражава на останалите деца, в училище подражава на съучениците си, които са харесвани, има си идоли..... Всъщност растящият човек се учи да играе роли. Различни, но всяка му носи своето-добро или лошо. Учи се и търси своята роля, в която да се хареса на възрастните, а може би и на себе си?... За съжаление великите възрастни го наказват дори и когато много точно ги имитира, а и все не са доволни от нещо... Но най-много се плашат ако случайно каже Истината, особено на неподходящо място. – Ужас! Горките възрастни! И горкото дете! Колко добре сме се научили да лъжем околните, за да ни харесат, но по-скоро се научихме да лъжем себе си. И толкова сме се вживяли в ролите си, че забравихме кои са истинските стойности... Страхуваме се да бъдем себе си и когато го забележим у децата си се ужасяваме. Защото да си различен е присъда. Те, децата съвсем простодушно и без всякакъв скрит умисъл ни казват Истината. Предпочитаме да го отдадем на недобро възпитание, но всъщност това си е най-чистата проява на Любов. Защото, там, където е Любовта, там е и Истината. Да, от Истината ще ни позаболи, но е така, защото сме свикнали да живеем в лъжа. Ако се замислим по-мащабно, то и лъжата си е основата на този свят-и в бизнеса, и в политиката, че и в семейството... Страшничко си е... без нея... Наскоро мое приятелче, съседче на 6 години ме огледа критично и каза: -Ти защо толкова си надебеляла? Я се засрами, а каква хубава беше...- Повярвайте ми, засрамих се. Това си беше Истината и само за две седмици влязох в норма. Не искам да си разочаровам приятелите. Не ви ли се е случвало близко детенце да каже на всеослушание: “Мама цял ден си правеше маникюра, прическата, говори си с леля Х и даже не ми даде да ям!”. Или: “Тати непрекъснато псува чичко Х, и ще му счупи главата, защото пак му е паркирал на мястото...”- Мама и тати вместо да се засрамят и да променят поведението си, или просто да кажат, какво ги притеснява, решават проблема с наказание, шамарче и си мислят как може този сополанко да ги изложи така... Ето и друга позната ситуация. На детето му се подскача, играе му се, търси внимание, но вместо това ядосано му изшъткват да пази тишина и да не досажда, защото има новини по телевизията... И дали се замисляме, когато хвърлим билета си на улицата, а детето ни ни каже-А-а, а на мен правиш забележка и ми казваш да си хвърлям боклука в кошчето?... А когато детето просто иска да поговори с някой близък за проблемите си в училище, за нещата, които го вълнуват, ние, родителите, забързани и много ангажирани да печелим пари за оцеляването си или за красивите вещи и неговото светло бъдеще просто го пращаме в стаята му, защото сме уморени и раздразнителни, не ни е до неговите глупости... Детето, което обича родителите си, но все пак расте, узрява като личност, индивид слага поредната маска, скрива същността си и се нагажда според обстановката. За да оцелее... Непрекъснато някой се старае да му внуши, че неговите чувства, мисли и проблеми не са от значение. Важно е само да се научи да намира подходящият човек, за да постига целите си, т. е. материално-физически да оцелее. И не просто само да оцелее, но и да бъде по-! от съседчето Х. Да се впише в инертността на останалия свят – светът на възрастните. Винаги е имало такива хора-възрастни, на които им е изгодно детето, растящият млад човек да са потиснати, обезверени, озлобени хора. Винаги е имало такива, които се чувстват добре само, когато смачкат другите, защото самите те не са били обичани и познават единствено това поведение. Т. е. самите те се нуждаят от обич и разбиране, защото някой, някога им е внушил, че те не са важни и им е изшътквал да мълчат. Огледайте се, пълно е с болни, объркани, сърдити, изпълнени със страхове хора. И много от тях са млади... Най-странното е, че децата не се и опитват да ни променят. Те ни разбират, приемат и обичат такива, каквито сме, сякаш са наясно с причините, които са ни направили такива. Имного често се чувстват отговорни за нас... Проблема е, че ние се стараем да ги променим. Защото не се побират в нашите рамки, в нашите представи за добро поведение. Те не искат друго, освен да ги приемем такива, каквито са. Къде остава свещеното право на всеки да каже – Виж ме, аз съм различен! Имам право на това! Аз мисля различно! Къде е свещеното право на всеки да обича и да бъде обичан? Научихме се просто да оцеляваме, носим се по течението и сякаш нямаме интерес да се развиваме. Живеем в сянката и се страхуваме да погледнем към Светлината. Трудно е да се угоди на възрастните. С техните забрани, с лошото им настроение, с изискванията им... А колко хубаво би било ако вместо да викаме на детето си, което напук цели локвите и се цапа, просто скочим заедно с него в една по-голяма локва. Няма ли да ни е забавно? След това ще се изперем заедно - детето ще помага с удоволствие. Ще се запази близостта, доброто настроение и чувството за отговорност от извършеното... Ама се притесняваме какво ще си помислят околните... Колко бихме улеснили нещата ако за миг забравим как са ни възпитавали и че ние сме били деца. И че тези, които обичаме - нашите деца не бива да се чувстват сами и изоставени, не бива да трупат обида и болка. Защото да обичаш не значи да те боли, а да подариш нещо на някого просто защото това ти носи радост... И ако този човек ти се усмихне, денят ще е зареден с красота... Но понеже това не се случва (или много рядко) в някакъв момент, като резултат от нашето неправилно възпитаване идва бунта на младия човек, неговото самоосъзнаване, защитаване на правото му на индивидуалност. Енергията на младостта, която тече с пълна сила и очаква някой да я овладее. Ако не се насочи правилно, с Любов и разбиране има риск да се превърне в разрушителна и саморазрушителна сила... Май цялото ни инертно общество е добре да се поучи от децата. Те, докато се забавляват, в играта си, строят пясъчните си замъци и не се притесняват много ако те паднат, продължават нататък, към следващата игра, която им носи ценните уроци на живота. И даже да се поскарат и да си разменят някое шамарче, бързо забравят и на следващия ден са отново заедно. Да се поучим от онези, различните, които въпреки нашето възпитаване са запазили своята индивидуалност. Онези, дето все не искат съвсем точно да спазват правилата, дето не се съобразяват с “eтикета”, дето ни крещят – Подай ми ръка!, Приеми ме!, Обичай ме такъв, какъвто съм! А ние, родителите се питаме - Къде сбъркахме?... Бъркаме, още щом ги родим, нашите наследници, прегръщаме ги с обич, но и с очакване да изпълнят надеждите ни, да наследят и осъществят мечтите ни... Да, но нашите мечти са били валидни вчера. А децата ни не са ни виновни, че ние нещо сме се провалили, че нещо не ни е достигнало... Че не сме намерили своето място и за това сме се озлобили... Те имат нужда да живеят и мечтаят днес! Да гонят своите си мечти и да живеят своя си живот! Независимо дали на нас ни харесва, независимо, че ги смятаме за неблагодарни. Те имат какво да ни кажат, стига просто да им позволим да говорят и да ги чуем. Прекрасният малък, растящ човек има нужда да бъде забелязван. И какво, че няма да е доктор като баща си и дядо си-той иска да свири на китара... Или, че момиченцето на мама няма да бъде манекенка и да си уреди живота, тя предпочита да сади цветя и да се радва на природата... За всеки има място под слънцето и от всеки има нужда в този свят, независимо каква му е професията... Има нужда от боклукчията, който изхвърля боклука, защото ако не го направи ще плъзнат зарази. Да, но никой не му го е казвал, нали?... В американски филм, чух хубава мисъл – че на децата им трябват здрави корени и силни криле. Да, точно това им е нужно! Да ги обичаме и подкрепяме докато се учат да правят първите си стъпки, докато правят белите си, всеки има право на грешки и какво, че като проходят ще ни разхвърлят къщата?!... Важното е след всяка грешка да поемат отговорността си, да трупат опит и да се учат как да не грешат... Да расте Човекът в тях. Та нали ако не се опари на печката детето няма да разбере, че има огън и че е опасно да бърка в него... Хубаво би било по-често да си спомняме, че и ние сме били деца, а може би и още сме, но сме скрили някъде дълбоко детето, защото то някога, на някого е пречело... Не ни ли се е искало и на нас понякога да изкрещим Истината (за шефа си, за тъщата/свекървата си, за съседа, който си хвърля боклуците пред нашата врата, за управляващите ни, които са чукундури...)? И още как? Но сме приели ролите си и си ги играем въпреки вътрешният дискомфорт, въпреки трупането на отрицателна енергия, която рефлектира не където и когато трябва...Искало ни се е, но ако детето ни случайно се осмели да каже каквото мисли, а не каквото трябва – Пляс!-шамарче, наказание... Д а се научи на добри обноски!.. Така е за съжаление и в живота ни. А колко по-лесно ще е всичко ако приемем живота за училище. Без да издигаме в култ вещите, а те да са просто средства за по-добър начин на живот! Представяте ли си ако само за 2-3 дни се разменим с децата си. Те да напишат правилата, да диктуват отношенията, да изграждат нашият/техен свят. Сигурно ще е много по-усмихнат, нали! И тогава приятелство, чистосърдечие, дълг, отговорност, алтруизъм, честност няма да се смятат за признаци на лудостта... Тогава Истината няма да е жестока... Свят изпълнен с обич, с приятелство, с доброта... Все неща, които не можем да си купим. Дано не сме ги заразили много с нашата жлъч, песимизъм, печалбарство, фалш, защото те ще досъздават нашият свят, светът, в който ще растата внуците ни... Учим децата си да умеят да се приспособяват /по-скоро нагаждат/. Да умеят да търсят изгодата, да защитават интереса си. Прекрасно! Но казахме ли им каква е цената? Всеки успех по сегашните критерии си има своята цена! Блясъкът на славата, обществените, бизнес и политически интереси са заплатени скъпо. Със самота, лицемерие, завист, омраза,... а може би и с човешки живот. Дали децата ни биха ни слушали ако знаеха последствията?-Едва ли. Все по-често виждаме техният протест изразен по различни начини. Не е ли време ние, възрастните да се позамислим и заедно, с децата ни да променим себе си и света около нас?... Да им позволим да ни заразят с обичта и непринудеността си... Децата ни ясно, смело и категорично заявяват своята позиция. Да покажат на инертното общество, че общият ни дом - планетата Земя, Природата не биха ни търпели още дълго. Че е нужна промяна, днес и сега, а не обещания за светло утре. Защо ние, затъналите във високомерие и нарцисизъм възрастни им го отнемаме? Не ни харесва някой да ни вади от дрямката. Харесва ни да сме велики, незаменими... Но ние не искахме ли да променим света? Не мечтаехме ли някога и ние за по-добро общо бъдеще? Е, не успяхмеда го изградим, защото затънахме в собственото си блато, но децата ни имат право да опитат. “Човек трябва да бъде млад в стремежите си и никога в живота си да не казва, че нещо е невъзможно. Бъдещето е на младите, защото те са с идеали.... .....Закхей беше такъв млад човек. Макар и да беше богат той се качи на черницата... Закхей не искаше да знае, какво ще кажат хората. И когато Христос мина, видя го на черницата и му каза: “Слез долу, ти си човекът, който в бъдеще ще даде пример. Слез, в бъдещите векове хората от твоята постъпка ще се учат на урок, макар и да си един митар”.И днес Христос минава през света, около Него всички се тълпят. Това е едно брожение и Христос иска да види колко души ще бъдат горе, на черницата. Този образ трябва да се разбира вътрешно. Докато душите ви не минат през онзи голям път на себеотрицание, вие не можете да влезете в Царството Божие. То е място за силни хора...” (Закхей - Беинса Дуно, Неделни Беседи 1916г.) Децата ни са по-различни от нас. Може би хиперактивни или просто различни. Да, не ни харесва да нарушават правилата ни, объркват ни, даже ни карат да се срамуваме от неясното им поведение, стараем се понякога да укротим енергията им с лекарства, но все пак ще ни се наложи да ги приемем. Знаете ли, колко много обичат българска народна музика, колко им харесват българските исторически филми. Колко мила и близка им е Природата... Имат много енергия, да, неовладяна, но май ние възрастните ще трябва да им помогнем да я насочат правилно. Не в посока на нашите интереси, а да я съчетаят с Любовта. Те имат своя заряд от енергия, своята мисия да направят този свят по-красив, по-мъдър и усмихнат. Имат право да опитат. Може би невинаги протестите им са изразени правилно. - Но ние безгрешни ли сме? Пречели на интересите ни? - А бизнесът ли е смисъла на живота? Нали ние използваме високопарни думи и обещания за красив живот. Разликата е, че те го живеят, че те го изграждат, а ние само си говорим и критикуваме. Да, ще правят бели, защото където и да минат ще използват онази забранената Истина, но ще се научат да поемат отговорност за живота си... Имат правото да говорят и правото да бъдат чути! Какво ще се случи-времето ще покаже... Хич няма да им е лесно да устоят на трупаните със столетия лъжи, ще им е нужно голямо безстрашие. И нека Бог да е с тях! Мисля си, че въпреки че се смята за лудост, онази обич, която струи от очите и усмивките им и вярата в нещо по-висше ще ги води в правилната посока.

О, Всемогъщи! От хорския студ ме спаси; от страх ме спаси, о мой Боже! Духа ми спаси от съмнения, от плахост, от скържавост, леност... Мрак като в рог. Трапа – дълбок. Смили се, о Боже – слепеца в нощта упъти! О, Всемогъщи! От мене си днес ме спаси - спаси ме от мъка по мойто си щастие, Боже. Лика ти божествен е сага за скръб-състрадание - Вдигни покосеното духом създание! Мрак като в рог. Трапа – дълбок. Смили се, о Боже – слепеца в нощта упъти! О, Всемогъщи! От корист ума ми спаси и капчица обич прати ми, о Боже – нека възкръсне след нея в пороите свежи духът ми, изсъхнал от вечно напразни надежди! Мрак като в рог. Трапа – дълбок. Смили се, о Боже – слепеца в нощта упъти!

Животът ни в планините по-късно доби организиран вид. Освен до близката Витоша Учителя устройваше летуване и в по-далечните наши планини – в първите години към Мусала, най-високия връх на Рила. Той също се превърна за нас в символ, възрасна в душите ни като жив идеал, към който вечно да се стремим. Името му е на древен език и значи Божи връх. Учителя казва: Най-високият връх е Любовта към Бога. Любовта възкресява всичко, до което се докосне. С такава Любов Учителя обгърна Мусала, Божия връх. Той вдъхна тази Любов и в нашите души. За него Той създаде песен. Мусала стана за нас школа. Учителя казва: Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от Духовния и Божествения свят, които работят за повдигането на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят и с разумните и възвишени Същества в Духовния и Божествения свят, вие ще почнете да мислите и работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Преди още хората да бяха тръгнали из планините, преди да направят своите хижи и хотели с техните удобства, нашите огньове горяха при езерата. Нашият екип по онова време беше най-скромен. Ала какъв богат живот, какъв изобилен вътрешен живот изпълваше всяко наше движение. Ние отсядахме обикновено край първото езеро под Мусала. Възникваше примитивен бивак, почти без никакви удобства. Огньовете горяха и множество чайници кипяха радостно. Хладните нощи прекарвахме край огньовете. И то добре, ако се случеше времето хубаво. Ала често студени мъгли лягаха по върховете, изпълваха долините и дъжд с дни се отцеждаше от тях. Понякога изпитите бяха трудни там, горе в планината. Учителя понасяше всичко с нас. Всякога намираше нещо хубаво и в най-трудните условия и ги осмисляше. За Него всички условия бяха добри. Той ни научи да намираме доброто в тях и да се ползваме от него. Възлизането на Мусала става в ранните зори. Тръгва се още през нощта, за да се достигне върхът преди изгрева на Слънцето. По тясната нагорна пътека през нощта се виждат светлинки в дълги редици. Мълчаливи и съсредоточени, всички поемаме към върха. Ако нощта е звездна, каменните циркуси очертават синьо небе. Звездите мигат с ясна светлина над нас. Учителя върви обикновено начело на веригата. Малки почивки се дават от време на време за отдих. Тясната пътека извива в скалите между острите върхове над дълбоки пропасти, навлиза в долините – легла на някогашните ледници, минава над бистрите кристални езера и потоците, изтичащи от тях. Когато наближим върха, той вече свети в нощта, озарен от сиянието на зората. Със свещен трепет правим всяка стъпка нагоре. Бавно излизаме от каменните циркуси, кръгозорът расте, звездите бледнеят, леденият дъх на пространството ни обгръща. Нищо не може да се сравни с гледката от Мусала в ранната утрин. Наоколо безмълвни върхове са застанали молитвено. На изток живо трепти зората. В мълчание дочакваме свещения миг на изгрева. Първия лъч на Слънцето ние приемаме в душите си и нашите песни тихо, молитвено се понасят в пространството, като че звучат сами душите ни, докоснати от лъчите на Слънцето. Додето погледът стига, се редуват планини, всяка обагрена със свой цвят. Тези багри се менят постоянно, като че разказват приказка. Далечните върхове на Пирин са като корона, окичена с бисери. Родопите се диплят необозрими и се губят в далечините, а ниско в долините още спи сънливата тъмнина. Всеки глас е замлъкнал. Говори само светлината в пространството чрез вечния език на Бога, който душата знае от далечната своя родина и никога не забравя. Някога се случват тихи дни, ясното Слънце се издига и на върха става топло. Тогава оставаме дълго време там, горе. Очите не могат да се нагледат на необятните простори. Царство на Светлината, царство на Свободата, царство на Духа. На върха, насядали около Учителя, ние слушаме Словото на планината: Защо се молите на Бога? Бог е Любов. Ще Му предадете ли нещо с вашата молитва? Ние се молим на Господа, понеже е съвършен. Следователно към Онзи, Който ни обича, ние можем да отправим само една добра, светла мисъл и да Му благодарим. На Съвършения, на Любещия изпращаме своята благодарност. Нищо повече не можем да Му дадем. Мислете за Бога, за да станете съвършени като Него. Мислете за Бога, за да станете добри като Него. Мислете за Бога, за да станете благи като Него. Единственото нещо, което можете да направите, е да проявите Любов към Бога, Любов към ближния, Любов към всички братя и сестри, към майки и бащи, Любов към най-малките растения и бръмбарчета. Всички те са братя, приели различни форми, за да свършат някаква работа. Под брат разбираме всяко същество, което в дадения случай може да ти услужи. Кравата е твоя сестра, ябълката – също. Малко хора познават своите братя и сестри, които им слугуват. Светлината, която излиза отгоре, е наш брат. Топлината е наша сестра. Така гледам аз на нещата. От единия до другия край на света трябва да се чува само песента за изпълнението на Божията Любов. Иде новото в света. Новото е в песента. Новото, което иде в света, е в мисълта. Новото, което иде в света, е в сърцето. Новото, което иде в света, е в душата. Новото, което иде в света, е в Духа. Всеки трябва да слуша своя ум. Всеки трябва да слуша своето сърце. Всеки трябва да слуша своята душа. Всеки трябва да слуша своя Дух. Това е езикът на Бога. Това е зов, който се отправя сега към всички хора в света. В циркуса под връх Мусала има малко езеро, най-високото в нашите планини. Учителя го нарече Окото. То е любимото Му езеро. Чистите му кристални води почиват спокойно. В тях съвършено се отразяват Слънцето и върховете наоколо. Понякога по повърхността му играят слънчевите лъчи. Тогава целият циркус се изпълня с бяла светлина. Учителя обичаше да отсяда на връщане от върха край него. И ако времето е хубаво, тук прекарваме няколко часа на зелените поляни край езерото. Незабравима тишина, незабравим покой, топлина и чистота изпълнят долината. Чудните Слова на Учителя изразяват цялата хармония и красота. Душите ги приемат като хляб, изпратен от нашия Небесен Баща. Ала понякога, когато възлизаме на Мусала, студени ветрове тичат по върховете и мъгли се вият из циркусите. Тогава планината говори на друг език. И тогава ние приемаме даровете ̀и с благодарно сърце. Така ни е учил нашият обичен Учител: “Бъди всякога благодарен!” Намерете между беседите на Учителя една беседа, озаглавена Малкият стрък. Запазете словата ̀и в душата си. Тази беседа е неоценима награда на учениците за дните и нощите, героично издържани под студения дъжд и мъгла край първото езеро на Мусала. Въпреки времето ние пак възлязохме на върха. След като се върнахме, Учителя говори за малкия стрък. Мъглите висяха ниско над езерото. Тревите тегнеха от влага. Учителя приседна на един камък край езерото. Ние всички се събрахме около Него. И Той почна: Всеки стрък, който излиза от земята, ще види Слънцето. Може да попитате сега защо седим на този дъжд. Дъждът за нас е предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Защо ни посрещнаха на Мусала с гръмотевици, дъжд и сняг? Това беше езикът на Небето. Господ казва: “Кажи на тези хора, че ако вършат Волята Ми, ще дойде Моето благословение над тях.” Красиво е да вършите това, което Бог иска, да бъдете винаги добри. Мнозина от вас сте оставили вашите Добродетели непроявени, т.е. много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Защо ви доведох на Мусала? Да познаете Господа! Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Той ви казва: “Вие трябва да се обичате.” Да обичаш, както хората обичат, това развращава. Вие трябва да обичате така, както Бог обича. Ще обичате и ще прощавате. Ще работите – за кого? Само за Господа. Тая мисъл: “За Бога” да седи всякога в ума ви. Каквото вършите, само за Бога да го вършите. Ако някой ме запита: “Защо обичаш Господа, защо Му служиш?”, ще кажа: “Защото Бог ме обича.” На Любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Любовта работи – това да знаете. Това е Мусала, високият връх. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развиете, като работите единствено заради Господа. Ще се борите, докато вашите Добродетели вземат надмощие и кажете: “Мога да служа на Бога през всички времена и при всички условия.” Вие казвате: “Да бъдем добри.” За Доброто има три категории. Човек може да бъде добър за себе си, човек може да бъде добър за ближните си. Аз считам, че идеалното състояние е човек да бъде добър за Бога. Да бъде добър за себе си, човек е научил това изкуство. Да бъде добър за ближните си – също. Отсега нататък трябва да се учим да бъдем добри за Господа. Вижте малката пчеличка, която изминава големи разстояния да събира прашец и да приготвя мед. За себе си, за своите ближни не е ли тя добра? Добра е. Но пчелата не е научила, не е разбрала великия закон – да бъде добра за Бога. Вземеш ли ̀и малко медец, тя веднага жили. Тя не дава нищо за Бога. За себе си всичко е уредила отлично. Къщата ̀и е хубава, самата тя е чиста, трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра за Господа. И ние сме като пчелите. За къщите си сме много добри хора, за ближните си – също, но дойдем ли до Господа, поиска ли от нас най-малкото нещо, ние Му показваме жилото си. Отсега нататък ще учите закона да бъдете добри за Господа. То е най-великото нещо. Когато го научите, целият ви живот ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и вие ще се учите от нея. Сега на всички ви ще ви дам по един спомен, по една тревичка. Тя ще бъде за вас емблема. Тази тревица ще бъде за вас образ на идеята – служене на Бога. Великата наука на Живота – това е служене на Бога. Когато говоря за служене на Бога, разбирам този свещен момент на нашата душа, когато пристъпяме към Бога с всичката си чистота и съвършенство. Чисти и светли в своите мисли, желания и действия! Само при такова съвършенство на Духа и чистота на душата ще разберем какво изисква Бог от нас. Ще почнем с най-мъчното – Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което душата ни копнее, на всичко онова, към което Духът ни се стреми. Когато отиваме да служим на Бога, трябва ни Божествено знание, Знанието на Живата Природа. След беседата един ученик каза: “Учителю, колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите!” Учителя отвърна: Не е било време, когато да не съм бил с вас. После друг каза: “Колко е хубаво да останем тук!” Учителя отговори: Тук значи при Бога. А при Бога ще бъдем всякога. Изтегли цялата книга

ЗАДЪЛЖЕНИЕ без любов прави човека РАЗДРАЗНИТЕЛЕН. Дълг, изпълнен с любов, прави човека ЩАСТЛИВ. ОТГОВОРНОСТ без любов прави човека БЕЗЦЕРЕМОНЕН. Отговорност, носена с любов, прави човека ДЕЛИКАТЕН. СПРАВЕДЛИВОСТ без любов прави човека ЖЕСТОК. Справедливост, прилагана с любов, прави човека БЛАГ. ИСТИНА без любов прави човека КРИТИКАР. Истина, представена с любов, прави човека ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН. ВЪЗПИТАНИЕ без любов прави човека противоречив. Възпитание, провеждано с любов, прави човека ХАРМОНИЧЕН. УМ без любов прави човека ХИТЪР. Ум, прилаган с любов, прави човека ЧЕСТЕН. ЛЮБЕЗНОСТ без любов прави човека ЛИЦЕМЕРЕН. Любезност, изразена с любов, прави човека ОТКРОВЕН. РЕД без любов прави човека ДРЕБНАВ. Ред, оформен с любов, прави човека ВЕЛИКОДУШЕН. ПОЗНАНИЕ без любов прави човека НЕОТСТЪПЧИВ. Познание, приложено с любов, прави човека ТАКТИЧЕН. ВЛАСТ без любов прави човека НАСИЛНИК. Власт, упражнявана с любов, прави човека СПРАВЕДЛИВ. ЧЕСТ без любов прави човека ВИСОКОМЕРЕН. Чест, носена с любов, прави човека СКРОМЕН. БОГАТСТВО без любов прави човека АЛЧЕН. Богатство, управлявано с любов, прави човека ЩЕДЪР. ВЯРА без любов прави човека ФАНАТИК. Вяра, живяна с любов, прави човека ТОЛЕРАНТЕН.

Скъпоценните камъни и благородните метали оказват добро влияние върху здравето на човека. Най-силно влияние оказва златото, понеже носи в себе си магнетическа сила. Златото е символ на духа - кристализирана слънчева светлина. В златото има съзнание, не в самото злато, но в онези, които са господари на златото. Ако обичаш тези господари, отваря се тяхното сърце и те ще ти дадат от това, което имат, но първо трябва да се запознаеш с тях. Златото е складирана слънчева енергия, която индусите наричат прана, а от нея зависи здравето на човека. Праната се съдържа в Слънцето. Затова се препоръчва на хората да излизат сутрин рано, да възприемат по-голямо количество прана. Златото е най-добрият проводник на живота, на праната, на жизнената енергия. Който има повече злато в кръвта си, той се радва на повече живот. Ако златото в човек е малко, той често боледува. Духовната наука разполага с формули, чрез които се привлича златото. Като добри проводници на топлината и електричеството златото и среброто могат да се използуват като лечебни средства. Дайте един грам чисто злато на един неразположен човек и ще видите как неразположението му ще мине; среброто - също. Среброто чисти, както Луната, а златото се смята като емблема на живота. Среброто вади нечистотиите, а златото носи живот на падналия духом. Вземете един грам чисто самородно злато, турете го в десет грама вода и я оставете да стои няколко дни на слънце. Щом сте неразположени, вземете десет капки от тази вода и неразположението ще мине. Болен сте, вземете десет капки от тази вода. Изобщо, каквото и да сте преживели, лекувайте се с тази вода. Когато се лекувате, турете една златна монета във вода, да стои известно време и след това пийте от нея по една чаена лъжица на ден. Всеки човек има известно количество злато в себе си. И той външно може да бъде толкова богат, колкото органично злато има в кръвта си. Златото може да лекува неврастения - туря се една златна монета в чиста вода да стои няколко часа. Микроскопически частици от златото ще се разтворят във водата и тя става лековита, ще успокои нервния. Носенето на златни украшения не е без значение. Съветвам ви винаги да носите по една златна монета в себе си. Среброто лекува. Ако имаш някаква болка, вземи чисто сребро, тури го във вода да стои 24 часа и от време на време после си пий от тази вода. Като говоря за свойствата на златото, аз имам предвид първичното злато, което е излязло заедно с първия лъч на светлината и минало през истинското слънце, после през тъмното, след това през нашето и с него заедно е дошло на Земята. Това злато съдържа четири ценни свойства в себе си, които носят слънцата, през които е минало. За това злато може да се каже, че е носител на живота. Ако някой се домогне до златото, когато минава през тъмното слънце, той е в състояние да убие човек. Когато някой иска да живее добър, свят живот, това показва, че той се е домогнал до злато, което е минало през четири превращения. Този човек разбира свойствата на златото и ги използува за своите велики строежи и постижения. Когато придобива такова злато, човек трябва да разбере доброто, което се крие в него, да го възприеме и внесе в организма си. Скъпоценните камъни са носители на живота. Ако някой болен носи диамант, той ще оздравее. Не само скъпоценните камъни, но и благородните метали носят живот; затова бих ви препоръчал да носите поне един златен пръстен или друг златен предмет, който е проводник на живота. Богатите обичат златото, но не знаят как да го използуват. Те го държат затворено в касите си и му стават роби. За в бъдеще от кръвта ще вадят злато за своите пръстени тези, които ще се женят. Да направиш пръстен от злато на своята кръв за своята възлюбена, това ще е истинска и идейна женитба. Скъпоценният камък разлага светлината по особен начин. На тази светлина всеки може да се лекува. Затова е добре човек да носи златни пръстени със скъпоценни камъни. Не всички камъни действуват благотворно върху човешкия организъм и не всеки скъпоценен камък действува лечебно върху всички хора. Има такива камъни, на които трептенията не се съгласуват с трептенията на организма на даден човек, поради което се произвежда дисхармония. Скъпоценният камък пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения камък или стъкло. Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната. Ученият пречупва по особен начин светлината на Слънцето със своя ум и може да лекува с тази светлина; обикновеният човек слабо пречупва светлината и затова не може да си помогне, нито на ближните си може да помогне. Скъпоценният камък носи в себе си специфичен живот и оказва особено лечебно действие, стига да знаеш как да се свържеш с неговите енергии. И скъпоценните камъни боледуват - тогава изгубват блясъка си. Оздравяват, като ги носи здрав, разположен, добър човек. Боледуват и обикновените камъни. Скъпоценните камъни, амулетите, талисманите помагат срещу лошото влияние на звездите. Добре е човек да има поне един златен пръстен със скъпоценен камък и всяка сутрин да го туря последователно на всичките си пръсти и да си казва: „Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда благороден, да бъда справедлив, да бъда музикален със стремеж към красивото и да се отнасям добре с хората.” Голяма сила се крие в скъпоценните камъни. Пръстените може да носите на първия пръст, на втория и третия пръст на едната ръка, после ще смените на другата ръка.